Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2015 12:22 - Български средновековни рисунки-графити - Трета част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10964 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 03.06.2015 20:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Рисунките - графити като извори за историята и за духовната култура на средновековния българин

Взети като цяло, рисунките -графити отразяват различни страни от сложната духовна култура на човека от народа през ранното  българско Средновековие. В тях са намерили място неговото отношение към заобикалящата го действителност, неговите идеи и религиозни възгледи, първичните му представи за устройството на света.

image

с.Царевец, скални пещери, стена. Права човешка фигура във фас. В дясната ръка държи лък, а с лявата се подпира на копие. Наоколо надпис на кирилица.

                                                                         
В примитивното изкуство е отделено особено внимание на човешките преживявания и в такъв смисъл те трябва да се разглеждат като едно от проявленията на богатата душевнвост на средновековния българин, намерило ярка неповторима и оригинална образна изява.(...)

image

1. Плиска, северно от Малкия дворец, керемида. Едното от две мъжки лица във фас, с очи, вежди, нос, уста, брада, уши и щтръкнала коса.
2. Преслав, СКС, варовиков блок. Конник в бяг наляво. Ездачът е нарисуван без краката, с тяло в профил, с овална глава и лице във фас - очертани очите , носът, устата. Държи поводите и дълго насочено напред копие с развяващо се знаме на върха.


В средновековните рисунки-графити образът на човека заема съществено място. В тях той се изявява и като творец, и като обект на художествено претворяване. И двата случая обаче художникът от народа изразява себе си такъв, какъвто е бил в действителност - неподправено, непреднамерено, непосредствено. рисунките представят човека в най-разнообразни ситуации и поведение. Неговото присъствие е действено и е една от най-характерните черти н атова изкуство. човекът е участник в ловни и батални сцени, виждаме го в жанрови и еротични композиции, а нерядко вниманието на творците е било насочено към самостоятелната човешка фигура.
(Няма и следа от измислeната, т.нар. малобройна "върхушка"... Всеки един изобразен българин е същият такъв, какъвто можем да срещнем днес по улиците на всеки един град от страната.).


image

1. Плиска, ИКС, варовикова плоча. Ловна сцена; 2. Плиска, човешка фигура - дояч

Художниците се стремят, макар и неумело, да дадат израз на човешкото лице, като подчертават характерното у наго - уста, нос, мустаци, прическа и др. Ярко изразено е желанието да се изтъкнат конкретни белези, които определят индивидуалния облик на отделни персонажи, нерядко социалното им положение в обществото - войници, селяни, жреци а понякога и етническите черти.
Рисунките-графити са незаменим източник за проследяването на религиозно-митологичните представи на средновековния човек. В тях могат да се разграничат отчетливо два хронологически пласта, които отговарят на двата ярко изразени и исторически определени мирогледа - тенгрианския и християнския.


Старата религия, отразена в рисунките

Българите идват на Балканския полуостров с оформени и избистрени религиозни представи. Тяхната религия може да се определи като един първичен монотеизъм, въплатен в Бога-Небе Тангра(и служещите му духове). Могъщият култ към този Бог, ясно изразен най-вече в каменните надписи, се е извишавал над цяла пирамида от примитивни, неизживени родови култове, които го подхранвали и обогатявали. Българската религия по такъв начин начин се отличавала с подчертан религиозен синкретизъм. За съжаление не са запазени никакви останки от старата българска митология и епос, коит обез съмнение са съществували и присъствието им се долавя в редица писмини и художествени паметници(Запазили са се части в религиозния обреден календар във Волжка и Дунавска България до края на 19-ти, началото на 20-ти век. Освен това в сборника с исторически летописи "Джагфар тарихи" има сведения, и то конкретни:
Линк: 
atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218 )

Изглежда, че на българите не е бил чужд образът на епичния герой, така характерен за богатия тюркски епос на Изтока(а и за другите култури повлияни от древните булгари, например за предгръцкото население в Източното Средиземноморие и Балканите).


image

Преслав, СКС (?), варовиков блок. Бойна сцена. Конник в бяг наляво. Фигурата на коня с едро тяло, малка глава, яка шия сдълга грива е добре очертана. Подчертани са нагръдният и подопашния ремък с висулки по тях. Ездачът, на главата с висок коничен шлем, седи върху голямо седло. Ризницата е маркирана чрез пресичащи си коси линии. Лицето е във фас - изобразени са очите, веждите, носът и устата. Въоръжен е с меч, поставен на пояса, в ръцете държи дълго копие със знаме, съставено от две ленти. До главата на ездача има отличителен знак. Срещу конника е противопоставена човешка фигура, обърната надясно и очертана с по-малко старание от пояса нагоре. В ръцете държи дълго копие със знаме. Над знамето - орел в хералдическа поза. Зад конника е изобразено едро животно, вероятно куче, над него още едно неясно животно и силуетът на военна палатка(шатра).

Основан върху степния скотовъден бит на тюркоезичното население, той е представян като могъщ и непобедим конник-ловец, родоначалник и покровител на хората. Вероятно такъв е съществувал и в понятията на древнобългарското население и напълно правомерно е част от изображенията на конници в българското изкуство да са подхранвани от този култ( Описан е въпросния персонаж в Древнобългарската митология. Възниква в българска среда и оттам се разпространява по света:
"...4) Аудан(Боян, счита се за родоначалник на рода Дуло и на българите) - алп на рицарството, героизма и занаятите, син на Самар и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник - богатир, или могъщ дъб. Други български названия на този алп - Енкей(Биче), Боян, Маджи-Меше(Дъб), Гурогла(Син на могилата), Узи(Красивия), Тюргеш - Тюркут - Таргиз( Подобен на Тюрк-Самар)..."
Линк: 
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333 ).

Това личи преди всичко от техния величав вид и от тържествените пози, както и от действеното им поведение в ловните сцени. Като потвърждение на това предположение са някои произведения на официалното изкуство и на първо място конникът от Мадарския релеф.

image

Знаменитият Мадарски конник - VIII в. Изобразявящ древнобългарският епичен конник-герой(Родоначалника Аудан (Боян)
 
Дуло Джураш)

Удивителната прилика на това изображение с някои от рисунките върху камък(напр. тези от Плиска) подсказват, че неговият първообраз трябва да се търси в народното изкуство. Споровете около въпроса, дали Мадарският конник е реалистично изображение на български владетел, или митологичен образ, в случая са без значение. Дори да се приеме, че релефът изобразява някой от българските канове, без съмнение е, че неговият образ е издигнат до нивото на митологичния герой-конник, а може би и до обобщения образ на бог Тангра.
(Трябва да се признае на професора Д.Овчаров и сега посмъртно а и приживе, че е голям капацитет и то без да е ползвал сведенията на българските летописци от Волжка България. Заслужил си е титлата и признанието на поколенията завинаги. Мадарският конник изобразява именно Конника-герой от религиозната митология - Аудан Дуло Джураш, родоначалника на рода Дуло. Затова и там се пишат не толкова възпоменателни надписи и от самия Тервел, а нещо като рапорт-отчети... Степните народи на изток постепенно са превърнали този персонаж, обожествявайки го в самия Бог Тангра, тъй като в шаманистичните им представи, по-близки били реалните и близки до живота персонализации, отколкото философските религиозни понятия)
Епичен герой-конник може да се види и в изображението върху една от каните на Нагисентмиклошкото съкровище, и върху голяма част от металните амулети във формата на конници от Плиска и Преслав. Неговият култ се е преплитал тясно с култа към предците, който у българите бил силно развит и е засвидетелстван в многобройни паметници(епиграфски, надгробни и др.). Твърде възможно е някои от рисунките на конници да изразяват именно тази идея.

По-добре и по-отчетливо в религиозната структура на раннобългарското общество изпъкват елементите на тотемизма. Откровенно изявен в лингвистичните, топонимичните и ономастичните източници, този култ към покровителя Дух - във вид на животно намира потвърждение в паметниците на изкуството. Значителна част от изображенията на животни сред рисунките-графити, както и цялостното отношение на възхита и преклонение към някои представители на животинския свят.(Всички служещи на Тангра духове на брой 33 се явявали в света на хората във вид на някакво животно, растение или природна стихия..., а можели да приемат и вид на хора.). Ето защо в българските гробове редом с други сакрални предмети се откриват кости и на цели скелети на коне, кучета, елени, бикове и др., а върху амулетите преобладават изображенията на коне, птици и други животни.
Интересно е да се отбележи, че част от рисунките изобразяват само фрагмент от животинското тяло - най-често главата. (...)
Със същото съдържание са и няколко оригинални символични рисунки, произхождащи предимно от Преслав. Това са изображения на ботуши(единични или по два) или високи меки обувки.


image

Досега са известни 13 такива изображения, надраскани върху камени блокове или върху керамични изделия. Макар и пестеливо върху тях са нанесени редица характерни подробности. В горната си част имат високи наколенници, предпазващи колената; по някои от тях с къси врязани резки са изобразени връзки или върви за пристягане към крака. Отдаването на тези символи на християнската религия е неправдоподобно и те определено трябва да се отнесат към изявите на тенгрианските култове. По своята форма те могат да се определят като високи, меки войнишки ботуши, които плътно прилепват към краката на ездачите, без д анараняват тялото на коня по време на езда. Ботуши с напълно аналогична форма, изработени от кожа, са намирани по време на разкопки на територията на СССР, в области, обитавани от българите. Като се вземе под внимание, че рисунките са дело преди всичко на войници(по-голямата част от тях са врязани по крепостните стени), трябва да се предположи, че в тях е вложен някакъв магически смисъл, отразяващ военния бит. Може би по такъв начин е изразено пожелание за успешен път, а преносен смисъл - за щастливо начало и победен завършек на някакво военно начинание(вероятно поход). С други думи рисунките на глави на животни, конници и в случая ботуши са били своего рода заклинателни и опазващи символи, унаследени от добре развит стар култ. Тяхната пряка връзка тотемизма и използването им като символ на тотема - покровител, защитник, прадед(кончетата с човешка глава) бе отдавна обосновано и аргументирано от изследвачите. Вярата в силата на амулетите, изображенията и рунните знаци била така силно вкоренена в средновековния българин, че те продължили да битуват дълго време след приемането на християнството.

Сравнително добре е илюстриран в рисунките-графити соларният култ. Култът към слънцето е повсеместен и може да се проследи във вярванията на почти всички народи, независимо дали з аматериална основа на тяхното развитие са послужили земеделието, скотовъдството или ловът, риболовът(При другите народи неговото начало се забелязва в бронзовата епоха, при българите присъства като част от Небесната вяра. Слънцето, Луната и Звездите се явявали като очите на Тангра).
Както и за всичко останало историческите извори за соларния култ у българите са съвсем оскъдни, а етнографските могат само да подскажат присъсвието му като отживелица в народното съзнание, но пък археологическите паметници дават сравнително добра представа за него. Показателни в това отношение са някои графитни изображения от Плиска и Преслав.


image

Едно от тях представя антропоморфна рисунка, врязана върху тухла от Западната порта на Плиска. Слънцето е очетано като овал, в който е вписана четвъртита, почти квадратна човешка глава.От лицето са подчертани веждите, носът и може би брада под устата. С две коси черти са маркирани ръцете, вдигнати ритуално нагоре, а посредством радиално излизащи от човешкото лице резки безусловно са предадени слънчеви лъчи.
Друго подобно антропоморфно изображение на слънцето бе открито върху лицето на западната крепостна стена на Плиска, южно от западната порта. Изобразен е почти правилен кръг с радиално излизащи отнего лъчи. Чрез две вдълбани точки са показани очите. Под слънчевия диск е нарисувана ловна сцена, която несъмнено има тясна връзка със соларния символ. Въпреки лошото състояние на изображението, могат да се различат фигурите на елен и преследващ го конен ловец.
Две слънца са били надраскани и върху капака на саркофаг от Голямата базилика в Плиска. Едното от тях има елипсовидна форма с гъсто излизащи от нея радиални лъчи. Другото представя кон, пред гърдите н акойто е очертано схематично слънце - дъговидна незатворена линия с излизащи от нея резки(лъчи).


image

Твърде сложна по замисъл и като изпълнение е една рисунка от западната крепостна стена на Плиска, северно от западната порта. Очертанията на слънцето са изпълнени с енергично движение на ръката, при което са се получили няколко концентрични овала. С къси многобройни резки са изобразени слънчевите лъчи, а от въртешната страна - дъговидни заоблени линии, след което цялата фигура е била включена в правоъгълна рамка. Почти в центъра са нарисувани две силно схематизирани човешки фигури и различни знаци с магичен характер. Главата на по-голямата е очертана по-подробно - с очи, нос, брада и гъста дълга коса. В ръцете си държи копие. В горния край на рисунката, извън слънчевия диск и отчасти извън правоъгълната рамка, е нарисуван конник.
Много интересна е една рисунка от Преслав, изпълнена върху керемида и намерена по трасето на ранната крепостна стена на Вътрешния град. Това е съвсем схематично нарисуван конник, на когото главата, символизираща слънцето, е овална с радиално излизащи от нея линии-лъчи.
Описаните рисунки стоят несъмнено в пряка връзка с култа към слънцето. Не е случайно и тяхното съчетаване с изображения на животни - коне и елени. Като слънчев символ конят е известен от дълбока древност както у тюркоезичните, така и сред индоиранските народи. В тяхната митология много често слънцето получава прозвището "бързоконно", а лъчите му се сравняват с развяваща се конска грива. Тясно е свързан с този култ и образът на елена и това ярко е изявено в соларните култове на много степни народи от Европа и Азия.



image

Преслав, ИКС, варовиков блок. Символични рисунки. Орел в хералдическа поза с глава надясно върху висока шия и с малк икрила гледа към слънчев знак - кръст, вписан в кръг. От другата страна  - змия. Под нея незавършена животинска фигура и кръст.

Както изглежда, със соларния култ трябва да се свържат и някои рисунки на птици и по-специално изображенията на орли от Плиска и Преслав.В една композиция от Преслав, имаща отношение към някои страни от шаманския ритуал, до голям орел е нарисуван соларен знак - кръг с вписан в него кръст. Това съчетаване на изображение на орел с други слънчеви символи е познато у редица средноазиатски народи.
Наличието на култа към слънцето в ранносредновековната тенгрианска религия на българите може да се свърже и с други находки. Това са т.нар. "слънчеви амулети" във форва на животни, дискове и розетки. По-специално място сред тях заемат бронзовите фигурки н акончета с човешка глава върху тях. Изказани са противоречиви мнения относно предназначението им - изображение на митичен прадед или шамански амулети.


image

Твърде възможно е тези амулети да отразяват пряко или косвено и култа към слънцето. Не е без значение да се спомене, че в една сибирска легенда слънчевият кон се възнася към небето, възседнат от човешка глава и това може би има някаква далечна връзка със споменатите български пометници(Типични за хунобългарите).(..)
(Соларен, слънчев е и самият графичен знак на бога Тангра - Звезда(Слънце) с 6 до 36 лъча, но само четни. Или цветочен знак с заоблени листа пак със същото число четни "листа".)
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(табл.VI)

image

Кръстът и кръгът са били едни от най-ранните и най-универсални емблеми на Слънцето у много народи. В пряка връзка с кръстообразния символ стоят тези с пречупени или подвити краища(свастиката и триквестерът). Лъчистият характер на символа се запазва и в такива знаци като петолъчната и шестолъчната звезда(пентаграма и хексаграма), както и в квадрата с излизащи от него четири триъгълничета и във вписаните квадрати в съчетание с кръст.
( Всъщност става дума за символиката на Колобърското колело или Шаманският кръг. Останалите символи са свързани с духовете служещи на Тангра, част от които са свързани със Слънцето, Луната, Горите, Реките и т.н. :
Линк:
 
atil.blog.bg/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342  )

Очевидно, че за религията на българите се отнасят думите на Теофилакт Охридски в "Житие на тиверопулските мъченици": "Те(българите) не знаели Христовото име, служели на скитското безумие както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои принасяли жертва и на кучетата"(По-скоро на главния си тотем - вълка..., защото самите кучета били принасяни в жертва, като пратеници с послание до Тангра).

В рисунките - графити може да се проследи още една характерна черта в структурата на вярванията на българите - шаманизмът(Т.е. тенгрианската небесна религия стои върху Шаманизма... Шаманизмът е универсалното човешко духовно учение познато от зората на човечеството до днес. За единството на човека с природата и космоса и взаимодействието на техните енергии).


image

Серес I(Македония), скални катакомби, скала.
1. Схематично изображение на човек с вдигнати нагоре ръце(тенгрианска молитвенна поза); 2. Изображение на човек в цял ръст с вдигнати нагоре ръце. В дясната ръка държи палка, а в лявата - жезъл завършващ с кръст вписан в кръг.(Шаман или високопоставен ръководител на моление - келбир); 3. Съвсем схематична човешка фигура в цял ръст с разперени ръце; 4. Изображение на животно - сърна.


Историческата наука го обяснява така: Особени хора - шамани, притежавали свръхестествена сила и способности, чрез различни действия(ритуални танци, биене на дайре, барабан, лопка) можели да изпадат в безсъзнателно състояние, при което общували с невидими духове и чрез тях имали възможност да лекуват болни, да предсказват бъдещето, да помагат за успешното завършване на започнатата работа, война и други подобни.
Едно твърде подробно изображение на шаман е нарисувано върху източната крепостна стена на Преслав. Значителните размери на рисунката(вис.0,4 м.) са дали възможност да бъдат отбелязани редица характерни подробности.


image

Описаният по-долу шаман е третият подред от ляво на дясно тук

Човешката фигура е представена права, с разперени встрани ръце. Главата е очертана с овални линии, в центъра с две точици и малко триъгълниче са обозначени очите и носът. Не може да има съмнение, че шаманът е представен със своята ритуална маска. Това се подкрепя и от наличието на два израстъка, които символизират рога или животински уши. В дясната си лъка той държи дълга палка с топка(жезъл или лопка) в горния край, а лявата е свободно протегната с разперени пръсти. Особен интерес представлява облеклото. Шаманът е облечен с прилепнала към тялото дреха, която слиза под коленете. Нейната украса е предадена чрез пресичащи се по диагонал линии, които достигат долния край на дрехата. Това без съмнение е шаманско наметало. Кракат а са обути във високи обувки.
Няма съмнение, че на преславската рисунка е представен голям(велик или силен)шаман. Всяка част от облеклото на шамана съдържа частица от неговата сила и затова колкото повече атрибути притежавал той, толкова по-могъщо било влиянието му над духовете. Шапката била основната част от шаманския костюм, символ на неговото могъщество. Може друго нищо да няма по себе си, но трябвало да е с шапка. Докато шаманът бил с шапка, той бил силен.
В шаманския ритуал взимат участие различни животни. Смята се, че пръв помощник на българския шаман бил конят, и това може да се види в една рисунка от западната стена на Плиска.

image

Конят е възседнат от човек, който здраво държи поводите, зад него е изобразена още една човешка фигура. На главите на двамата са поставени трироги корони(шапки). Това не оставя никакво съмнение за принадлежноста им към шаманското съсловие. Трирогата корона е твърде характерна за шаманите от Близкия и Далечния изток(Тризъбеца възниква като шамански символ, след това става герб на рода Дуло, който бил основан от шамани).

image

Подобна корона-шапка може да се види и върху главата на човешка фигура от т.нар. Шуменска плочка, която уверено може да се тълкува като шаманска, а не като образ на прадед.
Рогати корони имат и някои човешки фигури в един несъмнено български паметник - съндъка от Терачина. Ако приемем това обяснение за човешките изображения от крепостната стена на Плиска, трябва да допуснем, че сцената предава някакво шаманско действие - може би отправянето на шаманите на път към духовете с помоща на коня.
Използването на животни като помощници на шамана е свързано с дълбоките корени на тази древна духовна наука. Други първични помощници са еленът, вълка, орела, змията - все персонажи свързани с основни духове-алпи владетели на трите свята от тенгрианския космос и пантеон.
Особено орелът и змията като представители на горния и долния свят, както са изобразени върху крепостната стена на Преслав със символа на шаманическото колело между тях.


image

Горталово, скала. Две човешки фигури - шаман с бубен и ясно изразен полов орган и лежаща женска фигура.

В този вид изкуство се срещат и други рисунки или сцени, които могат да се отдадат на влиянието на този култ - известната сцена на екзекуция от Плиска в която основно действуващо лице очевидно е шаманът; сцената от Горталово, Плевенско, която показва посвещаване на шаман; шаманското изображение върху варовиков свещник от с.Овчарово, Търговищко, рисунката върху керемидата от Мадара, която може би представя шаманка с орел в ръка, и много други.

И накрая трябва да се спомене още един сюжет, застъпен в репертоара на рисунките-графити, който проф.Д.Овчаров също го отнася към същността на шаманизма, но както ще видим някои от тези рисунки не винаги са свързани с някакви сакрални действия а са сцени от живия живот на войниците и жителите.



image
Преслав, ИКС, Еротични сцени. В горният десен ъгъл - полов акт. Под него - три бягащи надясно сърни. В центъра - фигура на мъж във фас с разперени встрани ръце, овално лице във фас с очи, нос, уста, уши. Подчертан полов орган(фалос) насочен към женски полов орган(вулва), в дясната ръка - друг подобен. В лявата част - реалистично представен мъжки полов орган(фалос, на български - хуй). В долната част- бягащи надясно мишки.
Колкото и да е странно и тази група еротични рисунки-графити се явява ново доказателство и потвърждение на сведенията от сборника "Джагфар тарихи". Без тях смисъла и посланието щяха да останат хипопотични. Еротичната сцена над бягащите сърни изобразява любов а тези над мишките - разврат. Въпросният персонаж с двата женски полови органа е вероятно местен и известен тогавашен Дон Жуан. Мишката била символ на разврата и разгула, в нейния образ се явявала алп-бика Тичкан:
"...15) Мишка(Тичкан) - джин-бика на женската свобода и независимост. В исламско-българското изкуство станала символ на женското своеволие и лекомислие. Линк :
 atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333

А сърната била символа на жената на Духа на плодородието и изобилието(Алп Самар- Сабан), пазителката на семейното огнище.



Това са няколко еротични рисунки от преславската крепостна стена. Обаче това може да се твърди за някои реалистични сцени на полов акт, за тези, в които акт е представен определено символично, както и значителен брой рисунки на полови органи(мъжки и женски), несъмнено трябва да се търси друго обяснение.
Установено е че в структурата на шаманските практики, важно място е заемал сексуалния момент. Той се изявявал преди всичко в отношенията и връзката между шамана и неговият дух-покровител.:" ...Тази връзка почива - отбелязва Щернберг - на най-силната човешка емоция - на емоцията на сексуалната любов. Оказва се, че ако шаманът е мъж, неговият дух-покровител(аями) непременно е жена и, обратно, у жената-шаманка аями винаги е мъж. От момента на избирането, т.е. от момента, когато духът на сън обявява на бъдещия шаман за предстоящата му мисия, между шамана и аями се установяват истински съпружески отношения(разбира се, на сън)..."(...)



image

с. Царевец, скални пещери, стена. Две човешки фигури. Женска фигура във фас с вдигнати нагоре ръце и шапка на главата. По-долу - мъж, очертан схематично, с изразен полов орган(фалос), насочил ръка към половия орган(вулва) на жената.(Явно тук става дума за женски шаман и мъжкият и аями)


В шаманизма могат да се открият редица елементи от космологичните възгледи в раннобългарското общество. Това са образите на космическия герой-конник, на космическия кон(елен), представата за космическия лов на слънцето и др. Въз основа на това могат да се очертаят възгледите за строежа на вселената. Данните позволяват да се реконструират два модела на света у древните българи: вертикален(горен свят=небе, среден свят=земя, долен свят=подземен) и хоризонтален, олицетворяван от квадрата(правоъгълника) и намерил израз в раннобългарското строителство(крепости, сгради с правоъгален план и ориентировка по посоките на света), а в рисунките-графити - появата и широкото разпространение на символа "дама"(три вписани правоъгълника или квадрата).


image
1. Преслав, ИКС, керемида. Изображение на лабиринт; 2. Преслав, ИКС, варовиков блок от цокъла. Две изображения - три вписани квадрата, пресечени с по четири напречни линии на кръст(игра на дама, коран?)

Безспорното наличие на шаманство и шаманистични прояви отразява една твърде разспространена религиозна форма, която съдържа много архаични черти. Вярата в различни и многобройни добри и зли духове е съществувала вътре в утвърдения монотеистичен култ към Тангра.
Българското шаманство в системата на тенгрианската религия може да се причисли към най-развитата форма. Държавно иституциирана и отделена в специално съсловие. В него може да се говори за напълно развита система на ритуала - от посвещаването на нов шаман до разнообразните магически и ритуални действия, което ясно личи от запазените рисунки-графити.
Силната традиция говори за наличието на тенгриански отживелици в българското общество през X век и по-късно( и дори по време на Второто българско царство, вече вписани в християнския ритуал) , е засвидетелствано и в други паметници. Рисунките показват недвусмислено, че сред българското население е имало шамани, които извършвали своите тенгриански обряди, въпреки преследванията и гоненията от християнската църква и от държавната власт. В такава насока предположението, че единият от синовете на цар Симеон - Вениамин(Боян), е бил посветен в шаманство, получава подкрепа по археологически път.

Трайното задържане на шаманските представи може да бъде обяснено не само със силата на традицията, но и да бъде преценено като една пасивна съпротива на народните маси против господствуващата прославянско-гръцка класа и чуждия култ. Наложена отгоре, християнската религия веднага се превръща в идеологическо оръжие на новата феодална(държавна) аристокрация. Но обикновенното население продължавало да се придържа към някои от своите традиционни представи и вярвания, като ги противопоставяло на новата вяра. За разлика от богомилството обаче тази съпротива имала консервативна основа, играела роля, задържаща историческото развитие, поради което шаманството постепенно било изоставено и забравено.


image

Плиска. СКС, варовиков блок. Танцуваща човешка фигура в движение наляво. Малка кръгла глава върху дълъг дебел врат, лице във фас с очертани чрез точки и резки очи, нос, уста и частично коса. Тяло във фас, дрехите обозначени с кръстосани линии. Крака, леко прегънати в коленете, в профил наляво. Дясната ръка, вдигната нагоре, държи неясен заоблен предмет, а лявата, с разперени пръсти, е подпряна на хълбока. Пред него животинско незавършено изображение(кон?).

Като отживелица, то продължило да битува в обичаите и фолклора на българския народ почти до наши дни, факт, който намира потвърждение по етнографски път.
Редица характерни елементи от шаманския ритуал са били наблюдавани в действията на русалиите(калушарите) и по-специално такива, които били свързани с магическо лекуване(припадане, заклинания, танци, атрибути и др.). Справедливо се изтъква, че в русалийските игри лежат преди всичко булгарски и старотюркски религиозни отживелици, обогатени и разнообразени с някои елементи на други източни или местни традиции.

Приложение:


image

Горна Крепост, скална плоскост. Права човешка женска фигура(шаманка?) във фас с овално лице, оградено с ореол, образуван от къси насечки. Ръцете са разперени встрани, силно изразен схематично женски полов орган.



image

1. Плиска, ЗКС, варовиков блок. Кораб със заоблен ладиев корпус, висока мачта, останки от платна
2. Преслав, ИКС, варовиков блок. Кораб с дълъг корпус, нисък нос-таран, високо издигната кърма. Защрихован е с коси, пресичащи се линии. Изобразени са корабното кормилно весло, мачтата, такелажът чрез коси дълги линии. Горната част на рисунката не е запазена.




image

1. Плиска, ИКС, варовиков блок. Животински и символични фигури. Вляво конче в бяг надясно. Добре очертани удължено тяло, дълга опашка, полов орган(фалос). Над него - полузаличено изображение на друг кон. Пред него незавършена рисунка на трети кон. Вдясно - схематична рисунка на женски полов орган.
2. Плиска, ЮКС, варовиков блок. Схематично изображение на животно(конче?) с развяваща се грива и къса опашка, в ход наляво. Зад него - женски полов орган(вулва).


image

Преслав, ИКС, варовиков блок. Животински и човешки изображения, свързани композиционно или нанесени едно върху друго. Ценрална ловна сцена(ловец на кон, див бик-тур, куче). Над кучето при задните крака на коня - по една пентаграма. Зад конника - права човешк афигура с бръсната глава, дълга брада, лице във фас. Кичур коса се спуска над лявото му рамо. Ръцете са разперени встрани - дясната държи лък.


image

Крива река, гроб, пясъчников блок. Серия рисунки: препускащи наляво конници с копия в ръце, кръстове с различни начертания, рунически знаци, символи, останки от гръцки кръст.



Основен източник за трите публикации за средновековните рисунки-графити е книгата на проф. Димитър Овчаров - "Български средновековни рисунки-графити". ДИ "Септември", София, 1982 г.


П.П. Клипа с русалийските игри и за лекуване на болните мозъци и души, барем на тези от тях, които ще влязат да четат тук!


Край







Гласувай:
8


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5114011
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3500
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031