Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2013 22:37 - Култът към слънцето в тенгрианските религиозни представи на българите
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8330 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 28.01.2014 17:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Изучаването на религията, особенно нейните ранни стадии на развитие винаги е създавало значителни затруднения на изследвачите. Едно заради отдалеченоста във времето и друго, че следите и паметта много често съзнателно са били замитани и унищожавани. И по причина на религиозните догми на световните религии и по политически и асимилаторски подбуди...
Трудностите при определянето и изясняването отделните елементи и съставки на господстващата релия в раннобългарската държава на Балканите се подсилва и от това, че българската народност тук се създава главно на основата на три етнически компонента: славяни, българи и завареното местно население, които макар и по произход да са имали общи древнобулгарски корени, са имали и определени исторически обосновани и типични за всяка една общност религиозни възгледи.

Култът към слънцето обаче е повсеместен и може да се проследи във вярванията на всички, независимо дали за материална основа на тяхното развитие са послужили земеделието, скотовъдството или лова(риболова).
Преди да станат известни записките със сведения от средновековните булгарски летописи от Волжка България(Джагфар тарихи, т.1,2,3, от 1993-4 и 1997 г., изд. на в."Болгар иле", г.Оренбург и г.Казан), историческите извори за соларния култ у ранните българи бяха съвсем оскъдни, а етнографските могат само да подскажат за присъствието му като преживелица от предишното народно съзнание(Хр.Вакарелски, Етнография на България.София, 1974, с.487), то археологическите паметници дават сравнително добра представа за него.
Твърде показателни в това отношение са някои графитни рисунки сред многобройните графитни изображения от Плиска и Преслав.
Първата от тях представлява антропоморфно изображение на слънцето, врязано върху тухла(размери 0,23 X 0,19 X 0,055 м), която е била намерена при разкопаването на западната порта на Плиска - обр. - 1а.(Ст.Михайлов,Разкопки на западната порта на Плиска.ИАИ,XXXIV, 1974, с. 231, обр.28.)
Слънцето е начертано като овал, в който е вписана четвъртита, почти квадратна човешка глава. От лицето са подчертани очите, веждите, носът и може би брада под устата. С две коси резки са маркирани ръцете, вдигнати ритуално нагоре, а посредством радиално излизащи от човешкото лице резки безусловно са предадени слънчевите лъчи.

image

Обр. 1 а,б

Действително ще се окаже, че случайности на този свят няма и дойде времето когато археологическите паметници от Дунавска България доказват и показват написаното в историческият сборник събран в една книга през 1680 г. във Волжка България и станал известен под името "Джагфар тарихи"(Историята на Джагфар). Кул Гали описва там части от култа и религиозната обредност, има сведения и от Арслан Тертер, родом от Дунавска България. Там се казва , че народа считал Слънцето, Луната и звездите за очите на Тангра. Най-важното и всевиждащо око, било Слънцето!
Друго подобно автропоморфно изображение на слънце бе открито върху лицето на западната крепостна стена на Плиска, южно от западната порта.(обр. 2)
То представлява почти правилен кръг с радиално излизащи от него лъчи. Чрез две вдълбани точки са показани очите. Под слънчевият знак е нарисувана ловна сцена, която несъмнено има тясна връзка със слънчевия символ. Въпреки лошата запазеност на рисунката могат да се различат фигурите на елен бягащ наляво и преследващ го с копие конен ловец.

image

обр.2

Две изображения на слънце са били надраскани върху капака на саркофаг № 4 от Голямата базилика в Плиска(обр.1 б). Едното от тях има елипсовидна форма с гъсто излизащи от нея радиални резки(слънчеви лъчи). Другото представлява кон в ход на ляво, пред гърдите е очертано схематично слънце - дъговидна незатворена линия с излизащи от нея резки(лъчи).
Твърде сложна по замисъл и като изпълнение е една рисунка от западната крепостна стена на Плиска, северно от западната порта(обр. 3).
Очертанията на слънцето са били изпълнени с енергично движение на ръката, при което са се получили няколко концентрични овала. С къси многобройни резки са изобразени слънчевите лъчи, а от вътрешната страна - дъговидни заоблени линии, след което цялата фигура е била включена в правоъгълна рамка от четири почти правилни линии. Вътре в това изображение са нарисувани две силно схематизирани човешки фигурки и различни знаци, които имат явно рунически и магически характер(напр. двата триъгълника насочени с върховете си един към друг).
При по-малката фигура са подчертани очите, носа и устата, ръцете са разперени встрани, като лявата ръка държи жезъл, знаме или хоругва(?). По-голямата човешка фигура има също така схематично тяло, но главата е очертана с доста подробности: очи, нос, брада, и гъста дълга коса. Ръцете държат дълго копие, насочено наляво. В горния десен край на рисунката, извън слънчевия диск и отчасти извън правоъгълната рамка, е нарисуван също така схематичен конник в ход на дясно.

image
обр. 3

Много интересна е една рисунка от Преслав, изпълнена върху керемида, която бе намерена при разкопаването на северната крепостна стена на ранния аул(обр. 4). Извънредно схематично изображение представлява конник в ход на дясно. Главата, символизираща слънцето, е овална с радиално излизащи от нея резки - лъчи.

image
обр. 4

Описаните рисунки имат несъмнена връзка с култа към слънцето. В тях то е представено чрез един подчертан символизъм, в който основно място заема графичното му антропоморфно изобразяване под формата а слънчев диск или слънчев конник. Това са универсални тенгриански символи, които имат широко етническо и териториално разпространение. Не е случайно и тяхното съчетаване с различни изображения на животни - коне или елени. Като слънчев символ конят е известен от дълбока древност, както у предците на днешните тюркоезични народи така и в индоарийските. В тяхната митология много често слънцето получава прозвището "бързоконно", а лъчите му се сравняват с развяваща се конска грива. Тясно е свързан с култа към слънцето и образът на елена и това ярко е изразено в соларните култова на народите от Великата Евразийска степ.
Особено показателен е фактът, че в древното изкуство соларните символи(слънчевият диск и животните) почти винаги се срещат заедно, както виждаме и в изображенията от Плиска и Преслав. Тази връзка обикновенно се тълкува като олицетворение на пролетта, на пробуждането на природата. От друга страна придаването на неземен, сакрален характер на едно земно същество (човек или животно или предмет), какъвто е бил например еленът, е било напълно естествено в рамките на тогавашната духовна култура. Затова у някои народи по време на тържествата посветени на слънцето, еленът-слънце е бил преследван от ловците. Устройвал се ритуално-празничен лов, и това останало като традиция под различни форми дори до късното средновековие.
По - сложна и трудна за обяснение е другата рисунка от западната крепостна стена в Плиска(обр. 3). Може би изобразената в центъра на слънчевия диск човешка фигура е самото слънце, приело образа на човек. Овалното му лице и дългите лъчеобразни коси подкрепят едно такова предположение. Изобразената в горния десен ъгъл на рисунката конна фигура също така сто в някаква връзка със слънцето и в нея трябва да различин слънчевия конник.
Възможно е рисунката да илюстрира някакъв древнобългарски мит изпълняван по време на празничните ритуали - моления. За щастие вече има някаква конкретна и пряка информация по тези въпроси, фрагменти от която преведох и изложих в десетки публикации в блога си.

atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333

Слънчев конник имаме и при рисунката от Преслав(алп Мар яздещ бял кон), подобни рисунки виждаме върху шамански барабани и бубни сред редица народи от Средна и Централна Азия, Сибир. Като конник възседнал грифон или кон, са представяли обожественото слънце и тюркските народи, влизащи в състава на хазарския каганат.
Към слънчевия култ свързан с древната небесна вяра трябва да се свържат и някои рисунки на птици и по-специално изображението на орел. В една композиция от Преслав, имаща пряко отношение към някои страни от шаманския(кам-боянския по български) ритуал, е нарисуван голям орел обърнат към слънчевия символ - кръг с вписан в него кръст.

image


Наличието на култ към слънцето през ранното средновековие в България може да се проследи и чрез някои други паметници. Обобщавайки находките от Салтовския и Дмитровски некрополи и от Саркел, Св. Плетнева се спря подробно на намираните в тях амулети и набеляза няколко характерни типа на т.нар. "слънчеви амулети", в основата на които стоят геометрични, зооморфни или антропоморфни изображения на слънцето. Измежду раннобългарските находки се срещат няколко, които също могат да се отдадат на влиянието нва соларния култ. Такива са напримр амулетите във форма на птица или други животни(предимно кончета), както и различните видове дискове и розетки(Н.Мавродинов, Старобългарското изкуство, С. 1959, с.225, сл.обр. 262,264,265.)
По-специално място сред тях заемат амулетите, изобразяващи конник или кон с човешка глава върху него.

image

В нашата литература са изказани противоречиви мнения за този тип култови предмети, твърде възможно е обаче тези амулети да отразяват пряко или косвено култа към слънцето(в древнобулгарската митология конят и петела са слънчеви символи, в техния образ се превъплащавал духът на алп Мар). Не без значение е да се спомене, че в една сибирска легенда слънчевият кон се възнася на небето възседнат от човешка глава и това може би има определена връзка със споменатите български паметници.
В научната литература е изказано категоричното  мнение, че "слънчевите амулети" и по-специално тези, които изобразяват конник, са били символи на Тенгри хан(Тангра), бог на Небето, респективно на слънцето и светлината.
Това обаче са примитивни представи изказани от аборигенни племена и народи през 18-19 век, които не се отличават от тези на по-древните народи възприели древнобългарската религозна митология по подобен начин...Например гърците след заселването им на Балканите и Западна Мала Азия.
Конят наистина е слънчев амулет на съответния човек(главата), но на алпа на светлината Мар(ко) а не на Тангра.

atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218

Такова е смисловото значение и съдържание - жреческо-държавно-институционално на двете печатчета(едното от мед другото от бронз), намерени в Преслав, върху които били гравирани изображения на конници(Т.Тотев Метални печатчета с образи на животни от Преслав, Сб.Преслав I, 1968 г., с.177-178, обр. 8-9.)
Явно със същия слънчев култ е свързан бронзовият предмет, намерен в Плисковският дворцов комплекс(Ст.Ваклинов.Формиране на старобългарската култура.С. 1977, с.154.).

image


Той представлява седмолъчна розета с гравирани върху нея магически рунични знаци. Подобна розета-пандатив със седем лъчи, но без знаци, е извесна и от Преслав(Н.Мавродинов.цит.съч.,с.225, обр.262).
Няма никакво съмнение, че и в двата случая(имаме и трети на изсечена върху камък седмолъчка от старото тенгрианско светилище вграден в оградата на новото алианско...) розетата се явява обобщеният символ на слънцето а вероятно и на древната прародина Идел(седем племена), където възниква този култ, както и самото тенгрианство.

atil.blog.bg/history/2013/07/06/.731487

Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)

Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 ).

image

Кръстът и кръгът са били едни от най-ранните и най-универсални емблеми на слънчевия култ. Чрез преплитането на няколко кръста се е образувала розетка(израз на слънчевите лъчи), която често пъти, както и самият кръст са били вписвани в кръг(слънчево колело, символизиращо въртеливото движение на слънцето). В пряка връзка с кръстообразния символ стоят тези с пречупени или подвити краища(свастика и триквестерът).
Лъчистият характер на символа се запазва и в такива символи като петолъчната и шестолъчната звезда(пентаграма и хексаграма), както и в квадрата с излизащи от него четири триъгълничета и във вприсаните квадрати в съчетание с кръст.
Традицията е много древна и стриктно йерархична и обществено-религиозно обоснована. Сведенията за това от сборника "Джагфар тарихи" за нас са безценни:

atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493

Твърде широкото разпространение на рисунки и изображения, имащи явно социален характер показва, че този култ е заемал значително място в религиозните представи на българите през ранното средновековие. Всички споменати паметници могат да се датират в първите няколко века от създаването на българската държава(VIII - X в.). Най-голямо разпространение те имат през т.нар. езически период, но продължават да се срещат и след приемането на християнството като официална религия. Това показва една странна устойчивост на старите тенгриански вярвания, а от друга - лесното приспособяване на "езическите" символи към новия християнски култ. Показателен в това отношение е широко известният пример за превръщането на кръстообразните езически хазарски амулети в християнски кръстове(Св.Плетнева,цит.съч., с. 178.)

Трудно е да се намерят корените на това масово разпространение на слънчевия култ в новосъздадената държава. Както е известно, завареното местно население, етнически твърде смесено, е било в основната си маса христианизирано и само една малка част, която запазила старата си култура веднага се приобщили към дошлите с Аспарух булгари. У славяните слънцепочитането е имало значително разпространение като специфичен аграрен култ. Българите донасят със себе си добре развита религиозна система и представи за животворната сила на слънцето като обновител на природата и неговата голяма роля в техния основно скотовъдчески бит.
Очевидно за религията на българите се отнасят думите на Теофилакт Охридски в Житието на Тиверопулските мъченици: "Те(българите) не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои принасяли в жертва кучета".
Може да се предполага, че слънчевият култ в старата религия на българите, е имал пряко отношение към почитането на върховния Бог(Тангра, Тенгри), на който били издигани светилища(капища) в Плиска, Мадара, Преслав и по цялата страна. Както се вижда, соларните представи се съчетавали с шаманистичните ритуали на българите, където чрез слънцето бил олицетворяван горния(небесен) свят, населен с добри и благосклонно настроени духове. Ето защо, в много изображения и рисунки със шаманистично съдържание, присъствуват слънчевите символи(слънчев диск, животни и др.) редом с характерните атрибути и изображения на шамани.(Д.Овчаров. Към въпроса за шаманството в средновековна България през VII - X в., Археология, 1978 г.)
Премахването на религиозната разнородност е била една от историческите необходимости за българския народ, правилно схваната от Кан Борис I и преодоляна чрез приемането на християнството. След тържеството на християнската религия, тенгрианският култ към слънцето постепенно отмира, като някои негови символи(например кръста) приемат ново идеологическо съдържание, а други - продължават да се използват само като елементи с декоративно предназначение(розетата, пентаграмата, свастиката и др.) в паметниците на приложното изкуство.
Трайното запазване на някои елементи от слънчевия култ в християската религия дори до наши дни, потвърждава изказаното още от Ф.Енгелс мнение, че "веднъж възникнала, религията винаги запазва известен запас от представи, онаследени от предишните времена, тъй както във всички области на идеологията, традицията се явява велика консервативна сила"(Ф.Енгелс,Людвиг Фойербах и конец класической немецкой фолософии.Соч. т. XXI.1961, с.315).

 Не съм предполагал че ще завърша тази  публикация  с цитат от единия създадел на марксизма...Но в този случай а и в много други той е напълно прав. Това пък ни показва, че създателите на религиите и идеологиите в миналото никога не са могли да  бъдат прости и ограничени хора. За разлика от последователите си и в миналото и днес...!


Основни източници:
1. Джагфар тарихи, т.2, 1994 г. изд. Болгар иле, г.Оренбург.
2. Д.Овчаров, стат. от сп."Векове" кн.1,1978 г., с.30-37








Гласувай:
8



1. shtaparov - Допусната е досадна грешка в тъл...
16.08.2013 20:25
Допусната е досадна грешка в тълкуванието: тези изображения не са на шамани,а на богове- на езически богове! А бронзовите конници изобразяват Бога на войната у древните Българи,което означава че са носени най-вече от войници!
цитирай
2. atil - Работата е там че ние не се занима...
16.08.2013 21:11
Работата е там че ние не се занимаваме с тълкувания, защото знаем за какво става въпрос. Тенгрианството не е езичество а първата Единобожна вяра от която произлизат всички монотеистични(единобожни) религии.
В тенгрианството няма "богове" те са измислица на тълкувателите, които нищо не знаят!
В тенгрианството има само един Бог-Творец - Тангра и пантеон от 33 духове от първо, второ и трето поколение.
Изображенията са на кам-бояни - жреци на Тангра. Думата "шаман" не е българска, тя е въведена в обръщение от учените и писателите през 20-ти век. Като общо понятие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649092
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031