Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2013 11:55 - В средновековна България баните са високотехнологични съоръжения
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 9497 Коментари: 7 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
"Ох баня, ох кеф! В селската баня голям кеф!"
(Из текста на съвремена поп-фолк песен)

 
Неведнъж сме се сблъсквали с публикации и мнения във връзка с баните и къпането, където се внушава, че българите нямали традиция по отношение на баните..?! Ако това е било едно любителско мнение, нищо особено, но такива са и повечето с големи претенции, та дори и от бавно развиващите се магистри и бакалаври. Затова подобни фалшиви стереотипи още битуват в съзнанието на масовия потребител по света и у нас.

Като прелюдия към следващата публикация за първата българска столица Плиска, реших да предложа този интересен и много професионално написан материал за баните, европейците и българите.

ПЪРВА ЧАСТ.
За европейските бани

Преходът между шумните и разгулни антични терми и срамежливите им средновековни наследници продължава няколко века. Непосредствено преди угасването на европейските обществени бани през ХI в. в тях цари такъв истински, непрекъснат и неподправен разврат, сякаш никой вече не си спомня обществените и хигиенните функции на тези съоръжения. Като обществени средища, баните се споменават дълго наред с публичните домове, например в прочутия антихристиянски трактат на император Юлиан "Към необразованите кучета".


image

Банята, построена от сановника Ардабурий през 450-475 г., е представена като една от големите забележителности на ранновизантийския град Антиохия, провинция Сирия, в рамката на голямата мозайка с ловни сцени от Дафни, Музей на мозайките, Антакия.

Що се отнася до обществените бани, през IV в. те са смесени - за мъже и за жени. По тази причина в "Constitutio Apostolorum" е подчертано дебело - "омъжената жена не бива да се къпе в смесена баня", което очевидно често се е случвало. Неспирният разврат през III и IV в. със сигурност предизвиква яростно противодействие и е поне формален повод за проповядването и в митраизма, и в християнството на целомъдрие и въздържание. Трудно е да се говори за някаква съществена полза от тези проповеди, след като и най-видните църковни отци поддържат всякакви сексуални връзки. Все по същото време Сократ Схоластик ни е оставил възхищението си от епископ Сисиний. Този многоуважаван духовен мъж можело да бъде укоряван единствено поради това, че посещавал баните два пъти дневно. Когато го питали защо прави това, той отговарял троснато: "Къпя се по два пъти на ден, защото не ми стига времето да го правя три пъти."

Не само епископ Сисиний бил обсебен от магията на топлата вода. В своята "Църковна история" Евсевий Кесарийски (IV в.) споменава, че някой си Мелитон бил автор на възторженото произведение "За баните".

Обществени къпални има във всички византийски градове, а в Цариград и в останалите големи градове те са по няколко.


При това не всички бани са наследство от стари времена.


През 450-475 г. богатият Ардабурий построил великолепна обществена баня в Антиохия - един от най-големите градове в империята. Банята толкова впечатлила съгражданите му, че я намираме изобразена в рамката на голямата мозайка с ловни сцени от богаташкото антиохийско предградие Дафни. Изображението, което се е съхранило напълно, показва голяма постройка със сложна архитектура, с куполи и абсиди, с изискана украса. Банята на Ардабурий силно напомня запазените и до днес средновековни бани в Грузия, Армения и Средна Азия. Впрочем тези райони, поради относителната си затвореност и консервативност, пазят много от византийското наследство, при това не само в архитектурата, и за това тепърва ще се говори много.

Продължаващата интензивна експлоатация на обществените бани поне до края на първото хилядолетие без съмнение е възможно преди всичко поради запазените антични водоснабдителни съоръжения. Тяхното изграждане може да си позволи само Рим, който се интересува единствено от целесъобразността на един строеж и никога от дреболии като цената му. Естественото износване или умишленото повреждане на водоснабдителните съоръжения нанасят първия голям удар на обществените къпални. През 626 г. например, при аваро-славянската обсада на Цариград, е прекъснат големият Валентов водопровод, на който огромният град разчита за снабдяването си с вода. Тъй като парите все недостигат, водопроводът е поправен чак след век и половина, през 765 г. Поради изискващите се свръх скъпи ремонти много от водоснабдителните съоръжения на византийските градове започват да бездействат. Постепенно проблемът с водоснабдяването се превръща в основен за късновизантийските градове. Нови акведукти и водохранилища почти не се строят. Щастливи са жителите на градове като Солун, чието антично водоснабдително съоръжение остава действащо, или пък жителите на градове, които успяват да изградят достатъчно кладенци и водохранилища за дъждовна вода.

Новопостроените бани се появяват към обителите както в Цариград, така и другаде в империята. Появяват се и
строги технически предписания за строителството
дори на частните бани, които трябвало да са свободно стоящи и поне на 20-30 крачки от съседните сгради.


ВТОРА ЧАСТ
За българските бани

Баните в Средновековна България, които вече са повече от 15, са изключително сложни високотехнологични съоръжения. И това е естествено - България като могъща средновековна империя може да си позволи всяка технология, което вече съществува някъде. Във всяка от владетелските резиденции - дворците в Плиска, при днешното с. Хан Крум, на о. Пъкуюл луй соаре (на 20 км източно от днешна Силистра), във Велики Преслав - се изграждат разкошни бани, които винаги се състоят от два етажа. В приземието е котелното и подподовото отопление. Над котелното помещение се разполага парната баня, чиято цел е обилното изпотяване и разтваряне на порите на кожата. Следва измиването в топлото помещение, където има малък топъл басейн или вана. Последващото поливане със студена вода става в трето помещение. Към баните има още складови помещения и съблекални.

Първоначално в старобългарските бани от VIII и IХ в. строго се спазва античният принцип за редуване на топло и студено. В по-късните бани подподово започва да се отоплява и студеното помещение, стените и даже ваната в него. Последните нововъведения са характерни за баните на християнските владетели в Първото българско царство. Не искам да звуча тенденциозно, но спокойно мога да причисля изнежените ни владетели от края на IХ до началото на ХI в. към основните причини за упадъка на България от втората четвърт на Х в. насетне.

В късна Византия отново започват да се строят обществени бани, макар и със значително по-малки размери.

В обителските устави дните за къпане са строго разчетени. Според устава на цариградската женска обител Лива например за къпане са предвидени четири дни годишно. Що се отнася до честотата на къпане в късновизантийския период, ще трябва да се посочи и учудването на поета и летописеца Ефрем (ХIV в.), че император Исак II Ангел (1185-1195) имал навика "да използва баня много пъти в седмицата". От това сведение на Ефрем сме длъжни да направим заключението, че в късна Византия къпането веднъж седмично, или по-рядко, е било обществено приемливо.

В Средновековна България не са установени сигурно обществени бани поради изключително ниското ниво на проучване на подградията в средновековните ни градове. Изключение прави една обществена баня в подградието на средновековния Никопол (разкопки на Ек. Манова), която е, изглежда, погрешно датирана. Начинът на градеж и планът на банята ни позволяват да я предатираме във втората половина на ХIV в. - времето, в което и във Византия се възстановява строителството на малки обществени бани.

В малките селища в Средновековна България баните имат
архитектурния изглед на обикновеното жилище,
поради което не се локализират сигурно. Една баня се строи за няколко съседни къщи или дори за цялото село. Това е типичният за Източна Европа начин за решаване на хигиенния проблем. Точно такова описание срещаме за Русия в "Повесть временных лет" - най-ранният руски летописен свод от началото на ХII в. Така изглеждат и баните в казашките селища през ХVI в. У нас не е обръщано внимание на този аспект на средновековното всекидневие, но жилищата, в които се намира малко кухненска керамика, или изобщо тя отсъства, с огнище в средата, вместо пещ или печка, вероятно могат в някои случаи да се интерпретират именно като хигиенни съоръжения.

През цялото Средновековие процедурите в баните се смятат за силно лечебно средство и се препоръчват във всички лекарствени и лечебни справочници от Орибазий насетне. На затлъстелите се препоръчва, например след изпотяването в банята, да натрият тялото си с билкова смес от изсушена кора от цитрусови плодове, лупина и розмарин. Прекалено слабите пък трябвало да се натрият със смес от пъпеш, извлек от тиква, бобово брашно и изсушени и наситнени рози.

При къпане се използва сапун, който от IХ в. се внася предимно от Марсилия. Всъщност сапунът е май първата западноевропейска стока, която пробива на европейския пазар (разбирай днешна Източна Европа и териториите на Византия). Разбира се, съществува и местно производство, което обаче е по-скъпо. Производството на сапун е интензивно в цяла Южна Европа, но от края на XIV в. основен на европейския пазар е венецианският сапун. Средновековна България също произвежда и даже изнася известни количества сапун през ХIII-ХIV в. Изглежда, че у нас вносът на сапун е незначителен и е само за нуждите на аристокрацията и царския двор.


image

Дворецът в Плиска след първата четвърт на IХ в. с означение на местоположението на дворцовата баня. Възстановка на арх. Ст. Бояджиев.



източник: www.segabg.com/article.php



Гласувай:
10
0



1. bven - Най-сетне изми срама от челото, Атил:)))
08.08.2013 12:11
Чърчил бил казал : "Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?" - по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ. Явно въпреки големия си талант да пуши пура и носи бомбе, англичанинът не е изучавал историята на България. Или поне не е изучавал и древната история на света, както сега можем да прочетем ние.
Намерих и още по темата:

http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/07/bylgarskite-zabludi-iii-quot-chestita-bania-quot.319390
Хубави летни дни!
цитирай
2. atil - Всъщност това е поздрав от Русия ...
08.08.2013 12:57
Всъщност това е поздрав от Русия -"С лехким парам", където е традицията на парилките(сауни и т.н.) и в него няма нищо некултурно или обидно.
Всяка култура е егоцентрична и признава само себе си, подобно на повечето религии, а тия англосаксонци като се издигнаха през последните 200-300 години, решиха, че светът е техен и трябва да го нагодят по тяхному...
Нито са първите, вероятно няма и да са последните с подобни мераци. А още по-вероятно е че няма да успеят дори и след една трета световна война. Както не са успели и тия преди тях.
Благодаря за връзката и за пожеланията, хубаво лято и на тебе!
цитирай
3. audan - "Културните" западняци
08.08.2013 19:39
bven , на тоя търтей Чърчил, който употребяал достатъчно често българско вино и Смядовска луканка, някой е трябвало да му каже: "Да, честитим си, защото се къпем ..."
цитирай
4. atil - Сега когато подготвям публикац...
08.08.2013 21:02
Сега когато подготвям публикацията за Плиска срещнах доста интересни неща. В Плиска има кръгъл басейн, на който и днешните богаташи могат да завидят.Наполовина открит, наполовина закрит, отгоре...Много често гръцките автори употребяват израза "българското високомерие"?! Щом сме били високомерни спрямо тях и сме се отнасяли пренебрежително то кой се чувствувал по-културен и по-горен?
А докъде ни докараха днес...Не напразно римляните са казали - "Думите учат, примерът води".
На каквото ни учат и какъвто пример ни дават такива станахме!
цитирай
5. bven - audan, така са се стекли обстоятелствата - те да са свободни, ние - поробени...
09.08.2013 09:22
Иначе те имат произход като нас и от нас, само че отдавна прикриван умело . Но историята бавно вдига булото. Очакват ни хубави неща, трябва само да сме готови за тях и да си вършим работата както трябва:))))))
цитирай
6. shtaparov - Чърчил бил казал : "Тия, дето ...
16.08.2013 20:50
bven написа:
Чърчил бил казал : "Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?" - по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ. Явно въпреки големия си талант да пуши пура и носи бомбе, англичанинът не е изучавал историята на България. Или поне не е изучавал и древната история на света, както сега можем да прочетем ние.
Намерих и още по темата:http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/07/bylgarskite-zabludi-iii-quot-chestita-bania-quot.319390 Хубави летни дни!

Откъде да знае наркоманизираният пияница Чърчил,че в езическа България хората се къпели всеки ден (както пише в писмата на княз Борис "Първи" до папата),което за тях е било езически ритуал в чест на Слънчевия бог,и оттогава е останало това "честито" (ще рече "чистото"),след което пречистените богомолци са можели да влязат в храма и да се помолят на Бога на Слънцето- богът на светлината и чистотата??!! И че гръко-византийците през XI-XII век отучват Българите от този древен езически обичай!
цитирай
7. atil - Българите от предхристиянското ...
16.08.2013 21:30
Българите от предхристиянското минало са имали един Бог - Тангра. Белият е бил "син божий" - алп- дух, и са го наричали МАР.
Честито е свързано с корена "чест" и се честити на човек, който направил нещо в тази посока или на празник(личен, родов, национален)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4704994
Постинги: 539
Коментари: 2572
Гласове: 3338
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930