РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: 9. Какво се случи с башкортите и с цялата българска народност след ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2012 22:37 - 9. Какво се случи с башкортите и с цялата българска народност след великия октомври

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 4882 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 14.03.2016 11:08

Мнозинството от българската интелегенция/ в това число и Г.Исхаки/ разглежда правилно "татаристите" като помагачи на руското великодържавие за унищожаване на българите. По тази причина след октомврийската революция в 1917 г. положението на "татаристите" се промени... "Социалистите-татаристи" , начело с болшевика М.Султан-Галиев и есера Г.Ибрагимов/ и двамата родом от Башкортостан/ пролазиха до ръководни постове в комунистическата партия и съветския апарат, взеха господство в кръговете на комунистите казанци и мишари, и в 1918 г. се договориха с Й.Сталин да образуват "Татаро-Башкирска Република", в която всички българи ще бъдат запиисани като "татари". Българската национално-освободителна партия "Съвет на волжските българи-мюсюлмани" тогава се обърна към правителството на РСФСР с молба - да бъде възстановена във Волго-Уралския регион историческа България, като Българска република. Но Султан-Галиевци неутрализираха обръщението на българската народна партия и по-късно, дори успяха да я "саморазпуснат".

Агресивните действия на "татаристите" предизвикаха силно възмущение, особено сред либералната българска буржоазия и интелигенцията на Башкортостан. За стотина години руски колониален гнет в Башкортостан се пресели огромно число свободолюбиви българи-казанци и българи-мишари,
за които руското прозвище "татари" беше най-страшно оскърбление и ругателство.
Водачите на българската буржоазия и интелигенция в Башкортостан, обаче, разбираха, че са числено по-слаби вече от "татаристите" и че ако продължават да се наричат българи, руските шовинисти автоматически ще им прикачат прозвището "татари". Затова решиха да спасят от него поне башкортската част на българската народност и ги подведоха: щом бездруго делят българите на "татари" и "башкири", да обявят българите от Башкортостан за "башкирска нация". Вожд на "башкиристите" беше Заки Валиди, който в приятелски кръг се определяше, че е истински българин. Лявото крило на "башкиристите" влезе в комунистическата партия, откъдето извоюва за своите съмишленици силната поддръжка на Москва.
Използвайки болшевишкия принцип - местната власт да се дава на местните, комунистите успяха да стигнат до самия Ленин и да спечелят защитата му от попълзновенията на "татаристите".
През 1919 г. Ленин призна Башкирска АССР и "башкирска нация" веднага, след като бе помолен от Заки Валиди и комунистите - "башкиристи". Но наред с това вождът трябваше да се съгласи с реализирането на идеята и на комунистите -"татаристи": за създаването на Татарска АССР/ в 1920 г./, в която българите-казанци, българите-мишари и българите-тептяри да се запишат като "татари", понеже сред местните комунисти господстваха Султан-Галиевци.
( На практика се оказва , че всичките антибългарски република по света и у нас са по идея и са дело на комунистите...)

Като погледнем събитията в онези далечни години, трябва обективно да признаем, че действията на "башкиристите" спасиха българите в Башкортостан от прозвището "татари", попречиха разпространяването на българската култура от цялото Волго-Уралие да става под лъжливото определение "татарска култура" и разобличиха татаристките замисли на Султан-Галиевци и техния шеф Й.Сталин/ който по-късно ги ликвидира всичките, като ненужни свидетели на някои негови "тъмни дела"/.

Работата беше в това, че официалното именуване на две части от една и съща народност - българската - с различни термини/ "татарска" нация и "башкирска" нация/ би предизвикало дори простака да зададе въпрос:
"Как така? "Татарите" и "башкирите" говорят на езици, които се различават много малко един от друг, отколкото руските областни говори, празнуват едни и същи празници, пеят едни и същи песни, почитат едни и същи писатели, учени и поети като свои - и при всичкото това ги считат за различни нации... има нещо нечисто тук!"

Плашейки се, че и най-големите наивници ще разберат, дето в действителност няма ни "татарска", ни "башкирска" нация, а зад тези официални термини се крие българската народност, Сталиновият командно-административен апарат разгърна грандиозна операция за превръщането на всички български общности в разнородни стада от безродници-хора, лишени от национална памет и самосъзнание, готови да вярват и да се подчиняват безпрекословно на всеки указ или инструкция от Москва.
По заповед на Сталинската клика за националната политика, която се "обосноваваше" от АН на СССР и се осъществяваше под натискка на многомилионен чиновнически апарат и наказателни органи - НКВД и пр., - в края на 1920-те години беше спешно разработен "башкирски литературен език". Под бдителното око на "директивните органи" в разработката участваха и група злощастни български писатели от Башкортостан, начело с М.Гафузи. През 1929 г. беше забранен традиционният български алфавит, основан на арабската графика, и в 1939 г. беше въведен руско-буквения алфавит на правславния мисионер Илмински, но под названието "татарски алфавит".

Българските мечети, медресета и школи бяха закрити навсякъде и варварски погромени. Българските книги и ръкописи на национален алфавит бяха изземвани и изгаряни в дворовете на училищата, мечетите, архивите, музеите и библиотеките: пред очите на децата и юношите, които учеха на ненавист към всичко национално и въвличаха в разгрома на националната култура. През 20-те до 70-те години бяха унищожени с трактори дори българските гробища. Забраниха и всички български празници - под претекс, че били религиозни
(В същото време пък моллите векове наред оказвали натиск върху народа заради празниците под претекс , че били езически...?! Т.е. немюсюлмански.Значи причината за болшевиките е друга - да се затрие народното самосъзнание на българите).
А единственият разрешен, Сабантуй, беше преместен от пролетта в лятото и превърнат в панаирджийско "интернационално" развлечение.

За опазване на книга и за почитане на национални обичаи хората бяха разстрелвани или уморявани в лагерите от Воркута до Колима. Всички български молли, учени, писатели и вообще образованите и честни хора, които се осмеляваха да подпомагат развитието на българската култура и протестираха срещу дивашкия и разгром, биваха подлагани на безпощадно унищожение. Тези нещастници бяха толкова много, че в някои затвори и лагери са ги разсрелвали с картечници.
Целият оцелял народ беше държан в такъв страх, глад и бедност, че от постоянните стресове и лишения, ставаше равнодушен към всичко и мислеше само за парчето хлебец.
(Аз мисля , че и тук пстоянно сме подлагани на подобни "процедури". Дори сега по демократично време...)
А думата култура, изобщо беше забранена и изхвърлена от речниците на националния език.
Така българската народнст беше буквално отрязана от своята хилядолетна писменост, история, литература и вообще - култура.

Разбира се, целта на Сталиновата национална политика е била насилствено сливане на лишените от своите национални корени народи на СССР в една рускоезична "съветска интернационална нация". По тази причина същото се е осъществявало във всички републики на "великия и могъщия" Съюз. Но никъде върварското унищожение на националната култура не е достигало такъв размах, както в България.
От 1918 до 1930 г. бил изтребен цвета на българската интелегенция, а нейното място заели неграмотни, възпитани в ненавист към собствената си национална култура изпълнители на заповедите на Сталиновия апарат "млади, нови съветски кадри".
(Същото ни се случи и на нас след 1944 г. А наследниците на тези кадри после направиха "мирния преход"и ни построиха демокрацията... Понеже били добри майстори и имали опит в строенето на комунизма...!)

На тях било възложено да създадат върху пепелището на националната си култура " нова съветска култура на социалистическия реализъм" - лишена от основни национални черти и в преход към руски език/ временно функциониращ силно русифицира български език/. От националното в "съветската куртура" останали само жаргонните думички "плъстено наметало", "татенце" и "тюбетейка"/кепе, шапчица/, "чаплашка" - по руски.

Сталинистите решили, че броят на народите в СССР около 200 - е твърде голям и го съкратили наполовина.
Така, ако един народ не е официално признат от властите, не бива и не трябва да получава пари за своето просвещение и за поддръжка на националната си култура. Както обичал да казва Й.Сталин, "Няма народ - няма проблем". За утвърждаване на това в съветските документи/паспорти, свидетелства и др./ започнали да отбелязват своите национални названия само около 100 народа на СССР, а останалите били "разхвърляни" по официално признатите.

В състава на митичните "татари" влезли кримските тюрки, азербайджанците и част от българската народност. Азербайджанците, обаче, още в края на 20-те години отхвърлили обидното "кавказки татари", а кримските тюрки едва през 1989 г. - се сдобиха с правото да се считат малко по-различни от "татарската нация", макар и с руското прозвище "кримски татари".

Българите бяха разделени на две "нации" , "татарска" и "башкирска", да не би да създадат своя единна, съюзна Българска република.
При това в циркулярните документи до всички републики си "препоръчваше" да не им се пречи да се записват в признатите националности и строго се забраняваше да бъде записвано в документите самоназванието им Българи/ болгар - руската форма, или булгар - националната форма/.
Няколко поколения съветски българи бяха лишени от имената и културата си, бяха тровени с бълнуваната идея за "интернационална съветска нация", и ето - милиони младежи днес, не издържали на лъжите за народността им, на обидите и унизителното положение на своята нация и култура, или просто отровени от национален нихилизъм, се записват като "руснаци", "узбеки", "казахи", и т.н.

Това обяснява факта, че броят на "татарите" не нараства. През 1979 г. те са били около 7 000 000 млн.- колкото са и през 1989 г., макар че по най-общо пресмятане числеността им се е увеличила поне с 3 000 000 млн. Ще рече, за 10 години от "татарската" нация са преминали в други нации най-малко 3 млн. души. Това е изключителен показател за националната катастрофа, нямаща прецедент в историята на човечеството.

Следва продължение

Нагоре