Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2014 19:46 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България) - ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3098 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 16.02.2014 20:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАЗДЕЛ II: Българската възрожденска нация, Царство България и ислямизираното българско население


Прерастване на българската народност в нация

image

Балканският полуостров през XVIII и XIX , по времето прерастването на българската народност в нация.


През първата половина на XVIII в. започнали да се създават условия и предпоставки за прерастване на българската народност в нация. От състояние на политическо и военно могъщество по това време османската държава преминала в състояние на упадък а по-късно и на разложение. Опитът да бъде превзета столицата на Хабсбургската империя - Виена в 1683 г. завършил с неуспех. Османските войски били разбити и принудени да се оттеглят в района на Белград. Вестта  за поражението събудила надежди сред българското население и в Северна България и Македония избухнали три въстания, без координация и поради местния си характер и неравенството на силите и трите завършили с неуспех. Но и последващите войни на османската държава с Хабсбургската империя и другите европейски държави, завършили с нови поражения за османците. Затова въпреки пораженията на въстанията оптимизма на българите не секнал.
В същото време през XVIII и първата половина на XIX в. в стопанския живот на българските земи и в социалната структура на българския народ настъпили изменения. В недрата на османската феодална система се ускорило развитието на стоково-паричните отношения, на стоковото занаятчийско и селскостопанско производство. Разрастнал се търговският обмен в българските земи и постепенно се оформил национален пазар, свързан с обширните пазари на османската империя и европейския пазар. Между отделните райони на българските земи се създали засилени стопански връзки, които рушели бариерите на затвореното натурално стопанство. Те съдействали за по-интензивното опознаване на българите от различните краища на страната и за създаване на общи черти в развитието на материалната и духовната им култура. Ускорило се утвърждаването на новобългарският говорим език, като литературен и писмен, който се налагал в просветното дело и в издаваните през XIX в. български вестници, списания и книги. Чрез тях се издигнало общото културно равнище на народа, обогатили се познанията му както за самия него, така и за другите народи.

image

Паисий Хилендарски, автор на "История славянобългарска"(1762 г.)


От особено значение за формирането на възрожденската нация било утвърждаването на историческото и самосъзнание, ярко защитено с написването и разпространяването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски.

През XVIII и първата половина на XIX в., започнало формирането на българската буржоазия, заедно със зараждането на капиталистическия начин на производство. Възникнали разпръснати и централизирани манифактури, а в селското стопанство спахийското военнофеодално земевладение се замествало с чифликчийството. Това довело до освобождаване на селяните от крепостна зависимост и създаването на пазар на работна сила. Броят на градското население нарастнал и се образували прослойки на буржоазията, средната класа от собственици и наемни работници.
Тези явления и процеси в стопанския и социалния живот, стоят в основата на Българското Възраждане, на прерастването на българската народност в нация. Те протичали по-ускорено сред българското християнско население и по-слабо сред българското мюсюлманско население.
През Възраждането българският народ преминал от средновековието към новото време. Освен църковно-религиозния светоглед постепенно се налага рационално-познавателния. Развива се нова светска просвета и започнала борба за създаване на самостоятелна българска църква. Средновековното народностно самосъзнание с присъщото му делене на хората според религиозната им принадлежност започнало да се замества от националното самосъзнание, което укрепвало заедно с укрепването на на българската възрожденска нация. Осъзнала своите интереси отделно от интересите на другите формирани балкански нации, през Възраждането българската нация повела борба не само за духовно, но и за социално(антифеодално) и политическо освобождение.

Движеща сила в национално и социалноосвободителната борба били новообразувалите се средно и дребнобуржоазни елементи, чиито интереси не били свързани и не зависели от управляващите среди в Османската империя в такава степен като интересите на голяма част от едрата търговска, предприемаческа и лихварска буржоазия.

image

Прочутият Узунджовски панаир в Южна България

Такава сила били също и селяните, които в мнозинството си страдали от малоземие и дори безземие и които били жестоко угнетявани и ограбвани от управляващата османска феодално-бюрократична върхушка.
От липса на достатъчно земя страдали и голяма част от селяните мюсюлмани. Но религиозния фанатизъм и системната пропаганда сред тях против "гяурите" от органите на властта и мюсюлманските духовници им пречела да видят своите истински врагове и да се борят заедно с християните за социалнотото си и политическо освобождение.
След Кримската война(1853-1856 г.) църковно-религиозните общини били преустроени и се превърнали в чисто български институция, която играела важна роля в укрепването на националното съзнание на българите и в организирането и ръководенето на целият им духовен живот. Чрез общините българинът християнин противостоял на своите социални и национални врагове не като отделен индивид, а като член на дадена българска общност.

image


Класна стая във Възрожденско училище

Българите християни създали  широко разгърната мрежа от светски училища, в които работели стотици талантливи български учители. Така в българските християнски училища израствали образовани младежи, мнозина от които продължавали обучението си в чужбина. Чрез училищата, вестниците, списанията, книгите, които издавала, както и чрез общините, българската интелигенция непрекъснато възпитавала народа в дух на родолюбие и жертвоготовност пред олтара на отечеството.
В същото време българите мюсюлмани се учели в мюсюлмански училища и членували в мюсюлмански общини, където непрекъснато им било внушавано, че нямат нищо общо с "гяурите" и че тяхната родина е държавата на султаните. Те били държани под пресата на антихристиянската пропаганда не само чрез системно насаждания религиозен фанатизъм, но и поради своята безпросветност. Рядко децата им ходели на училище и ако правели това, получавали религиозно, а не светско образование.
Така чрез най-силните по това време идеологически и социални институции - училищата и общините, минавала една от линиите на разделението между българите християни и българите мюсюлмани в Османската империя.

През Възраждането понятието "отечество", което до XVIII в. в много случаи било синоним на родно място(село, град), постепенно придобило по-широко значение. В новото разбиране на това понятие намерило израз пресъздаването на обитаваната от българите територия като едно от условията за съществуването и развитието на нацията. Тя се въприемала като отечество на цялата общност от българи, като национална територия.
Българската нация се образувала и развивала върху земите, където  живеела и се развивала българската народност - т.е. в географските области Мизия, Добруджа, Тракия и Македония. Това е територия, с която била свързана историята на българския народ, неговия материален и духовен живот, неговият фолклор, епос и традиции.
Процесът на прерастване на българската народност в нация се основавал и на значителната компактност и численост на българското население по това време. анализът на етнодемографската ситуация в българските земи през османското владичество показва, че това е бил съдбоносен и трагичен период за българския етнос. Той понесъл тежки и жестоки удари. Това се отразило на динамиката на неговата численост и териториално разпределение. Въпреки това през разглеждания период българският етнос успял не само да възтанови до известна степен демографския си потенциал, но и да стане най-големият на Балканския полуостров, което благоприятствувало процеса на превръщането му в жизнеспособна нация.

image

Любимият ми възрожденски град Трявна днес


Формирането на българската нация протичало при особено тежки обстоятелства: османското политическо господство и господството на исляма и Цариградската гръцка патриаршия в духовния живот. Тези обстоятелства наложили своя отпечатък върху нациообразуващите процеси, обхванали българите през епохата на Възраждането. Една от особеностите на прерастването на българската народност в нация е, че този процес обхванал само българите християни.
Националното Възраждане не успяло да обедини всички българи независимо от верската им принадлежност, не обхванало тогавашните българи мюсюлмани. Докато българската етническа общност в лицето на преобладаващата и част преминала на нов, по-висок исторически стадий - този на нацията, то подложенота на асимилаторски натиск част изостанала, по-точно била откъсната от този процес.
Това обективно отслабвало връзките и неизбежно затруднявало осъзнаването на етническото единство на българския народ през Възраждането, въпреки съхраняването в историческата памет на спомени за насилсвеното помюсюлманчване и сред християнското, и сред ислямизираното българско население.

            

Следва продължение




Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648541
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031