ЕДИНАДЕСЕТА ЧАСТ

Линк към предишната десета част -"Румена войвода - 2":
atil.blog.bg/history/2016/02/13/.973074





Мама Татунчо думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо един на мама,
добре ми дойде на гости!

Я остави са, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за млогу,
хайдушко й, сино, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!

Продай си пушка бойлия
и остра сабя змиица,
па впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама със алал!

Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна бръзна и друга -
силян са й пепел вдигнало.

Татунчо ми са й почудил
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
али ми й чарда говеда?

Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил,
Татунча да си уловът,
главата да му отземат,
на царя да я занесът.

Тий при Татунча додоха
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш
ти не знаеш ли Татунча,
де оре, холам, де сее,
де пръска жълта пшеница,
да храни майка със алал?

Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче грозно умразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, а бре, Татунчо,
че не ща ли та обади?

Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холам, обадиш,
жув ша ти кожа одера!

То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат,
Татунчо дума копрали:
- Копрало, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката ша ти позлатя,
крачката ша ти посребря!

Че обзе тежко копрало,
че са Татунчо завъртя
наляво още надясно,
га са наназад повърна -
главите им са търкалят!
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.

Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз посях,
даде го Господ, стори са:
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.

Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога греота!
- Кога ми вяра не фащаш, .
я хайде да та заведа!

Кога си майка заведе -
главите им са търкаляа
като на бахча зелето;
фесове им са червенеява
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалява
като на нива кръстците.

Татунчо мрътви съблече,
кемери тeжки извлече,
кемери, пълни с алтъни,
че ги мами си подаде: -
- Земи туй, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни."

                    


Линк към последната дванадесета част - "Войводата Димитър Калъчлията":
atil.blog.bg/history/2016/02/13/.1429563



   В клиповете от ю туб - още три народни песни от моя край.

1. Радка Радева - "Мама Богданка думаше"

2. Рамадан Лолов - кларинет, с писмен текст - "Се мъй яд, мамо, се мъй яд..."

3. Борис Машалов - "Дружино вярна сговорна"

ot vashia krai li e?

Първият автентичен и голям капански народен ансамбъл беше създаден в Сеново откъдето съм родом. Спомням си като дете ,че ходиха в София на младежкия международен фестивал през 1968г.(ако не се лъжа) с каруците и конете. Има архивни кадри. За откриването. Това беше голямо събитие тогава а България беше страна домакин. Не е фолклорен фестивал а под егидата на Юнеско ли беше, такова събитие, тогава в соц. страните му отдава ха голямо значение.
Лили Иванова също участва в откриването. Та майка ми беше сред солистките в този ансамбъл а знаеше много песни и от баба си.
Тази песен специално( а и други) ги има и сред бесарабските българи.