РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Земеделието и лозарството при капанците(края на 19 до средата на ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.01.2013 17:18 - Земеделието и лозарството при капанците(края на 19 до средата на 20-ти век)

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5833 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2016 13:28

През време на Османската зависимост и владичество основен поминък на сеновчани е земеделието. Отглеждат се пшеница, ечемик,овес, царевица, боб, коноп, просо, мохар(делидар) и др. Зеленчуци се произвеждат само за задоволяване на семейните нужди. Основно средство за производство е дървеното рало(уралцата). В по-далечното минало Сеново е било обиколено с вековни горски масиви, които с увеличаване на населението започва да се секат, а земята да се обработва. Този факт се потвърждава и от местности като корийските лозя, от анъците(остатъци от гора в нивите), които още са запазени някъде.

За добро почвоплодородие посевите ежегодно се сменят. Една година се сеят житни, а през следващата година пролетни култури. Предназначените за посев ниви се разорават през есента и пролетта. При силно отслабване на почвата нивите се оставят да почиват - на дас(на угар), т.е. 1-2 години не се засяват с нищо. Подсилването на почвата се осъществява и чрез оборски тор, който се извозва до желаните ниви с каруци. Торищата се намират в стопанските дворове и се ограждат с никък плет или камъни. За да угние добре торта се извозвала в сурово състояние. В началото на 20-ти век се преминава и към егречно(от егрек - стоянка на животните) наторяване. Стадата от овце се оставят през пролетта да нощуват в угарите, а през зимата - в стърнищата. На всеки 6-7 дни се изместват на друга нива. За опазване, стадата се ограждат с леки огради(чатми). Така по естествен път се извършва наторяване на всички ниви.

В миналото основните средства за производство са: ралото, сърпът, паламарката, вилата, ябъта, диканята, мотиката, лопатата. В Сеново широко се използва мотиката с формата на полумесец и с лека извивка напред.Като средство за почвоподготовка се използва и кирка, лопата и търнокоп. Кирката, която е фабрична изработка, не се различава от тези в цялата страна. Използва е при обработка на почва, в която има камъни и каменни кариери при вадене на камък. Търнокопът има закривено острие и се използва при обработка на твърда почва. С права лопата се извършва обръщане на почва, изкопаване на ями, кладенци, гробове и пр.
Всички тези оръдия за обработка на почвата се използват и днес от стопаните.
Дървеното рало е от типа на кривовоишните. По същото време то не е различава от тези в другите капански села.. Окът се изработва от здраво ясеново дърво, което е извито. Когато конете навлизат масово в селското стопанство, ралата изменят своя вид. Наличните рала започват да се приспсобяват за коне. Окът се скъсява, поставят се колесари с две еднакви по диаметър колела, или едно, ако ралото се тегли от един кон. При оране с едър рогат добитък се използва волски рален хомут(хомот), а при конете - конски. За разлика от волския хомут, конският се употребява заедно с тарлъ хамут(нивен хамут), върху чиято мека издадена част ляга горното дърво на хомота. Постепенно дървените рала започват да се заменят с фабрично изработени плугове, чрез които се извършва по-дълбока и качествена оран.
Днес рала се използват при браздене на почвата, оране на обработена почва и на лозя. При оране с плуг земята се разпределя на лехи(при голяма нива) и браздите вървят от двете страни на лехата към центъра. Големината на лехите е около 10-15 метра(крачки).

Днес ралото е по-скоро атракция за вилите и битовите заведения...

Сеитбата на есеници и пролетници е важен момент от дейността на селския стопанин и затова той се отнасял към нея с необходимата сериозност. Като най-благоприятни дни за сеитба се смятат дните от Симеоновден до Петковден. През този период площите трябва да се почистят, обработят и засеят. Като най-добри дни се приемат понеделник и дните при пълнолуние. Сеитбата се придружава от много обредни действия, които имат основната цел - по-голямо плодородие и опазване на реколтата.
В обредите по сеитбата могат да се разграничат четири основни момента: Семето за посев се приготвя вечер на закрито, за да не се излага на външни въздействия. В семето за посев се поставят няколко ореха или дренки, за да бъде семето едро като тях. Поставя се също гребен, за да бъдат класовете гъсти и прави; босилкова китка с червен конец, за да се запазят посевите от вредители, градушка и др.
Рано сутринта, преди изгрев слънце, стопанката, добре измита и облечена, замесва прясна пита от чисто бяло брашно и я опича в пепелта на огнището. Питата и едно варено пиле се поставят в торбата на сеяча, който също е добре облечен в чисти дрехи. След всичко това стопанката взема с кърпа за хляб пепел и живи въглени и прави с тях кръг около сеяча и чувала със семе(или около каруцата). Сеячът със семето преминава през този кръг, а стопанката плисва вода пред него. По този начин сеячът и семето се пречистват от зли сили, които биха попречили на добива на зърното. Питата на сеяча е символ на плодородието, на растежа и затова се замесва от чисто бяло брашно. Ранното приготвяне на храната(преди слънце) и ранното отиване на нивата е свързано с наследеното спазване на определени часове за ритуални действия и за избягване на зловредна среща и чужди влияния.
На нивата сеячът се съблича по бяла риза, за да е чисто(без главня) житото. Той сяда на една от браздите и изяжда храната, която е приготвила стопанката. От нея не се връща нищо обратно. Така плодородието остава на нивата. Със същата цел костите и трохите се заравят в браздата. Сеячът се обръща на изток срещу слънцето, прекръства се и започва сеитбата. Кръстенето също се възприема като магически акт за постигане на желаното...
За бъдещата реколта влияе и поведението на домашните през първия ден на сеитбата. През този ден не се слага черно котле на огъня, за да няма главня по житото, не се работи с игла и други остри предмети, за да не е надупчено житото. Не се изнася нищо от къщи и не се дава нищо назаем, за да не се изнесе плодородието.

Разград - 1937 год. Парад по случай рождението на Престолонаследника Н.В. Цар Симеон - II

За селското стопанство в Царство България информация тук:
atil.blog.bg/history/2011/08/19/stopanskiiat-jivot-na-tretoto-bylgarsko-carstvo-2.804521

През деня на сеитбата пътната врата се оставя отворена и в огнището се подържа огън, за да бъде житото червено като жарава и работата да върви като огън.
(Старите български хлебни сортове пшеница са имали червеникъв цвят а над тях стоял хлябът приготвен от умно просо! Днес нуждите на населението се задоволяват с фуражна пшеница и модерни фурни и технологии.... От друга страна модерните научни специалисти и техните философи, се надсмиват над старите суеверия и обредни действия, но кой знае защо хилядолетия наред българското земеделие е съществувало по един читав начин и без техните химически торове и препарати... Днес кой знае защо пък екологично чистите продукти са лукс! От другата страна обаче имаме ГМО и "модерното" третиране на почвата и пръскачките...)
След като изпълни необходимите предварителни изисквания, сеячът взема под дясната си ръка крина с жито и започва да сее, като на всяко пристъпване с десния крак хвърля шепа семе. Движението се извършва от единия край на лехата до другия и обратно. Това продължава, докато завърши лехата. Ечемикът се сее по-нарядко, тъй като братясва(самосгъстява се). Посятото семе се заравя с рало, но не много дълбоко.
Сеитбата с извършва и чрез браня, която за Сеново е различна. Най-разпространена е сюргията, която е изработена от две дървета с дължина около 2 метра, поставени успоредно едно на друго и съединени с вклинени дрянови пръчки, отстоящи една от друга на 30-35 см. Между тях по дължина са преплетени тънки пръти. При работа със сюргия(сюргеледисване) се използва тежест от камък или друг предмет, които се поставят върху сюргията. В много случаи за тежест служи стопанинът, стъпил прав на сюргията.
Вместо сюргия се използват и неокастрени вършини от гюргень(габър), вързани като метла. Тежест също се използва. По-късно започват да се използват тармъци(грапи), които имат формата на равностранен триъгълник от дебели греди със забити отдолу заотрени дрянови клинове. Те са наредени така, че при влачене всяка от тях прави отделни бразди. След 30-те години на 20-ти век дървените грапи се заменят с железни, които се използват и днес.

Сеитбата на боб се извършва чрез двата крака на сеяча. Предварително земята се набраздява с рало. Сеячът окачва на врата си торба с боб, върви по браздата и пуска по 5-6 зърна, като с единия си крак придърпва пръст върху семето и го застъпва. След това натискането става с другия крак. Семената се пускат на разстояние около 20 см.

За разлика от прословутия едър Смилянски боб , тук местният сорт е дребен, но дава богата реколта. Има добри варивни качества, сорта е известен като "Добруджански боб".

Царевицата, слънчогледът и захарното цвекло също се засяват на бразди, а при фуражните култури(фий, люцерна и др.) семената се хвърлят с ръка, след което се заравят чрез сюргия. Подбира се по-силна площ(обикновено долина). Фуражната царевица(копилчета) се засява разпръснато(сачмъ), както при житните култури.
Окопаването на пролетните култури е неколкократно през различен период от време. При първото окопаване(след поникване на посева) се извършва както разреждане на растенията, така и унищожаване на плевелите. При второто се прави загърляне(натрупване на пръст около стеблото на растенията). Това се прави, за да се предпази растението от пречупване при силен вятър и за запазване на влагата.
След 1930-те години на 20-ти век навлизат железните брани, редосеялките, триорите за почистване на семена и други оръдия за сеитба. Днес сеитбата на земята за лично ползване се извършва чрез старите методи.

Сърп с паламарка

Денят за отпочване на жътвата се определя от самите стопани, които непрекъснато следят за зрелостта на ечемика и пшеницата. Жътвата е най-напрегнатата и отговорна земеделска дейност, тъй като от нея зависело изхранването на семейството. Най-подходящият момент за жътва е , когато житото плучи восъчна зрялост. В по-далечното минало, много от стопаните за начало на жътвата избирали дните понеделник и сряда. Както и в другите села, и тук жътвата се извършва ръчно със сърп и паламарка. Първите сърпове и паламарки, които се използват в Сеново са ръчна изработка. Фабричните навлизат едва в началото на 20-ти век. Закупуват се от пътуващите търговци.
В определения за жътва ден, членовете на семейството стават рано. Домакинята е опекла хляб и приготвила храната в капанската чанта. Стопанинът напълва бъкела и бурето с вода. Чантата и водата за пиене се поставят на сянка под крушата. Докато стопанинът разпрегне животните от каруцата, останалите жътвари отиват и започват жътва на първия чакъм, като първите ръкойки връзват в един сноп, изправят го с класовете нагоре и върху него поставят шапка или капанска кърпа. Идвайки, стопанинът трябва да постави в шапката или кърпата пари, за да бъде имането скъпо. През това време жътварите изговарят: "Да е хаирлия!". Преди зажънването всички жътвари се обръщат на изток, прекръстват се и изговарят: "Помози Бог!". Наредени един до друг, започват жътвата, като най-опитният жътвар извършва рязането на чакъма. Ако пшеницата или ечемика не са добре узрели, ръкойките се оставят няколко дни да съхнат, след което се извършва връзването им.
Снопите се събират привечер след привършване на жътвения ден или след завършване на всеки чакъм. Те се трупат на фигури, наречени бешерлеми(петини) или докузърлами(деветини). Бешерлемите се състоят от пет снопа, от които 4 са поставени на земята в кръст с класовете навътре, и един отгоре. Докузърламите(деветините) имат същата форма, като кръстатите снопове са по два и един върху тях. Масово е възприето тук, трупането на докузърлами. От натрупаните деветини стопанинът си прави сметка колко зърно ще получи. От тях зависи дали годината е богата. При жътва някой от жътварите поема бавна жътварска песен, а други се провикват "Айде- а!".

След приключване на жътвата започва извозването на снопите. Това винаги е ставало едновременно и с разрешение на местните власти. Изчаква се всички да пожънат посевите с оглед опазването на реколтата от кражба и използването на стърнищата за паша. Предварително всички пътища се отремонтирват, като всеки стопанин е задължен да вложи по два дни доброволен труд. Извозването на снопите се извършва с каруци, оборудвани с ангъчи. Един от извозвачите с желязна вила подава снопите на друг, който е на каруцата. Подредените в каруцата снопи се затискат с върлина, краищата на която се връзват със сиджим за ангъчите. Така се предпазват от падане снопите при извозването. Обикновено се извозва толкова снопи, колкото ще бъдат необходими за слама на животните. Останалата част се вършеят на самата нива. Снопите в купните се подреждат така, че класовете им да бъдат навътре към центъра на купена. Към горния край снопите се подреждат с класовете навън и косо. Върхът завършва с остър ръб. По този начин дъждовната вода се стича по класовете надолу и не прониква в снопите.

Следва продължение

Нагоре