Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2012 11:04 - Извадка от "Краткия речник на средновековните Булгарски географски, етнографски и административни названия и термини" - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7366 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 16.04 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image





Е    

Ег Садум - Норвегия  

Ельбеген - см.Барадж(дракон)  

Ердим - булгарски род, наричан също и "ерми", а в Киевска Рус - "радимичи".

Ерсубулем - най-древното булгарско име на Йерусалим.  


Ж    

Жукотин - см. Тухчи

Жукотинско княжество - см. Черемшанското бекство    


З    


Зират/зиарат/ - място за упокой; гробище; от тази булгарска дума произлязло шумерското "зикурат" - "кула - мовзолей на духа Мардукан".  
 

И  
 

Ибер 
1) метал;
2) булгарско название на местности и планини, богати на метали: Урал, Кавказ, Алтай, Пиринеите и др.  

Идел -
1) първначално - название на обединението на седемте рода;
 2) първото име на Булгарската държава;  3) Волга от устието на Кама до вливането и в Каспийско море  

Ил - губерния, провинция.  

м
 - заклинание; езическо моление; суеверие.

Ильче -
)регент;
2)представител на управника  

Имен - остров в Кончъгъш дингезе(Тихия океан), където имэнските богатири продължили традицията на критските борцовски турнири; съвременна Япония.  

Именци -
) най-древната манджуро-японска общност;
2)манчжури

Ирдан - низина   Иштяки -
 1) един от прякорите на булгарите;
2) кипчакския прякор на башкирите;
3) хантите  


К  


азанчий
 - крупен феодал-вотчинник, понякога наричан и улан.  

Казан - булгарски град, столица на Булгарската държава от епохата на III емират, официално наричан в 1103-1220 години "Учел"("Три града"), в 1220-1361 години - "Газан" или "Казан", в 1361-1431 години - "Болгар аль-Джадид"("Нови Болгар") и от 1431 года да наше време - "Казан"("Казань"). Полянските марийци наричали Казан "Комола"( на техния език означава пак "Три Града"), руснаците - "Три Города", "Ошель", "Очела", "Ашла", "Болгар", "Казань", при чувашите - "Хузань", при тюрките от Сибир - "Алла Тура", киргизите - "Уч Тирма"("Три города").  

Кала -
1) град;
2) кула.

Кан - цар, император.  

Кара -
1) запад;
2) черен;
3) голям, силен, могъщ.  

Кара Арал - Ирландия.  

Кара-Балин - Беларус.  

Кара Булгар -
) древно име на булгарската държава, означаващо "Велика Булгария";
2) Украина;
3) територията на Кара Булгарския бейлик/княжество/.  

Караджар - булгарски град, съвременният украински град Чернигов.

Кара Садум - Англия.  

Кара джея -
1) арбалет;
2) един от видовете метателни машини.  

Кара дингез - морето на Лаптеви, Източно - Сибирското море и Чукотско море.  

Кара Идел - Волга от изворите си до устието на Кама.

Кара - масгути - масагети, които се преместили в скитските степи на Европа.  

Кара - муслими - булгари от руски произход.  

Каратун -
 1) кръстоносец;
2) християнски фанатик.  

Караул - дозор, охрана.

Каубуйци(каубийци) - украинска групировка от няколко булгарски рода, наричана в Киевска Рус "ковуи".

Кахин - жрец, шаман.

Кисан -
1) град Рязан;
2) Рязанското княжество.  

Калънсуба - калпак; шапка.  

Кичи Шир - Северски Донец.

Когул дингез("Изумрудно море") - Индийския океан.  

Колън - кон, жребец.(от тук и славянобългарското "кобила" вероятно...)  

Коченгъш дингезе("Източното море") - Тихия океан.  

Креш(Кириш) -
 1) остров Крит;
2) място до Киевската крепост, където обичали да се борят булгарските богатири.   Креш(Куреш) - булгарска национална борба, возникнала на основата на видовете именски борби(джума курэш, бэркэт курэш, белас курэш, еланач курэш и др.); в миналото я наричали също и  "кэш" ли "хэш".

Кубан-су - река Хуанхе.  

Кубар - остров Кипър, родината на алпа Кубар.  

Куба-су - река Кубан.  

Кук -
1) божествен, свят;
2) небе, небесен;
3) север ;
4) син.  

Кук дингез - Баренцово море.  

Кук-Куянтау - планини-хълмове, върху които е построен град Бащу - Кий - Киев. Наричали ги и "Куянтау". От "Куян" произлязло арабското "Куяб".  

Кумани - номадските западни кипчаци, наричани от руснаците "половци".  

Куниг - книга, написана върху кожа. От този старобулгарски термин произлязло руското - "книга".  

Кургаш - Аравия(Арабия).  

Курпещ -
1) пещ за печене на глина;
2) керпич,тухла; от този старобулгарски термин произлязло руското "кирпич".  

Курсъбай - редовна и постоянна булгарска войска. Преди битка булгарската войска се построявала в три линии. В първата били уланите, във втората средно въоръжените рицари, в третата - хусарите.

Куш-Урма - булгарски балик. Днешния град Кострома.  

Кыпчаки(кипчаки) - 
1) иранско име на номадските племена, говорещи на езици от кипчакската група на тюркските езици;
2) едно от кипчкските племена.  

Киргизи -
 1) булгарско име на номадските кипчакски племена;
2) едно от кипчакските племена;
3) номадските предци на казахите и киргизите.

Калън теке - жертвен овен(агне).

Кара Бершуд - Причерноморските области.  

Караим - караимство, "черно суеверие" - вид неортодоксален юдаизъм, който е възприет от част от близкоизточните булгари по времето на персийския цар Дарий и внедрен по-късно от тях в Хазарската орда; булгари изповядващи караимство.   Кул Гали пише, что от всичките хазарски хакани само Айбат изповядвал караимството и че сведенията за юдаизма на династията на хазарските хакани са лъжа. След Айбат само един от представителите на хазарската династия - принц Юсуф приел караимството, но вече в Башту(Киев), след бягството си от Хазария.

При това Кул Гали отбелязва, че караимите получавали големи права в Хазарската орда благодарение на приятелсвото на Айбат с караимския бий - болярин Урус. Айбат направил Уруса тархан. Караимите от този род Урус вече след присъединението на Хазарската орда към Булгария се разделили на три части - Урус, Урум и Кара-Урум. Кара -урумците живеели в Банджа, Саксин-Болгар и Агарджа и активно участвали в булгарската торговия по Юрган юла. Урусите торгували с Ценрална Азиея, където живеели техните хазарски роднини(Хорезм, Хоросан и др. страни), а урумците - с южните страни.  

Керман - градска цитадела.

Коралта - арсенал.  

Коралтай - военен съвет, сбор, преглед.  

Кишлак - зимовище; място за презимуване; селище на скотовъдци.  

Кашан - булгарското име на територията между Аралско море - езерото Балхаш и горното течение на река Инд а също и Тян Шан.   Кул Гали пише, че това име възникнало от древния израз "Кук-Шан" - "Небесни планини", след това, около VIII в. се появила версия за произхода му от "Каз Шан" - "Лебебедови(Патешки) планини". От това време булгарите наричали Кашан също и "Казак" - т.е. ""Лебедови(Патешки) край". Мохамедяр забелязал, что Кашан и Казак булгарите наричали и язическо-християнския Джагатайски улус, но от началото на XV в. булгарите почти във всички случаи вече наричали този улус Казак.

Узбеките възприели тази традиция, и затова присъединилата се към тях в XIV - XV в. част на джагатайските кипчаци пя нарекли "казаци"( в смисъл  - "хора от областа Казак"). Казаците след 100 години живот в Узбекската орда восприели и исляма и булгарско-узбекскоко прозвище "казаклар - казаци" ( в руско произношние - казахи).  За останалите джагатайски кипчакамц се запазило името "киргиз - киргизы".  

Казаци - Ахмтзян Культаси пише, че първият казашки отряд в света бил сформиран по заповед на кан Гази Барадж, само от задказански гарачинци-езичници/заради монголите, които се отнасяли благосклонно към езичниците и християните/ в 1229 г. и предназначен за охрана на царския Двор.  След свалянето на Гази-Барадж казаците били подложени на преследванане от новия кан Алтънбек и избягали от Задказанската област в Нукрат/Вятка/. След това казаците-гарачци участвали в западните походи на Гази-Барадж 1238-1241 гг.
След нашествието на Менгу-Тимур(1278 г.) част от нукратските гарачинци приела православието и станала господстващи в Нукрат-Вятка. Гарачинците, които приели исляма, почнали да ги наричат бесермени(т.е. булгари).
Всички гарачци - и язичници, и мусулмани, и християни - се отличавали с фанатичната си преданост към Булгария. 

По булгаро-кипчакския договор, сключен при Менгу-Тимур в 1280 г., няколко стотин нукратски и заказански гарачинци-християни заели част завзетите земи от корпуса Нимруй и почнали да служат там като булгарска погранична стража. Менгу-Тимур се съгласил с това, защото самият той бил християнин и се доверявал само на християни. През XIV в. болшнството от тези казаци приело исляма.( по Культаси).  

Киш-Тархан - приказният Властелин на зимата(българския дядо Мраз), син на алп-бика Ашна - покровителка на земеделците, и племенник на Буляр - покровителя на пастирите.
Неговото първо име било Елаур. Един път вълчица удушила овена на един овчар и той се оплакъл на Буляр. Алпът направил така, че вълчицата попаднала капан, но Елаур и брат му още момчета, я освободили. Разгневеният Буляр отнесъл момчетата на едно запустяло място и искал да ги убие там, но жеравите, които обичали Ашна, с внезапния си крясък изплашили алпа и той избягал. Пак те съобщили за захвърлените момчета на вълчицата и тя ги прибрала и отгледала заедно с вълчетата си. Когато братята порастнали единият се влюбил във врана и помолил Тангра да го превърне в гарвана Козгин, а другият - Елаур - станал Властелин на Зимата - Киш Тархан. Киш-Тархан бил изобразяван с висока островръха вълча шапка–бурек/ на главата, със синья шуба..., и с тояжка в ръка, увенчана със сребърен полумесец.
Човекът, играещ ролята на Киш-Тархан по време на Нардугана, ръководел събирането на подаръците - "пожертвования за Киш-Тархана". 

Смятало се, че Киш-Тархан спасява от гибел и носи късмет на път, на лов или война/ако му бъдат принасяни жертви/. И че той пътува със своите вълци. Гарваните му съобщавали за жертвоприношенията и ако те му харесат, той изпращал на помощ своите вълци и врани.  


Л
 


Лачык(алачак) -
1) ковачница;
2) работилница.  

Лаиш - булгарски град, основан в 1278 г. от бека Лаиш - син на емира Боян-Мохамед; днешния град Лаишев; В 1554 год. бил превърнат в опорен пункт на руските войски, но зимата на 1555-1556 гг. ярчалинците го превзели и разрушили и заедно с коръмчалинците се съединили с армията на Мамиш-Бирде в Эчке-Казан.  

Леу - см. Барадж(дракон).  

М  

Май-юла(май-чула) - гробница за знатен човек, "вървящ по пътя на Мая(Мардукана)".  

Малък Рум - Балканския полуостров и остров Крит.  

Мамил - древнобулгарско име на Египет, родина на алпа Барин-Мамил.  

Манара -
) кула;
 2) минаре на джамия.  

Маруба - Чехия и Моравия.

Мартуан - вътрешната цитадела на град Буляр.  

Масгути - източните скити - масагети, едно от племената ура. Масагетите ги наричали също и дахи, даики, тюку, тюрки, и от тези техни имена  произлязло названието на град Тухчи, река Джаик, общото название на тюрките( тъй като тюрките заели после опразнената територия на масагетите).
Перви возприели названието "тюрки" оймеките - китаи от Сибир, които се преселили в днешен Казахстан. Говорещи на архаичния тюркски язык тюрко-хунски", част от които някога се смесили с именците и им предали своя язик).  

Мачин - Юго-Източна Азия.

Мензел - Пътническа станция с двор за смяна на конете.  

Мин(мэн) - едно от обединенията на огузките родове.  

Мишари -
1) булгари от областа Миша;
2) см.моджари;
3) вообще всички западни булгари, нвлизащи в състава на чермишите.  

Мосха -
 1) "крава" по булгарски;
2) река Сухона;
3) булгарското име на град Москва, основан от кан Ахад Мосха в 1088 год. ; по-късно получило формата "Москва". Московските реки първоначално носили булгарските имена: Улен-су(Неглинная), Авыз-Елга - "Восковая речка"(Яуза), Явыш-Идель(Москва-река).  

Мумин - вътрешната цитадела на град Болгар.  

Мълтък - пушка.  

Мурма(Кара-Буртас, Мардан и др.) -  Муром, старинен булгарски град. В 1091 г. батишците в съюз с новгородците завладели Муром. Булгарите не могли тогава да си го върнат, тъй като главните сили на марданците били хвърлени срещу киргизко-китайските орди на Ътлар и Кидан, които нахлули през Саксин в Причерноморието.

Мар(вар) - речна ливада, ливада до реката(от това - булгарското име на кукджакските фино-угри "мари" - т.е. "ливадни хора").  

Н  

Нарат-Чишма - крупен булгарски град, ппроизвеждащ всичко, което е необходимо за скотовъдците. Затова казвали: " Ако искаш  за Сулчи-Тарджис, да имаш хубав кон - заминавай за Сулчи-Тарджис, ако искаш да купиш доспехи - иди в Дабли-Симбир, ако искаш да подковеш коня - отивай в Нарат-Чишма".  

Нардуган(мардуан, мардукан, нардуан) - булгарски национален празник "Рождество Мардуканово".   
Според сведенията на Хаджи-Омар, участниците в празника си слагали маски и се разделяли на две половини. Едните трябвало да защитават снежното градче със стени във вид на ледени планинички, в които се намирала кукла изобразяваща злият Дух "Тама-Тархан", а другите да превземат града с огромно чучело на кон, бик или камила от бяла материя и да преодолеят препятствията забити в снега - остриета на мечове, копия и др. и съпротивлението на защитниците на снежното градче. По време на шествието с чучелото, което носели на високи сопи или теглели на талига, всичките пеели, играели и свирели на различни иннструменти.
Градчето се превземало непременно, и куклата на злият Дух се овесвала на дърво, което понякогга се заменяло със стълб. А от дървото или стълба, украсени с разноцветни ленти, кошнички с яйца и изображения на петел, сваляли яйца. Желаещите да се покачат на дървото обикновено имало доста. Следвало колене на жертвени животни, пирове, забави, вечерни и нощни гадания.  Младежите и децата събирали подаръци като "събиране на данък за Киш Тархан в чест на рождението на Мардукан(Мар)".
Събраната храна раздавали на бедните. На този празник непременно трябвало да има яйца, мед, масло, и ечемичена напитка(бира,пиво).  Бакир(първият сеид на исляма,  Ахмед ибн Фадлан в Ак Булгар) безсилен да забрани празника, успял да наложи само това, че той се освещавал предварително четене на молитви. "Казват, молейки от Всевишния прошка з анарода, заради празнуването на Нардугана, сеида се молел десет дена".

Лентите на дървото означавали плодовитост, а на знамената - множество воини, свързани във вярност. Връзването на ленти по дървото за да имат много деца се запазило при украинките.  Нардугана се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене: бил заимстван от християнаните и обърнат в "Рождество Христово".  

Ногайци(нугайлар) - един от прякорите на всички кипчаци; след смъртта на хан Узбек така започнали да наричат само кипчаците-езичници и християни, в това число и номадите от Ногайския улус.  

Нукрат-су - река Вятка.  


О  


Оймеклар(оймеки) - "кучета", булгарски прякор на киргизете(кипчаците). Източните кипчаци, основните предци на казахите. Монголите възприели този булгарски прякор, но го превели на своя език и почнали да наричат кипчаците нугаи("нугай" по монголски означава "куче"). Самите кипчаци възприемали прякора оймек-нугай като оскърбление(Кул Гали, Мохамедьяр).    

Омек - първоначално булгарски мензел-станция , основан в 1136 г., след това, от 1140 г.- булгарски балик-форт ;днес - град Омск.

Оста(уста, майстор) - самостоятелен занаятчия, собственик на роботилница.    




***************************************************************************


На русском


Е


Ег Садум - Норвегия

Ельбеген - см.Барадж(дракон)

Ердим - булгарский род, называемый булгарами также "ерми", а в Киевской Руси - "радимичи".

Ерсубулем - древнейшее булгарское название Йерусалима.

Ж

Жукотин - см. Тухчи

Жукотинское княжество - см. Черемшанское бекство

З

Зират(зиарат) - место упокоения, кладбище; это булгарское слово произхдит от шумерское слова "зикурат" - "башня - мовзолей духа Мардукана".

И

Ибер -
1) металл;
2) булгарское название мест и гор, богатых металлами: Урала, Кавказа, Алтая, Пиринеев и др.

Идель -
1) первначально - название объединения семи родов;
2) первое название Булгарского государства;
3) Волга от устья Камы до впадения в Каспийское море

Иль - губерния, провинция.

Им - заклинание; языческое моление; суеверие.

Ильче -
1)регент;
2)представитель правителя

Имэн - остров в Кончыгыш дингезе(Тихия океан), где имэнские богатыри продолжали традицию критских борцовских турниров; современная Япония.

Имэнцы -
1) древнейшея маньджуро-японская общность;
2)манчжуры

Ирдан - низина

Иштяки -
1) одно из прозвищ булгар;
2)кыпчакское прозвище башкортов;
3)ханты

К

Казанчий - крупный феодал-вотчинник, иногда называемый и уланом.

Казань - булгарский город, столица Булгарского государства эпохи III эмирата, официально называвшийся в 1103-1220 годах "Учель"("Три города"), в 1220-1361 годах - "Газань" или "Казан", в 1361-1431 годах - "Болгар аль-Джадид"("Новый Болгар") и с 1431 года по нынешнее время - "Казан"("Казань").
Луговые мари называли Казань "Комола"( на языке луговых мари означает также "Три Города"), руские - "Три Города", "Ошель", "Очела", "Ашла", "Болгар", "Казань", чуваши - "Хузань", тюрки Сибири - "Алла Тура", киргызы - "Уч Тирма"("Три города").

Кала -
1) город;
2) башня.

Кан - царь, император.

Кара -
1) запад;
2) черный;
3) большой, сильный, могучий.

Кара Арал - Ирландия.

Кара-Балын - Беларусь.

Кара Булгар -
1) древнее название булгарской державы, означавшее "Великая Булгария";
2) Украина;
3) территория Кара Булгарского бейлика.

Караджар - булгарский город, современный украинский город Чернигов.

Кара Садум - Англия.

Кара джея -
1) арбалет;
2) один из видов метатльной машины.

Кара дингез - море Лаптевых, Восточно -Сибирско море и Чукотское море.

Кара Идель - Волга от истока до устья Камы.

Кара - масгуты - масагеты, откочвавшие в скифские степи Европы.

Кара - муслимы - булгары русского произхождения.

Каратун -
1) крестоносец;
2) християнский фанатик.

Караул - дозор, охрана.

Каубуйцы(каубийцы) - украинская групировка нескольких булгарских родов, называемая в Киевской руси "ковуями".

Кахин - жрец, шаман.

Кисан -
1) горд Рязань;
2) Рязаньское княжество.

Калынсубба - головной убор; шапка.

Кичи Шир - Северский Донец.

Когул дингез("Изумрудное море") - Индийский океан.
Колын - лошадь, жребец.(оттук и славянобългарското "кобила" вероятно...)

Коченгыш дингезе("Восточное море") - Тихий океан.

Крэш(Кириш) -
1) остров Крит; 2) место у Киевской крепости, где любили бороться булгарские богатыри.

Крэш(Куреш) - булгарская национальная борьба, возникшая на основе видов именской борьбе(джума курэш, бэркэт курэш, белас курэш, еланач курэш и др.); называлась в старину также "кэш" ли "хэш".

Кубан-су - река Хуанхе.

Кубар - остров Кипр, родина алпа Кубара.

Куба-су - река Кубань.

Кук -
1) божественый, святой;
2) небо,небесный;
3) север ;
4) голубой.

Кук дингез - Баренцовое море.

Кук-Куянтау - горы, на которых был построен город Башту - Кый - Киев. Назывались также и "Куянтау". От "Куян" произошло арабское "Куяб".

Куманы - кочевые западные кыпчаки, называвшиеся русскими "половцами".

Куниг - книга, написанная на коже. От этого старобулгарского термина произошло русское слово "книга".

Кургаш - Аравия(Арабия).

Курпещ -
1) печь для обжога глины;
2) кирпич; от этого старобулгарского термина произошло русское слово "кирпич".

Курсыбай - постоянное булгарское войско. Перед битвой булгарское войско выстраивалось в три линии, причем в первой были уланы, во второй средневооружонные рыцари, в третьей - гузары.

Куш-Урма - булгарский балик. Современный город Кострома.

Кыпчаки(кипчаки) -  иранское название кочевых племен, говорящих на языках кыпчакской групы тюркских языков;
2) одно из кыпчкских племен.

Кыргызи -
1) булгарское название кочевых кыпчакских племен;
2) одно из кыпчакских племен; 3) кочевые предки казахов и кыргизов.

Калын тэкэ - жертвенный баран(ягненок).

Кара Бершуд - Причерноморские области.

Караим - караимство, "черное суеверие" - вид неортодоксального иудаизма, воспринятый при персидском царе Дария частью ближневасточных булгар и занесенный ею позднее в Хазарскую орду; булгар изповедующий караимство.
Кул Гали пишет, что из всех хазарских хаканов только Айбат изповедовал караимство и что сведения о иудаизме династии хазарских хаканов - лож. После Айбата только один представитель хазарской династии - принц Юсуф принял караимство, но уже в Башту(Киеве), после своего бегства из Хазарии.
При этом Кул Гали отмечает, что караимы получали большие права в Хазарской орде благодаря дружбе Айбата с караимским бием Урусом. Айбат сделал Уруса тарханом. Караимы из этого рода Урус уже после присоединения Хазарской орде к Булгарии разделились на три ветви - Урус, Урум и Кара-Урум. Кара -урумцы проживали в Бандже, Саксин-Болгаре и Агардже и активно участвовали в булгарской торговле по Юрган юлы.
Урусы торговали с Ценральной Азией, где жили их хазарские родственики(Хорезм, Хоросан и др. страны), а урумцы - с южными странами.

Керман - городская цитадель.

Коралта - арсенал.

Коралтай - военный совет, сбор, смотр.

Кышлак - зимовье; место зимования; поселок скотоводов.

Кашан - булгарское название территории между Аралом - Балхашем и верховьями реки Инд, а также Тян Шана.
Кул Гали пишет, что это название возникло от древнего выражения "Кук Шан" - "Небесные горы", но затем, не позднее VIII в. возникла версия о произхождения его от выражения "Каз Шан" - "Лебединые(Гусинные) горы". С этого времени булгары называли Кашан также и "Казак" - т.е. "Лебединый(Гусинный) край". Мохамедьяр заметил, что Кашаном и Казаком булгары называли и языческо-християнский Джагатайский улус, но по началу XV в. булгары стали почти во всех случаях называть этот улус Казаком. Узбеки восприняли эту традицию, и потому примкнувшую к ним в XIV - XV в. часть джагатайских кыпчаков прозвали казаками( в смысле  - "люди из Казака"). Казаки находились в составе Узбекской орды около 100 лет и за это время восприняли у узбеков ислам и булгарско-узбекское прозвище "казаклар - казаки" ( в русском произношнии - казахи). За прочими джагатайскими кыпчаками сохранилось название "кыргыз - кыргизы".

Казаки - Ахмтзян Культаси пишет, что первый в мире казацкий отряд, предназначеный для охраны царского двора был сформирован по приказу кана Гази-Бараджа из одних только заказанских гарачцев-язычников в 1229 г. После свержения Гази - Бараджа казаки подверглись преследованиям Алтынбека и бежали из Заказанья в Нукрат(Вятка). Затем казаки-гарачцы участвовали в западных походох Гази-Бараджа 1238-1241 гг. После нашествия Менгу-Тимура(1278 г.) часть нукратских гарачцев приняла православие и стала главенствовать в Нукрате. Гарачцы, принявшие ислам, стали называться бесерменами(т.е. булгарами). Все гарачцы - и язычники, и мусульмане, и християне - отличались фанатической преданностью Булгарии. По булгаро-кыпчакскому договору, заключенному при Менгу-Тимуре в 1280 г., несколько сот нукратских и заказанских гарачцев-християн заняли часть бывших земель корпуса Нимруя и стали служить здесь в качестве булгарской пограничной стражи.
Менгу-Тимур согласился с этим потому, что сам был християнином и доверял только християнам. В XIV в. большнство этих казаков приняло ислам.(Культаси).


Кыш-Тархан - сказочный Владыка Зимы(българския дядо Мраз), сын алп-бики Ашны(Атны) - покрвительницы земледельцев - и племянник Буляра - покровителя постухов. Его первое имя - Елаур. Однажды волчица загрызла барана у одного пастуха, и тот пожаловался Буляру. Алп сделал так,то волчица угодила в западню, но Елаур с братом освободил ее.
Разгневанный Буляр отнес мальчиков в безлюдное место и хотел здесь убить их, но журавли, любившие Ашну, своим внезапным криком напугали алпа и обратили его в бегство. Они же сообщили волчице о брошеных мальчиках, и та подобрала и выкормила своих спасителей вместе со своими волчатами.
Когда братья подросли, то один из них влюбился в ворону и упросил Тангру обратить его в ворона Козгына, а другой - Елаур - стал Владыкой Зимы - Кыш Тарханом. Вороны(Козгын со своей подругой) и повздровслившие волчата стали служить Кыш Тархану.

Кыш Тархан изображался с высокой островерхой волчьей шапкой(бурек) на голове, в шубе синего цвета...и с посохом в руке, увенчанным серебрянным полумесяцем. Человек, игравший роль Кыш Тархана в Нардуган(зимния празник), руковдил сбором подарков - "пожертвований Кыш-Тархану". Считалось, что Кыш-Тархан спасет от гибели и принесет удачу в пути, на охоте и войне(в случае принесения ему жертв), что он разъезжает на своих волках. Вороны сообщают Кыш-Тархану о жертвоприношениях, и он, если последние ему нравятся, посылает на помощ жертводавателям своих волков и воронов.

Л

Лачык(алачак) -
1) кузница;
2) мастерская.

Лаиш - булгарский город, основаный в 1278 г. беком Лаишем - сыном эмира Боян-Мохаммеда; современный город Лаишев; В 1554 году был превращен в опорный пункт русских войск, но зимой 1555-1556 гг. ярчалынцы взяли и разрушили город и вместе с корымчалынцами соединились с армией Мамыш-Бирде в Эчке-Казане.

Леу - см. Барадж(дракон).

М

Май-юлы(май-чулы) - усыпальница для знатного человека, "идущего по пути Мая(Мардукана)".

Малый Рум - Балканский полуостров и остров Крит.

Мамиль - древнебулгарское название Египта, родина алпа Барына-Мамиля.

Манара -
1) башня;
2) минарет мечети.

Маруба - Чехия и Моравия.

Мартуан - внутренняя цитадель города Буляра.

Масгуты - восточные скифы-массагеты, одно из племен ура. Массагетов называли также дахи, даики, тюку, тюрки, и от этих их имен произошло название города Тухчи, реки Джаик, общее название тюрков( так как тюрки заняли территорию массагетов). Первые восприняли название "тюрк" кытаи, часть которых смешалась с именцами и передала им свой архаический тюркский язык(тюрко-гунский язык).

Мачин - Юго-Восточная Азия.

Мензель - дорожная станция с постоялым двором.

Мин(мэн) - одно из объединений огузких родов.

Мишары -
1) булгары области Миша;
2) см.моджары;
3) вообще все западные булгары, находившиеся в разряде чирмышей.

Мосха -
1) "корова" по булгарски;
2) река Сухона; 3) булгарское название города Москвы, основаного каном Ахадом Мосха в 1088 году; позднее получило форму "Москва". Московские реки первоначально носили булгарске названия: Улен-су(Неглинная), Авыз-Елга - "Восковая речка"(Яуза), Явыш-Идель(Москва-река).

Мумин - внутреннея цитадель горда Болгара.

Мылтык - ружье.

Мурма(Кара-Буртас, Мардан и др.) -  Муром, старинный булгарский город. В 1091 г. батышцы в союзе с новгородцам взяли Муром. Булгары не смогли немедленно отбить свой город, так как главные силы марданцев были брошены тогда против кыргизко-кытайских орд Ытлара и Кыдана, прорвавшихся через Саксин и Причерноморье.

Мар(вар) - заливной луг, луг пойма реки(отсюда - булгарское название кукджакских фино-угров мари" - то есть "луговые люди").

Н

Нарат-Чишма - крупный булгарский город, производивший все, что нужно было в хозяйстве скотовода. Поэтому говорили: "Если хочеш приобрести хорошею лошадь - иди в Сульчи-Тарджис, если хочеш купить доспехи - поезжай в Дабли-Симбир, если хочеш подковать лошадь - отправляйся в Нарат-Чишму".

Нардуган(мардуан, мардукан, нардуан) -
булгарский национальный праздник "Рождество Мардукана".
Согласно свидетельству Хаджи-Омара, участники праздника надевали маски и разделялись на две половины. Одни должны были защищать снежный городок со стенами в виде ледовых горок, в котором находилась кукла злого дива "Тама-Тархана", а другие пробиться в городок с огромным чучелом коня, быка или верблюда из белой материи и при этом преодолеть препятствия - воткнутые в снег остриями вверх мечи, костры, воду в виде ледовой горки и сопротивление защитников снежного городка.

Во время шествия с чучелом, которое несли на высоких палках или везли на телеге, все пели, плесали и играли на трубах и бубнах. Городок брался обезательно, и кукла злого дива вешалась на дереве, которое иногда заменялось столбом. При этом с дерева, украшенного разноцветными лентами, корзинками с яйцами и изображениями петуха, снимались яйца. Желающих влезать на дерево за ними обычно находилось очень много. После этого следовали заклания жертвенных животных, пиры, забавы, вечерние и ночные гадания.
Молодеж и дети проводили сбор подарков в виде "сбора дани Кыш Тархану в честь рождения Мардукана(Мара)". Собранную пищу отдавали бедным в качество праздничного угощения. В этот праздник все обезательно должны были отведать яйца, мед, масло и ячменный напиток(бира,пиво). Бакир(първият сеид на исляма,  Ахмед ибн Фадлан в Ак Булгар) безсильный запретить праздник, добился лишь того, что он освещался чтением молитвы. "Говорят, добиваясь у Всевишного прощения для народа за празднование Нардугана, сеид молился десять дней".

Ленты на дереве означали плодовитость, а на знаменах - множество воинов, связанных верностью предводителю и дисциплиной в несокрушимое войско. Обычай булгарских девушек надевать в Нардуган головные уборы на разноцветных лент, чтобы иметь много детей, сохранили украинки. Нардуган праздновался в период декабрьского солнцестояния: был заимстван християнами и переделан ими в "Рождество Христово".

Ногайцы(нугайлар) - одно из прозвищ всех кыпчаков; после смерти хана Узбека так стали называть только кыпчаков-язычников и християн, в том числе и кочевников Ногайского улуса.

Нукрат-су - река Вятка.

О

Оймеклар(оймеки) - "собаки", булгарское прозвище кыргизов(кыпчаков). Кочевые восточные кыпчаки, основные предки казахов. Монголы восприняли это булгарское прозвище, но перевели его на свой язык и стали называть кыпчаков нугаями("нугай" по монголски значит "собака"). Сами кыпчаки воспринимали прозвище оймек-нугай как оскорбление(Кул Гали, Мохамедьяр).

Омек - первоначально булгарский мензель, основанный в 1136 г., затем, с 1140 г.- булгарский балик; ныне - город Омск.

Оста(уста, мастер) - самостоятельный ремесленник, владелец мастерской.


Следва продължение





Гласувай:
3



1. audan - Сумо - наследник на борбите в Крит
25.11.2012 13:03
Имэн - остров в Кончыгыш дингезе(Тихия океан), где имэнские богатыри продолжали традицию критских борцовских турниров; современная Япония.


Това значи ли, че айните са наши прадеди?
Все още ги има, макар и малко.


цитирай
2. atil - За борбата - да, японския вариант ...
25.11.2012 17:21
За борбата - да, японският вариант, дошъл до наши дни...За прадедите тях най-добре да ги броим от 7-ми век насам - тия които влизат в етногенезиса на дунавско-българската народност. Останалата булгарска(древнобългарска) диаспора влиза в състава на редица други народности...Както става ясно дори в състава на японската нация!
Действително по японските сериали още преди години ми направи впечатление наличието на доста древнобългарски термини и символи, порядки...!Включително имена на провинции.
За тази общност айните, ще е интересно да дадеш малко повече информация.
цитирай
3. audan - Айните
26.11.2012 15:54
" Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти"
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%BD%D0%B8

"Още преди да дойдат японците и руснаците, на Курилските острови живее народността айну (айнами). Айните се смятат за едни от първите заселници и на японските острови. Тяхната култура датира още от 12-13 век, а името й произхожда от думата ainu, което значи ‘човек’. Учените имат две основни версии за техния произход - според едната айну произхождат от Австралия, а според другата те са манджурски народ, дошъл на островите от Далечния Изток, от региони, които днес попадат в Русия."
" Айните са характерни с европеидните си черти и бяла кожа, както и с това, че са по-едри и по-космати от японците."
http://idi.bg/blogs/view/blog/1578

А това, което помня от четено отдавна, айни и японци (идващи от Полинезия) видили двубои чрез сумо. Японците накрая побеждавали и айните отстъпили земята.
Ама това се казва официално, пък, че е имало бая битки, то е ясно.
цитирай
4. atil - Благодарим Аудане!
26.11.2012 17:50
Благодарим Аудане!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 6238861
Постинги: 560
Коментари: 2678
Гласове: 3697
Архив
Календар
«  Април, 2025  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930