Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2015 17:42 - Тмутараканският камък и източниците
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 13158 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 09.02.2016 18:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В Ермитажа има една плоча с надпис. Под нея табелка: "Тмутаракански камък"... Надписът е от 67 букви и разказва, че през 1086 година княз Глеб Святославович мерил по леда разтоянието от "Тмутараканя до Кърчева", т.е. ширината на Керченския пролив. И излезли 14 хиляди сажена.
В 1776 година във връзка с присъединяването на северното черноморско и азовско крайбрежие към Русия, за новоросийски, азовски и астрахански генерал-губернатор бил назначен небезизвестният княз Потьомкин. В средата на 80-те години на XVIII век се очаквало да дойде на юг императрица Екатерина II. Славолюбивият княз, естествено, искал да представи края в най-добра светлина.
Започнали да се привеждат в ред новоприсъединените градове. Между тях бил и Таман, който Екатерина навярно нямала намерение да посети. В града имало батальон егери под командването на примиер-майор Х.Розенберг, когото и смятат за откривател на Тмутараканския камък.

image

Тмутараканският камък

Не е известно при какви обстоятелства той е намерен. Във всеки случай тогава проявили за камъка своеобразни грижи - домъкнали 864-килограмовата плоча до прага на казармата и я сложили за стъпало(Та затова не е много за чудене и питане, примерно от такива културни министри като Вежди Рашидов, защо ги нямало и къде били културните паметници, пък и книгите..., българските. А в случая и руските...Там където са и тези в Русия, там и са и другите на Балканите - всичко, което е било на повърхността през периода 14-18 век съдбата му била подобна на този Тмутаракански камък. А дворците мраморните на Плиска - за вар и за настилка на ж.п. линията... Оцеляло заровеното и неразкопаното в могилите от по-стари времeна, затова и намирали повече тракийско и гръцко... А пък може да са им казали такова да търсят а на другото майната му... Човек вече всичко може да очаква от такива власти. ).

image

През 1792 г. в Таман начело на първите черноморски казаци пристигнал капитан П.Пустошкин. Като дошъл в казармата и стъпил на въпросния камък, му направило впечатление странния надпис върху него. След десет дни камъкът бил вече на един кораб и чакал отправянето си при адмирал Н.Мордвинов, началник на Пустошкин.
Вестта за камъка най-после стигнала до Екатерина II. Трябва да се отбележи, че и този път тя постъпила твърде благоразумно. Било заповядано камъкът незабавно да се върне на мястото му и да се сложи по-здрава ограда, а резултатите от изследванията и копие от надписа да се изпратят в Петербург. По това време били събрани много находки - етнографски, археологически, а също и паметници на писмеността.

image

Фрагмент от надписа


Един от любителите на историята и старините бил граф А.Мусин-Пушкин. Благодарение на него до нас са достигнали "Слово за полка Игорев", много летописи и други старини. Той бил първият, който съобщил на царицата за намерения в Таман камък с руски надпис. Но и него именно веднага започнали да го обвиняват, че е измислил камъка, а надписа е фалшифицирал. Позната история, непрекъснато повтаряща се във времето щом стане дума за стари български или руски източници и паметници... При това и умело ги противопоставят и досега а и преправяли навремето... Ония чието име е Легион(източник-Библията).
Усъмнили се във всичко и го обвинили във всичко за което може да се сетиш...Спомням си воя и лая по повод на сборника "Джагфар тарихи" или за "Чулман талгау", а и за другите писмени паметници от Русия, и "Словото за полка Игорев" и "Повесть временых лет"(Повест за изминалите години) и нейните редакции и "поправки"... И вообще съдбата на руската летопис е също толкова "сложна и противоречива" както българската от Волжка България и Дунавска България, няма значение, че Русия била империя а двете Българии били под робство...

Оригиналите на Начална руска летопис и двете редакции са изгубени. Най-старите копия са значително по-късните Лаврентиевска и Ипатиевска летопис, така че е трудно първоначалното съдържание да бъде установено дословно.
Лаврентиевската летопис е копирана през 1377 от монаха Лаврентий в Нижни Новгород за местния княз Дмитрий Константинович. Тя представлява препис на изгубена хроника, съставена през 1305 за Михаил I, княз на Твер. Разказът стига до 1305 г., но по някаква причина периодите 898-922, 1263-1283 и 1288-1294 са пропуснати. Ръкописът е открит през 1792 г.  пак от граф Алексей Мусин-Пушкин.
Ипатиевската летопис е открита в Ипатиевския манастир в Кострома от руския историк Николай Карамзин. Текстът е събран през 15 век, но включва ценна информация от изгубени хроники от 12 и 13 век.

Най-напред се усъмнили в думите: "Мерилъ море по леду...". Нали било на юг, какъв лед. Ами ей такъв, като на север, особено Северното крайбрежие на Черно море особенно в миналото често замръзвало през зимата. Понякога за 3-4 дни, понякога за месец. Не бил изяснен произходът на името "Тмутаракан", предполагали, че думата е тюркска. Думата "Кърчев" повечето им учени приели за Керч. Забравили да погледнат и в България, че то било лично и име - Кера, Керчо и макар пославянчено пак отивало къмто онова като "Тмутараканя" ...

Най-много съмнения предизвикала онази част от надписа, в която се дават сажените, т.е. разстоянието от Тмутаракан до Корчев: Мусин-Пушкин твърдял, че са 8054 сажена, други посочвали цифрата 14 хиляди, приета и сега. Не се знаела големината на самия сажен. Дължената му била изчислена от академик Рибаков.Тя излязла 152 сантиметра. Като се изхожда отнея действително, указаното в надписа се оказало вярно, 14 хиляди сажена съответствуват на ширината на пролива.
Усъмнили се и казали на другите да са "подозрителни" и за външния вид и за палеографията на паметника(също като при сборника "Джагфар тарихи" макар оня да е върху камък а последният препис на сборника да е върху тетрадки..). Прекалено малки и акуратни им се видели буквите, а други си изказали мнението, че някои от буквите не съответствали на палеографията от XI век.

image

Разкопките на гр.Тмутаракан(Тама тархан).

Обаче! Накрая се оказало, че доказателствата за истинността на камъка и надписа са повече! Особено важно е обстоятелството, че от археологически разкопки е установено: Тмутаракан е съществувал, и то точно по тези места, където е намерен камъка. Това не би могъл да го предвиди никой фалшификатор. Дори да е гениален, както намекват за сборника "Джагфар тарихи", защото същото се случи и с него - по данни от текстовете бяха разкопани редица археологически обекти за които преди това никой не е подозирал, нито че съществуват, нито пък къде се намират...

А Тмутаракан (Тама-тархан) е стар български град - един от главните градове на Българското тарханство и на Велика България. През X век този край се намирал в южната част на българската област Джир.
Тя била завладяна от киевският княз Владимир I през 985-6 г. в хода на съвместната му кампания срещу г.Болгар и съперника на приятеля му принц Ибрахим срещу властващия там Тимар. Владимир завладял и Джуне Кала(Нижний Новгород). А Ибрахим който настъпвал от юг завладял г.Биляр. Тимар тогава успял да сключи мир с Ибрахим(зет на нашия Самуил...), като му отстъпил г.Биляр, но пък Владимир задържал областта Джир, заедно с г.Тмутаракан... Макар условно да обявил, че я връща на Булгария.

Предисторията на приятелството между Владимир и Ибрахим е следната: По време на управлението на Талиб Мумин(още като глава на правителството, преди да стане Балтавар) децата на Светослав - бъдещите князе Ярополк и Владимир се намирали в г.Болгар в качеството на заложници. Веднъж същият този Тимар, син на управляващият тогава Балтавар, едва не наказал със смърт Владимира, обвинявайки го в кражба, но другият син на Балтавара, Ибрахим защитил заложника. Оттогава Владимил се отнасял враждебно към Тимар и дружелюбно към Ибрахима.
Само че през 989 г. Владимир сключил договор и съюз с Византия, и обявява християнството за държавна религия в Русия и се отказва от договора с Булгария от 985 г. Това предизвикало война между Русия и Булгария, в която ударна сила на българската войска бил курсъбая(вълчия корпус) и наемните баджанаци(печенегите). Владимир загубил няколко сражения. Но след това Тимар се скарал с командващия на курсъбая и разпуснал тази главна ударна сила на българската войска. Вследствие на това на юг българите не успели да завладеят Киев, а на северния фронт руската войска успяла да разбие българските отряди на фино-угорските опълченци и да задържи отново областта Джир.

image

Золотая монета кагана, князя и императора Владимира(Златна монета на княз Владимир с родовия герб на рода Дуло- - Тризъбеца)

Повече за Княз Владимир тук на руски:
Князь Владимир Святославович стал для русской православной церкви Владимиром Святым, или Владимиром Крестителем. Владимир – один из известных русских Кумиров Х века [74-88]. Булгарское имя Владимира есть Хин Кубара или Красное Солнышко (хин - красный, Кубара - Бог Солнца). Чтобы понять историю этого неспокойного столетия и обстоятельства происхождения князя Владимира, необходимо собрать достоверную информацию о его предках, родителях, женах и детях. ...:
www.kubarev.ru/ru/content/191.htm

По новия мирен договор Владимир се съгласил да изплаща на Булгария ежегодния данък за завладяната от него област Джир("джирския данък"), в който влязъл и предишния кара-булгарски данък. Но и Тимар се отказал от желанието си да наложи исляма в Русия. Във времето на тези най-оживени дипломатически отношения между Русия и Булгария през 1003 г. - била основана пощенската станция(мензель) Биш-Балта. От тази станция започнала историята на г.Казан.

(За управлението на Ибрахим, зетя на цар Самуил тук:
  atil.blog.bg/history/2015/07/23/za-tradicionnite-bylgarski-carski-shapki-koroni-istoriiata-n.1378379)

А кой е княз Глеб Святославович оставил този надпис? От наша гледна точка (а и не само от наша) може да се каже, че е бил читав човек, най-големият син на великия(наследенно от урус- велик, визиращо произход от Велика Булгария) киевски княз Светослав Ярославович, достоен внук на дядо си Ярослав Мъдри, който бил верен съюзник на Булгария. Да се оставят надписи върху камък е древна българска традиция, която както виждаме е достойно продължена и тук от великите киевски князе от рода Дуло. Той започнал князуването си именно в Тмутаракан през 1064 г., но в същата година бил изгонен от братовчед си Ростислав Владимирович... И това предателство си има предистория, която обаче има малко общо с уйдурмите и приказките за руските князе от средновековието, където връзката им с Булгария и българите е зачеркната и изкарана от обръщение във всички видове текстове. А историческите им карти са изцяло научно-фантастични...

През 1014 г. владетелят на Булгария Ибрахим отново склонил(първият който имал договор за това бил предшественика му Тимар) Владимира да приеме ислама, с обещанието да го признае за цар и да се откаже от джирския данък. Но сина на Владимир, Мстислав(наречен в руската историография Мстислав Владимирович Храбрый), като узнал за това, убил баща си и избягал във Византия. Византия по това време във възход, отново завладяла от Булгария областта Азак(Азов) и я предала на Мстислав, а той, при нейна поддръжка започнал война срещу Булгария с цел да възтанови под протектората на Византия, Хазарската орда(майката на Мстислав била от рода на един хазарски принц, който при преместването си в Киев приел юдаизма). Новият киевски княз Ярослав(Ярослав Мудрый) в тази война с Мстислав бил съюзник на Булгария!
Ростислав Владимирович, братовчеда..., пък бил изгой, т.е. изпаднал човек, лишен от наследство. 
Такива често били използвани от враговете за да всяват раздори или да бъдат използванни за чужди цели.
Такива били например нашият Иван-Владислав и баща му, такъв бил и емира на Булгария Гази-Барадж, който докарал монголите в Булгария за да разсипят г.Биляр и да го сложат на власт...
Интересно е че при убийството на Гаврил-Радомир също бил използван мотива - "симпатии към исляма", сестра му била жена на емира Ибрахим а освен това ползвал 10 хил. конен корпус пратен на помощ от Волжка България.
При убийството на цар Калоян гръцкото духовенство, което било поръчител, също използвало този мотив, печелейки привърженици сред хората на Борил. Главнокомадващия Кабан(Коца, Манастър) бил пратен на помощ от емира Габдула Челбир а при следващият емир Алтънбек, Кабан дори приел исляма.
Щом има причини, както се казва, поводи винаги ще се намерят.

Глеб Святославович си върнал властта с помоща на баща си, но успял да се утвърди едва след смъртта на Ростислав Владимирович през 1067 г. През същата година бил з анякое време новгородски княз, само че след идването на власт в Киев на Всеслав Брячиславович се върнал в Тмутаракан.
Там както свидетелства надписа върху мраморната плоча, в 1068 г. измерил разстоянието между Тмутаракан и Керч по леда.
След бягството на Всеслав в Полоцк в 1069 г. ръководил новгородското опълчение и успешно защитил града от войските на Всеслав. Управлявал в Новгород до 1073 г. до идването на власт в Киев на баща му Светослав, който му предал Переяславското княжество. След смъртта на баща му бил преведен отново в Новгород от Всеволод Ярославович през 1077г. През следващата година в Новгород се появили волхви, които призовавали народа към въстание. 

Според летописа, Глеб убил главния от тях публично, след което бил изгонен от новгородците. (...Не получив помощи от других князей, Глеб Святославич бежал за Волок, где был убит чудью 30 мая 1078 года. Похоронен 23 июля 1078 года в Чернигове. ..")

Само че в българската летопис се казва друго:

"...През 1076 г. Адам при помоща на силен селджукски отряд минал Дербент и се върнал в Булгария. След като свалил Ахада станал цар. Ахад провеждал политика в подкрепа на казанчиите(чорбаджии, аристократи) и им позволил да се усилят за сметка на редица новопридобити земи, в басейна на р.Арсу(бъдещата Казанка) вече на левия бряг на Волга. Само че казанчиите не му помогнали.
Ахад се опитвал да заслужи милостта на Адама чрез добра служба и в 1078 г. разбил и убил в битката при р.Мосха(Сухона) новгородския княз Глеб, който нападнал българската провинция Бийсу(северната провинция в нея влизали земите на коми, ненците, горните течения на реките Кама, Вятка, Печора). Но всичко било напразно. Тогава Ахад избягал в българският град Кан-Мардан(Муром) и го предал на съюзниците си - батишците(руснаците), през 1088 г. войската на Адам върнала обратно Муром. ...Ахад отново избягал и през същата година основал за себе си в батишските владения крепостта Мосха.
"
(ДТ, т.2, стр.41)

Повече за събитията тук:
atil.blog.bg/history/2011/06/29/istoriia-na-voljka-bylgariia-10-13-vek-4.773926

...........................

И така, камъкът от Тмутаракан, който като стар български град има и съименик в Дунавска България - г.Тутракан на Дунава, съобщава, че княз Глеб, неизвестно защо, усърдно мерил разстоянието до Корчев.
Това било през 1068 г.

А единадесет години по-късно, в 1079 г., като наместник на великия княз в Киев, тук пристигнал Ратибор и започнал да прави печати с които допълнително прославил града...Те дълго време хвърляли в недоумение изследовотелите, но това едва ли им е било за първи или последен път...:  " От Ратибора..." Печати с този надпис са намерени в Крим, в Киев и в Полтавска област. Срещани са в Севастопол и в Константинопол.
image

Печат на Ратибор 

Тук има нещо странно наистина. Ратибор разпращал своите печати по една огромна територия, а никога не е притежавал толкова голяма власт, колкото другите собственици на печати по това време. Той бил всичко на всичко посланик на Киев в Тмутаракан. И то за кратко време: "...Всеволод Ярославович послал (1079) Ратибора посадником в Тмутаракань, чтобы держать этот город (постоянное убежище недовольных князей-изгоев) в своих руках, но через год Ратибор был оттуда изгнан. .."

image
 
Ген.Краснов
    atil.blog.bg/history/2013/10/19/za-proizhoda-na-oslavianenite-kato-nas-pravoslavni-kazaci.1194692

Друго интересно за този край и град е че Тмутаракан се оказва и люлка на Донското казачество. За това свидетелства лично ген. Краснов в обръщението си към германския император по време на Гражданската война. С което белият казашки генерал-атаман препотвърждава и сведенията на средновековните български летописци от Волжка България.
image




Гласувай:
12



1. shtaparov - Добра статия, пълна с ценна инфо...
18.08.2015 15:43
Добра статия,пълна с ценна информация- хареса ми! Само към титлата имам забележка- тя не е "Балтавар" и никога не е имало такава: названието "Балтавар" е личното име "Балтазар" на първия ислямизирал се Волжко-Български цар,а титлата му,както е посочено в арабските извори,била "Каназ" (Къняз). Но това е дребен проблем- важното е,че се пишат добри материали свързани с патриотичната тематика,която доскоро толкова много липсваше на обществото ни.
цитирай
2. atil - Балтазар е изкривена дума от чуж...
19.08.2015 13:23
Балтазар е изкривена дума от чужденците на оригиналната - Балтавар. Те не знаят какво е Балтазар и не могат да го обяснят и ти също Штапаров. Твоите обяснения и "езиков анализ" са меко казано несериозни, на базата на съвремения български език.
Балтавар е името на знакаТризъбец, който отначало бил жречески символ а след това станал тамга-герб на рода Дуло, който бил основан от кам-бояни(жреци на Тангра). В Библията това име попаднало чрез Вавилон - Бай Авлан, Бабилан - древен допотопен шумеро-булгарски град. Вече като лично име име дори. Късни асирийски и афразийски култури там се изградили на базата на старата булгарска култура и традиция от север. И унаследили много от нейните черти и традиции.
Балтавар буквално означавало - балта - брадва и вар - лък. Брадвата после символизирала властта над горските територии а лъка над степните.
Балтавар е синоним на Кан, Каган, Цар, Эмир.
Ето тук още в началото е обяснено:
http://atil.blog/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342
цитирай
3. leonleonovpom2 - Добре де, Атил!
19.08.2015 17:34
Това ,че надписът е на кирилица не буди съмнение Че може да се прочете с помощта на съвременния Български и производния му руски - също!
Вижда се и печатът на Ратибор, че също е на нашия език Следователно Българите в Крим говорят и пишат на Български - в Крим и Приазовието Къде е тюркският им език?
Той явно идва след това, с исляма И, което е по-важно, след това е започнало преименуването на Българските , живели преди това владетели
В този надпис аз не виждам никакви тюркски думи Ако ти виждаш, посочи ги
Това не е днешният език на чуваши, башкири или Българи от Казан
цитирай
4. atil - Стрaнен коментaр. . . Веднъж вече си ...
19.08.2015 20:31
Стрaнен коментaр... Веднъж вече си споделих впечaтлението от вaшия сорт персони и думичкaтa "стрaнни, стрaнен" ми се стори нaй-мекaтa и нaй- либерaрaлнaтa. A Штaпaров пък с неговите "езикови aнaлизи" си е нaпрaво особенно стрaнен...!? Тa чaк удря и нa детскa грaдинa a той определено е възрaстен човек. Тaкa че подобни
"aнaлизи" нямa дa имa тук под публикaциите кaто коментaри. Зa дa не уронвaме престижa нa бългaрския интелект. A и Штaпaров дa не се излaгa.
A нaдписa, който е повод зa публикaциятa е рaзчетен веднaгa от грaф Мусин- Пушкин. Той е нa т.нaр. "черковнослaвянски" писменният официaлен език в почти цялa Източнa Европa по товa време( A в Зaпaднa Европa тaкъв език бил лaтинския. ).Взет от Дунaвскa Бългaрия. С изключение нa Булгaрия( "Волжкa Бългaрия") рaзбирa се.
В Киев го въвеждa от Дунaвскa Бългaрив т.нaр. "Вещий Олег"- нaместник нa Булгaрия в aтономнaтa Кaрa-Булгaрскa облaст( Зaпaднaтa чaст нa бившaтa Великa Бългaрия, бъдещaтa Киевскa Рус). Той е бил скaндинaвския княз - Слaгви, постъпил още кaто много млaд нa бългaрскa службa. Нaричaн от бългaрите бек Сaлaхби a от слaвяните Вещий Олег, зaщото имaл гaдaтелски дaр и предрекъл победите в редицa битки.
Глеб Святослaвович е стрaничен киевски княз пише нa официaлният език нa Киевскa Рус вече по товa време. Той е руски a не бългaрски княз. Кaк е попaднaл Тмутaрaкaн под рускa влaст горе пише.
Още във Великa Бългaрия нaселението е било смесено. Тaковa било и в Киевскa Рус и в Булгaрия по- късно. Но в Русия официaлният език е бил слaвянския a в Булгaрия - булгaр тюркския. В Русия aзбукaтa билa кирилицa a в Булгaрия aрaбицa.
Рaзсъждениятa ти сa стрaнни нaистинa.
Булгaр тюркският език съществувa в Източнa Европa от 17 хил. години, нaред с езикa нa източните aрийци - слaвянския. A вие отричaте и едното и другото!?
Чувaшите сa нов етнос от 16 век, езикa им също.
цитирай
5. leonleonovpom2 - Да, но чувашите твърдят, че са Бъ...
19.08.2015 21:50
Да, но чувашите твърдят ,че са Българи?

Както и да е Впрочем Шапаров те хвали, че статията ти му харесва, защо намираш коментара му за странен?! Трябва да те напада ли? Сакън, недей!

Смятам ,че тук е уместно, зададох ти въпрос в моя блог, но ако го намираш за странен, постъпи както намериш за добре!
Твърдиш ,че Черноризец Храбър е получил прозвището си във Волжка България
За мен той е култова личност, нашият Шекспир ,предварил големия талант с близо седем века
За него вървят много предположения, включително и ,че е самият цар Симеон!
Аз го намирам за логично
Черноризец може да е само свещеник Храбър, може ли някой да бъде по храбър от царя си?!
Следователно става дума за личност обединила църковната със светската власт!
Това може да е само Симеон!
В този ред мисли, на мен ми звучи странно ,че го е получил във Волжка България
Ако е Симеон, аз поне не знам да е бил там Но това, че не знам, нищо не значи, той не ми се е отчитал къде и за какво ходи
Но тогава има нещо друго Щом се знае къде е получил псевдонима, сигурно има и информация за истинското му име, както и как е Черноризец Храбър на езика на волжките Българи!Наистина ще съм ти благодарен за информация След като не приемам сериозно чуваши и башкири за Волжки Българи и както се оказва от твоята информация - съвсем основателно, няма лъжа, ще съм ти благодарен за всякаква, независимо каква информация за тях Специалист съм по заплетени казуси, така ,че сигурно ще ми послужи!

А, при такива цифри от 17 000 направо блокирам Приемам всякакви твърдения!

Желая ти успех!
цитирай
6. atil - Зaщо дa символизирa духовенств...
20.08.2015 08:09
Зaщо дa символизирa духовенството, че и Симеон? Товa сa митове новосъздaни. Кaто митa че Климент Охридски нaписaл кирилицaтa. Товa е влияние от стрaнa гръцко-руско- сръбско мaрксисткaтa трaдиция нa фaлшификaциите и нaгaждaниятa по целесъобрaзност.
Едно от именaтa нa нaшaтa стрaнa, популярно нa изток е било Кaрa Бурджaн, но едвa ли то е причинa зa прякорa. Вероятно човекa просто е носил чернa ризницa. Никогa не е бил монaх и род от Югозaпaднa Бългaрия. Дипломaт и потомък нa велики предшественици. Един от нaй- знaтните родове в тогaвaшния Еврaзийски свят.
Преодолял много премеждия и докaрaл посолството и булкaтa нa Бaлтaвaрa блaгополучно. Зaтовa и получил този прякор. Кaк звучи нa булгaрски нямa знaчение, зaписaн е нa слaвянски. Aз превеждaх от руски. Някои прякори и звaния сa зaписaни кaкто сa изговaряни. Зa него пишaт кaто бий Мaркaр Мaкидaн кaкто му било името. А "Храбър" го превеждат от "Барис", така са го нарекли. А нa друг дунaвски бългaрин послaник, фaмилиятa му е Кaрaтун, на трети Тертер. Черноризец Хрaбър определено е превод от булгaрски. Той сaм е подписвaл произведениятa си по- късно с този почетен прякор.
Кaзусa не е зaплетен сaмо дето тaкa си мислите с вaшите съмишленици. Зaщото мислите встрaни и нa друго място от тогaвaшнaтa действителност(За съжаление то дори и в политиката е така, затова и резултатите са такива).
Чувашите може да се смятат за каквото си искат, нали са с български произход хуно-угорски, българите там също се смятат за българи. Дори го заявиха в доста по-голяма степен от тия в Македония - от 800 хил. да 1 млн. са се писали българи, но резултатите по внушение на татаристите "леко" ги коригирали. На миналото преброяване. Уж за предпазване от сепаратизъм?! Какъв сепаратизъм от самите себе си. Те дори Русия считат за булгарска страна.
За годините такива са сведенията а времето се изчислява по календара. Всичко съм изкарал тук в блога. Който го следи отдавна е вече доста напред с материала...
цитирай
7. atil - Подобен коментар пратих там където ...
20.08.2015 08:19
Подобен коментар пратих там където си питал в твоя блог. Тук пак ще дам два линка единият за посланическата мисия на Черноризец Храбър:
"...Маркар-бий бил необичайно величествен човек и се държал с голямо достойнство, както подобавало на един потомък на Телеса Бюргана(чичото на Курбата-"Кубрат"). По пътя той преодолял много препятствия и опасности и затова нашите... го нарекли Барис, което означава "Храбър".
Той...предал молбата на бек Шамил за помощ на Улаг-Българ(Дунавска България) против Рум(Константинопол).."
http://atil.blog/history/2012/11/08/kak-i-koga-popadnala-cheshkata-moneta-ot-x-vek-v-g-kazan-ili.1018155

цитирай
8. atil - И за каледара и как го ползвали ле...
20.08.2015 08:20
И за каледара и как го ползвали летописците за да определят дадено историческо събитие във времето:
Цитат:
"..Главните дати на този календар били годините на образуване на държавата на алп-бика Туран, основаването на държавата Идел от царя Джам-Иджик и завоюването от българите при царя Буртас на Самар(Близкия изток), влязло в българската история под името "Буртаската война". Затова по българския турански календар леточислението започвало или от годината на образуването на царството Туран, или от датата на Буртаската война(в този случай за всичко, което е било преди тази война се пишело, че се е случило еди колко си години преди нея).
Ние знаем точно годината на завоюването на Близкия изток от българите - 653 г.пр.н.е., а, оттук с използването на данните от Кул Гали можем да определим образуването на царството Туран(което възникнало известно време след Първия Уралски Потоп) станало около 33 - то хилядолетие пр.н.е., че основателя на държавата Идел, Джам-Иджик управлявал своята държава 300 години(14953 - 14653 г. пр.н.е.), че Вторият Самарско-Шумерски Потоп(Библейския потоп) станал през 3653 г. пр.н.е., че цар Буртас управлявал 50 години(30 години до Буртаската война и 20 години след нея), че периода на "силните царе" от династията Чермиш(Сармат), наричан времето на "тазбаш"("бръснатите глави"), понеже цар Буртас заповядал преди Буртаската война да острижат главите на всички непокорни и бунтуващи се боили в знак на тяхната покорност към династията Сармат, продължил 500 години(653 - 153 г.пр.н.е.) и т.н. .."
http://atil.blog/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269
цитирай
9. mt46 - Поздрави!...
25.12.2015 22:50
Интересен материал...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649304
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031