Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2012 11:49 - 7. РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ 1584 - 1917 г.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7303 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 14.03.2016 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image

Обсадата на Казан. Пленяването и гибелта на българския флот.


През XVI в. Русия осъществява плана на Иван IV , който предвиждал завземане на България, независимо от нейната политика по отношение на Русия, и пълно унищожаване на българския народ. Само отчаяната съпротива на българите и войните на запад попречили на руските царе да изпълнят този чудовищен план докрай. След това царизмът разделили българите на три групи/"мишари", "казански татари" и "башкири"/, и решил да ги унищожи на части.
В началото самодържавието се нахвърлило върху мишарските и казанските българи. Техните мечети и училища били сравнени със земята, книгите им - изгаряни, а тях самите " прогонвали от населените места или ги принуждавали да бягат, като ги лишавали от земя и средства за съществуване". Тези българи били изгонени от градовете им, на първо време на 30 - 40 км. от Казан, а също и на 15-20 км. от главните реки, които по онова време били и главни съобщителни пътища"./"Татары среднего Поволжья и Приуралья", М. 1967, с.13/. Българите в Мишарската и казанската области били лишени от ливадите си, от правото на риболов, вследствие на което рибата изчезнала като ястие от трапезите им: от правото да имат ковачници, да живеят в градове или в близост до важни пътища. Освен всичко това те били подложени на непосилни данъци и повиности, на глад, насилствена християнизация и изтребление при всеки удобен случай.

image

Башкири. худ.Алан Уилямз,Ермитаж


След обезкървяването на тези западни общности на българската народност царизмът в XVII в. се нахвърлил и на Източна България - Башкортостан. Там вече използвал и военно-казашки формирования от "наемници-татари", които били създавани от западно-български феодали, приели вярата и правдата на руския царизъм. Тези наемници и истински изменици на родината, които българите наричали просто "татари", били еднакво ненавиждани от башкирите, мишарите и казанците. Погнусата и ненавистта на последните личи в редица поговорки като тази: "Татар атасън сатар" - "Татаринът и баща си продава" и много други.
Царизмът и "наемниците-татари" започнали да превземат Башкортските земи, като опожарявали аулите, а жителите им били подлагани на кланета, преследване и насилие. След безчинствата си в Мишарска и Казанска области тези зверове в пълна мяра използвали своя "богат опит" за унищожаване на населението и в Башкортостан.
Но ако в Западна и Централна България към края на XVIII в. самодържавието прекратило масовото избиване и прогонване на българите от земите им, понеже руската колонизация вече се задъхвала и Руската империя имала нужда от земеделска продукция, в Башкортостан всичко било наопаки; руските власти се стремели да унищожат изцяло животновъдството като основа на съществуването на българите-башкорти. Предвидено било в Башкортските земи да се заселят християнски земеделски народи, които отглеждали жито, работели по уралските заводи и не представлявали опасност за устоите на православната Руска империя.
Башкортите протестирали, но вълненията им били потушавани от Русия/ чиято армия винаги е била най-голямата в света/ и от продажни башкортски феодали, минали на страната на самодържавието. За съжаление, и сред башкортите - както при мишарите и казанците - се намирали хора, готови за няколко царски рубли да предават и колят свои родни братя.

В 1708 г., според сведенията на българския леписен сборник "Джагфар Тарихи", потомецът на Ашан Гуза Акай от казанския аул Ашняк/ дн. Рибослободски район в Татарстан/ се добрал до Башкортостан и развял зеленото знаме със сребърен полумесец, откъдето идва и прякора му "Акай", т.е. "сребърен полумесец" - за борба с неверниците. Целта му била да се възстанови Българската държава. Той се провъзгласил за султан и повел надошлите при него башкорти, казанци и мишари къв Казан. По-голямата част башкортите, обаче,  която разчитала на съседите си киргизи , се отделила от Гуза и поканила за свой водач киргизкия хан Мурад. Той потеглил към Европа на помощ и изчезнал по пътя. Това разколебало силите на Акай. Пред самия Казан, под затвора Балтач част от башкортските му командири изменически преминали на страната на неверниците и той бил разбит. После дълги години се крил из Киргизия, подлаган на големи лишения и унижения, докато накрая се върнал в своя аул - вече побелял старец, под образа на дервиш...

image

В 1755 г. молла Абдулла Галиев/Батирша/, роден от българи-мишари, повдигнал в Башкортостан ново въстание за възтановяване на българската държава. Неговият съвременик П.Ричков отбелязва:"Известният български смутител Батирша, като възбужда башкирите за бунт, в свое писмо нарича всички тукашни мохамедани Български народ". Но и това въстание било зверски потушено от царизма, "наемниците-татари" и башкортските феодали-изменници.
Такъв бил краят и на други движения - били потушавани, докато по-голямата част от българите-башкорти/две трети/ била напълно унищожена.

Представа за политиката на царизма ни дава един разказ от българския летописен сборник на Нурмухамед(1864 г.) - за разгрома на Килмак-Акаевското въстание в 1735 - 1741 г. в Башкортостан: "През пролетта мюсюлманите се разбраха с писма за деня и мястото на/съвместното им/ тръгване. Всички се събраха на р.Кнали...Между тях се намериха предатели, които се занимават със шпионаж и доноси за местата на сборищата ни, пред/войската/ Руска...На изток от р.Кнали има рекичка, наречена Съзлъ-Елган, и друга рекичка, наречена Кеше-кърълган, защото в нея загинали много мюсюлмани...
Руснаците, докарали през ноща свои оръдия, на утрото започнаха да стрелят. Без да разберат откъде иде стрелбата, бедните башкири се разбягаха на разни страни: много жени се хвърлиха в реката с децата си. Ранените също погинаха в реката. От труповете им през Съзлъ-Елган се образува мост. Старците бяха избивани като кучета, с камъни и дървета, пеленачетата насичаха със саби, разпаряха коремите на бедните жени, а младите хора просто убиваха...Телата им оставиха на враните и лисиците. И днес костите на бедните хора могат да се видят там...Бедните мюсюлмани!...Предателите се смееха и се радваха на тяхната скръб. Те стигнаха даже до там, че създаваха отряди и с голямо старание ги ловяха и ги предаваха в ръцете на руснаците...Не оставиха никого/жив/ из башкирските села и по пътя за Казан останаха малко/хора/. Но и останалите бяха по двама-трима човека. По това време на десетина души се падаше една шуба е на десет двора по една брадва...Беше тежко да се живее, нямаше нищо за ядене и гладът беше толкова голям, че, разказваха някои, яли човешко месо. В тези тежки дни се записваха/от нужда/ за роби към дворяните. В Мензелинск бяха докарани много мюсюлмани, оковани във вериги, и хвърлиха всички в затвора, а воювалите джигити заточиха в подземни затвори. В края на града построиха шестоъгълно здание и на всеки ъгъл поставиха железен кол. Около един кол, който беше в средата, изковаха високи бесилки. След това под музика доведоха мюсюлмани, карани от конници, после прочетоха присъдите им и руснаците почнаха да вършат работата си/наказанията/. Отначало онзи, който пръв участвал в боя, го побиха върху средния кол, а неговите помощници побиха около него. Коловете стигаха до плещите им, но тия от тях, които се показваха герои, биваха насичани на парчета и накрая отсичаха и главите им. На някои, провесени на железни куки, забити през ребрата им, също отсичаха главите, а  други убиваха с камъни. Пощада нямаше за никого. Освен това се говореше, че към град Мензелинск построили мнозина в редици и ги избили с оръдията си.
Загина такова множество хора, че хвърляха труповете им като на животни. Разчупиха леда на река Мензел и от всеки четиридесет души, тридесет и девет хвърляха в дупката. Труповете им задръстиха реката. такива ужасни неща правеха, че не могат да се опишат с човешки език.
Тук се казва само стотната част от всичко, което беше. Останалите мюсюлмани, оковани един о друг с верига през шиите, ги подгониха към Казан. Които не можаха да стигнат до Казан, погинаха из пътя от глад и жажда. Стражата посичаше падналите. На всяка верста падаха по десет и повече човека. Без да ги пущат до реката, тях ги докарваха в Казан и ги убиваха. В едно руско село стражата, като се настани в една къща, в друга къща вкара башкирите, закова вратите и я подпали, и всички загинаха там в огъня. След това руснаците издадоха заповед, всеки оживял башкир да им даде по един кон. И всеки, който им даваше кон, получаваше бележка, в която - неизвестно защо - пишеше, че е "изменник-бунтар". Който от башкирите държеше страната на руснаците беше наричан "верен башкир"/в бележката/. Който от степните башкири нямаше бележка, че е дал кон, него го хващаха без никаква пощада. Те изгинаха. "

"Ако някъде мюсюлманин минеше по улица на руснаци, то малки и големи го биеха или го замеряха с камъни"/"История Татарии в материалах и документах", М.,1937,с.403-405/

И такова господство на Русия наричат цивилизаторско за българите!!!


Следва продължение






Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640165
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031