Отначало той бил символ на самия Тангра - Бога, който често се вселявал в Слънцето/булгарите казвали: ”Слънцето - това е окото на Тангра” . Така че първоначално тризъбеца символизирал не нещо друго, а лъчите на изгряващото Слънце. От тенгрианските/дохристиянски и доислямски/ митове научаваме, че тризъбеца бил най-страшното мълниеносно оръжие - отначало на първия дух/алп, ас/ Биргюн/ Перун при славяните, при гърците го кръстили Зевс и т. н. /, после, когато той остарял и се оттеглил от важните работи и само от време на време напомнял за себе си чрез всевъзможни бедствия и природни катаклизми - това оръжие се наследило от синовете му,  Алпа/ангела/ на светлината и топлината Карга-Мардукан и Алпа на мълниите, водата и световния океан/”боз-идан” - „синя долина” по булгарски/ Кубар.
 Името на Мардукан - „Раждащият светлина” по булгарски, в късношумерските източници приело формата „Мардук”, а името на Кубар в гръцките митове - „Посейдон” се образувало от „боз идан”. Карга можел да се превръща в гарван, змиеподобен дракон, а Кубар в бик. Кимерите-агатари считали Кубара за свой най-любим дух.

Мислим, че на читателя му са станали ясни някои неща - защо на ахейския остров Кубар/името му по-късно превърнали в Кипър/ бил развит култа към Бика/т. е. Кубара/, и защо Мардука и Посейдона изобразявали с тризъбец в ръката. . .  Булгарската Царска династия Дуло, основана от шамани,  направила тризъбеца свой герб под името „балтавар” - т. е.  брадва/балта/ и лък/вар/.  В булгарската държава брадвата и лъка били атрибути на Царската власт, а освен това символизирали горските територии/брадвата/ и степните/лъка/.