Тамгата на рода Дуло

Единия от най-древните летописи на този сборник("Джагфар тарихи") - "Хон китаби" - "Книга за хуните", Кул Гали, (1242 г.) ни съобщава, че всички тамги, така или иначе са свързани с героите на българските митове - алпите(духовете). Така и тамгата на рода на българските царе -  Дуло - бил знака - . А първоначално този знак бил изображение на женския дух(алп-бика) на любовта Туран.



Паметник на писателя и политика Кул Гали във  Волжка България днес


Както казват преданията, в едно много далечно време Туран се опитала да създаде за предците на българите и за целия Волго-Урал легендарната държава Туран и даже самата тя и станала владетелка(затова Волго-Урала го наричали отначало Туран или Иске Туран - Стари Туран). Освен това, царете от рода Дуло се считали за потомци на Туран. Очевидно, вследствие на това тамгата Туран, станала тамга на рода Дуло. Но по-късно в знака Туран започнали да виждат изображението "балта"(брадва) -  и "бер"(лък) -  и нарекли тази тамга "балтабер"(по-късно приел формата "балтавар"), т.е. "брадво-лъкова". Тъй като българите избирали своите вождове и царе само от рода Дуло, то названието на тамгата - "балтавар" - започнало да означава също и "вожд, владетел".
А защо в тамгата на рода Дуло влизали брадва и лък? Ами защото, именно тези предмети в епохата на формирането на държавността, получили при българите значение на символи на държавната власт(брадвата  - власт над горските територии а лъка - власт над степните територии).                                                             
Само че в българската хералдика знака -       означавал също и стрела и крила, а също и сокол.
Знака "балтавар" увенчавал дръжките на българските знамена и се изобразявал на българските монети.



През средновековието знамената на Дунавска България били увенчани с тризъбец и носели чевения цвят на стяга на асите(азите)! Това продължило и през Второто българско царство! 
"Конската опашка", която упорито продължават да я спрягат като българско "знаме" е била хоругва - духовен, религиозен символ - свръзка косми от белият жертвен кон в чест на Тангра! Могли са бъдат и от гривата а не непременно от опашката...Този символ, за който се считало, че осигурява подкрепата на Бога в мир и бран го окачвали на тризъбец или на копие. Наричали го бунчук. Бурбонската лилия - монархическият символ на Европа има за поизход същият този Дулуски Тризъбец:



Това скоро професорите и дейците служещи на отдела на ЦК на БКП - "Пропаганда и агитация" из интернет и в сферата на образованието и науката, скоро няма да го забележат... Но затова пък, понеже все още имаме нещо като демокрация, хората могат да го научат от блога на Атил. Дори само този простичък и елементарен факт ни говори категорично, че характера и съдържанието на средновековна България е бил български а не славянски или тракийски!!!

Към XV в. тази тамга придобила красива лирообразна форма(знак - № 1  - от изображенията на гербовете в Приложението). Тъй като Киевска Рус била някога част от българската държава, а и управляващата я династия - "Рюриковичи" - също се явявала като клон на българския род  Дуло, то тамгата "балтавар" станала герб на Древноруската държава и на Украйна по названието "тризъбец". А намиращите се под влиянието на древноруската старина болшевишки художници, развили същият този български знак "балтавар" в изображението "сърп и чук"(знак №2). Интересно е, че един от българските градове в Украйна се нарекъл "Балтавар", но в по-късно нреме неговото име загубило крайното си "Р" и приело формата "Полтава" !

Гербът на Идел



Мнозина сега си задават въпроса: а какъв е бил герба на древната българска държава ? Както е известно, държавата на българите(след легендарния Турански период) съществувала отначало, от 15 хил.пр. н. е. до VII в. под името Идел, а от VII в. до XVI в. - под името Булгар(Булгария). "Джагфар тарихи" съобщава, че герб на Идел бил знак №3 -  (негови варианти са знаците 4 и 5). Този знак се наричал "Булгар" - "Вълча глава"("булг" - "вълк" и "ар", "джар" - "глава"), "Бури Баш"( също "Вълча глава") а също и "Барин джар"("Главата на барина"). Той представлявал изображение на вълча глава(знак №6), която държи в устата си стрела(варианти на изображението на стрела - знаците 7, 8, 9). А вълкът бил не някой друг а най-могъщият алп Маг или Бури - вълк, наричащ се също Барин. Алп Бури се считал за покровител на българския народ. Затова, както пише Кул Гали, изображението на вълчата глава "Булгар"  - "Бури Баш" не случайно украсявало знамето на българските предци. Затова и самото название на това изображение - "булгар" - станало с времето, название на българското знаме и на самия български народ.


Знамето Булгар

"Бури Баш"  бил и първият герб на българската държава. 
Стрелата при българите се явявала като символ на войната и също се изобразявала на герба неслучайно. Именно алп Бури се считал за Дух на воинската слава и победата(оттук и едно от неговите имена "Барин", което означава - "воинска победа", "победа").
В чест на най-знаменития древнобългарски цар Буртас, управлявал Идел през VII в. пр.н.е., знака "Булгар" - "Бури Баш" - "Барин Джар" получил още едно название - "Тамгата на Буртас".
По-късно българските царе започнали да се считат за потомци на Искандер Зулкарнайн(Александър Македонски), и знака "Бури Баш" получил и пето название "Тамгата на Искандер". Освен това, както отбелязва Кул Гали, в знака "Бури Баш някои почнали да виждат стрела и опънат лък, затова сред народа станала популярна една легенда за произхода на "Герба на Буртас". Според нея, веднъж Идел бил нападнат от враг, който поискал капитулацията на българите. В отговор българският цар изпратил на противника стрела - символ на войната и независимостта. От това време, казва легендата, герб на държавата станало изображението на лък и стрела. Както и да е било, но "Бури Баш"(същият - "Булгар", "Барин Джар", "Тамгата на Буртас", "Тамгата на Искандер") станал символ на независимостта и свободолюбието на българския народ.

Гербове на древните български столици

В по-късни времена, както отбелязват българските летописци, герб на България обикновенно ставал герба на столичния град.
Древни столици на България били следните градове: в VII в. -  Фанагория( на български Банджа, Иске Банджа, Эчке(Вътрешен) Болгар, Иске Болгар), в Дунавска България - Плиска(на български Билсага), през VII - XIV в. Киев(на български Аскал, Бащу, Кук-Кули, Шамбат, Кий), в Дунавска България - Преслав, Охрид(Кизил по български), Търново(Торнаба по български), през X - XIII в. - Болгар(Улуг Болгар, Ибрагим), през XII - XIII в.- Буляр(Биляр, Болгар), през XIII  - Нур(Шам) - Сувар.
А г. Казан(Учел, Агикюл, Болгар ал Джадид, Газан, Казан) бил столица на България сравнително неотдавна - през XIV - XVI в.(до московския погром през 1552 г), и затова в почетният списък на древните столици не го включват.
Герб на българската Фанагория било изображението на легендарната столица на Иделския цар Джам-Иджик -   (знак №10), което така и се наричало: Джамаил(други варианти - Джамбал, Тамбул и т.н.)т.е. "Града на Джам"( оттук къснобългарското название на красивите изображения в светите градове - "шамаил"). Варианти на това изображение(а знак №11 означавал - град, освен това означавал и планина, мовзолей, храм, страна), а знак №12 - процъфтяване. По такъв начин, тази тамга означавала - "Процъфтяващ, град или страна".
Българската Фанагория("Вътрешен Болгар") била варварски унищожена през 966 г. от войската на киевския княз Светослав, а по-голямата част от оцелялото българско население се преселило в г. Нова Банджа в Жигулевския край.
Герб на Киев бил знак №13 -     - знака на Дракона или Змея(свит на кълбо). Отглас от този факт се явяват украинските легенди за Змея Горинич и за гибелта на един киевски княз от ухапване на змия...
Герб на г.Болгар бил Крилатия барс - знак №14  ; други варианти - знаците - 15 и 16. Същият знак го наричали и "билсага"("победител:) и бил герб на първата столица на Дунавска България - Плиска(Билсага) -     Не е трудно да се забележи в тази тамга гъркавата фигура на крилатия барс(знак №17). Според българските предания, този барс бил също и изображение на алп Бури, който можел да се превръща и в барс и затова често го наричали и Баръс(Борис). Обяснение на това дава Кул Гали. Според неговите сведения, част от българите преди много хиляди години заминала от Идел в Близкия изток и основала там държавата Самар(в руска форма - Шумер). В южните ширини българите се срещнали с барса, леопарда, тигъра, лъва и в началото ги нарекли "улуг маг" - "голям вълк". Именно представителите на семейство "Котки", били най-силните зверове на юга. За да съвместят митологичния образ на героя на Севера - вълка с котешката действителност на юга, самарските българи предали на Бури способността да се превръща и в Баръса - Барса( баръс често наричали не само барса, но и лъва, тигъра, леопарда). Част от южните българи през VII в. пр.н.е. и по-късно се върнали в Идел и на север и предали своя обичай да се изобразява алпа Бури във вид на Барс на северните българи(волго-уралските). Тях в чест и в памет на техния велик цар често ги наричали буртаси. Очевидно е, че г.Болгар бил основан от потомци на южните, шумерските българи. А българите на Аспарух пък били основно кавказки бурджани, на Кавказ и досега барса е най-почитания символ, затова и герб на тези градове станало изображението на Духа Бури във вид на Барс.



Тенгрианска хералдическа символика от Дунавска България - XII - XIV в.


В древнобългарската хералдика отличителна черти на духовете-алпи били: рога и крилата. Затова Бури-Барс бил изобразен на българската тамга крилат. Макар до нас да са достигнали и изображения на Барса с рог. А окръжаващите Крилатия Барс "израстъци"(знак №14) се явяват схематически изображения на шестолъчния знак на Бога-Тангра и означават, че град Болгар се явява Богохраним и свещен(религиозен) център. СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА ГРАД ПЛИСКА-БИЛСАГА! И ЯВНО ИМЕННО ТОВА Е ПРИЧИНАТА СЛЕД ПОКРЪСТВАНЕТО, СТОЛИЦАТА ДА СЕ ПРЕМЕСТИ В ПРЕСЛАВ! Макар, че и в последната българска столица Търново присъства традицията тенгрианската българска хералдика и в архитектурата и в изображенията на сечените монети. Очевидно е че преместването на столицата от Плиска в Преслав е било по политически причини.
Герб на град Буляр отначало бил един от вариантите на шестокрайния знак на Тангра(знак №18) -       Пръстен изображението на този символ носел Духа на изобилието и пастирството Самар(той е и Барадж) в знак на своето подчинение на Всевишния, затова тази тамга се нарича също и тамга на Барадж. Но по-късно тамга на Буляр станал иделския герб "Бури Баш" под името "Тамгата на Искандер"(знак №3).
Герб на град Нур(Шам) - Сувар била "Суварската тамга"(знак №19) -    , която била един от вариантите на изображението на алп-бика Туран. Този знак българите го наричали и "Хум" - "Делва", очевидно заради приликата му с този съд. Кул Гали привежда данни, че този знак бил пренесен в Идел от южните българи от територията на днешен Ирак(наричан от българите "Сувар" - "Междуречие") и че отначало града се наричал Нур, и едва по-късно, когато му подарили "Суварската тамга", той започнал да се нарича Нур-Сувар.

Гербове на българските Илове-Губернии

В България през IX - XIII в. се наброявали 12 губернии(илове, вилаети), а през XV - XVI в. 8 и всяка от тях имала свой герб( почти винаги съвпадащ с герба на губернската столица). Летописа на Гази-Барадж(1246 г.) запазил за нас изображенията на гербовете на българските губернии от IX - XIII в.
Тамгата на на губернията Бийсу( която получила през XIII - XIV в. името на своя център - гр. Нукрат) много приличала на герба на рода Дуло знака - , означаващ лък и стрела и наричащ се "Белуанска("Богатирска) Тамга". Този герб го подарил самият цар Габдула Челбир през 1183 г. - в памет на точния изтрел на губернатора на този Ил, Мер-Чура, който спасил г. Буляр. Както е известно, в 1183 г. огромна руска войска тръгнала на щурм срещу тогавашната столица - г.Буляр, но Мер-Чура, който се намирал тогава в града, от крепостната стена поразил със стрела ръководещият пристъпа - княз Изяслав Глебович, и неприятеля отстъпил. Мер-Чура, който приел исляма в българската мечеть(джамия) Бесермен, заповядал да изобразят Белуанската тамга върху стената на Бесерменската мечеть в г.Нукрат. До тогава герб на Бийсу била старата тамга на г. Буляр(знак №18), която се възприемала от простолюдието като изображение на алпа на изобилието Самар. Действително в суровия север на българите така им се искало да я има ситостта и топлината на юга.
Интересно, че московските власти, които завладели в 1489 г. западната част на българската губерния Нукрат(Вятка по руски), запазили за града Нукрат(Вятка, съвремения г. Киров) неговият стар герб - лъка и стрелата.
Гербът на Болгарския ил, била тамгата на г. Болгар.
Тамгата на Суварския ил бил герба на неговия главен град, Нур-Сувар.
За герб на Байтюбинския ил( през XIII в. започнал да се нарича Чалла-Черемшански или Камска губерния) служела тамгата на неговия главен град Буляр.
Тамга на Мардан-Белакския ил и на неговия център - житулевския град Банджа бил Фанагорийския герб(знак №10), тъй като в Нова Банджа голяма роля играели изселниците от Стара Банджа - Фанагория.
Герб на Саксинския ил се явявала тамгата на неговия главен град - Саксин-Болгар, върху която имало изображение на гарван във вид на "четирилистно цвете" в кръг - знак №20 -     . Само че това не било изображение на обикновен гарван, а на знаменития алп на Светлината Мардукан(Нардуган) - Карга("Карга" означава по булгарски "Гарван"). Кул Гали дава историята за утигския произход на това изображение, а утигите(утигурите) били една от групировките на източните българи наричани още и хони(хуни).
Алп Карга се считал за покровител на обикновенните хора, затова неговото изображение било върху знамената на българските земеделци и занаятчии, които възставали срещу феодалния гнет.
За тамга на ила Тамта( който бил преименуван при царя Габдула Челбир в 1193 г. на Башкорт или Башкирия) служела "Тамгата Чакчак" -  - знаците № 21 и 22) с изображението на алп-бика Чакчак( другите и имена - Кунгош, Эрги). Чакчак била Дух на Зората, домашното огнище и семейното щастие и се изобразявала винаги във вид на двуглава птица(най-често орел или беркут).



Беркут, който се оглежда за плячка. Един от най-опасните хищници от сем. Ястребови. Размаха на крилете му достига до 2 м. Този вид птици са били широко използвани за лов и разузнаване от българите. Включително и в Дунавска България по време и на Второто българско царство. Предполагам, че името на г. Берковица идва именно от тази птица.


Нейната тамга, според легендата, била герб на държавата Туран, центърът на която се намирал на територията на Башкирия. А Кул Гали дава подробно обяснение на "Тамгата Чакчак" - знак №22 -  :  върху две змии - знак №23, -     това са алпите Карга и Самар, се намира дървото на живота - знак №24 - - символ, образуван от съединението на два срещащи се символа на алп-биката на растенията Ашна - знак №25 -  , а върху нея вече седи двуглавата Чакчак - знак №26 - .
Българите толкова обичали Чакчак, че я изобразявали върху своите изделия, монети, по стените на храмовете( например върху стените на булярската мечеть Кунгош и уфимската мечеть Буркут а в Дунавска България са секли монети и е намерен сребърен пръстен в Търново с изображение на Чакчак).
През XV в. московските владетели приели титлата "велики князе на България" и обявили българската "Тамга Чакчак - Беркут" за герб на Московско-Руската държава(под названието "Двуглав орел").
Интересно, че г.Уфа бил основан от българите близо до мястото, където се намирал жертвеник("уфа") на жителите на древната столица на Туран - гр. Эрги. Затова след построяването на града Уфа през 1185 г. знака на Чакчак станал негова тамга.
Тамга на българския ил Тубджак, заемащ територията на Северен Казахстан и Южен Сибир, било изображението на Духа на изобилието Самар във вид на Конник и под името "Ътлар" - "Конник" - знак №27.  . Работата е в това, че Самар( когото често го изобразявали като конник) играел ролята не само на Дух на плодородието, но се явявал и като покровител на пастирството, и затова бил близък на тубджакските скотовъдци. 
Самите казахи наричали тази българска тамга: "борона", и тя останала в изменена форма(знак №28) герб на Стария Жуз на казахите до XX в.
Върху герба на ила Ура( заемащ отначало територията на Урал и Северен Сибир, а след това - само на Урал) бил запечатан алпа на мъдростта и зимата Тайгас или Къш Тархан във вид на бял бор( знаци № 29 -    , 30). Тайгас през зимата се явявал като бяла камила, а през лятото се превръщал в бяла сова и отлитал на север. Тайгас под името Ябалак(Сова) се считал за покровител на Урал и Сибир, и затова старата сибирска столица в провинция Ура на р. Иртиш се наричала Ябалак. След разделянето на Ура на две губернии - ил Ура и ил Байгул(Северен Сибир) - гр Ябалак загубил значението си и западнал. По-късно на неговото място отново възникнал гр. Кашлак, но ил Ура запазил старата тамга на алпа Тайгас-Ябалак.
Тамга на ил Байгул, център на който бил гр. Пелъм(Балин), било изображението на прамайката на българите - алп-бика Байгул във вид на риба - знаци № 31 -  , 32 .
Това не било случайно - нали самата алп-бика, както казвали, изплувала във вид на огромна риба от океана в р. Об, затова тази тази сибирска река българите я наричали и Байгул. Тя обичала също да взема облика на змия и различни земноводни( в частност на жаба), затова и влязла в руските приказки под името - "Царевны-Лягушки".
Герб на ил Мартюба( преименуван през XIII в. в Казански ил), а също и на гр. Казан бил знака на Ага(Голям) Барадж - знак 33 - , обозначаващ Крилатия Дракон. Облик на Дракон, наричан от българите Барадж, приемали два алпа, братята близнаци Карга и Самар, а също и алп-бика Байгул. Според легендите, казанския Ага Барадж имал три глави - змийска(облик на змия могла да приема Байгул), птича( облик н аптица приемал Карга), и бича( да се превръка в бик обичал Самар). Излиза, че в своя Барадж казанците съвместили чертите на три Духа наведнъж, много почитани от българите( а може и заради това този дракон да го наричали Голям). А вече жудожниците били свободни да превръщат Казанската Тамга(знак №33) или в змиеглав, или в птицеглав или в бичеглав Дракон.
Интересно, че цял ред български родове( джулут, батбай, албан, алан, ердим, елаур, сабан, багил) имали тамги, в основата на които били чертите на знака Ага Барадж. Очевидно, представителите именно на тези родове господствали в Мартюба и основали Казан, затова и техният родов герб станал тамга на ила и на гр. Казан.
Тамгата на Кашанския ил( той бил ликвидиран през XIII в. и територията му влязла в Казанския и Чалла-Черемшанските илове) и неговият център - гр. Кашан (знак №25, 34) -  съдържа - знак 34 -  , най-рядкото изображение на алп-бика Ашна( другите и имена - Кашан-бика, Гюлджихан). Древните българи най.често представяла Ашна-бика в образа на прекрасната сърна Кашан, върху чиято глава расте цъфтящото дърво Туба. Мита за Кашан-бика проникнал даже в Германия и се отлазил в приказките за барон Мюнгхаузен( елена с вишневото дърво на главата). По време на българските празници, девойката, играеща ролята на Ашна, я увенчавали с венец от цветя - символ на дървото Туба, в което често виждали брезата( затова и нея я наричали с думата "кашан").
Кул Гали писал, че основата на населението в Кашан в началото съставили изселниците на Хорезмийския балик(укрепен квартал, укрепление) на гр. Болгар, който особено почитал Ашна, и вероятно затова герб на града станала тамгата на Кашан-бика.
През 1236 г. част от кашанците, опасявайки се от нападение н ататарите, избягали в Казан, където основали знаменинтата казанска мечеть, Туба джами - в памет на едноименната им кашанска мечеть.

Символи на българската митология

От най-известните български символи се откроява на първо място шестокрайната звезда     ,която се явявала за българите знак на покорност към Бога и се нарича Знак на Тангра. Триъгълникът обърнат с върха нагоре в този знак, означава Волята на Бога, а също и Свещенната планина( на която се извършват явяванията на Бога), а триъгълникът обърнат с върха надолу - Сътвореният от Всевишния и покорния на волята на Бога свят.



Този знак българите изсичали върху монетите си, изобразявали г овърху стените на храмовете си, върху надгробнит екамъни, върху царските вещи. 
Знака на Тангра символизирало и ястието Учпочмак - "триъгълник"(отначало това била ритуална храна).
Друг знаменит български символ била свастиката - знак № 35 -  ,който българите наричали "Субаш или "Сарман"(плуг). Второто име се обяснявало с това, че древните българи виждали в свастиката съединение на четири плуга - сармани. Свастиката - Субаш била отначало символ на плодотворната потенция и охранителен знак на алпа Самар(затова едно от неговвите имена - Субаш се предало на този знак), но после този алп подарил пръстен с изображение на сарман на алп-бика Чакчак - Духа на семейното щастие. Така свастиката станала символ на земното, семейното( и вообще на човешкото) щастие и непременно се извезвал от българките върху дългите сватбени кърпи. В гр. Буляр имало мечеть Субаш, чийто вход бил украсен с шарки във вид на приплитащи се свастики. Български пръстени с изображение на свастики са намерени от археолозите и в гр. Болгар.
Към любимите символи на българите се отнася и тамгата на Арча - знаци № 36 - , 37, 38. Алп-бика Арча - Артъш(можжевельник по руски, по сегашному по български - хвойна) била символ на чистотата и девствеността и пазела от всякакви напасти. Казвали, че клончето от арча при приближаването на нечиста сила избухвало в пламъците на очистителния огън.



Кул Гали преразказал един мит по този повод:
Веднъж Арча разбрала, че алпа на дъжда и гърма Кубар, който я обичал, безпричинно я изревнувал от алпа Бури( понеже ги видял заедно) и решил да го убие с мълния. Когато срещнала алпа Аудана, тя поискала неговият прекрасен плащ от барсова кожа.
"Но това е особен подарък за мен - от Бури! - възкликнал Аудан. - Когато аз поразих Аждаха - убиеца на сина на Бури, Кичи-Бориса, то Бури ми подари този барсов плащ на Кичи-Бориса и каза, че с това ме признава за негов син. Мога ли аз да предам такъв дар на друг?"  - Точно заради това, да спася Бури от беда ти искам този плащ! - казала му Арча. Така на Аудан му се наложило да уважи молбата и. Само че веднага отишъл при Бури и му разказал за случилото се. Бури усещайки нещо лошо се втурнал заедно с Аудан към Арча. Между това Кубар, както разчитала Арча, помислил плаща между клоните за алпа Бури и ударил по него с мълния. Арча веднага избухнала в пламъци. Когато Кубар видял своята грешка, се разкаял за постъпка си, но вече било късно. Преди да изгори, Арча успяла да разкаже за случилото се на успелия да дойде пръв Бури. Вълка се хвърлил в пламъците за да спаси алп-биката.
Огънят на добрата Арча не му причинил вреда. Но от този момент погледът на Бури станал огнено-очистителен и можел да изпепелява и да превръща в камък злите духове и неправедните хора... Хората вярвали, че Тангра преселил алп-биката в друга арча, в която вече никой не можел да я намери. Но всяка арча от този момент станала охранително и очистително дърво за българите.



Осемлистната тамга - знак №39 -  , станала герб на българското суфийско дервишко братство "Эл-Хум".  Според българските народни предания, Тангра владее осемте части на създадения от него свят. И тях ги символизират осемте - "листа". С времето се появили и други варианти на "цветния" знак на Тангра с други количества "листа", но винаги тяхното число било четно.

Линк(Сылка) на русском языке: 
atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493


ПРИЛОЖЕНИЕ




източник: ДТ, т.2, изд. 1994 г. г.Оренбург, стр.143 - 151

интересен материал като текст и илюстрации Поздравление

Този превод с още двa други от последнaтa стрaницa нa блогa бях ги зaмислил отдaвнa. Без тях информaциятa, която съм изкaрaл тук, нямaше дa имa зaвършен вид!