Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2014 23:29 - Български бойни действия на Балканите преди основаването на Дунавска България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 11917 Коментари: 13 Гласове:
4

Последна промяна: 16.08.2014 14:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Вместо Увод


«Булгар» - «Волчья Голова» («булг» - "волк", «ар», «джар» - "голова")


image

Този стяг на древните българи от който получили народностното си име го има при всички техни потомци по Евразия и до Северна Африка при тамошните готи дори... Има го при сарматите в римската армия, аланите, хуните, има го и при траките и древните македонци...

Има го запазен в много оригинални изображения от миналото  а не само по фрески и рисунки.

image

Сарматските катафракти участвали  в дакийската война. Барелеф от колоната на имп. Траян.


Линк към "Началото на българската история" :
atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia.731487


Тази последна редакция с двете снимки на "Вълчата глава" я добавих благодарение на коментарите и въпросите на блогъра Сирма. За което и благадаря, че ме подсети.
........................................


В европейските писмени източници за пръв път името "булгар"(българи) се среща в един Анонимен римски хронограф от 354 г.:

"Зиези(един от внуците на Ной), от когото(произлизат) българите."

Наред с многото тълкувания и разсъждения и по този случай, аз поне не се сещам за някого, който да се е сетил и да го е записал научно, ФАКТА, че автора на този хронограф изкарва българите като един от основополагащите, древни народи на земята.
В случая "библейски народ"... А дали са пастири, занаятчии или орачи, копачи и какво пият и ядат, едва ли е най-важното...

Някъде по това време българите покоряват Готското Приднестровско княжество(375 г.) и си отварят пътя за офанзива на запад. Пак по същото време българският Кан БУЛЮМАР ШЕКЕ, ШЕК-АЛИП БУДИМИР, БАШИМИР, БАЛАМИР, БАЛАМБЕР(363 - 378 г.), отново обединил целия Идел под своята власт.
Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.
Булюмар пренесъл столицата на Идел(Древнобългарската държава в Източна Европа и Уралието - Съюза на седемте племена) от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев). Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински).
Линк: 
atil.blog.bg/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829
image

Историческият хълм Щековица в Киев и сега се счита за свещено и особено място.

Първите по-съществени български нападение върху Западна Европа и Балканите обаче започват доста преди това...
Още при Кан БАРАНДЖАР(235-271 г.), 
син на Барака, най-прославения цар от Първата Хонска династия.
Заедно с котрагите, които били на служба в Идел, разбил в 251 г.римския император Деций. Битката станала край днешния град Разград. Самия император загинал в боя. След това войската на Барънджар разграбила римските владения на Черно море и с щурм взела Дарбазан - заради неплащането на римляните данъка за Идел. Тази победа се приписва после от историците на съюзните готски части, но това няма значение...


image

Примерна карта на древнобългарската държава в периода на хунската династия. Пети век по времето на Кан Атила. На практика най-обширната империя в историята на човечество от Тихият до Атлантическият океан!!
Тук трябва да се подчертае, че родината на Атила не е Азия а р.Волга, заради което е носил и прозвището - Атила(от Атил - хунското название на р.Волга), личното му име било Тук, Тукай, Тохол... Именно там е бил центъра на Хунската династия.  На тези земи и на Северен Кавказ е бил управител по-късно Аспарух. След междуособната война и оттеглянето му на запад, подвластните на Аспарух земи, Баян ги дава на хазарите, като отплата за помоща им да си върне трона.
Друго интересно сведение е че британските келти били подчинен или съюзен народ на империята по това време...


През пети век Западна Европа попада в рамките на българската държава, наричана от "вещите историци" - "хунска империя" или дори "обединение"... След смъртта на Атила(453 г.) избухват междуособици предизвикани от готите в резултат на които българските части са изтласкани на изток и Западна Европа се освобождава от българската власт. В тази връзка интересни са сведенията в т.нар. "Именик на българските владетели", достигнал до нас също в два късни преписа, както и повечето други исторически източници по света днес, но тях поне ги признават докато за сборника "Джагфар тарихи"(Историята на Джагфар) упорито се правят на разсеяни и проявяват солидно дебелоочие...

Авитохол(Атила) живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем(година на змията, девети месец). Ирник(Ернах, Бел-Кермек) живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем(година на змията, девети месец). "

Доста е изписано и изговорено за този "Именик", но за какво става въпрос можа да се разбере едва след като станаха известни сведенията от "Джагфар тарихи". Аз го разбрах например а за другите, както се казва то си е техен проблем, който влезе тук и прочете, също ще разбере. Вече веднъж писах тук по този повод:
Линк:
atil.blog.bg/history/2012/08/17/svedeniia-za-bylgarite-ot-neizvestniia-period-na-imenika-na-.989142


 
imageimage

Реконструкция на хун(с деформиран череп) проф.Герасимов и картина на Атила от средновековен европейски художник.

Макар личното име на Атила да е Тук, Тохол, Тукай, то той определено не е Авитохол т.е. Бащата Тохол а този "който управлявал 300 г." т.е. тук се визира властта на Хунската династия която започва с Агарджа Дуло(150 - 189 г.).
Като извадим тези 515 години(на "Остриганите глави оттатък дунава") от 680 г. или 681 г. или по-късна година от царуването на Аспарух отиваме точно във времето на царуване на основателя на Първата Хонската династия в Европа.
А ако искаме да уцелим годината в която се качил на трона трябва отидем в някоя от годините на змията. Според Петър Добрев това е 165 г. Според Васил Златарски годината е 146-та. В "Историята на Джагфар" е дадена годината 150 год. като начало на царуването му. Можем да се доверим обаче на изричното упоменаване, че това е било годината на змията. Остава да се изчисли точно коя е най-близката година на змията до 150-та година. Възмжно е да е 153 год. Тъй като след личния двубой за трона, ако приемем, че се е състоял през 150 година, следвало сватба със сестрата на царя, раждане на престолонаследник, а е възможно да се е изчаквало и настъпването на година на змията за официално встъпване в длъжност и коронясване... В ония времена ако това е било препопоръчано от кам-бояните/колобри/е било повече от възможно...!
По интересното е че като прибавим към последната година на управлението на Авитохол-Агарджа -189 год., триста години, отиваме директно в годините на царуването на Ирник(Бел-Кермек).
189 + 300 = 489, тази година е последната от управлението на Ирник. В летописа на Гази Барадж се казва, че от този владетел тръгнал рода на българските балтавари.   Още по-интересно става като прибавим към 489 година още 150 години, тогава отиваме директно във времето на царуване на Куртбат("Кубрат") - 629 год. Точно през 630 година Кубрат се провъзгласява за Кан и обявява обединените български територии и племена за независима държава - Велика България! А ако искаме да намерим точната година на възцаряването трябва да търсим годината на вола.., като в този случай трябва да се има в предвид, че седем години като негов регент е управлявал Бу-Юрган(Органа). Тук като Безмер се визира Боян, най-големия син на Кубрат, който наистина управлявал три години след смъртта на баща си и избухнала междуособната война между синовете и роднините на Кубрат за трона. Трябва още да се добави, че неизвестният владетел от Именика е известен и това е по-големия брат на Тервел - Аяйр.   Както се вижда няма никакви загадки, когато въпроса опре до родните източници за българската история, които са най-точни и дори най-подробни.   И по-нататък за българските бойни действия на Балканите преди основаването на българската държава.

За пръв път директно с името - българи те са упоменати през 480 г., когато готите се свободни вече от тяхната власт, извършват самостоятелни  набези срещу Византия.
Ето краткото сведение на Йоан Антиохийски:

"Съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те(готите) опустошавали тракийските градове. По тази причина тогава император Зенон бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници."

След шест години(486 г.) в резултат на сраженията между готи и българи в "Похвалното слово за крал Теодорих" техният историк Енодий хем хвали Теодорих, хем се възхищава от българите:

"Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля; в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание, че по-благороден е онзи, чието оръжие е било повече окърваено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се бе случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези...По-рано вярваха, че светът е открит за тях; сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш...Сблъскаха се два народа, на които бягството не бе помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат сред човешкият род противник, равен на себе си..."

Тъй ама, изглежда, че не е баш тъй, защото готите отказват да делят мегдан с българите и заминават на запад да нападат в Италия... А българите продължават да си навлизат във византийските земи вече без конкуренция и като неприятели. През 493, 499 и 502 г. те извършват няколко опустошителни набези в Тракия и Илирик. Нашествията им придружени и със славяните, принуждават император Анастасий Втори да построи т.нар. Дълга стена през 512 г. Дори ако се доверим на съобщението на Евагарий Схоластик, тя е построена за защита само срещу българите:

"Самият император Анастасий извършил твърде голямо и достойно за споменаване дело, именно т.нар. Дълга стена, която здраво стои в Тракия...(Дългата стена) пречела на варварите, които правели набези от т.нар. Евксински Понт(Черно море), от Колхида(Източното Причерноморие), от Меотидското езеро(Азовско море) и от земите отвъд Кавказ, както и на тези, които били пръснати в Европа."  
image

Хунобългари...


През 539-540 г. българите извършват едно от своите най-страшни нападения, описано от Прокопий Кесарийски:

" Веднага голяма хунска(българска) войска преминала реката Истър(Дунав) и се нахвърлила върху цяла Европа(ромейските владения на Балканите) - нещо, което вече често е ставало, но което никога не е причинявало на тамошните жители толкова много и такива големи злини. Защото тези варвари опустошили всичко навред от Йонийския залив чак до предградията на Византион(Константинопол). И те завладели 32 крепости в Илирик, с пристъп взели г. Касандрия, без да са предприемали по-рано обсада. Всички се завърнали в земята си, като завзели богатства и отвели 120 000 пленници, без да срещнат никаква съпротива. И по-сетне те често идвали тук и нанасяли на ромеите непоправими беди...."

Като се знае за интересните изводи и умозаключения на някои историци за "разпадането" и дори за изчезването на хуните и "хунския съюз" след смъртта на Атила, интересни са тези факти, където разпадналите се и изчезнали хуни(българи) се сражават и изгонват разпадналите ги готи а после правят с Византия каквото си поискат... В своя известен "Стратегикон" Псевдомаврикий без да е предполагал какво ще предположат и ще измъдрят бъдещите историци за българите, ни дава ценни сведения за въоръжението, бита и начина им на воюване.:

"Скитските племена(става дума за северните тюркоезични народи от българската общност), имат така да се каже един и същ начин на живот и строй. У тях има многовластие(всъщност автономия, тарханства, баилства, тюби..., това е и една от основните причини по-късно - централизацията на власта - за приемането на християнството и исляма) и живеят безгрижно...Те издържат на жега и на мраз, освен това на недостиг от необходимите неща...Въоръжени са с ризници, мечове, лъкове и дълги копия, така че повечето от тях носят в битките двойно въоръжение. На раменете си носят копията, а лъковете държат в ръцете си, като си служат и с едните, и с другите, според случая, който им се предостави. Въоръжени са не само те, но и предната част на конете на знатните е покрита с желязо или плъст. Те грижливо се обучават да хвърлят стрели, яздейки на кон. Придружава ги и многоброен добитък, мъжки и женски, който едновремено им служи за храна и ги прави да изглеждат по-многобройни. Те разполагат войските си не в укрепен стан, както персите и ромеите, но до деня на сражението са разпръснати по родове и колена, като пасат непрекъснато конете си и лете и зиме...За сражение не нареждат войските си в три редици както персите и ромеите, но вкупом в различни отряди, като съединяват отрядите едни с други, та изглеждат като само една редица. Те имат в запас вън от строя известна войскова част, която изпращат в помощ на оная част от войската, която изпадне в тежко положение...Те предпочитат да нападат отдалеч(с далекобойните си лъкове), да устройват засади, да обкръжават противника, да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление(разстрелват преследащияг ги противник с лъковете си назад, когато ударната сила става двойна.., и когато числеността на преследващите намалее значително, се обръщат и го съсичат със саблите си)...Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват както персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имуществото, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците си, като си служат с всички средства..."

image

Мадарският конник от България - 8 -ми век. Единствен по рода си  скален релеф в Европа.


Днес така постъпва само германският национален отбор по футбол...Всъщност българите са строели и градове(крепости) и зимни селища - кишлаци, аули, като са познавали и отбранителните съоръжения - валове, ровове. Но това се прилагало според терена, местността и обстановката. Самите племена и родове не били съвсем с еднакъв бит, имало както чисто степни родови обединения, така и планински, лесостепни, на юг достигали и до полупустинните райони. Това също давало отражение върху бита и културата. Нито един стар автор не си позволява да нарича тези народи с такива епитети както някои съвремени историци. Никой не ги е подценявал или да ги е считал за по-долни или изостанали от себе си...Различната им култура и бит често пъти надделявали и се оказвали по-здрави и ефективни от тази на градската, земеделска и робовладелска култура на перси и римляни. Имало взаимнообмен а не заимстване на едните от другите. Влиянията били винаги друстранни в двете посоки, а не както внушават лъжливите историци в едната посока, като изкарват степните народи диви и варварски...
 
И накрая едно интересно сведение от VI век на Йоан Малала, което директно ни праща при сведенията на средновековните български автори от Волжка България, изложени в сборника "Джагфар тарихи":

"...И така, споменатият Ахил заминал заедно с Атридите(братята Агамемнон и Менелай)(За Троя), като водел собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи..."    image

Интересни сведения получаваме от сборника с исторически летописи от Волжка България за произхода и възникването на антите, славянска групировка играла важна роля по-късно в образуването на българската и древноруската народност( урусите - преди да се разделят на руснаци, украинци и белоруси).   "...Сина на Боян-Челбира, Тубджак(563-593 г. , дядото на Кубрат), воювал на страната на аварите с Рум(Византия) и с подчинените от румците(ромеите) улчийци(славяни). В същото време, когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги щадял и изкарал от Рум( от днешните български земи) в своите владения до двеста хиляди от тях. Тези булгарски(български) улчийци почнали да ги наричат анчийци(анчилар), т.е. "погранични", "окраиными"(думата има значение и като "побратим" - анчи). Тъй като били заселени на северните рубежи на бегството(бейлика) Кара-Булгар - в Учула и Бури Чай(Днепър). Хакана на аварите отначало се отнасял към това с раздразнение, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколкостотин лодки и успешно се сразили на тях с румците, смегчил отношението си и ги оставил на мира..."

ДТ , т.1,1993 г. Оренбург, стр.16

  Също така и за българската северокавказка общност - бурджаните, през 7-ми век в рамките на Велика България, подчинена на наместника на Кубрат, най-малкият му син - Аспарух. Главните сили на Аспарух в междуособната война избухнала три години след смъртта на Кубрат били именно бурджански. Те съставили и основното ядро на дунавските българи при основаването на Дунавска България.

 "...Сина на Масгут, Татра(505 - 520 г.) се прославил с успешни набези срещу Рум(Византия),които извършил с помоща на подвластните му улчийци(славяни)... По време на управлението на сина на Татра, Боян-Челбир в Саклан(Източноевропейските степи) дошли изгонените от хазарските тюрки, авари. Сабарите, които изпитвали панически страх от тях, притихнали, а нашите българи, напротив, вдигнали глава...Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и дал неговото име на сина си, а оня взел за себе си името на Бояна.
Подир аварите се появите и техните гоните - хазарите, но българите заедно с аварите в ожесточени сражения ги отхвърлили от Сула(Дунав) и Бури -чай(Днепър). Тюрките отстъпили, но отвлекли със себе си част от джалдийските(Кримските) българи и им разрешили да образуват в Джураш(Кавказ) собствено бекство - Бурджан за охрана на своите владения от юг. Та нали българите още от времето на Кан-Деренската(Адрианополската) битка ги считали за най умелите и храбри воини в света.
Тези българи затова започнали да ги наричат - бурджани, а ги управлявал големият син на Боян-Челбира, Атрак. А западните българи на Боян-Челбира, които останали под зависимостта на аварските хакани, започнали да ги наричат - кара - булгари, т.е. западни, а не черни, като си мислели тюрките.
Та нали българите наричали запада - "кара", изтока - "ак", севера - "кук", а юга - "сара" или "саръ"..
."

ДТ, т.1, 1993 г.Оренбург, стр.15-16

  За основаването на Дунавска България:

"...Бат-Боян влязъл в преговори с обсадените(в Киев след като те направили излаз и разбили съюзните му хазари) за разделението на Кара Булгар. Дяснобрежната(на Днепър) част на бекството оставала под властта на Шамбат(брат на Кубрат)и за Атилькэсе(Аспарух), а левобрежната оставала за балтавара(Боян)...
Миролюбивият Бат-Боян не направил опит да изкара метежниците от Башту(Киев) със сила, тъй като си мислел, че ако е според волята на Тангра, то ще получи своето и без нито един изтрел. И действително, след две години Шамбат умрял, и Атилькэсе(Аспарух), не чувствайки достатъчно подръжка от сакланите и улчийците(славяните), предпочел да замине с част от своите бурджани и тюркмени в Кашан(днешна Молдавия).
А това е - извънредно защитена местност, от три страни е заградена от реките Бурат(Прут), Сула(Дунав) и Аудан-су, а от четвъртата страна от - Улагските планини(Карпатите)... Атилькэсе изкарал тук - в качеството на бек на своите българи, местните улчийци(славяни) и улагци(власи) - няколко години в пълна безопасност. Само враждебните дейсвия против него на аварите и съюзните им румци(ромеи) го заставили да напусне тази област и да замине в Искандеровите(Александровите) планини(Балканите). Там той образувал свое царство, което нарекъл Бурджан - в памет на своето предишно владение. Неговите потомци, като писал сеид Якуб, приели от тамошните улчийци(славяни) християнството, а заедно с това - и улчийския език. А това станало в следствие на това, че поповете на улчийците проповядвали на своя език и защото бурджаните се заселили в домовете на улчийците. Само бурджанските кук-огузи, които не оставили живота в полето, съхранили своя тюркменски език..."

ДТ, т.1, 1993 г. Оренбург, стр.22.


Господнята молитва

"Господи, Исусе, Христе , Сине Божий, помилвай мене грешния"



 
image

Шестият вселенски събор (680-681 г.) се свиква в Константинопол от ромейския император Константин IV Погонат тъкмо по времето, когато Аспарух вече е основал Дунавска България, отделяйки се от Велика България, наследницата на древен Идел и заплашва северните граници на империята.  По време на самия събор императорът тръгва на поход, за да ликвидира тази опасност, но противникът се оказва по-силен от очакваното и военните действия при Онгъла не носят успех на ромеите. Междувременно Съборът в столицата продължава. Преждевременното отпътуване на Константин Погонат преди края на похода - първо към Месемврия, после и към Константинопол - разколебава войската му и тя тръгва да отстъпва. Аспаруховата конница излиза от укрепленията, за да преследва ромеите, които се спасяват с бягство.  Отглас от тези събития намираме в протоколите на VI Вселенски събор. Там са записани думите на някой си презвитер Константин, който между другото казва:

Ако бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме тази година, т. е. ако сме претърпели нещо във войната с България.” 

Няма племена и орди, те са във фантазиите на съвремените творчески историци а старите автори знаят, че те идват от България а не от Преизподнята...  
image

Златни копчета от Преславската златарска школа


П.П. Ние често се възхищаваме на произведенията на сарматското, скитското, кавказкото или тракийското изкуство, чувстваме ги някак си близки и свойски на нас... И като ги сравняваме с нашето средновековно изкуство също забелязваме "странни" прилики и паралели, нищо, че учените не ги виждат и не ги чувстват тези неща, както преди така и сега. 
Оказва се че нашите чувства и естетически възгледи не са били погрешни! Според сведенията българските средновековни автори, тези названия не са чужди и не са на различни народи, а на части от един голям и древен народ - булгарския(българския).


image

Знаменитият скитски пекторал. Според някои изследователи в изобразените сцени и мотиви се съдържа ценна историческа информация...!


Цитат:
"... А що се отнася до българската волго-уралска държава, основана от сина на алпа Аудан - Джам-Иджик, след смъртта на този първи цар, злите духове внесли в нея духа на междуособиците и враждата.
Според преданията, Джам- Иджик живеел на река Ермен и затова го наричали Ерменлията. Той имал пет сина - Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и  Бесер!
На тях той завещал да живеят дружно и да крепят единството на държавата. Но след смъртта на бащата, синовете се скарали заради красавицата Чулман, която била докарана по Кама в Идел от злите духове. Те се страхували от могъществото на Идел и така решили да внесат разкол.
Тези братя сложили началото на пет враждуващи помежду си и сменящи се във властта царски династии. Не случайно тази далечна епоха изпълнена с кървави междуособици останала в паметта на предците като времената на - "биш калпак" - "петте венеца(корони)"( в смисъл на "петте династии". 
С възцаряването на Буртас(683-633 г.пр.Хр.) от династията Сармат, междуособиците най-после стихнали. При него били отменени и човешките жертвоприношения а територията на Идел се простирала от Дунава до Балхаш(българското езеро).  ..."

Линк:   atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnobylgarskata-mitologiia-3-chast.884232



image
 
  Река Дунав край Силистра.
 



Гласувай:
4



1. syrmaepon - Линк:atil. blog. bg/history...
14.08.2014 09:25
Линк:
atil.blog.bg/history/2012/08/17/svedeniia-za-bylgarite-ot-neizvestniia-period-na-imenika-na-.989142

Интересен пост - или съм го пропуснала или съм забравила, за което се извинявам ). Волжкобългарските летописи действително са интересни и могат да помогнат доста за разбирането на случващото се в степите. В тях мен ме притесняват две неща - не ни е известен оригиналът и колко точен е преводът или тълкуванията на авторът на руския текст. Второто е че всичко се приписва на българите от най-дълбока древност. Иначе в степите живеят различни племенни и родови групи и те влизат в конфедерации, съюзи и родствени връзки. На мен обаче ми се щеше по-точното им разграничаване, ако е било възможно. Не ми е много ясно например Дуло алански, сарматски или хунски род е
"БУЛГАРСКИЕ ЦАРИ САРМАТСКОЙ, АЛАНСКОЙ, КОНСКОЙ И БАЛТАВАРСКОЙ ДИНАСТИЙ"

За името Тохол : "Туки, Атилле, Айбат, Тукал, Тохол, Аттила, Атила, Этцель, Атилла (434-453 гг.)." - изброени са различни имена, ако това са имена. Възможно е различни групи племена влизащи в конфедерацията на Атила - тюрки, готи, кавказци, уралци да са го наричали различно. Възможно е това да са прозвища или титули. В аварския например тохал озноачава грижлив стопанин Въпросът е дали всички тези имена са изброени в оригинала или руският автор ги е изброил като възможни преводи - няма как да разберем, защото оригиналът на арабски липсва
цитирай
2. syrmaepon - Другото нещо което ме притеснява е ...
14.08.2014 09:43
Другото нещо което ме притеснява е това смесване на българи и хуни. Може наистина от един момент на татък да са наистина смесени, но първоначално според мен това са отделни народа. Забележително например е, че готите, които би трябвало добре да знаят кои са хуните, не са много наясно кои са българите

"и готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат сред човешкият род противник, равен на себе си...""

Аз смятам, че българите са по-уседнал конен народ и поне за сега считам хуните за чисти номади. Българите подобно на аланите имат по-развито стопанство и това си личи от държавите на Дунав и Волга.
цитирай
3. syrmaepon - Какво да кажа за мирмидонците ))))) ...
14.08.2014 10:22
Какво да кажа за мирмидонците ))))) и те като траките.....ако са оцелели до 7 в. са станали българи )
цитирай
4. atil - Най-напред за "автора" ...
14.08.2014 12:46
Най-напред за "автора" на Джагфар тарихи"(История Джагфара) - ТЕ СА НЯКОЛКО и всичките са средновековни, като единия - Газа Баба(Арслан Тертер) е бивш посланик на Дунавска България от първата половина на 13 - ти век, във Волжка България. По политически причини останал там и след като приел исляма станал държавен секретар на емира Гази Барадж.
Този сборник е съставен през 1680 г. от оцелелите средновековни ръкописи на Волжка България по заповед на сеида Джагфар от неговият секретар Бахши Иман. Затова книгата получила това име - Джагфар тарихи(Историята-Книгата на Джагфар).
През следващата година избухнало голямо въстание предвождано от сеида Джагфар, което продължило три години. След това историята на този сборник е толкова сложна и трагична , колкото и историята на българският народ там...
Това е описано в предисловието към том 3.
Сборника го издаде редакцията на вестник "Болгар Иле" след 1993 г. със съдействието на историка-булгаровед Фаргат Нурутдинов - последният собственик на записките от този сборник!
Той не е руснак а българин от стар аристократичен род, с руско академично образование и дълги години е работил с този сборник, превел е датите по грегорианското леточисление, написал е обяснителни бележки и научни статии върху сведенията от него.
Смесването на хуни, българи, алани, че и славяни(предците на готите- кимерите също се считали за булгари...) е напълно уместно, тъй като те имат общ древнобулгарски произход.
ЗАТОВА И ВСИЧКИ СЧИТАТ ДРЕВНАТА ЦАРСКАТА ДИНАСТИЯ ДУЛО ЗА СВОЯ!!!
цитирай
5. atil - Енодий е писал "Похвално с...
14.08.2014 13:03
Енодий е писал "Похвално слово" за своя владетел и този стил повествования си прилича навсякъде...Няма кой знае какво толкова да се учудват, защото отлично са се познавали от памтивека..Самите "остготи" за пръв път са закарани на запад от българите като техни васали. Там се сдружили със съплемениците си и след смъртта на Атила(отровен с вино) предизвикали междуособици и се освободили от българската власт.
Едва по времето на Кубрат болшинството от българите в Източна Европа започнали да водят уседнал живот върху определен район. Затова Кубрат е наречен в русинските былини - Микула Селянинович. Тогава се появила и думата - село, станица и др. от оседнал. Но не и деревня или мужик, тия не са от български произход...
Но имали постоянно население в градовете от най-старо време - занаятчии, търговци от най-старо време. Също и земеделски участъци, разорените скотовъдци през някоя от тежките зими, често се захващали със земеделие, градинарство или занаят...
Източните българи - ХОНИТЕ, се нарекли така по името на принц Хишдек Хон, от рода Дуло, който ги отвел на изток, след междуособици в Източна Европа още през 7-8 хил. пр. н.е.
МИРМИДОНЦИТЕ И АХИЛ, са предгръцкото старо българско население на Балканите и Източното Средиземноморие.
Римляните, източни и западни, като писмен народ, много добре са знаели винаги за какво става въпрос. Но по съображения за едно или друго някои почнали да премълчават по някое време, а други направо да късат страници и да горят книги...
Трети техни и чужди потомци се заели с лъжливи преписи и уйдурми...Въпреки това действителното минало не може да се скрие за дълго, също както и действителното настояще, както постоянно се убеждаваме от събитията.
цитирай
6. atil - Обаче има нещо наистина неясно о...
14.08.2014 14:11
Обаче има нещо наистина неясно относно ДИНАСТИИТЕ?! Колко човека са прочели или са направили логическите и информационни връзки чрез сведенията от този сборник...?! Много малко са според мене, за сега.
Затова ще направя редакция на публикацията и ще дам директен линк по въпроса за династиите.
Цитат:
"...А що се отнася до българската волго-уралска държава, основана от сина на алпа Аудан - Джам-Иджик, след смъртта на този първи цар, злите духове внесли в нея духа на междуособиците и враждата.
Според преданията, Джам- Иджик живеел на река Ермен и затова го наричали Ерменлията. Той имал пет сина - Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и Бесер!
На тях той завещал да живеят дружно и да крепят единството на държавата. Но след смъртта на бащата, синовете се скарали заради красавицата Чулман, която била докарана по Кама в Идел от злите духове. Те се страхували от могъществото на Идел и така решили да внесат разкол.
Тези братя сложили началото на пет враждуващи помежду си и сменящи се във властта царски династии. Не случайно тази далечна епоха изпълнена с кървави междуособици останала в паметта на предците като времената на - "биш калпак" - "петте венеца(корони)"( в смисъл на "петте династии".
С възцаряването на Буртас(683-633 г.пр.Хр.) от династията Сармат, междуособиците най-после стихнали. При него били отменени и човешките жертвоприношения а територията на Идел се простирала от Дунава до Балхаш(българското езеро). ..."
http://atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnobylgarskata-mitologiia-3-chast.884232
цитирай
7. syrmaepon - Не подлагам на съмнение оригина...
15.08.2014 09:33
Не подлагам на съмнение оригиналът, а неговите преводи.

"Дополнения продолжились и далее. Так, в одной из публикаций 2005 года, появляется информация о переводчиках текста на русский язык. Сообщается, что, согласно семейному преданию Нурутдиновых, в 20-е гг. XX века «некто Сайфуллин, из ваисовцев, организовал в Петропавловский перевод булгарских летописей на русский язык». Среди переводчиков указываются ваисовцы Ахмад Гадельшин, Хади Валиев, Наби Газизов, Хабибрахман Мифтахутдинов из Агрыза, Масгут Шафиков из Оренбурга, Мохаммет-Карим Нигматуллин и два преподавателя русского языка гимназии Петропавловска Садовский и Овчинников. Ибрагим Нигматуллин же переписал сделанные этой группой переводы в свои тетради[2]. Расширилось и количество имеющихся текстов переводов булгарских летописей — упоминается «Нариман тарихы».

»[3]."

Историята така или иначе е доста объркана - един човек ли е превеждал ръкописите или няколко. Знам, че преводите от тюрки изписван на арабица не са никак лесни. Другият въпрос е че някои неща са фолклор, а там точно почти винаги има натрупване на епохи и събития.Естествено, че българите имат връзка и със сармати и алани и всички племена наоколо - славяни, уралци. Съгласна съм дори и с месопопотамската линия в генеалогията. Но самоназванието "булгар" все пак има начало и мен то ме интересува. Най-добрият вариант е оригиналите да не са унищожени и да бъдат предоставени и на други арабисти.
Така че пак ще повторя - не подлагам на съмнение оригиналите/ което е невъзможно понеже не бих могла да ги чета))/ а преводите и тълкуванията.
цитирай
8. syrmaepon - За Ахил и прочие - за да е вярно, тр...
15.08.2014 09:35
За Ахил и прочие - за да е вярно, трябва да приемем че българите са скити / поне тези на Херодот/ и даже обратното - че всички скити са българи )
цитирай
9. atil - Аз подлагам на съмнение всичко д...
15.08.2014 21:06
Аз подлагам на съмнение всичко докато не го разбера или проверя! В това число и най-големите и достоверни оригинали...Макар както споменах, повечето исторически източници по света са дошли до нас като преписи. Тях защо не ги подлагат на съмнение, дори когато не знаят кой ги е преписвал...?!
Ето тук съм изкарал кратко и ясно, както е дадено, като за грамотни осмокласници, да се информират, щото професорите явно по-трудно разбират, те обичат явно да вярват, науката за тях е като религия явно... За ДОСТОВЕРНОСТТА НА СБОРНИКА:
http://atil.blog.bg/history/2013/01/06/za-stepenta-na-dostovernost-v-syobshteniiata-ot-istoricheski.1039122

Лично аз пък забелязах че сведенията от този сборник съвпадат и дори подробно обясняват сведенията на средновековните български източници от Дунавска България! И дори Паисий...Добавките към Манасиевата хроника и т.н.

ИСТОРИЯТА НЕ Е ОБЪРКАНА, ПО-СКОРО СА Я ОБЪРКАЛИ И ТО НАРОЧНО! Особено историята на българите по света и у нас...
Вместо да разсъждават за оригинали и преписи и арабисти, да вземат да поработят малко с тестовете ?! Има ги на 5 езика вече.
Няма сармати, скити, алани, уралци(аргивци им викали в Гърция...) а древни българи. Днес аланите говорят на булгар-тюрско наречие и на осетинско - кой от тях тогава е алан и кой не е? Всички те се считат за такива.
Самоназванието булгар - вълча(черна) глава е вероятно най-древното на земята. Реанимира го Кубрат по политически причини като име на държавата. Синовете му продължават традицията - в противен случай никакви Българии днес нямаше да има!
Като пример и днес в англо-саксонският свят, само една малка част днес се наричат - англичани.
цитирай
10. atil - Ами имаме адаш на Ахил - скитски(...
15.08.2014 21:22
Ами имаме адаш на Ахил - скитски(български, скитски го пишат гърците) цар от 4 век пр.н.е. , който правил набези на Балканите. Атай, Етей. Някой може да каже и Атил.
Средновековните български автори са знаели отлично кое и какво е било предгръцкото население в Източното Средиземноморие и на Балканите.
И сега наскоро разкопаха една могила в Гърция от къщата "курганска култура" в Евразия...
Цялата топонимия в Гърция е древнобългарска в това число и думата - елин. Цялата им прословута митология е преразказани древнобългарски сказания. Същото е в Рим(от етруските, а не както лъжат, че заимствали от гърците?!Как може да се заимства цяла една култура на един народ по въздуха през морето...?!)
Историята е наука а не публицистика и риторика, журналистика и дори е точна наука , защото работи с други помощни науки а не само с писмени текстове - а с архитектура, символика, култура. Има и т.нар. сравнителен анализ.
Ето тук пак мои преводи от неиздадените томове у нас:
http://atil.blog.bg/history/2014/08/15/.731581
цитирай
11. atil - Ето в тази група - "Булгары...
15.08.2014 21:32
Ето в тази група - "Булгары" във Фейсбук има доста информация! Също и на страницата ми там. Тази група мисля да я добавя в Блогорола си тук:
https://www.facebook.com/groups/bulgary/10152228582216962/?notif_t=group_activity
цитирай
12. syrmaepon - Всички източници /преписи/ лат...
16.08.2014 09:21
Всички източници /преписи/ латински, гръцки или други се подлагат на анализ от историците и се сравняват с други описващи същите събития, а също когато има разминаване се тълкуват и т.н. Това е работата на историците. За волжско-българските летописи нито са изцяло приети, нито са изцяло отхвърлени у нас, обсъждат се и прочие.Аз българските преводи не съм чела, чета само написаното на руски език тук www.turkicworld.org

Не се сърди, не съм отрекла нищо, съвпадения безспорно има. Ама никак не мога да се съглася, че всички скити са българи ))), а името "булгар" е записано в Римския хронограф в 4 век., така че то е станало известно на римляните преди Кубрат. Според мен най-вероятно това е съюз от родове. Въпросът е Дуло какви са.
цитирай
13. atil - Не е всички, някои ги приемат, дори ...
16.08.2014 14:15
Не е всички, някои ги приемат, дори когато има противоречия и поправки, а за други се правят на разсеяни. Има "тайнствени" преписи, които също са източник, но това тук разлая кучетата и ги прасна с мокър парцал по главата та се ошашавиха...Затова и досега се чудят какво да правят.
Съюз от родове са казва - Орда. Такова е било т.нар. Хазария. Или Златната орда.
Булгар е ЕТНОС И ТО МНОГО ДРЕВЕН! По името на управляващата династия са известни на съседите си и на старите автори - като сармати, алани, бияри и т.н.
На римляните са известни като сармати, защото са имали допир с района откъдето произлиза Сарматската династия.
В ХРИСТИЯНСКИЯТ ИМ ХРОНОГРАФ , КЪДЕТО СА СПОМЕНАТИ КАТО - БЪЛГАРИ, СЕ ВИЗИРА СТАР, ДРЕВЕН, БИБЛЕЙСКИ НАРОД! А не някакво съвременно родово обединение току що излязло от първобитно-общинния строй както пишеха лъжливите историци...
Скитите не са баш българи, но всичките до един са кумани и половци. А после съставили ядрото на Златната орда..т.е. - "татари". Днес са в състава на казачеството - покръстените, а другите приели исляма са при тюркоезичните народности в Русия... В Европа никога не са се заселвали никакви монголи, освен калмиците - бежанци от Синята орда.
Не се сърдя на никого, но на теб дори съм благодарен, че ме накара да се разровя за тези снимки...
Дуло са древен царски български род. От принцовете извели различни части народ на изток и на юг, има разклонения. От Втори век в Европа управлява хунската династия - Дуло. До 16 -ти. Нашите Асеневци са също от нея чрез Азан Тукта("Токту").
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648258
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031