Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2013 01:04 - Народна демокрация или републиканска диктатура
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8714 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 30.01.2017 13:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


Преди да хвърлим един бегъл поглед върху някои исторически факти от близкото минало, за които малко се пише и говори в  република България, нека първо всеки да помисли(ако иска), върху тези въпроси по-долу. В отговорите вероятно се крие и "пътя на съдбата" по който вървим и до сега.


image

image

Исторически снимки на освободители на българите


- Кому и с каква цел бе необходимо да се стигне до война, натрапена на България от СССР на 5.IX.1944 г., след като на същата дата правителството на Константин Муравиев скъса дипломатическите отношения с Германия?

- Дали създаденият Отечествен фронт е дело на самия народ или е продукт на породените указания от Москва, прочетени от Георги Димитров, по радиостанция „Хр.Ботев“ – финансирана от Кремъл и излъчваща програмата си от съветска територия?

- Кое наложи арестуването на правителството на Константин Муравиев и квалификацията му като фашистко? Та нали това, което то направи в няколкодневното си управление се покрива 90% с програмата на ОФ?

- Кое попречи да се установи истинско приятелство със западните демокрации, както изрично е посочено в „прокламацията на правителството на ОФ към българския народ“? Не беше ли предизвикан английския експремиер Уинстън Чърчил към прочутата си реч във Фултън, където разви известната теза за „желязната завеса“? 


image

Избраните за регенти след смъртта на цар Борис ІІІ - акад. Богдан Филов, княз Кирил и генерал Никола Михов, полагат клетва пред Народното събрание, 13 септември 1943 г. Снимката е от сайта "Изгубената България"

Нарушенията на действащата тогава Търновска конституция започват от първия ден на преврата от 9.IX.1944 г. Постановленията за освобождаване на старите регенти – княз Кирил, акад.Богдан Филов и генерал Михов, и замяната им с нови „узаконени“ с постановление на Министерския съвет – Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. И в единия и в другия случай имаме нарушение на Търновската конституция. Съобразно чл.25 и 143 те се избират единствено от Велико народно събрание. Пренебрегнато е и конституционното изискване, че членове на регентството могат да бъдат само министри, членове на Върховния съд, или лица заемали тези длъжности.

Особено значим „бисер“ в прочетената от Кимон Георгиев на 17.IX.1944 г. програма на правителството на Отечествения фронт е проблемът за народния съд. Той се допълва и конкретизира от
„наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи или злодеянията, свързани с нея“.

(Самото понятие „наредба-закон“ е абсурдно и каруцарска измислица. Разправата на овластените политико-криминални елементи с българската държавност се извършва предимно с такива „наредби-закони“…)

За времето от декември 1944 г. до април 1945 г. се организират 135 процеса. От 11 122 присъди 2 730 са смъртни, 1 305 на доживотен затвор, 1 782 на строг тъмничен затвор от 10 до 20 години и т.н.
Наред с това пак през декември същата година се издават Укази № 8 и № 9, подписани от новите регенти на 11.I.1945 г. за създаване на трудововъзпитателни общежития. С тях се преследва двояка цел – духовно, а често пъти и физическо унищожаване на изпратените там.
(За избитите и ограбените без съд и присъда има само живи спомени на свидетели и оцелели. Такъв беше и моят дядо и други познати и роднини от по-възрастните поколения. Според някои изследователи цифрата достигала до 40 000…Със сигурност мога  да твърдя за офицерството от войската и полицията, които били избивани като кучета, зад складове и по трапове и канавки…И за по-заможните и просветени хора по селата и градовете.)

Другото, което е по-важно във връзка с тези лагери- трудововъзпитателните общежития е психологическото въздействие за всички останали българи, които са извън тях. Практически страната се превръща в един огромен концлагер, където се шири страх, подчинение пред управляващите и преклонение пред всеки, който би могъл да те изпрати там.

А конкретните места за узаптяване на инакомислещите били много: Куциян, Богданов дол, Силистра, Белене, Гиген и т.н. Поредицата е дълга. По-късно съдбата си изигра лоша шега даже и с онези, които сложиха подписите си под споменатите укази. Никола Петков беше обесен, а професорите Петко Стоянов, Венелин Ганев, бившия министър Борис Бумбалов и др. сами се пържиха в ада, за чието изграждане сложиха подписите си.

Народният съд е изобретение на българските комунисти, но вероятно внушено отвън. По време той предхожда Нюрнберския процес, където бяха осъдени една дузина хора на смърт, а у нас бе достигната внушителната бройка 2 730 човека.

Този антиконституционно създаден съд, всъщност е начин, за да се узакони волята на новите властници над тези от които са узурпирали властта. Защото неотменен принцип в правото и до днес в който всички се кълнат е, че никой не може да бъде съден по закон, създаден след като престъплението е извършено!

Особено интересен е протокола от заседанието на Политбюро на БРП(к) от 20.01. 1945 г. Двадесет дни преди изчитане на присъдите съдбата на подсъдимите регенти, министри, народни представители се предрешава от грубата намеса в работата на съда от ръководството на комунистическата партия. Обвинителите Г.Петров, Н.Гаврилов, В.Ангелов и Вл.Димчев сгласуват своите решения с комунистическите първенци и получават конкретни указания какви да бъдат присъдите.

image

Главният обвинител на народния съд Георги Петров. Снимката е  от сайта "Изгубената България"

 

Още по времето на провежданите процеси от различните състави на народния съд, на 17.03. 1945 г. влиза в сила друга «Наредба-закон за защита на народната власт». Тя влиза в основата на репресивното законодателство. Огромна е нейната «заслуга» за утвърждаването на тоталитарната система.

Заплахата действа чрез наредба-закон. Тенденцията за ликвидиране на политическите опоненти намира поддръжка от всички партрии на управляващата коалиция на ОФ. Над тях се налага волята на БРП(к). Краят на Втората световна война (9.05.1945 г.) е началото на поляризация на политическите сили у нас. Правителството на Кимон Георгиев постепенно пренебрегва част от програмата на ОФ – отклонява се от Търновската кнституция, а БРП(к) заема командните пунктове на властта. Отношенията между отделните партии – дотогава съюзници в ОФ се изострят. През лятото  на 1945 г. няколко от тях се обявяват за опозиция. На 7 септември правителството е принудено да легализира новите опозиционни партии и им разрешава да издават свои вестници.

След първоначалното отлагане на насрочените за 26 август избори се определя нова дата – 27 октомври 1945 г. Опозицията ги бойкотира, защото липсват равноправни условия за участие.
(По същата причина автентичната опозиция в България бойкотира всички избори след 1995 г. в условията на неосоциалистическия псевдодемократичен криминален режим. Реанимирани бяха бившите партии на ОФ и техни подобия, а резултатите от тези избори доведоха до катастрофа и валутен борд, който е в действие и до днес. Тия които дойдоха след това се занимават с обслужване и "справяне с положението" и независимо какво пишат и говорят всички те се вършат едни и същи неща... Това бяха последните избори в които участва автора на блога като кандидат-депутат(към Съюза на Монархическите сили:
- Съюз на монархическите сили „Царство България“: брой получени гласове - 31 884, брой получени гласове в % - 0,61, брой депутати - 0.
Благодаря! 


Парламентарни избори в България (1994):
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%281994%29)

 
В обикновеното
XXVI народно събрание се избират само кандидати на Отечествения фронт.

Но отношението на БРП(к) към съюзните партии личи от доклада на Трайчо Костов пред  IX разширен пленум на ЦК на БРП(к). Там се определя хегемонната роля на комунистическата партия, с която отаналите трябва да е съобразяват, да се подчиняват на политическата и воля и да приемат вижданията и за развитието на обществото.

Само че през лятото на проведената Потсдамска конференция на ръководителите на САЩ, СССР и Великобритания (18 юли до 2 август 1945) е обсъден въпросът за следвоенните условия в Европа и мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. С изработването на проекто-договорите за мир е натоварен новосъздадения Съвет на министрите на външните работи (СМВнР).

Изготвянето на мирния договор с България е възложено на външните министри на САЩ, СССР и Великобритания. Изрично е декларирано, че мирните договори ще бъдат подписани само с признати демократични правителства на държавите - бивши съюзници на Германия.
Тъкмо заради това комунистическата партия в България (съветвана директно от Москва) решава, че периодът до пълно и окончателно налагане на просъветска система на управление ще бъде малко по-дълъг.
По препоръка на Московското съвещание на СМВнР (16-25 декември 1945 г.) започват сондажи за включване на поне двама представители на опозицията, с оглед признаването на правителството от САЩ и Великобритания. Кимон Георгиев подава оставка на кабинета, но преговорите с опозицията не довеждат до нищо съществено и на 31 март 1946 г. е обявен съставът на второто правителство на ОФ пак начело с Кимон Георгиев. Сега „съотношението на силите" е вече променено - 5 комунисти, 4 земеделци, 4 звенари, 2 социалдемократи, 1 радикал и 1 „независим". Създадени са и нови длъжности - подпредседатели на Министерския съвет - съответно Трайчо Костов (първи секретар на ЦК на БРП (к) и Александър Оббов (политически секретар на БЗНС).

През лятото на 1946 г., въпреки че не получават признание и на своето второ ОФ правителство, комунистическите управници решават да започне масирана пропаганда срещу основните опозиционни лидери Г.М. Димитров, Кр. Пастухов, Н. Петков, К.Лулчев. Обвинявайки опозицията като „антисъветска", „профашистка", „антиславянска", те се опитват да я дискредитират пред българската общественост и по този начин да я обезличат пред западните демокрации. Д-р Г.М. Димитров своевременно се „измъква" от страната (с помощта на американската легация), но срещу Кр. Пастухов, Цвети Иванов (гл. редактор на в. „Свободен народ") и Трифон Кунев (член на Постоянното присъствие на БЗНС) са заведени политически процеси. Системно се спират опозиционните вестници (преди всичко органа на Демократическата партия в. „Знаме"), а така също „Народно земеделско знаме" и „Свободен народ". Става съвсем ясно, че комунистите и просъветските елементи, овладели положението в т.нар. „Отечествен фронт, са решили не само да ограничат до минимум дейността на опозицията, но и да елиминират от политическата сцена нейните лидери, с оглед без излишни „усложнения" да се достигне до „заветната цел" - подписване на мирен договор с България, което фактически ще бъде признаване на ОФ правителство.
Тази анти опозиционна акция се развява преднамерено и планомерно (а както сега стана известно с монтирани от съветските тайни служби „конспирации" и „процеси"), за да се придаде антидемократичен, заговорнически характер на българската опозиция.

Важен исторически момент от това време е Парижката мирна конференция. Тя се провежда от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Официалната българска делегация е водена от Кимон Георгиев и членове Васил Коларов, Георги Кулишев, министъра на финансите Иван Стефанов и др. Декларацията на българската страна е прочетена на 14 август и поставя като основен проблем  признаването на България за „съвоюваща" страна (след хиляди жертви само за няколко месеца и то на стотици километри далеч от България, след милиарди разходи, далеч надвишаващи целия национален доход на страната, дадени на съветската и югославска страна и разходване във военните действия на българските войски.

Делегацията (колкото и наивно да изглежда това, след като знаем поведението на великите сили и на самия Съветски съюз досега) се е надявала, че в този решителен за съдбата на страната момент Москва ще се застъпи България да бъде призната за „съвоюваща" страна. При гласуването обаче по въпроса Съветският съюз гласува с твърдо „не" за признаване България за „съвоюваща" страна. Всичко вложено в тази наричана доскоро „отечествена война" на България - хилядите човешки жертви, огромните материални ресурси, изпитанията на народа се оказват „на всуе" и са били само прах за очите на народа.

Разбира се, комунистическата партия и прокомунистическите им помощници подминават тихомълком резултатите от гласуването и поведението на гласувалите. Дори и по този кардинален въпрос за българската съдба е важало комунистическото пропагандно правило: „до народа трябва да се допуща само точно определена информация".
Безпочвени са по-късно и твърденията на управляващата вече комунистическа партия, че участието в „отечествената война" ни запазило границите с Югославия и Гърция (оказали се в лагера на победителите) такива, каквито са били преди войната. Това са съвсем неверни и неоснователни твърдения, защото Унгария, която не само не участва в „отечествената война", но дори и със собствените си войски оказа твърда и решителна съпротива на съветските войски при Будапеща (близо три месеца през зимата на 1944/ 1945 г.) запази също така непокътнати границите си от преди войната с Югославия и Чехословакия (оказали се също така в лагера на победителите).

През лятото на 1946 г., по указание на завърналия се вече в България Георги Димитров (от 5 ноември 1945 г.), се насрочи „допитване до народа" за премахване на монархията и провъзгласяване на „народна република" и избори за Велико Народно събрание.

Провеждането на „референдума" обаче се сблъска с непредвидени трудности. В декларацията на ОФ правителство от 17. IX. 1944 г. тържествено се заявява, че се възстановява и ще се спазва най-строго Търновската конституция (макар че само няколко дни преди тази декларация тя е грубо нарушена именно от авторите на ОФ преврата). При това положение обявяването на референдум за промяна формата на управление в страната (определена с чл. 4 на Търновската конституция) е противоконституционно, тъй като в текста на Търновската конституция не е предвидено никъде промяна на формата на управление чрез референдум. С други думи това може да направи само Великото народно събрание чрез промяна в текста на самата конституция. В чл. 141 на Търновската конституция изрично е поставено обаче, че Велико Народно събрание, което да обсъжда изменения в конституцията, се свиква само от царя. За съжаление на управляващите царят в 1946 г. е малолетен (на 9 години) и не може да свика Велико народно събрание за обсъждане на този въпрос.

Тогава „славната дружина на ОФ" решава да „кара през просото". Да не зачита изискванията на „обявената за свято спазвана от нея" Търновска конституция, да се проведе „както тя си знае" референдума и да се премахне царската институция като върховен балансиращ орган, за да се открие пътят за установяване и утвърждаване на „комунистическа диктатура", която ще остане в историческата ни терминология под по-благовидното название „тоталитарна власт".
Така, по същество, на 8 септември 1946 г. се извършва противоконституционен „референдум" (и то при наличие на чужда окупационна войска в страната ни), на който с познатите „похвати на изборни победи" ОФ правителство осигурява 91,63% гласували, от които гласували за „народна република" 95,63%.

Всъщност резултатите са предопределени и предизвестени още със самото формулиране на „въпроса“ на допитването в "Законопроект за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание", одобрен от Министерския съвет на 22 юли 1946 г.

Освен липсата на условия за провеждане не на референдум , но дори на нормални демократични избори, са констатирани от очевидци и участници в секциите – липса на бюлетина за монархията, и размяна на вписваните резултати…Т.е. гласовете за монархия се пишат за републиката и обратното. Така че българската република от самото си пръкване се оказва обратна. Та оттам и по-нататъшната и съдба и до днес. 

На 15 септември Регентството престава да съществува и върховната власт се поема от удобното „Председателство на републиката" (председателя на ОНС Васил Коларов и двамата подпредседатели - Г. Трайков (БЗНС) и Петър Попзлатев („Звено"). Условията за преминаване към все по-пълно установяване на тоталитарна власт са вече налице. На 16. IX. 1946 г. невръстният цар със семейството си напуска страната за изгнание в Египет.

 Всичко това обаче не изменя противоконституционния характер на акта и след няколко десетилетия (след слизане на тоталитарната система от политическата сцена) този факт отново ще възбуди българския народ и политическия ни живот. Рецидивите на обратната република ще преследват българското общество и занапред…
Сега обаче целта на ОФ правителство е спечелване на изборите за Велико Народно събрание насрочени за 27. X. 1946 г. Въпреки всички усилия и познати трикове (присъстват обаче застъпници на опозицията във всички избирателни бюра), избистрящия се вече комунистически ОФ не успява да разгроми опозицията. Тя получава близо 30% от гласовете (28,35%). За комунистическите и просъветски емисари в страната е вече ясно, че единственият, окончателен удар за унищожаване на опозицията и утвърждаване и пълна диктатура е унищожаването й.

 На 22 ноември 1946 г. председателят на ЦК на БРП (к) Георги Димитров представя на Председателството на републиката състава на третото правителство на ОФ. Комунистите в него са вече 10 (и владеят най-важните министерства, председателството и вишегласието в кабинета). Останалите места са разпределени за поддръжниците им, както следва: 5 земеделци, 2 звенари, 2 социалдемократи и 1 „независим". Политическата и административна власт в страната все повече попада изцяло в ръцете на комунистическата партия. Спътниците им от „деветосептемврийската победа" са все по-малко, но послушни, примирени с всичко и съвсем скоро един по един ще бъдат елиминирани, богато възнаградени с народна пара. Останалата част от комунистическите „съкооператори", минали в опозиция, ще имат само една съдба - унищожение.

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирния договор с България. Българската делегация се води от Кимон Георгиев, въпреки че Георги Димитров е министър-председател. Нито той, нито Васил Коларов ще се помръднат от София. Първо - светът не трябва да вижда нещата откъм реалната им страна, и второ - предстои им съвсем друга работа в България - окончателно ликвидиране на опозицията и обсебването и на икономическата власт. Тоталитарната система вече е установена - изпълнителната власт и партийното ръководство са в едни и същи ръце. Предстои постепенно и пълно обезличаване на останалите власти - съдебната и законодателната.

image

Историческия път на републиката и нейната демокрация е открит и международно признат. На 10 .II. 1947 г. в Париж. Светлото бъдеще светва в тунела с разноцветни светлини. Ние потомците от 21 век бодро крачим към него, вече като членове и членки не на Съветския а на Европейския съюз!

Но що се отнася до икономическата власт, още 17.09. 1944 г. програмата на ОФ правителство прочетена от Кимон Георгиев, нанася удар на частната инициатива чрез „премахване на стопански и социално вредното посредничество“. То се заменя с държавните монополи. Премахва се „паразитната индустрия“. Стимулира се кооперативното дело
(рецидивите на криминално-обратната република се възпроизвеждат и след падането на Берлинската стена през 1989 г.)
и кооперативната обработка на земята. Конфискува се „незаконно“ припечеленото през войната. Конфискуват се чрез прогресивно подоходен данък върху богатствата и големите имущества.

Тези тенденции намират своето място в документа “Декларация на ЦК на БРП(к) по стопанската политика на партията от 28.09.1945 г.“. Шест месеца по-късно на 8 март 1946 г. се приема „Закон за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти“. Първите конфискации обаче започват непосредствено след 9 септември. Най-напред те засягат германското имущество. С този закон обаче ликвидирането на частната собственост взима особено широки размери. При приложението му се постъпва субективно, пропускат се злоупотреби и нарушения.

Удар върху частната собственост е и „Законът за трудовопоземлената собственост“. Той е публикуван на 9 април 1946 г. и има за цел не да оземли българските селяни, а да ограничи и ликвидира читавите селски стопанства. Приетата на 4 дек. 1957 г. конституция е законодателната основа, върху която се обосновават по-нататъшните икономически мерки за окончателното ликвидиране на частната собственост. На 23 декември Министерския съвет приема Законопроект за национализация, след предварително съгласуване и решение на Политбюро на ЦК на БРП(к). В 14 часа радио София оповестява национализацията, Великото народно събрание го приема и на следващия ден влиза в сила.

image


Не трябва да се пропуска и това, че през този период управляващите извършват едно от най-големите национални предателства в българската история. По т.нар.“македонски въпрос“ в рамките на българо югославските и българо-съветските отношения. Но това е тема изискваща отделно внимание, заедно с другите рецидиви от тази област… Например мераците за 16 съветска република и т.н.


imageimage

Юбилеен медал на Държавна сигурност и орден на герой на социалистическия труд от времето на народната република

Следвоенната съдба на България е предопределена от наложилото се разделение на света, наложено от волята на държавите – победителки. Независимо от това западните съюзници ревниво пазят своите интереси срещу опитите на СССР да прекроят Балканите съобразно своите интереси(и обратното от страна на СССР срещу техни подобни опити в други точки на света). Така се осуетява идеята за федерация, още повече, че Югославия да доминира във федеративната държава. Разговорите на Васил Коларов с британския външен министър Бевин потвърждават резервираността на Англия във връзка с българското искане за Западна Тракия. Тази въздържаност се налага не само от външнополитическите ангажименти към Гърция и Турция, но и от несъгласието на Англия с вътрешнополитическата обстановка в България.

Епилог

image

НРБ - РБ


П.П.Хронология на събитията от този период могат да се проследят от тук: www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm



източници - Строго секретни









Гласувай:
12



1. bven - Потресаващи факти!
01.06.2013 12:56
Жалко, че все още много хора не ги знаят или не искат да повярват, че това се е случило..
Без това няма бъдеще.
цитирай
2. atil - През първите години на т. нар. мирен ...
01.06.2013 15:35
През първите години на т.нар. мирен преход(?!), част от оцелелите ветерани на ОФ, бивши съюзници на БРП(к), но в последствие разтурени и ликвидирани от нея, може би търсеха реванш, някакво възмездие или справедливост за себе си и политическите си сили и доста се говореше...Поне. За този период от миналото на страната.
По времето на Иван Костов от тях и помен не остана в редиците на СДС, по същия начин както навремето и в редиците на ОФ...Не знам защо, може би защото Иван Костов си помисли , че прави дясна партия ли или нещо такова, а ОФ по начало си е била лява коалиция.
След 2001 год., когато НДСВ се писа за либерално а ГЕРБ за народно-дясно..., тук дойде времето на сивата мъгла а историческата и политическа памет стигаше най-много до Тодор Живков. (Без да броим Блог БГ и тружениците на тракийските и други най-различни далечни и "дълбоки" изследвания на миналото...)
Направи ми впечатление ,че се замитат следите дори от едно недалечно минало от което има още живи свидетели. Прегледах и в интернет, публикациите по тази тема никак не са много, на пръсти се броят тези и в печата, които не са писани от хора с леви убеждения и винаги донякъде предубедени. "Съобразяващи" се и самоцензуриращи се...
Затова мисля, че това тук ще е полезно. И сега и след време.
цитирай
3. stefansavov - Извинявам се
02.06.2013 02:26
Извинявам се, исках да Ви изпратя "лично съобщение", но съм много "бос" в тези "социални мрежи" (или програмистите им не мислят като нормални хора). Е, не можах да намеря начинЪТ.
Не Ви ли се струва многозначителен последният Ви коментар (№ 2)?
И във връзка с това: "Революция, която не може да се защитава. е обречена" (др. В. И. Ленин; но е прав, нали?).
От друга страна: коя е законовата ((Конституционна) основа на "мутрите" (нелепо е да мислим, че те не бяха [са] "институция" в цялата следпревратаджийска епоха - 10. ноември и последствията му от конституционна гледна точка?).
Та, това е.
Уважавам политическите Ви възгледи и си запазвам правото да има свои (различни от Вашите). Работата е в това, че всички (независимо от "възгледите") плащаме същата цена за същото, и поредно, "светло бъдеще".
Бъдете здрав! Желая Ви всичко най-добро.
С. Д. Савов
цитирай
4. atil - Имаше една, т. е. има една книжка, ...
02.06.2013 09:42
Имаше една, т.е. има една книжка, мисля че събрани статии на френската журналистка и политоложка Сюзан Лабен. Наши приятели от минало намериха начин да я преведат и издадат тук още през 1993 г. Там накратко и ясно се разказва и се показва истинското лице на Горбачов, на перестройката и на "преходите". Определено е имало сценарий подготвен отрано, но който в някои страни почти не успя, в някои успя частично а в България и Румъния почти напълно успя!
Затова и тук побързаха с конституцията и ВНС(Великото народно събрание), макар че това да не беше с фундаментално значение за един истински преход и декомунизация. Достатъчни бяха няколко промени в старата конституция, а ВНС ако бяха съвестни и с намерение нещо да правят наистина, щяха да го свикат след необходимия период за подготовка и равнопоставеност на политическите сили.
А най-естественото и нормалното беше да се възстанови действието на Търновската конституция. Тогава политическия преход щеше да приключи за една седмица а не за десетилетия(неизвестно и досега колко...)

За революциите Ленин е прав разбира се, той си е разбирал от занаята и заниманията, но мисля че в България революции не е имало никога...Поне аз нямам такъв спомен от историята. От друга страна тук в България явно се е обърнало "специално" внимание срещу явните и потенциални "врагове на народа"! Подобни репресии и чистки е имало само на територията на бившия СССР! Затова и те бяха сигурни във властта в България и не държаха свои войски тук.

За политическите възгледи сте прав и аз така мисля, остава да си пожелаем хората с политически възгледи в България да започнат мислят и работят първо за нея а после за другите, които и каквито и да са те.
На първите избори ние гласувахме и агитирахме за СДС...След това още веднъж гласувахме и за Петър Стоянов, а в двата случая останахме със смесени чувства. Затворихме си източниците за илюзии..Царя даде надежди, но при него се случи същото, влезе в ролята на партиен секретар а хората искаха и очакваха Цар...
цитирай
5. stefansavov - Тъжното е, че социалният напредък в ...
03.06.2013 01:55
Тъжното е, че социалният напредък в България или е бил "дар", или е ставал чрез преврати.
цитирай
6. gotzageraskov - Една забележка
11.05.2017 13:33
Сър У. Чърчил произнася знаменитата си реч във Фултън като БИВШ премиер на UK, т.е. като частно лице. Това, разбира се, не пречи на комунистите да я обявят.за начало на Студената война, която те са започнали още в края.на 1944 г.
цитирай
7. gotzageraskov - Едно допълнение
11.05.2017 13:46
Сър У. Чърчил в тази реч само констатира, че м/у източна и западна Европа е спусната желязна завеса, а не призовава за спускането ѝ. И второ допълнение: в училище ни учеха, че през 1923 и 1934 г е имало монархо-фашистки преврати, а през 1944 - всенародно въстание и социалистическа революция. Ръководителите на тези три събития са едни и същи - Кимон Георгиев, Димо Казасов - яростни републиканци, и Дамян Велчев - ултра-супер-свръх фанатизиран републиканец, който дори има.задочна смъртна присъда за опита си за републикански преврат през 1935 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5102120
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3496
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930