Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2015 16:47 - Епопеята при Караагач
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6512 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 15.11.2018 12:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Поколението, което изнесе Балканската война на мишците си, бе закърмено и възпитано с внушенията и представите за неизбежния въоръжен двубой с Османската империя. Този двубой трябваше да доведе до освобождението на поробените братя "отвъд Рила и Родопите" и по тоя начин - до завършване на освободителния и обединителен процес на българската народност, започнал с Възраждането. Съзнанието за тая предопределеност, от една страна, а от друга - представата за могъществото на противника, онаследена от петвековното робуване под негово върховенство, определяха оная непоколебима жертвоготовност с която младостта на България тръгна под знамената в съдбоносната есен на 1912 г.


   image           
image                                             

Не само редовите бойци, но дори хората, които оглавяваха държавното и военното ръководство, нямаха ясна представа за усложненията и опасностите, неизбежно свързани с въвличането на страната в подобно въоръжено стълкновение. Беше ясно едно: Турция трябва да бъде победена! И на тая проста формула бяха подчинени всички усилия - финансови, стопански, политически и военни. Плод на тези опростени представи бе и сключеният бързешком Балкански съюз. Всичко изглеждаше просто и лесно, щом веднъж Турция бъде победена. А в хода на войната се оказа, че тази основна цел е сравнително най-лесно постижима. Всичко друго се оказа свързано с непреодолими трудности.
За постигането на победата България хвърли в борбата целия народ и всички ресурси на страната - безрезервно, без оглед на това с какви сили и средства участваха другите съюзници.

Затуй няма никакво преувеличение в твърдението, че мечът на съюзените балкански народи, който съкруши османската мощ, бе българската войска. А ако искаме да бъдем още по-точни - острието на този меч, което реши двубоя в съдбоносните боеве при Селиолу-Ески полос-Петра и в най-кръвопролитното сражение в тая война - драматичната битка на линията Люлебургас-Бунар Хисар - това бе Четвърта Преславска дивизия! - Линк :  www.boiniznamena.com/
Този факт не е случаен.

image

Ген. Климент Бояджиев от г.Охрид. Командир на Четвърта Пехотна Преславска дивизия.

Четвърта дивизия набираше бойците си от околиите на Североизточна България и Добруджа. Има някаква почти мистична орис в това предопределение: синовете на българската земя около старинните престолнини Плиска и Преслав, откъдето някога тръгваха на поход към Цариград далечните им предци, да бъдат отново тия, които с безпримерен устрем сломяват противниковите сили в Тракия и - както преди хилядолетие - достигат стените на въжделената източноевропейска престолнина.

Бойците от Преславската дивизия идваха от област, в която повече от 1/3 населението бе турско. В мирния живот те бяха в непрекъснато икономическо съревнование, познаваха турските нрави и характер и с основание чувстваха превъзходството си. От друга страна, за хората от тоя край робството никога не е било тоя абсолютен гнет, както бе за българите от Тракия и Македония. Близостта до морето, Дунава и Русия правеше свободния свят леко достъпен за всеки сърцат българин, който не можеше да понася потисничеството. В спомените на предишните поколения тук липсваше ужасът от преживени масови насилия, а младите, които не познаваха робството, можеха само да се чудят как е било възможно да се робува столетия на инертния и муден турчин, когото познаваха от съседния двор, нива или село.
Това чувство на превъзходство внушаваше на бойците от Четвърта дивизия оная самоувереност и решителност, която отличава всичките и действия. Полковете от Преславската дивизия отиваха смело и непоколебимо на среща с противника; те търсеха тази среща, уверени в победата си, колебание, изчакване на съседите, въздържаност са им напълно чужди. И дори когато началниците са неуверени, бойците вземат инициативата и тръгват напред.

Ечи ти, горди наш Балкан,
ечи ти, мили великан!
На нож ний взехме и с ура
Ески полос и Петра!

image


Едва ли е възможен по-лаконичен и внушителен израз на самоувереността и устрема на преславци от броените железни слова и звуци на техния безсмъртен марш. Барабанното(при възможност и с тръбачи) въведение при всеки куплет звучи като прелюдия на последователните сражения; повтарящото се обръщение в първия стих разкрива топлото отношение на чедата на Балкана към техния великан-отец, а следващите два стиха от всеки куплет представят по един момент от кървавото стълкновение. По тоя начин маршът на преславци се превръща в "неръкотворен" военно-исторически паметник - безсмъртен рапорт на достойно изпълнилите дълга си пред вековния стожер и закрилник на българската свобода и юначество:

На нож ний взехме и с ура
Караагач и Чонгара!


Днес тези странни имена едва ли говорят нещо на младите българи от следвоените поколения. Съмнително е дали ще се намери един от сто български младежи, който да знае мястото и значението им в новата ни история. А при това с тях са свързани неповторими моменти - върхове на нашата военна доблест и слава.


image

Пост №1 Гердеме в Сакар. 8 юни 1912 г.
Седнали: ген. Радой Сираков, началник на 9-та дивизия, ген. Павел Христов, началник на 5-та дивизия, ген. Радко Димитриев, началник на III инспекционна област, ген. Климент Бояджиев, началник на 4-та дивизия.
От правите пред войниците, вторият от ляво на дясно с брадата е майор Коста Николов, старши адютант на 5-та дивизия.
От седналите долу, крайният вляво с карта е  майор Коста Николов, старши адютатант на III армия. Правият в края в дясно е полковник Константин Жостов.  
 

image

Пушки и карабини Манлихер, модел 1895 г. - основно оръжие на пехотата и конницата в българската армимия по време на балканската война.

Разпространено е гледището, че успехите на българската войска в Балканската война се дължат на великолепния стратегически план и едва ли не на гениалното му провеждане от страна на главната квартира и на командващия Трета армия генерал Радко Димитриев.
Нищо по-погрешно няма от това гледище!

image

Ген. Павел Христов от Етрополе. Командир на 5-та Дунавска дивизия

Действията на главната квартира и на командващия Трета армия са изпълнени с невероятни грешки и пропуски, за които, по думите на един от дивизионните командири(генерал Христов)"във всяка достойна армия бесят на първата върба":

Неспособността да се организира едно що годе прилично разузнаване, многократно кръстосване на войскови части в марш-маньовъра им към Лозенград и впоследствие към линията Люлебургас-Бунар Хисар, и то в непосредствена близост до противника, щаденето на кавалерийската дивизия, която не взима участие в нито един бой, в нито едно преследване на двукратно разгромения противник и чиито сили главната квартира като че ли пази само за пищни победни паради, мистичния страх пред "непревземаемата крепост Одрин",
която главното командване не се решава да атакува през времетраенето на цялата война, са с неизмеримо тежки политически последствия за нас. Същата крепост, която пада само за двадесет и четири часа при атаката и, решена след упорито и продължително настояване от страна на командващия Втора армия ген. Иванов.

От друга страна - безсмислената атака на Чаталджа в един момент, когато холерата коси бойците и сломява духа им, предприета само за да се осъществи натрапчивата идея на цар Фердинанд - да се короняса в Цариград, като смени полумесеца с кръст на катедралата-джамия "Света София", провеждането на самата атака от командващия съединените(група) Първа и Трета армии Радко Димитриев по начин(отново саботаж?) да не се победи на всяка цена - това са само някои по-важни факти от печалната поредица, които доказват, че ние нямахме висше командване на висотата на поставената цел. И ако все пак победихме, това се дължи на обстоятелството, че насреща си имахме - нека пак цитираме генерал Христов - "нещастният турчин, командван от също така некадърни бейове и паши, каквито бяха и нашите висши началници".
И, разбира се, на великолепната войнишка маса.

image

Прадядо ми Иван Бобев Джуров в средата, като "малък" командир под командването на ген. Христов...

Съществува гледището, че ако войската бе оставена само с малките си командири и с подкрепата на артилерията, още след първото решително сражение - срещните боеве при Селиолу-Гечкенли-Петра-Ески полос, тя щеше да се втурне подир разгромения противник с инстинкта на стрелеца преследвач, онаследен още от старо време и вроден у всеки мъж боец, и преследвайки го по петите му, щеше да влезе победоносно в Цариград още в първите две седмици от започването на войната. С това би била записана една безпримерна страница в световната военна история.

Това гледище издържа всяка възможна критика.


image



Източник: сп."Борба", 2003 г., бр. 3, стр.18-20, автор Дянко Марков
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82



ПРИЛОЖЕНИЕ ОТ 15.11. 2018 Г.

Ясмина Филковска 5 октомври 2016 г. · Skopje, Македония

Подпоручик Никола Блажев от Кратово - български композитор, диригент и просветен деец, капелмайстор на Преславската дивизия, автор на военния марш "Ечи ти горди наш Балкан", под звуците на който българската войска се бие на Чаталджа и превзема Одрин през Балканската война

"Ето една песен, пред която никое българско сърце не може да бъде равнодушно! В кратко време през Балканската война, тя си спечелва такава популярност, каквато никоя друга българска песен.Благодарим на Валентин Дончев, внук на подпор. Н. Блажев за предоставените снимки и писмен материал, който публикуваме с незначителна редакция. Никола Коцев Блажев, съчинителят на мелодията на песента е родом от гр. Кюстендил. Родил се е на 15 ноември 1877г. в семейството на Коце и Стоянка Блажеви. Семейството на майка му са преселници от Кратово, Македония.

От детските си години проявява наклонност към музиката. Завършва средното си образование в Педагогическо училище гр.Кюстендил /две години и в педагогическото училище на гр.Лом/ през 1900г . Веднага след завършането си е назначен за учител по пеене в с.Шипка, Казанлъшко. Тук той е имал случай да влезе в близка дружба с известният български композитор и редактор на музикалното списание „Славееви гори”- Емануил Манолов, живеещ по това време в Казанлък, и да възприеме от него много от тънкостите на музикалното изкуство. След смъртта на Ем.Манолов, Блажев напуска Шипка и учителствува в Нова Загора. Будният му дух и желание за усъвършенствуване го изпраща в Русия, където от септември 1903г до май 1905г е ученик в Одеското музикално училище на Императорското руско музикално общество, отдела за „теория на композицията”. След завръщането си в България преподава в силистренската Девическа гимназия. Тук през 1906г. се венчава за учителкта Веселина Димитрова Цокева – дъщеря на околийския управител Димитър Цокев – брат на именития възрожденски художник Христо Цокев. В Силистра Н.Блажев заедно с Петър Бояджиев дирижира хора на основаното през 1907г. музикално дружество „Седянка”. През 1908/1909г се завръща в Одеса, където завършва „клас по хармония” в Музикалното училище. През 1909г. придобива”учителска правоспособност по технически предмети”, с което може да преподава в средните и висши училища на България.

Където и да е бил Н.Блажев развива усилена музикална дейност,като организатор и диригент на светски и църковни хорове, създател е на десетки песни, диригент на училищни хорове и оркестри и т.н. Той е организатор на първия събор на хоровете на крайдунавските градове през май 1910г в Силистра, проведен в присъствие на министъра на просветата-Н.Мушанов. През същата 1910г семейството на Блажев се премества в Бургас, където той става учител в Мъжката гимназия. В Бургас той създава музикалното дружество „Родни звуци”, на основата на заварени Градски църковен хор.

При започването на Балканската война Никола Блажев е призован като редник от 44 пехотен полк, и взима участие във всички походи на полка от Силистра до Чаталджа.На 8 януари 1913г на една случайна другарска вечеря в с.Субатчую,в чест на майор Н.Д.Янакиев- началник на щаба на I ва бригада от IV Преславска дивизия, самият Янакиев проявяващ се като поет, издекламирал стиховете на „Ечи ти горди наш Балкан”, стихове които създал под впечатление на победата при Ески Полос и Петра. Стиховете се понравили на всички, а Н.Блажев се обадил: ”Г-н майор, аз падам малко музикант и, ако обичате,дайте ми стихотворението, да се опитам да му създам мелодия”. Майор Янакиев с готовност предоставя на Блажев стихотворението и след две седмици го получава обратно, нотирано на два гласа. В кратко време целият 44 полк научил песента, а сетне и цялата Преславска дивизия и даже цялата Трета армия я запява при Чаталджа. Пеят я и при Одрин.Не без основание някои световни военни историци твърдят, че „Този марш-маньовър на българите може да се отнесе към категорията на най-знаменитите в световната военна история”.

След свършването на войната този марш се подема и запява широко от цялата войска, от целият народ. На един концерт на школниците от Княжево, даден във Военният клуб, маршът бива централен номер, като авторът на текста и авторът на музиката биват поздравени от министъра на войната и много други висши офицери. Присъствуващият Иван Вазов казва:”Този марш изразява духа на българина през тази епоха”. Вероятно по това време Никола Блажев учи в Школата за запасни подпоручици в Княжево и тъкмо като такъв се изявява на споменатия концерт. Така или иначе в следващите документи той фигурира с чин подпоручик.

Любопитна е историята с първият запис на „Ечи ти горди наш Балкан” в писмени документи. В средата на 1912г началникът на Военното училище полк. Никола Жеков /бъдещ главнокомандващ през Европейската война/ е имал интересната идея да се съберат всички маршови песни пяти във Военното училище и във войската въобще и нарежда да се създаде една голяма книга, в която да се впишат всички тези песни. Тази книга се създава и представлява един тевтер от празни нотни листа, в солидна кожена подвързия, на корицата със златен надпис „Военно училище-СБОРНИК ВОЕННИ ПЕСНИ”. Тази книга, съответно пронумерована и прошнурована е заверена с печата на училището. Последователно тя е попълвана и предавана на музикално изявените юнкери от всеки следващ випуск. От тогавашният 32 випуск това е И.Минков- първо записаните маршове са негови -Химна на царя, Шуми Марица и др.в периода до 2.VIII.1912когато той е изпратен на фронта,следва випуск 33-неизвестен юнкер нанесъл „Напред другари” и „Новото гробище на Сливница”-под заглавието на тази песен не е отбелязал автора на песента. След заминаването на фронта на 33 випуск през м.септември 1912г, следва 34 випуск- книгата е в ръцете на юнкера Георги Попвасилев,този човек нанася в книгага следващите по ред песни като „Ечи ти горди наш Балкан”, ”Ти Добруджа си наша „ и т.н. На пета страница от сборника под № 3 е”Новата гробница на Сливница /по късно известната”Покойници”, под №4 е „Ечи ти горди наш Балкан, записан според думите на самият записвач-о.з.ген Попвасилев,някъде през зимата на 1913г, когато се създава и запява марша.

По късно в „Картинна галерия за деца и юноши”2, е публикувана статия за авторите на песента и текста на марша „Ечи ти горди наш Балкан”, както и нотите. В началото на 1915г. Н.Блажев издава „Песни от бранните поля”, където публикува редица свои творби.

Блажев създава и пише маршове, песни и др. още преди написването на „Ечи ти горди наш Балкан”. В бургаското музикално дружество „Родни звуци”, през1912г, като диригент на хора Н.Блажев полага голями грижи за доизграждане на съществуващият непълен симфоничен оркестър, като го попълва с ученици музиканти и духачи от военния оркестър. Паметна ще остане датата 30 януари 1912г, когато музикалното дружество”Родни звуци”, в чест на пълнолетието на Кназ Борис Търновски и неговото официално обявяване за престолонаследник, организира вечеринка и молебен, където се изпълнява специално написаната от Н.Блажев „Химн Кантата” по текст на Илия Зурков, ”при пълно въодушевление на всички присъствуващи в салона,дето на крака с трепетни души го изслушахме три пъти под ред и го изпратихме с гръмко ура и да живее”, както сам отбелязва върху една възпоменателна картичка от събитието.

При мобилизацията от 1915г подпоручик Н.Блажев е капелмайстор на 46 ти пех. полк. Командирът на полка, полк. Маджаров си спомня за него: „Капелмайсторът Н.Блажев е един отличен служащ и истински български войник, който никога не щадеше труда и умората си, само и само и той като истински син на България да принесе полза за своята Родина. С обявяване на мобилизацията възложих му да формира полковата музика. В най-кратко време, с голяма енергия, събра от зап.войници на полка музиканти, намери от частите на Балканската дивизия разни стари инструменти, и формира полковата музика,която за тръгването към границата вече беше разучила „Шуми Марица и др.маршове, като в последствие почна да съперничи на музиката на старите полкове. Във всички походи и боеве, които е вземал участие полка, той винаги е бил начело на музиката, както беше при атакуването на височината „Китка” на 2.Х.1915г от полка под звуковете на Шуми Марица и още в много други случаи, като е бил всякога на поста си с музиката”

За приноса му като военен музикант през 1914г. Н.Блажев е награден с бронзов медал „За заслуга” от Фердинанд I
За участието му в атаките на полка през 1917г. е награден с орден „За военна заслуга” VI степен.

След края на Първата световна война, през 1919г семейството на Никола Блажев се премества да живее в София, където той е назначен за учител в елитната Първа мъжка гимназия. Учителства също и в Трета мъжка и Втора девическа гимназия, а след това става преподавател в Държавното музикално училище (Консерваторията), където има за колеги Добри Христов,П.Наумов и Д.Хаджигеоргиев.
За участието му в българският културен живот след воините е награждаван с грамоти и ордени: Кавалерски кръст с корона на Народен орден „За гражданска заслуга” (1927г.) Кавалерски кръст на орден „Св.Александър” (1934); Офицерски кръст на Народен орден „За гражданска заслуга”(1937)

През всичките тези години подпоручик Н.Блажев е активен участник в българския културен живот,организатор на редица музикални събития, оставил значително музикално наследство, автор е на голям брой детски и хорови песни, създател и диригент на десетки хорове и оркестри, педагог и разпростанител на световната музикална култура в България. Н.Блажев се пенсионира през 1936г, а почива на 21 април 1945г на 69 години.Никола Коцев Блажев оставя значително музикално наследство. Сред по- известните му песни са:

1.Ечи ти горди наш Балкан (Марш на IV Преславска дивизия) –по текст на Н.Янакиев 1913г.
2.На падналите (В памет на пор.К.Стойков убит 13март1913) –по текст на Л.Бобевски 1913-1915г.
3.Ура,напред ! – по текст на Л.Бобевски 1913-1915г.
4.Глоговица (пее се с мелодията на „Ечи ти горди наш Балкан”) – по текст на Н.Янакиев 1916г
5.Химн Кантата – по текст на И. Зурков 1912г.
6.На нож 1912-1915г.
7.Сърцето на българското дете.
8.Сбогом,Силистро.
9. Бойна песен – по текст на Л.Бобевски 1916г.
10. По райските долини/Войнишка песен/ – по текст на И.Вазов, публ.1938г.
11Велик е този час – по текст на Р.Божков, публ.1938г.

Никола Блажев от Кратово, Вардарска Македония - "Музикална Библиотека за Деца и Юноши", книжка I, II, III, IV, Силистра, 1908 година:
http://strumski.com/biblioteka/?id=1035&fbclid=IwAR0u0-MXr1grn680TvpwIWU7w3h_5bkIyEZ3e6zuJTp_SGo0PU0fSG1XJLk




П.П. Дълго време бях абониран за това списание а по времето на комунизма тук четяхме и нелегално, а също и руското "Наша родина", което се издаваше в Аржентина.
Сега се сещам и за подобната съдба на националният ни отбор по футбол на световното първенство - САЩ-94 г. Те бяха оставени тогава само на малките си командири и вървяха победоностно до пристигането в САЩ на смотания и загубен президент Ж.Желев...  Явно нещо обърна нещата и осуети спечелването на Световната титла от българите...






Гласувай:
3
0



1. atil - След като сума ти народ не знае бл...
14.01.2015 19:17
След като сума ти народ не знае близкото си минало и произтичащите от него сегашни последствия, какво значение имат гените и миналото на племена и общности от преди две-три хиляди години?! Не е ли това поредната пушилка и мъгла за отвличане на вниманието от пагубната съвременна действителност...
Те фалшифицират дори Балканската война, за която има живи свидетелства и документи, та какво останало за старата история.
цитирай
2. didanov - много си прав
15.01.2015 14:40
иска ми се да имаше повече постинги на тема нова история.поздрави
цитирай
3. atil - Ами историята на Третото българско ...
15.01.2015 14:56
Ами историята на Третото българско царство е почти бяло петно за народните маси и тяхната интелигенция...А точно от там на когото му трябва, можеше и може да се научи на капиталистическо законодателство и строителство. И то българско.
Сега се оказва, че и историята на Народната република и тя се превръща в бяло петно. Май трябва да борим вече измислиците и фантазиите за близкото минало, повече отколкото да се занимаваме с нещата от преди 3-4 хиляди години... Както беше казал един: "Историята е наука практическа!"...
цитирай
4. didanov - наистина измислиците
16.01.2015 11:25
и фантазиите за близкото минало, имат много по-голямо влияние върху нашия светоглед, защото това са измислиците и фантазиите с които са живяли нашите родители, баби и дядовци, прабаби и прадядовци и които са ни предали на самите нас. Закърмени с тези идеи (техните истини) ние трудно можем да възприемем един нов начин на интерпретация на станалите в близката ни история събития. С разпадането на патриалхалното общество, и унищожаването на семйните ценности обаче дезинформираността сред младите се нараства прогресивно. Нямайки стабилна (морална и духовна)основа за критично мислене те са много по-лесна жертва за популистките, пропагандни медийни и политически трикове за обработка на общественото мнение. По този начин се култивират убедени марионетки, които играят правдоподобно ролята на троянски коне, на петата колона ако щеш в нашето общество. Познаването на новата ни история може да ни помогне да не повтаряме едни и същи грешки, за да не започваме на всеки 20-30 години пак от нулата.
цитирай
5. atil - didanov, аз от дядовците си и пра...
16.01.2015 13:43
didanov, аз от дядовците си и прадядовците си фантазии и измислици не съм чул...Точно техните разкази, като на участници в събитията ми бяха коректив още като ученик.Още тогава спрях да вярвам и почнах да мисля и да се съмнявам. Още в началното училище ми беше казано, че Русия ще загуби, комунизма ще падне, това е било в края на 60-те години. Другите ми двама прадядовци са участвали на Добруджанския фронт а дядо ми и брат му са били полицаи и жандармеристи. И двамата съдени от т.нар. народен съд...
А за другото си прав, мнозинството от продуктите на социалистическото общество са такива. Дано се поправят нещата и да излезе живота на правия път.
цитирай
6. didanov - не се изразих коректно
19.01.2015 16:26
относно фантазиите, разбира се че си прав, нашите дядовци като създатели и съвременници на тогавшната история са много по достоверни от писанията на някои академици и историци. Все пак за да оценим обективно и правилно историята би трябвало да мине известно време, тъй като последиците от погрешно взетите решения, надвишават често живота на едно поколение. От друга страна коректив дали е правилно или грешно, би трябвало да ни бъдат и особеностите на тогавашните условия, спосбоността да се вмъкнем в техните стереотипи на мислене, да разбираме техните идеали и вярвания. Единият ми прадядо е бил тежко ранен при обсадата на Одрин, друг пък прапрадядо е ходил доста време с хайдутите, но за братът на баба ми знам, че като убеден партиец(нарочно не казвам комунист) секретар на селото, не изпълва последното желание на собствената си баба, на опелото й да има два свещенника - няма нито един. поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4397787
Постинги: 534
Коментари: 2549
Гласове: 3265
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031