Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 14:44 - История на Волжка България (Трети емират: 15 - 16 в.) - 4
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3872 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 24.03.2015 12:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Битката за Казан и как войската на Алаша(Иван Грозни) от руснаци и татари разгромила българската столица. Ловната война и краят на управлението на последния емир Шейх-Гали и на Волжка България - Втора част

image

Трон на волжко-българските Канове(емир-сеиди). Доста "странно" прилича на троновете в българските църкви. Явно става дума за много стара българска традиция, нямаща нищо общо никакви чужди влияния- руски,турски или пък гръцко-арабски или монголски!


Ловната война

Новият сеид Хусаин бил разгневен от безчинствата на неверните в Казан, но нищо ни можел да направи тогава, защото Галикай с алатските крадци помагал на русите. Алаша използвайки тази подръжка, се върнал в Москва с 50 хил. воини, а останалите оставил в Казан и Чуртан.
Своето обещание той не изпълнил, и неговите чиновници почнали да одират иченгеите(селяните) не по-зле от уланите и мурзите. Тогава Галикай признал властта на държавата, претрепал балинските събирачи на данъци и се съединил с Янчура за война срещу Москва. Мамиш-Бирде веднага обсадил Чуртан. Сеида пратил Саръ-Бахадира, син на Аталъка, на помощ при Янчура, а Ахмед-Бахадира - да се съедини с Мамиш-Бирде.
Болярите излезли срещу тях както от Казан, така и от Чуртан, хвалейки се, че отиват също като на весел лов. Затова тази война я нарекли - Ловната.
Янчура привидно отстъпил към Биектау, където ликвидирал тръгналите след него 800 руснака и 1200 "бетле татари". Мамиш-Бирде с Мохамет-Бахадира също отстъпили от Чуртан към Симбир и без усложнения изтрепали хукналите след тях да ги преследват 1500 балинци, 2 хил. алатски крадци и 3 хил. чуваши. Алаша(Иван Грозни) като получил вестта за това, изпаднал в ужас и искал да изведе от Казан и Чуртан остатъците от своята войска, но един негов съветник го удържал от това намерение с думите: "Ти обеща преди на християнските богове да изтребиш всички българи до един и да дадеш техните земи на болярите и на обикновените воини, и сега не можеш да отстъпиш, без да си навлечеш проклятието на нашите богове и гнева на воините".(Мюсюлманите считали християнството за многобожие...)
Тогава Алаша изпратил в Булгария голяма армия, и тя воювала там до 1554 г., унищожавайки всичко по своя път. В борбата с неверните паднали и Галикай, и Янчура. След това улубия оставил в завладените казански и арски градове свои гарнизони, но те били ликвидирани от игенчеите веднага след заминаването на армията. Тези игенчеи вече били под началството на помощника на Галикая, Таш-Мохамед. А той бил един от шакирдите на Ядкара и по чудо оцелял в боя при медресето. Навсякъде носел едно парче камък от стената на джамията "Махамед-Алам" и когато се молел преди бой, слагал го до себе си...

А за урусите се биел един наш изменник - Шамай, избягал казак на Япанча, той бил водач на неверните, когато те нападали Япанча и Галикая.

image

По принуда селяните(игенчеи) станали воини...


Таш-Мохамед проследил предателя и, като го хванал с богатирските си ръце, разкъсал го като яре. Той имал 10 хил. отчаяни храбреци, но втората армия на Алаша от 20 хил. руси и 40 хил. татари все пак го изтласкала от Ечке Казан. Урусите панически страхувайки се от Таш-Мохамеда, отказали да останат в завладените градове, и тогава болярите разположили в балиците алатски крадци и служебни татари. Те, неверните, предполагали, че ще получат за това от руснаците български земи, но ето че отново дошли муджахидите на Таш-Мохамеда и от раз приключили с тях. Две хиляди оцелели алатци даже се зарадвали, защото си мислели да присвоят земите на убитите мурзи.

Когато третата армия на неверните отново изкарала Таш-Мохамеда от Ечке-Казан, тези "бетле татари" се разположили в завзетите арски градове и почнали да безчинстват в окръга. Муджахидите избили хиляда от тях, а другите ги изклали самите игенчеи. Такъв бил жалкият край на алатските крадци...А юнаците на Таш-Мохамеда казвали, че няма да бъдат повече игенчеи(селяни), докато не убият сто хиляди врагове. Когато ги питали, защо така, те отговаряли: "През зимата на 1553 г. неверните закарали 100 хил. мусулмани - в болшинството си старци, жени и деца - в дивата гора и там ги държали докато не умрат от премръзване. Ние видяхме телата на тези нещастници, и сърцата ни няма да омекнат, докато враговете не се задавят в собствената си кръв".

Четвъртата армия на Алаша отново изкарала Таш-Мохамеда от Арския ил(област), и той отстъпил в Кашан. Сеид-емира Хусаин обявил неговите муджахиди за свои казаци, а дошлите при него на служба ногайци на бия Юсуфа пратил при Мамиш-Бирде със заповед да се обяви техния бий за казански улугбек. Бека дръзко отишъл пред стените на Казан и там пред всички обявил бия за улугбек на града. Алашата като научил изпаднал в неистов гняв, и изпратил пета войска от 15 хил. руси и 35 хил. татарски кипчаци да завладеят Чалла(Столицата на Ашрафидите, Казан бил столица на Азановичите. Двете династии враждували и се сменяли във власта. Тогава управлявали Ашрафидите и назначавали в Казан улугбек-губернатор на града и областа. Този град с областта му по-късно големите специалисти по история, го обявили за "казанско царство". После и думата царство не им харесала и я заменили с ханство.).

image

Ето и  фрагмент от западноевропейска карта на Тартария от 1706, с която също много се спекулира... Велика Тартария, която стигала до Китай и Тихия океан, била "империя русов" и др. тем подобни нелепици...Британците които по това време обичали да картографират всичко точно и педантично направили и карта на Източна Европа и Северна Азия и едни обширни територии ги кръстили с името Тартария. Географска област! Означаващо "Страна на варварите"(Адска страна, дива - тартар - преизподня, тартор - глава на дяволите, така са я наричали във всички западни карти по това време. Но жителите на тази огромна географска област не са се наричали така, и там народностите тогава са били доста повече отколкото сега. Те пък от своя страна наричали всички на запад - немци( не мы).  На тази карта обаче точно отбелязали всички княжества и кралства според техните разбирания. И слава Богу дори по това време когато Волжка България вече не била политически субект а анексирана от Русия, те отбелязали дори двете основни области на България под властта на Ашрафидите и на Азановичите. Даже и титлите са „крал (роа) на Казан” и „княз (дук) на България”. Така че записаното от българските летописци в "Джагфар тарихи" пак се потвърждава, този път от Енциклопедия Британика.


Таш-Мохамед се държал в Кашан до последна възможност и отсъпил своя балик едва след като останал с хиляда воини. С тях заминал към Чалла, и сеид-емира Хусаин заповядал на всички да се изтеглят през Яр Чала към Уфа. Таш-Мохамед останал да защитава столицата и след седмица боеве през ноща тайно я напусна с 200 от своите воини. Татарите се спуснали след него в преследване, но при Яр Чала били атакувани от ярчелинците и придошлите адигелци и били съсечени до последния човек.
Когато дошли русите, много от ярчелинците не заминали за Уфа, а останали да защитават своя балик. Болярите надхитрили защитниците, като заповядали на своя ногайски бий да влезе в града. Когато урусите се отдръпнали, той се появил пред вратите и се предсавил като наемник на техния сеид-емир - а действително той бил роден брат на казанския улугбек(този когото "назначили"отвън пред стените на града).
Нашите повярвали и отворили вратата, което позволило на ногайците да я превземат и да пуснат през нея русите. Ярчелинците се прехвърлили през стената в полето, но затънали в снега и бързо били изловени от русите. Доволен от този изход болярина пратил плениците на строежа на новата руска крепост на мястото на разгромения балик Лаиш.

Шестата армия на Алаша след това нахлула в областта на Мамиш-Бирде. Кипчаците на Маджита се сражавали вяло, и субашите и чермишите, раздразнени от допълнителните данъци за издръжка на тези наемници, взели, че ги изгонили...Урусите крачка по крачка изтласквали бека и не го оставяли на спокойствие, докато, накрая, той не преминал Кара Идел(Волга) и не заминал към Симбир.
Атъш Нарик, надявайки се, че угодничеството пред русите ще запази властта му над областта, вероломно заловил Мамиш-Бирде и го предал на русите. Болярите му обещали помощ против войската на сеид-емира на България, но излъгали. Когато Мохамед-Бахадир наближил Симбир, руският болярин нарочно отсъпил в полето и позволил на черемшанците да влязат и разгромят града. Мохамед след разгрома на Симбир лекомислено продължил напред, без да разузнае месността, и попаднал в засада. Вярно, че повечето черемшанци успели да се измъкнат, но техния сардар попаднал в плен.

По това време Алашата вече бил замислил война с артанските алманци(прибалтийските немци) за да получи плячката, която не успял да вземе в Казан. Съветника му го уговарял да почака с това и да доубие държавата на българите. Но Иван Грозни, разпален от разказите на посланиците и на ходилите нататък, за богатството и слабостта на Артан, за всичко забравил.
По заповед на Алаша, Шах-Гали отишъл с дипломатическа мисия в Уфа(последната столица на България) и предложил мир с Москва.

image

Традиционни костюми на българите от 15-16 век във Волжка България.


Условията били такива: участие на български бекове във войната с Артан(Прибалтика и немците) на страната на русите и плащане на данък в зърно, добитък и скъпи кожи. Хусаин се съгласил. Ловната война завършила, и 10 хил. българи начело с освободените Мамиш-Бирде и Ахмед-Бахадира тръгнали към Артан в състава на войската на Шах-Гали.



Следва продължение


На русском:

Глава 3. Охотничья война

Сеид Хусаин был разгневан бесчинствами неверных в Казани, но ничего не смог тогда сделать, ибо Галикай с алатскими ворами помогали русским. Алаша, пользуясь этой поддержкой, смог вернуться в Москву с 50 тысячами воинов, а остальных оставил в Казани и Чуртане. Своего обещания он не выполнил, и его чиновники стали обдирать игенчеев не хуже, чем уланы и мурзы. Тогда Галикай признал власть Державы, перебил балынских сборщиков налогов и соединился с Янчурой для войны с Москвой. Мамыш-Бир-де тут же осадил Чуртан. Сеид немедленно послал Сары-Бахадира, сына Аталыка, на помощь Янчуре, а АхмедгБахадира - на соединение с Мамыш-Бирде. Бояры вышли против наших как из Казани, так и из Чуртана, похваляясь, что едут как на веселую охоту. Поэтому эту войну прозвали Охотничьей. Янчура притворно отступил к Биектау, где покончил с преследовавшими его 800 русских и 1200 “бетле татар“. Мамыш-Бирде с Мохаммед-Бахадиром также отступили от Чуртана к Симбиру и легко покончили с бросившимися за ними 1500 балынцев, 2 тысячами алатских воров и 3 тысячами чувашей. Алаша, получив известие об этом, пришел в ужас и хотел вывести из Казани и Чуртана остатки своих войск, но один его советник удержал его от этого словами: “Ты обещал прежде христианским богам истребить всех булгар до единого и отдать их земли боярам и простым воинам, и теперь не можешь отступить, не навлекая на себя проклятия наших богов и гнева воинов“.

Тогда Алаша послал в Булгар большую армию, и она воевала до 1554 года, уничтожая все на своем пути. В борьбе с неверными тогда пали и Галикай, и Янчура. Потом улубий оставил в захваченных казанских и арских городах свои гарнизоны, но они были перебиты после ухода армии игенчеями, которых возглавил помощник Гали-кая Таш-Мохаммед. А он был одним из шакирдов Ядкара и чудом уцелел в бою у медресе. Всюду он носил кусок камня от стены мечети “Мохаммед-Алам“ и когда молился перед боем, клал его рядом с собой...

А за Урусов бился один наш изменник - Шамай, беглый казак Япанчи. Он был проводником неверных, когда те ходили против Ян-чуры и Галикая. Таш-Мохаммед выследил предателя и, схватив его своими богатырскими руками, разодрал, как козленка. У него было 10 тысяч отчаянных храбрецов, но вторая армия Алаши из 20 тысяч русских и 40 тысяч татар все же выбила его из Эчке-Казана. Урусы, панически боясь Таш-Мохаммеда, отказались оставаться в захваченных городах, и тогда бояры разместили в баликах алатских воров и служилых татар. Те, неверные, полагали, что получат за это от русских булгарские земли, но вот снова пришли муджахиды Таш-Мохаммеда и враз покончили с ними. Две тысячи уцелевших алат-цев даже обрадовались этому, ибо рассчитывали присвоить земли убитых мурз. Когда третья армия неверных вновь выбила Таш-Мохаммеда из Эчке-Казана, эти “бетле татар“ы разместились во взятых арских городах и стали наполнять округу своими бесчинствами. Муджахид"ы перебили тысячу из них, а другую перерезали сами игенчеи. Таков был жалкий конец алатских воров... А молодцы Таш-Мохаммеда говорили, что не будут больше игенчеями до тех пор, пока не убьют сто тысяч врагов. Когда их спрашивали, почему так, они отвечали: “Зимой 1553 года неверные загнали сто тысяч мусульман - в большинстве стариков, женщин и детей - в дикий лес и там заморозили их. Мы видели тела несчастных, и сердца наши не оттают до тех пор, пока враги не захлебнутся в потоках собственной крови“.
Четвертая армия Алаши вновь выбила Таш-Мохаммеда из Арского иля, и он отступил в Кашан. Сеид-эмир Хусанн объявил его муджахидов своими казаками, а прибывших к нему на службу 2300 ногайцев бия Юсуфа направил к Мамыш-Бирде с приказом объявить их бия новым казанским улугбеком. Бек дерзко подъехал к столице и в виду ее провозгласил бия улугбеком. Алаша пришел в полное неистовство, узнав об этом, и велел пятому своему войску из 15 тысяч русских и 35 тысяч татарских кыпчаков взять Чаллы. Таш-Мохаммед держался в Кашане до последней возможности и уступил свой балик лишь после того, как у него осталась всего тысяча воинов. С ними он отошел к Чаллам, и сеид-эмир Хусаин велел всем уходить через Яр Чаллы. в Уфу. Таш-Мохаммед остался защищать столицу и после недели боев ночью скрытно оставил ее с 200 своих. Татары бросились за ним в погоню, но у Яр Чаллов были атакованы ярчаллынцами и подоспевшими агидельцами и вырублены до единого человека. Когда подошли урусы, многие ярчаллынцы не ушли в Уфу, а остались защищать свой балик. Бояры перехитрили защитников, велев своему ногайскому бию войти в город. Когда урусы притворно отошли, тот появился у частокола и выдал себя за наемника сеид-эмира - а действительно, он был родным братом казанского улугбека. Наши поверили и открыли ворота, что позволило ногайцам  взять их  и впустить  через  них русских.  Ярчаллынцы бросились через стену в поле, но утонули в снегу и быстро были переловлены. Довольный таким исходом дела бояр отослал пленных на строительство русской крепости на месте разгромленного балика Лаиш.

Шестая армия Алаши после этого вторглась в область Мамыш-Бирде. Кыпчаки Маджита сражались вяло, и субаши и чирмыши, раздраженные чрезвычайными поборами на содержание наемников, взяли и изгнали их вон... Урусы шаг за шагом теснили бека и не оставляли его в покое до тех пор, пока, наконец, он не перешел Кара-Идель и не ушел к Симбиру. Алтыш Нарык, надеясь, что угодливостью перед русскими сохранит иль под своей властью, вероломно схватил Мамыш-Бирде и выдал его неверным. Бояры обещали ему помощь против войска сеид-эмира Булгара, но обманули. Когда Мохаммед-Бахадир подступил к Симбиру, бывший возле него бояр нарочно отступил в поле и позволил черемшанцам взять и разгромить город. Мохаммед после разгрома Симбира легкомысленно двинулся дальше, не разведав местности, и угодил в засаду бояра. Правда, большей части черемшанцев удалось уйти, но их сардар попал в плен...

Алаша тогда уже замыслил войну с артанскими альманцами ради получения добычи, которой он не получил в Казани. Советник улу-бия уговаривал его повременить и добить Державу, но тот, распаленный рассказами послов и перебежчиков о слабости и богатстве Артана, обо всем забыл. По приказу Алаши посол Шах-Гали проехал в Уфу и предложил сеид-эмиру мир с Москвой в обмен на благословение тем участия булгарских беков в войне с Артаном на стороне русских и уплату дани зерном, скотом и мехами. Хусаин согласился. Охотничья война закончилась, и 10 тысяч булгар во главе с освобожденным Мамыш-Бирде и Ахмед-Бахадиром двинулись на Артан в составе войска Шах-Гали

стр.301-304





Гласувай:
6



1. shtaparov - Много ценна е картата на Волжка Б...
18.01.2015 16:55
Много ценна е картата на Волжка България,приложена тук!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5673195
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930