Възходът на Гешев

През 1939 г., когато още бях ученик в гимназията, разузнаванията на Румъния, Сърбия, Турция и Гърция развиват голяма дейност около т.н. "Балканско споразумение", което трябваше да реши съдбата на Добруджа и другите земи.Тогава България беше здраво притисната от своите съседки.
Същата година един от големите разузнавачи по онова време, румънецът Тодор Полюлюк, отсяда в хотел "Славянска беседа" в София.



Хотел "Славянска беседа" днес..


Със себе си той носи два куфара със секретни документи и планове, изготвени в Цариград и предназначени за Румъния.
В тях е разработена стратегия, целяща териториално орязване на България, както и нейното цялостно унищожение(Та днес великите български стратези и анализатори, какво казват..? България нямала врагове ли?! Ами какво има тогава?!).
Гешев вече засякъл Полюлюк и неговото настаняване в "Славянска беседа" е предварително предвидено. В играта се включват Праматаров и евреина Пантуди. Пантуди беше най-големият джебчия по онова време. Лежал е в доста европейски затвори и дори е издържал Гешев и Праматаров по време на тяхното следване в Швейцария. Беше двуметров, як човек, който трудно се вместваше в традиционната представа за джебчиите. След 9.IX.отвори кафене "Без грижа", дето днес е виетнамския ресторант на "Г.Кирков" и "Хр.Ботев". Един ден събра две тенекии злато и се опита да избяга през Русе. Хванаха го, прибраха му златото и го посъветваха да отиде в Израел. Но той успя да се добере до Франция и за кратко време стана милионер.

Цялата операция протича по следния начин. Праматоров играе ролята на пиколо. Пантуди също. В един момент, когато Полюлюк го няма, те влизат в стаята му и премерват на ръка тежестта на куфарите. После им правят няколко снимки. В дирекцията на полицията веднага изработват същите куфари със същите етикети и печати по тях. Вътре вместо документи поставят тухли. В деня на отпътуването на Полюлюк в операцията се включва и таксиметровия шофьор Иван Стоименов от с.Равно поле. Срещу голямо възнаграждение той е ангажиран да откара румънеца на гарата. И когато собственикът на хотела Балабанов извиква такси от пиацата на Борисовата градина, пред "Славянска беседа" спира точно Иван Стоименов със своя "Форд" 1004. Полюлюк тръгва да се качва в таксито, като носи куфарите. Точно в този момент международния джебчия успява да извърши подмяната и Полюлюк заминава за гарата с фалшиви куфари в багажника. И когато трябвало да заплати билета си на касата, той отваря един от тях и разбира измамата. Застрелва се на място. Така приключва всичко.
От тогава започва големият и непрестанен възход на Гешев.

*******************

Гешев работеше в Дирекцията на полицията до "Лъвов мост". Чувал съм да се говори, че тази страда била построена от комунистите за партиен дом и по-късно конфискувана от държавата. Във всички случаи тя си остана една зловеща сграда, защото след 9 .IX. от Дирекция на полицията се превърна в Дирекция на милицията. Не искам да си помисля колко хора са измъчвани и намерили смъртта си в нея през всичкото това време.
Кабинетът на Гешев беше на втория етаж, стая №4. Андрей Праматаров заемаше съседната стая до него. Гешев имаше двама полицаи, които се грижеха за стаята му. Единият беше мой земляк, Димитър Стоянов от Столник. Вероятно той му е казал в началото няколко думи за мене. Другият се казваше Денчо Кантарджиев, родом от Златица. Той беше най-симпатичния полицай по онова време. Всички жени припадаха по него.
Кабинетътна Гешев не беше нито голям, нито луксозен. Той приемаше по всяко време, дори спеше в кабинета си.



Немска карта на царство България от 1943 г. Списаниe "Adler"


Тогава към България бяха включени т.н. "нови земи". Общо населението наброяваше 15 милиона, а Гешев работеше само с 12 разузнавача. Това което се разправяше след 9 .IX., че полицията била многобройна са празни приказки.
(Според архива на Руси Христозов  От 20 000 души, които са се занимавали с антидържавна дейност, реално 12 000 са ятаци, около 1 200 са бойните групи, а другите – от нелегалния апарат на ЦК. Така Гешев реално се борил с около 2 000 души. Излиза, че нито противникът му е бил толкова мощен, нито толкова силен.
В архива му е имало картони на 186 или 200 агента, които са се борили вътре в Централния комитет на партията. Архивите на Гешев, попаднали в ръцете на Москва, всъщност подписали смъртната присъда на Трайчо Костов. От записките на полицай №1 руснаците научили, че Трайчо Костов бил агент. Както и кои са били агентите на Гешев в БКП. )



Никола Гешев на излет


Бяха минали вече месец-два, откакто започнах работа при Гешев. Един ден той ме погледна доста особено и някак насмешливо. Добре си спомням как изглеждаше тогава: висок около 1,92, леко приведен, с права коса, сресана назад. Плътен нос. мургаво лице с белези от сипаница, останали от детска възраст. Рече ми:
- Ти знаеш ли, че ние с тебе отпреди сме колеги. Аз съм бил комунист а ти ремсист. Нищо, така ще сме по-верни.
Бях поразен, защото знаех, че досието ми е чисто. Моят земляк Димитър Стоянов, който му чистеше стаята нямаше връзка с мен по времето, когато учех в София. Праматаров нищо не беше разбрал, но при Гешев нямаше скрито покрито.
Друг път ми разправи, как когато бил в Москва, взел един ден от НКВД-то служебен мотоциклет и тръгнал да се разходи из покрайнините. По обяд влязъл в един колхоз. Чул да свири тръба и видял как всички се редят за чорба, облечени във войнишки рубашки. Това дълбоко го потресло. Слушал съм да разправя, че в Москва Гешев посещавал висшата партийна школа "Фрунзе". Такова нещо той никога не ми е казвал, но това, което знам със сигурност е, че владееше руски език перфектно.
Разправял ми е, че когато бил в Москва се скарал със Станке Димитров. После пристигнал нелегално в България и се представил на Царя. Това става по време на моето юношество, защото Гешев беше с повече от единадесет години по-възрастен. Царят му казал, че неговото име нищо не му говори и повикал своя съветник по печата и разузнаването д-р Петър Костов. Костов веднага познал Гешев и го попитал какво го води насам. Гешев му отговорил, че е дошъл доброволно да служи на България, но че преди това желае да завърши международната полицейска школа в Швейцария.



"Виновниците" за възхода на Гешев. Цар Борис III и Княгиня Евдокия.


Царят го изпраща да учи в Лозана, а по-късно сестра му Евдокия изпраща Гешев и Праматаров на специализация в Скотланд Ярд в Англия. Същото го твърди и Стоян Трендафилов в бр.51 на в."Нов ден" от 15-22 март 1991 г.:
.."Непотопимият самолетоносач" на английското разузнаване в България е била Евдокия. Преди нацистите да дойдат на власт, по нейно настояване Никола Гешев, Андрей Праматаров, Наци Бичев, Св. Митев, Стоилов и още един човек са изпратени на спецеализация в Скотланд Ярд. Оттук произтичат редица драматични обстоятелства, които години по-късно спасяват и живота на Андрей Праматаров..."



Андрей Праматаров


П.П. Става ясно, че комунистическите ДС и КГБ не са толкова тъпи и неуки, както искат да ги изкарат някои днес. Тъпи е безотговорни се оказаха хората наследили властта от тях през 1990-91 год. Защото между комунистически служби и службите на Царство Бъгария е имало някаква приемственост в името на страната България!
След 9 септември 1944 г. Праматаров е съден от Народния съд и осъден на смърт. Но преди да бъде изпълнена смъртната присъда, с него се срещат Димо Дичев - началник на "Държавна сигурност" в първото правителство на Отечествения фронт, и Руси Христозов - директор на милицията и зам.-министър на МВР в същото правителство. Те предлагат на Праматаров да се съгласи да сътрудничи на новото разузнаване, като му предаде цялата негова задгранична агентура. След този разговор Дичев и Христозов предлагат на министъра на вътрешните работи Антон Югов да внесе предложение в Министерския съвет за помилването на Праматаров.
Праматаров е помилван и освободен от затвора. След този акт разузнаването на правителството на Отечествения фронт поема ръководството на цялата задгранична агентура на отделение "Б", а Праматаров е използван за консултант. Това довежда до нов голям успех на разузнаването на правителството на Отечествения фронт.
Нещо повече обещанията дадени от Праматаров на неговите задгранични агенти се поемат и изпълняват от комунистите.
Към края на Втората световна война Праматаров решава да прехвърли своя агент Стоян Петков от Истанбул в Съединените американски щати. Между двамата се води интересен разговор. Когато Праматаров поставя въпроса на своя агент, че трябва да замине за Америка, агентът му отговоря: "Знаеш, че когато става въпрос да служа на моята скъпа родина България, готов съм да изпълня всяка поставена задача, колкото и трудна да е тя... но пред теб поставям едно условие: когато трябва да напусна този свят, да бъда върнат в България и да умра в собствената си родина."
Праматаров му казва: "Обещавам ти, дори се заклевам, че това твое желание ще бъде изпълнено и ти ще умреш в собствената си родина България."
След разговора Петков заминава за Америка. Там работи под друго име. Първо е обявен за епископ Андрей Велички, а по-късно - Всеамерикански и Австралийски митрополит Андрей Велички, глава на Българската православна църква за този район. Той става двигател на много събития и се среща не само с американския президент Рузвелт, но и с редица други ръководни личности, като събира ценна информация за българското разузнаване.
През юни 1972 г. митрополит Андрей се обажда в българското посолство в САЩ по телефона, който му е даден за връзка, и казва: "Чувствам се много зле. Много моля, предайте на господата да изпълнят своето обещание." Сигналът веднага е предаден на МВР. Митрополит Андрей Велички е качен на самолета и на 20 юни 1972 г. върнат в България. Настанен е в Правителствена болница за лечение. Установява се, че е болен от рак. Митрополит Андрей Велички умира в Правителствена болница в 11 ч. на 9 август 1972 г.



"Връзката" на Царя с разузнаването и тайните служби, а по някои слухове и с масонството...:
Основателят на Българската епархия в Америка митрополит Андрей бракосъчетава Симеон Втори и доня Маргарита в православния храм „Св. Варвара“ във Вевей, Швейцария |
Източник: desant.net.



Следва продължение

Двете части за Гешев ще популяризирам в три групи на vbox7.com и те уверявам, че знам хора, които наистина щегио прочетат днес привечер!

Положил си труд, темата ме изненада, че и добре си я оформил с изображения!

Хубаво и впечатляващо е при теб широтата на интересите и изненадите 0- след теми за произход и история или етнология, постваш нещо, което не само аз не очаквам и показваш познание в какво ли не, разбира се що иде реч за българското - похвално!

Ще има и трета, вероятно последна част през март месец. Това отдавна го бях намислил, но сега се наканих. За съжаление повечето текстове, които изкарвам тук, ги няма в елекронен вид затова ползвам печатни издания. И по няколко наведнъж.., за да излезе нещо като тематична поредица. Така е и в този случай. Основния източник е една книжка, документален разказ, която излезе в началото на демокрацията. Видях, че може да се поръча по интернет вече, и в последната публикация ше дам линк.
Благодаря за хубавите думи и че нещата предизвикват интерес. Някой може да не повярва, но този блог го отворих съвсем случайно и инцидентно. Две седмици стоя така, докато не реша да го развивам...Имам си и живи свидетели, че точно така беше...

Първо заради сборника от Волжка България, после излязоха и другите поредици. Дядо също и имал работа с Гешев, и ми е разказвал. И то не като полицай в София, а когато отишъл да гони шумкари с жандармерията...

продължавай в същия дух и остави тюрко-татарщината.

Постовете по история за мене са смислени, когато се занимават с история а не с агитация и пропаганда. Ако беше прочел поне десетина, щеше да разбереш вероятно, че точно за това става въпрос в този блог.
Писал съм и за татари и за тюрки, защото историята е познавателна наука, но блога основно е за :"Малко известната история на българите и света"( и света, защото имам поредица - "Огнища на древни култури" в блог вълните на блога).

Поддържай си блога,тук си четен, макар и "некоментиран" от масата потребители които те четат (мога само да подозирам част от мотивите им), освен това ти и сирма сте търсещи в една "посока", летописеца вдруга, а автохтонистите в трета и най-голяма. Разбира се, че често се пресичате и препокраивате, може би и с право.

Аз също пиша част от постингите върху няколко източника, като за жалост пропускам да ги спомена - ако някой се "съмни" веднага ги предлагам.

С "две думи" - блога ти е специфичен, изненадващ и неповторим в блог.бг, продължавай го уверено, защото те четат (дори и да мълчат след това).

Имаше и един друг коментар на germantiger, който не можа да излезе тук, не ми се случва за пръв път(може да е от връзката или сървара?!), но отговорих в лично съобщение. Става въпрос за това, че разузнавачите винаги от древността до днес са знаели поне малко по-вече от политиците и историците...
Затова сведението на Благой Недялков за подкупа на Рибентроп от турците аз не го поставям под съмнение.
Относно втората световна война, знам само със сигурност, че световните войни през 20-ти век се печелят на първо място с ресурси. Когато започва настъплението на руснаците те винаги имат в пъти превес в жива сила и техника. От гледна точка на историческите събития. После от самото начало на войната Германия не е била чак толкова технически оборудвана, както внушава пропагандата и филмите. Имало е достатъчно пушки(вместо автомати(картечен пистолет) и конска тяга вместо камиони и танкове.
Хитлер е бил принуден да воюва на изток, защото Сталин е бил запланувал отдавна да включи цяла западна Европа в Рамките на СССР. По данни на английското разузнаване го е изпреварил с две седмици. Сталин е бил наистина изненадан и победен отначало, защото се е готвил за нападателна война а е получил отбранителна. А по-късно след завладяването на Западна Европа имал намерение да включи в СССР целия свят. както било нарисувано на герба на държавата им.
Хитлер допуснал и грешки, понякога подведен от собствената си преценка, друг път от съветниците си.
Било е възможно ако победи Англия или Русия да се спечели временен мир. И след това не се знае светът дали нямаше да е фашистки. Но демокрациите с техните ресурси направили така,че светът да не стане комунистически или фашистки а техен - демократичен.
Не става въпрос за засягане, близката история не може да се скрие, както древната...Има много документи и архиви.

Италия и този факт прави всичко, изложено тук, крайно недостоверно.

О, г-н "достоверник", то от такива многознайковци като вас сме на това дередже днес...Поне в областта на историята. Може би за да докажете действителната достоверност на вашите твърдения, ще покажете дипломата на Гешев от Италия?! Може би заедно с нея да се доберете и до дипломата на Тодор Живков?
Както казах по-горе, трудно е да се скрият фактите от близката история. Има много писмени документи и архиви.
Никола Гешев е роден на 13 април 1896 г. в София. Баща му Христо Гешев бил нотариус в Софийския окръжен съд и гласял сина си за юрист, но това така и не станало. Никола завършва средно образование във Втора мъжка гимназия (където учи и Трайчо Костов). Свидетелството му е от април 1917 г. - т. е. завършва на 21 години, не защото е бил слаб ученик, а поради участието си във войните. Бил е доброволец в Балканската война и участвал на фронта срещу сърбите, а през Първата световна е служил в артилерийски полк. Започнал е като редник и артилерийски кандидат в планинската артилерия в Дупница. Издига се до подпоручик и е уволнен на 7 декември 1919 г.

От 1923 до 1925 г. Гешев е секретар в четвърта и шеста жилищна комисия към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, но напуска поради закриване на длъжността.

Никола учи една година право в Софийския и два семестъра в Римския университет, след което се отказва. В полицията му признават средното образование, като в досието му се уточнява, че има незавършено висше юридическо.

Оттам нататък започва разказа на Благой Недялков! Личния шофьр на Гешев за специални поръчения!
В блога на АТИЛ нещата се проверяват няколко пъти, преди да се изкарaт публично!