Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2015 22:59 - Руски нападения срещу България по море
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6883 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 12.05.2015 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
На 14 октомври 1915 г., Петковден(по стар стил), рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна. Подранили богомолци бързат да отидат на църква, без да подозират, че предстои кървав ден за техния град.
В същият момент щабът на бреговата охрана е известен, че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани като руски военни кораби.

image

Пристанище Варна


На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Това веднага предизвиква остри негативни реакции сред управляващите кръгове на държавите от Антантата. Особено озлобена е Русия. В издадения императорски указ гневно се констатира: "България, нашата едноверца, неотдавна освободена от турското иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра и на славянството...За Русия България вече не съществува...".

Началникът на отбранителната линия в морската ни столица ген.Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, ж.п. гарата, флотските помещения и други ключови обекти. В 7,30 ч. към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града и пускат няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.
След час руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е под командването на вицеадмирал Новицки. В нея са включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съдове. Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203 - милиметрови оръдия. С тази внушителна сила руснаците атакуват Варна. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. После вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната част на града и гъсто населените квартали.


image

След бомбардировката във Варна


Обстрелването на Варна продължава 1 час и 7 минути. Снарядите сеят смърт и унищожение. Къщи се рушат пред очите на обезумели и втрещени обитатели. Сред трясъка на експлозиите се носят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не е в състояние да помогне.

image

Немската подводница U-9


Изведнъж канонадата престава и руската ескадра започва скоростно да се оттегля. Заслугата е на две немски подводници U-7 и U-8. Когато по безжичния телефон научават за жестоките бомбардировки, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Торпилиран е реномираният броненосец "Три светители".

image

Руският броненосец "Три светители"


Той се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Изплашени от загубите, нападателите се оттеглят в руски териториални води. Вечерта на трагичния Петковден двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата, те са посрещнати от намиращите се там граждани с нескончаемо "Ура!" и бурни ръкопляскания.

На 13 декември 1916 г. в 7,00 ч. бреговият пост на нос Калиакра забелязва в морето три бойни съда - крайцера "Память Меркурия" и ескадрените миноносци "Громкий" и "Счастливый". Веднага е известено българското военоморско командване. За бомбардирането на града корабите се приближават на разтояние 5,2 км от брега. За тях Балчик е добра артилерийска цел - гъсто застроен, амфитеатрално разположен, където всеки изстрелян снаряд ще доведе до разрушения. В 8,23 ч. крайцерът открива залпов огън от десния си борд по града. В 8,30 ч. нашата брегова батарея започва да обстрелва челния ескадрен миноносец, след което той се отдалечава на пълен ход и повече не се появява. Батареята ни бързо пренася огъня си върху "Память Меркурия".

image

Руският крайцер "Память Меркурия"


Крайцерът е улучен на няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. За да се спаси в 9,50 ч. противникът се отправя към нос Калиакра. С точната си стрелба бреговата ни артилерия не позволява разгръщане на руските кораби и заемане от тяхна страна на крайна артилерийска позиция за обстрел. Налага се те непрекъснато да маневрират.
Междувременно още в 7,45 ч. тревога обявява и водосамолетната ни станция. Срещу нападателите излитат три бойни самолета, управлявани от два немски и един български екипаж. Важем момент от координирането на действията срещу руснаците е и участието на единствената българска подводница UB-18.

image

Първата българска подводница UB - 18


Макар тя да се появила сравнително късно в региона на Балчишкия залив - около 10 ч., когато неприятелят вече се оттеглял, корабните екипажи, застрашени от торпедна атака, много внимателно са следили нейното приближаване и ескадрените миноносци "Громкий" и "Счастливый" са обстрелвали морето, за да не я допуснат близо до корабите.

За час и половина бомбардировка над Балчик са изстреляни 80 тона снаряди. Поради гъстото градско застрояване - предимно от паянтови и полумасивни сгради, разрушителният ефект е голям. Напълно разрушени са пристанището на града и мелницата на "Анонимно индустриално дружество" - обекти, важни за придвижването на българската армия в Добруджа. Убити с ачетирима жители на морския град - дете, жена и двама мъже, ранени са петима мъже.
Очевидка на пораженията от руското нападение е поетесата Дора Габе.

image
Дора Габе

Посетила Балчик един месец след разрушителната бомбардировка, тя пише:
"...И тия амфитеатрално построени една над друга къщи, сякаш са разкопки...Сега тия разкопки приличат на гробище - толкова къщи са разрушени, прозорци изпочупени, голямата мелница изгорена. Мъртвия Балчик!..."

След обстрела на Варна през октомври  1915 г. на място загиват 9 души - петима мъже, едно момиче на 12 години и 3 жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазалет. На някои от тях са ампутирани крака и ръце. Материалните загуби са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство, и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори, предимно в престижната гръцка махала.

Мнозина българи, които до този момент се колебаят да подкрепят присъединяването на България към Централните сили, след трагедията в морския град открито започват да одобряват прогерманския курс на кабинета на д-р Васил Радославов. Официозът в. "Народни права" публикува следното съобщение: "След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна, всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България...".
Яростно реагира и цар Фердинанд. Той нарежда на правителството да предприеме необичайни мерки. На 19 октомври е изготвено постановление на Министерския съвет, което е одобрено на среднощно заседание от ХVII Обикновено народно събрание. С него храм-паметникът "Свети Александър Невски" е преименуван на "Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий".

image

Нанесени са промени във вътрешния интериор на църквата. Сменени са стенописи и икони. Едва през 1920 г. отново е възстановено старото име от тъпото проюгославско правителство на Ал. Стамболийски.








Източник: Пак Оня същия



Гласувай:
10



1. germantiger - Поздрави!
11.05.2015 13:28
Добре поднесено инфо - изображения, текст, великолепен (поне за мен, надявам се, и за други) постинг!

Популяризирам го в три групи къмй вибокс7.ком.
цитирай
2. atil - Сетих се че ще се ангажираш с нещо в ...
11.05.2015 13:46
Сетих се че ще се ангажираш с нещо в този случай, поне заради германското участие, но с немците ние не сме имали проблеми. Освен с някои политически решения наложени на военното им командване, които спират понякога българската инициатива...
От старците си не чух лоша дума за немците, докато за руснаците не беше точно така. Но може би е било в реда на нещата, с едните сме били съюзници а с другите неприятели. И в двете световни войни.
Тук става дума за малко известни неща. Докато за американските нападения над София се знае много. А за руските нападения се мълчи, по-често...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5113949
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3500
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031