Казанския кремъл

Монголо-татарските завоеватели от 13-14 в. старателно скривали от народа своята история. Духовните потомци на монголо-татарите - служебните татари от 14 до 20 -ти век продължавали и продължават до наши дни пак толкова усърдно да скриват историята от хората - само че вече не своята, а българската, подменяйки историческата истина със своите фалшификации. Всички си спомнят скандалната чисто служебно-татарска забрана от властите на Р.Татарстан на българския учебник по история - "Родиноведение" - 1995 г.

Затова за широките маси биографията на великия български поет Мохамедяр Бу-Юрган е неизвестна. Използвайки това, служебно-татарските фалшификатори измислили през 1997 г. мним юбилей - 500-ната годишнина на Мохамедяр. Но ние не започнахме веднага с разобличенията на тази фалшификация, за да не осуетим публикуването на някои от поетическите произведения на българския поет(тази публикация беше тясно свързана с фалшивия юбилей). Сега, когато сборника с поетичните произведения на Мохамедяр видя бял свят(вярно че придружен с мерзката статия на някой си  М.Усманов, татаровед), настана времето да се изрине купчината от служебно-татарски лъжи за Мохамедяр.




Истинският, а не измисленият от татаристите Мохамедьяр се родил през 1502 г. Неговият баща е видния български аристократ и хан Мохамед-Амин, който служел на владетелите на Волжко-Българското царство(на сеид-емирите от династията на Ашрафидите) в качеството на улугбек-губернатор на Казанския ил(ил- губерния, земя). А майка му Саулия-бика, била сестра на сеид-емира Саин-Юсуф. Нея отначало я омъжват за предишния Казански губернатор - Илхама, брат на Мохамед-Амин, но после тя попаднала заедно с него в руски плен и на руска каторга.

Благородния Мохамед-Амин успял да освободи нещастната жена от руския затвор и се оженил за нея. Саулия искренно обикнала новият си мъж и получила от брат си - владетеля Саин-Юсуф съгласие, Мохамед-Амин да заеме поста на Казански губернатор. По майчина линия Саулия-бика била роднина на знаменития шах, потомъка на самия Тамерлан - Закиредин Мохамед, по известен под името Бабур. Интересно е да се отбележи, че и Бабур също се прославил със своя литературен дар. Може би узбекската кръв от майките на Бабур и Мохамедяр ги направила поети? Или туркменската кръв на знаменития предтеча на Мохамед-Амина - хана на туркмените и на Дешти-Кипчак, Тохтамъш( нали туркмените са не по-малко песенен народ от узбеките).

Но струва ли си да гадаем и да разтегляме нашия разказ - нали българите изначално са били деца на седем племена от Волго Урала(този край българите наричали или Туран или Имен, което означава  "Божествена земя"), а след това в  българският етнос се влели и хиляди и хиляди представители на десетки други народи от Велика България - Туран. Не е ли по-добре да се съгласим с нашите средновековни предци, че поетическия талант на човека се дава от самия Творец.


Стара карта на р.Волга

Улугбек Мохамед-Амин бил щастлив, когато Саулия -бика през 1502г. му родила син в Казан. Този син бил Мохамедяр.
Като Ашрафид по майчина линия Мохамедяр можел да заеме българския престол, а като Чингизид(Тохтамъш спадал към ханската династия на Чингизхан) - ханския пост на казански улугбек.
Това го правело опасен съперник на много претенденти за българския престол и за поста на казански губернатор, затова те побързали да се избавят от него. Саин-Юсуф заповядал дори да скрият факта на раждането му. Под името "Шейх-Гали" Мохамедяр бил даден за възпитание в дома на Муса ибн Мохамед, където и израстнал. Официално Муса се считал за баща на момчето. Той дал блестящо образование и на собствения си син Ибрахим и на приемния Мохамедяр. Разказите му за героите от българската история направили огромно впечатление на младия Мохамедяр, и той дори започнал да се нарича по името на видния политически деятел от българската история Бу-Юрган(Бюрган, Юрган, вуйчото на Кубрат).

Защо Мохамедяр избрал именно това име? Бу Юрган успял в 7-ми век да обедини 60-те части на Българското княжество(тарханство) и после го предал под властта на младия Кубрат. И Мохамедяр мечтаел да обедини съвременната му Волжка България, фактически разпаднала се на две враждуващи части: Эчке-Казанската(където управлявали потомците на големия брат на Саин-Юсуфа, Бураш Ашрафид) и Коръм-Чалинска, където управлявали Саин-Юсуф Ашрафид и неговия син Ядкар Кул-Ашраф). Казанския ил в тази борба попадал под властта ту на едните ту на другите...

С родните си баща и майка Мохамедяр се виждал рядко тъй като Саин-Юсуф забранявал чести събирания. Тази трагедия накарала Мохамедяра да страда цял живот, но тя го накарала и да стане състрадателен към чуждата болка и към бедствията на народа. Той силно обичал родителите си, но и силно се привързал към семейството на Муса, който направил всичко за да не се чувства той чужд в дома му.

Казан. Рис. от книгата на Ал. Олеари, 1626 г.


През септември 1510 г. в Казан пристигнала майката на Мохамед-Амин и баба на Мохамедяра - малика-хатин(царица) Нур-Салтан, която била втора жена на Кримския хан Менги-Гирай.
Заедно с нея в главната столица на България дошъл и сина на Минги-Гирай от неговата първа жена - Сахиб-Гирай. Саулия-бика, опасявайки се, че враговете ще убият момчето, измолила разрешение от Саин-Юсуф, Мохамедяр да замине заедно с Нур-Салтан в Крим.

През юни 1511г. Нур-Салтан, Сахиб-Гирай, възрастният посланик на България в Крим, Ак-Чура Аяз(този Акчура поставил началото на българския род Акчуриных, а големият му брат - Яуш - поставил началото на българския род Яушевых, от който произлиза големият български писател на 20-ти век Аяз-Гаяз Исхаки), секретарят(тебир) на българското посолство в Крим, Байбек Азан, кримския посланик в България Мохамед Челеби и Мохамедяр тръгнали за столицата на Кримското царство - Бахчисарай през Московията. В г.Москва те останали известно време при любимия син на Нур-Салтан - по-малкия брат на Мохамед-Амин, Габдул-Латиф, чичо на Мохамедяра.

От Москва за Крим Нур-Салтан, Мохамедяр и останалите тръгнали по пътя за шейни. До южната руска граница, българският керван бил съпровождан от  руски отряд, наполовина съставен от касимовски българи, а по-нататък, до първите кримски разезди ги съпровождали казаците на атаман Бългак, също прекрасно говорещ на булгар-тюркски език(Бългак бил потомък на Узи-Калга, син на кримския хан Ази-Гирая и пленницата от украинския княжески род Данила, а пък потомък на Бългак бил Богдан Хмелницки). Самият Бахчисарай бил старинен български град, който отначало се казвал Багча-Булгар, така че никакво откъсване от родината нито по пътя, нито в Крим, Мохамедяр не почувствал.


Из уличките на стария Бахчисарай днес.

В столицата на Кримското царство, заемащо целият юг на Украйна, Мохамедяр живял четири години - вероятно най-безметежните и щастливи години в неговия живот. По договорка със Саин-Юсуф, Нур-Салтан нямала право да държи Мохамедяра при себе си, за да не разкрие неговата тайна, затова бъдещият поет бил приет в семейството на Мохамед Челеби.
Мохамед-ага бил един от най-блестящите аристократи в тюркоезичния свят и бил превърнал своя дом в истински дворец на поетите. Тук идвали най-големите, кримски, турски, кавказки, ирански и български поети, писатели и музиканти(от Казан, Астрахан, Сибир и други български области).



Ханския дворец в г.Бахчисарай, Крим


Българският сибирски писател и поет Тахтагул написал: "Когато видях двореца на Мохамед-ага, първият етаж на който беше украсен със сини ивици а вторият - окръжен с галерия от изумителна позлатена резба, то си помислих: това е вратата на рая. А когато влязох в прекрасната цветуща градина на този дом, където славеите(поетите, писателите, музикантите Ф.Н.) пееха своите арабски, персийски и тюркски песни, то се уверих, че това е наистина рая." Тук в тази "градина на поетите", Мохамедяр за пръв път усетитил стремеж към поетическото творчество.




Първите уроци по поезия дал на момчето Байбек, който бил талантлив поет. Байбек винаги изглеждал безгрижен и весел, но всъщност бил много точен и наблюдателен. Той забелязал, че Мохамедяр страда от раздялата с родителите и с чичо си Габдул-Латиф(с него той се сближил по време на престоя си в Москва). Затова добрият Байбек посветил на Мохамедяр тези утешителни редове:

  Когда следы печали наполняют глаза,
То трудно увидеть радость.
Так давай-же хоть иногда
Забывать о печали -
Тогда мы сможем увидеть то,
Что Всевышний создал нам в радость.

Сина на Мохамед-ага - Арслан- също бъдещ посланик на Крим в България - станал най-добрия приятел на Мохамедяр. Арслан учел в Бахчисарайското медресе "Шахиния". И Мохамедяр посещавал това медресе - отчасти за да прави компания на Арслан, отчасти защото, там преподавал известният познавач на историята - шейх Касим - ученик на знаменития  български историк - шейх Мохамед-Амин(бащата на Мохамедяра бил наречен с това име в негова чест).

Няколкото щастливи години прекарани от Бу-Юрган в Крим преминали бързо. През 1515 г. Мохамедяр неочаквано получил заповед от сеид-емира Саин-Юсуф веднага да се върне в България. За момчето пристигнал емир Шах-Хусаин - брат на сеид-емира Саин Юсуф. Шах - Хусаин силно влияел на брат си и се домогнал до поста на казанския сеид и бил като господар в Казан. Шах-Хусаин с едържал така жестоко с Мохамедяр, че Бу-Юрган по-късно в своята "Казанска история" нито веднъж не споменал за този деятел. Шах-Хусаин искал да сложи пранги  на Мохамедяр, като на престъпник и само твърдият отказ на стареца Ак Чура  да изпълни тази заповед накарало емира да отстъпи. Но за това нещо Ак Чура заплатил с дипломатическата си кариера.
                                       
Когато пристигнали в Казан Шах-Хусаин станал смел и веднага вкарал Мохамедяра в зандана, като го обвинил в написването на стихове осмиващи сеид-емира. Само намесата на Саулия-бика спасила сина и от смъртна присъда. Но от раздяла с родителите не могла да го спаси. По заповед на сеид-емира Саин-Юсуф, Мохамедяра го заточват пожизнено в Персия. Възмутен от това Мохамедяр дава обет за безбрачие. Повече своите родители той няма да види.

В 1517 г. Московският княз отровил на един свой пир Габдул-Латифа, а в 1518 г. умира от тежка болест(вероятно изкуствено предизвикана от раздялата със сина) хан Мохамед-Амин. В същата 1518 г. била отровена Саулия-бика. Бахши Иман забелязва, като посочва данните от Иш-Мохамед, че всички тези смърти били предизвикани от Шах-Хусаин и неговата любовница Гаухаршад-бика, (сестра на Мохамед-Амин). Шах-Хусаин мечтаел да премахне всички български претенденти за поста на казанския улугбек и да постави там някой чужд човек - послушен и напълно зависим от него. 

По искане на Шах-Хусаин московският княз Василий III поднесъл на Габдул-Латиф чаша с отрова. А още по-рано един подкупен слуга отровил(но не до смърт а до тежка болест) Мохамед-Амина. Гаухаршад-бика хладнокръвно участвала в отравянето на Саулия -бика. Но всичко това Мохамедяр така и не узнал никога, и запазил с леля си Гаухаршад-бика, преструваща се на приятелка за да го шпионира, добри отношения.
Шах-Хусаин успял да унищожи ненавестното му семейство и през 1519 г. сложил за казански губернатор изцяло зависимият от него Касимовски хан Шах-Гали( българското касимовско царство се намирало в Уния с Москва). През 1521 г. Шах-Хусаин умрял и неговото протеже( което било заставено да му служи по нареждане от Москва) с радост напуснал Казан, тъй като да служи на  жестокия, казански сеид - "на него му било особено неприятно."...

В Иран тази вълшебна "страна на поетите", Мохамедяр живял до 1536 г. В своите спомени той писал, че значителна част от времето си бил принуден да прекарва в ролята на българския посланик "Шейх-Гали" а през свободното си време с удоволствие събирал старинни книги и изучавал иранската, арабската и тюркската поезия, усъвършенствал се в стихосложението. Ежегодно в състава на керваните от ирински, централноазиатски, китайски и индийски поклонници пътивъл до светите места на мюсюлманите(ходел на хаджилък). И по този начин пътувал до различни арабски и съседни на Иран страни. Гуахаршад, която ръководела следенето на Мохамедяра, скоро се убедила, че той не се стреми да заеме българския престол или поста на Казански губернатор, и затова не ограничавала предвижването му из страните на Изтока.



Цитаделата на Карим хан в Шираз, Иран.


Веджъж Мохамедяр успял да отиде при своя знаменит роднина - шаха Закиредин(Бабур).
" Когато посетих шаха - спомня си Мохамедяр, - аз му припомних за нашето роднинство. В отговор той ме прегърна и нареди да го наричам чичо и веднага развея слуховете за своята суровост... Той одобри моите стихове, а една поема, която аз написах под влияние на шийх Камал, и поетическото  писмо на баща ми към брат му Габдул-Латиф - "В какво се състои силата на роднинството", изкараха сълзи в очите му..."

Между това в България ечке-казанските сеиди - Ашрафидите се борели с коръм-чалинските сеид-емири - Ашрафиди за властта над Казан и над цяла България. През 1521 г. сина на ечке-казанския сеид Бураш - сеид Мансур - успял да овладее Казан и да сложи там за губернатор Сахиб-Гирай. 
През 1524 г. хората на Мансур убиват Саин-Юсуф, и нов сеид-емир на България става сина му Ядкар Кул-Ашраф. Под натиска на Кул-Ашраф казанския губернатор Сафа-Гирай(племеник на кримския хан Сахиб-Гирай), който отначало мислел да служи на Мансур, преминал на служба при Кул-Ашраф.

През 1531г. Гаухаршад преминала на страната на сина на Мансур - ечке-казанския сеид Мамед и му помогнала да свали Сафа-Гирая и да установи в Казан своята власт. За нов Казански губернатор по съвета на Гаухаршад сложили касимовския хан Джан-Гали, по-малкия брат на Шах-Гали. Самият Шах-Гали обаче, предложил своята кандидатура за поста казански губернатор, като обещал, че ще присъедини към България и Касимовското царство.

На Мамед се харесало това предложение, и той почнал да подготвя замяната на Джан-Гали с Шах-Гали. Гаухаршад, която предпочитала да вижда в Казан зависимия от нея Джан-Гали, решила да погуби Шах-Гали(той за разлика от брат си бил с характер и самостоятелен). Като прихванала няколко писма на Шах-Гали до Мамед, Гаухаршад ги дала на Московското правителство, а то, като разбрало за заговора, хвърлило метежния касимовски хан в затвора.
Но през 1535 г. когато войската на Кул-Ашраф тръгнала към Казан, Гаухаршад предала Джан-Гали, заради спасение на собствения си живот и преминала на страната на сеид-емира. Хората на Кул-Ашраф обесили Джан-Гали и заели Казан.
За казански губернатор Кул Ашраф отново назначил Сафа-Гирай. Гаухаршад се опитала да подчини Сафа-Гирай под своето влияние чрез Сююмбика, но претърпяла неуспех заради отказа на Сююмбика да си има работа с нея.
През 1536 г. Гаухаршад умряла от разстройство по повод на това, че я разобличили при опит да отрови Сююмбика.

По чудо спасилата си Сююмбика решила да извърши хадж, за да благодари на Всевишния за неговата милост. Осъществяването на това благочестиво намерение неочаквано довело до това, че в нейния живот влязъл героя на нашия разказ - нещастният изгнанник Мохамедяр...

През 1536 г. Мохамедяр се възползвал от запитването на Сююмбика за възможността да се пътува през територията на Персия до светите места и изпратил в Казан своята молба за връщане в родината("Шахри Булгар") в стихотворен вид. Покорена от проникновените стихове в нейна чест, Сююмбика уговаря Сафа-Гирая да изкара разрешение от Кул-Ашраф.
Сеид-емира почнал да отлага отговора на молбата за "милостта към Мохамедяра". В този решителен момент на Бу-Юрган му помага неговият стар приятел - Сахиб-Гирай: той помогнал да се организира преместването на "Шах - Гали" от Персия в Крим през Азов(Азак), и Кул-Ашраф, изплашен, че турският султан може да използва Мохамедяра в своите дипломатически игри, веднага се съгласил за връщането на изгнанника.

През 1538-39 г. Мохамедяр се премества от Крим в Казан заедно със събраната в Персия огромна библиотека. Хиляди свръзки с книги, които подарява на Казанския ислямски университет "Мохамад-Аламия". Когато кервана с книгите приближил до осеминаретното здание на университета, от неговата врата срещу Мохамедяра излязъл белокос старец с благородна външност. Това бил имам-хатиба(ректора) на университета в чието лице Бу-Юрган с радост познал своя любим учител по история шейх Касим.
Преизпълнен с радост от срещата с родината, Мохамедяр създава своите знаменити поетически произведения - "Тухваи мардан" - "Дар за мъжете"(1540 г.) и "Нури Садур" - "Светлината на сърцата"(1542 г.). Първото съчинение Мохамедяр посвещава на Сафа-Гирай, а второто - на своя най-добър приятел и почитател Сахиб-Гирай. На него искал да посвети и своята блестяща историческа книга-летопис "Казанска история", но не успял да я завърши...

През периода 1532 - 1551 г. Сахиб-Гирай заемал престола на Кримското царство. През 1551 г. враговете го наклеветили пред турския султан с лъжливо обвинение за връзки с противниците на Турция - шаха на Иран. Съществуването на такава връзка враговете враговете доказвали с факта, че Сахиб-Гирай помогнал на Мохамедяра да се премести от Иран в Крим. Турският султан повярвал на клеветата и с негово разрешение Булюк-Гирай(син на Сафа-Гирай) удушил през 1551 г. Сахиб-Гирая.
В Казан Мохамедяр след дълго отлагане се среща с Ибрахима и неговия син Куба-Касим. Куба-Касим без колебание подарил принадлежащото му право дa взема данъкa от игенчеите(земеделци) на един от Горните аули(този аул по-късно получил името на поета - Бюрган, дошло до нас под формата "Бюрганы") на Мохамедяр.

Кул-Ашраф се опитвал да срине автономията на Казанския ил, затова всячески се стараел да отслаби позициите на господстващата класа в Казан, самостоятелните феодали-аристократи(улани или казанчии). С одобрението на Кул-Ашраф, губернатора Сафа-Гирай започнал да раздава казански земи на номадските наемни феодали от кипчакските орди, които в България ги наричали "татари".
Тези наемници Кул-Ашраф искал да ги използва в борбата си против уланите(българските потомствени аристократи). Но наемните феодали започнали да угнетяват подвластните им игенчеи много повече, отколкото българските феодали-улани.
Куба-Касим и Мохамедяр като видели това, заели позиция против раздаването на казански земи на "татари", а значи - станали противници на политиката на Кул-Ашраф и Сафа-Гирай.
За известно време Мохамедяр и Куба-Касим станали съюзници на врага на Кул-Ашраф, ечке-казанския сеид Мамед Ашраф, който се стремял да заеме българския престол. Той се бил обявил за автономия на Казанския ил и в подкрепа на самостоятелните български феодали. 

През 1546 г. създаденото от Мамед в Ечке-Казан уланско опълчение за кратко време заело Казан и изгонило протежето на Кул-Ашраф, хан Сафа-Гирай. Нов казански улугбек станал Хан-Керманския(Касимовския) хан Шах-Гали, а поста поста на казански бахши(примиер министър) предложили на Куба-Касим. Той приел това предложение, но само тогава, когато Мохамедяр се съгласил да стане Казански сеид. Българския патриотизъм и отличното познаване на българската култура от Шах-Гали се харесало на Мохамедяра и на Куба-Касима, и между тях се завързали дружески отношения.

Шах-Гали(който макар да лежал в затвора си остава руски съюзник и след паданетто на Казан, накрая се оженва за неволницата Сююм бика за да не я покръстят и в крайна сметка е отровен от опасения да не премине на страната на непокорените бунтуващи се източни български области.Б.А.), успял да убеди Мохамедяра и Куба-Касима, че в условията, когато Турция с нищо не може да помогне на България, а Московията не заплашва българската държавност, България или нейната западна част - Казанския ил - ще и бъде най-изгоден външнополитическия съюз(уния) с Москва под егидата на Московския княз.

Подобна уния - не засягаща държавността и вътрешните работи на България и зъдължаваща я само да съобразява и координира външнополитическите си действия - Българското царство вече било сключвало през 1236  - 1278 г с Монголската империя а в 1278 - 1437 г. - с Дешти-Кипчак.
С помоща на Шах-Гали и Мохамедяра, Куба-Касим започнал да отнема незаконно придобитите земи на "татарите" и да ги връща на държавата и на уланите. В отговор наемниците вдигнали въстание против губернските Казански власти и започнали дa застрашават самия град. Начело на бунта застанал българският аристократ Бибарс Риштау, който решил да се издокара пред Кул-Ашрафа. Шах-Гали, Мохамедяр и Куба-Касим заедно напуснали Казан и отплавали надолу по Волга с кораб(демек подали оставка...Б.А.).
По пътя в Тетеш(Тетюшах) Мохамедяр и Куба-Касим слизат на брега и се прибират в именията си, които били наблизо. А Шах-Гали отплавал по-нататък, и на юг край Саратау(Саратов) се среща със своите спасители - пограничен касимовски отряд.

(Това показва, че в периода на феодална разпокъсаност във Волжка България през 16-ти век, положението на Казанския Ил- България е същото каквото било клатещо се и положението на Търновското царство - България, на Балканите през 14-ти век...Б.А.)

Казанския търговско-занаятчийски магистрат "Тюмен"(орган на самоуправлението на казанските граждани), опасявайки се от сеч и безчинства, отказал да пусне в града "татарите" и Сафа-Гирая до тогава, докато Мохамедяр не бъде върнат на поста - Казански сеид. Кул-Ашраф, който самолично дошъл под стените на Казан, скърцайки със зъби, дал съгласието си.
Извикват Мохамедяра в Казан, и той(такъв бил реда) утвърждава Сафа-Гирай за казански губернатор( сеид-емирите, а понякога и ечке-казанските сеиди - Ашрафидите, назначавали областните сеиди, а те вече утвърждавали феодалите на поста управители на областта - губернии или царства; ечке-казанските сеиди, които били главните гаранти на автономията на Казанския ил, назначавали не сеид-емири, а избирали - от членовете на рода Ашрафид - български феодали).

От своя страна Мохамедяр се съгласил да стане казански сеид само тогава, когато Кул-Ашраф и Сафа-Гарай дали обещание да не отмъщават на гражданите-казанци и на Куба-Касим. Скоро след встъпването си в длъжност обаче, Сафа-Гирай с одобрението на Кул-Ашраф, наказал със смърт няколко казански аристократи - приятели на Шах-Гали, в това число и стария приятел на Мохамедяра, Байбек. Само молбите на "Тюмена" накарали Мохамедяра, потресен от жестокостта на Сафа-Гарай, да остане на поста - сеид.
През 1548 г. Сафа-Гарай излязъл от подчинение Кул-Ашраф, и Мохамедяр получил заповед да напусне Казан. Само че той пак по молба на "Тюмена" и на Сююмбика, останал на поста си.

Когато Мохамедяр за първи път се срещнал със Сююмбика се влюбил в нея от пръв поглед. Тя била много красива и добра към хората - не случайно българският народ и дал името Сююмбика("Любима госпожа"). От любов към нея се опитвал да защити властта и авторитета и в Казан, макар много често и рязко да критикувал действията на мъжа и Сафа-Гарай. Авторитета на самия Мохамедяр рязко нарастнал, след като по ходатайство на шейх Касим той бива избран за ръководител на българското суфийско братство "Ел-Хум".
Това братство, владеещо град Болгар, било една истинска демократична партия. То се опитвало да отслаби феодалния гнет, настоявало за конфискация на земите и изгонването от България на "татарите", строяло планове за установяването в България на царство на всеобщото благоденствие( думата "хум" на езика на тенгрианските камове-шамани означавала - "благодат", "благоденствие"). дейността на "Ел Хум" протичала в руслото на идеите на тенгрианството( доисламската българска национална религия) за необходимостта да се поддържа изначалното равенство между хората и справедливо разпределение на жизнените(материалните) блага, които били потвърдени от Корана.
Свещеният център на "Ел Хум" била горичката на мъчениците в г.Болгар, която по-рано била място за тенгриански моления(карамат). На нейна територия се намирала тенгрианската кула "Ел хум"(която учените наричат "малкия стълб или минарет") и гробницата на исламските мъченици(наричана също "царска гробница").

Както виждаме, българската суфийска идеология запазила редица демократични идеи на тенгрианството и затова станала фундамент на българския ислям, който забележимо се отличавал от исляма в другите страни по света. Сменяйки своите названия, братството "Ел Хум" просъществувало до 1921 г., когато било забранено от болшевиките и минало в нелегалност.



Град Болгар днес. Вдясно е т.нар. "малый минарет"- бившата тенгрианска кула. На това място била Горичката на мъчениците, а вляво е "царската гробница".


Знаменити ръководители на "Ел Хум"  на разни етапи от историята му били Кул Гали, Махмут Булгари(14 в), Жабик - Мохамед Ашрафид(15 в.)Бахши Иман - потомък на Куба-Касима, мулла Мурад(18 в.),сеид Джагфар(началото на 19 в.), Багаудин, Сардар, Газизан и Гаян Ваисови( Багаудин бил убит от царската охранка през 1893 г., Сардар бил убит от татарските черносотници в 1918 г., Газизан по-голямата част от живота си прекарал в сталинските лагери, Гаян бил убит от работниците на НКВД в Полша през 1939 г)...

През 1549 г. агентите на Кул-Ашраф отровили Сафа-Гарая, и войската на емира влиза в Казан. Куба-Касим отнова го назначават за казански бахши, а Мохамезяр отива мъжествено в Коръм-Чала при сеид-емира с молба за назначението на нов казански улугбек - сина на Сафа-Гарая и Сююмбика - двегодишния Утямъш-Гарай. Опасявайки се за живота на приятеля си, Куба-Касим му дал писмо за Кул-Ашраф, в което молел сеид-емира да прости на Мохамедяр и да го остави на поста казански сеид "в полза на общото благо". По време на личната среща с Мохамедяр, кул-Ашраф бил поразен от смелостта на поета, решавал д агоостави н апоста казански сеид и разрешава да се утвърди Утямъш-Гарай за нов казански губернатор, а Сююмбика за негова регентка.

Явно, че на решението му повлияло писмото и мнението на Куба -Касим(а и романтичните подробности около голямата любов между Сююмбика и Мохамедяра и за истинския баща на Утямъш.., които били публична тайна в българското общество тогава. Б.А.), на когото все повече почвал да се доверява.
През февруари 1550 г. огромна московска войска обсадила Казан. Официално я оглавявал московският цар Иван-IV(бъдещият Грозни), но фактически той още не бил пълновластен владетел и бил принуден да изпълнява заповедите на влиятелната в Москва християнско-екстремистка партия, оглавявана от княз Владимир Старицки, поп Силвестър и костромските  помещици Адашеви.

Тази партия в България я наричали "вонащите бурлаци(разбойници)". Тези "вонящи бурлаци" искали в съюз с християнската западна Европа да съкрушат исляма в целия свят, и, най-вече и преди всичко, да унищожат ислямската Волжка България и ислямския български народ. По време на ожесточения обстрел на Казан загинали приятелите на Мохамедяр - сина на Сафа-Гарая, Гази-Гарай, и кримския посланик Арслан Челеби.
В решителният момент на московския щурм Мохамедяр и Сююмбика излезли на стената при защитниците с зелено знаме. Вдъхновени от появатата на своите любимци, казанците отбили московския пристъп и принудили московскат авойска на 25 февруари да отстъпи.

Противодействайки на плановете на "вонящите бурлаци", Мохамедяр разчитал чрез помоща на Шах-Гали и Куба-Касим да се договори с Иван IV за уния между Москва и Казан, тъй като самият московски цар не бил сред ненавиждащите исляма и българите. Мохамедяр виждал, че раздираната от вътрешни разпри България, не е в състояние да удържи Казанския ил и искал с цената на сключената уния да запази българската държавност в Казанския край.
При това в Източна България(с център в Коръм-Чала) Мохамедяр планирал да съхрани независимата българска държавност начело с Кул Ашраф.

"Вонащите бурлаци" продължили войната против България и към лятото на 1551 г. войските на Кул Ашраф били напълно разбити. България загубила Севера на Горната страна, където московската войска изградила военноа база за завладяването н аКазан - крепостта Ивангород(после получила името "Свияжск"). В този момент ечке-казанският сеид Мамед решава да премине на страната на "вонящите бурлаци", които му обещали в замяна на Казанския ил да му дадат поста на главен мулла. Това било лъжливо обещание, тъй като "вонящите бурлаци" искали вообще да изколят цялото мюсюлманско население, но Мамед, заслепен от омразата си към Кул-Ашраф повярвал на вражеските обещания.
Когато ечке-казанското опълчение тръгнало към Казан, към него се присъединили и "татарите" на Бибарса, недоволни, че Кул-Ашраф предал властта в Казан на техните врагове - Мохамедяр и Куба-Касим. Действително, те в периода н арегенството на Сююмбика били пълновластни стопани на Казан и по  тяхно предложение Сююмбика направила редица демократични реформи в полза на средната класа на гражданите и игенчеите(селяните -земеделци), а също и конфискувала земи от "татарите".
Когато войската почнала да обкръжава Казан, дошла заповед от Кул-Ашраф за напускане на града от коръм-чалинския отряд, Куба-Касим, Мохамедяр, Сююмбика и Утямъш-Гарай.
Сююмбика отказала да напусне града(това би било политическата и смърт), и Мохамедяр също останал за да ги защитава - нея и сина и.



Сююбика и сина и Утямъш


По поръчение на "Тюмена" Мохамедяр сключва договор с Мамеда: Мамед обещал да пусне от Казан коръм-чалинския отряд и Куба-Касима и да оставе на поста  губернатор Утямъш-Гирай, а Мохамедяр се съгласил да пусне в града неговите улани и малка част от "татарите". Но едва Куба-Касим и коръм-чалинците заминали, и Мамед арестувал Сююмбика и сина и по искане на "татарите". Мохамедяр се опитал да попрречи на ареста - и също бил хвърлен в затвора.

Веднага започнали много сложни и многостранни преговори, отделно един от друг - между Иван IV, "вонящите бурлаци", Мамед и Кул-Ашраф. Благодарение на съветите на Куба-Касим, Кул-Ашраф разбрал, че само реализацията на плана на Мохамедяр за уния с Москва ще спаси независимостта на Източна България.
Той изкарал този план на дневен ред в преговорите с Иван IV и касимовският хан Шах-Гали. А наивният и затъпял Мамед, надявайки се да се договори с "вонящите бурлаци", предал Сююмбика и сина и на Москва, но внезапно един от "вонящите бурлаци" - княз Семен Микулински - преминал на страната на Иван IV и Шах-Гали, което дало превес на Иван IV над "вонящите бурлаци" и Москва приела плана на Мохамедяр за уния с Казан( в качеството на "Царства Казанского").

Източна България остава независима. За пръв цар на "Царства Казанского" по предложение на Мохамедяр, Куба-Касим и Кул-Ашраф, бил избран, Шах-Гали.

Още докато влезе в Казан през август 1551 г. той наказал със смърт Мамеда и вождовете на "татарите". Но в началото на 1552 г. чакащия да му дойде времето глава на руската православна църква, митрополит Макарий преминал на страната на "вонящите бурлаци", което накарало Иван IV отново да се подчини на християнско-екстремистката партия. и да приеме техния план за присъединяване на Казанското царство непосредствено към Московията в качеството на обикновенна руска област с последващото унищожаване на мюсюлманското население.

През март месец 1552 г. Москва скъсала унията с Казанското царство и накарала Шах-Гали да замине оттам в Московията, след което московската войска заедно с някои части на уланите и "татарите" тръгнала към Казан, за да заеме града.

Разбирайки, че при всеки случай, "вонящите бурлаци" ще извършат масова сеч над мюсюлманското население, Мохамедяр като казански сеид, призовал "Тюмена" да се присъедини към Източната част на България на Кул-Ашраф и да даде отпор на коварния враг. "Тюмена" бързо свикал опълчението, което по заповед на Мохамедяр затворило вратите на града и повикало на помощ войската на Кул-Ашраф. Московската войска виждайки решимостта на казанците да се сражават, отстъпила и в града влязал отряд на Кул-Ашраф.

През май 1552 г. Мохамедяр отплавал с кораб, невоъръжен, към г.Болгар, за да направи молитва към Всевишния за спасението на Българската държава. Но по реката зад града попаднал в засадата на московския отряд на Северги Баскаков и бил насечен от враговете на парчета. Българската войска, хвърлена след това да търси Мохамедяра, разгромила московския отряд, а Северга Баскаков заедно с 30 други воини бил наказа със смърт в Казан. Но това вече не могло да върне живота на великия български патриот и поет.
В живота си той изпитал много притеснения, мъки и лишения, но не се ожесточил и винаги помагал не само на своя народ, но и на другите народи, в това число и на руския.

Дълго преди своята гибел Мохамедяр станал национален герой в очите на българите. Неговите останки, както гласят преданията, били погребани в Царската гробница в Горичката на мюсюлманските мъченици в гр.Болгар - до гробовете на Кул-Гали, неговият потомък хан Габдула, емира Азана, хана Тохтамъша, хана Улуг-Мохамеда.
Струва ми се, че през 2002 г., когато българите от цял свят ще отбележат истинската 500-тин годишнина от рождението на Мохамедяр, то при тази гробница ще дойдат хиляди почитатели на великия български поет.



Академик МАБИК - Ф.Нурутдинов Тухчи аль Булгари
публ. т.3 ДТ, изд. в-к Болгар-иле, 1997 г., стр.145-156


На русском языке:
atil.blog.bg/history/2015/01/27/neizvestnyii-mohammediiar.1333526



Мостът на р.Волга край стария български град Уляновск(Симбирск)

"Есть справедливость, поверь этому слову.

«Нуры Содур» начинается призывом к справедливости во имя общественного блага, благополучия страны и народа и кончается призывом к правителям о справедливости. Поистине, если «Хосров и Ширин» - поэма о любви как сущностной форме проявления жизни вообще, то «Нуры Содур» с таким же основанием можно назвать гимном справедливости как универсальному закону общественной жизни. Более того, у Мухаммедьяра она не только непременное условие нормальной жизнедеятельности общества, но и яркий луч, освещающий жизнь человека светом разума и божественной благодати:

Справедливостью упорядочена Вселенная,

Справедливостью она освещена.

Уповая на чудодейственную силу справедливости в разрешении социальных противоречий, обеспечении благосостояния сограждан, в укреплении власти, безопасности страны, Мухаммедьяр выступает с позиций активного гуманизма. Если вера в справедливость на земле стоит веры в Аллаха, в небесное царство, значит и справедливое общество возможно в земной жизни. За центральной категорией справедливости в «Нуры Содур» следуют милосердие, щедрость, скромность, стыдливость, война за веру, терпение, честность, верность слову, правдивость, прямота, великодушие, способность к прощению. Каждой из этих добродетелей посвящена отдельная глава поэмы."

Чудесна статия, всеки който се чувства Българин трябва да я прочете !

Вероятно утре вечер на 6 февруари 2015 г. ще излезе друг превод, който ще го броя като венеца на моите усилия и за известно време няма да пускам нищо за да остане като първи в началната страница на блога.. Никъде го няма в България и по света на български. Акцента е върху Велика България, нейния дележ, биографията на Кан Кубрат и има ли връзка между историческите факти и митологията, фолклора...Киевските и казашките былини в случая. Защото някои тъпи и самомнителни същества не намират никакви връзки никъде, освен някой чужденец не е написал нещо по-въпроса. И после още 4-5 да се го преписали и "поправили" и тия ни го сервират за научен източник. И ако не е по-тяхному, нищо не е източник и не е научно... Само че тия фалшификатори и мерзавци винаги падат в бездната накрая, заедно с мръсотията си.