Кратък преразказ на поемата



Поетът ни въвежда в приказния свят на древнобългарските легенди. Самият Тангра, поражда на бял свят по-младите братя - алипи (алпи) или дивове. Сред тях е благородният алп Бат Терек, пазител на земния живот, въплътен в тополата; могъщият едноок алп Мамил, който можел да се превръща в барс и затова имал и друго име - Барис(Барс); добрият алп Симбир Карга(Гарван, Вран), който се бил родил в свещената планина Симбир и щом се наложело се превръщал в гарван; миролюбивият алп Барадж, който имал облик на крилат змей; злите алпи, служители на Шейтана(Дявола): Шурале(дух на смъртта) и Албастий( дух на подземния свят, пъкъла), еднорогият жесток Аждаха и развратната Мишка...
В пантеона на тенгрианските хуно-български духове основно място заемали алпът на воинската доблест Барин-Бури, който можел да се превръща във вълк; алпът на подводния свят Тун-Бури; алпът на бурята - мълниеносният Кубар; Куян - отначало алп на разбойничеството, а след това, претворен от Тангра в покровител на търговията - Кук-Куян или Ташбаш; алпът на пътищата ( а след това и на добитъка) - Мал; алпът на огъня и ковашкото умение - Хурса...
В поемата се разказва и за това как се е появил човешкият род и как едно от неговите племена (Имен) било оглавено от някогашният алп, чародейният певец Боян; как Иджик, по-младият син, на Боян, родоначалник на народа хони(хуни), бил роден от алп-бика(женски дух) рибата Бойгала и чрез нея българките обикнали да се украсяват със сребърни монети (танка), които символизирали нейния блясък и служели като защита; как потомците на Иджик, царе на хуните, чергарували по бреговете на река Кубан-су (Хуан-хе), а след това поели към Сакланските(аланските и славянски) степи на Сула (Дунав), Кашан (днешна Молдова), Бури-чай (Днепър), Нукрат (Северский Донец), Шир (Дон), и Итил-Идел (Волга). Историята на придвижването на българския народ е добре предадена с помоща на чудесните повествувания за тримата приятели елбири(богатири - юнаци), герои на дастана: Ат или Аудан Дуло, Арбуга(Тарвил), и Шамс Тат Иран(Татра), които първи започнали да се наричат българи.
Злият Албастий откраднал Боз-бий, любимата дева на Аудан Дуло, дъщерята на бек (княз) Шан Албан Рищав, а пък Аждаха - избраницата на Арбуга, Танбит. Приятелите най-напред освобождават Танбит, а след това и Боз-бий. едновременно с това тримата богатири - българи побеждават в битки на земята и под земята пълчища йореги - нечестиви духове, и убиват злите алпи Аждаха и Албастий. Щастливите победители се заселват в земята Атил на река Итил (Атил, Идел- Волга) и основават там Българска държава...
Над цялото това развълнувано море от приключения непрекъснато звучи призивът на Микаил към света за взаимно разбирателство между хората и народите, осъждащ братоубийството.



Последната топола останала в стария квартал на родното ми място. До 70-80 години на 20-ти век по навик това дърво още се почиташе(Бат Терек), в двора на прадядо ми имаше три... Тази топола е останала в двора на Монкинту Пети, считан приживе за чешит и луд. Сух , дребен човечец а жена му баба Мата беше едра и дебела. Живееха интересно, бедно, но в разбирателство - той беше цар а тя министър-председател. И досега се помнят неговите пословични шеги, сатирични и язвителни попадения, включително към народната власт и нейните представители. Затова може би като минаваше за луд, минаваше и между капките. По-луд от него беше само Оббов(Кюранкинту Мити) , който освен, че много приказваше, не се подчиняваше на народната власт и няколко пъти лежа в затвора като "политически". Монкинту Пети като луд му излезе име, че е пазен от Господ( или от тополата Бай Терек) - отровна змия го хапа, ток от високо напрежение го удря и пак не умря... Не е чудно, че днешните напреднали европейски времена последната топола остана в двора на "лудия"...!



Реката Кубан-су(Хуан-хе), където някога са живели нашите предци хуните.






Всички българки по света са почитали прамайката - рибата Бойгала




Едно от свещенните места около г.Сеново - наоколо има три средновековни селища, две крепости, една голяма могила на тракийски цар, тенгрианско светилище, комплекс от скални килии със скална черква...  Това за сведение на любопитните блогари и читатели.




Духовете на предците казват: " Искаш ли мир - всеки ден се готви за война!"


С този пост публикациите в блога на Атил за лятото приключиха.
...........................................................................

Фархад Нурутдинов
гр.Казан
Превод: Георги Костов (Хронiка 2000, 1992, №1, 75-79)


П.П. Останалата част от приложението(което има стойност на научна студия), от близо още три печатни страници, може да се прочете от книгата. Много е вероятно да я има или да се появи и в елекронен вариант в интернет.
Снимките и коментарите към тях и тук са от автора на блога.


Клипа е за родината, за рожбите и, които не трябва дълго да я оставят сама.

воистина е така - ако искаш мир, готви се за война /не знаех само допълнителните думи - всеки ден, но ми харесват и са правилни/ ... знам и друга - ако не храниш собствена армия ще храниш чужда ... в моментът нашите управници считат, че това че сме членове на ес ще ни защити ... блаженни са верующите ако гърция с нейната огромна армия реши да си оправя вътрешните проблеми породени от безкрайното лапане с външна война и то срещу кого - срещу нас, македония и албания ... и никой няма да си мръдне пръста за нас ... ще има само усмивки и потупване по рамото ... така че българите бедни или не трябва да се готвят за война и да създадат собствена и минимум 70 хилядна армия за да защитят себе си и да не се страхува от удари в гърба каквито сме яли много пъти назад във времето ... със здраве.