Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2012 14:54 - Междусъюзническата война 1913 год. Съюзници-разбойници.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 12475 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 21.02.2016 20:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

На практика тази война е продължение на Балканската война, която приключва през май 1913 с подписването на Лондонския договор между Турция и балканските съюзници.
От всички участвали във войната само България не постига първоначалните си задачи. Територията, за която тя води войната - Македония, е под сръбска и гръцка окупация. Дипломациите на бившите ни съюзници все по-често започват да изтикват на преден план идеята всеки да получи онова, което неговата войска е завладяла.
Липсата на категоричност в клаузите на Лондонския мирен договор също не предвещава нищо добро. Великите сили, които наблюдават мирните преговори, дипломатично прехвърлят тези проблеми на бъдещето, като изтикват на преден план Русия, която се е ангажирала с ролята на арбитър още при подписването на сръбско-българския съюзен договор. От своя страна силите на Централния съюз се стремят да компрометират руската дипломация в която и да е от балканските столици, като по този начин разрушават насочения против техните интереси балкански съюз.

В България също се наблюдават процеси, които не предвещават нищо добро. Веднага след подписването на мирния договор министър-председателят Ив.Евст.Гешов подава оставка, като заявява, че си е свършил работата, и побързва да замине "на лечение" в чужбина. Последва го и началникът на Генералния щаб ген.Ив.Фичев, който е представител на умереното крило сред военните. Това е чисто "политическо дезертьорство" на представителите на онези сили, които са подготвили и водили войната. За министър-председател е назначен д-р Ст. Данев. Целта на царя е на преден план да се лансира фигура, изцяло приемвлива за руската дипломация, на която да се разчита при решаването на българо-сръбския териториален спор.

На 19 май 1913 година двата български съюзника - Сърбия и Гърция - сключват нов, таен съюзен договор, насочен против България.(Обърнете внимание на датата 19 май... На същата дата през 1934 год. Звенарите в България правят държавен преврат и започват да провеждат своята проюгославска политика...!)
Договорът предвижда двете страни да си оказват взаимна помощ с всичките си воъръжени сили, с които разполагат, ако бъдат нападнати от трета страна.
Те се задължават да не влизат в никакво споразумение с България и взаимно да поддържат своите териториални искания, като изрично се подчертава, че двете страни трябва да имат обща граница в Македония.
Това означава, че спорната и безспорна зона ще останат в сръбски и гръцки ръце. Към този съюз се присъединява и Черна гора.
Руският император Николай II изрично предупреждава българския цар и сръбския крал да направят всичко възможно да не се достига до въоръжен конфликт, който може да взриви съюза. България отвръща, че очаква арбитража, но не разбира, че императорът търси някаква причина, за да се отърве от ролята си на арбитър. В Петербург все повече започват да разчитат на уравниловката: Одрин за България, Солун за Гърция и Битоля за Сърбия. Национални, етнографски, икономически и исторически права и договорености за руския цар и правителство вече нямат никакво значение.
От своя страна българското правителство и военното командване разбират, че може да се наложи военно разрешение на спорните въпроси. Затова българските войски са дислоцирани на западната граница срещу Сърбия и на юг срещу Гърция.
В Източна Тракия и Северна България военни части липсват поради техния недостиг.

На 9 юни 1913 год. в двореца Враня се провежда коронен съвет, който задължава правителството да се обърне към Русия с молба в седемдневен срок да се произнесе по арбитража.
(Обърнете внимание на датата 9 юни... На същата дата през 1923 год. Народния сговор извършва преврат срещу тоталитарното и проюгославско правителство на Стамболийски...).
Външния министър на руската империя Сазонов  иска в срок от 4 дни България и Сърбия да подготвят своите искания. На пръв поглед като че ли всичко върви добре, но илюзията трае само три дни. Сръбският министър-председател Н.Пашич подава оставка, като заявява, че само сръбската Скупщина може да промени териториите на кралството. Руският цар пък заминава на риболов в Балтийско море, а Сазонов заявява, че България си била позволила да да определя срокове на самия император.

Потърпевшият е обявен за виновен и присъдата на практика е издадена.

През цялото време сръбските и гръцките части провокират и изтласкват българските войски от предните линии. В цяла Македония е въведен терористичен режим, който има за цел да обезличи национално населението на областта. Българският език е забранен, училищата са затворени, българските свещеници прогонени, а населението е принудено да се обявява съответно за сръбско и гръцко. В много отношения режимът на новите окупатори надминава познатите ни от турско време похвати. Ситуацията изисква внимателен анализ и разчет на българското поведение, въпреки че общественото мнение все повече и повече настоява да се накажат вероломните съюзници.

Цар Фердинанд и първият му помощник ген.М.Савов решават да окажат военен натиск върху бившите съюзници, за да ги принудят да бъдат отстъпчиви в предстоящите преговори. От военна гледна точка това е овладяване на инициативата и печелене на предимство, но от политическа - груба грешка, тъй като Сърбия и Гърция чакат само повод за да започнат военни действия(под руска благословия)...
Освен това се получава разнобой между военното командване и правителството. На 15 срещу 16 юни ген.Савов нарежда на Втора армия да настъпи по посока на Солун, а Четвърта - към сръбските позиции в долината на р.Вардар. Другите три армии остават без заповед за действие. Освен това правителството не е официално уведомено за предприетата офанзива. Русия, Сърбия и Гърция поискват незабавно прекратяване на бойните действия. Министър-председателят д-р Ст. Данев се съгласява и с писмена заповед нарежда на ген.Савов да спре настъплението. В този случай пък това се прави през главата на царя, който нищо не знае за това...

Разминаването на действията в ръководството на страната в такъв момент е пълно и граничи с безотговорност.
Сърбите и гърците веднага използват спирането на офанзивата от българска страна и коварно разгромяват части на Рилската и Тунджанската дивизии. Руския арбитраж този път мълчи и се прави на разсеян...
От искането на съюзниците и Русия за спиране на военните действия нищо не остава...

Чак пет дни след започването на бойните действия всички български армии се включват вече в разгорялата се нова война. Но бившите съюзници са набрали вече темп за настъпление. Сменен е главнокомандващият ген. Савов с ген. Радко Димитриев, а на 4 юли д-р Ст. Данев публично признава, че неговата политика е фалирала, и призовава да се състави правителство, което може да спаси страната от пълен разгром. Идеята на цар Фердинанд за общо коалиционно правителство на партиите, невзели участие в подготовката и воденето на войните, пропада и правителството се образува от д-р В. Радославов, в което влизат трите либералн формации - народно-либералната, либералната и младолибералната.
На 28 юни поощрена от Русия, Румъния също влиза във войната против България, като целта е повече от цинична - откъсването на Южна Добруджа.
Цар Фердинанд и правителството нареждат на войската да не влиза в конфликт с румънските войски и официално отстъпват исканата територия, за да могат да концентрират своите действия срещу другите две противникови армии.
Но румънската армия продължава своя безпрепятствен поход към столицата.

Турция използва умело кървавата схватка между бившите съюзници и без да обявява официално война, нарушава Лондонския договор, войските и преминават линията Мидия-Енос и безпрепятственно овладяват целия Одрински вилает. България се оказва във война на четири фронта - непосилна задача дори за която и да е велика сила.
В този решителен момент когато суверинитета на страната е застрашен и съдбата и поставена на карта, с нейното спасяване се нагърбва българската войска. Главното командване отчита, че има сили само за още една решителна операция, и съсредоточва всичките си сили срещу сърби и гърци. От 4 до 8 юли на Калиманското плато българските войски спират сръбското настъпление. На 12 юли главното командване издава директива за решително настъпление. Започва обграждането на проникналата в Кресненското дефиле гръцка армия и, попаднала в "чувал", тя е заплашена от планомерно унищожение.
Крал Константин се отказва от идеята да подпише мира в църквата "Св.София" в българската столица и побързва да търси пътища за прекратяване на войната. Цялата му надежда е в Румъния, чията армия безпрепятствено напредва към София. Това принуждава българското правителство да сключи примирие, последвано от мирни преговори в Букурещ.

image

На 28 юли 1913 год. в румънската столица след тежки преговори се подписва унизителният за страната ни Букурещки мирен договор. Южна Добруджа се предава на Румъния; Солунско и Серско - на Гърция; цяла Македония(без Пиринский край) преминава в ръцете на бившите съюзници. Страната успява да запази само малък излаз на Бяло море.
Веднага след подписването на мирния договор в Букурещ България се опитва да възстанови владенията си в Одринска Тракия по Лондонския договор.
Но изправено пред глухото мълчание на великите сили
(плюс ехидната забележка на руския император към българския цар, че "каквото си заслужил - това си получил") и невъзможността за нова операция на юг, българското правителство трябва да преглътне загубата и на тази територия.

На 16 септември в турската столица се подписва договор и с Османската империя, с който се определят границите в Тракия.

image

По време на войната България загубва 63 000 свои синове, в резултат на което са освободени 23 187 кв.км територия, населена с 400 000 души българи - едва 20% от българското население, за чието освобождение българската армия воюва.  С много по-малко жертви и усилия съюзниците ни от първата балканска война уголемяват значително своята територия за сметка на България.

В земите, попаднали под сръбска окупация, българското население не желае да се примири с новия национален угнетител. Още през юни 1913 г. в Тиквешко започва масово народно въоръжено въстание под ръководството на ВМРО. Освободени са Неготино и Кавадарци, но скоро въстанието е потушено. На 20 септември започва въстание в Дебърско, Стружко и Охридско, но изправени сами пред цялата сръбска армия, въстаниците претърпяват поражение. Сръбските окупационни войски налагат крайно терористичен режим. Изгорени са 270 села, хиляди българи са изклани и избесени от сръбските власти. Българското население обаче отново показва, че независимо от репресиите, то ще отстоява националната си самобитност докрай. България от своя страна току що разгромена в Междусъюзническата война няма възможност да окаже помощ на въстаналите. Но въстанията ясно показват, че много скоро оръжията пак ще заговарят.

Букурещкият и Цариградският мирни договори залагат барутното буре на Балканите. Те претендират, че са възстановили мира, но реалностите много скоро ще опровергаят този оптимизъм.
България свива знамената за по-добри времена.






Гласувай:
13



1. анонимен - Български офицер
09.10.2012 12:50
Българската Армия рано или късно ще се върне във Вардарска ; Егейска Македония и Западна Тракия и тогава няма да има милост за Сърби и Гърци ........!!!
цитирай
2. atil - Ще е напълно справедливо!!
09.10.2012 14:07
Ако справедливостта на този свят възтържествува!
цитирай
3. анонимен - резервист
09.10.2012 16:52
Дядо ми е раняван при Люле Бургас и при Сливница,но е имал земя която да защитава.Аз за какво да проливам кръвта си,за милионите на Бойко или за апартаментите на Цецо?
цитирай
4. atil - Сега чорбаджиите на републиката си ...
09.10.2012 19:23
Сега чорбаджиите на републиката си имат платена армия и полиция да ги пази заедно с имотите и парите им. Останалите от бившата БКП имат пистолети и ловджийски пушки..."Честните" бизнесмени и клиентелата им също имат туй-онуй..., та ако се наложи да се пазят или да контраатакуват...
Тук става въпрос за едно обозримо бъдеще, когато България няма да е същата като днес и вчера.
Когато дори конституцията ще е друга, ще има нов земеделски закон, нови икономически и социални отношения и наистина пазарна икономика! А освен платена ще има и наборна народна войска. Когато и Европейският съюз няма да е същият като днешния.
Когато народа ще има желание да живее в страната си и да гради живота си както знае и умее а не както на другите им харесва и им се иска...
цитирай
5. doctora - доктора
10.10.2012 23:48
ще те цитирам атил: слабото трябва да се притаи и да стане силно и тогава да атакува, ако иска да победи ... еволюция както се казва с главна буква ... без да станем силни нищо не ще направим ... само между 70-100 години ни трябват свободно развитие, без да строим комунизъм, социализъм, капитализъм, всякакъм друг изъм и всякакво светло бъдеще и ние българите ще завладеем света ... или нещо по-реалистично ако щете - поне ще възстановим населението си опустошено и обезверено от теглилата и нещастията ... на тази земя за да е велика и трябват 40-50 милиона българи и тя със сигурност ще ги изхрани, но нека видим думата на съдбата ... амин.
цитирай
6. atil - Трябва като начало свестен през...
11.10.2012 14:01
Трябва като начало свестен президент, на който да се даде малко реална власт и възможности да управлява...!Сега управлението е безотговорно а държавната и икономическа система скапани и вредни за българина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649456
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031