Българските племена

Има сведения, че българите в далечното минало са живеели откъм южната страна на Уралските планини( Вж. по този въпрос съдържателната статия на С.И.Покровски в кн.1 за 1932 г. на сп."Българска историческа библиотека", новите данни от "Джагфар тарихъ" и археологическите разкрития от района на Аркаим и Каргалъ в Южен Урал).



Във втори век сл.Хр. част от тях като че ли се е преселила в Поволжието, останалите са напуснали родните си места през IV век(ок.370 г- - Г.А.), предпазвайки се от хунските нашествия между Днепър и Дунав, откъдето в края на VII в. преминават Дунава и се смесват със славяните(Най-нови данни за заселването на българите на Балканите вж. у Д.Табаков. Хоризонтът на познанията, част III).


 
Укрепеното селище Аркаим, Челябинска обл., през средната бронзова епоха на границата на III-II хилядолетие пр.н.е., металургичен център за желязо.

Според сведенията на арменския историк Мойсей Хоренски, българите през II в. пр.Хр. вече са живеели в  Поволжието(Данните се потвърждават от "Джагфар тарихъ" и от редица учени от руската и други школи).
Руските летописци започват да споменават българите от 913 г.(Първите оригинални исторически съчинения се появяват в Древна Рус около средата на XI в. Хронологията на руската история започва в летописите от 862 г. сл.Хр.
Контактите с волжките(сребърни) българи са отбелязани във всички руски летописи. Вж. А.Х.Халиков. Волжская Булгария и Русь(этапы политических и культурно-экономических связей в X-XIII в.) - В: Волжская Булгария и Русь(к 1000-летию руско-болгарского договора). Казань, 1986, с.6-19.).
Наричат ги бели българи, свободни българи, тъй като заминалите оттатък Дунава(българи) били покорени от хуните.(Г.Ахмеров очевидно споделя някои исторически възгледи на съвремената му историческа наука. Сега е доказано, че българите от V до VIII в. продължават да се заселват на юг от Дунава в съответствие с договора между Атила и Теодосий II. Вж. Д.Табаков. Хоризонтът на познанията, ч. III, с.206-240)
Юнаните ги наричали черни българи, а живеещите в Поволжието - велики българи. В руските летописи българит есе разделят на 4-5 групи: 1( волжки българи; 2) нукратски българи; 3)темтюзи; 4)черемшански българи; 5)българи от Бахри Хазар("хвалиси" - Г.А.) или българи от долното течение на Волга.




Според сведенията на историка от X в. Ибн Даста българите от Поволжието се разделят на 3 групи: 1) берсули; 2)асгали;) 3)българи(Тази информация Г.Ахмеров най-вероятно е почерпил от книгата на Д.А.Хвольсон "Известия о Хозарахъ, Буртасахъ, Болгарахъ, Мадяьярахъ, Славянахъ и Руссахъ Абу-Али Ахмеда Бень Омаръ Ибнъ-Даста"(С-Пб.,1869).Ибн-Даста(ибн-Русте) смята, че берсули, есегели и българи са родствени племена. Хволсон отбелязва, че от неговите и други известия става ясно, "че близо до Каспийско море, недалече от устието на р.Волга, се намира земята Берзилия и народът берзилеи, или барзилеи; последните очевидно били в тясна връзка с хозарите. От Ибн-Даста ние разбираме, че барсилите принадлежали към българското племе."(с.94) За барсилите вж. Л.Райчева.(Писмени сведения за движението на племената берсили/версили/берчул/березити/варсаци. - В: Ави-тохол, кн.14,2001 г.с.52-57, б.р. - П.А).
Арабите ги наричали "вътрешни българи". Живеещите в Кавказките планини балкарци очевидно са един от българските клонове, т.е. българи, които са живели в долното течеие на Волга(Балкарците никога не са живели на Волга. Тяхната изконна родина е Прикубанието).
Потомците на нукратските българи - това са най-вероятно нукратските мюсюлмани от Слободската околия на Вятска губерния. На този въпрос е посветена специална статия в 106 брой на "Казан мохбире".

Сведения за границите на българската държава, градовете, столицата и защитните съоръжения

Не е възможно да бъдат определени точните граници на Българската държава. Но е известно, че територията и се е простирала от реките Ока и Кама до Уралските планини, до онези места, където река Дон се влива в морето, и до Каспийско море(Съвременият казански историк Фархат Нурутдинов с точност реконструира географските координати на Волжка България(вж. карта №1), благодарение на историческия свод "Джагфар тарихъ").



Волжка България от началото на 13-ти век

Известно е, че през 1237 г.(т.е. по време на нахлуването в тези земи на татарите от азиатските степи) на р.Урал са се намирали гранични български войски. Върху днешната територия на Казанска губерния - в центъра на Българската държава - са съществували много градове. Съдейки по съобщенията на Ибн Фадлан и на руските летописи, териториалните единици на България са били оглавяване от емири, а държавата я оглавявал падишах(До сюзеринитета на Чингизидите официалната източнобългарска титла на държавните владетели е била "балтавар" и "кан").



Българската държава в Източна Европа през IX - XIII век

Формата на управление тук била като че ли същата, както в днешна Германия(Формата на управление на Германия в края на XIX- началото на XX в. е империя).


 
Основите на сгради от първата столица г.Булгар

Столицата на (Волжка) България - град Булгар е била разположена на 123 км. от Казан, в днешната Спаска околия, на разтояние 5-6 км. от Волга. Казват, че в миналото коритото на Волга се намирало недалеч от Булгар, а по-късно то е променило своето направление. Сега на мястото на Булгар се намира руско село със същото название.
На 40 км. на юг от Булгар(на границата на съвремените Казанска и Самарска губернии) е съществувал още един голям български град - Сувар. Намерени са монети, сечени тук. Общо в Булгар и Сувар се наброявали според някои данни около десет хиляди къщи. Сега върху тази територия също е разположено руско село със същото название(русите го наричат Кузнечиха).

На 15 км. от столицата, на противоположния бряг на Волга, се намирал град Ашлъ, върху койт осега стои рускот осело Кирилско.



Град Биляр

На днешната територия на Чистополска околия е известно съществуването на два града: това е Биляр(Според А.Х.Халиков Биляр е "Великия град" от руските летописи и Велики Булгар от домонголския период. Той е заемал площ от 600 хектара, а с предградията 1000 ха. За сравнение той дава размерите на други средновековни градове: Цариград - 1600 ха, Багдад - 750 ха,( с предградията - 4 800 ха), Плиска - 50 ха(с предградията - 2 890 ха), Преслав - 350 ха(с предградията - 600 ха). Вж. А.Х.Халиков. История изучения Билярского городища и егоисторическая топография. - В: Изследования Великого города.М.,Наука, 1976, с. 5-56) - там сега се намира руското село Крайградски Билярск, и Жукотин(на 6 км. от Чистопол има руско село със същото название). На територията на Лаишевска околия(на брега на р.Кама) в миналото се е намирал град Кашан.

В съвремената Чистополска околия се намирала крепостта Тубългъ тавъ(от булг. тубългъ - "авлига" и тау - "планина"), върху която сега е разположено мюсюлманско селище с руско название Никитино. На мястото на Нижни Новгород през българския период се намирал град Ибрахим Кала( от булг. калга - "крепост"), който в руските летописи е наричан "Бряхимов". В Българската държава, освен посочените, същесвували още извънредно много градове. За съжаление досега не се удаде да се изясни къде са се намирали те.(Благодарение на "Джагфар тарихъ" Ф.Нурутдинов възстанови картата на градовета на Волжка България с над 200 града(вж.карта №2).



Карта на българските градове от централната част на страната VIII - XVI в.

Българските градове били защитени от вражески нахлувания с дълбоки ровове: от външната страна на града се изкопавали дълбоки ями, а пръстта, изкопавана от тях, била исипвана от вътрешната страна на рововете. Руското им название е "вал". Тогава естествено още нямало топове. Тежко и било на атакуващата страна, принудена да води боеве в равнинна местност, докато отбраняващите иззад валовете непрекъснато стреляли с лъкове.

В някои случаи рововете се пълнели с вода, прекалрана от намиращите се наблизо реки и езера. За превземането на защитените по такъв начин градове отначало било необходимо да се прегази водата, а след това да се изкачи валът. Дълбоките ровове, обкръжаващи някога градовете, са се запазили досега. Валовете им са много високи, някои дори двойни, т.е. на 20-30 сажена(сажен - 152 см., в един сажен имало 4 лакътя или 8 педи) от първия правели още един вал. В случай, когато вражеската войска превземала първия вал, имало възможност за защита иззад вътрешния вал. Врагът през цялото време се намирал върху открита местност, нямайки никакви укрития.(За средновековното строителство на землени укрепления от българите вж. К.Шкорпил. Окопните и землените укрепления в България. - В: Абоба-Плиска, С., 1905, с. 503-569; Пограничен български окоп между р.Дунав и Черно море. - В: Сборник в чест на проф.д-р В.Златарски. С., 1925. Г.Баласчиев.Укрепителните работи на старобългарската войска.С.,1925; Г.Фехер. Паметниците на прабългарската култура. - В: ИБАИ III, 1925, с.7-41; Д.Крънджалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория.С., 1943).

През 1894 г. Археологическото общество водело разкопки в някои райони на разрушения Биляр, при които било открито мястото на древната крепостна порта. Колоните и праговете били направени от огромни камъни. От двете страни н апортата се издигали каменни строежи, където се разполагала охраната. Подове, стълби, седалки във формата на пейки - всичко това било направено от камък.
Близо до най-големите градове се строели неголеми крепости, където се разполагали охранителни войски. Те също така били обкръжени с ровове. Такава крепост например съществувала на 3-4 км. от Сувар(мястото и е открито при проучване на българските градове на територията на Казанска губерния, където се проведе през 1894-1895 г. по поръчение на Археологическото общество - Г.А.).



Кулата край г.Елабуга

В покрайнините на градовете, най-често в извисена местност, с цел постоянно наблюдение за околностите, се строили наблюдателни кули. Следите им са се запазили до наши дни. Из хълмистите местности на Поволжието през тъмнит енощи от тези кули(пазачите) пращали единна друг сигнали.
(...)

Съседните на българите народи

Според съобщенията на испанския арабин Абу Хамид ал-Андалеси, посетил България през 1135 г. сл.Хр.,  в съседство с българите са живеели и други тюркски народи, за които, както и за други - фински - народи из тия краища, ние искаме да разкажем.
На днешната територия на Пермска и Вятска губернии в далечното минало съществувала държавата Велика Биармия
(Биармия - прочутата страна от скандинавските саги Биармланд, обикновено се идентифицира със страна на древните коми(Перм). Н.И.Золотницки идентифицира Биармия с Булгария. Акад.М.З.Закиев привежда нови данни в полза на Булгария. От сведенията на свода "Джагфар тарихъ" сана ясно, че става дума за древна Булгария - Идел. Наскоро откритото булгарско съкровище от Перм с надписа на Дингизих, единия от синовете на Атила върху чаша от него окончателно потвърдиха сведенията за Биармия от "Джагфар тарихъ". Бияр според Ф.Нурутдинов е един от синонимите на етнонима - "булгар"), която била образувана по-рано от Волжка България.



Експонат с лъв от Пермското съкровище, който удивително прилича на ккаменният лъв от Стара Загора. За съкровището от г.Перм: samoistina.com/2/perm-threasure.htm


Населението на Биармия било съставено от различни фински народи. Те поддържали търговски отношения с народите от Северна Европа. По реките Вичегда и Двина стигали Бяло море и водели търговия с датчаните и норманите, а по реките Кама и Волга търговците от Биармия стигали до Каспийско море, където търгували с иранските народи. С това се обяснява вероятно, наличието на многобройни персийски думи в езиците на финските народи по тези краища.

Датските и норманските кораби от Бяло море(северното Бяло море а не южното Егейско) навлизали в река Двина, където разтоварвали своите стоки в неголеми съдове, които заминавали след това в различни райони на Биармия. Българите също водели оживена търговия с тази държава, през която в България постъпвало сребро, злато от Уралските планини, а също така и ценни кожи. След разпадането на Биармия, основна роля в развитието на търговските отношения на този край с чужбина останала у българите(Това отбелязват и средноазиатските източници. - вж. М.З.Закиев. О первом государстве предков татар - Биармии, с.63. Тя не се е разпаднала а влязла под властта на Хунската династия. Както и другите краища на юг от нея).



Булгарский царь Диггизих! V век Булгария, Биармия (сейчас Пермьский край).



Надпись на чаше:
…на чаше великолепным почерком и грамотно выгравированная (или чеканенная) гунно-булгарскими буквами надпись. Указанная система письма употреблялась еще в раннегуннский период при чеканке античных хорезмийских монет, а позднее в VII в. печатки трех золотых перстней из сокровища царя булгар Кубрата были оформлены с использованием той же системы. Транслитерация:

Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!

Перевод:
Удара короля (королевича?) Диггизиха Мудрого остерегайся, берегись Тенгри загробного мира!

Текст написан на гуннском языке. Сын Аттилы Диггизих жил во второй половине V в., следовательно надпись относится не к древнетюркскому, а пратюркскому, т.е. гуннскому, языку, хотя между ними нет «водороздела» это один и тот же язык.

Върху територията, някога принадлежала на Биармия, и досега се намират различни арабски, юнански и ирански изделия, например монети, съдове, оръжие.(През 1894 г. в Петербург се състоя беседа с члена на Императорската археологическа комисия барон Тизенхаузен. Той се учудваше колко често върху територията на Вятска и Пермска губернии по време на разкопки от земята се извличат златни и сребърни вещи. "Ех, че златен край са Вятска и Пермска губернии! - провикнал се той. - Не отдавна ни посетиха двама търговци, те докараха за подарък на падишаха сребърни съдове, намерени в земята, и сами съответно получиха хубави подаръци." - Г.А.).
И върху територията на Финландия много често откриват български изделия.

С българите граничели много тюркски народи, например хазарите. За тях се споменава от VII век. Хазарите живеели побреговете на Черно и Каспийско море(от Днепър до Волга). Великият падишах на хазарите живеел в г.Итил, разположен на мястото на днешния Астрахан. В държавата нямало единна религия: едни изповядвали юдейска религия, други - мюсюлманството, трети - християнството. Самият падишах горещо поддържал юдаизма.
В град Итил живеели около десет хиляди мюсюлмани, за които функционирали приблизително 30 джамии. Хазарите най-вече поддържали мирни търговски отношения с българите, но е имало и войни между тях. През 922 г. багдатските посланици посетили този град.

Според някои сведения съвремените потомци на хазарите са караимските евреи, живеещи сега в Крим, които разговарят на тюркски език; външно те не приличат на евреите, техните обичаи също така се отличават от еврейските.
Българите съседствали и с буртасите, живеещи на десния бряг на Волга. Земите им се намирали на 15 дни път от хазарите и на 3 дни път от българите. Според арабските историци буртасите са били мюсюлмани. Те се подчинявали на хазарския падишах, нямали свои управници, всяка околия имала по един или двама възрастни старци, които разрешавали възникналите между жителите конфликти. Десет хиляди въоръжени конника служели при хазарския падишах. По-голямата част от земите на буртасите била покрита с гори, затова те са имали много орехи(лешници), ценни кожи, в частност, в големи количества те продавали кожи от определен вид червена лисица, катерица, бобър. Жителите търгували и с мед. Едно от основните занимания на буртасите било земеделието. Потомците на тоя народ сигурно са чувашите, тъй като от 1551 г. названието "буртаси" излиза от употреба, но за сметка на това почва да се споменава за чуваши, което по-рано не се е случвало.(Някогашните буртаси са обитавали земи, разположени доста по на юг от днешна Чувашия. Те са се простирали по десния бряг на Волга, обхващали са Приволжките възвишения и райони на запад и югоизток от тях, разположени на територията на днешните Пензенска и Саратовска области. През X век буртасите са напълно инкорпорирани в българската държава.).



Волжка България Gerardi et Leonardi Valk - холандски картографи. Над картите на Европа работили в началото на 18 век. На тази карта от 1705 г. напълно е показана Булгария. Това са регионите на Казанското, Булгарското и Астраханското царства, а също Башкирия и Олгария (так калмиките наричали Източна България). Карта сканирана от оригинала. Размер 61,5 x 52см. Холандия, Амстердам, 1705 г. Намира се в личната колекция на Тахир Абдулла Ал Булгари.

На територията на Казанска губерния чувашите се появили чак през XIII в.(т.е. заедно с монголо-татарите). В сегашно време в Казанска губерния се наброяват може би 17 села с название Бортас. Населяват ги основно чуваши. Само в три от тях живеят татари(но и те са чуваши, приели мохамеданство). Всички тези села са разположени от хълмистата страна на Волга. Няколко чувашки села с такова наименование има и в Уфимската губерния.
Живеещите в тясно съседство с българите, чувашите постепенно се смесили с тях, с което се обяснява съществуването и сега на няколко мюсюлмански селища с чувашки названия.

Третият тюркски народ, граничил с българите, това са башкирите. Първоначалната родина на башкирите - това са земите близо до Уралските планини, които днес частично влизат в Оренбургската и Уфимската губернии. Те нямали държавност, затова се подчинявали на българите. По време на пътуването на ибн Фадлан(921-922 г.) башкирите били езичници. Арабският посланик с пренебрежение описва техните езически обреди и присъщата им мърлявост.
В съчиненията на арабските историци могат да се срещнат още много интересни съобщения за башкирите. Известно е, че по-късно под влияние на българите всички те приели исляма.

Съседи на българите били и източните славяни(руси). В мирно време те са поддържали търговски отношения, но между тях много често ставали войни. Според сведенията на историка от X век Ибн Даста много руски търговци от Поволжието докарвали своите стоки в Булгар, например кожи от златка, катерица и др. В земите, където в миналото същесвували български градове, намират кюлчета сребро, приличащи по форма на пръст , с тегло = 22 золотника.(золотник - 4,2 гр.). Това уж била руска рубла. Двата края на този къс били отсечени(рус. "отрублен"), оттук и названието "рубла".(Отсичането на сребърни кюлчета е стара източна традиция. Например, ако стойността на покупаемата стока е по-малка от стойността на цялото кюлче, то от него се отсича парче, отговарящо на стойността на стоката. Вж. П.К.Козлов. Монголия и Амдо и мертвый город Хара-Хото. М., 1948, с.324. Най-ранните писмени данни за рублата се отнасят към XIII век.; тя сменя по-древната парична единица "гривна".)
Русите в ония времена още не използвали кръгли монети. Тях започнали да ги секат по-късно, заимствайки по този начин от българите заедно със самата дума "деньги"(от българо-тюркската дума "тенке" - Г.А.).



Български монети от Булгар, XIII век

Руските пари са попаднали при българите, разбира се, в резултат на търговията между тях(двата народа).
Руският княз Андрей Боголюбски купувал по-често от българите такива строителни материали като камък и дървесина.(В частност от Булгар бил докаран камъкът за строежа на катедралата в град Владимир - Г.А.).
Съществуват също така сведения, че през 1006 г. българите искали разрешение от русите за водене на търговия в техните градове, разположени в Поволжието и по бреговете на р.Ока. Ибн Фадлан срещнал много руски търговци в град Итил и беседвал с тях чрез преводачи. Затова в съчинението на арабския посланик се съобщават извънредно много  интересни факти за русите.(Ибн Фадлан дава много подробни сведения за русите, особено за бита им и за погребалния обред, който много напомня скитския. Той пише и за много ниското ниво на хигиената и сексуалната култура у русите, същевременно отличаващи се с голяма физическа хубост.).

Според данните на арабските историци на 3 месеца път на север от народа булгар обитавал народ, който се казвал "вису".( Това са угро-фински племена, обитавали горното поречие на дн. р.Печора, наричана през Средновековието от българите Бий-су. Тези територии днес са част от Република Коми.).
Българите и с тях поддържали търговски отношения, но тази търговия била необичайна. Българските търговци им докарвали своите стоки, оставяли ги в уговореното от двете страни място, а след това си тръгвали. По-нататък на мястото идвали вису, взимали стоката, оставяли своята и заминавали. След това българите  се връщали и взимали тяхната стока. Ако на вису не им харесала българската стока, то те не оставяли нищо от своята. По такъв начин търговците действали, без да се виждат един друг.(За т.нар. "няма търговия" със северните народи са оставили сведения Ахмед ибн Фадлан, Казвини, Марвази, Бируни, Ал-Гарнати, Абдул Фида, Ибн Батута...(Вж. Б.Н.Заходер. Каспийский свод сведений о Восточной Европе, т. I, М.,1962, с.59-70.) За нея се разказва и в "Джагфар тарихъ".Вж. Б.Иман. Пос. съч.,т.I,с.38, 63.).
Както съобщава Якут ал-Хамави, търговия от такъв вид се срещала и в африканската държава Судан.
Българите не позволявали на вису да влизат в градовете им: смятало се, че те донасят със себе си студ, от който загива добитъкът и се разваля реколтата.


Източник:
История на Волжка България(Булгар Тарихъ), Гайнетдин Ахмеров, 1909 г.,
бълг. изд. Второ, 2002 г. ИК "Огледало", превод, коментар, предговор, илюстрации, корица - Татяна Ярулина.
стр. 26-33

Много съм тема,но въпреки това научих непознати интересни неща.Благодаря Ви.

И аз благодаря за интереса. Нещата са наистина малко известни, понеже в учебните програми се споменава бегло за тях а и доста изкривено. Тъй като се базират на стари автори по история, които са писали на базата на непълни данни и според спуснатите отгоре рамки.
Блога ви е за поезия а аз я харесвам почти колкото музиката. Жалко че не отделям повече внимание на този сайт. Тук може да се открият интересни и стойностни неща. А не само пародии с претенции или писания достойни за вицове(за луди), които пък се изявяват като "научни откриватели".. Всичко може да срещне човек тука...