РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: 2. България и нейната източна/Приуралска/ част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.08.2012 14:49 - 2. България и нейната източна/Приуралска/ част

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5353 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.06.2013 17:41

Башкирия в IX - нач. на XIII в.

В рамките на тези територии са се развивали събитията и историческите процеси за които и преди в блога е ставало дума. Идел-Ура, древната прародина на арийците, (част от техните потомци още употребяват бойния вик - "Ура!"), ориентировъчно е обхващал териториите от р. Волга до р Енисей(Енисай), а след това простира влиянието се и до днешен Северен Казахстан. Река Об също носи българско име от тенгрианската митология - Аби Армай или Туран - майката на всички духове, жената на покровителя на българите алп Бури,Барин, Берген, Булг(Вълк).

Българската народност в Идел-Уралския регион се е образувала между IX-X вв. от сливането на местните булгари(протобългари), угрите(древните унгарци) и кипчако-сабаните. Нейния разговорен език е бил тюрко-кипчакския на сабаните, а името булгари идва от културната сплав между булгарските(хуно-ирански), сабанските и унгарски традиции.
Българският народ с право може да се гордее със своите предци: по иранска линия е потомък на масагетите и шумерите, а по хунска - на манджурите и на древните тюрки...
Начело на българите застанали хаканите или кановете/ царете от рода Дуло - потомци на Атила- 445-453/ и на булгарския цар Куртбат- Кубрат (619-660 г.).

Още в 865 г. Хабдулла Джилки(865-882 г.) създал в региона на Идел-Урал Българска ислямска държава
(Фактическото разделяне на Велика България на две части Урус-Русь и Ак Булгар станало по негово време, но официално в 922 г. Русь се обявила за отделна независима държава)
и оттогава потомците му - канове, емири и сеиди - управлявали България до 1584 г. Историята на независимата Българска държава - Болгар йортъ започва с град Болгар, нейната първа столица, и свършва през есента на 1584 г. в гр.Уфа, последната и столица.
В началото на територията на бъдещия Башкортостан имало две угро-сабански княжества(бейлика): Бершуд/Берсула/ - в Северна Башкирия, и Есегел - в южните и краища.
( Интересно е ,че от 5-ти век до края на Първото българско царство тук, областта на Долнодунавската равнина е била наричана от булгарите - Берсула, и дори новия литературен славянобългарски език - берсулски...).
Но през 922 г. тогавашния български кан Алмъш Джафар(895-925 г.), син на Джилки, обединил тези княжества в една източна провинция Тамта /по руски - "Темтюз"/. Нейното население били потомците на сабаните и киргизираните угри, които в началото на X в. започнали да приемат исляма. При това тамтайските българи носели още и областно прозвище "ищяки". Думата "ищяк" произлиза от унгарското племенно название "есег" и подчертава значителния унгарски компонент в състава на източните българи-тамтайците.

Тогава в Северозападен Казахстан и в югозападен Сибир чергарувало племенното угорско обединение на башгирдите. Башгирдите били смесица от угри и азиатски скити-масагети(масгути), говорели на угорски език и се наричали с масагетското определение - башгирд. От него произлиза и тюркското им название "башкорт", което в българските летописи е разшифровано като"могъщи богатири". Още около IX век от угро-башкортите се отделили три общности: есеги, сибирци и маджари/мадьяри/. Есегите се заселили в териториите на България, сибирците - в Западен Сибир, техните потомци са хантите и мансите, а маджарите минали през Украйна и се заселили в днешна Унгария. В началото на X в. от башкортите се отделила още една общност, която се заселила между реките Сок и Кондурча, и също се вляла в състава на българската народност. Но останалите в Казахстан башкорти се оказали извън българската държава, подчинили се на източно-кипчакската орда на оймеките и били подложени на кипчакизация. Обичаите на угро-башкортите са описани в 922 г. от Ахмед ибн Фадлан.

Ак Болгар Йорта(България) от края на 9-ти до средата на 13-ти век

Българската държава бързо разширила границите си. В края на IX - началото на X в. към Идел-Уралската част на България били присъединени териториите от Карско море до Българското(Каспийско) море, от устието на р.Ока/Саин-Идел/ до устието на р.Енисей. На тези територии българите основали повече от 200 града, между които са известния Болгар/VIII в./, Нур-Сувар/X в./, Биляр / 922-925 г./, Банджа в Жигулите/925 г./, Алабуга/985 г./, Самар, днешният Самара/912 г./, Симбир, днешният Уляновск/866 г./, Саксин/970 г./, Саратау, днешният Саратов/922 г./, Джене Кала, днешният Нижни Новгород/922 г./, Букрат или Калън-Катау, съвременен Киров/866 г./, Сарачин, съвременния Волгоград/ 970 г./, Астархан, съвр. Астрахан/1122 г./, Уфа /1185 г./, Тухчи или Джукетау, съвр. Чистопол/922 г./ и др.

Останки от банята на големия керван -сарай от 11 век в г.Биляр

Български монети от г.Биляр

Биляр, който между XI - XIII в. е столица, заедно с Болгар, станал втори по големина град - след Константинопол - в Европа, с население 150 000 души. България овладяла важни търговски пътища от Азия за Европа и се превърнала в могъща държава, която Западна Европа почтително наричала Велика България.
(Още от времето на кан Кубрат, през 922 г. от нея се отделила западната и част - Урус/Русь/, а преди това в 681 год. Аспарух отделил Онгъла - степите от делтата на Дунав до устието на р.Днепър).
Пръв губернатор/улугбек или тархан/ на Тамта бил синът на известния български велможа Джулута Татра Ахмед, наречен така в чест на героя от древнобългарската епична поема "Шан кизи Дастан" от М.Башту, Тат-Ирана(Татра - в народното произношение). В 965-969 г., когато България завоювала Хазария, Татра успял да разбие с губернското си опълчение башкортите - поддръжници на хазарите и туркмено-огузите и ги прогонил от границите на България по р.Яик/Урал/. Неслучайно в украинско-руската поема "Слово за полка на Игор"/XII в./ тамтайците са възпети сред другите български общности като "татрани".

В средата на XI в. т ордата на оймеките
("кучетата" затова , че Калоян ползвал техни отряди, ромеите го наричали "Скилоян" - Кучето Иван..А Симеон го наричали - "Лабас" подобно на "Лахана Иваил", което означава - разбойник...Булгарите наричали Симеона - Шамгун),
се отделила кипчакско-куманската орда.
Руснаците ги наричали половци. Тази отделила се орда минала отначало на служба в България, а по-късно се преселила в Причерноморието.
Разярените оймекски ханове започнали да нападат България, а в 1095 г. дори успели да обсадят столицата и Биляр. На помоощ на обсадения в града цар Адам се притекли синът му от гр.Болгар - Шамгун Шам Саин, потомъкът на Татра - хан Жалмат от Тамта/ на мястото на срещата днес се издига гр. Алматевск/ и от Причерноморието - куманския хан Дугар/Тугоркан/. Оглавените от Шамгун съюзници разбили на пух и прах оймекската орда. Тамтайците отвлекли много оймекски жени и деца, и ги заселили в своите аули. В резултат на това, както отбелязва българската летопис, част от българо-тамтайците добили някои оймекски черти - повишена монголоидност, елементи от облеклото и някои думи. А произнасянето на "Х" вместо общокипчакското "С"/ например"хиу" вместо"су" и т.н./ част от българо-тамтайците, пак според летописа, са взели от баджанаците(печенегите), които през X-XI в. се преселили и се влели в състава на местните българи.
Както се вижда, някои черти у отделните български общности са се променяли и под влияние на съседните им народи, но тези промени са били незначителни и не са довели до обособяването им в отделни нации, ти са били нищожни в сравнение с общобългарската основа.
През 1135 г., след поредния разгром на оймеките от българските войски, западната им част - кара оймеки - се подчинила на България и станала нова българска провинция Тубджак, между Южен Урал и десния приток на р.Об - Чулман. Оттогава тюрките в Сибир и Северен Казахстан изпитват особено силното влияние на българската култура, а на р.Тобол се появяват и първите български аули и градове...
През 1183 г. тарханът на Тамта, Айбалик, взел участие в разгрома на войската на суздалския княз Всеволод Голямото Гнездо, който се опитвал да превземе Биляр и да постави на българския трон емира Азан - българин на служба при руснаците. Всеволод спрял корабите на Камския бряг, западно от гр.Тухчи, оставил при тях част от войската си с Азан и продължил с другата част към българската столица. Докато я обсаждал безуспешно, Айбалак обкръжил руския лагер на брега на р.Кама и с атаката си помогнал на българския флот да отблъсне емира Азан. Руската летопис специално отбелязва, че заедно с другите българи срещу войската на Всеволод се сражавали и "българите, наричани темтюзи".
Суздалския княз бил напълно разбит от българския цар Хабдула Челбир(1178-1225 г.) и от 60 000 руски войници се спасили с бягство само 10 000.
В 1193 г. тамтайците начело със сина на Айбалик, Ищяк-Илхам, разгромили под Каргатун на р.Чулман(Горна Кама) голяма Новгородска войска.
В чест на победата Хабдула Челбир уважил тамтайците с това, че дал на провинцията, в която живеели, името на своя обичан дядо по майчина линия - кипчакския хан Башкорт.
Така за пръв път Източна България била наречена "Башкорт"/Башкортостан/, а всички българи живеещи там, запчнали да се именуват "башкорти"/"башкири" на руски език/.
Майката на Челбир, Зубайда-хатун, прекарала по-голямата част от живота си в Башкирия и починала в гр. Кунгур.

Избрах тази снимка специално заради паметника в десния долен ъгъл...Точно това е формата и вида на изваянията - ТАРА от камък в чест на Тангра. Точно такива са болшинството надгробни камъни в България до средата на 20-ти век. Скоро направих добавка за това към тази статия:
atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493

По това време център на провинцията бил вече гр.Уфа, основан от тамтайския тархан Инсан през 1185 г. В памет на победата му срещу руския град Римов, който българите наричали Уфа.

П.П. Добавките в скоби в кафяв цвят са от автора на блога, по сведения от българската летопис.

Следва продължение

Нагоре