Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 18:05 - СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ(Ислямизация и потурчвания в Дунавска България) - ШЕСТА ЧАСТ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4004 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.03.2017 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Възтановяване на българската държавност, политиката на българската държава и на Турция спрямо ислямизираните българи

image

На Дунава: атака на руската миноносна лодка "Шутка" срещу турски кораб на 16 юни 1877г.


Руско-турската война донесла не само политическо освобождение на част от българския народ. Тя изиграла ролята на буржоазнодемократична революция в освободените земи, като премахнала господствуващата османска феодална система и дала път за развитие на зародилите се през Възраждането капиталистически производствени отношения. Разрушена била османската феодална аграрна система. Земите на османските едри земевладелци преминали в ръцете на българските селяни, които станали техни собственици. ПРЕМАХНАТА БИЛА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ОБРАБОТВАЕМИТЕ ЗЕМИ И СЕЛЯНИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В СВОБОДНИ СТОКОПРОИЗВОДИТЕЛИ.
(Затова, който има претенции към имуществото или земите на умрялата Османска империя в България, първо трябва да поиска отменяне на резултатите от руско-турската война от 1877-78 г. а след това и от резултатите на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, и най-накрая да поиска и отмяна на резултатите от Балканските войни през 1912-13 г. Това, което има да направи днешния български тъп законодател, е някои промени в закона за реституцията...)

image

Руски войски на лагер в г.Сан Стефано на брега на Мраморно море(1878 г.).


През Руско-турската война били извършени значителни етнодемографски промени в българските земи. Въпреки декларацията на император Александър II при обявяването на войната, че руските воини и административни власти ще пазят живота, имота и честта на мюсюлманското население, подтиквано от цариградското правителство, част от това население се изселва в отдалечени от района на военните действия територии и по-специално в Македония и Беломорска Тракия. Други прехвърлят протоците и се установяват в Мала Азия. Изселили се преди всичко турските окупатори, които не били трайно свързани с българските земи. Изселили се обаче и много ислямизирани българи(значителна част от които знаели само български език), манипулирани и заблудени от османската политическа и религиозна власт, или насилствено отвлечени от отстъпващите турски войски. Част от изселилите се ислямизирани селяни след войната се върнали по родните си места.

image

Ислямизирани българи от Северна България, голяма част от които останали да живеят в Турция(става дума за ислямизирани а не и за езиково потурчени, т.е. за помаците от северна България...)


image

Потомци на изселили се в Турция ислямизирани българи от Родопите.


През периода 1878 - 1944 г. върху българите с мюсюлманско вероизповедание въздействали фактори с противоречиво влияние - едни от тях пораждали тенденции на обособяване и отчуждаване на ислямизираните българи от процесите на развитието и утвърждаване на българската нация, а други обективно ги приобщавали към общонационален живот, стимулирали прояви на българско национално самосъзнание.
Тежките последици от петвековното османско владичество и най-вече дълбоките следи, оставени от асимилаторския натиск на чуждия поробител в общественото съзнание, мирогледа, езика, културата и бита на ислямизираните българи, в една или друга степен ги обособявали, разграничавали от останалото българско население.
Продължавал да действува и исторически формиралия се по време на робството социалнопсихологически стереотип, който смесвал религиозното и народностното(ислямското с турското и християнското с българското) в общественото съзнание на българското християнско население. Това също водело до разграничаване на българските мюсюлмани от българската национална общност.
Османската империя, а по-късно и Република Турция се стремели да запазят силни позиции и да оказват влияние върху ислямизираните българи.

image

Творците на "цивилизования" и псевдоевропейски Берлински договор


image

Европейска карта на резултатите от протурския и проислямски Берлински договор наложен на България от тъпите и загубени, самомнителни европейски сили.
С този договор се поставя началото на "балканизацията" на Балканите, която е продукт на западноевропейските велики сили и на Русия а не на балканските народи. В крайна сметка от тази "балканизация" най-потърпевш се оказва българският народ. Най-старият европейски народ.

По силата на Берлинския договор(продукт на европейските велики сили..?!) името на султана трябвало да се произнася в петъчните молитви на мюсюлманите в България. Дори след официалното провъзгласяване на Независимостта на България през 1908 г.(дотогава Княжество България се смятало за васално на султана) по силата на българо-турския протокол от 6/19 април 1909 г. в член 8 също се предвиждало: "Името на негово императорско владичество султана като халиф ще продължава да се споменава в петъчните молитви на мюсюлманите". Клаузите на  договора предвиждали назначаването на главния мюфтия да става по споразумение между българското и османското правителство. Това продължило чак до 1934 г.

image

Ислямизирани и неислямизирани българи през 1909 г. в Независимото Царство България.


Мюсюлманското духовенство в една или друга степен въздействало за обособяването на религиозно-битова основа на българите мюсюлмани от останалата част от българския народ. Мюсюлманските общини притежавали широки пълномощия. Те организирали и ръководели религиозните дела, давали под наем и събирали доходите от вакъфските имоти(същите тия, които в момента нещо много са им притрябвали...), организирали и ръководели мюсюлманските училища, издавали вестници, чрез шериатските съдилища решавали семейно-брачни и имуществени въпроси. Общините ръководели ислямизираното население в религиозно, културно-образователно и семейно-битово отношение.
Значителна била ролята на мюсюлманското духовенство и за утвърждаването на турския език в селищата, засегнати от езикова асимилация още по време на османското владичество, както и за неговото внедряване сред мюсюлманското население, говорещо на български език.
Особено показателен е случаят с българското мохамеданско население в с.Диамандово, Белиизворска община, в Източните Родопи. Ходжата на това село хафъз Шефкет непосредствено след Балканската война свикал цялото мъжко население в джамията и казал, че мюсюлманите не бива да общуват помежду си на български език, че това повелява Коранът. След това всички присъстващи положили клетва. Образувана била специална тайна комисия, която да следи за изпълнението на клетвата. Нарушителите били подлагани на различен вид репресии.За петнадесет-двадесет години в селото, в което всички преди това говорели на чист български език, започнало масово да се общува на турски език(а някои кухи тикви още "недоумяват", как можело то едни хора за 100 или 200 години да минели от един език на друг..ето фактологически пример  от началото на 20-ти век, как може за 20 години да се случи!). Вследствие на това през април 1933 г(само след 20 години) жителите на селото подаватт групово заявление до общинския кмет на с.Бял извор да им издаде удостоверение, че са "турци" и че говоримият им език е "турският". Този документ им бил необходим с цел закриване на българското училище в селото.

Трябва да е ясно обаче, че отчуждаването и обособяването на българите мюсюлмани от българската нация през 20-ти век било преди всичко продукт от натиска на младотурците, на реакционните шовинистични и пантюркистки сили в Турция. Още с възникването на идеологията на турския буржоазен национализъм и пантюркизма в Турция, започнала активна дейност сред ислямизираните българи за заменяне на мюсюлманското съзнание с турско, по-точно за внедряване на съзнание за принадлежност към формиращата се турска нация! А заедно с това за създаване на благоприятни условия за осъществяване на турските политически интереси в България.(това продължава и в момента, сума ти време след като България е членка на ЕС?!). За постигането на тия цели тогава от Турция пристигат учители и пропагандатори на турския буржуазен национализъм. По тяхна инициатива в България били създадени редица протурски националистически организации - "Туран", "Шевкет", "Алп Арслан", Алтън орду", "Боз курт" , и др.
(Драгите сънaродници по тези названия могат да се ориентират и в съвремената обстановка...Те спекулират и подменят нещата не само чрез верската принадлежност, но и чрез произхода ни! Сред нас може да има мюсюлмани и произхода ни може да е от лоното на булгар-тюркските народи и на славянските предци, но той е български а не турски! И ние всички и християни и мюсюлмани сме българи и рожби на българското Отечество а не на турското!).
Въпреки очевидната роля на тези организации за разпространение на турския шовинизъм сред българските мюсюлмани, тогавашната власт не взела мерки за неутрализиране на тяхната дейност. Единствено организацията "Алтън орду", която била терористична по своя характер била забранена.
Едва след военният преврат през 1934 г. подпомаганите от Турция националистически организации били забранени(и то във връзка с общата забрана на всички политически партии и организации в страната). Но и след това някои от тях прикрито продължили своята дейност, подкрепяни и финансирани от Турция.

През 20-те и 30-те години се оформили две идеологически течения, които се борели за овладяването на умовете на българските мюсюлмани. Едното било представено от националистически организации като "Туран", "Боз курт" и др., които били поддържани и насочвани от Турция и представлявали оръдие за осъществяване целите на турската политика и на пантюркизма в България. Другото течение се изразявало от местното мюсюлманско духовенство. Преобладаващата част от неговите представители произлизали от средите на българите мюсюлмани, които получавали духовното си образование в България. Служителите на мюсюлманския култ се стремели да запазят в свои ръце ръководството на обществения и духовния живот на ислямизираните българи, да укрепят своите позиции сред тях.

image

Така и до днес с племето на родопския Винету например, който води съдебни дела за да му възтановят индианското име... Шаманите на племето се страхуват, че ако Боян Съръев го покръсти, те ще си изгубят работата и доходите...


Противоречията между двете идеологически течения и преди всичко между Главното мюфтийство и националистическата организация "Туран" приели остър характер в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Печатният орган на Главното мюфтийство в."Меденийет" пише: "Българските мюсюлмани ще направят едно благородно дело, ако се съберат и помолят правителството да сложи край на това опашато зло, виреещо сред тях, каквато е организацията "Туран".
Преследвайки своите цели, мюсюлманското духовенство заело отрицателно отношение през 20-те и 30-те години на 20-ти век към изселническите настроения подклаждани от Турция. В своя печатен орган в."Меденейет" Главното мюфтийство наричало върващите последователи на Мохамед "български мюсюлмани" и твърдяло, че тяхната родина е България.
От друга страна, мюсюлманското духовенство работело за отграничаването на българите мюсюлмани от обществения и политически живот в страната. Поради това независимо от временните противоречия, които съществували тогава между мюсюлманското духовенство и протурските националистически организации, по своите обективни резултати дейността и на едните и на другите в крайна сметка водела към обособяване на ислямизираните българи от процесите на развитие на българската нация.

image

Мост към къде? Към себе си и своето бъдеще или към изчезване?!


Днес ренегатите в съзввучие с православните скотове от Гърция и мюсюлманските скотове от България и Турция заговориха ако не за "турска" барем за "помашка нация"...?!
Упражненията и експериментите върху един от най-древните народи на Европа продължават!




Следва продължение





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648794
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031