Тъй като целият стар народен обряден календар е наложен върху православно-християнския, то елементи от старите традиции и обряди, понякога се срещат в няколко поредни християнски празника посветени на определени светии или духовни същества от християнската духовна йерархия.

А Русалската неделя и Свети Дух са заключителният н етап на зимно-пролетният празничен цикъл  и осигурявали благополучието (на Аксу - Еньовден) за цялата година...



Името, думата  "Русалии" излиза че е "прабългарско" т.е. древнобулгарско от думата Рус, Урус, която означава - голям, велик, важен.
По ирония на изкривената съдба, булгарската дума "рус, урус", я взели за скандинавска, тъй като българите наричали скандинавските разбойници, които нападали Източна Европа - уруси, руси. Което си е чист прякор, за едри и високи хора.
А после някой си измислил, че славянските руси и Русия били кръстени така от скандинавците...
Докато те приели едното от имената на Стара Велика(Черна, Урус) България.

В народния говор дори до 19 век има същото значение, например "руси биволи", които може и да се черни на цвят, но им казвали - руси, понеже са едри, хубави или яки. Също и личните имена Руса, Русанка, Руси, Русчо.




И след това необходимо въведение да видим как е описан и как се отбелязва Свети Дух и Русалската неделя в българската народна традиция отпреди стотина години...
Празникът Петдесетница, който се празнува винаги в неделя, се счита и за начало на християнската църква. На следващият ден, понеделник, се чества Свети Дух.

Според библейските сказания на Петдесетница Божата Майка наедно с апостолите се молели в храм, когато във вид на огнени езици им се явил Свети Дух, който Христос обещал да им изпрати при Възненсението си. В повечето случаи обаче неговото появяване е като снежнобял гълъб, какъвто се изписва и в църковната иконография. Свети Дух е силата, която дава живот и която за първи път се появила при сътворението на света. Той живее в християнските църкви, въплатява се във всеки от нас в деня на нашето раждане.
Народът ни нарича този църковен празник Духовден. Според някои вярвания с него започва Русалийската седмица.

Русалиите - свръхземни същества, се явявали като жълти и бели пеперуди. Идвали на земята на Спасовден. Подобно на самодивите и русалийките били способни както на пакости, така и на добрини. Те лекували неизлечими болести, още повече, че и тяхното любимо цвете, както и на самодивите, бил росенът. В много селища през тия дни шетали русалийски дружини, които били подвластни на пеперудите и на разбираем само помежду им език(подобен език, който бил реален факт, имали и камовете-жреците на Тангра, наричали го "кам-теле", изчезнал някъде към края на 14 век..) си казвали как се лекува една или друга тежка болежка.



От книгата на македонският автор Киро Козаров - "Русалии".

Русалийските дружини били предвождани от ватаф. По някои краища го наричат и калушар, а оттам и групата - калушарска. Тя била винаги от нечетен брой мъже - яки, здрави и пъргави. И докато ватаф се ставало само по наследство - баща предавал тайните заклинания, значението на чародейните лековити треви, магическите думи на сина си, то в дружината се постъпвало с изпит, в който основното било нравствената добродетел, умението да се пази строга тайна и танцьорското майсторство.


Русалии от България

Русалиите имали специални геги(саби) и знаме, което се пазело от ватафа. В горният му край била зашита магическа муска.

Когато дружината тръгвала да обикаля, мъжете обкичвали облеклото си с билки, украсявали калпаците си с венци(самото значение на думата калпак на "прабългарски" е - венец), а на опинците завързвали звънчета и окачвали шпори. Обикаляли селищата нечетен брой дни в пълно мълчание помежду си, придружавани от музиканти. В което село влезели и танцували - в него болести и мор по добитъка през тази година нямало. Ватафът, който бил своеобразен шаман, знахар и магьосник, носел със себе си гърне или мех(матара,"мадара") със жива вода и омайни билета.

Щом някой болен им се помолел да го лекуват, те искали от близките му да го изнесат на двора в нова шарена черга. Искали и неупотребяван глинен съд, в който ватафът отсипвал малко от живата вода и лековитите треви. Дружината го наобикаляла и започвала русалийският обряден танц. И докато той ставал все по-бърз и буен, ватафът шепнел нещо в ухото на болника и правел магическите си заклинания.



Калушари от България

През това време четирима от калушарите го подхвърляли няколко пъти с чергата във въздуха, танцът на дружината ставал все по-бърз и по-бърз, докато в кулминационния момент ватафът счупвал глиненият съд така, че живата вода и билките да облеят болния и той хуквал да бяга, а някои от играчите припадали...
Затова и народът вярвал, че русалиите са "по-инъкви" хора, притежават неземна сила и лекуват болести най-вече като : самодивско урочасване и "вънкашна болест" и като припаднели, ги вземали върху себе си и отнасяли другаде в друг свят, а болният се изцерявал. За награда им давали храна и пари и се отнасяли към тях с голяма почит.

През русалийската седмица мъжете носели в поясите си, а жените в пазвите си листа и стръкове от див пелин(емшан по "прабългарски"), росен, дива мента и селим - все ароматни треви, които упойвали русалийки, самодиви, веди и видяфки и им пречели да пакостят, тъй като по това време те били особено буйни. Затова и Русалийската неделя се счита за особено опасен период, в който дните сряда и петък били най-страшни. През тях жените не подхващали работа като предпазна мярка срещу гръм, гръ

Някои автори подобно на Вера Грозева, чиято много добра книга "Православни традиции и Български стародавни вярвания",( и.к. Иван Вазов, София, 1997) съм ползвал като един от източниците си и за този постинг, търсят прилика в древнотракийските обряди... Но тъй като самата тракийска духовна култура(подобно на славянската и иранската) е една от европейските разновидности на древното българско тенгрианство, в такива прилики и сходства няма нищо необичайно.

Като допълнително потвърждение прилагам и една статия от един от най-добрите изследователи на българската дохристиянска култура, Анчо Калоянов:

liternet.bg/publish/akaloianov/stb/rusalski.htm


Русалийските игри

Русалийските игри са част от древните български обичаи по Коледа. Те са се провеждали през 12-те така наречени „погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици).

През този период според българския фолклор навън бродят всякакви нечисти сили, зли духове и караконджули, носители на болести и мор по хората и добитъка. Русалиите били дружини от по 20-60 неженени момци, които с песните и танците си гонели злите сили. Дружината играела под звуците на зурни и тъпан. На първия ден на Божик (Коледа) те се прощавали с близките си и тръгвали да обикалят къщите и селата. Русалиите имали установен свой ред. Вървели винаги по двойки едни след други - в две колони, и всеки стъпвал в стъпките на предходния. Не позволявали никому да прекъсне веригата или хорото им, с изключение на болни хора. През тези дни, докато са в групата, русалиите не говорели помежду си. Изключение правел само балтаджията (водача). Те не се кръстели, не поздравявали близки и познати, не спели у дома си или у роднини. Нощта никога не ги заварвала на открито.

Русалиите никога не газели вода, не влизали в къща, където има бременна жена. Ако прехвръкнела някоя домашна птица над тях, убивали я. Никога не ходели сами, а винаги по двойки, за да се пазят взаимно от зли духове. Затова и в танците им изобилстват движения с ръцете и сабите, сякаш се пазят от въображаем противник. Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало, че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.

Съгледвачите на групата се движели преди нея и предупреждавали за идването й, за да се избегне среща с друга русалийска дружина. Ако се срещнели две дружини, най-често се сбивали. Ако едната дружина е по-слаба, тя минавала покорно с наведени глави под съединените върхове на сабите на по-силната дружина.

Русалиите били винаги посрещани с големи почести и били дарявани с пари, храна, ракия, вино и др. Те събирали средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и др. Дружината се връщала в селото си срещу Богоявление и отивала в черквата свещеникът да им чете молитва. Тогава целували иконите, палели свещ, прекръствали се и се прощавали взаимно.

В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено от театрално пресъздаване





Талисман с древнобългарска руна. Руната означава - Любов, Семейство, Дом.