Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2014 14:15 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА( Мардукан, Нардуган, Рождество Марово, Рождество Христово...) - 7 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16577 Коментари: 7 Гласове:
10

Последна промяна: 28.01.2016 20:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Из историята и потеклото на нашите празници - 1

Към предната 6 част: "Преглед на основните празници и традиции на Дунавска и Волжка България"
atil.blog.bg/history/2012/01/29/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pregle.892038

image
Слънцето - един от най-древните символи на човечеството

 Нардугана - това е най-древният български празник, където се разигравал мита за алпа(духа) на светлината и топлото Мардукан(Нардуган) - Карга, същият, който съхранил най-старата памет на хората от епохата на студената и замръзналата Европа(100-40 хил.години пр.н.е.). Самият празник носи името на Марду кана, което пък в народна форма битува като "Нардуган". Според този най-древен мит, злите духове някак си решили да погубят човешкия род и изградили висока стена, която закрила слънцето. На земята настъпил студ и мрак, а всичко живо по нея почнало да загива. На помощ на хората дошъл обаче добрият див(дух) - алп Мардукан-Карга. Той заедно със своите синове Сак и Сок отишъл да разбива стената. Лъчите на близкото слънце почнали да ги обгарят, и тогава Мардукан изпратил синовете си обратно в къщи за мед, който можел да ги предпази от изгарянето. Но Сак и Сок се скрили в ноща. Карга почакал известно време, а след това сам разбил стената. Така той върнал на хората слънцето, а значи - светлината, топлината, живота, радостта. Но самият Карга избухнал в пламъци от горещината на светилото. Неговите горящи пера падали на земята и се превръщали в горещи и буйни врани коне. Тангра запазил живота на самоотвержения алп, затова, Карга се връща при хората в образа на обикновен гарван. А пък Сака и Сока, жената на Карга - покровителката на семейството Чакчак ги проклела заради измяната към баща им.

image
Сребърен пръстен с изображение на Чакчак. Намерен в царския дворец на хълма Царевец в Търново.

По волята на Всевишния те от времето на тези събития можели да живеят само в мрак и тъмнина. Минало време. Братята се разкаяли и се опитали да измолят прошка от майка си, но не им е съдено да се срещнат с нея. Тя винаги лети след Слънцето, а пък те не могат да преминат от ноща в деня.

Празника се отбелязвал на 25 декември. В по-стари времена на петия ден след тогавашната Нова година, която се падала на Игнажден. Наричали го Белият празник и се отбелязвал всяка година в чест на едно конкретно събитие - началото на разбиването  стената на дивите от Мардукана или Нардугана. Към края на XIII - XIV в. почнало да доминира названието Мардукан.
(Става дума в случая за волжките българи и другите народности на изток, които се формирали на базата на древния български суперетнос. Там исляма не допуснал старите празници и културни традиции да се впишат в религиозния ритуал и календар. Затова хората на битово ниво ги отбелязвали паралелно и така се къхранили в първоначалния си вид и със старите си имена, така както дошли от миналото. Тук на Балканите едно, че народа минал на славянски език към 10 век и друго, че църквата приобщила стария обреден календар и го вписала в новия годишен религиозно-обреден ритуал. Така старите диви и алпи, предали правомощията и характеристиките си на християнските светии и ангели. От самото начало дори църквите се строели върху основите на старите храмове или в близост до тях, но на същото място...)
Думата Мардукан(Нардуган) се осмисляла първоначално като "Рождество(дукан-дуган) на Слънцето(мар-нар)", тъй като празника възникнал на основата на култа към Слънцето. И по-късно името Мардукан-Нардуган) се превърнало в име на алпа Карга и почнало да се разбира като "Роденият(дукан-дуган) от Слънцито(мар-нар)". Народа почнал да възприема Нардугана като като тържество в чест на алпа Карга в качеството му на символ на неизбежната победа на силите на светлината и доброто над силите на мрака и злото.

Празника протичал по следния начин. Отначало младежите и децата облечени в карнавални костюми обикаляли домовете за да събират подаръци. Процесията на събирачите се водела от човек, който играел ролята на духа на зимата Къш Тархан - "Владетеля на зимата"(българския "дядо Мраз"). Той бил с българска шапка - "кама-бурек", синя шуба и носел в ръцете си жезъл с полумесец. В свитата му присъствали два "гарвана"(Сак и Сок), вълци и др. същества.

image
Дядо мраз , българският и дядо Коледа - Клаус..

Събирачите свирели, пеели обрядни песни, играели и в отговор домакините им давали по нещо. Трябвало да са щедри за да е добра годината.
След това хората украсявали свещеното дърво, (това можело да е топола, дъб, бреза, елха или бор, дрян и др.) или пък неговата имитация - дървен стълб забит на площада.
Девойките мечтаейки да имат деца, привързвали към дървото разноцветни ленти - символ на детеродството. Освен това към дървото прикрепяли знаците на Тангра(във вид на шестолъчни звезди или "цветя" с четно число на "листата" - 6, 8 и т.н.(, кошнички с яйца, изображения на Мара във вид на петел,(символ на слънцето, светлината, топлината, потенцията, плодородието) също и изображенията на други алпи и т.н.


image
Съвременна украса на "свещено дърво"...

Центален момент на празника бил обряда - разрушение стената на дивите. Тази "стена на дивите" под формата на снежно градче, участниците я построявали на някое възвишено място от сняг и лед(често представлявала просто снежна купчина).

image
Съвремено ледено градче от Северна Русия, днес.

Една група деца, играещи ролята на "злите духове" защитавала "стените на града", а друга група влязла в ролята на добрите сили щурмувала и разрушавала "стената на дивите". Щурмуващите непременно носели дълги сопи или возели на талига огромно чучело на кон(също символ на Мара и безсмърния Карга) и камилата Тайгас(символ на Къш Тархана) - заради това, че да изгрее слънцето и зимата да не е сурова.
"Стената на дивите" се превземала и разрушавала непременно, и тържесвуващите победители, бягали голи по снега и се заливали с вода(все едно че им станало топло), запалвали огън и окачвали заловеното от тях в "града" чучело на злия див Тама Тархан, на празничния стълб. Най-ловките малчугани сваляли от дървото(стълба) прикрепените към него подаръци, а останалите участници в Нардугана свирели, пеели, играели - с една дума веселие от душа.
След приключването на веселието при дървото се извършвал обряд - принасяне жертва на Тангра и добрите духове. Кожите на жертвените животни се окачвали на дървото и казвали: "Нека този, който се осмели да ги открадне да го ухапе змия". В чест на Мара се заколвал бял кон, а в чест на Карга - "саръ теке" - "златен овен". Жертвите трябвало да обезпечат добра реколта, приплод, безопастност на посевите и животните.
А вечерта започвали пировете. Подаръците(предметни и продуктови) събирани от процесията на Къш Тархана се раздавали на бедните - така българското общество правело празника достъпен за всички. На пировете непременно се пеел мита за Карга, получил сред народа и второ име "Сак-Сок баете" - "Песен за Сак и Сок".
(При нас на Балканите става дума за Коледата - Малката и Голямата, Малката Коледа наричана някъде и Кълцанка. А името -"былина" ясно откъде идва и защо в руските и казашки былини се пее за събития и персонажи от времето на Велика България..)
Особено популярни били гаданията с пръстени и делви, защото жертвите на собствената си наивност казвали: "Ти какво, глас от делвата ли си чул" - "Ты что, голос из кувшина услышал".
( Тук при нас с гърне, менче и т.н., но се сещам и за поговорката: "В една делва пърдят", която май е валидна и за днешното политическо битие към 2014 - 15 г.)

Българският празник Мардукан(Нардуган) бил възприет от много народи - от евреите до руснаците. А в християнството Мардукан - "Рождество Слънчево" го превърнали в "Рождество Христово". Не случайно майката на Гайса(Исуса) носи българското слънчево име - Марьям(Мария). При евреите се съхранило на алп Карга-Мардукан под формата на "Мордехай". Благодарение на християнството, българският по произход празник Рождество се отбелязва( с всичките му атрибути - подаръци, Къш Тархани - дядо Мрази и Коледи, Николауси и Клауси, украшения на елхи, карнавали, гадания и др.) по целия свят. Руския народ пък съхранил под формата на панаирно веселие и нардугановския обичай да се свалят от стълба различни подаръци-награди...

Освен българските летописци(от Волжка България), още и множество чужди източници са ни оставили любопитни сведения за Нардугана. Най-древният от тях е "Илиадата" на Омир - описва превземането на булгарския град Атряч(Троя) в Мала Азия около 1200 г. пр.н.е. във вид на нардугановския щурм върху "стената на дивите" - "снежния град". Нека си припомним: ахейците(добрите диви) щурмували Троя("стената на дивите") с огромно чучело на кон, и както следва, превзели града. Друг обряд на Нардугана(а и на други български празници) - окачването кожите на жертвените животни на дърво(в това число и кожата на "златния овен") - станал главен мотив на древногръцкия мит за аргонавтите. Да припомним, че в това сказание аргонавтите похищават от свещеното дърво кожата на "златния овен"(златното руно), като приспали дракона(змея).
"Казанская история"(XVI в.) също не оставила Нардугана без внимание.Интересно че и там обрядите н апразника били използвани при описанието на Белевската битка на 5 декември 1436 г.(декември - нардугановското време): "Царь же...Сделал себе леденую крепость: из реки перетащил толстый лед, и осыпал его снегом и полил водою...(он же) отворил крепостные ворота и, сев на своего коня...Грозно засвистал, как страшны Великий змей..."(Казанская история. М.-Л. 1954 с.50-52).
Независимо от усилията на някои молли, които се отнасяли враждебно към Нардугана и го наричали "битката на джиновете( с леката ръка на ибн Фадлан, който описал Нардугана във вид на битка между светлите и тъмните джинове), народа упорито продължавал да отбелязва този празник. Та нали на него се извършвала традиционната малитва за бъдещата реколта и хората казвали: "Нардуганга бармасан житен булмъй"(Ако не отидеш на Нардугана, то няма да се роди коноп и няма да има реколта). Нардугана е бил толкова характерен за средновекавна България, че в началото на XIII в. католическия монах Юлиан, го помислил за "Рождество Христово" и нарекъл булгарите: дукани и ..."християни".

До момента на болшевишката революция от 1917 г. Нардугана запазил такива свои характерни обреди като маскарадните веселия("шамакай") с носенето на чучело на кон и камила, заливането с нардугановска вода, паленето на огньове, обреда за измолване на реколта "куркалък кою(ашлака дин)" - "за да има реколта", гадания(за бъдеща реколта - по лая на кучетата, за годеник - по пръстен и др.), също и някои обрядни песни( баит за Сак и Сок, песента за Нардуган - "Нардуган нар булсън, ече тулъ нар булсън".
От края на XVI - XVIII в. при българите мюсюлмани мъжете и жените празнували Нардугана отделно.
Болшевиките забранили Нардугана и го заградили от нас, от всичкото наше българство със "стената на дивите" на своята антибългарска политика. Протестиращите ги разстрелвали, а оцелелите си давали вид, че са забравили всички свои празници, културата си, историята си и дори собственото си име. Името на народа си. И много беди е изпитала нашата земя(Булгар иле) след това, като че ли за наказание за забравените традиции.
Но ще настъпи ден, и нашият народ ще оживее отново и отново ще се устреми на щурм срещу проклетата стена на дивите, която ще бъде непременно разрушена!



image

image

Река Волга край г.Елабуга


Връзка към следващата част - " Науруз и Сорен. В християнския български календар Сурва, Заговезни, Тодоровден"
atil.blog.bg/history/2016/01/28/.1425771




На русском языке


НАРДУГАН

Нардуган - пожалуй, самый древний праздник булгар, ведь на ней разыгрывался миф об алие света и тепла Мардукане (Нардуга-Ш)-Карге, сохранивший память людей об эпохе оледенения Европы (ок. 100"- 40 тысяч лет назад). Сам праздник носит имя Мардука-на, бытовшзшее в народе в форме «Нардуган>. Согласно мифу, злые "духи как-то решили погубить род человеческий и соорудили высо-"кую стену, загородившую солнце. На земле наступили мрак и холод. Она стала покрываться льдом, а все живое на ней - гибнуть. На помощь людям пришел добрый див - али Мардукан-Карга. Он Вместе со своими сыновьями Саком и Соком отправился разбивать стену. Лучи близкого солнца стали обжигать их, и тогда Мардукан послал сыновей домой за медом, который мог бы предохранить их от ожога. Но Сак и Сок испугались и скрылись в ночи. Карга ждал их некоторое время, а затем в одиночку разбил стену. Так он вер-пул людям солнце, а значит - свет, тепло, жизнь, радость. Но сам Карга вспыхнул от жара светила. Его горящие перья упали на землю и превратились в горячих вороных коней. Тангра сохранил самоотверженному алпу жизнь, поэтому Карга возвращается к людям весной в облике обыкновенного грача. А Сака и Сока жена Карги - покровительница семьи Чакчак - прокляла за их измену отцу, и по воле Всевышнего они с того события могли жить только в темноте.
Прошло время. Братья раскаялись в содеянном и пытаются испросить прощения у матери, но им не суждено встретиться с ней. Она всегда летит вслед за солнцем, а они не могут перейти из ночи в день.
Праздник отмечался 25 декабря каждого года в честь конкретного события - начала разбития стены дивов алпом Каргой. 25 декабря незапамятного года и получил название Мардукана или Нардугана (две фантастические формы одного и того же булгарского слова, но форма Мардукан оказалась популярнее и с конца XII! - XIV вв. стала доминировать в среде булгар). Слово Мардукан (Нардуган) осмысливалось первоначально, как «Рождество (дукан-дуган) Солнца (Мар-Нар)», так как праздник возник на основе куль-га солнца. И позднее название Мардукан (Нардуган) превратилось в имя ал па Карги и стало расшифровываться как «Рожденный (дукан-дуган) Солнцем (Мар-Нар)». Народ начал воспринимать Нардуган в качестве торжества в честь алпа Карги и в качестве символа неизбежности победы сил света и добра над силами мрака и зла.
Праздник Нардуган протекал так. Вначале молодежь и дети в масках и карнавальных костюмах шли по домам собирать подарки. Возглавлял процессию сборщиков человек, игравший роль духа зимы Кыш Тархана ~~ «Владыки Зимы» (булгарского «Деда Мороза»), Кыш Тархан был одет в булгарскую шапку «кама-бурек», синюю шубу и нес в руке посох с полумесяцем. Сопровождали Кыш Тархана два «ворона» (Сак и Сок), «волки» и др. существа.
Сборщики играли на музыкальных инструментах, пели обрядовые песни, плясали, и за это хозяева выносили им пожертвования. Нужно было быть щедрым, чтобы год был удачным.
Затем люди украшали священное дерево (им могли быть тополь, дуб, береза, сосна, ель и т. д.) или его имитацию - столб. Девушки, мечтавшие иметь детей, привязывали к дереву разноцветные ленты - символы детородности. Кроме этого, к дереву прикрепляли знаки Тангры (в виде шестиконечных звезд или «цветов» с четным количеством «лепестков» - 6, 8 и т, д.), корзинки с яйцами, изображения Мара в виде петуха (символ солнца, света и тепла) и прочих а/шов и др.
Центральным моментом праздника был обряд разрушения стены дивов. Эту «стену дивов» в форме снежного городка участники Нардугана строили на каком-либо возвышенном месте из снега и льда (она часто представляла собой простую снежную горку). Одна группа ребят, игравшая роль «злых дивов», становилась на защиту «стены-городка», а другая, выступавшая в роли добрых сил, штурмовала и ломала «стену дивов». Штурмующие обязательно несли на длинных палках или везли на телеге огромные чучела коня (также символа 1^ара и бессмертия Карги) и верблюда Тайгаса (символа Кыш Тархана) - для того, чтобы взошло солнце и чтобы зима не была слишком суровой.
«Стена дивов» бралась и разрушалась обязательно, и торжествующие победители голыми бегали по снегу и обливались водой (будто стало тепло), разводили костры и вешали захваченное ими в «городке» чучело злого дива Тама Тархана на праздничном дереве. Наиболее ловкие мальчишки снимали с дерева (столба) прикрепленные к нему подарки, а прочие участники Нардугана играли, пели, плясали - словом, веселились от души.
После окончания веселья у дерева же происходил обряд принесения животных в жертву Тангре и добрым духам. Шкуры Жертвенных животных развешивали на дереве и говорили: «Пусть того, кто осмелиться украсть их, укусит змея». В честь Мара закалывался белый конь, а в честь Карги - «сары тэкэ» - «золотой баран». Жертвы должны были обеспечить хороший урожай и приплод, безопасность посевов и животных.
А вечером начинались пиры. Подарки (вещевые и продуктовые), собранные процессией Кыш Тархана, отдавались малоимущим - так булгарское общество обеспечивало проведение праздника все-1 ми. На пирах обязательно пелся миф о Карге, получивший в народе и второе название «Сак-Сок баете» ~- «Песня о Саке и Соке». Ночью ( гадали о будущем. Особенно популярны были гадания с кольцами и кувшинами, почему жертвам собственной наивности и доверчивости говорили: «Ты что, голос из кувшина услышал?»
Булгарский праздник Мардукан (Нардуган) восприняли многие народы - от евреев до русских. В христианстве Мардукан - «Рождество Солнца (света)» превратили в «Рождество Христово», Не случайно у матери Гансы (Иисуса) и булгарское «солнечное» имя - Марьям (Мария). У евреев сохранилось и имя алпа Карги-Мардука- на в форме «Мордехай». Благодаря христианству, булгарский по происхождению праздник Рождества отмечают (со всеми его атрибутами - подарками, Кыш Тарханом - Дедом Морозом, укра- шенными елками, карнавалами, гаданиями и др.) все христианские народы мира. Русский народ сохранил (в форме ярмарочного увеселения) и нардугаиовский обычай снимать со столба различные призы...
Кроме булгарских летописей, целый ряд зарубежных источников оставил нам любопытные сведения о Нардугане. Древнейший из последних - «Илиада» Гомера - описывает взятие древними греками булгарского города Атряча (Троя) в Малой Азии около 1200 г. до н. э. в виде нардугановского штурма «стены дивов» - «снежного городка». Пусть читатель вспомнит: греки («добрые дивы») шли на приступ Трои («стены дивов») с огромным чучелом
кони и, как положено, взяли город. Другой обряд Нардугана (да и других булгарских праздников) - развешивание шкур жертвенных животных на дереве (в том числе шкуры «золотого барана») - стал главным мотивом древнегреческого мифа об аргонавтах. Напомню, что в этом сказании аргонавты похищают со священного дерева шкуру «золотого барана» («золотое руно»), усыпив дракона (змея!).
«Казанская история» (XVI в.) также не обошла Нардуган вниманием. Интересно, что и в ней обряды праздника были использованы при описании Белевской битвы 5 декабря 1436 г. (декабрь - нардугановское время!). «Царь же... сделал себе ледяную крепость: из реки перетащил толстый лед, и осыпал его снегом и полил водою... (Он же) отворил крепостные ворота и, сев на своего коня... грозно засвистал, как страшный Великий Змей...» (Казанская история. М. - Л., 1954, с. 50 - 52),
Несмотря на усилия некоторых мулл, враждебно относившихся к Нардугану и называвших его «битвой джиннов» (с легкой руки Ахмеда ибн Фадлана, описавшего Нардуган в виде битвы светлых и темных джиннов), народ упорно продолжал отмечать этот праздник. Ведь на нем происходило традиционное моление за будущий урожай, и люди говорили: «Нардуганга бармасац ж,итен булмый» («Если по пойдешь па Нардуган, то не уродится конопля», то есть не будет урожая). Нардуган был настолько характерен для средневековой Булгарии, что в начале XIII в. католический монах Юлиан, принявший его за «Рождество Христово», назвал булгар «мардуканами» и... «христианами».
К моменту большевистской революции 1917 г. Нардуган сохранил такие свои обряды, как маскарадные увеселения ряженых («шамакай») с ношением чучел коня и верблюда, обливания иардугановской водой, зажигания костров, обряд испрашивания урожая «куркылык кою (ашлыкка дип)» - «чтобы был урожай», гадания (о будущем урожае - по лаю собак, о женихе - на кольцах и пр.), некоторые обрядовые песни (байт о Саке и Соке, песня «Нардуган цар булсын, эче тулы нур булсын»).
С конца XVI - XVIII в. у булгар-мусульман мужчины и женщины праздновали Нардуган раздельно.
Большевики запретили Нардуган и отгородили нас от всего нашего, булгарского «стеной дивов» своей антибулгарской политики. Протестовавших расстреляли, а уцелевшие сделали вид, будто забыли все праздники, и культуру, и историю, и даже имя своего народа. И много бед испытала наша земля (Булгар иле) после этого, словно в наказание за забвение нами традиций. Но настанет день, и наш народ оживет и вновь устремится на штурм проклятой стены дивов, которая будет непременно разрушена.




Д.Т., т.2., стр.76-79
изд. р.в-к "Болгар иле", 1994 г., г.Оренбург






Гласувай:
10



1. lightsaber123 - За съжаление
24.12.2014 14:59
Благодарение на кръволока "светец" Борис се въведе една чужда религия абсолютно насилствено. Типично по християнски.

Хубаво е да се напомнят тези стари празници на хората.
цитирай
2. atil - Сигурно рано или късно тази религия ...
24.12.2014 19:33
Сигурно рано или късно тази религия щяла да бъде наложена в България, също както в останалите европейски страни. Както в Унгария и Скандинавските страни, които колкото и да отлагат все едно се наложило да се покръстят.Тъй като тя доминирала на този континент, изборът за нас явно се е свеждал до това дали да е от католишкото или православното течение.
От същите тези летописи става ясно, че нашият Борис бил "син на безродна славянка" и заел трона неправомерно и още като малолетен, също както предшественика си. Тогава регент им бил един крупен феодал от Македония, наследник на тарханството учредено още от Аспарух за брат му Кубер. Той имал интерес да слага на трона млади и неопитни канове, за да може сам да управлява и да решава всичко. По-късно Борис го обезглавил под претекс, че не искал да се кръсти...
Всичко което направил Борис е било продиктувано най-напред от политически и властови амбиции в борбата му за власт с роднините. Не случайно заложил на славяните и византийците - по религиозно-политически причини! Почти всички славяни отдавна вече били кръстени и новата религия ги изравнявала по права с българите в държавата. А Византия разбира се гонела своите интереси. По този начин самото налагане на християнството се оказало прибързано и съпроводено с терор, насилие и хаос. Например 25 години след официалното въвеждане на тази религия в България се пишело и се покръствало на 4 езика и 4 писмености(български, славянски, гръцки и латински). Чуждото духовенство спекулирало с правата си и се възползвало по всякакъв начин от незнанието на българите по въпросите на религията, правилата и правата. Затова била създадена Кирилицата и по-късно въведена като единна азбука а за официален език Борис избрал славянския. Тази религия изиграла обаче и положителна роля по-късно по време на османската власт. За опазването и съхранението на българската народност.
Тук акцента е върху произхода на този празник. И върху националното безправие на волжките българи, което продължава...
цитирай
3. syrmaepon - Честити Бели празници и нека Све...
25.12.2014 12:08
Честити Бели празници и нека Светлината винаги побеждава!
цитирай
4. atil - Честитa Коледa и Рождество и нa тебе ...
25.12.2014 14:48
Честитa Коледa и Рождество и нa тебе Сирмa и нa всички a с прaв Дух, които влизaт тук. По-нататък ще се опитaм дa изтипосaм нещо музикaлно и художествено в исторически плaн, пък оттaм нaтaтък кaквото сaбя покaже.
цитирай
5. viva1122 - Честита Коледа !
27.12.2014 16:08
Много интересен постинг и за мен непознат, признавам!
цитирай
6. anonimen65 - :) chestita koleda
28.12.2014 11:58
vazhishtavam se na optimizma ti.neka tova da e realnostta na balgarina finala na postinga ti.za Novogodishnia praznik shte postnesh li neshto drevno.blavatska e pisala za nego i toi bil praznik na slantseto
цитирай
7. atil - Така както е заложено от Твореца, не ...
28.12.2014 12:10
Така както е заложено от Твореца, не може да доминира само Черния овен и да ни отнесе всички на Долната земя. Има и Бял овен, който отнася съответните хора и на Горната земя.(Образно казано). "Прави каквото трябва пък да става каквото ще...!" - а то щом има хора, които да държат на своето и да не се предават - ще стане както трябва, най-добрите съюзници на злото са страхът и примирението с лъжата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 6111033
Постинги: 558
Коментари: 2669
Гласове: 3685
Архив
Календар
«  Декември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031