Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2015 15:47 - Един срещу сто(исторически документален разказ)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10437 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 18.01.2015 08:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В памет на героите от Битолския фронт

image

Линкwww.makedonia-bg.com/


През есента на 1916 г. войските на Третото българско царство бяха поставени на страшно изпитание. От север руснаци и румънци се канеха да нахлуят в пределите на България и да се спуснат през Балкана на юг. А от юг пъстроцветната колекция на съглашенските войски тръгна с увереност да пробие Македонския фронт при Битоля и настъпвайки на север, да подаде ръка на своите съюзници - руснаци и румънци.
Съглашенското командване не се съмняваше в своя пълен успех, защото бе взело всичко предвид, за да си осигури пълната победа. И наистина нищо не му липсваше за това. А намесата на Румъния във войната позволяваше да се сграбчи България от север и от юг, като с огромни клещи. За тази операция, с която мислеше да "ликвидира" с България, съглашенското командване разполагаше с много повече войски от тези на Третото българско царство. Освен това то имаше именити маршали и неизчерпаемите бойни средства на богата Франция и могъща Англия.

И въпреки всичко това нито геният и волята на именития маршал Жофре, нито многобройните и прекрасно екипирани войски, нито пък изобилните бойни средства - нищо не помогна в ожесточената борба срещу България. Войските на Третото българско царство, развихрили своите сили, надминаха себе си, надминаха всички очаквания и записаха с кръвта си една безсмъртна епопея.
По това време Десети родопски полк заемаше позиция по левия бряг на р.Черна срещу селото Скочи вир.
На осми октомври 1916 г. още рано преди разсъмване силни неприятелски колони успяха да се промъкнат незабелязано откъм левия фланг на полка. При тази неблагоприятна обстановка се почна неравна битка. Неприятелските колони прииждаха все по-многобройни и нахлуваха от всички страни.

В тоя участък се намираше и поручик Иван Балимезов със своите две картечници. Тих и мълчалив, той се изгубваше незабелязан, докато всичко наоколо оставаше тихо и спокойно. Но пламнеше ли наблизо сражение, българският офицер ставаше неузнаваем. Тогава и боговете спираха своя дъх, изтръпнали пред неземната храброст на тоя боец.
Поручик Балимезов схвана тежкото положение, в което бе изпаднал целият полк. Неговите картичници веднага запяха своята мощна песен.
Шепата защитници бързо се топеше, патроните привършваха, но развихрилият се потомък на Асеневци и Самуиловци нямаше никакво намерение да спира борбата. И обърна се той към неколцината оцелели около него войници:
- Стреляйте, момчета, до последния куршум. Нямате ли вече патрони - хвърляйте бомбите. Свършат ли се и те - хвърляйте се на нож! Ако той се пречупи - удряйте с приклада, блъскай с юмруци, късай със зъби..., но се бори до последен дъх!

Войниците слушаха огнените слова на своя взводен командир и като хипнотизирани го следваха. Но скоро едната картечница замлъкна. При нея бяха останали само купчинка от тела и нито един жив войник. Поручик Иван Балимезов мина покрай падналите герои и сам седна зад картечницата. Тя пак оживя и започна да коси наляво и на дясно. Десетки съглашенци падаха, но нови вериги с още по-голяма ярост се втурнаха напред.
Скоро седемте български картечници една по една замлъкнаха, останали без прислуга. Само поручик Балимезов все още натискаше спусъка на своята картечница. Врагът бе изумен от себеотрицанието но тоя човек, който останал сам под куршумения дъжд продължаваше да възпира неговия щурм. А той не спря борбата даже тогава, когато изстреля и последния куршум.

image

Книгата е посветена на историята на Третата българска държава, разпокъсването на българските земи и войните, както и другите форми на борба за тяхното обединение. Разгледани са историята и развитието на българските въоръжени сили с акцент върху историята на един от най-славните полкове в нашата армия - Десети Родопски пехотен полк. Обхванат е периодът от 1878г. до 1945г. и Парижкият мирен договор от февруари 1947г. По-детайлно са проследени участието на полка и армията ни в Балканските и Първата световна война. Развенчани са редица митове в нашата история - за храбростта на княз Батенберг, за лесният пробив на българската отбрана от съглашенците на Добро поле и други. Разкрити са редица слабости на армията ни през войните, без да са подминати храбростта и стоицизмът на българските войници и офицери. От книгата читателите ще научат дълго премълчавани истини и непознати днес страници от историята като тези за зверствата на сърби и гърци и Карнегиевата анкета. Включени са откъси от разкази на очевидци на събитиятa кaкто и снимки от местата на бойните действия - в миналото и днес - един век по-късно.


В целия участък бе вече тихо. Тогава стана нещо, което именитият французки маршал не бе предвидил.
Тихият и мълчалив поручик Баламезов се надигна, грабна пушката си и сам се впусна напред. И ето неговите думи оживяха и станаха дело.
На дело се превръщат и днешните мечти на  народа, защото един народ се ръководи чрез въплащение на мечтите си.
Въпросът, големият въпрос е в това какви са мечтите, които се подхранват днес и които подготвят бъдещето на идните поколения?
Някога там, в завоя на Черна, враговете на България издигнаха върху остриетата на своите щикове тялото на поручик Иван Балимезов. Но те не съзнаваха, че в същото време издигнаха знаме, което остана свещено със своя завет:
Бори се за своята Родина, бори се за нея и тогава, когато останеш сам срещу сто!


image

Български офицери при завоя на р.Черна, през следващата 1917 г.


Антонъ Рачевъ, публ. в сп."Борба", изд. на БНФ, бр.1, стр. 15, 1999 г.




Гласувай:
10
0



1. sande - Славни страници! Горди страници!
17.01.2015 17:02
"Някога там, в завоя на Черна, враговете на България издигнаха върху остриетата на своите щикове тялото на поручик Иван Балимезов. Но те не съзнаваха, че в същото време издигнаха знаме, което остана свещено със своя завет:
Бори се за своята Родина, бори се за нея и тогава, когато останеш сам срещу сто!"

+++
Поздрави, Валентине!
цитирай
2. sande - "Епопея тъмна, непозната нам!" Иван Вазов
17.01.2015 17:07
http://sande.blog.bg/izkustvo/2013/12/25/pogrebanoto-grobishte.


цитирай
3. atil - На страницата си във Фейсбук имам ...
17.01.2015 18:38
На страницата си във Фейсбук имам една Бележка, която е доста показателна за това, защо паметта, историческата памет е важна за човека:
https://www.facebook.com/notes/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/468291286584997
цитирай
4. germantiger - Ясен постинг, подреден и героичен !
18.01.2015 07:51
Популяризирам го в три групи към vbox7.com
цитирай
5. viva1122 - atil - Поздравления!
18.01.2015 19:54
Благодаря на germantiger за представянето му в друг сайт!
Запомнящо се!

Такива постинги трябва да стигат до първа страница!

.......................

- Стреляйте, момчета, до последния куршум. Нямате ли вече патрони - хвърляйте бомбите. Свършат ли се и те - хвърляйте се на нож! Ако той се пречупи - удряйте с приклада, блъскай с юмруци, късай със зъби..., но се бори до последен дъх!

.....................

Впечатляващо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4397839
Постинги: 534
Коментари: 2549
Гласове: 3265
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031