Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2013 03:36 - История на Волжка България (Трети емират: 15 - 16 в.) - 3
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6037 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 24.03.2015 12:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Битката за Казан и как войската на Алаша(Иван Грозни) от руснаци и татари разгромила българската столица. Ловната война и краят на управлението на последния емир Шейх-Гали и на Волжка България - Първа част


image

Казан през 16 век.


Фрагменти


image

Казанската чаршия или търговската улица

...

Когато "бетле татарите"(презрително название на българите "яничари" и предатели там) извеждали Сююмбика за да я предадат на руснаците, Бу Юрган отчаян събрал обикновенни граждани около себе си и се хвърлил да я спасява. В бъркотията няколко мурзи били убити, но казанчиите все пак успели да разгонят народа и да хванат Мохамедьяра(духовното и литературно име на Бу Юрган). И той прекарал известно време в зандана при ханския двор...

image

Заминаването на Сююмбика по Волга


Едва Сююмбика я отвели от Казан, и Кул-Ашраф, изпълнявайки договореното с бековете, също излязал от Шахри Газана(двореца) отишъл в балика(укрепено селище) Касим.
Той стоял там до тогава, докато Шах-Гали,(бека на мишарските българи) не влязъл в Казан, а после се върнал в Чалла. Следвайки неговите указания, казанския улугбек пратил някои от вождовете на алатците("бетле татарите") в Москва уж като някаква посланическа делегация, а другите ги събрал на пир и ги избил с помоща на Мамиш-Бирде, руските наемници и своите мишарски българи.
След това той - също по заповед на Кана Кул Ашраф наказъл със смърт и Мамета, който дошъл при него да го арестува, а на мястото му сложил Бу Юргана.
В резултат избухнала ожесточена война с алатските крадци, в която улугбека почнал явно да надделява. Изплашените "бетле татари" през 1552 г. се обърнали към Алаша(Иван Грозни) с предложение да се свали Шах-Гали от поста улугбек в замяна на помоща им за овладяването на държавата и присъединяването и към Москва.

Зарадваният от това руски улубий веднага поискал от Шах-Гали(мишарските българи вече били под руска власт...) да предаде Казан и да се върне на служба в Хан-Керман, като го заплашил, че в случай на отказ ще изтегли от Казан, руският отряд. Улугбека  до дъното на душата си бил оскърбен от наглите руски искания. Той изпратил съобщение на Кана на Булгария Кул-Ашрафа(който бил в Черемшан), че ако дойде черемшански отряд, ще го пусне веднага в Казан и открито ще мина на българска служба при Кана.

image

Кана сеид-емир Кул-Ашраф


Само че сеид-емира Кул Ашраф с нищо не можел да помогне на добрия Шах-Гали: всичките сили били хвърлени срещу ногайците на Исмаила, Ячура пазел Черемшан от север, от страната на г.Колин, а Мамиш-Бирде се биел с алатските татари, сербийците и чуртанците. Тогава улугбека по неволя се съгласил да се върне на уруска служба, но, за отмъщение избягал от Казан внезапно и преди войската на неверните да достигне града.

Стопанин на цял Казан станал "Тюмен", властта му я крепели хиляда кавасци. Във външните балици на столицата се разположили отрядите на бековете Ислам Нарик и Чапкън. Тазикбашците, и бековете предполагали тогава, че сеид-емира не може да им помогне заради Ногайската война на юг. Затова те по принуда се подчинили на главатаря на алатските крадци бека Худайкул, който взел функциите на Мамет и се стремял да присъедини Булгария към Москва.
За отплата руснаците му давали правото да живее по своите закони и да има под свое началство собствени улани. С разрешението на Худайкул, руската войска тръгнала към Казан, но самият бек не се решил да участва и поръчал на Чапкъна да предаде столицата на руснаците. За щастие, след страшното препиване(запой) в г.Чуртан, по повод на влизането в Казан, воинството на неверните се движело много бавно и първо пристигнали едва 200 руснаци, 2 хил.мишарски българи и 800 татари. Бековете ги пуснали в града, а тазикбашците ги преместили в балика Кара-Муслим.

Когато към столицата се приближила основната руска войска, на шейха Бу Юрган му донесли вест за пристигането на отряда на бек Янчура, с заповед от Кана Кул-Ашрафа за защита на града. Бу Юрган веднага обявил това на жителите и ги призовал към  съпротива.
Повечето кавесци и простолюдието минали на негова страна.
По заповед на Мохамедьяра хората затворили вратите на града, и предложили на затворените противници да минат на тяхна страна. 50 руски казаци изявили желание да приемат исляма и да се присъединят към войската на държавата. Останалите сложили оръжие и били пуснати да излязат от града. Всички мишарски българи с радост се присъединили към казанците, а татарите отказали и били безмилостно претрепани от народа.
Само мурза Камай с 200 свои човека оцелял защото притворно се съгласил да служи на Булгария. За да увери сеид-емира в своята преданост самолично съсякъл седем от своите татари...
Труповете на избитите кипчаци извозили извън града с каруци..
Изведнъж изтрезнелите руски воеводи, сякаш искали да атакуват града, но успелия да пристигне Янчура със своите воинствени викове: "Ур, Ур!" смутил техните сърца и ги заставил без бой да отстъпят в Чуртан...
След това неговите нукратци успели тайно да направят няколко кораба, и с настъпването на лятото нашите могли да очистят няколко переправи(бродове за преминаване на реката) от руснаците. Мохамед-Бахадир с 3 хил. черемшанци докарал в Казан, хана Ядкар-Мохамед, назначен от сеид-емира Кул-Ашраф за нов улугбек на Казанския ил(област), и останал в столицата като нейна охрана.

Битката за Казан

...Назрявало ново стълкновение с Москва, която поискала да и се предадат три западни ила(области) заедно с г.Казан. Кул Ашраф разбирал, че поредното нашествие може да бъде отбито само с мобилизацията на всичките налични сили. Обърнал се към  Исмаил с предложение да сключат мир в замяна на удвоения данък за ногайците. Зловредния гад отказал, и сеид-емира страшно проклинайки го, се обърнал за помощ към Крим. Кан Кул-Ашраф предложил на Кримския хан да нападне Исмаила и с това да го застави да излезе от войната с държавата, но оня глупаво отказал и предприел на никого ненужен набег в руските покрайнини...
В крайна сметка силите на източните български провинции не могли да бъдат освободени за борба срещу руснаците.
На Кан Ядкар му останало само това, да произнесе тези горчиви думи: "Наистина, чрез действията на ногайския улубий Всевишния показва, до какви предели може да стигне човешката глупост и подлост".

Разбира се можело е чрез преговори да се проточи времето в очакване на някаква щастлива случайност, но неверните сами направили преговорите невъзможни...
Един техен отряд начело със Себеркай, нападнал кораба на Бу Юргана по време на неговото плаване от Казан за Болгар.

image

Литератора, поет и политик Бу Юрган - Мохамедьяр


Мохамедьяр, който оглавявал братството "Ел Хум", искал да навести ихвана и да направи молитва за спасението на държавата. Но ненадейно бил заловен от разбойниците и безмилостно накълцан по заповед на Себеркая. Скоро след това Себеркай и хората му били заловени и главите им били набучени на копия, които прикрепили на върха на казанската Булакска стена, но това не могло да утеши изпадналия във вцепенение Кул-Ашрафа...
През лятото на 1552 г. Алаша(Иван Грозни) тръгнал към Казан със 100 хил. пехотинци, 20 хил. матроси и 80 хил конници. От конниците 50 хил. били татари, а 10 хил.- мишарски българи на Шах-Гали. Алаша, понеже не се доверявал на Хан-Керманските българи и техния улугбек, ги държал по-назад и ги използвал само за да спира отстъплението на своите руски воини.
В Казан се намирали по това време 3 хил. черемшанци, хиляда кавесци и 10 хил. опълченци-граждани под командването на Мохамед-Бахадира.

image

Руснаците и татарите начело с Алаша - Иван Грозни пред Казан.


Вестта за незапомнената дотогава заплаха за града, върнала Кул-Ашрафа към живот...За операция против врага извън града и възможния излаз на казанския алай(гарнизон) от града, сеид-емира можел да отдели 6 хил. ярчелинци, челинци, арски и лаишевски казанчии, казаци и 2 хил. мамиш-бирдеевски чермиши начело с бека Япанча.

image

Волжко-български бойци


Освен това, 2 хил. чермиши начело със самия Мамиш-Бирде действали по Кара Идел(Волга) между Сундаръм и Чуртан. Всичко останало се биело срещу ногайците на Исмаила...
На всички било ясно, че Казан е обречен. Но Кан Кул Ашраф, искал "по-скъпо да продаде" града, заради спасението на източната част на страната!
Затова сам с личен пример укрепил мъжеството на защитниците, идвайки в столицата(нещо което нашия Иван Шишман не направил!).

Първият отряд на руснаците след переправата(брода) при г.Чуртан бил посрещнат от чермишите на Мамиш-Бирде, но след упорит бой успял да завладее переправата. Вторият отряд щурмувал и превзел Биш-Балта и безмилостно изгорил този красив външен балик(укрепено селище) на Казан. Третият отряд на руснаците превзел Ташаяк и балик Кураиш... Четвъртият помъкнал лодки към Кабан-Кюл и с тях атакувал балика Касим. Нашите и тук се били отчаяно, но след вероломното предателство на Камая-мурза(татарина който уж минал на българска служба...), положението станало безнадежно и българите оставили и този последен външен балик.
Едва след тези боеве продължили три дни и три нощи и стрували на неверните( и аз съм "неверен" по религия, но превеждам дословно написаното от Шейх-Гали през 1605 г. ...) 15 хил. убити, Алаша рискувал да се прехвърли през Кара Идел(Волга) с основните си войски и да обсади Казан...

image

Иван Василиевич - Четвърти(Грозни), наричан от българите Алаша. Картина рисувана в Западна Европа.


image


Както обикновено данните на руските историци и данните на волжко-българските летописци се разминават...И по отношение на численоста на войските от двете страни, и по отношение на измисленото от руснаците "Казанско ханство", заедно с вътрешната крепост на Кана емир-сеид, която те творчески я прекръстили на "хански дворец"...

А бек Мохамед-Бахадир написал в своето писмо-отчет до сеида Хюсеин, че балинския(руския) улубий имал 300 оръдия, от които 120 били отлети от алманските(германските) майстори и били предназначени за разбиване на крепостни стени. Сто оръдия били били поставени от русите против Арската стена, а 20 - против Исбелските врати и стреляли против тях без прекъсване 45 дни.
Нашите се опитвали да попречат чрез излази или нападения от Арската гора. Тогава русите направили две големи дървени кули и почнали да стрелят от тях по българите край Арската и Исбелската Долна кула. Освен това 80 хил. неверни, от които 30 хил. татари, тръгнали през Арската гора против Япанча. Япанча почнал да отстъпва, измотавайки врага с боеве, при засеките и крепостите. Така,  през Змийския овраг към Арската гора, за който паднали 300 бойци за вярата, врага минал по телата на 3 хил. руснака и 2 хил. татарина. Тридневната обсада и разгрома на Ечке-Казан, където мъченически паднали 2 хил. опълченци и 1200 казаци на Япанча, стрували на руските воеводи 4 хил. балинци и 6 хил татари...

А Галинкай помагал на врага, тъй като повярвал на лъжливото обещание на Алаша(Иван Грозни), че ще предостави на всички игенчеи(селяни) правата на субаши(държавни селяни, т.е. некрепостни). Вярно е обаче, че когато неверните се опитали да превземат Шаймардан, той не тръгнал с тях, и Янчура загубвайки 900 от своите казаци успял да отбие нападението и да изтреби 2 хил. руси и 4 хил. татари...
Като си починали при Галикая в Арча, урусите тръгнали към Джура и взели тази крепост. В нея паднали 400 опълченци и 100 воина на Япанча, а противника загубил 2 хил. руси и 2 хил. татари. Оттук болярите мислейки, че пътят към Чалла е свободен
тръгнали към балика Шали, но при превземането му загубили хиляда руснака и 4 хил. татари и предпочели да обърнат назад през Лаиш...
Кашанските опълченци, разярени срещу татарите за това, че изклали всичките жители на Шали, издебнали ги по време на почивка и отвели всичките им коне, а когато мурзите хукнали към руския лагер, избили ги от засади в храстите. Изплашени от гибелта на служещите им кипчаци, неверните трескаво почнали да се прехвърлят през р. Мише, и Япанча с опълченците успял да претрепе тук 15 хил. души, загубвайки 1900 от своите...
Болярите успели да вземат и Лаиш, но след това им останали 20 хил. воини и главният им войвода казал: "Сега може смело да се връщаме, тъй като останахме без войска, и никой няма да ни упрекне за отстъплението". Япанча, на когото му останали 3 хил. казака, тръгнал след тях и отново застанал пред Арската гора в очакване на възможно излизане на алая от столицата...
Между това казанците направили излаз и разгромили двете дървени кули, като от едната смъкнали оръдията и ги обърнали срещу неверните.

image

Обсадата на Казан. Рисунка от западноевропейско издание.


Въпреки това на руснаците им се удало с изстрели от германските оръдия да разбият част от стената в определените места, макар и с цената на 20 хил. от своите.

На Алашата му останали още 100 хил. воини. Четиридесет хиляди от тях той хвърлил в пролома при Арската кула, а 10 хил. в пролома при Исбелската Долна кула. Още 10 хил. плъзнали по стената на други места за да отвлекат вниманието на защитниците от пробивите. Но всички те били посрещнати подобаващо...
Само при Мир-Галиевската порта нашите с помоща на големи оръдия...,натръшкали - наравно със стената 3 хил. неверни начело с техния болярин Иджим-Тюрей...С загубата на 10 хил. воини при Айдар мунча, където нашите направили нещо като малка крепост и отчаяно я защитавали, на руснаците се удало да стигнат до Шахри Газан и да започнат щурм на Богълтау.
Нашите в Бухар Йорта си били до последна възможност и само когато били изразходвани всички боеприпаси, отстъпили по подземния ход зад Саиновия ров.Тогава Кан Ядкар Кул-Ашраф, без да обръща внимание на протестите на сардара Мохамет-Бахадира, излязъл на джамията "Мохамед-Алам", която хората наричали с неговото име, и призовал всички да застанат тук неотстъпно...Руснаците по това време пробили от към страната на Горната Исбелската кула и се опитали да се съединят със своите, настъпващи от Бухар Йорта.

image

Но сеид-емира проявил твърдост и отхвърлил противника от сградата където бил и след това нашите прогонили кафирите и ги заставили ужасени да избягат от града. Като видял какво става, Алаша седнал на коня и се приготвил да бяга от Казан. Не загубил самообладание само брат му. Той заповядал на най-добрия балински отряд, охраняващ улубия(княза), да влезат в града през Арския пролом и да разбият войската на сеид-емира кул-Ашраф.
Този отряд успял да стигне отново до джамията "Мохамед-Алам", което обнадеждило бягащите и ги накарало отново да се устремят да щурмуват града...

Началника на ногайската охрана на улугбека Ядкар, Зейнеш, трепнал и внезапно отстъпил с три сотни от своите кипчаци зад сградата. Мохамед-Бахадир бил зает в това време с отразяване натиска на русите върху Горната Исбелска кула, а всички воини, шакерди и мудариси, около Кана Кул-Ашрафа били вече убити. Възползвайки се от това урусите се приближили към сеид-емира, и един от тях го ударил с тежко копие...Нашите закрещяли от ужас. Мохамед-Бахадир успял с тигров скок да подхване умиращия владетел на държавата и през тълпата от неверни да го отнесе в Ханската мечет. Идвайки на себе си, сеид-емира попитал за положението в града, като разбрал за пробива на русите зад Тазикския ров, той заповядал на сардара да изведе алая от града и в състава на войската на Япанча да замине в Коръм-Чала. Самият той, независимо от молбите на Ахмед-Бахадира, останал да умре в храма, заедно със събралите се оцелели жители, а власта предал на сина си Хюсеин...
Мохамид-Бахадир заповядал хиляда войници, 1500 опълченци и ногайците на улугбека Ядкар да излязат от града на пространството от Ханските врата до Горната Исбелска врата и вдигнал над най-висиките кули зелени знамена. Загубвайки 500 бойци, сардара изкарал хората на Козята поляна. Япанча по негов сигнал веднага дошъл там и успял да разпердушини дяснобрежния стан на княза Курбата и 4 хил. чуваши, на които им дошло на ума да попречат на съединението. Включвайки отряда на Ахмед-Бахадира в своята войска Япанча тръгнал към Чалла..

След щурма на Казан, на Алашата му останали 64 хил. воини. Разярен от загубите, улубия заповядал а своите да не щадят никого. Всичките мечети(джамии) в града били оплискани с кръвта на старци, жени и деца, които търсели там защита. От джамията "Мохамед-Алам" балинците и служещите им татари изкарали хиляда вързопа книги и ги изгорили. Моджарските българи, които влезли в Казан с Шах-Гали след превземането на столицата се вцепенили при тази гледка. Опомняйки се те се хвърлили направо в огъня и, обгаряйки успели да спасят няколко от тези книги...

image

От всички жители на Казан, които наброявали 65 хил., живи останали 500 кара-муслими(българи от руски произход) и мусулмани - и то само защото за тях се застъпил Шах-Гали. Тези нещастници ги разпръснали по манастирите, където някои насила ги принудили да приемат християнството, а останалите - основно жени и деца - безжалостно ги уморили с глад или ги удавили.




Следва продължение



На русском:


ИШ-МОХАММЕД
ШЕЙХ-ГАЛИ КИТАБЫ (КНИГА ШЕЙХ-ГАЛИ)
1605 год


Фрагменты

................

Когда “бетле татар“ы выводили Сююмбику из Казани для выдачи русским, Бу-Юрган в отчаянии собрал простых горожан и бросился с ними отбивать ее. В возникшей потасовке несколько мурз было убито, но казанчиям все же удалось разогнать народ и схватить Мохаммедьяра. Мулла некоторое время провел в зиндане Ханского Двора... Едва Сююмбику вывезли из города, то менла Кул-Ашраф, выполняя уговор с беками, также вышел из Шахри Газана и стал в балике Касим. Здесь он пробыл до того момента, пока Шах-Гали не вступил в. Казань, а затем вернулся в Чаллы. Следуя его указаниям, казанский улугбек одних вождей алатцев выслал в Москву под видом послов, а других собрал к себе на пир и перерезал их при помощи Мамыш-Бирде, русских и своих мишарских булгар. Затем он - также по приказу кана Кул-Ашрафа - казнил и Мамета, явившегося к нему с целью арестовать его, а на его место поставил Бу-Юргана. Вспыхнула ожесточенная война с алатскими ворами, в которой улугбек стал явно одерживать верх. Испуганные “бетле татарвы в 1552 году обратились к Алаше с предложением свергнуть Шах-Гали с места улугбека в обмен на помощь в деле овладения Державой. Обрадованный этим балынский улубий немедленно повелел Шах-Гали сдать Казань русскому войску и вернуться на службу в Хан-Керман, пригрозив в случае его отказа вывести из Казани русский отряд. Улугбека до глубины души оскорбили наглые требования Алаши, и он передал кану Булгара Кул-Ашрафу, что если к Казани прибудет черемшанский отряд, то немедленно впустит его в город и открыто перейдет к нему на службу. Однако сеид-эмир Кул-Ашраф ничем не смог помочь доброму Шах-Гали: все силы его были брошены на войну с новыми ногайцами Исмаила, Янчура стерег Черемшан с севера, со стороны Колына, а Мамыш-Бирде бился с алатскими татарами, сербийцами и чуртанцами. Тогда улугбек поневоле согласился вернуться на урусскую службу, но, в отместку Алаше, бежал из Казани внезапно и до подхода войска неверных...

Хозяином всей Казани стал “Тюмэн“, власть которого обеспечивала тысяча кавэсцев. Во внешних баликах столицы разместились отряды беков Ислама Нарыка и Чапкына. И тазикбашцы, и беки предполагали тогда, что сеид-эмир не сможет помочь им по причине занятия Ногайской войной. Поэтому все они поневоле подчинились главарю алатских воров беку Худайкулу, -принявшему дела Мамета на себя и стремившемуся присоединить Державу к Московскому бейлику в обмен на право жить по своим законам и под началом собственных уланов. С разрешения Худайкула русское войско двинулось в Казань, но сам бек не решился быть в этом деле и поручил сдачу столицы Чапкыну. К счастью, после страшной попойки в Чуртане в честь вступления в Казань, воинство неверных двигалось очень медленно и вначале до города доехало всего 200 русских, 2 тысячи мишарских булгар и 800 татар Шах-Гали. Беки пропустили их в город, а тазикбашцы разместили в балике Кара-Муслим...

Когда к столице подошло основное войско русских, шейху Бу-Юргану доставили известие о приближении к Казани отряда бека Янчуры с приказом капа Кул-Ашрафа о защите города от неверных. Почувствовав угрозу Казани, бек Янчура вернулся на службу сеид-эмиру и по его повелению овладел Эчке-Казаном и двинулся к столице. Бу-Юрган немедленно объявил об этом народу и призвал его к сопротивлению. Большинство кавэсцев и черни перешло на его сторону. По приказу Мохаммедьяра люди закрыли все ворота Казани и предложили запертым противникам перейти на их сторону. 50 русских казаков изъявили желание принять ислам и присоединиться к войску Державы, а остальные сложили оружие и получили разрешение уйти из города. Все мишарские булгары с радостью примкнули к казанцам, татары же отказались и были безжалостно перебиты народом. Только мурза Камай с 200 своих уцелел, ибо ради спасения жизни притворно согласился служить сеид-эмиру. Для уверения булгар в своей преданности Державе этот мурза даже самолично зарубил семерых своих татар... Трупы убитых кыпчаков на телегах вывезли из города...

Враз протрезвевшие русские воеводы хотели было штурмовать Казань, но подоспевший Янчура своим воинственным криком “Ур, Ур!“ смутил их сердца и заставил без боя отступить в Чуртан... Его нукратцы смогли скрытно сделать несколько кораблей, и с наступлением лета наши смогли очистить от неверных некоторые переправы... Мохаммед-Бахадир с 3 тысячами черемшанцев провел в Казань хана Ядкар-Мохаммеда, назначенного сеид-эмиром Ядкаром Кул-Ашрафом новым улугбеком Казанского иля, и остался в столице для ее охраны.

Глава 2. Как войско Алаши разгромило Казань

...Назревало новое столкновение с Москвой, потребовавшей отдать ей три западных иля вместе с Казанью. Кул-Ашраф, понимая что очередное нашествие неверных Держава может отбить только при помощи всех своих сил, обратился к Исмаилу с предложением заключить мир в обмен на удвоение казанской дани ногайцам. Зловредный улубий отказался, и сеид-эмир, страшно прокляв его, обратился за помощью к Крыму. Кан Кул-Ашраф предложил крымскому хану напасть на Исмаила и тем самым заставить его выйти из войны с Державой, но тот отказался и вместо этого предпринял никому не нужный набег на русскую окраину. В итоге сеид-эмиру так и не удалось высвободить силы восточных провинций Булгара для помощи Казани, и Ядкару пришлось лишь произнести горькие слова: “Поистине, действиями ногайского улубия Всевышний показывает, до каких пределов глупости и подлости могут дойти люди“. Конечно, можно было попытаться затянуть время переговорами в ожидании счастливой случайности, но неверные сами сделали их невозможными.

Один из их отрядов, возглавляемых Сэбэркаем, напал на корабль Бу-Юргана во время его плавания из Казани в Болгар. Мохаммедь-яр, возглавлявший братство “Эль-Хум“, желал навестить ихван и вознести молитву Всевышнему за спасение Державы, но внезапно был захвачен разбойниками и безжалостно изрублен по приказу Сэбэркая. Вскоре Сэбэркая и его людей поймали и насадили их головы на копья, прикрепленные на вершине казанской Булакской стены, но это не могло утешить пришедшего в оцепенение Кул-Ашрафа...

Летом 1552 года Алаша двинулся к Казани со 100 тысячами пехотинцев, 20 тысячами матросов и 80 тысячами всадников. Из всадников 50 тысяч были татарами, а 10 тысяч - мишарскими булгарами Шах-Гали. Алаша, не доверяя хан-керманским булгарам и улугбеку, держал их позади своих войск и использовал лишь для предотвращения отступления своих русских воинов. В Казани находились 3 тысячи черемшанцев, тысяча кавэсцев и 10 тысяч ополченцев-горожан под командованием МоХаммед-Бахадира. Весть о небывалой угрозе вернула Кул-Ашрафа к жизни...

Для операций против неверных вне города и возможного вывода казанского алая из города сеид-эмир смог выделить 6 тысяч ярчаллынцев, чаллынцев, арских и лаишевских казанчиев и казаков и 2 тысячи мамыш-бирдеевских чирмышей во главе с беком Япанчей. Кроме этого, 2 тысячи чирмышей во главе с самим Мамыш-Бирде действовали на Кара-Идели между Сундырем и Чуртаном. Остальные бились против учкуйцев и новых ногайцев Исмаила...

Всем было ясно, что Казань обречена. Но кан Кул-Ашраф, желая “подороже продать“ город неверным ради спасения восточной части Державы, сам прибыл в столицу и укрепил личным примером мужество ее защитников...

Первый отряд русских после переправы у Чуртана был встречен чирмышами Мамыш-Бирде, но смог после упорного боя захватить переправу. Второй отряд неверных штурмом взял Биш-Балту и безжалостно сжег этот красивый внешний балик Казани. Третий отряд русских взял Ташаяк и балик Кураиш. Четвертый отряд неверных протащил лодки к Кабан-кюлю и на них атаковал балик Касим. Наши и здесь дрались отчаянно, но после вероломного перехода Камая-мурзы на сторону русских положение стало безнадежным и булгары оставили этот последний внешний балик.  Только после этих боев, продолжавшихся три дня и три ночи и стоивших неверным 15 тысяч убитыми, Алаша рискнул переправиться через Кара-Идель с основным своим войском и осадить Казань... А бек Мохам-мед-Бахадир писал в своем письме-отчете сеиду Хусаину, что у ба-лынского улубия было 300 пушек, из которых 120 были отлиты аль-манскими мастерами и предназначались для разбития крепостных стен. Сто пушек были поставлены урусами против Арской стены, а 20 - против Исбельских ворот и били по ним непрерывно 45 дней. Наши  пытались  помешать  этому вылазками  и  нападениями  из Арского леса. Тогда русские сделали две огромные деревянные башни и стали с них стрелять по булгарам возле Арской и Исбёль-ской Нижней башен. Кроме этого, 80 тысяч неверных, из которых 30 тысяч были татарами, двинулись в Арский лес против Япанчи. Япанча стал отступать, выматывая противника боями у засек и крепостей. Так, через Змеиный овраг в Арском лесу, за который пали 300 борцов за веру, враг прошел по телам 3 тысяч своих воинов. За Улуг-катау и крепость Биектау, в которых пали 500 муджахидов, неверные заплатили жизнями 3 тысяч русских и 2 тысяч татар. Трехдневная осада и разгром Эчке-Казана, где мученически пали... 2 тысячи ополченцев и 1200 казаков Япанчи, стоили русским воеводам 4 тысяч балынцев и б тысяч татар... А Галикай помогал врагам, ибо поверил ложному обещанию Алаши предоставить всем игенче-ям права субашей. Правда, когда неверные попытались взять Шай-мардан, он с ними не пошел, и Янчура, потеряв 900 своих казаков, смог отбиться и истребить 2 тысячи русских и 4 тысячи татар... Отдохнув у Галикая в Арче, урусы пошли к Джури и взяли эту крепость. В ней пали 400 ополченцев и 100 воинов Япанчи, а противник потерял 2 тысячи русских и 2 тысячи татар. Отсюда бояры, думая, что путь на Чаллы свободен, двинулись к балику Шали, но при взятии его потеряли тысячу русских и 4 тысячи татар и предпочли повернуть назад через Лаиш... Кашанские ополченцы, обозленные на татар за то, что те перерезали всех жителей Шали, подстерегли их на отдыхе и угнали всех их коней, а когда мурзы бросились к русскому лагерю, перебили их из засад в лесных зарослях. Испуганные гибелью служилых кыпчаков, неверные впопыхах стали переправляться через реку Миша, и Япанча с ополченцами смог перебить здесь 15 тысяч неверных, потеряв 1900 своих... Боярам удалось взять Лаиш, но после этого у них осталось всего 20 тысяч воинов и главный их воевода сказал: “Теперь можно смело возвращаться, ибо мы остались без войска, и никто не упрекнет нас за отступление“. Япанча, у которого осталось 3 тысячи казаков, последовал за неверными и вновь стал за Арским лесом в ожидании возможного выхода алая из столицы...

Между тем казанцы сделали вылазку и разгромили обе башни, причем с одной сняли все пушки и повернули их в сторону неверных. Все же русским удалось выстрелами из альманских пушек проломить часть стены в указанных местах, хотя и ценой потери 20 тысяч своих. У Алаши осталось еще 100 тысяч воинов. Сойбк тысяч из них он бросил в пролом у Арской башни, а 10 тысяч - в тфолом у Исбельской Нижней башни. Еще 10 тысяч полезли на стену в других местах для отвлечения защитников от проломов и все были легко перебиты. У одних Мир-Галиевских ворот наши при помощи больших пушек... уложили - вровень со стеной - 3 тысячи неверных во главе с их бояром Иджим-Тюряем... С потерей 10 тысяч воинов у Айдар-мунчи, где наши сделали нечто вроде маленькой крепости и отчаянно ее защищали, русским удалось подойти к Шах-ри Газану и начать штурм Богылтау. Наши в Бухар Йорты бились до последней возможности и только после того, как были израсходованы все боеприпасы, отступили по подземным ходам за Саинов ров. Тогда кан Ядкар Кул-Ашраф, невзирая на протесты сардара Мохаммед-Бахадира, вышел к мечети “Мохаммед-Алам“, которую люди чаще называли его именем, и призвал всех стать здесь неотступно... Русские прорвались тогда со стороны Верхней Исбельской башни и стремились соединиться со своими, наступающими из Бухар Йорты. Но сеид-эмир проявил стойкость и отбил противника от мечети, после чего наши прогнали врага и от Верхней Исбельской башни и заставили кяфиров в ужасе выбежать из города. Увидев происходящее, Алаша сел на коня и собрался бежать от Казани. Не растерялся только брат его. Он велел лучшему отряду балынцев, охранявшему урусского улубия, немедленно войти в город через арский пролом и разбить войско сеид-эмира Кул-Ашрафа. Этот отряд вновь пробился к мечети “Мохаммед-Алам“, что приободрило бежавших и заставило их вновь устремиться на штурм города...

Глава ногайской охраны улугбока Ядкара Зейнеш дрогнул и внезапно отступил с тремя сотнями своих кыпчаков за мечеть. Мохаммед (Ахмед)-Бахадир был занят тогда отражением натиска неверных на Верхнюю Исбельскую башню, а все воины, шакирды и мударрисы, окружавшие кана Кул-Ашрафа, были уже убиты. Воспользовавшись этим, урусы прорвались к сеид-эмиру, и один из них ударил его тяжелым копьем... Наши закричали от ужаса. Мохаммед-Бахадир смог тигриным броском выхватить умирающего правителя Державы из толпы неверных и отнести его в Ханскую мечеть. Придя в себя, сеид-эмир справился о положении дел. Узнав о прорыве Урусов за Тазикский ров, он велел сардару вывести алай из города и в составе войска Япанчи уйти в Корым-Чаллы. Сам он, несмотря на мольбы Ахмед-Бахадира, остался умирать в мечети вместе с собравшимися там уцелевшими жителями, а власть передал сыну Хусаину... Мохаммед-Бахадир велел тысяче солдат, 1500 ополченцев и ногайцам улугбека Ядкара выходить из города на пространстве от Ханских ворот до Верхних Исбельских и поднял над самыми высокими башнями зеленые знамена. Потеряв 500 бойцов, сардар вывел лю-Дей на Козий луг. Япанча по его сигналу немедленно прибыл туда еще до него и успел растоптать правобережный стан кинязя Курба-та и 4 тысячи чувашей, вздумавших помешать соединению. Включив отряд Ахмед-Бахадира в свое войско, Япанча пошел к Чаллам...

После штурма у Алаши осталось 64 тысячи воинов. Разъяренный потерями улубий велел своим не щадить никого. Все мечети города были забрызганы кровью стариков, женщин и детей, искавших там защиты. Из мечети “Мохаммед-Алам“ балынцы и служилые татары вытащили тысячу связок книг и сожгли их. Моджарские булгары, вошедшие в Казань с Шах-Гали уже после взятия столицы, при виде этого остолбенели. Опомнившись, они бросились прямо в костры и, обжигаясь, выхватили из них несколько священных книг...

Из всех жителей, численность которых превышала 65 тысяч, в живых осталось 500 кара-муслимов и мусульман - и то лишь потому, что за них попросил Шах-Гали. Этих несчастных развели по монастырям, где нескольких силой принудили принять христианство, а остальных, оставшихся верными истинной вере - в основном женщин и детей - безжалостно прикончили голодом или утопили.
 

стр.296-301




Гласувай:
7



1. apostapostoloff - Пък Асн Генов
09.12.2013 06:20
щял да се жени за русата Златка!
цитирай
2. atil - Радвам се за него! И аз си падам по ...
09.12.2013 09:23
Радвам се за него! И аз си падам по мойто русото...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5662718
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930