Да се оскверни гробът на покойник, това е нещо, което в нравствените представи на българина не може да намери нито политическо, нито морално оправдание. Така е запомнено от векове. И ако някой си е позволил скверно да посегне към покоя на мъртвеца, каквито и намерения да е имал, той е заложил зло, което с годините се е натрупало, докато накрая се обърне срещу него самия. И ето ние сме свидетели на това нещо - Георги Димитров бе изваден от мовзолея в София по същия начин.




Гробницата на Царя в Църквата на Рилския манастир след Първото му погребение  през септември 1943 г. 
www.lostbulgaria.com/

Като свидетел останах единствен жив от очевидците на това деяние от онова време: архимандрит Калистрат - игумен на манастира, епископ Варлаам - секретар на манастира, архимандрит Неофит - домакин на манастира.
Беше 4 часа следобяд, когато същите току-що ми довериха секретната тайна, че след няколко дни щяла да дойде специална комисия от София, за да извади тялото на Цар Борис от гробницата. Получили били строго поверително писмо за целта. Само няколко минути от проведения разговор и към нас се зададе Лев Главинчев. Приближи се до игумена и го попита дали са получили писмото за тхното пристигане в манастира. Дядо Калистрат отговори с думите: "Каквото сте решили да извършите, ще го направите. Ние и да искаме, не можем да ви попречим. Силата е във вас и властта - също, но през цялото време трябва да присъства и наш представител на манастира - нашият брат, монах Неофит" - и го посочи на Главинчев. Същият е бил и при поставянето на Негово Величество Цар Борис III в гробницата.
Лев Главинчев не възрази и веднага даде нареждане на двама войници да застанат на Дупнишката и Самоковската порта и да не допускат никой да влиза или излиза от манастирския двор. Наредено бе също така всички врати и прозорци на манастирските килии да бъдат затворени, монасите да се приберат вътре и да няма никакво движение на чардаците.

След това последва нова заповед, с която се нареждаше да се отворят вратите на манастирския храм, да се донесат инструментите от колата пред гробницата, която се намираше по средата на храма - от дясната страна.
(Тук мога да спомена, макар и нескромно, че от лявата страна на гробницата се намират почтените ликове на моите прадеди - дядо Яне и баба Стефана от с.Бадино, които са едни от най-големите ктитори-дарители на Рилския манастир, подарили цялото си състояние от злато - 13 кг., и сребро 6 кг. в монети, и то в най-критичното състояние на манастира, след опожаряването му от турците.)
След втората и категорична заповед на Главинчев аз също трябваше да се прибера в стаята си, но от голямо любопитство, изпълнено с омраза към извършителите на това грозно деяние, поглеждах от време на време какво става.
Стъмни се, но дълго време през ноща се чуваха ударите върху мраморната гробница. на разсъмване към 5-6 часа бяха изнесени най-напред мраморната плоча и кръстът с надпис "Цар Борис III", които бяха сложени пред входа на черквата. След това бе изнесен саркофагът с тялото на Цар Борис пред входа на храма. Някои монаси излязоха от килиите си и се запътиха към входа на черквата. Същото направих и аз. Там вече беше излязъл и архимандрит Неофит, който ни разказа, че са махнали капака на саркофага и са видели през стъклото лицето на Царя, което въпреки балсамирането е изглеждало запазено като на покойник от няколко часа. А в гроба имало едно сандъче от хубав дъбов материал със златни и сребърни орнаменти и с надпис: "Поклон пред нашия любим Цар Борис III". В съндъчето имало пръст, събрана от всички краища на нашето мило отечество България. То символизира преклонението на целия български народ пред любимия ни Цар Борис III. Всички изслушахме разказа с голям интерес, след което веднага влязохме в манастирския храм и видяхме грозно зеещата разбита гробница. Наоколо бяха разхвърляни парчета бетон, по иконите и прозорците имаше огромно количество прах - изобщо картината беше жалка, а черквата - осквернена. Всички до един бяхме покрусени от тази вандалщина.

Войниците по това време бяха бяха вече заминали с дадената от Главинчев заповед и указание да не се отбиват никъде по пътя до София. Саркофагът и принадлежащите към него предмети, натоварени на погребалната катафалка още в манастира, бяха закарани без спиране в Двореца "Врана". След един-два дни във "Врана" Екзарх Стефан I  в присъствието на дворцовия свещеник отец Рафаил, Царицата с децата, най-близките сродници и приближени на Царското семейство и др., извърши панахида.

Впоследствие за извършването на този ритуал Екзарх Стефан I е бил наказан жестоко от Георги Димитров, който го изпратил под строг домашен арест за наказание във вилата на големия розопроизводител г-н Багаров в с.Баня , Карловско. Там без никакво излизане от вилата и без каквото и да било посещение, далеч от столицата, е бил обслужван само от сестра си и един готвач.

Поради големия психически тормоз Екзарх Стефан I, митрополит Софийски, се разболява и при това положение там дочаква последните си земни дни. Погребан е в Бачковския манастир. Там е погребан и архимандрит Калистрат, който след изравянето на Царския саркофаг бива постоянно тормозен, уволнен от Рилския манастир и преместен в Бачковския, където умира.



Царската гара край Казичене откъдето Царят поемал пътуванията си със специален влак управляван от самия него.


разказа ни го Любен Бадински през м.април 1992 г.
публикувано е в бр.15 на в-к "Християндемокрация" през същата година.



П.П. Второто погребение на Цар Борис III е в двореца "Врана" а Третото е още неизвестно...В Рилския манастир е забравена стъкленицата със сърцето на Царя, това се разбира след като Царицата поискала да отворят ковчега за да види дали не е празен...Веднага изпращат кола да докара и стъкленицата със сърцето...
Цитат:
"...Георги Димитров пристига и се настанява във Врана на Коледа 1946 г. Неговото пребиваване там не е продължително. Той живее в двореца заедно с Роза Димитрова и двете си осиновени деца. Димитров превръща стопанството на Врана в показно и полага основите на дългогодишното специално снабдяване на висшите партийни функционери. 

Роза Димитрова от своя страна, покрай другото се заема с международна пионерска дейност в царското имение. Помни се, тя заповядала да се избият екзотичните безвредни змии на Фердинанд, понеже една от тях ухапала пионерче. 

Царските гербове се заменят с нови символи, но повечето от оцелелите вещи продължават да служат. Работниците в парка, уволнени от Държавна сигурност, отново са възстановени на работа, но дворецът е ограден от стопанството с телена ограда. 
Фамилната гробница на царското семейство, отдалечена на около 250 метра от двореца, попада на същата страна на оградата. Тя също поема новите си функции – превръща се в склад за чували със семе от райграс. ..."
....................
И друг :
"....А какво е станало с балсамираното тяло на царя? 
Тук историята засега мълчи. От всичките проверени версии, най-вероятната е, че го е сполетяла съдбата на десетките избити без съд и присъда „врагове на народа“. 
Снимката, направена през март 1990 г., показва брега на р. Искър до оградата на Врана, както се вижда на нея нечия ръка, изковала кръст с подръчни средства и го е поставила на нечий гроб. 
Дали някаква съвест е проговорила и чий е незнайният гроб – кой да каже? ..."



Април 1990 год. Попадински, син на работник във Врана по онова време, показва точното място на съборения царски параклис.

 



Източника на цитатите: 
www.desant.net/show-news/24660/

Комунистите и в момента ако имат възможност,
ще разбиват гробници, ще убиват ...
Те дори мечтаят да има един нов модерен конц-лагер Белене.
Модерен с нови, модерни,
още по-жестоки и извратени комунистически методи за мъчение
Никакво съжаление, никакво разкаяние са стотиците хиляди жертви на комунизма.
Напротив комунистите искат нови, още по-зловещи убийства.
Страхотна статия, дано има повече такива в блог.бг.
Това е поредното доказателство, че комунистите са зверове.
Нищо човешко няма в тях.
Разбиване на гробница и то на Любимия Български Цар, масови убийства, масови издевателства - това е комунизма.

Има и други публикации по тази тема, но тук разказва последният жив свидетел на събитието. Затова реших да го изкарам в блога.
А на онези такава им е породата и идеологията ("религията"), и с такива хора се обзавеждат или възпитават. От това си пати и нашата страна и досега.