Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2013 18:42 - МАДАРА - II
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5645 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 02.09.2013 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За историята на Мадара, произхода на името и Тенгрианският култов комплекс


" ... За ония обаче, които отказват да възприемат благото на християнството и принасят жертва на идоли или свиват колене пред тях..."

Из Отговорите на папа Николай I на допитванията на българите, 866 г.

"... Турките почитат извънредно много огъня, тачат въздуха и водата и възпяват земята. Обожават и наричат Бог само тогова, който е сътворил небето и земята. Нему те принасят в жертва коне, говеда и овце. Те имат жреци, които мислят, че могат да предсказват бъдещето..."
Теофилакт Самоката. История, ок. 610-641 г.


image
Култовия комплекс под Свещения камък Даул таш. Отгоре ясно се личат основите на тенгрианския храм и на църквата.

Мястото около Мадарските скали е обитавано от дълбока древност. Най-старите следи от човешко присъствие датират от каменомедната епоха(IV хил. пр. н.е.).
В края на I хил. пр.н.е. тук е съществувало голямо тракийско селище. По време на римското владичество по нашите земи(2. - 4. век) е била изградена вила на поземлен собственик недалеч, на терасата над днешното село Мадара. Към 5 век, когато зачестяват нападенията от изток, на платото е издигната крепост.
През ранното средновековие(7. - 9. век) под скалите е бил създаден тенгриански култов център.

image
Даул таш...Доста често туристите го подминават а светилището е изградено заради него...

Съоръженията, които се свързват с него и които ще бъдат по-нататък обект на нашето внимание, са няколко. Това са сградите под голямата скална маса, наречена Даул таш, останките около двата големи скални отломъка, отляво на пътеката, помещения с четириъгълен басейн, който явно е свързан със сградите под Даул таш.
Недалеч се намират развалини на една малка еднокорабна църква. За поставка на олтарната маса в нея е била преупотребена по-стара мраморна колона, върху която е врязан надпис, съобщаващ за жертвоприношение от Кан Омуртаг на върховния български Бог Тангра.
Като доказателство, че мястото е свещено, служи и фактът, че религиозният живот не затихва и през цялото средновековие. На 60 м над земята във верига са разположени вдлъбнатини, които са били монашески килии, принадлежащи на скален манастир от 12. - 14. век.

В историческите извори - писмени и епиграфски - името на този култов център не се споменава, но може да се приеме, че то се е запазило в името на днешното село. Подобно на старото име на днешното село Плиска - "Абоба" - Акбоба или Амирбоба(Белият баща или Бащата предводител)...Което показва историческата връзка на местното население с тяхното далечно българско минало. Да се преименува село Мадара с ново име не се наложило в случая. В изключително ценната си книга "Пътувания по България" Константин Иречек пише и за посещението си в Мадара през лятото на 1884 г. Той посетил "турското село" Мадара на 25 юли. Наред с живописните си описания на Мадара и околностите той припомня, че по онова време, когато посетил местността, там се чествувал християнски култов празник: "Сега тук се събира сбор на Св.Марина, обаче религиозното значение на тази местност води своето начало от много по-старо време". Както на много други места по българските земи нововремешния християнски култ представлява само продължение на някогашни предхристиянски тенгриански култове.
Времето на Св.Марина съвпада с тенгрианския празник Янгър Боткасъ, съхранен до края на 19 век във Волжка България. Тъй като исляма като по-консервативна и догматична религия не е допуснал в своя религиозен календар и ритуал стари заемки от тенгрианството, то хората прибавили към старите празници ислямски добавки и ги отбелязвали по времето на стария календар, като народни празници, полуофициално и даже официално до 16 век...! За което има сведения в "Джагфар тарихи", че дори държавните глави активно участвали в тях.
Какво се казва за Янгър Боткасъ:

"... Этот булгарский праздник был вначале посвящен духу(алпу) дождя и молнии Кубару,
а затем превратился в праздник вызывания дождя. Кубар был одним из самых могущественных алпов и своей молнией часто поражал неправедных людей, за что его весьма боялись и почитали. Суеверный страх перед гневом Кубара ярко отобразил в своей „Записке“ 922г. булгарский сеид Ахмед ибн Фадлан:
Я видел очень много гроз в их стране. И если гроза ударит на дом,
то они не приближаются к нему и оставляют его таким, каким он есть, и все что в нем находится, - чело-
века и имущество и все прочее, пока не уничтожит его время - и они говорят: это дом, на жителях кото-
рого лежит гнев“.

(Путешествие Ибн-Фадлана на Волгу. М., 1939, с. 73).

Праздник этот в народе назывался также и "Чулмэчтеки"
, и „Телэу боткасы“. Он отмечался в разгар лета, в период дозревания хлебов. Специально для праздника откармливался белый бык или белая корова. Начиналось торжество в поле, у какой-небудь воды (родника, ручья, реки и. т. д.) с моления женщин. Это „моление женщин“ - чудом сохранившеяся яркая черта былого господства женщины в булгарском обществе.
Согласно описанию Кул Гали, тринадцать пожилых женщин в отдалении от остальных участников праздника становились в один ряд на ковер лицом к солнцу с распущенными волосами.
Они изображали матерей самых сильных алпов (матерям отказать в просьбах было нельзя). Вторая слева в ряду женщина произносила просьбу-заклинание, обращенную к Тангре и Кубару, после чего все женщины пробовали боламык и кашу из чашек друг у друга. Иногда заклинательница, игравшая роль матери Кубара, прибегала к обряду „показывания молочной груди“. Обнажив грудь, она призывала „сына“ посмотреть на ее иссохшие от безводья груди, которыми она вскормила его, устыдиться ее жалкого вида и дать земле, животным и растениям дождя. После этого женщины возвращались ко всем, и молодежь и дети с радостью обливали друг друга водой для того, чтобы „су юллары ачылсын“ („пути воды открылись“).

Обливая друг друга, ребята приговаривали:
„Чулмэк-чулмэк май кирэк, чилэк-чилэк янгыр кирэк“ („Горшками масло нужно, ведрами - дождя“).

Затем следовали заклание жертвенного животного, напоминавшего о том, что алп Кубар больше всего
любил кататься на быке (об этом говорится в поэме Микаиля Башту „Шан кызы дас-таны“), и пир, на котором ели ритуальную кашу „ян,гыр боткасы“ - 100 „дождевую кашу“ (давшую название празднику), рыбу, масло, яйца и, др., пили молоко, пели обрядовые песни и припевки-загадки.
Интересные примеры таких припевок-загадок
приведены в книге Г. М. Давлетшина
„Волжская Булгария: духовная культура“ (Казань,1990, с. 49 - 50):
Сакмардагы сарайгыр Сагынып торып кешнидер, Билтэрдэге биш биям Бишесе дэ колынлый. Колыннары сарала, Ян-ягына тарала, Аны кургэн кешенец ЗиЬеннэре тарала.
- Желтый конь на Сакмаре Ржет от нетерпения,
Пять кобылиц (моих) на цепи Все пятеро жеребятся. Жеребята желтеют, Разбегаются по сторонам,
Кто это увидит, Ум за разум заходит. (Гроза с молниями).

Наиболее древняя из булгарских припевок-загадок приведена в книге „Кодекс куманикус“ (1303 г.), сохранившейся в библиотеке итальянского поэта гуманиста Петрарки:
Югарыда яу купкан, Угын атар, узе качар. - Наверху поднялось воинство, Стрелу выпускает, а само прячется.
  (Гроза с молниями).
С конца XVI - XIX вв., под давлением мечети, перестал исполняться обряд „показывания молочной груди“, а мужчины и женщины стали отмечать праздник Янгыр боткасы отдельно друг от друга. .."

(Том 2 на Джагфар тарихи, 1994г., стр.99)

image
От капището са останали руини ,но поне камъка Даул таш се е запазил...Защо са били капища или не са били и какво е капище - в следващата част.


image

Храмовете са само част от култовия комплекс. В религиозния ритуал влизала и водата и свещения камък Даул таш и Голямата пещера, която обичат да я наричат "тракийско светлище"...Там действително има и друга Малка пещера вероятно дооформена като вагина, но това вече е трако-булгарски култ на местна почва. Действително майката на духовете и покровителката на земята, водите, подземните богатства и любовта , често се явявала в пещера или в изкуствените пещери - кухите могили, но траките са изродили това в сексуални оргии, които били присъщи и на скандинавците, но преди деня за жертвоприношението на хора. Тук явно почнали да го практикуват по повод на всякакви жервоприношения и целогодишно...
Така е с всички религии, винаги се намират начини и поводи за появата на секти, учения и "доразвиване" на култовете.


image
Малката пещера. Горе на платото има и камък във формата на фалос. Забелязал съм че много хора подминават Даул таш и директно отиват горе...Особено тия от сектата на Дънов.

image

Голямата пещара, на която са и измислили някакви три нимфи също...Тя обаче е била част от тенгрианския култов комплекс за което ще стане дума в следващата част на поредицата за Мадара.


Кубар е бил най-почитания алп в дохристиянска България. На негово име е кръстена столичната област - Дебержай(Добруджа, която тогава обхващала по-обширни територии от сегашната географска област. Дебержай е името на Кубар по хонското наречие. Но в Македония българите водени от чичовците на Аспарух , Кубер и Лачин, кръстили тяхната най-голяма река по булгарски - Кубар дара - Вардара. От старите ритуали пришити към народния календар по това време можем да си спомним за "Пеперудата", явно свързан пряко със стария празник на Кубар-Дебержай. Много от фунциите на Кубар преминали и върху Св.Илия...

На решаването на въпроса за произхода на името на местността и обектите в нея са посветени много изследвания, в които по правило има често пъти противоречиви предположения. Повечето от тях понеже са на нервно-психична или партийно-религиозна основа...Например първото предположение, че името било гръцко...?! И означаволо "гол" или "плешив", но това може да го предположи само някоя плешива глава, която няма никаква връзка с централния си мозък...Жреците на Тангра да си кръстят култовото място с гръцко и християнско име..., заимствано неизвестно по какъв повод от вековните им врагове?!
Друго тълкувание свързва името с източен произход, с дума означаваща "герой" и "богатир"(батир - матир - матор - матур- мадур?!). Трети допускат, че думата има булгарски("прабългарски") произход и се среща в сродните съвремени езици - кумицки, балкарски като мадар - образ, форма, и оттук следва да се пренесе към монументалния скален релеф.
Напоследък модерно стана тълкуването за индо-арийския или дори иранския произход на думата, който на нервна почва веднага се свързва и с траките...Мадар - майка от Индия до Англия, това не им стигна та по едно време решиха да променят и пола на Конника по този повод...
(В том III на сборника "Мадара" от 1992 г. на стр.83 има действително научна статия от Павел Георгиев, която ни измива срама все пак, озаглавена - "За произхода на името Мадара".)
Според Д.Овчаров името Мадара може да се свърже със съществувалия у булгарите култ към свещената планина, което обяснява избирането на скалния масив за култов център. В негова подкрепа идва и индуискката митология, където се споменава свещената планина Мандара, чието име означава огромна, твърда. Според индийския епос "Махабхарата", за който стана дума тук и по какъв повод е написан(нахлуването на булгаро-арийските племена от север), богът на Слънцето Суря живее на митичната планина Меру и всеки ден изгрява, обикаля света и се връща на нейния главен връх Мандара. Доста обосновано, а там има и друга българска топонимия...Само че индийските огромни твърди планини едва ли могат да се съпоставят с Мадарското плато у нас....Та то да получи такова величественно име. И то от индийската хиндуистка традиция, която по това време нито е булгарска вече, нито тенгрианска...
В средновековните източници се споменава за Матор и Маториевите гори(планини), които са локализирани като Източния Балкан. Това име е свързано с Мадара, произнасяно тогава като - Матара и по бурджанското произношение на "о" и "е" - Матора. Според мен името е свързано с водата в този район и е българско - Матара - кожен мях за вода, къкъвто са имали всички пътуващи на кон. От него в по-късно време се стига до познатата на всички служили войници - манерка... Доста прозаично.., особено ако се съотнесе с дълбокомислените и философски конструкции за епохалното и световно значение на името и т.н. От Унгария до Сибир има такава топонимия свързана с местности и реки. В статията на Павел Георгиев тя е проследена.

За първи път името Мадара се споменава във връзка с превземането и от турците през 1388 г. под различни форми - Матера, Мадра, Мадира, Марра. Крепостта запазва военното си значение и през следващото столетие. През 1408 г. местното население взема участие във въстанието, оглавявано от Константин Фружин.
През 1444 г. крепостта се споменава във връзка с антитурския поход на Владислав III Ягелонски под името Матора, Махорач. Според някои източници кралят изпратил послание до гарнизона на Мадара и съседните и крепости да се предадат доброволно, според други тя била превзета със сила. В края на 15 век Мадара е център на административна единица в силистренския санджак.
През 16 век крепостта и селището загубват военно-административното си значение. Според данъчен регистър от 1573 - 1574 г. Мадара е обикновено село в кааза Провадия. През 17 век селото се нарича Кара Мадара, принадлежало на някой си Емир и вероятно се е намирало там, където е и днешното село. Стените на изоставената крепост, наричана "града", са се извисявали на значителна височина чак до средата на миналия век.

image
Този камък ме впечатли отдавна, подобен има и при скалите край моето родно място. Там има и скален манастир в масива "Шаннък", но по-малък от този на Мадара. Подобни изваяния са ги наричали - Тара...Но дали е точно това би трябвало да кажат някой ден историците и археолозите.

Култът към свещената планина и природните обекти е бил характерен за възприятието на света у древните българи. Тясно свързан с религиозния ритуал на тангризма, за което вече имаше публикации в тук. Намирайки такъв природен обект - близък до изикванията и при това на доказано вече свещено място, те създават своето култово средище на Мадарските скали.
Освен Мадарските скали като култови места, свързани с тенгрианската религия на българите са известни засега още няколко други светилища(карамати): край село Карагуй(днес Гарталово,Плевенско); на ждрелото на река Чернелка при скалите, наречени Мечока; в местността Яйлата на Черноморското крайбрежие, където върху няколко големи каменни блока са оформени жертвени площадки, ориентирани по посоките на света. Друго тенгрианско светилище се намира се намира край с.Горна крепост, Кърджалийско, до крепостта Перперек. На терасата под крепостта има централна площадка от масивни каменни блокове със следи от допълнително обработване. Д.Овчаров и Н.Хаджиев свързват откритите рисунки с българите на Кубер. Също с българите на Кубер се свързва и тенгрианското светилище от Северна Гърция, близо до Солун.

image
Проучените и описаните досега тенгриански светилища.

Общото между тези станали известни, култови места е разположението им в природни планински или скални масиви. Те имат терасиран терен, на който са разположени различни култови приспособления - жертвеници, басейни и др. Разликата между тях и Мадарските скали е, че тук то може да се определи като комплекс. Вероятно по-мащабно от него е било само Главното светилище Торнаба(Светилището на жеравите, основано от Аспарух) на мястото на днешно Търново. Където според сведенията от "Джагфар тарихи" е погребан основателят на българската държава.

Досега, реконструкцията на религиозните възгледи и представи на българите от 7.- 9. век до християнството се основава на домашния емпиричен материал, изворите и сравнението им с древнотюркските религиозни представи, тъй като сведенията за българския пантеон в домашните извори са оскъдни.
Досега, изходни данни за реконструкцията на древнотюркския пантеон представляваха орхонските и енисейските надписи.
След публикуването на сборника с булгарските средновековни летописи "Джагфар тарихи" интересуващите се получаха вече ясна и доста точна представа за нещата. Оказа се че освен в древнотюркските представи, опорни точки за реконструкцията на религията и културата на българите от дохристиянския период можем да намерим и в древноиранските религии и в другите култури, където древнобулгарската диаспора е дала своя принос.
Трябва да отдадем дължимото признание на добросъвестните учени обаче, които въпреки, че са нямали достъп до български источници, сравнително добре са се справили с трудната задача.
Нещо повече, за пръв път Д.Овчаров определи дохристиянската религия на българите като "примитивен монотеизъм"(единобожие)...! Той определи този монотеизъм като "тенгризъм" а върховния бог - Тенгри, както е произнасяно от дунавските българи.(В същия том III на сборника "Мадара" стр.99,"За същността на езическия култов център Мадара").

Няма да се спирам върху религиозния ритуал и митологията, защото вече има публикации за това в блога, но в следващата част ще продължи разказа за архитектурата и особеностите на религиозния култов комплекс Мадара.

За религиозния ритуал:
atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218

За митологията:
atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnobylgarskata-mitologiia-3-chast.884232



Следва продължение






Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648612
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031