Постинг
22.08.2012 14:49 -
2. България и нейната източна/Приуралска/ част
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 6159 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2013 17:41

Прочетен: 6159 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 06.06.2013 17:41

Башкирия в IX - нач. на XIII в.
.jpg)
В рамките на тези територии са се развивали събитията и историческите процеси за които и преди в блога е ставало дума. Идел-Ура, древната прародина на арийците, (част от техните потомци още употребяват бойния вик - "Ура!"), ориентировъчно е обхващал териториите от р. Волга до р Енисей(Енисай), а след това простира влиянието се и до днешен Северен Казахстан. Река Об също носи българско име от тенгрианската митология - Аби Армай или Туран - майката на всички духове, жената на покровителя на българите алп Бури,Барин, Берген, Булг(Вълк).
Българската народност в Идел-Уралския регион се е образувала между IX-X вв. от сливането на местните булгари(протобългари), угрите(древните унгарци) и кипчако-сабаните. Нейния разговорен език е бил тюрко-кипчакския на сабаните, а името булгари идва от културната сплав между булгарските(хуно-ирански), сабанските и унгарски традиции.
Българският народ с право може да се гордее със своите предци: по иранска линия е потомък на масагетите и шумерите, а по хунска - на манджурите и на древните тюрки...
Начело на българите застанали хаканите или кановете/ царете от рода Дуло - потомци на Атила- 445-453/ и на булгарския цар Куртбат- Кубрат (619-660 г.).
Още в 865 г. Хабдулла Джилки(865-882 г.) създал в региона на Идел-Урал Българска ислямска държава
(Фактическото разделяне на Велика България на две части Урус-Русь и Ак Булгар станало по негово време, но официално в 922 г. Русь се обявила за отделна независима държава)
и оттогава потомците му - канове, емири и сеиди - управлявали България до 1584 г. Историята на независимата Българска държава - Болгар йортъ започва с град Болгар, нейната първа столица, и свършва през есента на 1584 г. в гр.Уфа, последната и столица.
В началото на територията на бъдещия Башкортостан имало две угро-сабански княжества(бейлика): Бершуд/Берсула/ - в Северна Башкирия, и Есегел - в южните и краища.
( Интересно е ,че от 5-ти век до края на Първото българско царство тук, областта на Долнодунавската равнина е била наричана от булгарите - Берсула, и дори новия литературен славянобългарски език - берсулски...).
Но през 922 г. тогавашния български кан Алмъш Джафар(895-925 г.), син на Джилки, обединил тези княжества в една източна провинция Тамта /по руски - "Темтюз"/. Нейното население били потомците на сабаните и киргизираните угри, които в началото на X в. започнали да приемат исляма. При това тамтайските българи носели още и областно прозвище "ищяки". Думата "ищяк" произлиза от унгарското племенно название "есег" и подчертава значителния унгарски компонент в състава на източните българи-тамтайците.
Тогава в Северозападен Казахстан и в югозападен Сибир чергарувало племенното угорско обединение на башгирдите. Башгирдите били смесица от угри и азиатски скити-масагети(масгути), говорели на угорски език и се наричали с масагетското определение - башгирд. От него произлиза и тюркското им название "башкорт", което в българските летописи е разшифровано като"могъщи богатири". Още около IX век от угро-башкортите се отделили три общности: есеги, сибирци и маджари/мадьяри/. Есегите се заселили в териториите на България, сибирците - в Западен Сибир, техните потомци са хантите и мансите, а маджарите минали през Украйна и се заселили в днешна Унгария. В началото на X в. от башкортите се отделила още една общност, която се заселила между реките Сок и Кондурча, и също се вляла в състава на българската народност. Но останалите в Казахстан башкорти се оказали извън българската държава, подчинили се на източно-кипчакската орда на оймеките и били подложени на кипчакизация. Обичаите на угро-башкортите са описани в 922 г. от Ахмед ибн Фадлан.

Ак Болгар Йорта(България) от края на 9-ти до средата на 13-ти век
Българската държава бързо разширила границите си. В края на IX - началото на X в. към Идел-Уралската част на България били присъединени териториите от Карско море до Българското(Каспийско) море, от устието на р.Ока/Саин-Идел/ до устието на р.Енисей. На тези територии българите основали повече от 200 града, между които са известния Болгар/VIII в./, Нур-Сувар/X в./, Биляр / 922-925 г./, Банджа в Жигулите/925 г./, Алабуга/985 г./, Самар, днешният Самара/912 г./, Симбир, днешният Уляновск/866 г./, Саксин/970 г./, Саратау, днешният Саратов/922 г./, Джене Кала, днешният Нижни Новгород/922 г./, Букрат или Калън-Катау, съвременен Киров/866 г./, Сарачин, съвременния Волгоград/ 970 г./, Астархан, съвр. Астрахан/1122 г./, Уфа /1185 г./, Тухчи или Джукетау, съвр. Чистопол/922 г./ и др.

Останки от банята на големия керван -сарай от 11 век в г.Биляр

Български монети от г.Биляр
Биляр, който между XI - XIII в. е столица, заедно с Болгар, станал втори по големина град - след Константинопол - в Европа, с население 150 000 души. България овладяла важни търговски пътища от Азия за Европа и се превърнала в могъща държава, която Западна Европа почтително наричала Велика България.
(Още от времето на кан Кубрат, през 922 г. от нея се отделила западната и част - Урус/Русь/, а преди това в 681 год. Аспарух отделил Онгъла - степите от делтата на Дунав до устието на р.Днепър).
Пръв губернатор/улугбек или тархан/ на Тамта бил синът на известния български велможа Джулута Татра Ахмед, наречен така в чест на героя от древнобългарската епична поема "Шан кизи Дастан" от М.Башту, Тат-Ирана(Татра - в народното произношение). В 965-969 г., когато България завоювала Хазария, Татра успял да разбие с губернското си опълчение башкортите - поддръжници на хазарите и туркмено-огузите и ги прогонил от границите на България по р.Яик/Урал/. Неслучайно в украинско-руската поема "Слово за полка на Игор"/XII в./ тамтайците са възпети сред другите български общности като "татрани".
В средата на XI в. т ордата на оймеките
("кучетата" затова , че Калоян ползвал техни отряди, ромеите го наричали "Скилоян" - Кучето Иван..А Симеон го наричали - "Лабас" подобно на "Лахана Иваил", което означава - разбойник...Булгарите наричали Симеона - Шамгун),
се отделила кипчакско-куманската орда.
Руснаците ги наричали половци. Тази отделила се орда минала отначало на служба в България, а по-късно се преселила в Причерноморието.
Разярените оймекски ханове започнали да нападат България, а в 1095 г. дори успели да обсадят столицата и Биляр. На помоощ на обсадения в града цар Адам се притекли синът му от гр.Болгар - Шамгун Шам Саин, потомъкът на Татра - хан Жалмат от Тамта/ на мястото на срещата днес се издига гр. Алматевск/ и от Причерноморието - куманския хан Дугар/Тугоркан/. Оглавените от Шамгун съюзници разбили на пух и прах оймекската орда. Тамтайците отвлекли много оймекски жени и деца, и ги заселили в своите аули. В резултат на това, както отбелязва българската летопис, част от българо-тамтайците добили някои оймекски черти - повишена монголоидност, елементи от облеклото и някои думи. А произнасянето на "Х" вместо общокипчакското "С"/ например"хиу" вместо"су" и т.н./ част от българо-тамтайците, пак според летописа, са взели от баджанаците(печенегите), които през X-XI в. се преселили и се влели в състава на местните българи.
Както се вижда, някои черти у отделните български общности са се променяли и под влияние на съседните им народи, но тези промени са били незначителни и не са довели до обособяването им в отделни нации, ти са били нищожни в сравнение с общобългарската основа.
През 1135 г., след поредния разгром на оймеките от българските войски, западната им част - кара оймеки - се подчинила на България и станала нова българска провинция Тубджак, между Южен Урал и десния приток на р.Об - Чулман. Оттогава тюрките в Сибир и Северен Казахстан изпитват особено силното влияние на българската култура, а на р.Тобол се появяват и първите български аули и градове...
През 1183 г. тарханът на Тамта, Айбалик, взел участие в разгрома на войската на суздалския княз Всеволод Голямото Гнездо, който се опитвал да превземе Биляр и да постави на българския трон емира Азан - българин на служба при руснаците. Всеволод спрял корабите на Камския бряг, западно от гр.Тухчи, оставил при тях част от войската си с Азан и продължил с другата част към българската столица. Докато я обсаждал безуспешно, Айбалак обкръжил руския лагер на брега на р.Кама и с атаката си помогнал на българския флот да отблъсне емира Азан. Руската летопис специално отбелязва, че заедно с другите българи срещу войската на Всеволод се сражавали и "българите, наричани темтюзи".
Суздалския княз бил напълно разбит от българския цар Хабдула Челбир(1178-1225 г.) и от 60 000 руски войници се спасили с бягство само 10 000.
В 1193 г. тамтайците начело със сина на Айбалик, Ищяк-Илхам, разгромили под Каргатун на р.Чулман(Горна Кама) голяма Новгородска войска.
В чест на победата Хабдула Челбир уважил тамтайците с това, че дал на провинцията, в която живеели, името на своя обичан дядо по майчина линия - кипчакския хан Башкорт.
Така за пръв път Източна България била наречена "Башкорт"/Башкортостан/, а всички българи живеещи там, запчнали да се именуват "башкорти"/"башкири" на руски език/.
Майката на Челбир, Зубайда-хатун, прекарала по-голямата част от живота си в Башкирия и починала в гр. Кунгур.

Избрах тази снимка специално заради паметника в десния долен ъгъл...Точно това е формата и вида на изваянията - ТАРА от камък в чест на Тангра. Точно такива са болшинството надгробни камъни в България до средата на 20-ти век. Скоро направих добавка за това към тази статия:
atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493
По това време център на провинцията бил вече гр.Уфа, основан от тамтайския тархан Инсан през 1185 г. В памет на победата му срещу руския град Римов, който българите наричали Уфа.
П.П. Добавките в скоби в кафяв цвят са от автора на блога, по сведения от българската летопис.
Следва продължение
.jpg)
В рамките на тези територии са се развивали събитията и историческите процеси за които и преди в блога е ставало дума. Идел-Ура, древната прародина на арийците, (част от техните потомци още употребяват бойния вик - "Ура!"), ориентировъчно е обхващал териториите от р. Волга до р Енисей(Енисай), а след това простира влиянието се и до днешен Северен Казахстан. Река Об също носи българско име от тенгрианската митология - Аби Армай или Туран - майката на всички духове, жената на покровителя на българите алп Бури,Барин, Берген, Булг(Вълк).
Българската народност в Идел-Уралския регион се е образувала между IX-X вв. от сливането на местните булгари(протобългари), угрите(древните унгарци) и кипчако-сабаните. Нейния разговорен език е бил тюрко-кипчакския на сабаните, а името булгари идва от културната сплав между булгарските(хуно-ирански), сабанските и унгарски традиции.
Българският народ с право може да се гордее със своите предци: по иранска линия е потомък на масагетите и шумерите, а по хунска - на манджурите и на древните тюрки...
Начело на българите застанали хаканите или кановете/ царете от рода Дуло - потомци на Атила- 445-453/ и на булгарския цар Куртбат- Кубрат (619-660 г.).
Още в 865 г. Хабдулла Джилки(865-882 г.) създал в региона на Идел-Урал Българска ислямска държава
(Фактическото разделяне на Велика България на две части Урус-Русь и Ак Булгар станало по негово време, но официално в 922 г. Русь се обявила за отделна независима държава)
и оттогава потомците му - канове, емири и сеиди - управлявали България до 1584 г. Историята на независимата Българска държава - Болгар йортъ започва с град Болгар, нейната първа столица, и свършва през есента на 1584 г. в гр.Уфа, последната и столица.
В началото на територията на бъдещия Башкортостан имало две угро-сабански княжества(бейлика): Бершуд/Берсула/ - в Северна Башкирия, и Есегел - в южните и краища.
( Интересно е ,че от 5-ти век до края на Първото българско царство тук, областта на Долнодунавската равнина е била наричана от булгарите - Берсула, и дори новия литературен славянобългарски език - берсулски...).
Но през 922 г. тогавашния български кан Алмъш Джафар(895-925 г.), син на Джилки, обединил тези княжества в една източна провинция Тамта /по руски - "Темтюз"/. Нейното население били потомците на сабаните и киргизираните угри, които в началото на X в. започнали да приемат исляма. При това тамтайските българи носели още и областно прозвище "ищяки". Думата "ищяк" произлиза от унгарското племенно название "есег" и подчертава значителния унгарски компонент в състава на източните българи-тамтайците.
Тогава в Северозападен Казахстан и в югозападен Сибир чергарувало племенното угорско обединение на башгирдите. Башгирдите били смесица от угри и азиатски скити-масагети(масгути), говорели на угорски език и се наричали с масагетското определение - башгирд. От него произлиза и тюркското им название "башкорт", което в българските летописи е разшифровано като"могъщи богатири". Още около IX век от угро-башкортите се отделили три общности: есеги, сибирци и маджари/мадьяри/. Есегите се заселили в териториите на България, сибирците - в Западен Сибир, техните потомци са хантите и мансите, а маджарите минали през Украйна и се заселили в днешна Унгария. В началото на X в. от башкортите се отделила още една общност, която се заселила между реките Сок и Кондурча, и също се вляла в състава на българската народност. Но останалите в Казахстан башкорти се оказали извън българската държава, подчинили се на източно-кипчакската орда на оймеките и били подложени на кипчакизация. Обичаите на угро-башкортите са описани в 922 г. от Ахмед ибн Фадлан.

Ак Болгар Йорта(България) от края на 9-ти до средата на 13-ти век
Българската държава бързо разширила границите си. В края на IX - началото на X в. към Идел-Уралската част на България били присъединени териториите от Карско море до Българското(Каспийско) море, от устието на р.Ока/Саин-Идел/ до устието на р.Енисей. На тези територии българите основали повече от 200 града, между които са известния Болгар/VIII в./, Нур-Сувар/X в./, Биляр / 922-925 г./, Банджа в Жигулите/925 г./, Алабуга/985 г./, Самар, днешният Самара/912 г./, Симбир, днешният Уляновск/866 г./, Саксин/970 г./, Саратау, днешният Саратов/922 г./, Джене Кала, днешният Нижни Новгород/922 г./, Букрат или Калън-Катау, съвременен Киров/866 г./, Сарачин, съвременния Волгоград/ 970 г./, Астархан, съвр. Астрахан/1122 г./, Уфа /1185 г./, Тухчи или Джукетау, съвр. Чистопол/922 г./ и др.

Останки от банята на големия керван -сарай от 11 век в г.Биляр

Български монети от г.Биляр
Биляр, който между XI - XIII в. е столица, заедно с Болгар, станал втори по големина град - след Константинопол - в Европа, с население 150 000 души. България овладяла важни търговски пътища от Азия за Европа и се превърнала в могъща държава, която Западна Европа почтително наричала Велика България.
(Още от времето на кан Кубрат, през 922 г. от нея се отделила западната и част - Урус/Русь/, а преди това в 681 год. Аспарух отделил Онгъла - степите от делтата на Дунав до устието на р.Днепър).
Пръв губернатор/улугбек или тархан/ на Тамта бил синът на известния български велможа Джулута Татра Ахмед, наречен така в чест на героя от древнобългарската епична поема "Шан кизи Дастан" от М.Башту, Тат-Ирана(Татра - в народното произношение). В 965-969 г., когато България завоювала Хазария, Татра успял да разбие с губернското си опълчение башкортите - поддръжници на хазарите и туркмено-огузите и ги прогонил от границите на България по р.Яик/Урал/. Неслучайно в украинско-руската поема "Слово за полка на Игор"/XII в./ тамтайците са възпети сред другите български общности като "татрани".
В средата на XI в. т ордата на оймеките
("кучетата" затова , че Калоян ползвал техни отряди, ромеите го наричали "Скилоян" - Кучето Иван..А Симеон го наричали - "Лабас" подобно на "Лахана Иваил", което означава - разбойник...Булгарите наричали Симеона - Шамгун),
се отделила кипчакско-куманската орда.
Руснаците ги наричали половци. Тази отделила се орда минала отначало на служба в България, а по-късно се преселила в Причерноморието.
Разярените оймекски ханове започнали да нападат България, а в 1095 г. дори успели да обсадят столицата и Биляр. На помоощ на обсадения в града цар Адам се притекли синът му от гр.Болгар - Шамгун Шам Саин, потомъкът на Татра - хан Жалмат от Тамта/ на мястото на срещата днес се издига гр. Алматевск/ и от Причерноморието - куманския хан Дугар/Тугоркан/. Оглавените от Шамгун съюзници разбили на пух и прах оймекската орда. Тамтайците отвлекли много оймекски жени и деца, и ги заселили в своите аули. В резултат на това, както отбелязва българската летопис, част от българо-тамтайците добили някои оймекски черти - повишена монголоидност, елементи от облеклото и някои думи. А произнасянето на "Х" вместо общокипчакското "С"/ например"хиу" вместо"су" и т.н./ част от българо-тамтайците, пак според летописа, са взели от баджанаците(печенегите), които през X-XI в. се преселили и се влели в състава на местните българи.
Както се вижда, някои черти у отделните български общности са се променяли и под влияние на съседните им народи, но тези промени са били незначителни и не са довели до обособяването им в отделни нации, ти са били нищожни в сравнение с общобългарската основа.
През 1135 г., след поредния разгром на оймеките от българските войски, западната им част - кара оймеки - се подчинила на България и станала нова българска провинция Тубджак, между Южен Урал и десния приток на р.Об - Чулман. Оттогава тюрките в Сибир и Северен Казахстан изпитват особено силното влияние на българската култура, а на р.Тобол се появяват и първите български аули и градове...
През 1183 г. тарханът на Тамта, Айбалик, взел участие в разгрома на войската на суздалския княз Всеволод Голямото Гнездо, който се опитвал да превземе Биляр и да постави на българския трон емира Азан - българин на служба при руснаците. Всеволод спрял корабите на Камския бряг, западно от гр.Тухчи, оставил при тях част от войската си с Азан и продължил с другата част към българската столица. Докато я обсаждал безуспешно, Айбалак обкръжил руския лагер на брега на р.Кама и с атаката си помогнал на българския флот да отблъсне емира Азан. Руската летопис специално отбелязва, че заедно с другите българи срещу войската на Всеволод се сражавали и "българите, наричани темтюзи".
Суздалския княз бил напълно разбит от българския цар Хабдула Челбир(1178-1225 г.) и от 60 000 руски войници се спасили с бягство само 10 000.
В 1193 г. тамтайците начело със сина на Айбалик, Ищяк-Илхам, разгромили под Каргатун на р.Чулман(Горна Кама) голяма Новгородска войска.
В чест на победата Хабдула Челбир уважил тамтайците с това, че дал на провинцията, в която живеели, името на своя обичан дядо по майчина линия - кипчакския хан Башкорт.
Така за пръв път Източна България била наречена "Башкорт"/Башкортостан/, а всички българи живеещи там, запчнали да се именуват "башкорти"/"башкири" на руски език/.
Майката на Челбир, Зубайда-хатун, прекарала по-голямата част от живота си в Башкирия и починала в гр. Кунгур.

Избрах тази снимка специално заради паметника в десния долен ъгъл...Точно това е формата и вида на изваянията - ТАРА от камък в чест на Тангра. Точно такива са болшинството надгробни камъни в България до средата на 20-ти век. Скоро направих добавка за това към тази статия:
atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493
По това време център на провинцията бил вече гр.Уфа, основан от тамтайския тархан Инсан през 1185 г. В памет на победата му срещу руския град Римов, който българите наричали Уфа.
П.П. Добавките в скоби в кафяв цвят са от автора на блога, по сведения от българската летопис.
Следва продължение
Българите башкири - през вековете и днес...
5.България в епохата на Ашрафидите - 144...
9. Какво се случи с башкортите и с цялат...
5.България в епохата на Ашрафидите - 144...
9. Какво се случи с башкортите и с цялат...
Какво казват учени и политици за нас
Драстично увеличаване на българската поп...
ИСТОРИЯ НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ (Втори емират...
Драстично увеличаване на българската поп...
ИСТОРИЯ НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ (Втори емират...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. Вълчият стан(групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. Вълчият стан(групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб