РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов(Атил) :: СОФИЯ(Сердика, Триадица, Средец)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.03.2013 21:03 - СОФИЯ(Сердика, Триадица, Средец)

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 6401 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.09.2023 09:55

Динамична и пълна с обрати е съдбата на града. Недълго след появата си Сердика влиза трайно в балканските и европейски летописи и заявява амбициите си да изпише безброй страници със забележителната си история – както векове на спокойствие и разцвет, така и периоди на исторически катаклизми.

Преди повече от 7 хилядолетия тракийско племе, наречено „серди", избира плодородното, кръстопътно Софийско поле за свое заселище и завещава името си на първия средищен град в областта – Сердика - Сердонполис по гръцки.

45 г. след Христа територията, обитавана от сердите, преминава към новообразуваната римска провинция Тракия. През втори век римският император Марк Улпий Траян го благославя с родовото си име – Улпия Сердика и му дава права на муниципиум – на селище с автономно управление и градска уредба. В официални надписи е наречен „най-блестящият град на сердите”. Новият град укрепва икономически, развива се и се благоустроява.

Между ІІ и ІV век Сердика вече заема ключово място в подробните карти и пътеводители на Римската империя, а името му се явява върху сечените в този период монети.

Времето на император Константин I Велики (306 – 337г.) бележи възхода на новата християнска религия. Именно през този период императорът превръща Сердика в своя постоянна резиденция, осигурявайки му небивал разцвет. Прословутата реплика „Сердика е моят Рим” се свързва с плановете на Константин да премести столицата на Римската империя именно тук, в сърцето на Балканския полуостров. Градът бива споменаван в хрониките като „обширен и благороден", „голям и прочут". Неслучайно тук през 343г. се свиква Сердикийския църковен събор, който взима важни решения с дълготрайни последици за християнството.
През 5 – 6 век градът неколкократно е нападан от хуни, готи и завладян от булгарите. След смъртта на Кан Атила градът става важен административен и стопански център на Византийската империя.

Времето на император Юстиниан I Велики (527 – 565) е последният период от разцвета на града през античността. Това е и времето, по което на хълма, източно от града, изправя внушителен ръст базиликата „Света София”, дала името си на днешната българска столица.

Към края на VI – началото на VII век славянските племена вече са се установили трайно в района на Сердика и градът продължава да съществува в границите на Източната римска империя – Византия.

Сердика отваря нова страница в историята си по времето на Кан Крум, който го включва в пределите на българската държава. Съвременниците на Омуртаг са новите кръстители на града, които го наименовават Средец поради средищното му местоположение в очертанията на тогавашната българската държава.

Средец се развива като важен политически , военен, икономически и културен център на Първото, а по-късно и на Второто българско царство. В жития и църковни служби градът се слави като „средешки светилник" бидейки митрополитско средище на България, а Патриарх Евтимий казва за него: „първенствующий град в пределите европейски”. През 1173 год. византийският ритор Григорий Антиох споменава Сердика като „гордостта на българите" и „земя на блажени".

Византийското владичество, продължило 176 години, добавя Триадица в списъка с исторически наименования на българската столица.

В края на Второто българско царство градът все по-трайно се свързва с името на митрополитската си църква "Св. София". За първи път новото име се споменава през 1376 г. в документ на гр.Дубровник. „Градът на царството ми, София" споменава златопечатната грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир през 1382 г.

През същата 1382 г., след дълга обсада, градът е завладян от османците. При новото устройство на завладените балкански територии София е фактическата столица на европейските османски владения. Името София окончателно се налага през вековете на османския период по нашите земи.

През XVIII-XIX в., с упадъка на Османската империя, градът губи административното си и геополитическо значение, а в навечерието на Освобождението населението му наброява едва 20 000 души. София е с тесни, криви и кални улици и главно бедни едноетажни къщи и ориенталският й вид по нищо не загатва столични бъднини.

На 03.04.1879 г. Първото учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на Третото българско Царство. Основна заслуга за постигнатото единение имат Г.С.Раковски и проф. Марин Дринов.

Така старата Сердика, неотстъпила през вековете в сърцето на Мизия, Тракия и Македония, се превръща в новата българска столица София - град на божията премъдрост.
В момента за добро или за лошо 13-я по големина град в Европейският съюз с население близо 1 300 000 души.