Постинг
10.01.2016 17:43 -
СЕДМОЛЪЧКАТА - "РОЗЕТА" ОТ ПЛИСКА
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 18628 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2017 10:08
Прочетен: 18628 Коментари: 8 Гласове:
7
Последна промяна: 06.08.2017 10:08
През 1961 година проф. Станчо Ваклинов открива при археологически разкопки в първата българска столица Плиска необикновена находка – розетата от Плиска. Розетата от Плиска е старобългарски артефакт, датиращ от периода VII – IX век, който е бронзова звезда със седем трапецовидни лъча и с диаметър 38 мм, върху лицевата страна на която има изобразени общо седем двойки рунически знаци, с изобразен на гърба знак IYI, както и с малък клуп за хващане на лицевата част с дупчица в него. Изчистената геометрична форма на розетата от Плиска и прецизните 7 лъчи и знаци са доказателство, че тя е била матрично отлята и тиражирана в големи количества. Розетката е намерена в работилница за обработка на цветни метали от края на Х-нач. ХІв., където тя била в качеството си на скрап приготвен за претопяване. Сега е изложена в Археологическия музей в София.
Лицевата част на "розетата".
Все още няма категорично мнение за "розетата", розета ли е или е капаче от бронзова кутийка, серийно производство. В случая явно става дума за жреческа утвар. А самата седмолъчката е Символ именно на Идел, древната Прародина на Седемте рода(племена) във Волго-Уралието.
За нас най-ценни са българските източници от първа ръка, така да се каже, защото са най-автентични и достоверни, макар точно тях да ги отричат невежите фалшификатори и дейците с гръмките изявления и претенции. На тия им трябват фантазии и безкрайни писания с което да привличат вниманието на народните маси и да ги държат заинтересовани и баламосани.
Що се отнася до българската историческа наука и археология там за нас интерес представляват мненията на откривателя и проф.Станчо Ваклинов и на проф.Димитър Овчаров. Освен това още в началото искам да заинтригувам читателя, като му кажа, че надписа е разчететен и то от един учител-пенсионер - Панайот Иванов от Добрич, но за този факт се правят на ударени и разсеяни също както за сборника "Джагфар тарихи", който стигна до нас пък благодарение на друг учител по история - волжкия българин от Русия, Ф.Нурутдинов. Естествено отричанията са съпроводени с лъжи, наукообразни уйдурми и съпровождащи ги клевети.
Например за "орхонско-енисейската" писменост, която използва Панайот Иванов, казват, че било буквенно писмо и нямало връзка с "прабългарската" писменост, нaпр. с "донско-кубанската"(някакъв си Кызласов, когото цитира и повтаря Ж.Войников, който също е писал за "розетата"). Ами Балканската и Волжката "прабългарска" писменост и тя ли е различна от "донско-кубанската" и "орхонско-енисейската"?! - Дрънканици на търкалета! Слава Богу имаме сведения и от средновековните български автори по въпросa, кaкто и за самата орхонско-енисейска" писменост!
Ксерокопие на две страници от том 3 на сборника "Джагфар тарихи", съдържащи сведения за азбуката на дунавските българи, за рунното писмо и за символиката от тенгрианската религиозна митология.
Т.е. особена разлика в рунните писмености няма, едната е Кашански алфавит, азбука(същото "орхонско-енисейско" писмо), която била в употреба и у нас основно от ермийците(македонските българи, които служели в администрацията на държавата), другата е старата писменост "самра", която била позната на Балканите и в Близкия изток, Източното Средиземноморие. Подобни на нея са и скандинавските руни, естественно и писмото на етруските от Мала Азия, защото била излязла от писмо на кам-бояните, жреците на Тангра - т.е. първоизточника е източноарийската древна култура.
За писмото куниг: на негова база възниква шумерския клинопис(глинената плочка е по-здрава от кожата...), след това финикийското писмо, а от него гръцката и латинската азбука и накрая - кирилицата. Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.
A Тенгрианството възниква преди повече от 10 хил. години в българска среда в първата Прародина на древнобългарския етнос във Волго-Урала(ИДЕЛ- СЕДЕМ ПЛЕМЕНА). Тази Първа Небесна вяра се гради върху основата на древната духовна наука, позната и досега по цялото земно кълбо, без тези центрове на познание в Австралия, Океания, Северна и Южна Америка, Средна Азия, Сибир и Скандинавия, да са имали някаква връзка или взаимно влияние в обозримото минало... Известна е и сега под названието - Шаманизъм или Шаманистика, думата е сибирска и се използвва условно като общо название. Оттам и Първоизточника и сходството на руните!
Съвременния възродител и радетел на шаманистиката е английският изследовател Кенет Медоуз, който започва своите изследвания сред Северно-американските индианци. В блога имам няколко превода от него свързани именно с Шаманистиката. Още за Тенгрианството тук:
atil.blog.bg/history/2014/06/15/pylniiat-tekst-na-zakonodatelstvoto-na-drevnite-bylgari-tore.1273279
И тук: atil.blog.bg/history/2016/01/10/.739218
Древнобългарските миграции от Източна Европа на изток и на юг разнасят Тенгрианството със себе си сред туземните племена и народи. На изток то се запазва сред потомците на т.нар. "китайски тюрки"(сибирско-алтайските и средноазиатските племена и народи) и се въприема лесно от тях, наред със същия този Шаманизъм, който им е бил познат. А в Близкия изток и Иран, Индия на негова основа възникват редица вторични, вулгаризирани култове. Т.е. "обожествяват" се редица женски и мъжки алпи(духове, ангели от тенгрианския пантеон) тъй като считали, че този или онзи повече покровителствува именно тях. Така се появило и "идолопоклонничеството"(религиозните култове на траките са именно от този тип и род!)... Самата дума Идол има за прототип именно - Идел. На първо място при славяните...
По-късно възникнали религиозни култове като зароастризма(огнепоклонници), маздакизма(има същия източник като богомилството - една стара тенгрианска ерес), хиндуизма и т.н.
Седмолъчката - "розета" с лицевата и обратната си страна. Тук още по-ясно се вижда, че става дума за капаче, стига да има кой да види, разбира се. На долната страна на капачето е интересният знак "ипсилон", за който също има много спорове и разсъждения. Можем да кажем, че става дума за тамга - символ, герб. Същото каквото е и седмолъчката или шестолъчката или пентаграма. Друго, което може да се каже със сигурност е, че това не е знака на рода Дуло. Макар че обърнат обратно, донякъде има прилика с него(Тризъбеца).
По-нататък..., още за малко за надписа и писмото и ще се върнем на самата Седмолъчка като символ. За "орхонско-енисейското" писмо, което ползвал Панайот Иванов:
"...Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други. ..."
Линк: atil.blog.bg/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350
В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” той тълкува и разчита различни рунни надписи, основно от Мурфатлар, Шудиково и др., и естествено се спира на розетата. П. Иванов смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка и за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следния: , представя като съчетание от три знака - „та”, - „ле”, - „б”, или „талеб” което в сирийски означава „желание, молба, молитва”, чете като - „ил” и - „в”, също разделя на три знака „-ич”, - „т”, - „къ”, като от двата лъча конструира думите „ил вич” – от чувашки „три”, т.е. св. Троица, и „текъ” което от чув. и тюрк.език означава - напред, занапред, чете като - „еки”, - „т”, - „къ”, или „еки текъ” – благосклонно, разделя на три знака, - „ке”, - „ле”, - „ш”, или чув. дума „килеш” – смирен, , също като три знака, - „ша”, - „к”, - „е” или „ие”, и получава „шаке(й)б” от чув. „шак” – само и „еб” – полза, и - като съчетание от три знака - „са”, - „иа / ъ”, - „рт”, или „са(м)ърт” – откърмя.
Така се получава следния израз:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”:
"Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.
Панайот Иванов заключава, че розетата е била с агитационен смисъл, и се е използвала от първите български проповедници за разпространение на християнството, след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. В подкрепа на това свое твърдение, цитира Александар Соловиев от Босна и Херцеговина, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите, Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”. (ПИ-ИПРН, стр. 139-142, 213-216)
(Сведенията за прочита на Панайот Иванов са от статията на Ж.Войников, така че му се доверявам, тъй като не притежавам книгата на П.И.)
И така, надписа се изясни, аз съм склонен да приема този прочит тъй като изглежда най-достоверен и правдоподобен. Защо?
Панайот Иванов вече разчете доста запазени надписи с това писмо. Има още една такава "розета" от Преслав, но тя е без надпис - защо ли? Aми зaщото изглеждa, че това са капачета на бронзови кутийки, серийно производство - лети от бронз. Жреческа утвар, най-вероятно за помазване(очистителното окaдявaне и ръсенето с водa също идвaт от ритуaлa нa първaтa Небеснa вярa). Помазва се жертвата със съответния знак на алпа-духа, за който е предназначена или за Тангра ако е за него. Помазват се по челото и по-първите хора около жреца, боили, хора от царското семейство. Помазването останало като ритуал и в християнството. Кутийките със седмолъчките - символ на Идел останали в употреба и след покръстването. А върху тази от Плиска някой български поп в първите години след покръстването написал с рунното писмо християнски текст.
Акцента върху Троицата не е случаен защото тенгрианците и мюсюлманите заради Нея наричали християнството - многобожие...
Нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънце гадания...Че и магически кодове. Това е пак материално доказателство за сведенията от сборника "Джагфар тарихи"! Там се казва, че след покръстването през 865 г. до 893 г. в България били в употреба четири езика писaни на четири писмености. Гръцки, латински, български и славянски. И всеки кръщавал и проповядвал на своя език и пишел със своето писмо. Славяните и българите с рунното писмо на своите жреци, част от които станали свещенници(за да си запазят властта и социалното положение...). Точно това е едната от главните причини за събора през 893 г. и за въвеждането на един език на една азбука - "За да няма различие в написаното". Та попа-българин написал върху капачето - върху лицевата му част християнския текст. Такива текстове има доста.
Преди да продължим за аналозите на Седмолъчката у нас и по света да обърнем внимание и на знака от обратната страна на "розетата" от Плиска.
Този знак е считан от В.Бешевлиев за знак на Тангра, Ст.Ваклинов, Ст.Мавродинов, Д.Овчаров приемат самата "розета" за слънчев символ свързан с тенгрианството а този знак или като знак на Тангра или на рода Дуло.
От сведенията на средновековните български летописци разбрахме, че знака на Тангра най-често се изобразявал като шестолъчка или "цветочен" знак, от 6 да 36 лъча(цвята), но само четни. Знака на рода Дуло бил Тризъбеца. И двата знака са широко разпространени в Дунавска България до края на 14-ти век а "цветочния" знак на Тангра в 6 и 8 листен вариант го има по надгробните камъни до края на 19-ти век. Самите камъни, особенно на мъжете имали вид подобен на каменните изваяния в чест на Тангра, наричани - Тара или Тагил.
От гробището в родното ми село в Североизточна България... По темата също съм писал тук в блога.
Изненадах се приятно от тълкуването на старата символика в школата за оцеляване - Бага тур! Техният знак а и охранителният им талисман са на основата на този знак от обратната страна на "розетата"!
1. 2.
1. В двете крила на свещеният орел в знака на "Бага - тур" присъства и знакът на водача - на Кана. Според Л. Димитров "Този български / "погански" / знак се среща тъй често в нашата страна, че с право може да се нарече условно български национален знак. В пределите на днешна България този знак е намерен 170 пъти в 9 вариант.
2. Посоченият талисман в разширен вариант се вписва в контурите на един усложнен мотив, взаимстван от коронованата седем лъчева фибула ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание на редица символи- зооморфни, рунически и глаголически и е възприета в знаковата символика на организацията. От горе надолу в нея са вписани знакът на “АЗЪ”-а, огледалния образ на змийската мъдрост, както и на тотемния праообраз на елена, лъва и тангристкия знак. Възприет като символен знак в прабългарска школа за оцеляване “Бага-тур”, този знак е назован “Бранъ талисмана”.
Действително става дума за - общност, народ, съюз, държава, племе, град и т.н. Това е явно значението на тази тамга, символ. И няма нищо по-логично върху розетата-седмолъчка символ на седемте рода(племена) на древен Идел да се изобрази точно този знак!!
Този знак с право може да се нарече и знaкa нa бългaринa!
Колкото до АЗ-Ъ, не е случайно, че личното местоимение в първо лице, ед.ч. на българи и македонци е - Аз, Яз. Т.е. те така се самонаричат, самоопределят, това го няма при нито един друг славяноезичен народ! С определението "Ас-Аз" предците са наричали Първодуховете. Първите, най-големите оттам и донесли днешното значение на "Ас" в Европа и света. От друга страна племенната общност на асите(азите, някои считат, че от тях дошло името на Азия...) се явяват едни от основните ни предци.
Червеният стяг на асите - червения древен байрак на българите с тризъбец на дръжката! Както пише и в летописите от Волжка България. Такъв е бил у нас през цялото време на средновековието!
Седмолъчката не е изолиран символ в България, нито пък единствено срещан при тези две "розети" от Плиска и Преслав. Седмолъчка издялана върху камък имало и върху стария тенгриански храм край днешното теке на Демир Баба(Железния баща) край г. Исперих. Камъни с различни изображения от стария разрушен храм били използвани и вградени в станата ограждаща текето.
Линк към публикацията за мястото и историческата му съдба:
atil.blog.bg/history/2013/03/27/demir-baba-teke-svetilishteto-na-jelezniiat-bashta.1068693
Седемлъчеви бронзови розети с двоен соларен кръг в центъра,
намерени в археологически обекти от древна Бактрия. Подобни бронзови розети са намерени и в БЮР Македония.
Според мен дали е "соларен" кръг или е обратната страна на същото това капаче от кутийка на жреческа утвар е спорно. Склонен съм да приема второто...
За соларните култове при българите също имам публикация в блога, там се съдържат и мненията за "розетата" от проф.Станчо Ваклинов и проф.Д.Овчаров:
"...Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)
Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 )..."
Линк:boianimen.blogspot.bg/2017/06/blog-post_94.html
КРАЙ
Лицевата част на "розетата".
Все още няма категорично мнение за "розетата", розета ли е или е капаче от бронзова кутийка, серийно производство. В случая явно става дума за жреческа утвар. А самата седмолъчката е Символ именно на Идел, древната Прародина на Седемте рода(племена) във Волго-Уралието.
За нас най-ценни са българските източници от първа ръка, така да се каже, защото са най-автентични и достоверни, макар точно тях да ги отричат невежите фалшификатори и дейците с гръмките изявления и претенции. На тия им трябват фантазии и безкрайни писания с което да привличат вниманието на народните маси и да ги държат заинтересовани и баламосани.
Що се отнася до българската историческа наука и археология там за нас интерес представляват мненията на откривателя и проф.Станчо Ваклинов и на проф.Димитър Овчаров. Освен това още в началото искам да заинтригувам читателя, като му кажа, че надписа е разчететен и то от един учител-пенсионер - Панайот Иванов от Добрич, но за този факт се правят на ударени и разсеяни също както за сборника "Джагфар тарихи", който стигна до нас пък благодарение на друг учител по история - волжкия българин от Русия, Ф.Нурутдинов. Естествено отричанията са съпроводени с лъжи, наукообразни уйдурми и съпровождащи ги клевети.
Например за "орхонско-енисейската" писменост, която използва Панайот Иванов, казват, че било буквенно писмо и нямало връзка с "прабългарската" писменост, нaпр. с "донско-кубанската"(някакъв си Кызласов, когото цитира и повтаря Ж.Войников, който също е писал за "розетата"). Ами Балканската и Волжката "прабългарска" писменост и тя ли е различна от "донско-кубанската" и "орхонско-енисейската"?! - Дрънканици на търкалета! Слава Богу имаме сведения и от средновековните български автори по въпросa, кaкто и за самата орхонско-енисейска" писменост!
Ксерокопие на две страници от том 3 на сборника "Джагфар тарихи", съдържащи сведения за азбуката на дунавските българи, за рунното писмо и за символиката от тенгрианската религиозна митология.
Т.е. особена разлика в рунните писмености няма, едната е Кашански алфавит, азбука(същото "орхонско-енисейско" писмо), която била в употреба и у нас основно от ермийците(македонските българи, които служели в администрацията на държавата), другата е старата писменост "самра", която била позната на Балканите и в Близкия изток, Източното Средиземноморие. Подобни на нея са и скандинавските руни, естественно и писмото на етруските от Мала Азия, защото била излязла от писмо на кам-бояните, жреците на Тангра - т.е. първоизточника е източноарийската древна култура.
За писмото куниг: на негова база възниква шумерския клинопис(глинената плочка е по-здрава от кожата...), след това финикийското писмо, а от него гръцката и латинската азбука и накрая - кирилицата. Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.
A Тенгрианството възниква преди повече от 10 хил. години в българска среда в първата Прародина на древнобългарския етнос във Волго-Урала(ИДЕЛ- СЕДЕМ ПЛЕМЕНА). Тази Първа Небесна вяра се гради върху основата на древната духовна наука, позната и досега по цялото земно кълбо, без тези центрове на познание в Австралия, Океания, Северна и Южна Америка, Средна Азия, Сибир и Скандинавия, да са имали някаква връзка или взаимно влияние в обозримото минало... Известна е и сега под названието - Шаманизъм или Шаманистика, думата е сибирска и се използвва условно като общо название. Оттам и Първоизточника и сходството на руните!
Съвременния възродител и радетел на шаманистиката е английският изследовател Кенет Медоуз, който започва своите изследвания сред Северно-американските индианци. В блога имам няколко превода от него свързани именно с Шаманистиката. Още за Тенгрианството тук:
atil.blog.bg/history/2014/06/15/pylniiat-tekst-na-zakonodatelstvoto-na-drevnite-bylgari-tore.1273279
И тук: atil.blog.bg/history/2016/01/10/.739218
Древнобългарските миграции от Източна Европа на изток и на юг разнасят Тенгрианството със себе си сред туземните племена и народи. На изток то се запазва сред потомците на т.нар. "китайски тюрки"(сибирско-алтайските и средноазиатските племена и народи) и се въприема лесно от тях, наред със същия този Шаманизъм, който им е бил познат. А в Близкия изток и Иран, Индия на негова основа възникват редица вторични, вулгаризирани култове. Т.е. "обожествяват" се редица женски и мъжки алпи(духове, ангели от тенгрианския пантеон) тъй като считали, че този или онзи повече покровителствува именно тях. Така се появило и "идолопоклонничеството"(религиозните култове на траките са именно от този тип и род!)... Самата дума Идол има за прототип именно - Идел. На първо място при славяните...
По-късно възникнали религиозни култове като зароастризма(огнепоклонници), маздакизма(има същия източник като богомилството - една стара тенгрианска ерес), хиндуизма и т.н.
Седмолъчката - "розета" с лицевата и обратната си страна. Тук още по-ясно се вижда, че става дума за капаче, стига да има кой да види, разбира се. На долната страна на капачето е интересният знак "ипсилон", за който също има много спорове и разсъждения. Можем да кажем, че става дума за тамга - символ, герб. Същото каквото е и седмолъчката или шестолъчката или пентаграма. Друго, което може да се каже със сигурност е, че това не е знака на рода Дуло. Макар че обърнат обратно, донякъде има прилика с него(Тризъбеца).
По-нататък..., още за малко за надписа и писмото и ще се върнем на самата Седмолъчка като символ. За "орхонско-енисейското" писмо, което ползвал Панайот Иванов:
"...Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други. ..."
Линк: atil.blog.bg/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350
В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” той тълкува и разчита различни рунни надписи, основно от Мурфатлар, Шудиково и др., и естествено се спира на розетата. П. Иванов смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка и за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следния: , представя като съчетание от три знака - „та”, - „ле”, - „б”, или „талеб” което в сирийски означава „желание, молба, молитва”, чете като - „ил” и - „в”, също разделя на три знака „-ич”, - „т”, - „къ”, като от двата лъча конструира думите „ил вич” – от чувашки „три”, т.е. св. Троица, и „текъ” което от чув. и тюрк.език означава - напред, занапред, чете като - „еки”, - „т”, - „къ”, или „еки текъ” – благосклонно, разделя на три знака, - „ке”, - „ле”, - „ш”, или чув. дума „килеш” – смирен, , също като три знака, - „ша”, - „к”, - „е” или „ие”, и получава „шаке(й)б” от чув. „шак” – само и „еб” – полза, и - като съчетание от три знака - „са”, - „иа / ъ”, - „рт”, или „са(м)ърт” – откърмя.
Така се получава следния израз:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”:
"Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.
Панайот Иванов заключава, че розетата е била с агитационен смисъл, и се е използвала от първите български проповедници за разпространение на християнството, след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. В подкрепа на това свое твърдение, цитира Александар Соловиев от Босна и Херцеговина, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите, Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”. (ПИ-ИПРН, стр. 139-142, 213-216)
(Сведенията за прочита на Панайот Иванов са от статията на Ж.Войников, така че му се доверявам, тъй като не притежавам книгата на П.И.)
И така, надписа се изясни, аз съм склонен да приема този прочит тъй като изглежда най-достоверен и правдоподобен. Защо?
Панайот Иванов вече разчете доста запазени надписи с това писмо. Има още една такава "розета" от Преслав, но тя е без надпис - защо ли? Aми зaщото изглеждa, че това са капачета на бронзови кутийки, серийно производство - лети от бронз. Жреческа утвар, най-вероятно за помазване(очистителното окaдявaне и ръсенето с водa също идвaт от ритуaлa нa първaтa Небеснa вярa). Помазва се жертвата със съответния знак на алпа-духа, за който е предназначена или за Тангра ако е за него. Помазват се по челото и по-първите хора около жреца, боили, хора от царското семейство. Помазването останало като ритуал и в християнството. Кутийките със седмолъчките - символ на Идел останали в употреба и след покръстването. А върху тази от Плиска някой български поп в първите години след покръстването написал с рунното писмо християнски текст.
Акцента върху Троицата не е случаен защото тенгрианците и мюсюлманите заради Нея наричали християнството - многобожие...
Нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънце гадания...Че и магически кодове. Това е пак материално доказателство за сведенията от сборника "Джагфар тарихи"! Там се казва, че след покръстването през 865 г. до 893 г. в България били в употреба четири езика писaни на четири писмености. Гръцки, латински, български и славянски. И всеки кръщавал и проповядвал на своя език и пишел със своето писмо. Славяните и българите с рунното писмо на своите жреци, част от които станали свещенници(за да си запазят властта и социалното положение...). Точно това е едната от главните причини за събора през 893 г. и за въвеждането на един език на една азбука - "За да няма различие в написаното". Та попа-българин написал върху капачето - върху лицевата му част християнския текст. Такива текстове има доста.
Преди да продължим за аналозите на Седмолъчката у нас и по света да обърнем внимание и на знака от обратната страна на "розетата" от Плиска.
Този знак е считан от В.Бешевлиев за знак на Тангра, Ст.Ваклинов, Ст.Мавродинов, Д.Овчаров приемат самата "розета" за слънчев символ свързан с тенгрианството а този знак или като знак на Тангра или на рода Дуло.
От сведенията на средновековните български летописци разбрахме, че знака на Тангра най-често се изобразявал като шестолъчка или "цветочен" знак, от 6 да 36 лъча(цвята), но само четни. Знака на рода Дуло бил Тризъбеца. И двата знака са широко разпространени в Дунавска България до края на 14-ти век а "цветочния" знак на Тангра в 6 и 8 листен вариант го има по надгробните камъни до края на 19-ти век. Самите камъни, особенно на мъжете имали вид подобен на каменните изваяния в чест на Тангра, наричани - Тара или Тагил.
От гробището в родното ми село в Североизточна България... По темата също съм писал тук в блога.
Изненадах се приятно от тълкуването на старата символика в школата за оцеляване - Бага тур! Техният знак а и охранителният им талисман са на основата на този знак от обратната страна на "розетата"!
1. 2.
1. В двете крила на свещеният орел в знака на "Бага - тур" присъства и знакът на водача - на Кана. Според Л. Димитров "Този български / "погански" / знак се среща тъй често в нашата страна, че с право може да се нарече условно български национален знак. В пределите на днешна България този знак е намерен 170 пъти в 9 вариант.
2. Посоченият талисман в разширен вариант се вписва в контурите на един усложнен мотив, взаимстван от коронованата седем лъчева фибула ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание на редица символи- зооморфни, рунически и глаголически и е възприета в знаковата символика на организацията. От горе надолу в нея са вписани знакът на “АЗЪ”-а, огледалния образ на змийската мъдрост, както и на тотемния праообраз на елена, лъва и тангристкия знак. Възприет като символен знак в прабългарска школа за оцеляване “Бага-тур”, този знак е назован “Бранъ талисмана”.
Действително става дума за - общност, народ, съюз, държава, племе, град и т.н. Това е явно значението на тази тамга, символ. И няма нищо по-логично върху розетата-седмолъчка символ на седемте рода(племена) на древен Идел да се изобрази точно този знак!!
Този знак с право може да се нарече и знaкa нa бългaринa!
Колкото до АЗ-Ъ, не е случайно, че личното местоимение в първо лице, ед.ч. на българи и македонци е - Аз, Яз. Т.е. те така се самонаричат, самоопределят, това го няма при нито един друг славяноезичен народ! С определението "Ас-Аз" предците са наричали Първодуховете. Първите, най-големите оттам и донесли днешното значение на "Ас" в Европа и света. От друга страна племенната общност на асите(азите, някои считат, че от тях дошло името на Азия...) се явяват едни от основните ни предци.
Червеният стяг на асите - червения древен байрак на българите с тризъбец на дръжката! Както пише и в летописите от Волжка България. Такъв е бил у нас през цялото време на средновековието!
Седмолъчката не е изолиран символ в България, нито пък единствено срещан при тези две "розети" от Плиска и Преслав. Седмолъчка издялана върху камък имало и върху стария тенгриански храм край днешното теке на Демир Баба(Железния баща) край г. Исперих. Камъни с различни изображения от стария разрушен храм били използвани и вградени в станата ограждаща текето.
Линк към публикацията за мястото и историческата му съдба:
atil.blog.bg/history/2013/03/27/demir-baba-teke-svetilishteto-na-jelezniiat-bashta.1068693
Седемлъчеви бронзови розети с двоен соларен кръг в центъра,
намерени в археологически обекти от древна Бактрия. Подобни бронзови розети са намерени и в БЮР Македония.
Според мен дали е "соларен" кръг или е обратната страна на същото това капаче от кутийка на жреческа утвар е спорно. Склонен съм да приема второто...
За соларните култове при българите също имам публикация в блога, там се съдържат и мненията за "розетата" от проф.Станчо Ваклинов и проф.Д.Овчаров:
"...Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)
Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 )..."
Линк:boianimen.blogspot.bg/2017/06/blog-post_94.html
КРАЙ
Тагове:
Яжти, пийти и сирети! – (О-да)- Репост
Честито на рашка!
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Честито на рашка!
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Следващ постинг
Предишен постинг
По времето, когaто предците сa били движущa, дори водещa силa в световните делa, те не сa се ослaняли нa митове и илюзии в животa. Товa нямa нищо общо с вярaтa в Богa, a е точно обрaтното. Ослaняли сa се нa себе си и нa възможностите си. Зaтовa се стaрaели тези възможности дa сa реaлни и нa висотa.
Зa тях нaй-долното нещо нa светa било безчестният човек(същото товa е зaсвидетелствaно при североaмерокaнските индиaнци през 19-ти век).
Митовете, илюзиите, хиперболизирaнето нa измислени герои, хитрувaнето и лъжaтa, дошли зaедно с визaнтийскaтa и ориентaлскaтa културa. Мaрксизмa кaто лъжливо, лицемерно учение нaмери добрa почвa върху товa. A сегa и либерaлнaтa aнaрхия... От Крaли Мaрко и Aндрешко до вицовете зa бaй Гaньо и теориите зa бългaринa и героичното минaло. И всичко товa под булото нa Мaйя( илюзиите) днес. Измислени герои и aвторитети нa нaшето време. При мaкедонците товa е умножено по две...
Зaтовa трябвa дa имa и тaкивa, които дa сa контрa. И дa изкaрвaт минaлото и нaстоящето, тaкивa, кaквито сa.
цитирайЗa тях нaй-долното нещо нa светa било безчестният човек(същото товa е зaсвидетелствaно при североaмерокaнските индиaнци през 19-ти век).
Митовете, илюзиите, хиперболизирaнето нa измислени герои, хитрувaнето и лъжaтa, дошли зaедно с визaнтийскaтa и ориентaлскaтa културa. Мaрксизмa кaто лъжливо, лицемерно учение нaмери добрa почвa върху товa. A сегa и либерaлнaтa aнaрхия... От Крaли Мaрко и Aндрешко до вицовете зa бaй Гaньо и теориите зa бългaринa и героичното минaло. И всичко товa под булото нa Мaйя( илюзиите) днес. Измислени герои и aвторитети нa нaшето време. При мaкедонците товa е умножено по две...
Зaтовa трябвa дa имa и тaкивa, които дa сa контрa. И дa изкaрвaт минaлото и нaстоящето, тaкивa, кaквито сa.
Моето мнение в случая с "Розетата" е,че не е възможно върху нея да се разчитат надписи на друг език освен на Български а за писмеността,която е йероглифна понеже в нея има повече от 730 знака съм писал отделна статия. Съответно на това,надписите върху нея би трябвало да се разчитат в такъв вид,че един добър специалист по средновековна Българистика да разбере за какво се отнасят,ако е дори частично запознат с поне част от имената на Българските богове,които са споменати в нея.
цитирайРунната българска писменост не е йероглифна. Както се разбра тя е била два вида, близки помежду си. "Орхонско-Енисейското" писмо т.е. Кашанския алфавит, както му казвали е разчитетен отдавна от датския лингвист Йенсен. Става дума за смесено сричково-буквенно писмо изложено с т.нар. рунни знаци. Него ползва Панайот Иванов за разчитане на надписите в България и успява.
Езика е съвсем български, дори древнобългарски, същия какъвто говорело и предгръцкото население на Балканите и в Близкия изток.
Сегашният български език при нас е сравнително нов, от края на 9-ти век. Българската народност на Балканите е приела или са и наложили, езика на единия от двата нейни основополагащи етноса(българския и славянския). В нашия случай сме приели езика на българските славяни, и като писмен и официален език на кирилица. Ако трябва още да се уточнява трябва да се каже, че глаголицата е създадена за славяните а кирилицата специално за Дунавска България. Т.е. нея можем да я наречем - българска азбука.
Причините да се наложи славянското наречие за официален и богослужебен език в България са ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ!
Управляващата групировка по това време е била подкрепяна от прославянските и прохристиянските сили в страната. Също и от Византия. Борис-Михаил не напразно подменил и голяма част от държавната администрация и аристокрацията. Например сменил управлението в днешна Македония, като заменил тамошните местни българи със славянски наместници. И обърнал особено внимание за налагането на християнството и славянския език и писменост там. Бунтовната област - центъра на бунта на боилите срещу него, защото бил издал "лош закон" и погазил вярата на предците.
Християнството изравнявало правата на всички поданици, в това число и на подкрепящата го славянска аристокрация. Положителното в случа е и това, че то станало основа за образуването на българската средновековна народност. От която излиза днешната българска нация.
цитирайЕзика е съвсем български, дори древнобългарски, същия какъвто говорело и предгръцкото население на Балканите и в Близкия изток.
Сегашният български език при нас е сравнително нов, от края на 9-ти век. Българската народност на Балканите е приела или са и наложили, езика на единия от двата нейни основополагащи етноса(българския и славянския). В нашия случай сме приели езика на българските славяни, и като писмен и официален език на кирилица. Ако трябва още да се уточнява трябва да се каже, че глаголицата е създадена за славяните а кирилицата специално за Дунавска България. Т.е. нея можем да я наречем - българска азбука.
Причините да се наложи славянското наречие за официален и богослужебен език в България са ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ!
Управляващата групировка по това време е била подкрепяна от прославянските и прохристиянските сили в страната. Също и от Византия. Борис-Михаил не напразно подменил и голяма част от държавната администрация и аристокрацията. Например сменил управлението в днешна Македония, като заменил тамошните местни българи със славянски наместници. И обърнал особено внимание за налагането на християнството и славянския език и писменост там. Бунтовната област - центъра на бунта на боилите срещу него, защото бил издал "лош закон" и погазил вярата на предците.
Християнството изравнявало правата на всички поданици, в това число и на подкрепящата го славянска аристокрация. Положителното в случа е и това, че то станало основа за образуването на българската средновековна народност. От която излиза днешната българска нация.
а всички представители на Дуло имат правото да носят знака, като спомен за единен прозиход на белите представители на петата раса.
Тази информация коренспондира според мен с легендата за 7-те племена на Идел - като в случая се има в предвид тези 7 лъча-планети на преселения, а под Идел - пъврвата държава преди преселенията.
по-подробен анализ на розетата намерих на
http://www.protobulgarians/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm
поздрави
цитирайТази информация коренспондира според мен с легендата за 7-те племена на Идел - като в случая се има в предвид тези 7 лъча-планети на преселения, а под Идел - пъврвата държава преди преселенията.
по-подробен анализ на розетата намерих на
http://www.protobulgarians/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm
поздрави
Тези "протобулгарес" и Иван Тенев са разновидност на това същото, което измисли фалшивата дума "прабългари". Оставете ги тези планети и раси окултно-фантастични на мира... Тава няма никаква връзка с историческата действителност или с бъдещето, което ни предстои. Планетите са си планети, звездите са си звезди а етногенезиса и историческите събития на Земята са нещо, което вообще не се съобразява с тях!
Тенгрианският хороскоп е бил земен а зодиите са били означавани с имената на животни, които са много по-близки и по-вярни до хората и природата отколкото космическите звездни струпвания.
цитирайТенгрианският хороскоп е бил земен а зодиите са били означавани с имената на животни, които са много по-близки и по-вярни до хората и природата отколкото космическите звездни струпвания.
слънчев и отразява циклите на Юпитер. Древните космически познания са били много силно развити, не случайно древнобългарския календар с животните като символи е основан върху основата на древнобългарския зодиак, а той от своя страна с астронмическа точност до основните събития в природата. Календарът с животните е предназначен за обиновените хора, зодиакът като по-сложен е ползван от колобрите и посветените.
Подценяваш ролята на космическите процеси за древните на Земята. НО за изказаната хипотеза от мен тепърва ще се говори, убеден съм. Терминът прабългари наистина не е истинен, но не значи, че трябва да се зачерква всичко което пишат Танев и компания.
цитирайПодценяваш ролята на космическите процеси за древните на Земята. НО за изказаната хипотеза от мен тепърва ще се говори, убеден съм. Терминът прабългари наистина не е истинен, но не значи, че трябва да се зачерква всичко което пишат Танев и компания.
Почти всички, които сa писaли зa тaзи "розетa" я свързвaт зaдължително с космосa и плaнетите. Изглеждa увлечението по aстрологиятa през последните десетилетия си кaзвa думaтa. A преди товa, aрхеолозите я свързвaт със слънчевия култ, кaто чaст от дохристиянскaтa религия.
Aз не подценявaм космосa и звездите, но също тaкa знaм, че жреците от стaрaтa религия не сa се зaнимaвaли с aстрология. Не и в този вид, който е познaт днес нa публикaтa. Кaлендaрa е създaден нa бaзaтa нa Шaмaническото(Колобърското) колело, не нa Седмолъчкaтa. Тaм числaтa и лъчите сa четни. Четири, шест, осем, двaнaдесет.
Седмолъчкaтa е нaтовaренa с точно определенa символичност, която е билa известнa нa всички. По едно време сa я свързвaли и със седемте континентa и събирaтелен обрaз нa светa, но никогa с плaнетите.
Нaдписa кaкто се виждa имa религиозен смисъл и чрез Седмолъчкaтa пaк е нaсочен към Общото, към всички.
A зa Космосa нa жреците съм изкaрaл по нещичко тук, преди време. Ще дaм линк в отделен коментaр.
цитирайAз не подценявaм космосa и звездите, но също тaкa знaм, че жреците от стaрaтa религия не сa се зaнимaвaли с aстрология. Не и в този вид, който е познaт днес нa публикaтa. Кaлендaрa е създaден нa бaзaтa нa Шaмaническото(Колобърското) колело, не нa Седмолъчкaтa. Тaм числaтa и лъчите сa четни. Четири, шест, осем, двaнaдесет.
Седмолъчкaтa е нaтовaренa с точно определенa символичност, която е билa известнa нa всички. По едно време сa я свързвaли и със седемте континентa и събирaтелен обрaз нa светa, но никогa с плaнетите.
Нaдписa кaкто се виждa имa религиозен смисъл и чрез Седмолъчкaтa пaк е нaсочен към Общото, към всички.
A зa Космосa нa жреците съм изкaрaл по нещичко тук, преди време. Ще дaм линк в отделен коментaр.
Имa няколко публикaции. Също и с грaфики нa Шaмaническото колело и връзкaтa му с тенгриaнството.
http://atil.blog/history/2011/11/24/shamanskiiat-kosmos.855622
цитирайhttp://atil.blog/history/2011/11/24/shamanskiiat-kosmos.855622
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб