Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2013 13:16 - Политическо могъщество на България при Цар Иван II Асен(1218-1241 г.) - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 9313 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 22.03.2019 17:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Златният печат на Цар Иван II Асен


Постепенно политическият престиж на българската държава се покачвал, което наложило на латинците в Цариград една подчертана коректност в отношенията им с Иван II Асен. Те търсели приятелството му, за да го използват срещу засилващата се мощ на гръцките държави.

През 1224 г. охридският архиепископ Димитър Хоматиян провъзгласява деспот Теодор Комнин за император. Така на Балканския полуостров възниква нова империя. Но голямата цел на новия император се намира на изток. Той мечтае за изгонването на латинците от Константинопол и за възстановяването на Византия. В Мала Азия все повече се усилва Никейската империя, начело с умния и способен Йоан III Дука Ватаци(1222-1254).
Цяло щастие за латинците се оказва фактът, че Епир и Никея не си сътрудничат в борбата срещу тях.

Стремежите на българската политика също са насочени към Цариград(Така цар Фердинанд I в началото на 20-ти век е осъществявал българска политика с вековни традиции и основания. Прецакан и излъган от руснаците а след това обвинен във всички възможни грехове към България...).
Желанието на чичо му Петър за "източен император" заявено официално на Запада в лицето на папата и императора на Свещената римска империя, е в сила и при Иван Асен. Във външната си политика той е категорично против възстановяването на Византийската империя.

През 1225 г. Теодор Комнин превзема Одрин и разширява владенията си от Адриатическо до Мраморно море(без владенията на Слав, който вече е васал на българския цар), доближавайки се плътно до Цариград. Тогава епирския император предлага съюзен договор на българския цар(явно за да си осигури тила от север...).
Както била практиката тогава, съюзът бил скрепен с женитба: братът на епирския владетел - Мануил Комнин се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен от първия му брак с Ана.
През 1228 г. в Цариград умира латинският император Роберт дьо Куртене, чийто престол заема неговият едва единадесет годишен брат Балдуин II. Под заплахата надвиснала от могъщия епирски император Теодор Комнин, латинските барони се заемат с нелеката задача да намерят регент и опекун на малолетния владетел.
Изборът им пада на българския цар.

В хрониката на венецианеца Марино Сеуто се казва следното по този повод:

" И така, когато властта в Цариградската империя била наследена от Балдуин, който бил невръстен, за по-голяма полза бил сключен договор и с клетва било утвърдено, че дъщерята на загорския цар(Иван Асен), мъж славен и могъщ по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт. Преди споменатият император(Иван II Асен) обещал на Балдуин да отвоюва със своя народ и със свои собствени средства цялата земя на Романската(Латинската) империя, която предшествениците му(на Балдуин II) загубили в областите на Запада(Балканския полуостров). Тогава бароните, които се бояли, че след като Балдуин II укрепи властта си, ще започне срещу тях предишната голяма борба, която те водели срещу неговия предшественик( брат му Роберт дьо Куртене), взели коварно решение, а именно: (Балдуин II да не вземе дъщерята на загорския цар(Иван Асен) за жена, макар, че тя бе твърде красива, а дъщерята на господин Йоан(дьо Бриен), тогава крал на Йерусалим...И накрая споменатият Йоан(дьо Бриен) бил венчан от същите тези барони за Цариградската империя."

Това на практика е смъртната присъда за Латинската империя и краят на западното влияние в този район на света за дълги векове(по това време България все още е униатска държава в диоценза на папата...!)...

Все пак договорът с латинците не остава съвсем без резултат за нас. Към страната е присъединена Пловдивската област, загубена по времето на Борил. Но това не може да се сравни с краха(с последици  до наши дни за нас и за Европа дори), предизвикан от тайното споразумение на латинците с бившия Йерусалимски крал Йоан дьо Бриен. То било подписано в Перуджа на 9.IV.1229 г. Той станал настойник на малолетния Балдуин II а споразумението се пазело в дълбока тайна.

Но затова пък се давало воля на слуховете за сродяване между Цариград и Търново...
Теодор Комнин, който си мислел, че заемането на трона в Константинопол от него е само въпрос на време, без да нарушава договора си с България започва подготовка за война с нея. Решил с един удар да разкъса кроежите на своите противници и като разчита на изненадата да елиминира най-голямата си пречка към византийския престол - българския цар...  Той дори се обръща с молба за съвместно нападение към германския император Фридрих II Хохенщауфен. След това сключва примирие с латинците и подготвя армията си за нахлуване в България.
Латинците, които разчитали, че приказките за женитбата на Балдуин с Елена, дъщерята на българския цар ще предизвикат съответната реакция у Теодор Комнин били "удовлетворени"...

През ранната пролет на 1230 г. той потеглил с голяма сила срещу българите, давайки си вид, че ще започне действия срещу Константинопол. Разположил силите си в Източна Тракия(Сред тях имало доста  западни рицари?! Дали в резултат от споразумение с германския император или помощ от латинците?!). От Одрин без да обявява война на България вместо към Константинопол по долината на р.Марица се отправил на север.

Неговите ходове обаче били разгадани от Иван Асен. За разлика от сега, тогава външното разузнаване работело а и сред епирците и сред никейците имало кръгове, които не желаели Теодор Комнин за император в Цариград.
Самочувствието на епирския владетел било адекватно на показната му самоувереност. Подклаждано явно не само от силната му армия, изненадата на която разчитал, но и на пълната международна "благословия" начело с папата, която имал за действията си срещу България. Той бил убеден , че "българите ще се уплашат и няма да издържат даже първото нападение на войските му". За това колко бил сигурен в победата си съдим по факта, че той водел със себе си и цялото си семейство.
Вместо това обаче, българският цар без да се мота много или да води дипломатически кореспонденции, с малко войска, храбро потеглил срещу нашествениците.

Така е според визанийските историци, които казват ,че куманският отряд не наброявал дори хиляда души. Това съвпада със сведенията от "Джагфар тарихи". Там пише, че Кабан дошъл с личния си отряд бойци от 800 човека(болярска дружина).
На България помогнал същия войвода, който бил обвинен от Бориловата партия и духовенството за убиец и предател:

"
...но византийските попове го отровили. Кабан(Коча) със сина на този цар заминал към Киев,където този принц останал, тъй като искал да е по-близо до земята на бащиното си царство. След това Кабан бил изпратен на помощ на селджукските узийци, където също се отличил..."
През 1229 г. изпратения от Алтънбек на помощ на Саксин-Болгара, Кабан бил атакуван от безчисленната войска на татарите и отстъпил с бой в Тамья Тархан(Тмутаракан). Там разбрал за възцаряването на Гази Бараджа с когото бил в лоши отношения заради поземлен спор.
Затова решил да замине със своите хора в Кара-Бурджан, където още веднъж разбил гърците при аула Кутар(Клокотница) и получил прякора Алтън-Кутар.
Но когато Кабан научил,че Алтънбек се е върнал на власт в двореца Мардукан в гр.Буляр то се отправил назад към Булгария. Царя, който имал силно приятелство с него му подарил още един участък земя. Там Кабан основал аула Алтън-Кутар и починал през 1235 г.
"...Той, който беше щедър и честен човек не въднъж ми е помагал и ме е измъквал от трудни положения, и аз бях с него, когато се прощаваше с земния си живот..."
(Гази Баба).

Щом казват "разбил" значи и тук е бил в ролята на велик воевода както в Калояновата войска.

image

От най-древни времена, още когато на него била изобразена черна вълча глава, българското знаме имало червен цвят. Такива са държавните стягове през времето на двете средновековни Царства. Този стяг бил съхранен от асите, (азите) и след това унаследен от техните потомци . Асите от по-ново време са преките потомци на древните булгари, така да се каже по "серебрена линия". Ас - още означавало - първодух, друг синоним на древните булгари е било - маг, маги. За които пишат древногръцките философи, че от тях произхождала науката философия.


Вражеската армия била посрещната близо до българските граници. Днес можем с възхищение да пресмятаме бързия марш на българската армия - тя изминала три пъти повече разтояние на ден от международните сили на епирския владетел. Близо до аула Кутар и р.Клокотница, недалеч от днешия г.Хасково на 9 март 1230 г. (в деня на св.40 мъченици на чието застъпничество по-късно Иван Асен отдавал великолепната си победа), станало знаменитото сражение.

image

В челен сблъсък на тежката конница без някакви специални маньоври и  отдалечени засади(българите вече познавали добре начина на воюване не само на гърците,  ...но и на рицарите), и чрез двоен обход на частите на леката конница, противника бил разгромен а Генералният им щаб заедно с императора и семейството му били взети в плен.


image

Всяка болярска дружина имала свой стяг с герба(тамгата) на феодала.


Българският цар( сякаш и този бил чел трактата на Сун Дзъ) водел със себе си само елитни конни части. Пехотата осигурена от местните боляри го чакала на мястото...
За да нахъса и настърви простолюдието, като му внуши че Бог, който обича справедливостта е непременно с тях, царят заповядал да набучат на едно копие нарушеният от Теодор Комнин договор!
(Пехотата трябвало да удържи натиска на епирската армия докато конницата си свърши работата...).


image

Отново "българските стрели се оказали по-силни от ромейските копия"...!


Пред алтернативата да бъдат изклани или разстреляни от българските лъкове, когато видели пленения си император зад редиците на препускащите около тях и разстрелващи ги с лъковете си българи и кумани, оцелелите конници слезли от конете и заедно с пехотата хвърлили оръжието си на земята.
Поражението на Теодор Комнин било катастрофално, почти цялата му армия паднала в плен. Императорът със семейството му, знатните и рицарите били отведени в Търново, докато обикновените войници и сбирщината били освободени.
Великодушната постъпка на Иван Асен била продиктувана от политически съображения. Той имал амбиции за "цар на българи и на гърци". След това градове и области без съпротива приемали властта на Търново, още повече , че там живеело многобройно българско население.
Така разумната стратегия дала резултат.


Следва продължение




Гласувай:
9



1. anonimen65 - vinagi
09.02.2013 17:21
nauchavam neshto novo i viarvam che to e istinnoto.
цитирай
2. atil - Затова го отворих този блог, но тези ...
09.02.2013 17:36
Затова го отворих този блог, но тези неща не са неизвестни, информацията я има, печатано е с научни редактори, които са живи и здрави до днес, само че не са популярни. Заради времето което преживяваме. Или безвремието, не знам.
Те, злонамерените разбирачи и многознайковци, гледат на фактите през черни и криви очила и ги тълкуват нещата, като плебеи и прислужници. Или нарочно подменят и извращават.... Аз се старая тези неща да ги коригирам тук. А фактите са такива каквито са. Българската политика и история не е правена от слуги а от личности с голям дух и възможности. Гледам да проверявам, ако има грешки, после редактирам и ги отстранявам или поправям.
Готова е и третата част , но ще я пусна малко по-късно. Може и утре.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647836
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031