Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2014 14:49 - Свети Дух и Русалиите
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6150 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 01.06.2016 21:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

За да разберем едното и другото с разума си а не само с вярата, ще е необходимо пак да надникнем в предхристиянските тенгриански традиции и религиозна митология...!
Тъй като целият стар народен обряден календар е наложен върху православно-християнския, то елементи от старите традиции и обряди, понякога се срещат в няколко поредни християнски празника посветени на определени светии или духовни същества от християнската духовна йерархия.

В случая става дума за единния цикъл на зимно-пролетните празници започващи от Сирни заговезни и Сиропусната неделя, на който съотвества тенгрианският празник Сорен до Спасовден,  опиращ до началото на големият тенгриански празник Джиен.
А Русалската неделя и Свети Дух са заключителният етап на този цикъл и осигурявали благополучието (на Аксу - Еньовден) за лятно-есеният най-важен годишен цикъл...
image

За Свети Дух може да се каже че става въпрос за жизнената енергия "Чи", която е дар от Твореца и я има във всяко живо същество, дава се и на човека при неговото раждане.
За душите се казва в тенгрианската религиозна митология, че Тангра ги сътворил във вид на прекрасни птици и за да оживи хората наловил души-птици и ги вложил в тях.
Названието Русалии е "прабългарско" т.е. древнобулгарско от думата Рус, Урус, която означава - голям, велик, важен.
В народния говор дори до 19 век има същото значение, например "руси биволи", които може и да се черни на цвят, но им казвали - руси, понежа са едри, хубави или яки.


image

И след това необходимо въведение да видим как е описан и как се отбелязва Свети Дух и Русалската неделя в българската народна традиция отпреди стотина години...
Празникът Петдесетница, който се празнува винаги в неделя, се счита и за начало на християнската църква. На следващият ден, понеделник, се чества Свети Дух.

Според библейските сказания на Петдесетница Божата Майка наедно с апостолите се молели в храм, когато във вид на огнени езици им се явил Свети Дух, който Христос обещал да им изпрати при Възненсението си. В повечето случаи обаче неговото появяване е като снежнобял гълъб, какъвто се изписва и в църковната иконография. Свети Дух е силата, която дава живот и която за първи път се появила при сътворението на света. Той живее в християнските църкви, въплатява се във всеки от нас в деня на нашето раждане.
Народът ни нарича този църковен празник Духовден. Според някои вярвания с него започва Русалийската седмица.

Русалиите - свръхземни същества, се явявали като жълти и бели пеперуди. Идвали на земята на Спасовден. Подобно на самодивите и русалийките били способни както на пакости, така и на добрини. Те лекували неизлечими болести, още повече, че и тяхното любимо цвете, както и на самодивите, бил росенът. В много селища през тия дни шетали русалийски дружини, които били подвластни на пеперудите и на разбираем само помежду им език(подобен език, който бил реален факт, имали и камовете-жреците на Тангра, наричали го "кам-теле", изчезнал някъде към края на 14 век..) си казвали как се лекува една или друга тежка болежка.

image

От книгата на македонският автор Киро Козаров - "Русалии".

Русалийските дружини били предвождани от ватаф. По някои краища го наричат и калушар(вероятно от колобър), а оттам и групата - калушарска. Тя била винаги от нечетен брой мъже - яки, здрави и пъргави. И докато ватаф се ставало само по наследство - баща предавал тайните заклинания, значението на чародейните лековити треви, магическите думи на сина си, то в дружината се постъпвало с изпит, в който основното било нравствената добродетел, умението да се пази строга тайна и танцьорското майсторство.

image
Русалии от България

Русалиите имали специални геги(саби) и знаме, което се пазело от ватафа. В горният му край била зашита магическа муска.

Когато дружината тръгвала да обикаля, мъжете обкичвали облеклото си с билки, украсявали калпаците си с венци(самото значение на думата калпак на "прабългарски" е - венец), а на опинците завързвали звънчета и окачвали шпори. Обикаляли селищата нечетен брой дни в пълно мълчание помежду си, придружавани от музиканти. В което село влезели и танцували - в него болести и мор по добитъка през тази година нямало. Ватафът, който бил своеобразен шаман, знахар и магьосник, носел със себе си гърне или мех(матара,"мадара") със жива вода и омайни билета.
Щом някой болен им се помолел да го лекуват, те искали от близките му да го изнесат на двора в нова шарена черга. Искали и неупотребяван глинен съд, в който ватафът отсипвал малко от живата вода и лековитите треви. Дружината го наобикаляла и започвала русалийският обряден танц. И докато той ставал все по-бърз и буен, ватафът шепнел нещо в ухото на болника и правел магическите си заклинания.

image

Калушари от България

През това време четирима от калушарите го подхвърляли няколко пъти с чергата във въздуха, танцът на дружината ставал все по-бърз и по-бърз, докато в кулминационния момент ватафът счупвал глиненият съд така, че живата вода и билките да облеят болния и той хуквал да бяга, а някои от играчите припадали...
Затова и народът вярвал, че русалиите са "по-инъкви" хора, притежават неземна сила и лекуват болести най-вече като : самодивско урочасване и "вънкашна болест" и като припаднели, ги вземали върху себе си и отнасяли другаде в друг свят, а болният се изцерявал. За награда им давали храна и пари и се отнасяли към тях с голяма почит.

През русалийската седмица мъжете носели в поясите си, а жените в пазвите си листа и стръкове от див пелин(емшан по "прабългарски"), росен, дива мента и селим - все ароматни треви, които упойвали русалийки, самодиви, веди и видяфки и им пречели да пакостят, тъй като по това време те били особено буйни. Затова и Русалийската неделя се счита за особено опасен период, в който дните сряда и петък били най-страшни. През тях жените не подхващали работа като предпазна мярка срещу гръм, град и пожари.

image
image

Наследство от Стара България, но едва ли тракийско...: русалии от Русия


И този обичай, както споменахме в началото е продължение на есенно-зимния период на старите тенгриански обреди, наложени върху християнския календар.
Предшествали ли ги кукерските игри(кукер на "прабългарски" означава - небожител) изпълнявани на зимния и новогодишен празник Нардуган, Мардукан(Рождение Марово, на светлината). Те били приобщени към Коледата и Сурвата.

Някои автори подобно на Вера Грозева, чиято много добра книга "Православни традиции и Български стародавни вярвания",( и.к. Иван Вазов, София, 1997) съм ползвал като един от източниците си и за този постинг, търсят прилика в древнотракийските обряди... Но тъй като самата тракийска духовна култура(подобно на славянската и иранската) е една от европейските разновидности на древното българско тенгрианство, в такива прилики и сходства няма нищо необичайно.

Като допълнително потвърждение прилагам и една статия от един от най-добрите изследователи на българската дохристиянска култура, Анчо Калоянов:
liternet.bg/publish/akaloianov/stb/rusalski.htm

image

Талисман с древнобългарска руна. Руната означава - Любов, Семейство, Дом.









Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5102197
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3496
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930