Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2015 16:30 - Три стари капански песни от последните десетилетия на средновековна България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6935 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 08.07 22:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Дали тези две са най-старите записани капански песни е спорно, защото има и други, които описват службата на войник например, който служил 10 години, но закъснял и либето му, което се врекало да го чака 10 години тръгнало да прави сватба. Той разбрал в един хан, където спрял да нощува от един съселянин. Попитал го дали ще може да стигне преди венчавката, оня му казал, че ако си прежали коня ще стигне. Той така и направил и коня стигнал навреме и там умрял под него, но успял да развали сватбата... Има и друга обредна песен - за младоженци за Йова(търновска царска снаха) и Йован - също от времето на Второто българско царство.

image

Цар Константин Тих

Едната песен за която става дума е "Царска песен". Тя е от времето на българския цар Константин Тих(умр. 1277 г.). Управлявал България от 1257 до 1277 г.. Той приема името Асен, женейки се за внучката на Иван Асен II - Ирина Ласкарина Асенина(първа негова съпруга), дъщеря на император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Ана-Мария Унгарска(от рода Арпад също клон на Дуло като Асеневците). По този начин скопския болярин Константин Тих се свързва с Асеневците. В песента ясно се казва, че този цар ще бъде свален, което и става от водача на селското въстание Ивайло. Песента е косвено потвърждение, че Сеново съществува по време на Второто българско царство.
Втората песен е песента "Мирчо войвода". В нея се упоменава Мирчо Стари(на румънски: Mircea cel Batran, Мирча чел Батрън) 1355-1418 г., който е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г. и близък до българския царски двор. Той е син на васала на българския цар, воеводата Радул I, който е баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад Цепеш(смятан за Дракула).

(Владетелите на Влашко и Молдова са от чист български произход и продължават да са васали на Иван Шишман. Който дори отива и сваля един за неподчинение, като го наказва със смърт. Те са потомци на българските средновековни улугбекове(губернатори) в това число и Влад Дракула и Мирчо Стари, които нямат нищо общо с никакви власи в потеклото си вървят като български аристократи. Днес изкуственно порумънчени. Интрересен е рода на Мирчо - Батрън. Ето какво научаваме от сведенията на средновековните автори от Волжка България за рода на българските губернатори в Улаг(днешна Румъния:

"... Сведения за рода на КАБАН


- КАБАН бил дружинник(Джура - военен аристократ) на Лачин. Когато Лачина го поканили в Алтънбаш(Италия) за княз на българите там и той с мъка се съгласил(тъй като любимата му славянска княгиня се омъжила за брат му Кубера), то Кабан заминал с него.
Но след това се върнал в Макидан. 

- Неговият потомък ЯНА КАБАН умрял на служба в областта Улаг(днешна Румъния).

- Сина на Яна Кабан - АЙРАН ДИУ САКЧИ се отличил при защита на границите, потушил метежа на провизантийските сили и предал властта на Омуртаг. По негово време отбил едно нападение на самия цар на Рум(Византия).

- Неговият син БАТИР, по наследство бил наместник в Улаг(днешна Румъния).

- Сина на Батир - ДАНИШ се ползвал с голяма почит при 
царския двор.

- Сина на Даниш - БАГИЛ бил женен за сестрата на цар Самуил.

- Син на Багил бил МАРКАР МАКИДАН(Черноризец Храбър), който пътувал до Волжка България с дипломатическа мисия. .."
Т.е. рода "започва" с Батир(Батрън?), понеже баща му му станал Субиги - Главнокомандващ, т.е. имаме прекъсване на губернаторството... По същият начин започва рода на Кубер в Македония от Билиг - брат на Кубратовата жена. По същият начин царският род от Дуло става Азан(Асен), след като властта му е прекратена след Севар а Азан(Асен) Тукта я възтановява, всичките му потомци в това число Крум, Петър и до Второто българско царство носят родовото име - Азан(Асен). Така възниква и царския род на Унгария - Арпад(Арбат) след като принц Арбат от рода Дуло се отделя от Черна България и отива да основе Унгария. Царският род след него носи неговото име. ..."

Линк: 
atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-treta-chast.744784)

image

Княз Мирчо Стари

Мирчо Стари е поставен за воевода на Влашко в 1386 г. от българския цар Иван Шишман, който недоволен от неговия предшественик Дан I вдига войската си, отива и го убива. Оттогава двамата имат общи интереси и стават най-последователни противници на османското нашествие на Балканите. Причастен към съдбата на отсамдунавските българи Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки в грамотите си на чист български език: "Азъ иже въ Христа Бога благовернии и христолюбивии и самодържавнии Мирча, виликыи воевода и господинь, обладающау ми и господствощоу ми въсеи земи Угровлахiи и запланинскым еще же и ко татарскым странам и обапол по всемоу подоунавиу даже до великого моря, и милостии божiе и Дръстроу градоу влад(а)лец". Успехът му обаче е кратък.

В 1387 г. турците водени от Али паша, завладяват Овеч(Провадия), Шумен, Мадара, Свищов, в 1388 г. Разград, Силистра и Добруджанското деспотство. В 1388 г. Мирчо за пръв път се признава за турски васал. На следните 1390 и 1391 г. Мирчо отхвърля васалитета, минава Дунава и подпомогнат от български отряди се бие с турците и ги побеждава като през 1391 г. достига Карнобат.

image

Крепостта Овеч с гр. Провадия нощем

Цар Иван Шишман си връща Шумен(за това се споменава и в Делиорманския народен епос за Железния баща-Демир баба) и другите крепости в това число и Сеновската, а Силистра и някаква част от Добруджа е дадена на Мирчо, но въпреки че през войната гордо се титулува "господар на Силистра и земите на деспот Добротица" реалната му власт там трае доста кратко. В 1392 г. турците контраатакуват възтановяват частично контрола отсам Дунава и на следната 1393 г. водени от Баязид I превземат Търново(с хитрост и предателство) и след това минават във Влашко.
Мирчо между 1390 и 1394 отхвърля гръцките мръсотии т.е. преминаването на влашките енории от Търновската патриаршия към Цариградската патриаршия и ги подчинява на Охридската българска архиескопия, както е било по времето на цар Самуил.
В 1394 г. на 10 октомври в битката при Караново(Карановаса), предхождана от партизански действия, Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района.

image

Цар Иван Шишман

Иван Шишман изпраща разпореждания до своите воеводи Баул и Алдимир да пристигнат в Никопол с отрядите си. Българите минават Дунава и участват в решителното сражение с Мирчо Стари срещу турците в местността Ровине при река Арджеш(старото име на р.Бели лом е - Арджа, на юг и сега имаме р.Арда). Битката при Ровине става на 17 май 1395 г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с цената на огромни загуби една пирова победа. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успявят да оцелеят, и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателство от Баязид I, Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол.

В същата 1395 в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление срещу Влашко(в Добруджа и Делиормана а и на други отделни места, османците още тогава си създават тил на базата на заварените българи-мюсюлмани и богомили, които стават османлии). Мирчо в 1395 г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт Валд Узурпатора. С помоща на унгарския крал Сигизмунд в 1396 г. Мирчо е възстановен и дори завзема от турците българската крепост на северния бряг на Дунава  Холъвник(Малък Никопол, дн. Турну Мъгуреле) срещу Никопол. Мирчо Стари участва в битката при Никопол на 25 септември 1396 г., където обединените християнски войски търпят поражение. Подгонен от турците той отново бяга в Унгария, но скоро се връща и след 1402 г. заедно с видинския цар Константин II Асен продължава да воюва срещу турците. С успешното съвместно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин II Асен в 1404 г. голяма част от Добруджа заедно с г.Силистра са освободени.
Към 1406 г.Мирчо е "владелец" на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови Влахо-български грамоти. Властта му в Добруджа е кратка, до 1411 г. До 1417 г. лавирайки и признавайки се за васал ту на един, ту на друг турски господар, запазва някакво влияние южно от Дунава. През 1407-1408 г. Мирчо разбива турците при Дръстър(Силистра) и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царя заедно с Фружин вече действат в западните български предели. В 1411 г. е прогонен от Добруджа от войските на Сюлейман Челеби. Мирчо, подобно на другите български воеводи, които продължавали да воюват чрез партизанска(хайдушка) дейност, става съюзник на опасния Муса Кеседжи и го подпомагат в завоюването на Балканите същата година. Бившия му съюзник Муса след като побеждава Сюлейман и закрепва властта си закономерно се обръща срещу него и българите. Напада в 1413 г. като превзема Видин, Мадара, Овчага и атакува Североизточна България. Мирчо се съюзява с бъдещия турски султан Мехмед I. В 1416 г. Мирчо се отмята от Мехмед I и се съюзява с шейх Бедреддин Симави(обесен в 1418 г. в Сяр), като го подкрепя в неговото въстание срещу султана. В 1417 г. турските войски водени лично от султан Мехмед I, ликвидират всякакво влияние на Мирчо южно от Дунава и атакуват отвъддунавските земи. Мирчо е подчинен на тежък договор с който, майкар и да остава управител на Влашкото княжество, то е превърнато в пашалък, сина му е взет за заложник и войводата скоро след това умира в 1418.

Властта на султана на север от Балкана обаче поне още 50 години остава нестабилна а и не само на север(спомнете си превземането на София от Чавдар войвода, интересно е да се отбележи, че до масовото въвеждане на огнестрелното оръжие, хайдушките чети били многобройни и конни). Едва след битката при Варна през 1444 г. постепенно започва да работи османската администрация. И първите данъчни регистри са от втората половина на 15-ти век. Най-старите джамии в Североизтока също са от тогава, като масов строеж започва от 1620 до 1680 г. Именно по това време става и първото голямо разорение и помохамедачване на християни. Следващия смут по време на кърджалийските времена не се отразява особенно върху Делиормана тъй като разградския аянин Хасан(наричан Гяур Хасан) еднакво защитавал и мюсюлманите и християните, както от разбойниците така и от всякакъв произвол.

Въстанието на шейх Бедреддин

image

През есента на 1416 година Бедреддин се среща в Изник(Никея) със своя последовател Бьорклюдже Мустафа, който малко след това поставя началото на голямото бедреддинско въстание в Мала Азия. В същото време самият шейх Бедреддин бяга от Изник и с помоща на емира на Синоп Исфендяроглу се прехвърля с кораб във Влашко при войводата Мирчо Стари. В миналото Исфендяроглу и Мирчо подкрепят Муса Челеби, а след това и Мустафа Челеби срещу Мехмед I, и вероятно целта им е да използват Бедреддин за предизвикване на нови междуособици в османските владения. Във Влашко Бедреддин се свързва с Азеб бей, избягал отвъд Дунава виден велможа на убития претендент Муса Челеби.

image

Бедреддин в пещерата. Худ. Георги П.Георгиев, 17 г. ОУ "Христо Ботев" - Разград

Бедреддин се прехвърля в Делиормана(Лудогорието), където сред местното старо тюркоезично мюсюлманско население привлича много последователи. Той обявява претенциите си да стане султан и обещава на последователите си земи, привличайки много изпаднали в немилост спахии от времето на Муса. Претенциите си за трона Бедреддин обосновава с произхода си от селджукските султани(които са с волжко-български произход, явно отиването му именно в този район а преди това в районите на Мала Азия населени с селджукски турци, не е случайно) на Рум и духовното си родство с пророка Мохамед чрез шейх Хюсеин Ахлати. Бунтът обхваща основно Лудогорието и Добруджа, но стига и до Старозагорско. Той привлича мюсюлмани сред беднотата и противниците на новото султанско управление и централизация. От своето седалище в Сяр султан Мехмед изпраща войски към Лудогорието и бунтът е прекратен почти без съпротива, като многобройните последователи на шейх Бедреддин се отказват от него(оттогава и до днес и мюсюлманите и християните в България се държат като същите фурнаджийски лопати..., и подкрепят само силните на деня и гледат натам накъдето духа вятъра). Шейхът е заловен и отведен в Сяр, където султанът организира публичен процес срещу него, воден от известния юрист Хайдар. Той е осъден на смърт заради бунта си срещу султана и на 16 декември 1418 г. е обесен на чаршията в г.Сяр, но имуществото му не е конфискувано, защото не е установена негово престъпление срещу религията. Привържениците на шейх Бедреддин се идентифицират като казълбаши и бекташи.

Текста на песните

Царска песен

Префръкна ми сив сокол, куладеле,
в синьо небе зъд черен облък, куладеле.
Кът си фърка и си гледъ, куладеле,
и съгледъ царски двори, куладеле,
царски двори, равни двори, куладеле.
Сред дворето цар Кустадин, куладеле,
цар Кустадин нъ стол седи, куладеле.
Че распери сиву крило, куладеле,
сиву крило, бяло книже, куладеле.
Цар Кустадин книже чете, куладеле,
книже чете, сълзи рони, куладеле.
Книжето утговаря, куладеле:
три дни ти устанъ дъ църуваш, куладеле,
да църуваш, дъ рубуваш, куладеле.
.....................................

Лазарска младоженска песен

Вила съй лузъ винувъ
окулу градъ Търнова.
Ни билу лузъ винувъ,
най-билу Йовъ и Йованъ.
Йовъ на Йованъ думаши:
Йоване, либе, Йоване,
куга зъ мене додити,
гуляма сватба дигнети
Многу съм дари готвилъ,
готвилъ и наричалъ
на всеки сват по атъ,
а нъ кръсникъ два атъ,
пък на кръстничкътъ авлия,
нъ авлиятъ терзия.
Терзии рокли круявъ,
круявъ и наричавъ.
Ой рокльо, рокльо червенъ,
нъ куго да тъ наречем.
Тъ кой шъ я уткупи?
Йован шъ я уткупи,
а Йовъ шъ я износи.
....................................

Мирчо млад войвода


Хвръкнали съ, Мирчо ле, три гълъбъ,
Мирчо ле, млад войвода.
Хвръкнали съ, Мирчо ле, в синьо небе,
в синьо небе, Мирчо ле, зъд син облък.
Кът си хвъркват, Мирчо ле, тий съ гледат,
мйрчови двори, мирчови равни двори.
Срет дворето, Мирчо ле, три изворъ.
И кацнава, Мирчо ле, нъ извори,
Нъ първи извор, Мирчо ле, ръце мивъ,
нъ втори извор, Мирчо ле, учи мйвъ,
нъ трети извор, Мирчо ле, удъ пйвъ...

След изпяването на съответната обрядна песен, се отправяла благословия към семейството. Тя пак има песенно-стихотворен вид:

Колкуту сме речом изрекли, ей куладе,
толкус здрави нъ тъс къщъ, ей куладе,
нъ тъс къщъ нашум царю, ей куладе,
нашум царю нъ дружинъ, ей куладе.

Линк към "Народни песни, музика и танци на капанците": 
atil.blog.bg/history/2012/12/08/narodni-pesni-muzika-i-tanci-na-kapancite.1028781




image

В околностите на днешно Сеново


Основен източник: "Капанци и текстове на капански народни песни от гр.Сеново". П.Радев, С. Цанков,  Пловдив, 2015 г.





Гласувай:
8



1. liliyanaandreeva - В това Сеново съм ходила много пъти ...
03.11.2015 22:42
В това Сеново съм ходила много пъти командировка! Строихме завода!
цитирай
2. atil - Зaводa рaботи и сегa, но хорaтa н...
04.11.2015 00:28
Зaводa рaботи и сегa, но хорaтa нaмaляхa. Все пaк съм зaпомнил един богaт и колоритен живот тук. Хорa нaй-рaзлични и своебрaзни. Всеки личност по своему, тaкивa обрaзи, кaквито е имaло и сред поколениятa преди нaс. Достойни и те зa едно перо кaто Чудомировото. Добре, че все пaк се издaдохa две книжки. Ще остaне някaквa пaмет зa следвaщите поколения.
цитирай
3. venercheto - 10 години...
04.11.2015 02:34
вричане. Не са имали жените никакъв глас тогава, освен за да им изпеят песните на мъжете.
Похвала за постинга!!! ...Откога, викаш, са точно тия песни?
Сърдечни поздрави от Венерчето
цитирай
4. atil - Имaли сa глaс. То е остaнaло в нрa...
04.11.2015 03:08
Имaли сa глaс. То е остaнaло в нрaвите и т.нaр. обичaйно прaво още от преди приемaнето нa християнсвото. Много стaри обичaи били приобщени от църквaтa. Дори в мюсюлмснскaтa Волжкa Бългaрия жените имaли прaвa и не ходели с фереджетa, учaствaли нaродните прaзници и състезaниятa нaрaвно с мъжете. Едвa по време нa рускaтa влaст към 17 век ислямa тaм стaнaл кaкто в другите стрaни.
Песните сa от 13-14 век. Имa и други, те може дa сa и по- стaри. Кaкто и по- късно, често зaд създaвaнето нa еднa песен стои повод, случкa, събитие, конкретни герои. Ориентaлските нрaви идвaт в Бългaрия зaедно с чуждите влaсти и влияния.
цитирай
5. starforlife - http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:SnPvEASAqPoJ:starforlife.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/11/04/iziavlenie-zaiavlenie-ili-kakto-tam-kretenski-s
04.11.2015 12:40
Колега извини ме, но да ми изтрият този постинг от заглавието...
Остави /допусни/ този коментар, моля!
Да видим каква ще е неговата Съдба!

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
Георги Стоименов
цитирай
6. atil - Адреса горе води до тази публикация ...
04.11.2015 17:25
Адреса горе води до тази публикация за руските хеликоптери...?! - http://worldissue.blog/politika/2015/11/03/siriiskite-krokodili-video.1404324
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5114027
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3500
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031