Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2012 18:29 - Османските завоевания в Европа. Краят на средновековната българска държава - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16813 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 26.11.2014 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

II. Етапи на османското завоевание на българските земи. Краят на средновековната българска държава

image

Още със самото зараждане на османския бейлик в борбата срещу него участвали българите, живеещи на територията на Византия. От техните среди произлезли споменатите в историческите извори "лъже-Ивайло"(1294 г.) и Иван Свинепаса(1306 г.), които са едни от първите борци срещу османската експанзия. По времето на Иван Александър(1331-1371) България станала жертва на първите сериозни турски набези, обвързани все още със събитията във Византия.
До средата на 14-ти век османските турци участвали спорадично във военните акции на Балканите и в частност в българските земи, главно като част от войските под общото командване на някои от видните селджукски фамилии. След превземането на Цимпе(1352 г.) и особено на Галиполи(1354 г.) османските турци изместили селджукските от централната им роля в акциите на Балканския полуостров. По това време те вече се превърнали в най-активен военнополитически фактор, пряко свързан със съдбата на балканските държави.
От 1355 г. турски отряди властвали по цялото крайбрежие на Мраморно море до околностите на византийската столица. При някои от своите акции те навлизали дълбоко в българска територия. Българската анонимна хроника от 15-ти век ни съобщава, че при една тяхна акция, насочена към Средец, били посрещнати от войска водена от царските синове. И двамата намерили смъртта си в сраженията, но турците явно били отблъснати. Тези събития се отнасят към пролетта на 1355 г.

В началото на своето царуване Иван Александър водел по-активна и успешна политика. Въпреки бунта на видинския деспот Белаур и войната с Византия. Тогава за последно България получила помощ от скитите(куманите -"татари"), както пише Йоан Кантакузин. Той ги повикал срещу чичо си Белаур. Вместо срещу него обаче царят ги убедил да тръгнат с него срещу гърците. При Русокастро през юли 1332 г. България спечелила важна победа, върнала си южното Черноморие и Източна Тракия. За да се скрепи мира бил сключен династичен брак и дъщерята на византийския император Андроник III станала жена на първородния син на българския цар.

Феодалната разпокъсаност 

Гражданската война в България обаче продължава и междуособицата приключва едва към 1337г. Явно е, че Иван Александър определя вторият си син Иван Страцимир за "цар" и му дава като апанажно владение Видинската област.
Там и още по на запад от доста време самостоятелните владетели носят какви ли не титли..., включително и царски: Ростислав Михайлович, Яков Светослав, деспот Шишман, Михаил Шишман. Колкото да се поставят под съмнение тези техни титли, те все пак присъстват в тогавашните документи. Следователно царската титла на Иван Срацимир и изпращането му във Видин, може да се разглежда и като опит от страна на цар Иван Александър да се пребори със сепаратизма на силните провинциални боляри.
Най-малкият син на царя - Иван Асен IV, получава Преславската област, заедно с част от тракийските земи и южните черноморски градове като свое апанажно владение.
Това пък явно е било в противовес на сепаратистките стремежи на болярина Балик, който за съжалиние обаче все пак отцепва Карвунската земя от България.
Сръбския цар Стефан Душан пък се възползва от трудностите на българския цар в борбата му със сепаратизма и заграбва и последните свободни български територии в Македония.
Към 1340 г. Иван Александър се развежда с жена си Теодора(дъщеря на влашкия воевода Иванко Бесараб) и се оженва за еврейката Сара, която приема православната вяра и е прекръстена също на Теодора. Тя ражда на царя двама сина, единият от които е Иван Шишман. В преписка от средата на XIV век се говори, че прводът на словата на Григорий Богослов е направен, когато :"държеше хоругвите на българското царство превисокият и самодържец на всички българи и гърци Иван Александър и при неговата царица - новопосветената и благоверна(Сара) Теодора, и при сина им (Иван) Шишман, младия цар".

С провъзгласяването и на Иван Шишман за цар, въпросът за престолонаследието на България се усложнява до крайна степен.
През 1341 г. умира византийският император Андроник IV. С това на практика се слага край на сравнително добрите и стабилни отношения до този момент между България и Византия! Оттук нататък военнополитическият хаос на Балканите става окончателен и безвъзвратен... На малолетния византийски наследник е назначено регентство. Не след дълго регентите се изпокарват и във Византия започва поредната гражданска война. Точно тя ще има фатални последици за целия полуостров защото противниците активно използват в борбата помежду си турска помощ и по този начин сами посочват на турците пътя към Европа...

image

Османците станали непосредствени съседи на българската държава за първи път след завладяването на Одрин през 1369 г. Тогава вече те имали пряк териториален досег с нея. Веднага след завладяването на Одрин турците нахлули в българска територия и превзели Пловдив и Боруй.
След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. и началото на управлението на Иван Шишман, техния султан Мурад направил опит да сключи династичен съюз с българите. Той поискал за жена сестрата на Иван Шишман - Кера Тамар. Шишман отказал и избрал изчаквателна позиция с оглед очертаващата се в Тракия конфронтация между турците и владетелите на Македонските земи - братята Вълкашин и Углеш. Но старите воински добродетели и нрави били доста позабравени от българите, затова пък при турците били още живи... Рано сутринта преди разсъмване на 26 септември 1371 г. турците нападнали лагера на спокойно спящата християнска войска и я разпръснали... Поражението било голямо. Наскоро след това Мурад I  още на следващата година предприел поход срещу Търновското царство а по море срещу Влашко. Вероятно за този поход пише Паисий, когато турците били отблъснати.
Но османските успехи в Южна България принудили Иван Шишман да приеме предложения по-рано съюз, но вече в доста по-неизгодна форма.

Обаче през есента на 1376 г. политическата ситуация на Балканите  съществено се изменила. Византийският император Андроник IV отново върнал на османците крепостта Галиполи, отнета от тях по време на акцията по море от Амадей Савойски... Повторното овладяване на Галиполи осигурило възможности за прехвърляне на крупни османски сили от Мала Азия и за масирано настъпление на Балканите. Именно за времето след есента на 1376 г. и най-вероятно за 1377г. османските хронисти говорят за попадане на Търновското царство вече под васална зависимост. Т.е. първият етап от завладяването на България е приключил.

Съпротивителните сили на Търновското царство още не били изчерпани а и тесните връзки с Добруджанскот деспотство били пречка за стратегическите планове на османците. Ето защо агресивните действия били подновени. През 1385 г. бил завладян град София. Отказът на Шишман да участва на страната на османците в битката при Плочник през 1387 г. където те претърпели поражение, предизвикал наказателна акция в земите на Търновското царство. Али паша проникнал в Северна България през един от източните  проходи чрез измама. Повечето крепости се предават без бой и дори минават на страната на турците, но други оказват яростна съпротива като Тутракан, Никопол, които устояват, други по-малки в Поломието биват разрушени. Варна също оказва упорита съпротива. В крайна сметка цар Иван Шишман отново е принуден да се кълне във вярност към султана и да предаде силната крепост Силистра на турците.
Но по думите на хрониста Хюсеин, "нечистият и безсрамен Шишман пак не останал верен на задълженията и клетвите си и не предал Силистра на хората на Али паша".
Затова бил обсаден в Никопол и принуден да го стори. Всъщност след този поход остават свободни няколко от по-големите градове с техните околности. Добруджанското деспотство също губи територии, Калиакра,Варна и още няколко по-малки града остават свободни. Този поход се отразява и върху Видинското царство. От 1388 г. Иван Срацимир също се признава за васал на султана.

Вторият етап от османското завоевание на българските земи продължава от 1377 до 1397 г. Краят на този период след 1388г. всъщност е свързан с окончателното унищожаване на васалните вече български царства и деспотства. След битката при Косово поле, където Иван Шишман отново не участва, Търново е обсадено и след тримесечна обсада на 17 юли 1893 г. столицата била превзета.

image

След две години султан Баязид окупирал Никопол и посякъл цар Иван Шишман. Постепенно всички васални деспотства в това число и Добруджанското загубвали автономията си и попадали под пряката власт на султана заедно с земята и хората си. Към 1397 г. е ликвидарано фактически и Видинскато царство а Иван Срацимир отведен на заточение в Мала Азия, макар синът му да останал като управител на града и областта.

До средата на XIV век османците успяват да си създадат една сравнително сигурна и спокойна база в Мала Азия, която им гарантира по-късните успехи в Европа. Голяма заслуга за османските успехи има армията им, която претърпява редица реформи и остава дълго време през годините боеспособна. В началото се разчита на т.нар. племенно опълчение и акънджиите(специални отряди опустошаващи районите около големите селища). Постепенно те са изместени от еничарите(пеша войска) и спахиите(конна войска). Към това трябва да се прибавят сполучливите методи на завоевание, възприети от османците. Става дума за изграждане на васални територии, за използването като съюзници на хрстиянски васални отряди, за плащането на специален "харадж" от васалите, който укрепва хазната и др. Тези фактори гарантират военното превъзходство на османците над тогавашния балкански християнски свят.

Поставянето на Балканските държави във васална зависимост, а след това и ликвидирането на тяхната самостоятелност, става възможно поради състоянието, в което се намират те през втората половина на XIV век. Децентрализация, политическо раздробяване, малките княжества, макар и с гръмки имена не могат да дават отпор сами а и не успяват да изградят помежду си връзки за противодействие. Нещо повече - те самите привличат в междуособните си борби османците за "съюзници", но не успяват да видят, че скоро техните "съюзници" стават арбитри на взаимоотношенията им, а постепенно и господари.
Подценяването на завоевателните стремежи на османците проличава особено ясно при двукратното предоставяне от Византия на Галиполи(на Дарданелите) за тяхна база.
Липсата на здрав единен административен механизъм се оказва с решаващо значение за постепенното загубване на политическата самостоятелност на средновековната българска държава. Със завладяването на България се извършва  генерална промяна във всички сфери на обществено-икономическия живот. Както и в политическия и културния живот на българите.

image

Приложение


1) Ужасите на на турските нашествия

от Йоан Кантакузин


Йоан Кантакузин - едър византийски феодал и от 1347 до 1354 г. император в Константинопол. Умрял, заточен в манастир през 1383 г. Хитър дипломат и политик, в гражданската война за престола се опирал на турците, което ги улеснявало в техните завоевания. Автор е на богословски и философски съчинения и на една "История", която е  извънредно важен извор за историята на Византия и за българо-византийските отношения през 14 век. В нея тенденциозно и преднамерено се стреми да оправдае всички свои користни политически машинации.

"...А онези(турците), като сметнали за немалка загуба да се върнат с празни ръце, се отправили на поход срещу мизите(българите) и избили и поробили мнозина по време на този поход, и опустошили Мизия повече от друг път. А се говореше, че императорът, като отплата за съюзничеството, насочил нападението(на турците) срещу тях... А за избитите, поробените и понасящи най-голяма злина хора няма никакво благовидно оправдание. Защото каква несправедливост са извършили хора селяни, жени и пеленачета, които ежедневно биват убивани или отвеждани в робство, биват възпитавани във варварските нрави и закони и биват принуждавани да се откажат от Бога Творец? Или опозорените жени и девици, разрушените храмове, потъпкани и осквернени свети неща, предадени в ръците на безбожници против всякакво право и справедливост?...А варварите(турците), като водеха множество пленници от мизите, преминаха в Азия..."


2) Описание на битката край Варна(1444г.)

Из "История на османската династия" от Оруч бин Адил


"...А от тази страна проклетият крал(Владислав) и прокълнатият Янку(Янош Хуниади) отново нападнаха...
(Султанът)...Напусна Едирне...Достигна и се спря при Варна. Даже кралят беше предизвестен...
И кралят устрои своята войска, подреди своите полкове и нареди оръдейните коли, а пешаците изкара отпред...Като два океана застанаха в боен ред един срещу друг полковете на войските. Те нападнаха от всички страни. Сблъскаха се полкове с полкове, център с център. Топовете и пушките стреляха и поваляха като смъртоносен дъжд...Пияните неверници не знаят що е пощада и даже що е смърт за тях, те нападнаха яростно и разпръснаха дясното крило и лявото крило на султан Мурад хан...Султан Мурад видя това положение. Той извърна лице към бога и с помоли...
Като се помоли,...заплака. Стрелата на неговата молитва попадна в целта...Проклетият крал се възгордя. Поради тиранството си сам препусна към алая(свитата) на султан Мурад хан. Неочаквано неговият кон се препъна...повалиха краля от коня. Имаше един свят юнак, един богатир, един воин, когото наричаха Коджа Хазър. Той веднага отряза главата на краля и я донесе на султан Мурад с думите:
- Главата на врага да бъде винаги розова градина под краката на коня на султана.
Султан Мурад показа главата първом на един неверник, който като я видя, се разплака...
...Главата на краля забиха на копие...Показаха я на цялата войска. Войската , която се беше пръснала на четирите посоки, пак се събра при султан Мурад.
Неверншката войска видя това положение и изпрати вест на Янку Проклетника...Тя се разпръсна.
Мюсюлманската войска видя това и започна да я сече.
Тя победи.


Линк, Пълководецът в бяло:
atil.blog.bg/history/2012/03/21/pylkovodecyt-v-bialo-vtora-chast.926181






Гласувай:
10



1. atil - Много апокалиптично ми звучи. . . ...
28.10.2012 11:23
Много апокалиптично ми звучи...Нашата история е част от историята на Европа и самата Европа има на какво да се поучи от нея. Според мен би трябвало да се съхранява и да се изучава. Безпаметни са само животните, нали Европейският съюз ще се населява от хора - граждани?!
Миналото са го затривали разни извратени злодеи, които искали чрез подмяната на историята да моделират бъдещето на страните и народите. Да формират нови изкуствени нации(югославска,съветска) или да асимилират и обезличават отделни народи, да им присвояват историята и културата.
Да сме оптимисти и да се надяваме, че Европейският съюз няма подобни намерения!
цитирай
2. shtaparov - Не забравяй, приятелю, цар Конс...
01.11.2012 19:08
Не забравяй,приятелю,цар Константин II Асен (1397-1421/22 г.). Царуването му във Видин е доказано от проф. Пламен Павлов,сякъл е и монети,бил е дори напълно независим между 1402-1404г.!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648166
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031