Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2013 14:08 - БЪЛГАРИТЕ, ХРИСТИЯНСТВОТО И МОРАЛЪТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4262 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 22.03.2014 07:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българите, Християнството и Моралът
image  image

В последно време много взе да се говори за Нравствена катастрофа на българското общество и за разруха на обществения морал. Но струва ми се, че рядко се говори за истината по този проблем. В съзвучие със съвременните наши управляващи, учените ни започнаха да твърдят, че причините за това са едва ли не влиянието на циганите. В стремежа си да се харесат те или забравят или не искат да си спомнят, коя е истинската причина за това, а именно 50 години комунизъм.

Аз имам едно свое твърдение – Комунистите направиха това, което и турците не си позволиха по време на робството: ЗАБРАНИХА РЕЛИГИЯТА.

Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.

image

Защо действията на Комунистите се явяват престъпление спрямо Българския народ?

Да направя малко анализ на тези си думи. Ето какво пише в книгата си “ Пътя на България” Димътър Съселов :

"... – Когато българите приели Христовата вяра, те не трябвало да изменят тогавашните си схващания, а само да ги доразвият. Между чистото, възвишено Христово учение и българските схващания не е имало непреодолими противоречия. Но с покръстването дошла в България и византийската църква, която, само по име християнска, не е имала нищо общо с Христовото учение. Тя идвала със своето устройство, със своите изостанали езически схващания, със свой негоден календар и с тъпото си невежество. И тя веднага искала да замени със самохвалната си назадничавост прекрасните български схващания.

Будни и внимателни, българите веднага разбрали голямата разлика между чистата Христова вяра и нечестивите домогвания на езическата по схващания, устройство и обичаи църква и възразили пред своя кавхан ювиги, че с това им дава “недобър” закон. От този момент църквата започнала своето кърваво гонение срещу основните български схващания и всичко, което произхождало от тях. Това преследване, понякога с по-други и по-меки средства, не е преставало и до сега.

Въпреки жестоките гонения българите успели да прикрият повечето от своите обичаи – въплъщение на основните им схващания – зад църковните празници. Така те успели да прикрият и основите на своето времечислене. По случайност началото на българската година – най-късият ден – съвпадало по онова време с деня на СВ. Игнатий. Българската дума – неизвестна за сега, била преведена на славянобългарски с Идинак и под вида Идинажден – Игнажден най-важният средищен ден, най-големият български празник бил прикрит зад деня на този скромен светия. Но тъй като той не е могъл да прикрие тържествените обичаи, свързани с този най-голям празник, те били отложени с няколко дни по-късно за навечерието и деня на Рождество Христово, които получили българските си имена – Малка коледа и Голяма Коледа.

124 дни по-късно, точно в началото на петия български месец, се случил денят на Св. Георги. Зад празника на този римски военачалник бил прикрит вторият средищен ден на българското времечисление. Сега нямало пост, с който царквата да оправдае жертвоприношенията и тържествата за събора. Така денят на този римски войскар и обикновен църковен светия станал по-тачен и по-голям за българите и от Великден – Възкресение Христово.

Много по-трудно се оказало намирането на подходящ ден за третия редовен годишен събор. Съборът на този средищен ден бил многолюден, с преброявания, военен преглед и следван от голям лов, а понякога и бойни походи. Той нямало как, като Идинак, да бъде прикрит зад някой незначителен светия, като тържествата бъдат отложени за някой близък по-голям празник. Никой от църковните празници не бил подходящ. Нито Секновене, нито Св. Богородица, нито Кръстов ден. Може би само 1 септември – византийската и църковната Нова година, би бил подходящ, но тъкмо този ден българите най-малко биха приели за прикритие на своя свещен ден. И все пак не е изключено, тъкмо той да е бил използван по времето на кхан Борис при твърде намалена тържественост и без ловните и военни упражнения, които са били отменени. Изглежда, че кхан Расате, който, както е известно, се заел да възстанови българското устройство, войска и обичаи, се е опитал да възстанови на точния му ден и третия редовен събор с всичките му обичаи и твърде вероятно е тъкмо това да е дало повод да бъде свален и убит. Третият средищен ден останал, макар и за да не дразни със своите тържества по празници, недопускащи веселби и пиршества, да бил установен в доста по-късен ден. И до сега той се празнува от народа с “царствено” жертвоприношение под името Господнья църква.

image
 
Тенгриански храм, преустроен в църква


Колко големи трудности е имал самият кхан Борис в старанието си да запази поне основите на българското устройство и разбирания, се вижда доста ясно от отговорите на папа Николай. Наистина папа Николай не разбирал в същината им запитванията на кхан Борис, както се вижда от обърканите и неуверените отговори, но все пак в отговорите му са отразени в известна степен вярно Борисовите питания. Всички те целят да се изтъкне, че българските схващания и обичаи не са в противоречие с Христовото учение. Дори онези въпроси, които изглеждат от чисто вероизповедно естество и като че ли се отнасят само да “истинско и съвършено християнство, което да няма нито петно, нито бръчка”, се отнасят не до Христовото учение, а до онези “ църковни и светски закони”, противни на българските разбирания и обичаи, които църквата налагала като “християнски”.

Между другото българите държали много на прикадяването. Пита се защо.

Преди всичко каденето било стар български обичай, както се вижда и от самите думи: кадя, кандило, кадилница, които са от чисто български, а не от славянски произход. Това било един от малкото обреди, но тъкмо защото били малко, българите така здраво държали на тях. Но освен това този обред бил свързан с основните им схващания и за това не само жертвата и въобще храната, но и всичко друго, което олицетворявало тези им схващания, бивало (и до сега е ) прикадявано.

 

Повечето днешни български обичаи са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още от тогава с почти нищожни промени. Повечето от тях са свързани с главните средищни дни на годината и в по-голямата си част са почти еднакви, тъй като чрез всички тях е била изразявана една и съща мисъл – почит към Върховното единство, към излъчените от него две основни начала, към петте основни вещества-начала и към произлезлите от тях, към Вселената – веществен и духовен свят. Но някои от тези обичаи не са свързани само с празнества, а и с всекидневния живот на човека.

Кхан-ю напускал всеки ден шатрата си рано сутрин, за да се поклони на слънчевия изгрев. До неотдавна – само 60-70 години, всеки непокварен българин, когато се случвало да е навън преди изгрев, “когато слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и благоговейно се покланял. Също така българинът всекидневно имайки случай  не е  пропускал да изрази почитта си към двете основни начала, към петте основни вещества и т.н. така, когато орачът заоре целина или угар, взима бучка пръст и я целува; на бъдни вечер се прикадява както пръст, така и вода, дърво, огън и желязо; показания, дадени с пръст в ръце, са имали по-голяма тежест, дори от клетва. Водата във всички обреди и обичаи заема едно от най-първите места, почитта към нея е дори по-голяма, отколкото към земята. При раждане, венчаване, погребение, както и при всички други случаи на всекидневния живот към водата – “цветна” или “мълчана” в “бял менец”, като извор, река, езеро или море – винаги е била засвидетелствана почит. Огънят, а заедно с него и огнището се ползват със също такава почит. Дървото, под вид на дъб(бъдник), явор(яворова чаша) или други, а най-вече дрян,(кривак, пръчка за поляз, сурвакница,клончета с пъпки и цветове и т.н.) и най-после чемшир е обект на особено преклонение.

Всички тези обичаи, за да бъдат запазени от преследванията и приспособени към изискванията на църквата, са били пръснати в множество празнични дни и от части видоизменени, но и така във всички случаи добре личи техният някогашен, предхристиянски български произход. В действителност това разпокъсване, макар и непричинено вече от гонения, продължава и до сега. Така с въвеждането на григориянския календар(не по-добър, само по-точен от юлианския) се появява още една “нова” Нова година с още една “Бъдни вечер”.

 

Истинската българска нова година – Идинак, в деня на зимното слънцестоене, не се празнува вече никъде. Но поне до преди стотина години тя е била единствената общопризната от целия ни народ Нова година.

Но самото Рождество не е могло да поеме и да прикрие всички коледни – идинакски обичаи. Коледните песни и шествия не могли да бъдат забранени, но очистващото поливане и сурвакането не позволявал дори и папа Николай. Те трябвало да бъдат отложени за друг ден – Водица.

Сега в коледните песни освен ритъмът им твърде малко нещо се е запазило от старинното им съдържание, което много пъти е трябвало да бъде променяно и приспособявано. Останали са само няколко думи и изрази – непреводими или трудно преводими на славянобългарски, които показват, че песните са български, старинни и че се отнасят до честването на Идинак – Коледа. Така всяка песен без изключение започва със “станинине” и “коладеле, мой коладе”, което се повтаря във всеки стих. Няма да изреждам сега всички достигнали до нас обичаи.

Но невежествените, а при това наплашени и озлобени византийски летописци никога не успели да разберат голямото българско духовно превъзходство.

Не могли да го разберат и западните летописци, както не могъл да го схване дори и папа Николай, макар смътно да го чувствал. Всички те се самоуспокоявали, като обявявали българския народ и неговия духовен ръст за варварски, прост и див.

Българите, със своите духовни достояния, по онова време далеч превъзхождали не само прословутия античен свят, не само съвременните им Византия и Рим, но в някои отношения и дори днешните европейски схващания.

Схващането за Върховното единство с неговия непрестанен пулс и излъчване в две посоки на нови средища, произлизащият от това начален троен дележ и следващите го – петорен на земната повърхност, седморен в пространството и деветорен , включващ и понятието време, едва от скоро започва да става разбираем в Европа. За някогашния античен свят и наследилите го, но и силно изостанали византийци тези схващания биха били също така чужди, както за Аристотел, например, схващанията на Нютон. И ако българските схващания за числото биха били разбираеми за Питагоровите последователи, за изпадналите в дълбоко невежество византийци е било действително невъзможно да ги проумеят.

 

Българското превъзходство се е отнасяло не само до отделни духовни области, а, което е още по-важно, проявявало се е в цялото духовно развитие. Докъто духовното развитие на античния свят било основано върху различни несъгласуващи се и често противоречиви основни идеи, поради което и развитието не е могло да бъде единно, а е било разпокъсано и пълно с противоречия, българското, както и китайското, е било изградено върху една само основна, начална мисъл – Върховното единство с присъщия му непрестанен, излъчващ пулс, излъчващо последователно две основни начала, които във взаимодействието помежду си само се съгласуват и се допълват, но никога не се противопоставят и не си противоречат. От тази начална основна мисъл произтичат и началата на излъчващите средища, на троенето, което особено в българското духовно развитие неотстъпно съпровожда всяко по-нататъшно творчество, на средището както на земната повърхност, в пространството и времето, така и въобще в съждението(като гледна точка). И по-нататък произтичащите от тези начала следващи подразделения: петорно на земната повърхност, седморно в пространството и деветорно в съчетание между пространство и време; на въплъщение на основните начала в петте основни вещества – стихии; на значението на числото, като указател и изразител на скритата иначе от човешкия поглед същина на природата и Вселената. Така българските схващания са представлявали в развитието си стройно и напълно съгласувано във всяко отношение единство. Макар и само в това отношение те превъзхождат дори и съвременната наука(или по право науки), която въпреки невероятно големите си постижения в определени области и до сега не е успяла да си намери единна опора, нито да се освободи от многобройните си основни противоречия.

 

Същинското ДАО – Върховното единство, както видяхме, не включва в първичната си същина нищо от нравствено естество. Но като всичко в света, така и всяка нравственост може да произтича само от Върховното единство.Същността на Дао е свободна от всякакво нравствено съдържание. Както всичко, което човекът смята за добро, и всичко, което той намира, че е зло, произхожда еднакво от Върховното единство, така и всяка нравственост произхожда пак от него.

 image

Много векове още преди раждането на Христос хунорите и българите, търсейки вероятно по-общо средище за нравствеността, дошли до понятието за Бога. Своя главен Бог те олицетворявали с небето и го наричали Тенгри-Небе. По всичко изглежда, че българите са уеднаквявали и приравнявали понятието Върховно единство с понятието Бог. Те останали непоколебими докрай в схващането си за един-единствен Бог. Така и в това отношение те били много по-близо от всички други, които приели християнството, до Христовото учение. Приемането на това учение не представлявало за българите някаква основна промяна в схващанията им, а само допълнение на собствените им нравствени схващания.То не противоречало почти на никой от основните им обичаи. Забраната за многоженството, забраната да се почитат умрелите преди покръстването родители и прадеди и почти всички други забрани, както и такива нелепи запрещения като забраната на къпането и измиването в празнични или предпразнични дни, не са се основавали на същинското Христово учение, а са църковни забрани.

image

Надали някой друг народ е бил така близо до християнството, преди да го приеме, както българите, и никой друг не е бил в състояние така вярно да схване разликата между същината на Христовото учение и църковните езически наредби.

Възмущението на петдесет и двамата велики боили е било насочено, както това ясно се разбира от всички съобщения, не срещу Христовото учение, не срещу вярата, а срещу “недобрия закон” – не добър, защото еднакво противоречал както на българската нравственост, така и на самото Христово учение. И може би самият папа Николай, едва след като получил и проучил кхан-Борисовите запитвания, е схванал дълбокото противоречие между църковните уредби и възвишената Христова проповед. И в този случай българският духовен ръст е бил несъмнено по-висок. ..."


По време на Турското робство, християнската религия не е била забранена, имало е само ограничения при строителството на църквите, да не са повече от 11-12 метра над земята, за това и църквата “Света Троица” (при операта) в град Русе е част под земята. Църковните служители са били водачите на българския народ . Притежавали са ерудиция, знания и са били опора на обикновенния човек. Аз имах щастието да познавам свещеник Павел Павлов, който беше служител в църквата “ Архангел Михаил “ в с. Пиперково. Той ме е кръщавал и като дете съм присъствала на разговори, които родителите ми са водили с него. Всички в селото го уважаваха и като започнеше да говори го слушаха с интерес. Гласът му имаше носово произношение и това придаваше мистична интонация на думите му. Благодарение на него в селото се правеха всички църковни празници и ритуали. Естественно, официално родителите ни не ходеха в църквата, защото беше забранено, но използваха техните родители(нашите баби и дядовци), за да съхраним (ние децата) българските традиции. Но аз съм от малкото щастливци от моето поколение, живели поне в детството си с истинските български традиции и морални норми.

В големите градове, а и в т.н. комунистически села, където бе наложен изцяло новият ред и морал, цяло щастие биваше, ако църквите оставаха непокътнати. Всички знаем, как за една нощ бе съборен уникалният за България и един  от двата на Балканския полуостров източноправославни храма с витражи – църквата “Всех  Светии” в Русе.

По празниците имаше дежурни учители и общественици, да следят, кой посещава храмовете и веднага биваше заклеймяван като човек с  религиозен и с антикомунистически морал.

Манастирите, са запазили българщината. Те са били убежище на всички знания, съхранявайки книжнината от векове, но през Социализма бе забранен достъпът до тези библиотеки и хранилища. Думите Бог и Религия, не съществуваха.

Партията с голямо П, беше на всякъде. Моралът, който налагаше, нямаше нищо общо с традициите на Българина и с неговите корени.

Създаде се новият социалистически морал – Колективът трябваше да бъде твоето семейство. Издигаха се лозунги всичко в името на човека, всичко за благото на човека, а същевременно имаше ясли и детски градини, дори и седмични. Целта беше, колкото се може по-малко децата да общуват с родителите си. Пример за подражание беше Павлик Морозов ( за не сведущите, това е дете, което предава баща си в името на партията).

image

ДПО “ Септемврийче” ДКМС и БКП, бяха стъпалата за правене на кариера.

През 80 години, Управляващите издадоха закон за Повишаване на раждаемостта, като за всяко трето и следващо дете се даваха помощи и можеше да се вземе жилище с предимство. Циганите започнаха да раждат и да ги разселват в блокове. До тогава бяха само в цигански катуни и почти ги нямаше.

По същото време в  Образователната система се въведе Задължителното средно образование, вследствие на което обучението започна да девалвира. Двойката стана тройка, а повтарящи даден клас нямаше. Учениците започнаха да казват – “ Така или иначе трябва да ни изкарате до завършване на средно образование.”

На работещите в предприятията се плащаше малко и те почнаха да крадат каквото могат. В обществото навлезе терминът”часпром”, а за работната седмица се казваше “пет работни и два потни дни”, или “ходя на работа за да си почина”, защото за да се живее нормално с работната заплата, трябваше в събота и неделя да се произвеждат насъщни продукти по села и ранча.

image

Всеки казваше ” Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя”.

Казвам всичко това, защото голяма част от съвременните хора, не го знаят.

А медиите не разясняват тези неща. В момента в Общественото пространство се налага мнението, че всичко каквото се случва е плод на “Демокрацията” и годините на прехода, че българите се научили да крадат от циганите. Малко са хората, на които им е ясно, че това което се случва в момента в Държавата ни е заложено още през 80 години. Началото на Нравствената катастрофа на българското общество и разрухата на обществения морал е положено от Членовете на БКП.

Тези верни на Партията хора от 1996 година се приобщиха, като членове в почти всички съвременни партии в България.
Стойностните хора бяха изтикани в ъгъла и в момента на власт е пак хамелеона БКП. Мотото им е – “Каквото можем да вземем, да го вземем пък след нас и потоп.” В техният морал не влиза понятието – “Да оставя следа след себе си…” т.е. да направя нещо полезно за обществото, с което ще запиша името си в историята, така както са правили редица видни българи – примерно Димитър Ценов създава Стопанската академия в Свищов (Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов.
На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“., братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват и завещават място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.…. Софийския университет.

Давам точно тези примери ето защо : През Социализма управляващите решиха да сменят името на Стопанската академия в Свищов от “Димитър Ценов” на “Георги Димитров” и да присвоят дарението, но за тяхно огромно разочарование това не се получи. Парите са вложени в западна банка и в целта на сметката пише, че са за нуждите на Стопанска Академия “ Димитър Ценов” и не може да бъде прехвърлена за учебно заведение Георги Димитров. В нашето съвремие управляващите, които са креатив на Социалистическите и продукт на БКП, имайки опита всячески се опитват да унищожат най-голямото Висше учебно заведение в България – Софийския университет. Но както случаят със Стопанската академия в Свищов, няма как

да задържат парите от дарението на братя Георгиеви, ако закрият Университета, за това имат наглостта да спират държавните субсидии за него, да отнемат от материалната му собственност ( последно бе Ботаническата градина в Несебър). Да не говорим по места, колко ценни предприятия и културни учреждения отидоха за скраб и бяха разрушени с единствената цел- Власт имащите да приберат “едни пари” за себе си в момента.

Да обърнем внимание на Културната сфера в обществото – Чалга на всякъде и просташки манталитет. Друго не може да се очаква, защото това са разбиранията на управляващите. Имаме една много хубава поговорка “ От малко кълбенце, не можеш да оплетеш голяма дреха”!?

image


image


Четейки тези мои редове, всеки би могъл сам за себе си да направи извод, че проблемите с моралните ценности на Българина не са от сега, просто сега взеха да “бият на очи”, както се казва чисто по български.. И пак чисто по български едва когато сме на ръба на МОРАЛНАТА ПРОПАСТ  започваме да “бием камбаната”.




 

ИЗТОЧНИК: svetlanda.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82/




Гласувай:
9
0



1. anonimen65 - strahoten post
31.12.2013 01:14
v koito se vijda shirokoskroenata dusha na avtora.tova me iznenada imah greshni vpechatlenie ne loshi,no nepalni:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4477790
Постинги: 535
Коментари: 2559
Гласове: 3289
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728