Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2013 17:26 - Утвърждаване и укрепване на Второто Българско царство
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7810 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 02.02.2013 17:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Преминаването на Третия кръстоносен поход през Балканите открило нови възможности пред българите. Пратеничеството на "Калопетър и брат му Асен" посрещнало Фридрих Барбароса още в Ниш.

image
Зелените стрелки през Балканите проследяват пътя на Третия кръстоносен поход, воден от Фридрих Барбароса.

Бил сключен съюз и със сръбския жупан Стефан Неман.
Въпреки че кръстоносците завзели и подложили на разорение българските земи под византийска власт в Тракия, в това число градовете Пловдив и Боруй, Петър признал старшинството на немския император. Нещо повече, в Одрин Барбароса бил посетен от ново пратеничество обещаващо 40-хилядна помощ за атака срещу Цариград. Западни хронисти, например Ансберт, твърдят, че Петър искал от Барбароса "диадемата на гръцкото царство". Т.е. не може да се отрече на братята приемвеност и продължаване на традициите в българската външна политика. С други думи, ако немците успеели да унищожат Византия, Петър искал да поеме мястото на "източен император", признавайки "западния"(този на "Свещената Римска империя") за първенствуващ.
Такава била и идеята на Барбароса по същество, но едва следващия вече латински Четвърти кръстоносен поход успял да я осъществи частично след превземането на Константинопол...Но в надменното поведение на латинците спрямо българите и претенциите им и към самата България, тази идея била погребана, заедно с разгромената им империя от цар Калоян. България не получила правото да има "източен император", но не получили след това такова право нито гърците, нито папата. Получили го турските султани, заедно с властта над Проливите, едно фактическо положение, което под друга форма продължава и до наши дни...Русия по-късно продължила да прилага към България къщата политика както Запада и Византия, но засега и тя нищо не е получила от това...!

Отминаването на кръстоносната заплаха за Византия обаче, развързало ръцете на Исак Ангел, който вече имал достатъчно причини да унищожи възобновената българска власт на север. Византийските успехи през 1190 г. били значими - флотът навлязъл в Дунавската делта, като прекъснал пътя на съюзните кумански части и им нанесъл тежки загуби, а самият император обсадил Търново. Градът обаче бил вече здраво укрепен, а обсадата се проточила без изгледи за скорошен успех. Чрез един мним дезертьор "изобретателният Асен" провокирал василевса с лъжливата вест за идващи от север кумани. Исак, който и без това имал проблеми със заплащането на войската, решил да се оттегли. В Тревненския проход обаче станало ясно, че талантливият стратег Асен е предвидил всичко - ромеите попаднали в капан, а императорът избягал благодарение на гвардията си, която с оръжие му проправяла път през собствените му войници и обоз.

image

Катастрофата при Трявна се помнела десетилетия наред, а сред българските трофеи имало най-ценни византийски реликви, дори и императорският кръст.
Българското настъпление след това добило необратим ход, макар към 1193 г., да се стигнало до политически разногласия между самите Петър и Асен...Петър бил склонен към някакъв компросис и по-умерени действия спрямо Византия, докато Асен оглавил най-непримиримите среди в страната с център в Търново. До разрив не се стигнало, но авторитетът и влиянието на Петър тогава видимо спаднали.
Цар Петър IV явно доброволно отстъпва първото място в държавата на брат си. Преотстъпването имало и формална конкретна причина - цар Петър страдал от болки в краката. Обременен от своя недъг и издигането авторитета на брат си, той останал в Преслав като втори съвладетел...Освен това усилните и тежки времена налагали държавата да се управлява от енергична и действена натура.
Като първи човек в Царството се утвърдил Асен, който в 1193 г. овладял Средец, а през 1194 г. разгромил обединените европейски и азиатски ромейски сили при Аркадиопол(Люлебургаз). На следващата година той достигнал до Сяр и Беломорието. Междувременно били освободени Браничево и Белград, дотогава под византийска и унгарска власт. Планираната особено опасна византийско-унгарска акция срещу България не се осъществила тъй като Исак Ангел бил свален от брат си Алексий III.

image

Замъкът на Асеновата крепост близо до днешния Асеновград. Един от малкото оцелели. Както обикновено ставало около замъците се строели крепости. В случая за охрана на прохода към Бяло море.


Силната централна власт, строгият и безкомпромисен Асен представлявали не само пречка ,но и заплаха за тази част от аристокрацията ,която традиционно вече, била подкупна, двулична и при първи удобен случай проявявала себичен сепаратизъм.
Политическите интриги и шпионажа на Византия намерили добра почва за реализация в лицето на тези среди. В една наглед семейна свада Царят бил убит от братовчед си Иванко. Като цяло обаче обществото се възпротивило на преврата, граничещ с предателство към провежданата дотогава политика.
Мълвата за смъртта на Асен се разнесла из страната, още преди заговорниците да овладеят Търново. Цар Петър обсадил новата столица с верните си войски. От ден на ден Петър ставал по-силен, докато накрая Иванко се принудил да бяга в Цариград. А потеглилите на помощ на узурпатора две византийски армии отказали да навлязат в старопланинските проходи, въпреки участието във втората акция на самият Алексий III. Споменът за Тревненската катастрофа деморализирал войниците.
В началото на 1197 г. цар Петър завладял Търново. Той привлякъл най-малкия си брат в управлението,който на практика заел мястото на Асен в Търново и най-вече като Главнокомандващ на войските.
Същите тези тъмни и подривни сили, които не се смирили под тежката ръка на Асен се поставили в услуга на поредния заговор. "Малко по-късно", скоро след повторното си възцаряване, Петър IV "мизерно завършил живота си, като бил пронизан от меча на свой сънародник".
Събитията от срая на XII век, са свързали трайно името на Цар Петър със съдбините на българския народ. На него до голяма степен принадлежи заслугата(като идея и организация) за освобождаването на българите от византийска власт. За разлика от цар Асен, той разчитал на по-бавно действащи, но за сметка на това далеч по-сигурни средства. Това не му пречело разбира се, да "опустошава ромейските земи"  и да печели победа след победа. За това съдим от тъжното признание на един византийски историк, според когото, никой от ромеите "не бил в състояние да се противопостави на Петър".
Петър продължил действията в Тракия, но месеци по-късно през същата 1197 г. и той станал жертва на заговор.

image

Българско средновековно оръжие

image


Възтановка на български меч и колан от Североизточна България

Борбата започната и водена от Петър и Асен, съвсем не била лека и щедра на оптимистични прогнози. Един обективен поглед върху събитията показва, че Исак Ангел и съветниците му съвсем не са били така бездейни и бездарни както понякога се твърди. Въпреки някои грешки, византийските акции били издържани в стратегическо отношение. Даже през 1190 г., когато българската държава е видимо укрепнала, ромеите преминали Балкана и обсадили Търново. Независимо от проявите на криза, империята била силна със своя превъзхождащ България стопански, финансов, териториален, човешки и военен потенциал.
Това трябва да покаже, че българското освобождение не се дължи на слабата Византия, както се пише понякога.
Възтановяването на Българското царство било заслуга на възбудената енергия на българското общество, на умелата и решителна политика на царете Петър и Асен.



image



Гласувай:
6
0



1. audan - Новост в медицината
02.02.2013 21:04
... потеглилите на помощ на узурпатора две византийски армии отказали да навлязат в старопланинските проходи, въпреки участието във втората акция на самият Алексий III. Споменът за Тревненската катастрофа деморализирал войниците.


:)))
За първи път чувам за алергия от проходи. Бая шубе ги е гонило. :)
цитирай
2. atil - Да! Но се е случвало неведнъж и пр...
02.02.2013 21:37
Да! Но се е случвало неведнъж и преди...По време на Първото българско царство! Техните летописци споменават няколко такива случаи.
цитирай
3. atil - Споменът за нещастията, изпитани ...
02.02.2013 23:39
Споменът за нещастията, изпитани от византийците още при първите опити да проникнат в земята северно от Балкана, никога не потъмнявал. А пораженията, на които и по-късно се обричали там техните армии, превръщали не само еднаж тоя спомен в нова действителност. При всяко нещастие ония, на които съдбата позволявала да се изтръгнат от ноктите на смъртта, разказвали за видяното и преживяното тъй, както то можело да бъде отпечатано само в едно вледенено от ужаса съзнание. Мълвата разнасяла чутото и го предавала на поколенията в картини, при които действителност и фантазия се надпреварвали, за да усилят линиите и сгъстят багрите. Така за Балкана и опасностите, които криел в себе си, се създали у средновековните византийци най-невероятни и страшни представи. Те вярвали, че зад него започвал на север безкраен лабиринт от непроходими устия и бездънни пропасти, хаос от скалисти върхове, върху кои го зловещо тъмнеели зъберите на приоблачни твърдини; че зад всеки камък и дънер на тамошните гори стои невидим враг; че дори и полетата зад Хемус били пресечени от големи и непребродими реки, и осеяни с тресавища и блата, из които нямало изход. . . [32]

Поради това пред мисълта да се мине Балкана се стъписвали и най-опитните византийски пълководци; слухът, че могат да бъдат поведени през него, хвърлял в паника и най-закалените императорски войски. Във византийските съчинения по военно дело се подчертавала нуждата да се поддържат в земята на българите съгледвачи, които да следят и донасят за всичко; препоръчвало се при походите срещу България обозите да бъдат до крайност намалявани, като вместо коли се употребяват само най-издържливи товарни животни; да се носят леки палатки, но в замяна на това винаги да се вземат припаси за по-дълго време; давали се наставления за движения и действия из планински пътища, а също тъй и специални упътвания за охрана на лагерите [33]. Всичко това обаче малко помагало. Страхът от Балкана у византийците никога не изчезнал. И на тоя страх българската държава не само еднаж дължала своето спасение.
цитирай
4. atil - От него, цял век и половина след к...
02.02.2013 23:43
От него, цял век и половина след катастрофата на Никифор I, бил възпрян и едноименникът му император Никифор Фока. Тогава, по времето на Петра, България представяла само сянка на миналото си могъщество [34]. Срещу това Византия преживяваше епохата на буен държавен възход. Даровит военачалник, победител на арабите в много битки, Никифор не можел да търпи отношенията, създадени между империята и България в по-друго време и при съвсем други условия. Затова, когато в 967 г. цар Петър поискал да му бъде платен данъкът, който през последните четиридесет години получавал от Византия, неговите посланици били оскърбени и изгонени. Това вече означавало край на дългогодишния мир между двете страни и Никифор не чакал инициативата в неприятелските действия да бъде взета от българския цар. „Като събрал силна войска, разказва по тоя случай един съвременен нему византийски историограф, императорът потеглил срещу българите и завладял техните крепости, съседни на ромейската граница. Но. когато огледал тая страна, той видял колко тя е планинска и пресечена със стръмнини. Защото. . . в страната на българите една зла опасност надвишавала друга. Високите и гористи планини там са набраздени с урви и пропасти, зад които се простират блатисти пустини. Тази тъй гориста страна, обкръжена отвсякъде с трудно проходими планини, се намира при Хемус и Родопите и през нея текат много големи реки. Тогава императорът разбрал, че е съвсем неразумно ромейските войски да бъдат поведени неподготвени през толкова опасни места и като овце да се оставят да бъдат изклани от българите. Защото известно е, че колчем ромеите попадали в труднопроходимите земи на България, там ги чакала пълна гибел.” [35]
цитирай
5. atil - Поради такива съображения Никифор ...
02.02.2013 23:44
Поради такива съображения Никифор Фока предпочел за покорението на България да си послужи с русите. Но киевският княз Светослав, който като византийски наемник повел дружините си към Преслав, сметнал, че е по-разумно да запази завоюваната земя за себе си. В Цариград разбрали грешката си, но било вече късно. Тя могла да бъде поправена само чрез нова война и сега вече византийците трябвало да я водят сами [36]. Но когато наследникът на Фока, Йоан Цимисхий [37] решил да изхвърли русите из Дунавска България, той трябвало да се бори срещу същия страх, който всяка помисъл за поход през Балкана будела у византийските пълководци и войници. След като армията била събрана в Одрин, Цимисхий свикал военен съвет, на който изложил плана си за бъдещите действия. Тоя план бил основан на бързото нахлуване в Мизия. Пълководците отговорили на неговото изложение с гробно мълчание, в което се чувствувало решително неодобрение на замислената експедиция. И всичкото красноречие на Цимисхий, за да ги убеди в сигурния й успех, останало напразно. Те, разказва същият византийски автор, считали намерението на императора за необикновена дързост. Иначе храбри, те били обхванати от безразсъден страх при представата, че ромейските войски тъй необмислено могат да бъдат поведени през неизвестни и опасни планински пътища към чуждата земя.
цитирай
6. atil - Цитирах нарочно няколко откъса от ...
02.02.2013 23:49
Цитирах нарочно няколко откъса от тази книга:
Книга за българите
П. Мутафчиев

III. Балканът в нашата история

В гръцките извори има конкретни сведения за бунтове и отказ на войниците да навлизат в проходите...
Дори турците успяват да проникнат през Източния Балкан чрез измама..Уж заради премръзналите коне, да им отворят за да ги спасят...Тогава хората в крепостта пазеща този проход не знаели за целта на наказателния поход на Али паша...Те после с измама завладели крепостта отвътре.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4398085
Постинги: 534
Коментари: 2549
Гласове: 3265
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031