Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2012 14:49 - 3. България в борба с татаро-монголските завоеватели 1223 - 1445 г.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5234 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 14.03.2016 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Как един монголски род служил на хуните - Бурджигин, може да създаде световна империя...

Борбата срещу агресията на Монголската империя на Чингиз хан покрила башкирите с доблестна слава. В 1223 г. монголските завоеватели, наричани "татари", а в съвременната литература - монголо-татари, нападнали България от Запад и стигнали до град Кермен/ задволжската част на днешна Уляновска област/. Но тук срещнали войската на цар Хабдула Челбир( Последният велик владетел на Волжка България, подобно на нашия Иван Асен Втори...Интересно е да се знае, че именно той съдействал на принцовете Асеневци да си върнат Царството на предците. Като три години преди започване на войната за независимост от Византия, най-големия от братята - Боян бил на лична ауденция при този цар. Бил посрещнат радушно и още при първата среща му била обещана помощ за святото дело. Така че т.нар. "въстание на Асен и Петър" е отрано замислена, дълго подготвяна и добре осъществена военно-политическа акция в борбата за независимост на тукашна България...!).
Вражеската орда била възглавявана от прочутия монголски пълководец Субеде, успял вече да разбие руснаците при Калка. В първата линия на българската армия били башкирите на Ищяк, които започнали битката с точна стрелба по надигащата се орда. Сражението завършило с пълен разгром на татарите и с позорно бягство на Субеде към десния бряг на Волга. Доволен от победата, Челбир му разрешил да прибере останките на своето войнство в Монголия и разменил пленените монголци срещу овни, откъдето Керменската битка получила името "Овнешка"...
В 1229 г. по време на празника Каргатуй Субеде обкръжил в днешния Оренбург войската на българския цар Алтънбек, но ударът на башкортите на Ищяк оказал неоценима помощ на владетеля им. Оттогава мястото е свято за всеки башкорт. По указ на благородния Алтънбек то било наречено "Каргалъ"/в нейна памет/ и предадено към провинция Башкорт за вечни времена. През 1230 г. там била построена българска крепост(балик) Каргалъ, която защитила българската граница в 1232 и 1236 г. По-късно станала военна квартира на последния български владетел, сеид Шейх-Гали/1569-1584 г./, а още по-късно, в 18 век е вече Сеидовско предградие на Оренбург...
В 1232 г. в състава на цар Алтънбековата войска, башкортите участвали при разгрома  на монголските пълчища и на хан Батий при Бугулма. Батий произхождал от Джучидите - потомци на Чингиз-хановия син Джучи, - на които монголския император/великият хан/ поверил управлението на Северозападната част на Монголската империя - Кипчакската орда.

Но в средата на XIII в. тархан Тубджак Мерген и тархана на Башкорт, Ищяк-Илхам се подчинили на българския емир Гази Барадж, който възнамерявал да сключи българо-монголски съюз - за подръжка от страна на татарите в домогванията му към българския трон. През лятото на 1236 г. Гази-Барадж и Ищяк се срещнали в Уфа с пратеника на унгарския крал Бела и на римския папа - унгарецът Юлиан/ Юлай - на български език/. Родът на Ищяк произхождал от енейците - побългарени угри, които на битово равнище още съхранявали своя древно-унгарски език( По подобен начин до 14 век голяма част от дунавските българи съхранявали и стария булгар-тюркски език. След това обаче потомците на кук-огузите и изповядващите исляма -  такива българи имало и по време на Второто българско царство, към средата на 16 век почти масово преминават към османо-турската народност. Днес това са основно т.н. български турци от Делиормана и Добруджа...!). Затова Ищяк разговарял с Юлиан без преводач(Така разговарял и българския принц Боян Асен на булгарски с Хабдула Челбир...), което потресло и трогнало пратеника. Ищяк също бил потресен и трогнат от факта, че далеко в Европа съществува унгарска държава на неговите маджарски сродници, и в знак на симпатия към Юлиан кръстил сина си Юлай. От него води началото си родът на Салават Юлаев. В "Джагфар тарихи" има следната любопитна бележка: "Когато започна войната на Пугач/ Пугачовото въстание 1773-1775 г./, Салават му се представи с доказателства, че принадлежи към рода на българските тархани от Башкорт и Пугачов го назначи губернатор на Башкортостан. По същия начин постъпи и Бахтияр Канкай, показа на Пугач свидетелства, че е от рода на емира Канкай-Кермек и дъщерята на кан Алмъш Джафар, Сулчиби, и получи от него поста губернатор на Казанска област. Така се възроди надеждата, че Пугач ще позволи на българската държава да възкръсне от пепелта и затова всички българи - и мишари, и казанци, и башкорти - се биеха под знамената му отчаяно, без да щадят живота си".

През септември 1236 г. започнало ново монголо-татарско нашествие в България, под предлог, че е в помощ на Гази Барадж. Двеста хилядната войска на завоевателите била пропусната от съюзника на Гази Барадж, Ищяк през Башкортостан(Случва същото както при завоюването на тукашна България от турците..Освен сепаратизъм имаме налице и остро съперничество за трона...) и обсадили столицата Биляр. След 45 дни градът бил превзет и разрушен, а емира Алтънбек - убит. На трона в новата столица на българската държава, Нур-Сувар, бил възкачен с титлата "емир" Гази Барадж/от рода Азановичи/. Челбир и Алтънбек били от рода на Ашрафидите, представителите на тези два враждуващи рода последователно заемали емирския трон на България от средата на XIII до XIV вв.

Но Банджа, столицата на българската провинция Мардан-Беллак, отказала да се подчини на Гази-Барадж и оглавена от Алтънчач- дъщерята на Алтънбек, се съпротивлявала на монголите още цяла година. Майката на Алтънчач, Фатима, била дъщеря на Ищяк. Когато в края на лятото през 1237 г. градът Банджа паднал, Алтънчач се промъкнала с последните му защитници в Башкортостан и продължила да напада татарите оттам.(Тук във връзка с това съперничество между Азановичите и Ашрафидите има една любопитна подробност свързана с талантливия кумански военачалник Кабан, някъде наричан Коца, другаде Манастър... Неговият баща Улаг Чишма свързал братята Асеневци с кан Челбир. Заради това бил приет на служба в България с хората си, а синът му Кабан оглавил корпуса който се отправил на Балканите в помощ на тукашните българи. След заговора срещу Калоян на гръцкото духовенство и Борил, Калоян бил убит а Кабан набеден за това с цел да бъде отстранен от България . Той заедно с невръстния син на Калоян напуснал страната, по пътя младия принц пожелал да остане в Киев, за да е по-близо до родината а Кабан се върнал в двора на Челбир и Алтънбек с когото бил в много добри отношения. Служил много добре на юг и на Кавказ и Алтънбек го направил потомствен български феодал със свое имение. След смяната на властта започнал спор за един участък земя, но Кабан бил в немилост пред Азановичите. Тогова той с личния си отряд бойци се отправил отново на Балканите, където на власт бил вече Иван Асен II... Помогнал и на него и разбил гърците при аула Кутар(Клокотница). Царят му предложил да остане в България на Балканите, но дошла вест, че Алтънбек си е върнал трона и Кабан се отправил обратно. Там бил дарен от Алтънбек с нов участък земя, където и починал след известно време...)
Легенди разказват, че след гибелта на всичките и войници, Алтънчач, не желаейки да попадне в ръцете на врага, сама се зазидала жива в една от Уралските пещери.

image

Принцеса Алтънчач. худ. Булат Галиванов

В "Джагфар тарихи" има следната бележка: " В действителност, Ищяк(съюзника на Гази Барадж) сам укрил своята внучка Алтънчач в окръга Иристау, където по времето на Кама-Батир добиваше и топеше желязо. Известно време тя живя в една пещера в планината, образувана от копаенето на желязната руда, и почина в крепостта Чилабе/днешен Челябинск б.р..../

Като съюзник на Монголската империя, България отстъпила на монголските ханове провинцията Тубджак и Долното Поволжие, но получила в замяна контрола над част от Североизточна Русия с градовете Ростов, Ярославъл, Галич-Мерски, Устюг, Джуне-Кала или "Нижни Новгород" и др. Тази размяна на земите, обаче, предизвикала недоволството на част от българските феодали.
В 1240 г. те, водени от внука на Челбир, Исмаил Джика, и от сина на Алтънбек, Боян Мохамед, вдигат въстание, което без малко не провалило похода на монголите срещу Киев. Новото антимонголско въстание през 1246 г., както и предишното, било жестоко потушено, градът Нур-Сувар, бил разрушен и столица на България станал отново гр. Болгар.

image

Керван-сарая до главния вход на Вътрешния град на г.Болгар

П.П. Добавките и поясненията в скоби в кафяв цвят са на автора на блога, по сведения от българската летопис.


Следва продължение





Гласувай:
5



1. анонимен - интересно, а и няма откъде да се з...
23.08.2012 15:10
интересно, а и няма откъде да се знае.

надявам се на обективността на списващия блога
цитирай
2. atil - Проблеми в това отношение може да ...
23.08.2012 15:31
Проблеми в това отношение може да има само от някоя неволна грешка..., но съм в постоянна връзка с хората ,които издадоха тези сведения и книги! Така че ако има нещо те ще ме поправят..Досега съм нямал забележки от тях. Някои неща сам си оправих преди време. За тази поредица е по-лесно, тук имам печатно издание на български, с рецензенти, преводач и т.н.
Но ги потулват, не ги издават, не ги популяризират и не ги вкарват в тяхното "научно" обръщение..., до знанието на обществото. Сигурно без да искат нарочно...Или пак чакат "да му дойде времето"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5102347
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3496
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930