Темата определено е любопитна и важна! По този въпрос както разбрах е писано доста, но пак частично и непълно май по същите, обясними причини. Малко сведения и много комплекси, зависимости...
Имаше публикация и в Блог БГ, която пък ме предизвика да се разровя и да видя. 

От историческият сборник "Джагфар тарихы", който за мен е безценен и най-достоверен източник за българската история,  всъщност се разбра за първото национално знаме от което древните българи получили своето име а от тях и ние, като техни потомци.

                 
                              Илюстрации на древни българи

"... Физическият облик на булгарите бил в основни черти арийски, облеклото-угорско,  самоназванието”булгар” - чисто арийско,  означаващо ”черна или вълча” - булг,  глава/ар, джар/.

А родината си пък наричали по булгарски ”Идел”,  което означавало седем/иде/ племена/ел/. ..."
линк:
  atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384

Това самоназвание дошло от общото знаме на древните иделци на което имало изобразена черна вълча глава - булгар.


Древното знаме "Булгар"по което обединените седем племена получили общото си народностно име.(графика от сборника "Джагфар Тарихи")

Вълкът бил главният тотем и покровител на нашите предци - изкустният нощен ловец. Едва по-късно когато слезли по топлите ширини и срещнали лъва те приели да бъдат покровителствувани и от други духове... Но и лъва първоначално го нарекли - Улуг мак - Голям вълк и едва в по-късно време - арслан. В по-старо време с думата арслан наричали носорозите, които тогава се въдели в Евразийската степ.
 
Отдавна битува у нас и по света тезата и стереотипа вече, че първото знаме на българите била конската опашка...
Но се оказва, че конската опашка не била знаме а духовен символ и никак не било задължително да е опашка. Ставало дума за свръзка от косми на жертвения кон(иджик и по правило бял на цвят). Считало се, че с тази "хоругва" те осигуряват подкрепата на духовете, затова тя се носела по време на война и се изкарвала по време на всички важни събития.
Такава роля играели по-късно черковните байраци.
Тази свръзка от косми на жертвения кон се привързвала към жезъла - тризъбец и това което се получавало го наричали - бунчук т.е. тенгрианската духовна "хоругва".


Бончук на българските Канове от царската династия ДУЛО(графика по "Джагфар Тарихи")

След покръстването тенгрианската хоругва отпаднала и била заменена с християнска. Черната вълча върху червеното знаме - също.

Но червеното знаме на асите останало. Интересно е да си припомим че и до днес самоназванието ни в 1 л.,ед. ч. е - АС(АЗ - ЯЗ)...! Това го има само при българите и македонците и при нито един друг славяноезичен народ.

Кои са асите:
"...Асы - мурдаское название синдийцев-ура(арийцев), почему асами называли и потомков ура-арийцев: булгар, массагетов, алан, буртасов и других. ..."
линк:
atil.blog.bg/history/2012/11/22/izvadka-ot-quot-kratkiia-rechnik-na-srednovekovnite-bulgarsk.1023234

Чрез най-древния символ на българите можем да ги разпознаем по древните рисунки и графики, описанията - кои са и къде са били по онова време всичките древни предци.
Вълчата (драконовата  или плътно кълбо) с разноцветни ленти са носили асите, траките, сарматите, аланите - все древни булгари според "Джагфар тарихи"...



Каролингската конница под вълчия булгарски щандатрт.

  



Сарматите с древнобългарския символ в римската армия



Аланите с древнобългарския символ



Хуните с древнобългарският символ


Както се знае щандарта на древнобулгарските племена е бил вълча глава. Засвидетелстван е и при траките във войската на Александър Македонски.

Понеже стана дума и за прословутия  произход на българите...

Оказва се че и трите основни етнически компонента участвали във формирането на съвремената българска народност на Балканите са от древнобългарски произход - саклани(славяни), траки("древни булгари - туранци-арийци") и булгари("прабългари").

Аз навсякъде употребявам думата - булгар т.е. неславянски или не ославянен българин, вместо измислената дума - "прабългарин".
Но и древните тюрки са родствена на древните булгари етническа общност и от тях също имаме групи участвали във формирането на днешната българска народност тук. 
Така както и с от по-старо време завареното население потомци на траки и пелазги и в по-ново време ермийците(средноазитски булгари) бежанци от Тюркския каганат в европейска Булгария и заселени в днешна Южна Украйна.

Това са ермийците, които тръгнали с братята на Аспарух - Кубер и Лачин, тъй като преди това подкрепяли Аспарух по време на 7 годишните междуособици и воювали срещу Боян и Котраг. Заедно с Кубер се заселили основно в днешна Македония и служели и оглавявали административния апарат на дохристиянска България. Това е една от главните причини да станат инициатори на бунта против Борис след християнизацията и реформите които той направил.

Така че "модераторите" и "творците" на произходи и история по-добре да си озаптят малко волунтаристичните мераци, защото рано или късно както се казва в тенгрианството, всяка душа отива на "Страшен съд" и трябва да отговаря за всичко, каквото е свършила или несвършила на този свят!




Потомците на скитите - кипчаци-кумани - "татари"...







Различните съсловия във Волжка България служещи в различни родове войски.(Графики по "Джагфар тарихи")

През средновековието върху червеното знаме на асите у нас вместо черна вълча глава вероятно са изписвали кръст. Така както е посъветвал папа Николай в един от отговорите си на въпросите, които му изпратили българите след покръстването.

Подобно е знамето на българските доброволци по време на Кримската война.



Знамето на български доброволци в Кримската война(1853-1856 г.). Изработено от двоен копринен плат. Следва традициите на българския червен стяг от средновековието!


След смъртта на Кубрат и междуособиците, които избухнал три години след смъртта му, тези книги и знамето останали у Аспарух. Точно за тях Борис отправил специален въпрос до папата. Книгите той препоръчал "непременно да изгорят" а на знамето да направят кръст.

Но какво е било и как е изглеждало българското знаме през Средновековието:



Миниатюри от средновековните хроники, на някои от тях се вижда дори тризъбеца върху дръжките на червените знамена...! 




А тук виждаме графика с едно исторически известно лице - Григорий Цамблак - този с високата болярска или владишка? шапка. Отзад хоругви и български символи от 14 век.


По време на турското робство хайдушките дружини продължили да използват червения байрак а към 18 век почнали да се намесват зеленият и белият цвят...
"...Притропват конници по калдъръма, разлаят селските кучета и на мегдана заплющява червеният хайдушки байрак. Гласовитият Калифер от Сапарево се изправя на стремената и гласът му проехтява над селото: ..."
линк:
atil.blog.bg/history/2012/06/15/chavdar-voivoda-i-lalush-bairaktar.968077

Някои казват че думата "знаме" идвала от знамение и отиват да търсят обяснение при римския император Константин който въвел християнството. Понеже видял светещ кръс в небето с думите : "С мене ще победиш". Но според мен и преди това българското знаме било знаково, но в смисъл не на знамения а на символи и тотеми(дух покровител). То винаги символизирало нещо определено. Така е било и при хайдушките и въстанически знамена и с надписите върху тях.



Бойното знаме на Априлското въстание   
линк:
www.boiniznamena.com/


Интересна подробност е че знамето поръчано от Васил Левски било със 16 лъчева звезда на него.
(На практика тенгриански символ подобно на прословутата звезда от Вергина, която се мъдри като вентилатор върху днешното знаме на смешната бивша югославска република Македония... Макар и с позабравена философска обосновка вече, символ по това време, но както се вижда съвсем жив в народната традиция).

За историята на Самарското знаме - първото бойно войсково знаме на българите от новата история нещата са добре известни. Особено показателен и символичен е факта, че опълченците със свръхусилия и голям героизъм успяват да спасят знамето си при боевете край Стара Загора...! Това като че ли е знак чии духове са надделяли и какво има да се случва по-нататък.

Как се е появило на бял свят днешното ни национално и държавно знаме? Някои допускат или предполагат, че негов прототип е Самарското знаме подарено ни от Русия. Така ли е или истината е друга?!


Прототипа на днешното ни национално знаме  
линк:

www.bolgari.net/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE_14_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-h-148.html

Много интересна информация давате. Поздравления! Като се задълбая в тази многообхватна тема обаче, не знам защо аз все си припомням основните цветове
на българската шевица - бяло, червено и черно. А като ходих преди време на могилата на Старосел си поговорихме с уредничката на музея. Та тя ми каза, че при отварянето на могилата(влезли са през покрива с помощта на миньори) по външният слой на мазилката от горе на долу още са личали трите цвята - бялото(бледо синьо), червено и черно и вкопани 7 стъпала надолу. Обяснението й: бялото- символизира отвъдното царство, червеното - земния живот, черното - подземното царство. Тогава се сетих за знамето ни и го сравних с това на Германия - жълто, червено и черно... Как мислите, червеният цвят + тризъбеца(символиката дали е случайна) на бойните знамена. И какво всъщност днес откриваме в подредбата на бяло, зелено, червено? Най общо обяснение: свобода, плодородие, кръвта на героите. Е, и ?

Цветовете никак не са случайни и се оказа, че са в употреба от дълбока древност! Към 19 век са дошли като традиционни и в приложното изкуство също. Без да се помни обаче тяхната философска обосновка вече. Същото е и с много народни танци и обреди.
Скоро също са открили погребение на гетите със черна и червена символика вътре. Обяснението на уредничката в Старосел и почти на 100% вярно. Като изключим черния цвят. Черното за предците от дохристиянския период символизирало точно земната твърд, - земята. А оттам и земния живот. Червеното е пак свързано с живота, но е и защитен и царски цвят. Цвят на щастието и сполуката. Затова прословутата българска обработена кожа в миналото се оцветявала два основни цвята - тъмно червен и черен. Бялото било жречески цвят, по време на бойни действия например човек наметна с такава кожа бил неприкосновен и оказвал помощ на всички ранени - и на своите и на противника.
Според българския обичай били убивани само мародерите, разбойничащите(нарушилите договори) и предателите. Другите имали статут на военопленици.
На свещеното дърво(дървета или горичка) Бай Терек или на стълба Яга, след службите и общите моления се вързвали разноцветни лентички с пожелания(днес това е останало в обичая да се връзва мартеничката на дърво). Тези лентички били задължително в бял, червен и син(зелен) цвят. Мисля че традицията на тези цветове оттогава е тръгнала. Още от дълбока древност.

... поръчано от Васил Левски са шестнадесетте стоидвадесетгодишни цикъла от Българския календар необходими за приключването на корекциите във връзка с оставащите 5 часа 48 минути и 45 секунди в края на годината -
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831

Последната датировка по този календар е напарвена от Никола Фичев през 1849-та година - "къщата с маймунката" и единадесет години по-късно когато е открит именника на Българските владетели вече никой не може да каже какво точно представлява календара.

И Йордан Вълчев намери много следи от 19 век - от приложното изкуство и строителството, идващи от традицията на древния календар(който е обхващал "космоса" и битието на българина, от там произлиза и годишния народен календар вписан в християнската традиция на празниците през годината). Като са запазва дори символиката. Освен този французин, който изкарва на бял свят тезата за българския календар от който са повлияни източните календари(а не обратното както разсъждават някои повредени душевно хора) - има сведения за календара и в сборника "Джагфар тарихи", има отделна глава във том 2. Не е съвсем същото по названията, но се припокрива до 60%-70% ,а по съдържанието си е едно и също.
"Колелото на живота" в българската иконопис също е наследство от тенгрианският космос и календара.
"Духовната наука"(шаманистиката) е една съща по всички точки на земното кълбо по съдържание - тя е била в основата на тенгрианството - най-древната Небесна вяра. Календара идва от там - занесен е на изток от българите, заедно с много други културни цивилизационни цености, възприети и в Индия и в Китай.
Ето тук има сведения за шаманистиката:
http://atil.blog.bg/history/2013/11/29/.860142