Прочетен: 7099 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2016 15:41
Битката за Казан и как войската на Алаша(Иван Грозни) от руснаци и татари разгромила българската столица. Ловната война и краят на управлението на последния емир Шейх-Гали и на Волжка България - Трета част
Как започнало и завършило управлението на последният емир на Булгария - Шейх-Гали
След първите успехи във войната с алманците(германците) Балинеца(руския цар) заповядал на казанските си воеводи да ликвидират останалите български бекове(аристократи). Те поканили при себе си в Казан бековете и казаците, желаещи да получат земи в руската част на българските земи или пък имащи някакви претенции към Москва. Когато бековете и казаците влезли в Казан, настанили ги в Кураишевския балик и рано сутринта ги изклали както спят. Сред убитите бил и адигелския улугбек, сина на Алмата, Еней-бек...
В Артан нашите се сражавали така доблестно, че били удостоени с много награди от московския улубий. А Ахмет-Бахадир, който пленил алманския бек, с 5 хил. от своите хора бил отзован в Москва за охрана на самия Иван Грозни от разбунтувалите се срещу него боляри.
Иван Грозни и опричниците
Сеид-емира бил силно възмутен от това и заповядал на сардара да се върне в държавата, но руския улубий го уговорил да остане в замяна на огромна заплата.
През лятото на 1570 г. корпуса на Мохамет-Бахадир участвал в похода срещу Галидж(Новгород) и разгромил този град като отмъщение за участието на галиджийците в превземането на Казан.
На обратния път обаче, сардара научил за намерението на улубия(руския цар) да унищожи войската му и избягал в България през Хан-Керман. Тамошните боляри не се решили да пречат на прехода. От моджарските българи той разбрал, че Сююмбика, която станала младша жена на Шах-Гали, била отровена заради отказ да се покръсти, по заповед на Алаша. А още преди нея бил отровен и самият Шах-Гали. И хана и жена му били отровени, защото Алашата се опасявал, да не преминат на служба при сеид-емира на България заедно с моджарските българи, и съюзните им български ногайци. Въпреки това, все пак война с държавата избухнала...
Българи от времето на Третия емират във Волжка България.
В 1569 г. заради безгрижието на сеида, който разпуснал войската заради един празник, русите от Чулман внезапно заели Уфа. Хусаин едва успял да избяга и получил прякора "Байрам-Гази"(веселбарски юнак). А и самата тази война започнали да я наричат "Байрам сугашъ". Япанча по това време бил в областта Себер-Ищяк, Ищякския ил. Отишъл на помощ и останал там с 500 казаци. Дали му титлата тюре(тархан) на тази област. Там живеели 12 хил. наши субаши(държавни селяни). Той по-късно се отличил във войната с неверните, нахлули в неговия Себер(Сибир), и умрял по време на една битка с тях...
През същата тази година Хусаин умрял, и властта преминала към сина му Шейх-Гали. Той три години храбро воювал, но след това се принудил да отстъпи към земите на булгарските ногайци...Обаче вече към 1579 г. утвърдилите се в Уфа руснаци, довели своите съюзници, башкортските бии, които минали на тяхна страна, до просешка тояга и ги накарали в отчаянието си да преминат отново на страната на сеид-емира Шейх-Гали. Този последен български владетел живял известно време в Каргала, заради което получил прякора "Каргалай". Неговата войска в която освен нашите, имало и булгарски ногайци, себерци, и киргизи, превзела Уфа изгонила русите. Повечето от тях били убити, но имало един отряд, който успял да отстъпи в Чулман в пълен боен ред и ожесточено защитавайки се. Когато нашите попитали пленниците, на какво се дължи тази твърдост, те отговорили, че им била поверена охраната на едно особено скъпо за Алаша изображение на един от руските богове...
(Икона. Явно вярата и от едната и от другата страна тогава е вършила чудеса...)
Нашите отново настъпили в завладените български земи към г.Кан, Джукетун, Мир-Галидж, Куш-Урма и Чулман, но засухата през 1583 г. предизвикала страшен глад и разместване на населението. Върху държавата се стоварила отново войската на Алаша унищожавайки всичко по пътя си.
Мохамед-Бахадир по това време вече бил умрял, Иштякския бек Ермак, който се отличил във войната с чулманските казаци, паднал по време на набега към Джукетун, и от знатните букове с Шейх-Гали останал само сина на Еней-бека, Беркет. Тогава самият сеид-емир отишъл при чалинците, заедно със своята хазна и ги призовал да застанат под знамената му, но те измъчени от глад и опасявавайки се от руско клане, му отвърнали: "Ние имаме по-важна работа от войната - да приберем реколтата."
Разстроеният сеид почнал да отстъпва към Уфа. Башкортските българи също го напуснали, и с него останали едва 50 казаци(Същата работа както при нашия Ивайло...Всички селяни го напуснали и с него останали 300 болярски войника на пра-пра- дядо ми..., от рода Азан..Този род подкрепял Ивайло защото той гарантирал престолонаследието на сина на Мария и се стремял към силна и независима България. Гадното продажно болярство, което винаги ненавиждало силната власт на Асеневците - прецакало Ивайло а с това и действителната власт на Асеневци.Той, Иваил и тях, войниците разпуснал тогава, и отишъл с 40-50 човека при ногайците за помощ...А там пък го прецакал византийският пратеник с византийското злато..).
При устието на р.Ика един казак казал на сеида: " О Кане! Конете изнемогнаха и ще ни се наложи да хвърлим тук или златото, или твоите любими книги. Ще заповядаш да хвърлим книгите ли?" Шейх-Гали отвърнал: "Хазната е нужна на държавата, а ако държавата е престанала да съществува - то защо ни е злато? Сега за хората по-важни ще са книгите, откъдето те ще могат да почерпят сили за съхранение на своите обичаи и за възтановяването на държавата. И един дастан на Гали в такова време струва по-скъпо от всяка хазна. Затова оставето златото и вземете книгите".
Казаците закопали при устието на Ика съкровищата на българската хазна, така че неверните, които заели Уфа по-късно, нищо не получили. Шейх-Гали напуснал столицата през късната есен, като заявил на останалите с него 12 верни бека: "Срещу нас идва неприятел, който заплашва с изтребление целия наш народ в случай на съпротива, а и самия народ е останал без никакви сили и не е в състояние да изкара някакво по-значително количество воини. Повечето бекове заради запазването на своите владения, срамно се подчиниха на русите(Същото става и тук през 14 век, там се покръстват веднага или по-късно а тук стават мюсюлмани). В такъв случай нашето съпротивление ще бъде безсмислено и ще обрече хората на гибел. Аллах, както се вижда, ми отставя една възможност: доброволно отстраняване от хилядолетната власт на моя род над Българската държава. И аз, както би трябвало и за всичките роби на Всевишния, спокойно и безропотно се подчинявам на повелята на Великия Тангра и напускам страната."
След тези думи сеида направил молитва и със своите казаци напуснал Уфа...Неговата тетрадка завършва със стихове, посветени на предалите държавата и него бекове:
Дус, дус дигенем -
Дус тугел икенез!
Дус дип ук йоргенем -
Бар да дошман икенез!
И, балалар, балалар,
Безден елап каларар:
Безден калган милларнъ
Руслар килеп алалар.
.........................................
Аз ви наричах "приятели мои" -
не сте били такива вие!
Мислех, силни сте в дружбата,
Оказа се - че сте врагове!
Ех, деца, деца - след нас
Вие ще останете в сълзи;
наследството ви ще пропадне
Русия идвайки, ще го вземе.
А горчевината на тези думи - още е по устните ни...Разказват, че след заминаването на сеид-емира в Киргиз, неговите 12 верни бека започнали сподвижничество за разпространение на вярата и заслужили званието шейх. Всеки от тях основал медресе, и станали шакирди, които се занимават с преписването на редки и стари книги. Всичко необходимо за съществуването на тези медресета(духовно-светски училища към храмовете) се вземало от средствата на закопаната хазна. Когато било нужно, най-способните за бой шакирди се обединявали в отряди и преминавали през войската на неверните и отивали до устието на Ика. Вземайки нужното количество злато те стремително се връщали в своите аули, където действали медресетата.
Благодарение на това били спасени стотици книги, а нашият народ можал да издържи всички удари на съдбата и отново да се вдигне на свещенна война за възстановяването на Българската държава...
(От тази последна дописка към книгата на Шей-Гали, и към сборника, в който има множество дописки през годините от различните му притежатели, явно става дума за голямото въстание през 1683-4 г.А сборникът е бил събран по заповед на сеида Джагфар през 1680 г.)
Край
На русском:
Глава 4. Как началось и закончилось правление Шейх-Гали
После первых успехов в войне с альманцами Балынец велел казанским воеводам прикончить остальных булгарских беков. Те пригласили к себе в Казань беков и казаков, желавших получить земли в русской части Державы или имевших претензии к Москве. Когда беки и казаки въехали в Казань, их разместили в Кураишевом балике и под утро всех перерезали спящими. Среди убитых был агидельский улугбек, сын Альмата Еней-бек...
В Артане наши сражались так доблестно, что удостоились многих наград от московского улубия. А Ахмед-Бахадир, пленивший альманского бека, был с 5 тысячами своих в 1569 году отозван в Москву для охраны самого Алаши от взбунтовавшихся против него бояров. Сеид-эмир Хусаин был этим сильно возмущен и велел сардару вернуться в Державу, но улубий уговорил его остаться в обмен на огромное жалованье. В 1570 году корпус Мохаммед-Баха-дира участвовал в походе на Галидж и разгромил этот город в отместку за участие галиджийцев во взятии Казани. На обратном пути сардар узнал о намерении улубия перебить его войско и бежал в Державу через Хан-Керман. Тамошние бояры не решились помешать его проходу. От моджарских булгар он узнал, что Сююмбику, ставшую младшей женой Шах-Гали из-за нежелания принимать крещение, отравили по приказу Алаши ее слуги-татары. Еще раньше был отравлен сам Шах-Гали. И хан, и его жена были отравлены потому, что Алаша опасался их перехода на службу сеид-эмиру Булгара вместе с моджарскими булгарами и союзными с ними ногайцами. Тем не менее... война с Державой все же разразилась...
В 1569 году из-за беспечности сеида, распустившего войско на праздник, русские из Чулмана внезапно заняли Уфу. Хусаин едва успел бежать из столицы и получил за свое легкомыслие прозвище “Байрам-Гази“. И саму эту войну стали называть “Байрам сугышы“. Япанча тогда был послан в область Сэбэр-Иштяк Иштякского иля за помощью и остался там с 500 своих казаков. Ему дали титул тюрэ этой области, где проживало 12 тысяч наших субашей. Он позднее отличился в войне с неверными, вторгнувшимися в его Сэ-бэр, и умер во время одного боя с ними... В том же году Хусаин умер, и власть перешла к его сыну Шейх-Гали. Он три года храбро бился с неверными, но затем вынужден был отступить к булгарским ногайцам...
Однако уже в 1579 году урусы, утвердившиеся в Уфе при помощи перешедшей на их сторону части башкортских биев, довели своих союзников до полного обнищания и заставили их в отчаянии перейти на сторону сына Хусаина сеид-эмира Шейх-Гали. Правитель некоторое время жил в Каргалы, почему получил прозвище “Каргалый“. Его войско, в котором, кроме наших, были и булгарские ногайцы, и сэбэрцы, и кыргызы, выбило неверных из Уфы. Большинство русских было перебито, но один из их отрядов смог отступить в Чулман в полном порядке и ожесточенно защищаясь. Когда наши спросили у пленных, чем объясняется такая стойкость, те ответили, что им была вверена охрана особо дорогого для Алаши изображения одного из русских богов...
Наши вновь прорвались к Кану, Джукетуну, Мир-Галиджу, Куш-Урме и Чулману, но засуха 1583 года вызвала страшный голод и разброд среди народа. На Державу вновь двинулось войско Алаши, уничтожая все на своем пути.
Мохаммед-Бахадир к тому времени уже умер, иштякский улуг-бек Ермак, отличившийся в войне с чулманскими казаками, пал во время набега на Джукетун, и из знатных беков с Шейх-Гали оставался лишь сын Еней-бека Беркет. Тогда сам сеид-эмир прибыл к чаллынцам со своей казной и призвал их стать под его знамена, но те, измученные голодом и опасаясь русской резни, ответили ему: “У нас есть дело поважнее войны - уборка хлеба“. Расстроенный сеид стад отступать в Уфу. Башкортские булгары также покинули его, и с ним оставалось всего 50 казаков. У устья Ика один казак сказал сеиду: “О, кан! Лошади выбились из сил и нам придется оставить здесь либо золото, либо твои любимые книги. Прикажешь бросить книги?“ Шейх-Гали ответил: “Казна нужна государству, а если государство перестало существовать - так к чему нам золото? Теперь людям важнее будут книги, откуда они смогут почерпнуть силы для сохранения своих обычаев и восстановления Державы. И один дастан Гали в такое время стоит дороже любой казны. Поэтому бросайте золото и везите книги“.
Казаки закопали в устье Ика все сокровища булгарской казны, так что неверным, занявшим Уфу, ничего не досталось. Шейх-Гали покинул столицу поздней осенью, заявив оставшимся с ним 12 бекам: “На нас идет неприятель, который грозит истреблением всему нашему народу в случае сопротивления, а сам народ совершенно выбился из сил и не в состоянии выставить сколько-нибудь значительное число воинов. Большинство же беков ради сохранения своих владений постыдно подчинилось урусам. В таком случае наше сопротивление будет бессмысленным и обречет людей на гибель. Аллах, как видно, оставляет мне одно: добровольное отстранение от тысячелетней власти моего рода над Булгарской Державой. И я, как и должно всем рабам Всевышнего, спокойно и безропотно подчиняюсь повелению Великого Тангры и удаляюсь в Кыргыз“.
После этих слов сеид совершил молитву и со своими казаками покинул Уфу. Его тетрадь завершается стихами, посвященными предавшим его и Державу бекам:
Дус, дус дигэнем -
Дус тугел икэнсез!
Дус дип ук йергэнем -
Бар да дошман икэнсез!
И, балалар, балалар,
Бездэн ел аи кал ал ар;
Бездэн калган малларны
Руслар килеп алалар.
Вас я звал “друзья мои“ -
Не такими были вы.
Думал, дружбой вы сильны.
Оказалось, вы - враги.
Дети, дети - после нас
Вы останетесь в слезах.
И наследство пропадет -
Рус его, придя, возьмет.
А горечь этих слов - до сих пор на наших губах... Рассказывают, что после отъезда сеид-эмира его 12 верных беков стали подвижничать в деле распространения веры и заслужили звание шейхов. Каждый из них основал медресе, шакирды которых занимались переписыванием редких и ветхих книг. Все необходимое для существования этих медресе приобреталось на средства из закопанной казны. Когда было нужно, наиболее способные к бою шакирды объединялись в отряды и пробивались сквозь войска неверных к устью Ика. Взяв необходимое количество золота, они стремительно возвращались в свои аулы, где действовали медресе. Благодаря этому были спасены от гибели сотни книг, а народ наш смог выдержать все удары судьбы и вновь подняться на священную войну за восстановление своей Булгарской Державы...
стр.304-307
ИСТОРИЯ НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ (Трети емират...
История на Волжка България (Трети емират...
Правят министерство на истината Публикув...
САМУИЛ. ПРОИЗХОДЪТ НА КОМИТОПУЛИТЕ.
Езика ни вообще не е същия както през 10 век - не е същия славянски който е бил наложен тогава. Защото са го наложили на около 50-60 процента тюркоезични или двуезични българи и останалите славяноезични.
Той е почти същия обаче в Русия! А те са го взели от нас, този писмен и официален език! Но там е наложен в преобладаващо славяноезична страна и той се е запазил такъв какъвто е бил.
Тук има друго развитие в българска среда. Имало е още много булгар-тюркски думи, но изкуствено са ги махнали и са ги заменили с руски думи. Махнали са после и стария правопис, променливото "е" и така разрушават единството между източните и западните говори...
Тук в тази поредица става дума за волжките българи, които никога не са минавали на славянски език и от дълбока древност до днес си говорят на стария български език. Който е почти еднакъв с турския или гагаузкия или кавказките езици, и вообще същия стар език на който и сега в Русия говорят около 25 милиона души.
Нищо секретно и неразбираемо няма, мъглите и неразбориите ги създават болни хора. С болни мозъци и несигурно етническо самосъзнание.
От друга страна тази мъгла и лъжа която витае над нас и нашата история е предизвикана и от чужди вмешателства. По-скоро политически и дори вътрешнополитически.., а не научни. Но който взема назаем от дявола после май много трудно го връща?!
Затова никак не е добре да се влачим по тези чужди вмешателства и по измислените фантастични теории за нас и историята ни!
Древните траки, скити, сармати, хуни, предгръцко егейско население - са племенни общности от древнобългарския суперетнос! Където е преобладавал точно този език!
Трябва да се добави и това, че през 922 г. във Волжка България приемат исляма за официална религия и арабския език като втори книжовен език. Това дава отражение върху бита и културата им , както и тук християнството дава такова отражение върху нас.
Там навлизат доста арабски и персийски имена, които те считат за български а тук навлизат много гръцки и еврейски имена, които ние също считаме днес за български...
И нека никой свестен човек, да не се връзва на идиотските умствени разсъждения относно "потурчвания и ислямизации" понеже стария език на предците приличал на турския...!? И днес има десетки народи, които говорят подобен език, пишат на него с кирилица или латиница, някои са християни, повечето мюсюлмани, но на никой от тях не му е дошло на ума да се потурчва! Някои от тях имат приятелски отношения с Турция , други - враждебни - според както стоят обстоятелствата!
Ние от хиляда години говорим свой собствен славянобългарски език и сме в огромното си мнозинство православни - и само един мерзък и болен мозък ще търси причини да извращава миналото с някакви днешни "патриотични подбуди"..Това са политически мръснишки номера в услуга на трети страни.
Вчера Ердоган отново потурчил Тракия - къде са големите патриоти с големите уста?! Да оставим ръководните републикански фактори - на тях им е навик да приказват когато не трябва и да мълчат, когато трябва да кажат нещо, но защо няма протести или искания към парламента, президента - да си кажат мнението по въпроса!
Днешния българин май не е като този за който писах тук напоследък...Всъщност ония са "прабългари" ,какво да говорим...
За езика ми е ясна твоята теза и желание, но славянските наречия са западния клон на древнобулгарските езици. Някога цялата Евразийска степ се наричала Саклан а населяващите я племена - саклани. Но всички те не били едноезични. В древен Идел имало седем племена всяко със свой език. Българите като етнос идват от Предисторията като тюркоговорящи според днешното деление. Всичките им племена към 5-ти век са такива - хуни, скити, алани, хазари, авари, узи, печенеги и т.н. От другите само българските славяни приемат стария древен етноним тук в рамките на Дунавска България. Също и някои арски и фински племена в рамките на Волжка България.
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб