Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2014 15:23 - Бойните качества на шопите
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 21657 Коментари: 16 Гласове:
13

Последна промяна: 07.12.2014 17:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Непубликувано интервю на Владимир Свинтила с Георги Ст. Георгиев

През 50-те години предприех за себе си една анкета сред български писатели, социолози, философи, историци, свързани с шоплука, върху народопсихологическите проблеми в шопските земи. Материалите от тази анкета съм публикувал само отчасти поради това, че в ония години нямаше никакъв обществен интерес към въпроса. Предлагам на читателя един разговор с Георги Ст. Георгиев, достатъчно известен, за да бъде представян тук, автор на "Един от първа дивизия" - книга, посветена на военната психология и военните качества на шопа.

image


Георги Ст. Георгиев ми бе години редовен гост в Панчарево, където често ми четеше писма от френски писатели, адресирани до него и където главните разговори бяха на тема народопсихология и шоплук. През есента на 1954 г. съм записал следния разговор.
- Какво е основното качество на шопа като войник?
- Безстрашието. Като казвам безстрашие аз не мисля героизъм, героически постъпки, нямам предвид нищо епическо. При шопа има това качество: липса на страх, не се плаши, не се бои. Това е причината и да не се прикрива достатъчно, да не е достатъчно тактик в сраженията. Без трепет е. Сякаш смъртта не го засяга.
- Определението, простете, не е напълно ясно. Вие правите някаква разлика между смелост и безстрашие?
- Да, правя такава разлика и такава разлика в боевете наистина съществува. Смелият знае, че може да го убият. Той се страхува, но преодолява страха си и затова е смел. Безстрашието е нещо друго, което ми е трудно да определя. Тук няма страх от смъртта и следователно няма нищо за преодоляване. Смелостта е нещо психологически сложно: съзнание за опасност, страх, свързан с тази опасност, преодоляване на страха. Безстрашието е нещо просто, едносъставно. Има съзнание за смърт, но това съзнание не поражда никакъв страх, който после съвестта трябва да преодолее. Просто не съществува страх от смъртта.
- Може да се предполага, че тази липса на страх е свързана с някакъв тип социална примитивност?
- Шопът наистина е достатъчно примитивен. Но у нас, поне през Първата световна война, имаше все още достатъчно примитивни групи. Съществуваха колибари, които не бяха влизали в контакт с никаква цивилизация - първият им контакт с модерността стана чрез войната. Първият механизъм, който узнаха, беше пушката. Освен колибарите съществуваха все още истински номади - цинцари, каракачани. Тези хора бяха с такъв примитивен бит, че сходни на тях можеха да бъдат открити само във вътрешността на Азия. В армията, в командването, сред офицерските среди искам да кажа, тези неща се чувствуваха. Разбира се българската социология, доколкото съществуваше, бе сляпа за тях. Но за нас това бе проблем. Тези хора трябваше да станат войници в една модерна армия. Там за пръв път бяха ограмотявани. Искам да подчертая: имаше много примитивни групи. Но с липса на страх от смъртта се се отличаваха само шопите. И ранени те не се вайкаха. И близо до смъртта мълчаха. Не правеха завети. Не изпращаха последни думи до жени и майки, до деца и бащи. Не нареждаха. Докато българският войник по принцип умираше ритуално - на бойното поле или в болницата. Той "предаваше душата си" , "представяше се" пред небесните сили, изричаше тържествено последните си думи и напътствия. Това бе много характерно. Шопът просто мълчеше и умираше безмълвен. А в боевете просто не проявяваше страх.
- Това е нещо мирогледно. Не смятате ли? В шоплука има вообще някаква резигнация - "човекът е гост на земята". Това според мен напомня елегичното верую на прабългарите: "човек и добре да живее, умира".
- Знам за тези тълкувания на нашата интелигенция. И Вие, зная, търсите приемственост между прабългарската мирогледност и мирогледността в шоплука. Аз зачитам тези виждания, но не ги споделям. За мен въпросът е по-друг.
- Какъв е за вас въпросът?
- Върху елегичността на Омуртаговите надписи пръв се произнесе Геза Фехер. И това много повлия на интелигенцията тогава. но елегичност, както и съзерцание, при шопите аз не намирам.
- А какво намирате Вие?
- Намирам стоицизъм. Ето това намирам. Древните стоици също така не са били съзерцателни, а са се стремели по стоически път да преодолеят проблеми, които са им се поставяли от стечението на обстоятелствата, от историята, от живота. Стоицизмът е една рационална философия. Философ аз не съм, но мога да се опра на някои френски изследователи. Ако останем при Брейе, стоицизмът е пръв опит да се създаде тип поведение, което да отговори добре на нуждите на живота. В това отношение тук е извършена някаква революция. Преди стоиците хората са реагирали на всичко спонтанно. При стоиците спонтанната реакция е запретена. Самото човешко поведение е плод вече на някакво развитие на културата и не е повече свързано с естествената личност. Тук има доктрина. Доктрината подчинява. Човекът е доктринен. И го изразява в поведението си.

(Б.А. Според мен пък докрината на шопите се корени в сравнително по-късното откъсване на предците им печенеги от стария бит и култура - 12-13 век...:
atil.blog.bg/history/2014/04/17/quot-starobylgarski-quot-i-quot-novobylgarski-quot-rodove-i-.1257797)

image


При шопа стоицизмът пронизва целия живот, сякаш той сам е привърженик на някаква си стоическа школа, което естествено не е и не може да бъде. Независимо от това той е стоик. В бита си е най-близо до Диоген. В дома му няма нито една излишна вещ, искам да кажа вещ, която да не е за постоянна употреба. Стените и на заможните шопи са голи.
В миналото в шоплука имаше достатъчно двукатни къщи. Те са засвидетелствувани само от руски военни фотографи. У нас аз не знам снимки, не знам картини с такива къщи и не знам някой да се е занимавал с тях. Нито Тодор Златев ги знае. Питал съм го. Но такива двукатни къщи съществуваха. Дори твърде просторни. С вътрешни стълби. И те бяха отвътре едната голота. Рогозки на пръстените подове, миндери със сиви вълнени черги, белосани стени, прости ракли без украса. Много малко бакърени съдове. И много прости грънци - без украса.
Почти не познаваха градинските цветя. Дворът, това бе гумното - голо и неприветливо.
(Б.А. Дворът на прадядо ми който е капанец а не шоп е бил същият. Из него само коне и кокошки...?!)
За тях, как да Ви кажа, битът на други български краища - по-богат, по-развит, по-артистичен бе неприятен. Както им бяха неприятни градските жени поради тяхната козметика. Всичко това е толкова близо до бъчвата на Диоген.
Този беден откровен живот, тази простота на бита са свързани със съзнанието за преходността на битието и със стоицизма всичко да се понася. Тъй като те никога не се оплакваха, особено в армията, аз сам съм се питал: страдат ли тези хора? несъмнено те страдат. Но страданието, смея да кажа, е нещо по-различно за тях.
- Как по-различно?
- За тях то не е нещастие.
- Надявам се, че Вие не откривате у тях християнската любов към страданието?
- Ни най-малко. Ако откривах това, нямаше да се побоя да го кажа. Може би за тях страданието да се покрива с нашата представа за необходимостта, за непреодолимостта. Вероятно при тях необходимото, неизбежното не буди болка. Мисля, че болката идва само от нарушението на необходимия ред.
- Не ви разбирам.
- Вземете "Гераците". Там болката е в това, че вече се постъпва по друг начин. Постъпките, които се извършват, не са необходими - напускането на дома и прочее. За шопа изглежда съществува един всемирен ред - раждане, живот, страдание, смърт. Който приеме едното, приема и всичко останало. Доколкото всичко се движи в този ред, страдание няма. Страданието се почва, когато се напусне познатото, привичното. Шопът не познава никаква митафизика, но се боя, че неговите нрави са метафизика. Не зная. Не мога да се произнеса. но доколкото съм чел Кант, мисля има нещо такова. Метафизика на нравите. Не искам да отивам далече, но мога да допусна, че у шопите има някакво страдание от свободата - точно тя, парадоксално, за техния живот, за тяхното разбиране не е необходима. Тя е обратното на необходимостта. А за шопа необходимостта е главното. Ако необходимото е такова, че трябва да се приеме без протест и без страдание, какъв е смисълът тук на свободата.?
- Вие искате да кажете едва ли не, че шопът живее с древногръцката представа за върховната необходимост - ананке?
(Б.А. Нищо древногръцко няма в нея нито сегашно гръцко, както и думата, заимствано пак от древните булгари...)
- Не искам да кажа нищо. Това е така. Понеже приема необходимия ход на нещата, именно за това шопът не познава страданието, или то е нещо различно от него. И не познава страха от смъртта.
Вие ме тласкате в области, които не са ми свойствени и където аз мога силно да сбъркам. С положителност мога да твърдя само това, че у шопа е представена в истинския и вид чувствителността на стоиците. И аз се питам дали стоическата философия няма някакъв произход от хитерланда.(Б.А. Правилно се питаш...Всичко е с произход от булгарския хитерланд...). Не искам да се разпростирам в други паралели, успоредици, сходства, прилики с други школи и векове. Там е необходима подготовка в история на философските учения, каквато аз нямам. Затова оставам при своите наблюдения. През живота на шопа минава нещо стоическо - от бита до мировъзрението и отношението към страданието и смъртта.
По въпроса, който се постави отначало и по който аз съм компетентен да съдя - бойните качества на шопа - мога да кажа, че тук има нещо удивително. Вие можете само като омагьосан да следите мощното движение на ротите напред, които никой и нищо не може да възпре, поради което дивизията бе наречена "желязна".
Денонощните преходи не ги уморяваха, не разваляха дори настроението им. Дъждът, калта, лапавицата ги връщаха сякаш при земята - при оранта. Пълно бе свързването им с животните, за които полагаха повече грижи, отколкото за себе си - и първите грижи. И никаква носталгия по домовете си, които естествено обичаха. Войната бе една работа, която трябваше да се свърши. Най-напред тя. И нищо не носеше разочерование - ужасния бит на окопите, въшките и дори гладът.
- Тези неща ги няма във Вашата книга "Един от първа дивизия".
- Няма ги, защото бях достатъчно млад. В книгата ми е духът на офицерството от 20-те години. Там по необходимост има ограничения. Има себелюбието на професията, от което съм се освободил. Тогава бях повече офицер. Сега съм повече българин. И днес съм по-близо до войницитге. Ние всички преживяхме нещо сходно с герои на Пушкиновите "Цигани". Но ако днес трябва да преработя книгата си, аз естествено ще вложа много нови неща. Всъщност аз съм щастлив, че във войните се бих рамо до рамо с шопите. Имайки предвид, че бях по-скоро хедонист. Но от тнях възприех стоицизма, който ми бе полезен.
Те бяха страховити в своя устрем. В дъжда, с мокрите прибрани знамена, с цървулите, защото нямаха ботуши, с пушките през рамо с цевите надолу, с мокрите раници и тежките от дъжд шинели. През киша и кал това множество се движеше не безропотно, и не като автомат, и не като смазана безволева тълпа. Това бе устрем. Железен устрем. Във всяко движение присъстваше съзнанието. И нито миг колебание. И нито миг съмнение в успеха. Щом трябваше противникът да бъде спрян, значеше, че той ще бъде спрян. За това бяха те там - по тия оголени пътища, край тия разорани черни угари, край тия гушести се сред хълмите села. Бавен, тежък поток от хора - едно движение като при великото преселение на народите. Тогава схванах, че да си интелигент е нищо. Истината я имаха те.
- В думите Ви долавям сякаш нещо от Страшимиров, от неговия роман "Вихър" - с шопите към Одрин.
- Литературно влияние тук няма. Това са мои наблюдения. Книгата на Страшимиров естествено съм чел и познавам. Прекрасна работа. Сходството във впечатленията идва от това, че са почерпени от сходни картини. Разбира се Страшимиров е бил с шопите в Балканската война. Аз в Първата европейска. В това има много разлики. Но човешката материя разбира се е една - шоплукът, което значи неостъпност пред смъртта.




П.П. Покойният полк.Петко Йотов за книгата на Георги Ст. Георгиев "Един от първа дивизия":
www.youtube.com/watch


image
  Уточнения за картата: "Северняшката област" се казва - Торлашка. "Пиринската " - Македонска. Всички етнографски области на картата са само част от действителните области, тъй като големи части от 7-те основни етнографски области са днес на територията на съседните на България страни.






Интервюто е публикувано в сп."Българска орда.Известия",кн.1(59)от 2000 г.






Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
07.12.2014 20:15
Будещо размисъл инфо, истинно за онова време (за днес не знам) и за това ценно за история, народопсихология и етнография!

Западния "тип" човек от големите войни на 20-и век има страх - преодоляване и героизъм. Източния човек от същите войни има споменатото безхитростно често пъти безстрашие и пак героизъм.

Аз също се стремя да НАДИГРАЯ (противника), а не ДА ИГРАЯ "ИГРАТА"!

Шопите играят "играта", както и японците поне от ВСВ, аз вс епак избирам надиграването, но се прекланям пред този споменат в постинга начин на бой.

Още Клаузевитц засяга интензивното и кратко услие или проидължителното и не толкова интензивно усилие - за това са пислаи и антични автори в "трактати", както и военни психолози.

Чудесно е, че някой българин се е опитал да разгледа това в случая с шопите - стоицизма, който далеч не е толкова примитивен, колкото изглежда!
цитирай
2. atil - От нашите Тодор Панов е действит...
07.12.2014 21:58
От нашите Тодор Панов е действителен военен психолог и дори се смята за родоначалник на българската социология. Но какво ли би казал ако видеше с какво се занимава днешната социология...
Това интервю отдавна бях намислил да го изкарам, защото от друго място май няма от къде да се види. Макар че четири есета на Владимир Свинтила ги има в електронен вариант.
Сегашният българин е нещо неизвестно и за самия себе си вероятно, защото е в полулетаргично състояние и изкуствено вкаран и държан в него. Никой не може да предположи как би сe държал той в една или друга ситуация.
Стоян Михайловски е писал по този повод, оказа се добър пророк и той за наша зла участ. Дано се променят нещата за в бъдеще:
Цитат: "...Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки (за да се справят с него, да му дадат заслуженото), осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесноуправляем. ..."
http://cao.bg/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1/
цитирай
3. marknatan - На практика ако тези двамата се и...
08.12.2014 00:43
Чест и Слава на Първа пехотна софийска дивизия, Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия превзела Букурещ и организирала парад под Тиумфаланта арка на мамалигарите

Маймуняци им махнаха паметника пред НДК

На практика ако тези двамата се интересуваха малко от история и още повече от военна история, щяха да разберат, че шопите са свободното войнуганско население на османците, институт остатък от ВБЦ до към началото на 18 век и те са точно които стигат до Виена и завладяват Унгария .
Има предостатъчно османски фермани засвидетелсвували това свободно войуганско население и правата и задълженията му, както и това, че е отразяванои във запдни пътеописи, т.е. нищо свръхуникално има в това, че те отиват да си свършат перфектно работата в поредната война за която са свикани под бойните знамена.
Случайно ли е че маймуняците нямат песни и памет да речем за Шишман а такива се намират само в Софийско или че пак в софийско е т нар Мала Света гора съдържаща 2/3 от манастирите на БГ главно издигнати и изписани от 15-16 век някои от тях с надписи към турския цар

Това са на практика единствевните остатъци от старите българи, подменени навяскъде с изключение на софийско с новата източна порода но дори такива алекоконстантиновски еякуалации като педераса вазов не ги познава и осмива патриотично
цитирай
4. viva1122 - Поздравления!
08.12.2014 01:02
За мен, много интересен и полезен постинг. Тези интервюта и истории трябва да се оповестяват за да се помни и знае. Пиша го така общо, но лично аз намерих доста интересни части от казаното и дори като ги сравня по памет с това, което съм чувала като от малка за пра -пра -деди ми звучи доста познато. Това за съжаление при мен е само бегъл спомен.

Ще ми е интересно да чета и други истории и дискусии и да научавам още и още...
Благодаря и поздрави!
цитирай
5. atil - Разбрахме кои са ти фаворитите М...
08.12.2014 01:15
Разбрахме кои са ти фаворитите marknatan...Обаче единия ти коментар го няма, може да си го махнал. За войнуганите, може и да е имало такива села там, имало е и на други места в България, но не и сред компактни маси от християнско население. А Шоплука е голяма територия и сега само половината от него е в рамките на България.
Тия са по-скоро "нови" българи отколкото стари и при тях явно се съхранил в основите си стария бит и душевност. Печенежкия. Там горе има един линк вътре в текста ..
Както и да е важни са в случая сякаш малко известните днес факти и поуки. Царски песни има и при нас, но битови, обредни. Военни маршове няма как да има, когато войска няма, как да се развива една традиция, когато е спряна. Имаме юнашки песни, балади, хайдушки и т.н.
Така е и при шопите, хич не е по-различно. Но при тях този офицер е забелязал тези специфични черти на стоицизъм и безстрашие, явно възпитани в лоното на традиционния им бит в семейна и общинска среда.
А през Балканската война главна роля изиграва пък Трета армия от Североизточна България. Например. Конницата на ген.Колев, която побеждава наред всеки, който и се изпречи също не е шопска.
Така че фаворити много и достатъчно достойни.
За мемориала край НДК си е така, но за ударната сила на османците определено не е така. Има християнски спахии, но в началото. Войнуганите не са били много и са имали охранителни и помощни задачи. Ударната сила била еничарската пехота и спахийската конница.
Шопите стават войници в българската армия! А че са оказали достойна съпротива на османците това също е факт! Но далечен. Тя цялата съпротива е била като тяхната, местна и спорадична - всеки за себе си... Въпреки това османците завладяват България трудно, поетапно и за дълго време не могат да установят своята държавна и административна власт. Първите данъчни регистри са някъде след 1430 г.
Но тук става дума за близки събития, в които са участвали хора които помним от детството си. Но такива войници като тези шопи всеки един генерал по света би мечтал да има под свое командване!
Напомнят старите добродетели- уверени, непретенциозни, издръжливи, безстрашни и победоносни. Такива са били старите български племена...По света и у нас.
цитирай
6. atil - И аз блогодаря viva1122 за внима...
08.12.2014 04:27
И аз блогодаря viva1122 за вниманието! Историческата памет е едното от нещата, което прави от хората народ. Има и други позабравени или неогласявани достатъчно истории от близкото и по-далечното минало.
Малко знаем за Търновските въстания например. Заради тях е обесен Охридския владика, съобщават за сражения в Пловдивско, може и в Софийско да е имало. Малко се знае също и затова, че Чипровското въстание е потушено от унгарците - съюзници на султана, малко се знае за ислямизацията в Североизточна България а тя не отстъпва по масовост и насилия от тази в Родопите и се извършва на два пъти, а не само една кампания както в Родопите. И т.н. и т.н.
цитирай
7. viva1122 - Интересно
09.12.2014 14:31
" малко се знае за ислямизацията в Североизточна България а тя не отстъпва по масовост и насилия от тази в Родопите и се извършва на два пъти, а не само една кампания както в Родопите. И т.н. и т.н."
Но съм чувала за така наречените чисти села или село там - не знам къде е разминаването или може би си има причина - не знам... а ми се ще...
цитирай
8. atil - В смисъл "чисто християнс...
09.12.2014 16:09
В смисъл "чисто християнски" ли? Не знам, в този край капанските села са със старо население и винаги са живяли като затворена общност. А Османската държава н апрактика капсулира живота на българите в много краища на страната. Тук до преди 50-60 години рядко са се женели извън селото и ако го направят то ще от друго капанско село.
Турците са заварили тук местни български мюсюлмани. Такива винаги е имало още от 7-8 век у нас. За това никой не говори и не пише не знам по какви причини. В народния епос на този край за Железния баща(Демир Баба) ясно е казано и разказано в сведенията от Волжка България - също. Също така голяма част отнаселението било двуезично а за една част старият туркменски език е бил първи на битово ниво...
Всички тия от самото начало или по-късно са присъединени към османското съсловие. Първо те са ислямизирани, тия които били християни. А по-късно и славяноезичните. Капанците не се потурчват защото имали силна историческа памет, били инатести и отмъстителни и живеели затворено. Девет села обаче напускат и емигрират на запад през 17-ти век, като преди това запалват къщите си. Сеново в този период намалява с 2/3 т.е. християните намаляват...
Така е с целия този край.
цитирай
9. viva1122 - atil - Благодаря!
09.12.2014 17:09
Изчерпателна информация, поне за мен и много интересна! Ще препратя постинга ти на познати извън блог.бг да прочетат, а на мен ще ми е интересно и други истории от Търновско, Софийско. Както казах вече малко знам и всичко ще ми е интересно.
Поздрави!
цитирай
10. atil - Ето малко информация за Тодор Ба...
09.12.2014 22:14
Ето малко информация за Тодор Балина и Търновските въстания:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=763787620368694&set=a.103472716400191.7187.100002123894824&type=1&theater
цитирай
11. viva1122 - atil
10.12.2014 14:07
Благодаря ти за информацията!
цитирай
12. andorey - Владимир Свинтила за българската психика
11.12.2014 10:03
Владимир Свинтила очевидно е бил отворен към фактите и е продължил своите издирвания. И естествено накрая е стигнал до идеята за палеобалканския субстрат... http://clio.hit.bg/sociopsy.htm
цитирай
13. atil - Владимир Свинтила в зряла възраст ...
11.12.2014 12:55
Владимир Свинтила в зряла възраст стигна до лоното на българския национализъм...И остана там. Идеята за палеобалканския субстракт е факт, но той , този субстракт е на българска основа. В това число и самите гърци, които си вообразяват, че са творци и създатели на всичко. А старите българи са говорели на тюркски, но не са били мюсюлмани и са нямали мюсюлманския бит и култура на средновековвните тюрки. А ние съдим за тюрките по тези средновековни тюрки - защо?! Те са също индоевропейци от Източна Европа. Подобно на хуните имаме европейски тюрки и кара-китайски(монголоидни) азиатски тюрки. Мръснишките лъжци и манипулатори спекулират с фактите, манипулират ги и играят върху националните емоции на хората за да си прокарват фантастичните тези и теории.
Подробностите за тези стари населения и тяхното движение намерихме в българския исторически сборник от Волжка България. Владимир Свинтила не го е чел, но като други изследователи по свой път стига до почти същото.
Вие това имате предвид:
"...1. Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има едrн много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия. Границата между Испания и Франция се нарича Кентабрия. Другият термин е дава, за град по-скоро с търговско значение: Пулподава, "Градът на Филип". На санскрит дава отсъствува, но аз намерих локатив: даваси – "по домовете им". Това е разпространено в Италия – Падова. Има го и в Испания – Кордова. Границата му на изток е Молдова. Това говори за индоевропейско население. Вероятно това е един стар индоевропейски клон, от България до Испания. [Ако се огледаме около София, Панчарево значи Пет реки, а Кокаляне – Вълча пътека, от санскрит (Волфганг на немски). Река Вардара не е члену
цитирай
14. atil - Този цитат: ". . . 1. Култ...
11.12.2014 13:10
Този цитат:
"...1. Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има едrн много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия. Границата между Испания и Франция се нарича Кентабрия. Другият термин е дава, за град по-скоро с търговско значение: Пулподава, "Градът на Филип". На санскрит дава отсъствува, но аз намерих локатив: даваси – "по домовете им". Това е разпространено в Италия – Падова. Има го и в Испания – Кордова. Границата му на изток е Молдова. Това говори за индоевропейско население. Вероятно това е един стар индоевропейски клон, от България до Испания. [Ако се огледаме около София, Панчарево значи Пет реки, а Кокаляне – Вълча пътека, от санскрит (Волфганг на немски). Река Вардара не е членувано Вардар, а е вари дхара – "течаща вода", пак от санскрит. Моята теория е, че прадедите на индусите са тръгнали от Балканите през Босфора на път за Индия. Има клинописни текстове за това движение, което е най-важното.] ..."
Старото име на Вардар е Аксий - Аксу - Сребърна вода на булгар тюркски. Цялата топонимия по Европа е такава а най-вече на Балканите. Вардара е от Кубар дара - кръстена на алп Кубар. Тархан Кубер е бил кръстен на него.
Историческите познания на Свинтила тогава имат пропуски. Турците не са будисти, те идват от Иранските граници, служили са на иранските шахове, не са били будисти никога а тенгрианци. За уменията в железарството е така, всички стари булгарски племена са били с умения в тази област и в керамиката(тухларство, грънчарство). Стават варвари заедно с приемането на исляма - ширията ги прави волунтаристи и фанатици.
цитирай
15. atil - andorey, това интервю го дава ца...
11.12.2014 14:19
andorey, това интервю го дава царския офицер Г.Георгиев, който става писател, и една от най-добрите книги за Първата световна война - "Един от първа дивизия" е негова. Въпросите ги задава младият тогава Владимир Свинтила.

Свинтила се развива по-нататък, репресиран е от властта заради това, че не следва линията на партията а има собствени виждания и идеи. За мен поне е един от най-добрите български народопсихолози след Тодор Панов. Тук съм изкарал нищо от него:
Цитат:
"...Това е, което комунистите много мразеха, заради което казваха, че България била превърната в придатък на германската промишленост. Положението беше такова: изведнъж един селянин с 20–30 дка става богат човек. Той нито експлоатира някого, нито има наемна ръка, работи сам, а е богат. Но този селянин, който чрез интензивните култури вече става един модерен производител и заможен човек и основа на новата стопанска дейност в страната, той е оплют и обруган обществено като кулак. Трябва да ви кажа, че в концлагера, където бях, комунистите най открито (само там!) заявяваха
за своите намерения – нагледната агитация от концлагерите днес би била безкрайно интересна.
Тя беше насочена така: кулакът е не селянинът, който има много земя, кулакът не е този, който използува наемен труд, а този, който отглежда технически култури. Това е борба срещу самата прогресистка тематика, в името на която това комунистическо движение е възникнало. .."
http://atil.blog.bg/history/2011/11/05/ideiata-za-ravenstvo-sred-bylgarite.846783
цитирай
16. andorey - Благодаря за отговора. Така или ...
12.12.2014 08:46
Благодаря за отговора. Така или иначе горното интервю е много интересно и бих казал качествено и задълбочено. То допълва представите ми за шопите, с които аз лично съм имал бегъл досег, като изключим че имам калеко баш шоп... : )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5102219
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3496
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930