Отминалите избори за НС през май 2013 год. отново препотвърдиха идейната нищета на политическата система в Република България.

Парламентът:

 Зловещият мрак на 45-те години болшевишко робство остави огромни бели полета в идейното съзнание на българина. Основни философски и идеологически представи бяха заличени. Насаждани бяха прозрачни и примитивни митологеми, които господстват и до днес. Ето защо понятието за демокрация се възприема от бавно развиващите се политически субекти най-елементарно като свободен пазар и парламентаризъм, а фашизмът и социализмът се представят от домораслите ни идеологически демагози като две названия на едно и също явление.

Всъщност когато говорим за фашизъм и болшевизъм, трябва да сме наясно, че става дума не за противоречиви разновидности, а за диаметрално противопоставени противоположности. Фашизмът издига като най-висша цел единството и културния просперитет на нацията, докато болшевизмът целенасочено разрушава националните добродетели и ценности, робувайки на сатанинският си идеен фундамент и на произтичащия от него интерпролетарски заговор срещу монархиите и християнските народи.

Фашизмът не посяга на чистия интелект, който не е заразен с леви идеи, докато шествието на социалистическия реализъм у нас и в другите соц.страни затри и най-основните естетически понятия, налагайки измислената си и извратена схоластика.
В Италия например по времето на Мусолини са отпечатани болшинството от сериозните произведения на италианската литература през XX в.(достатъчно е да споменем Габриеле д,Анунцио, херметиците Дино Будзати, Итало Звево, футуристите изцяло подкрепят Мусолини). В Германия Томас Ман по собствено желание напусна страната в резултат на някои свои идейни предубеждения, но никой не го преследва след това и не му устройва атентати с отровни чадъри като на нашия Георги Марков. Националсоциализмът разделя нациите на създатели и носители на култура, от една страна, и на нейните рушители, от друга, така че в най-дълбоката си основа той носи културно-оценъчен елемент, докато социализмът и диктатурата на пролетариата се явяват като класов тероризъм, враждебен на националните култури.

Тези две идейни системи коренно се отличават и в главната отправна точка - отношението към човека. И докато националсоциализмът издига в култ хармоничното развитие на индивида в духовно и физическо отношение(това си личи дори от "Майн кампф"- "Моята борба" от А.Хитлер, издаден за пръв път у нас след 1989 г. в осакатен вид във в-к"Литературен форум"), този човек, който представлява най-здравия темел на една нация. А социализмът пренебрегва всичко личностно, при него човекът е само икономическа единица, незначителна и незабележима мравка в безличието на мравуняка.

Икономиките на тези две държавни системи също качествено се отличават. Националсоциализмът дава простор на производствения капитал, на плодоносната частна инициатива, ограничава спекулантите и търгашите, които са пречка за развитието на националната икономика. В същото време държавата и корпоративния парламент(в Италия)ограничават безогледната експлоатация на богатите собственици спрямо своите работници, като по този начин създават силна средна класа, самочувствие и сигурност за обикновения човек.

Общото между двете държавни системи е в това, че те са диктатури от тоталитарен тип, но и в тоталитаризма комунистите държат първенство. И докато Гестапо и СС извършват репресии, дискредитиращи националсоциалистическата идея, то това не може да се каже за Италия(може би поради слабостта на еврейския елемент там и неоспоримото превъзходство на католицизма).

Що се касае до демокрацията, тя е патент на европейската култура, познат още от античността(всъщност всяка политическа система е плод на определена цивилизация и култура), но в конкретните си прояви тя е съвсем различна. Една е демокрацията в старите колониални държави(Великобритания, Холандия, Испания, Франция и др.), съвсем различна е тя в Африка и Латинска Америка. Различна е и в страните, в които бяха възпрепятствани националните идеали и обединението им, където не бяха изчерпани социалните катаклизми(в Англия тези енергии се изразходиха още по времето на Кромуел, а във Франция - при Парижката комуна), преживяха фашизма(неизразходен и изкуствено прекъснат като процес в края на Втората световна война) и комунизма(формално или реално прекъснат след падането на Берлинската стена).

В държавите с класическа демокрация от западноевропейски тип националните идеали и интереси винаги са били проблем номер едно в държавната политика!

Нищо общо няма това с криворазбраната нашенска пишман демокрация, проявяваща се вече традиционно като национален нихилизъм и предателство.

Политическата обстановка над България:

 

Идеологическа мъгла царува у нас наред с другите мрачини, затъмнения и налага политическите понятия да бъдат най-после уточнени, макар и в резюме. Още една тема, която би трябвало да намери място и простор в публичното пространство в близко бъдеще.


П.П. (от 10 февруари 2014 г.) Резенон въпрос след всичко това е - А имало ли е фашизъм в България?:

Нямало е фашизъм в България, за добро или зло, защото днес бившите фашистки страни се развиват доста добре за разлика от бившите комунистически...
Друг въпрос е че у нас беше пълно с борци против фашизма, които получаваха специални пенсии, те и децата им имаха специални привилегии...?! Срещу кого са се борили е голяма загадка щом като е нямало фашизъм, вероятно срещу българския народ и неговата държавност!
Интересно обаче, че след като уж паднал комунизма, България се напълни пък с борци срещу комунизма?! Ако толкоз народ се е борил с тоя комунизъм той нямало да може да диша сигурно...
Фашизъм може да има, когато има партийна диктатура в дадена държава! Независимо дали е тя република или монархия. В Царство България партийна диктатура се опитват да наложат само БЗНС, БКП и ПК "Звено"!
Първият път това е осуетено от Сговора начело с големият демократ Ал. Цанков и с помоща на военните.(без знанието и участието на Царя, който е поставен пред свършен факт...). Вторият път когато П.К. "Звено" прави преврат през 1934 г. и започва да провежда профашистка, прорепубликанска и проюгославска политика, тя е осуетена по мирен път именно от Царя. Т.е. Българската монархия не попада под властта на партийна диктатура, както става в Кралство Италия.

tova lichen analiz li e?dosega ne biah se zamisliala che dvata stroia sa diametralno protivopolojni opredeliah si gi kato tvoriast I rushasht,no I v dvata stroia e imalo elementi na duhovna razruha.

Когато се гледа и се виждат нещата такива каквито са - така излиза. Без демагогия. Ако става дума за фашизма и социализма общото между тях е в механизмите и структурата на държавните им системи - еднопартийни тоталитарни държави. И още и двете тръгват пак от ляво - от социалдемокрацията. И Хитлер и Мусолини са започнали политическата си дейност като социалисти. Но всичко останало е различно - т.е. съдържанието и целите на тези тоталитарни режими са коренно различни!
Друга голяма заблуда е например , че всичко екстремистко и диктаторско,тоталитарно го пишат за "дясно"и дори за "монархофашистко", а най-тираничните и безбожни режими по света и в минало и днес са именно републикански. Фашизма на практика не е дясна диктатура а по-скоро лява и антимонархическа също.
Хората от факултета по политически науки в СУ а и по света мисля , че ще се съгласят с мен. А тия , които се занимават демагогия и манипулации те са друга история...
В България е нямало фашизъм, щяло е да има ако преврата на 19 май 1934 г. беше успял докрай! Същите хора направиха нов преврат през 1944 г., когато Царя вече го нямаше и с помоща на Съветската армия този преврат вече успя докрай!Но вместо фашизъм тук тогава вече се наложи тоталитарния социализъм.
Царя овладя положението след 1936 год. и наложи личен режим с безпартиен парламент. Това не е фашизъм, още повече ,че в парламента на практика бяха представени всички партии макар и на личностно ниво.
Фашизъм имаше в Италия, там монарха беше само фигурант, управляваше Мусолини и неговата партия. На едно тържество били двамата на трибуната, било горещо и Мусолини поискал от краля кърпа а той му я подал с думите:"Това беше единственото нещо където още не бяхте си заврял носа..."

Когато ни управляват безверници тези добитъци се превръщат в безродници и страда род и родина. Комунистите са изчадия на ада в истинския смисъл на тези думи. Какво да говорим за тези черни човечета като самия им лозунг равенствоговори за хора стремящи се към ентропия, а ентропията е деволюция на структурните форми на материята. Това и се случи. Управлявани от хора, които ни водят към тъмнина ние тъмнина и получихме. Дявол да го вземе не мога да разбера защо продължава да ни изпитва Господ. Дали да ни подготве за изравянето на Главнята или за окончателното затриване като име и род. Ще ми се да е първото за което свидетелстват едни от най-мощните индийски виждащи, само дето Бог не им е позволил да видят истината, както и трябва да бъде докато тя не се осъществи. Видели те, че в българската земя има заровен огромен огън, а не видели, че този огън е заровен в нашите души и чака да лумни. Не обичам герберите защото в Пловдив сложиха шибан интерисчия за водач - това е обективната истина като гледам с каква пасмина се е заобиколил, но пък в лицето на Борисов колкото и кощунствено да звучи българите припознават силен водач и за първи път този човек чупи няколко рекорда и за първи път комунистическата пропаганда и лъжа не им осигуриха мнозинство на братята червени дяволски изчадия. Нещо се мъти в съдбата на българите - пълен паритет и лъсва голия задник на наричащите себе си националисти, а всъщност шибани интересчии ... Просто тези човечета каквито и лупинги да правят не ще влязат в следващия парламент, а той ще дойде по-скоро отколкото тройката очаква. Не знам колко мафиот е Борисов / не съм му адвокат / , но пък вестници които му правиха свирки нещо странно се обърнаха, а това наистина е доста странно, но пък е обичайно за робите, дето правят свирки на господарите си и изискват за стоящите под тях да им правят на тях свирки ... Роби и робство ще получат. Много ми е интересно как не виждат черните човечета намека на съдбата ... Тъ тя просто ги рабулва и им лъсват голите з.