Постинг
10.01.2016 17:43 -
СЕДМОЛЪЧКАТА - "РОЗЕТА" ОТ ПЛИСКА
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 24756 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2017 10:08
Прочетен: 24756 Коментари: 8 Гласове:
7
Последна промяна: 06.08.2017 10:08
През 1961 година проф. Станчо Ваклинов открива при археологически разкопки в първата българска столица Плиска необикновена находка – розетата от Плиска. Розетата от Плиска е старобългарски артефакт, датиращ от периода VII – IX век, който е бронзова звезда със седем трапецовидни лъча и с диаметър 38 мм, върху лицевата страна на която има изобразени общо седем двойки рунически знаци, с изобразен на гърба знак IYI, както и с малък клуп за хващане на лицевата част с дупчица в него. Изчистената геометрична форма на розетата от Плиска и прецизните 7 лъчи и знаци са доказателство, че тя е била матрично отлята и тиражирана в големи количества. Розетката е намерена в работилница за обработка на цветни метали от края на Х-нач. ХІв., където тя била в качеството си на скрап приготвен за претопяване. Сега е изложена в Археологическия музей в София.
Лицевата част на "розетата".
Все още няма категорично мнение за "розетата", розета ли е или е капаче от бронзова кутийка, серийно производство. В случая явно става дума за жреческа утвар. А самата седмолъчката е Символ именно на Идел, древната Прародина на Седемте рода(племена) във Волго-Уралието.
За нас най-ценни са българските източници от първа ръка, така да се каже, защото са най-автентични и достоверни, макар точно тях да ги отричат невежите фалшификатори и дейците с гръмките изявления и претенции. На тия им трябват фантазии и безкрайни писания с което да привличат вниманието на народните маси и да ги държат заинтересовани и баламосани.
Що се отнася до българската историческа наука и археология там за нас интерес представляват мненията на откривателя и проф.Станчо Ваклинов и на проф.Димитър Овчаров. Освен това още в началото искам да заинтригувам читателя, като му кажа, че надписа е разчететен и то от един учител-пенсионер - Панайот Иванов от Добрич, но за този факт се правят на ударени и разсеяни също както за сборника "Джагфар тарихи", който стигна до нас пък благодарение на друг учител по история - волжкия българин от Русия, Ф.Нурутдинов. Естествено отричанията са съпроводени с лъжи, наукообразни уйдурми и съпровождащи ги клевети.
Например за "орхонско-енисейската" писменост, която използва Панайот Иванов, казват, че било буквенно писмо и нямало връзка с "прабългарската" писменост, нaпр. с "донско-кубанската"(някакъв си Кызласов, когото цитира и повтаря Ж.Войников, който също е писал за "розетата"). Ами Балканската и Волжката "прабългарска" писменост и тя ли е различна от "донско-кубанската" и "орхонско-енисейската"?! - Дрънканици на търкалета! Слава Богу имаме сведения и от средновековните български автори по въпросa, кaкто и за самата орхонско-енисейска" писменост!
Ксерокопие на две страници от том 3 на сборника "Джагфар тарихи", съдържащи сведения за азбуката на дунавските българи, за рунното писмо и за символиката от тенгрианската религиозна митология.
Т.е. особена разлика в рунните писмености няма, едната е Кашански алфавит, азбука(същото "орхонско-енисейско" писмо), която била в употреба и у нас основно от ермийците(македонските българи, които служели в администрацията на държавата), другата е старата писменост "самра", която била позната на Балканите и в Близкия изток, Източното Средиземноморие. Подобни на нея са и скандинавските руни, естественно и писмото на етруските от Мала Азия, защото била излязла от писмо на кам-бояните, жреците на Тангра - т.е. първоизточника е източноарийската древна култура.
За писмото куниг: на негова база възниква шумерския клинопис(глинената плочка е по-здрава от кожата...), след това финикийското писмо, а от него гръцката и латинската азбука и накрая - кирилицата. Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.
A Тенгрианството възниква преди повече от 10 хил. години в българска среда в първата Прародина на древнобългарския етнос във Волго-Урала(ИДЕЛ- СЕДЕМ ПЛЕМЕНА). Тази Първа Небесна вяра се гради върху основата на древната духовна наука, позната и досега по цялото земно кълбо, без тези центрове на познание в Австралия, Океания, Северна и Южна Америка, Средна Азия, Сибир и Скандинавия, да са имали някаква връзка или взаимно влияние в обозримото минало... Известна е и сега под названието - Шаманизъм или Шаманистика, думата е сибирска и се използвва условно като общо название. Оттам и Първоизточника и сходството на руните!
Съвременния възродител и радетел на шаманистиката е английският изследовател Кенет Медоуз, който започва своите изследвания сред Северно-американските индианци. В блога имам няколко превода от него свързани именно с Шаманистиката. Още за Тенгрианството тук:
atil.blog.bg/history/2014/06/15/pylniiat-tekst-na-zakonodatelstvoto-na-drevnite-bylgari-tore.1273279
И тук: atil.blog.bg/history/2016/01/10/.739218
Древнобългарските миграции от Източна Европа на изток и на юг разнасят Тенгрианството със себе си сред туземните племена и народи. На изток то се запазва сред потомците на т.нар. "китайски тюрки"(сибирско-алтайските и средноазиатските племена и народи) и се въприема лесно от тях, наред със същия този Шаманизъм, който им е бил познат. А в Близкия изток и Иран, Индия на негова основа възникват редица вторични, вулгаризирани култове. Т.е. "обожествяват" се редица женски и мъжки алпи(духове, ангели от тенгрианския пантеон) тъй като считали, че този или онзи повече покровителствува именно тях. Така се появило и "идолопоклонничеството"(религиозните култове на траките са именно от този тип и род!)... Самата дума Идол има за прототип именно - Идел. На първо място при славяните...
По-късно възникнали религиозни култове като зароастризма(огнепоклонници), маздакизма(има същия източник като богомилството - една стара тенгрианска ерес), хиндуизма и т.н.
Седмолъчката - "розета" с лицевата и обратната си страна. Тук още по-ясно се вижда, че става дума за капаче, стига да има кой да види, разбира се. На долната страна на капачето е интересният знак "ипсилон", за който също има много спорове и разсъждения. Можем да кажем, че става дума за тамга - символ, герб. Същото каквото е и седмолъчката или шестолъчката или пентаграма. Друго, което може да се каже със сигурност е, че това не е знака на рода Дуло. Макар че обърнат обратно, донякъде има прилика с него(Тризъбеца).
По-нататък..., още за малко за надписа и писмото и ще се върнем на самата Седмолъчка като символ. За "орхонско-енисейското" писмо, което ползвал Панайот Иванов:
"...Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други. ..."
Линк: atil.blog.bg/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350
В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” той тълкува и разчита различни рунни надписи, основно от Мурфатлар, Шудиково и др., и естествено се спира на розетата. П. Иванов смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка и за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следния: , представя като съчетание от три знака - „та”, - „ле”, - „б”, или „талеб” което в сирийски означава „желание, молба, молитва”, чете като - „ил” и - „в”, също разделя на три знака „-ич”, - „т”, - „къ”, като от двата лъча конструира думите „ил вич” – от чувашки „три”, т.е. св. Троица, и „текъ” което от чув. и тюрк.език означава - напред, занапред, чете като - „еки”, - „т”, - „къ”, или „еки текъ” – благосклонно, разделя на три знака, - „ке”, - „ле”, - „ш”, или чув. дума „килеш” – смирен, , също като три знака, - „ша”, - „к”, - „е” или „ие”, и получава „шаке(й)б” от чув. „шак” – само и „еб” – полза, и - като съчетание от три знака - „са”, - „иа / ъ”, - „рт”, или „са(м)ърт” – откърмя.
Така се получава следния израз:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”:
"Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.
Панайот Иванов заключава, че розетата е била с агитационен смисъл, и се е използвала от първите български проповедници за разпространение на християнството, след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. В подкрепа на това свое твърдение, цитира Александар Соловиев от Босна и Херцеговина, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите, Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”. (ПИ-ИПРН, стр. 139-142, 213-216)
(Сведенията за прочита на Панайот Иванов са от статията на Ж.Войников, така че му се доверявам, тъй като не притежавам книгата на П.И.)
И така, надписа се изясни, аз съм склонен да приема този прочит тъй като изглежда най-достоверен и правдоподобен. Защо?
Панайот Иванов вече разчете доста запазени надписи с това писмо. Има още една такава "розета" от Преслав, но тя е без надпис - защо ли? Aми зaщото изглеждa, че това са капачета на бронзови кутийки, серийно производство - лети от бронз. Жреческа утвар, най-вероятно за помазване(очистителното окaдявaне и ръсенето с водa също идвaт от ритуaлa нa първaтa Небеснa вярa). Помазва се жертвата със съответния знак на алпа-духа, за който е предназначена или за Тангра ако е за него. Помазват се по челото и по-първите хора около жреца, боили, хора от царското семейство. Помазването останало като ритуал и в християнството. Кутийките със седмолъчките - символ на Идел останали в употреба и след покръстването. А върху тази от Плиска някой български поп в първите години след покръстването написал с рунното писмо християнски текст.
Акцента върху Троицата не е случаен защото тенгрианците и мюсюлманите заради Нея наричали християнството - многобожие...
Нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънце гадания...Че и магически кодове. Това е пак материално доказателство за сведенията от сборника "Джагфар тарихи"! Там се казва, че след покръстването през 865 г. до 893 г. в България били в употреба четири езика писaни на четири писмености. Гръцки, латински, български и славянски. И всеки кръщавал и проповядвал на своя език и пишел със своето писмо. Славяните и българите с рунното писмо на своите жреци, част от които станали свещенници(за да си запазят властта и социалното положение...). Точно това е едната от главните причини за събора през 893 г. и за въвеждането на един език на една азбука - "За да няма различие в написаното". Та попа-българин написал върху капачето - върху лицевата му част християнския текст. Такива текстове има доста.
Преди да продължим за аналозите на Седмолъчката у нас и по света да обърнем внимание и на знака от обратната страна на "розетата" от Плиска.
Този знак е считан от В.Бешевлиев за знак на Тангра, Ст.Ваклинов, Ст.Мавродинов, Д.Овчаров приемат самата "розета" за слънчев символ свързан с тенгрианството а този знак или като знак на Тангра или на рода Дуло.
От сведенията на средновековните български летописци разбрахме, че знака на Тангра най-често се изобразявал като шестолъчка или "цветочен" знак, от 6 да 36 лъча(цвята), но само четни. Знака на рода Дуло бил Тризъбеца. И двата знака са широко разпространени в Дунавска България до края на 14-ти век а "цветочния" знак на Тангра в 6 и 8 листен вариант го има по надгробните камъни до края на 19-ти век. Самите камъни, особенно на мъжете имали вид подобен на каменните изваяния в чест на Тангра, наричани - Тара или Тагил.
От гробището в родното ми село в Североизточна България... По темата също съм писал тук в блога.
Изненадах се приятно от тълкуването на старата символика в школата за оцеляване - Бага тур! Техният знак а и охранителният им талисман са на основата на този знак от обратната страна на "розетата"!
1. 2.
1. В двете крила на свещеният орел в знака на "Бага - тур" присъства и знакът на водача - на Кана. Според Л. Димитров "Този български / "погански" / знак се среща тъй често в нашата страна, че с право може да се нарече условно български национален знак. В пределите на днешна България този знак е намерен 170 пъти в 9 вариант.
2. Посоченият талисман в разширен вариант се вписва в контурите на един усложнен мотив, взаимстван от коронованата седем лъчева фибула ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание на редица символи- зооморфни, рунически и глаголически и е възприета в знаковата символика на организацията. От горе надолу в нея са вписани знакът на “АЗЪ”-а, огледалния образ на змийската мъдрост, както и на тотемния праообраз на елена, лъва и тангристкия знак. Възприет като символен знак в прабългарска школа за оцеляване “Бага-тур”, този знак е назован “Бранъ талисмана”.
Действително става дума за - общност, народ, съюз, държава, племе, град и т.н. Това е явно значението на тази тамга, символ. И няма нищо по-логично върху розетата-седмолъчка символ на седемте рода(племена) на древен Идел да се изобрази точно този знак!!
Този знак с право може да се нарече и знaкa нa бългaринa!
Колкото до АЗ-Ъ, не е случайно, че личното местоимение в първо лице, ед.ч. на българи и македонци е - Аз, Яз. Т.е. те така се самонаричат, самоопределят, това го няма при нито един друг славяноезичен народ! С определението "Ас-Аз" предците са наричали Първодуховете. Първите, най-големите оттам и донесли днешното значение на "Ас" в Европа и света. От друга страна племенната общност на асите(азите, някои считат, че от тях дошло името на Азия...) се явяват едни от основните ни предци.
Червеният стяг на асите - червения древен байрак на българите с тризъбец на дръжката! Както пише и в летописите от Волжка България. Такъв е бил у нас през цялото време на средновековието!
Седмолъчката не е изолиран символ в България, нито пък единствено срещан при тези две "розети" от Плиска и Преслав. Седмолъчка издялана върху камък имало и върху стария тенгриански храм край днешното теке на Демир Баба(Железния баща) край г. Исперих. Камъни с различни изображения от стария разрушен храм били използвани и вградени в станата ограждаща текето.
Линк към публикацията за мястото и историческата му съдба:
atil.blog.bg/history/2013/03/27/demir-baba-teke-svetilishteto-na-jelezniiat-bashta.1068693
Седемлъчеви бронзови розети с двоен соларен кръг в центъра,
намерени в археологически обекти от древна Бактрия. Подобни бронзови розети са намерени и в БЮР Македония.
Според мен дали е "соларен" кръг или е обратната страна на същото това капаче от кутийка на жреческа утвар е спорно. Склонен съм да приема второто...
За соларните култове при българите също имам публикация в блога, там се съдържат и мненията за "розетата" от проф.Станчо Ваклинов и проф.Д.Овчаров:
"...Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)
Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 )..."
Линк:boianimen.blogspot.bg/2017/06/blog-post_94.html
КРАЙ
Лицевата част на "розетата".
Все още няма категорично мнение за "розетата", розета ли е или е капаче от бронзова кутийка, серийно производство. В случая явно става дума за жреческа утвар. А самата седмолъчката е Символ именно на Идел, древната Прародина на Седемте рода(племена) във Волго-Уралието.
За нас най-ценни са българските източници от първа ръка, така да се каже, защото са най-автентични и достоверни, макар точно тях да ги отричат невежите фалшификатори и дейците с гръмките изявления и претенции. На тия им трябват фантазии и безкрайни писания с което да привличат вниманието на народните маси и да ги държат заинтересовани и баламосани.
Що се отнася до българската историческа наука и археология там за нас интерес представляват мненията на откривателя и проф.Станчо Ваклинов и на проф.Димитър Овчаров. Освен това още в началото искам да заинтригувам читателя, като му кажа, че надписа е разчететен и то от един учител-пенсионер - Панайот Иванов от Добрич, но за този факт се правят на ударени и разсеяни също както за сборника "Джагфар тарихи", който стигна до нас пък благодарение на друг учител по история - волжкия българин от Русия, Ф.Нурутдинов. Естествено отричанията са съпроводени с лъжи, наукообразни уйдурми и съпровождащи ги клевети.
Например за "орхонско-енисейската" писменост, която използва Панайот Иванов, казват, че било буквенно писмо и нямало връзка с "прабългарската" писменост, нaпр. с "донско-кубанската"(някакъв си Кызласов, когото цитира и повтаря Ж.Войников, който също е писал за "розетата"). Ами Балканската и Волжката "прабългарска" писменост и тя ли е различна от "донско-кубанската" и "орхонско-енисейската"?! - Дрънканици на търкалета! Слава Богу имаме сведения и от средновековните български автори по въпросa, кaкто и за самата орхонско-енисейска" писменост!
Ксерокопие на две страници от том 3 на сборника "Джагфар тарихи", съдържащи сведения за азбуката на дунавските българи, за рунното писмо и за символиката от тенгрианската религиозна митология.
Т.е. особена разлика в рунните писмености няма, едната е Кашански алфавит, азбука(същото "орхонско-енисейско" писмо), която била в употреба и у нас основно от ермийците(македонските българи, които служели в администрацията на държавата), другата е старата писменост "самра", която била позната на Балканите и в Близкия изток, Източното Средиземноморие. Подобни на нея са и скандинавските руни, естественно и писмото на етруските от Мала Азия, защото била излязла от писмо на кам-бояните, жреците на Тангра - т.е. първоизточника е източноарийската древна култура.
За писмото куниг: на негова база възниква шумерския клинопис(глинената плочка е по-здрава от кожата...), след това финикийското писмо, а от него гръцката и латинската азбука и накрая - кирилицата. Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.
A Тенгрианството възниква преди повече от 10 хил. години в българска среда в първата Прародина на древнобългарския етнос във Волго-Урала(ИДЕЛ- СЕДЕМ ПЛЕМЕНА). Тази Първа Небесна вяра се гради върху основата на древната духовна наука, позната и досега по цялото земно кълбо, без тези центрове на познание в Австралия, Океания, Северна и Южна Америка, Средна Азия, Сибир и Скандинавия, да са имали някаква връзка или взаимно влияние в обозримото минало... Известна е и сега под названието - Шаманизъм или Шаманистика, думата е сибирска и се използвва условно като общо название. Оттам и Първоизточника и сходството на руните!
Съвременния възродител и радетел на шаманистиката е английският изследовател Кенет Медоуз, който започва своите изследвания сред Северно-американските индианци. В блога имам няколко превода от него свързани именно с Шаманистиката. Още за Тенгрианството тук:
atil.blog.bg/history/2014/06/15/pylniiat-tekst-na-zakonodatelstvoto-na-drevnite-bylgari-tore.1273279
И тук: atil.blog.bg/history/2016/01/10/.739218
Древнобългарските миграции от Източна Европа на изток и на юг разнасят Тенгрианството със себе си сред туземните племена и народи. На изток то се запазва сред потомците на т.нар. "китайски тюрки"(сибирско-алтайските и средноазиатските племена и народи) и се въприема лесно от тях, наред със същия този Шаманизъм, който им е бил познат. А в Близкия изток и Иран, Индия на негова основа възникват редица вторични, вулгаризирани култове. Т.е. "обожествяват" се редица женски и мъжки алпи(духове, ангели от тенгрианския пантеон) тъй като считали, че този или онзи повече покровителствува именно тях. Така се появило и "идолопоклонничеството"(религиозните култове на траките са именно от този тип и род!)... Самата дума Идол има за прототип именно - Идел. На първо място при славяните...
По-късно възникнали религиозни култове като зароастризма(огнепоклонници), маздакизма(има същия източник като богомилството - една стара тенгрианска ерес), хиндуизма и т.н.
Седмолъчката - "розета" с лицевата и обратната си страна. Тук още по-ясно се вижда, че става дума за капаче, стига да има кой да види, разбира се. На долната страна на капачето е интересният знак "ипсилон", за който също има много спорове и разсъждения. Можем да кажем, че става дума за тамга - символ, герб. Същото каквото е и седмолъчката или шестолъчката или пентаграма. Друго, което може да се каже със сигурност е, че това не е знака на рода Дуло. Макар че обърнат обратно, донякъде има прилика с него(Тризъбеца).
По-нататък..., още за малко за надписа и писмото и ще се върнем на самата Седмолъчка като символ. За "орхонско-енисейското" писмо, което ползвал Панайот Иванов:
"...Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други. ..."
Линк: atil.blog.bg/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350
В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” той тълкува и разчита различни рунни надписи, основно от Мурфатлар, Шудиково и др., и естествено се спира на розетата. П. Иванов смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка и за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следния: , представя като съчетание от три знака - „та”, - „ле”, - „б”, или „талеб” което в сирийски означава „желание, молба, молитва”, чете като - „ил” и - „в”, също разделя на три знака „-ич”, - „т”, - „къ”, като от двата лъча конструира думите „ил вич” – от чувашки „три”, т.е. св. Троица, и „текъ” което от чув. и тюрк.език означава - напред, занапред, чете като - „еки”, - „т”, - „къ”, или „еки текъ” – благосклонно, разделя на три знака, - „ке”, - „ле”, - „ш”, или чув. дума „килеш” – смирен, , също като три знака, - „ша”, - „к”, - „е” или „ие”, и получава „шаке(й)б” от чув. „шак” – само и „еб” – полза, и - като съчетание от три знака - „са”, - „иа / ъ”, - „рт”, или „са(м)ърт” – откърмя.
Така се получава следния израз:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”:
"Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.
Панайот Иванов заключава, че розетата е била с агитационен смисъл, и се е използвала от първите български проповедници за разпространение на християнството, след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. В подкрепа на това свое твърдение, цитира Александар Соловиев от Босна и Херцеговина, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите, Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”. (ПИ-ИПРН, стр. 139-142, 213-216)
(Сведенията за прочита на Панайот Иванов са от статията на Ж.Войников, така че му се доверявам, тъй като не притежавам книгата на П.И.)
И така, надписа се изясни, аз съм склонен да приема този прочит тъй като изглежда най-достоверен и правдоподобен. Защо?
Панайот Иванов вече разчете доста запазени надписи с това писмо. Има още една такава "розета" от Преслав, но тя е без надпис - защо ли? Aми зaщото изглеждa, че това са капачета на бронзови кутийки, серийно производство - лети от бронз. Жреческа утвар, най-вероятно за помазване(очистителното окaдявaне и ръсенето с водa също идвaт от ритуaлa нa първaтa Небеснa вярa). Помазва се жертвата със съответния знак на алпа-духа, за който е предназначена или за Тангра ако е за него. Помазват се по челото и по-първите хора около жреца, боили, хора от царското семейство. Помазването останало като ритуал и в християнството. Кутийките със седмолъчките - символ на Идел останали в употреба и след покръстването. А върху тази от Плиска някой български поп в първите години след покръстването написал с рунното писмо християнски текст.
Акцента върху Троицата не е случаен защото тенгрианците и мюсюлманите заради Нея наричали християнството - многобожие...
Нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънце гадания...Че и магически кодове. Това е пак материално доказателство за сведенията от сборника "Джагфар тарихи"! Там се казва, че след покръстването през 865 г. до 893 г. в България били в употреба четири езика писaни на четири писмености. Гръцки, латински, български и славянски. И всеки кръщавал и проповядвал на своя език и пишел със своето писмо. Славяните и българите с рунното писмо на своите жреци, част от които станали свещенници(за да си запазят властта и социалното положение...). Точно това е едната от главните причини за събора през 893 г. и за въвеждането на един език на една азбука - "За да няма различие в написаното". Та попа-българин написал върху капачето - върху лицевата му част християнския текст. Такива текстове има доста.
Преди да продължим за аналозите на Седмолъчката у нас и по света да обърнем внимание и на знака от обратната страна на "розетата" от Плиска.
Този знак е считан от В.Бешевлиев за знак на Тангра, Ст.Ваклинов, Ст.Мавродинов, Д.Овчаров приемат самата "розета" за слънчев символ свързан с тенгрианството а този знак или като знак на Тангра или на рода Дуло.
От сведенията на средновековните български летописци разбрахме, че знака на Тангра най-често се изобразявал като шестолъчка или "цветочен" знак, от 6 да 36 лъча(цвята), но само четни. Знака на рода Дуло бил Тризъбеца. И двата знака са широко разпространени в Дунавска България до края на 14-ти век а "цветочния" знак на Тангра в 6 и 8 листен вариант го има по надгробните камъни до края на 19-ти век. Самите камъни, особенно на мъжете имали вид подобен на каменните изваяния в чест на Тангра, наричани - Тара или Тагил.
От гробището в родното ми село в Североизточна България... По темата също съм писал тук в блога.
Изненадах се приятно от тълкуването на старата символика в школата за оцеляване - Бага тур! Техният знак а и охранителният им талисман са на основата на този знак от обратната страна на "розетата"!
1. 2.
1. В двете крила на свещеният орел в знака на "Бага - тур" присъства и знакът на водача - на Кана. Според Л. Димитров "Този български / "погански" / знак се среща тъй често в нашата страна, че с право може да се нарече условно български национален знак. В пределите на днешна България този знак е намерен 170 пъти в 9 вариант.
2. Посоченият талисман в разширен вариант се вписва в контурите на един усложнен мотив, взаимстван от коронованата седем лъчева фибула ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание на редица символи- зооморфни, рунически и глаголически и е възприета в знаковата символика на организацията. От горе надолу в нея са вписани знакът на “АЗЪ”-а, огледалния образ на змийската мъдрост, както и на тотемния праообраз на елена, лъва и тангристкия знак. Възприет като символен знак в прабългарска школа за оцеляване “Бага-тур”, този знак е назован “Бранъ талисмана”.
Действително става дума за - общност, народ, съюз, държава, племе, град и т.н. Това е явно значението на тази тамга, символ. И няма нищо по-логично върху розетата-седмолъчка символ на седемте рода(племена) на древен Идел да се изобрази точно този знак!!
Този знак с право може да се нарече и знaкa нa бългaринa!
Колкото до АЗ-Ъ, не е случайно, че личното местоимение в първо лице, ед.ч. на българи и македонци е - Аз, Яз. Т.е. те така се самонаричат, самоопределят, това го няма при нито един друг славяноезичен народ! С определението "Ас-Аз" предците са наричали Първодуховете. Първите, най-големите оттам и донесли днешното значение на "Ас" в Европа и света. От друга страна племенната общност на асите(азите, някои считат, че от тях дошло името на Азия...) се явяват едни от основните ни предци.
Червеният стяг на асите - червения древен байрак на българите с тризъбец на дръжката! Както пише и в летописите от Волжка България. Такъв е бил у нас през цялото време на средновековието!
Седмолъчката не е изолиран символ в България, нито пък единствено срещан при тези две "розети" от Плиска и Преслав. Седмолъчка издялана върху камък имало и върху стария тенгриански храм край днешното теке на Демир Баба(Железния баща) край г. Исперих. Камъни с различни изображения от стария разрушен храм били използвани и вградени в станата ограждаща текето.
Линк към публикацията за мястото и историческата му съдба:
atil.blog.bg/history/2013/03/27/demir-baba-teke-svetilishteto-na-jelezniiat-bashta.1068693
Седемлъчеви бронзови розети с двоен соларен кръг в центъра,
намерени в археологически обекти от древна Бактрия. Подобни бронзови розети са намерени и в БЮР Македония.
Според мен дали е "соларен" кръг или е обратната страна на същото това капаче от кутийка на жреческа утвар е спорно. Склонен съм да приема второто...
За соларните култове при българите също имам публикация в блога, там се съдържат и мненията за "розетата" от проф.Станчо Ваклинов и проф.Д.Овчаров:
"...Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)
Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 )..."
Линк:boianimen.blogspot.bg/2017/06/blog-post_94.html
КРАЙ
Тагове:
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
ЧУДЕСАТА НА ПРИРОДАТА - КАМЪНИТЕ МОЕРАКИ
ПРАВИЛНО ТЪЛКУВАНИЕ НА ИМЕНАТА БОЯН И БА...
ЧУДЕСАТА НА ПРИРОДАТА - КАМЪНИТЕ МОЕРАКИ
ПРАВИЛНО ТЪЛКУВАНИЕ НА ИМЕНАТА БОЯН И БА...
Следващ постинг
Предишен постинг
По времето, когaто предците сa били движущa, дори водещa силa в световните делa, те не сa се ослaняли нa митове и илюзии в животa. Товa нямa нищо общо с вярaтa в Богa, a е точно обрaтното. Ослaняли сa се нa себе си и нa възможностите си. Зaтовa се стaрaели тези възможности дa сa реaлни и нa висотa.
Зa тях нaй-долното нещо нa светa било безчестният човек(същото товa е зaсвидетелствaно при североaмерокaнските индиaнци през 19-ти век).
Митовете, илюзиите, хиперболизирaнето нa измислени герои, хитрувaнето и лъжaтa, дошли зaедно с визaнтийскaтa и ориентaлскaтa културa. Мaрксизмa кaто лъжливо, лицемерно учение нaмери добрa почвa върху товa. A сегa и либерaлнaтa aнaрхия... От Крaли Мaрко и Aндрешко до вицовете зa бaй Гaньо и теориите зa бългaринa и героичното минaло. И всичко товa под булото нa Мaйя( илюзиите) днес. Измислени герои и aвторитети нa нaшето време. При мaкедонците товa е умножено по две...
Зaтовa трябвa дa имa и тaкивa, които дa сa контрa. И дa изкaрвaт минaлото и нaстоящето, тaкивa, кaквито сa.
цитирайЗa тях нaй-долното нещо нa светa било безчестният човек(същото товa е зaсвидетелствaно при североaмерокaнските индиaнци през 19-ти век).
Митовете, илюзиите, хиперболизирaнето нa измислени герои, хитрувaнето и лъжaтa, дошли зaедно с визaнтийскaтa и ориентaлскaтa културa. Мaрксизмa кaто лъжливо, лицемерно учение нaмери добрa почвa върху товa. A сегa и либерaлнaтa aнaрхия... От Крaли Мaрко и Aндрешко до вицовете зa бaй Гaньо и теориите зa бългaринa и героичното минaло. И всичко товa под булото нa Мaйя( илюзиите) днес. Измислени герои и aвторитети нa нaшето време. При мaкедонците товa е умножено по две...
Зaтовa трябвa дa имa и тaкивa, които дa сa контрa. И дa изкaрвaт минaлото и нaстоящето, тaкивa, кaквито сa.
Моето мнение в случая с "Розетата" е,че не е възможно върху нея да се разчитат надписи на друг език освен на Български а за писмеността,която е йероглифна понеже в нея има повече от 730 знака съм писал отделна статия. Съответно на това,надписите върху нея би трябвало да се разчитат в такъв вид,че един добър специалист по средновековна Българистика да разбере за какво се отнасят,ако е дори частично запознат с поне част от имената на Българските богове,които са споменати в нея.
цитирайРунната българска писменост не е йероглифна. Както се разбра тя е била два вида, близки помежду си. "Орхонско-Енисейското" писмо т.е. Кашанския алфавит, както му казвали е разчитетен отдавна от датския лингвист Йенсен. Става дума за смесено сричково-буквенно писмо изложено с т.нар. рунни знаци. Него ползва Панайот Иванов за разчитане на надписите в България и успява.
Езика е съвсем български, дори древнобългарски, същия какъвто говорело и предгръцкото население на Балканите и в Близкия изток.
Сегашният български език при нас е сравнително нов, от края на 9-ти век. Българската народност на Балканите е приела или са и наложили, езика на единия от двата нейни основополагащи етноса(българския и славянския). В нашия случай сме приели езика на българските славяни, и като писмен и официален език на кирилица. Ако трябва още да се уточнява трябва да се каже, че глаголицата е създадена за славяните а кирилицата специално за Дунавска България. Т.е. нея можем да я наречем - българска азбука.
Причините да се наложи славянското наречие за официален и богослужебен език в България са ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ!
Управляващата групировка по това време е била подкрепяна от прославянските и прохристиянските сили в страната. Също и от Византия. Борис-Михаил не напразно подменил и голяма част от държавната администрация и аристокрацията. Например сменил управлението в днешна Македония, като заменил тамошните местни българи със славянски наместници. И обърнал особено внимание за налагането на християнството и славянския език и писменост там. Бунтовната област - центъра на бунта на боилите срещу него, защото бил издал "лош закон" и погазил вярата на предците.
Християнството изравнявало правата на всички поданици, в това число и на подкрепящата го славянска аристокрация. Положителното в случа е и това, че то станало основа за образуването на българската средновековна народност. От която излиза днешната българска нация.
цитирайЕзика е съвсем български, дори древнобългарски, същия какъвто говорело и предгръцкото население на Балканите и в Близкия изток.
Сегашният български език при нас е сравнително нов, от края на 9-ти век. Българската народност на Балканите е приела или са и наложили, езика на единия от двата нейни основополагащи етноса(българския и славянския). В нашия случай сме приели езика на българските славяни, и като писмен и официален език на кирилица. Ако трябва още да се уточнява трябва да се каже, че глаголицата е създадена за славяните а кирилицата специално за Дунавска България. Т.е. нея можем да я наречем - българска азбука.
Причините да се наложи славянското наречие за официален и богослужебен език в България са ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ!
Управляващата групировка по това време е била подкрепяна от прославянските и прохристиянските сили в страната. Също и от Византия. Борис-Михаил не напразно подменил и голяма част от държавната администрация и аристокрацията. Например сменил управлението в днешна Македония, като заменил тамошните местни българи със славянски наместници. И обърнал особено внимание за налагането на християнството и славянския език и писменост там. Бунтовната област - центъра на бунта на боилите срещу него, защото бил издал "лош закон" и погазил вярата на предците.
Християнството изравнявало правата на всички поданици, в това число и на подкрепящата го славянска аристокрация. Положителното в случа е и това, че то станало основа за образуването на българската средновековна народност. От която излиза днешната българска нация.
а всички представители на Дуло имат правото да носят знака, като спомен за единен прозиход на белите представители на петата раса.
Тази информация коренспондира според мен с легендата за 7-те племена на Идел - като в случая се има в предвид тези 7 лъча-планети на преселения, а под Идел - пъврвата държава преди преселенията.
по-подробен анализ на розетата намерих на
http://www.protobulgarians/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm
поздрави
цитирайТази информация коренспондира според мен с легендата за 7-те племена на Идел - като в случая се има в предвид тези 7 лъча-планети на преселения, а под Идел - пъврвата държава преди преселенията.
по-подробен анализ на розетата намерих на
http://www.protobulgarians/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm
поздрави
Тези "протобулгарес" и Иван Тенев са разновидност на това същото, което измисли фалшивата дума "прабългари". Оставете ги тези планети и раси окултно-фантастични на мира... Тава няма никаква връзка с историческата действителност или с бъдещето, което ни предстои. Планетите са си планети, звездите са си звезди а етногенезиса и историческите събития на Земята са нещо, което вообще не се съобразява с тях!
Тенгрианският хороскоп е бил земен а зодиите са били означавани с имената на животни, които са много по-близки и по-вярни до хората и природата отколкото космическите звездни струпвания.
цитирайТенгрианският хороскоп е бил земен а зодиите са били означавани с имената на животни, които са много по-близки и по-вярни до хората и природата отколкото космическите звездни струпвания.
слънчев и отразява циклите на Юпитер. Древните космически познания са били много силно развити, не случайно древнобългарския календар с животните като символи е основан върху основата на древнобългарския зодиак, а той от своя страна с астронмическа точност до основните събития в природата. Календарът с животните е предназначен за обиновените хора, зодиакът като по-сложен е ползван от колобрите и посветените.
Подценяваш ролята на космическите процеси за древните на Земята. НО за изказаната хипотеза от мен тепърва ще се говори, убеден съм. Терминът прабългари наистина не е истинен, но не значи, че трябва да се зачерква всичко което пишат Танев и компания.
цитирайПодценяваш ролята на космическите процеси за древните на Земята. НО за изказаната хипотеза от мен тепърва ще се говори, убеден съм. Терминът прабългари наистина не е истинен, но не значи, че трябва да се зачерква всичко което пишат Танев и компания.
Почти всички, които сa писaли зa тaзи "розетa" я свързвaт зaдължително с космосa и плaнетите. Изглеждa увлечението по aстрологиятa през последните десетилетия си кaзвa думaтa. A преди товa, aрхеолозите я свързвaт със слънчевия култ, кaто чaст от дохристиянскaтa религия.
Aз не подценявaм космосa и звездите, но също тaкa знaм, че жреците от стaрaтa религия не сa се зaнимaвaли с aстрология. Не и в този вид, който е познaт днес нa публикaтa. Кaлендaрa е създaден нa бaзaтa нa Шaмaническото(Колобърското) колело, не нa Седмолъчкaтa. Тaм числaтa и лъчите сa четни. Четири, шест, осем, двaнaдесет.
Седмолъчкaтa е нaтовaренa с точно определенa символичност, която е билa известнa нa всички. По едно време сa я свързвaли и със седемте континентa и събирaтелен обрaз нa светa, но никогa с плaнетите.
Нaдписa кaкто се виждa имa религиозен смисъл и чрез Седмолъчкaтa пaк е нaсочен към Общото, към всички.
A зa Космосa нa жреците съм изкaрaл по нещичко тук, преди време. Ще дaм линк в отделен коментaр.
цитирайAз не подценявaм космосa и звездите, но също тaкa знaм, че жреците от стaрaтa религия не сa се зaнимaвaли с aстрология. Не и в този вид, който е познaт днес нa публикaтa. Кaлендaрa е създaден нa бaзaтa нa Шaмaническото(Колобърското) колело, не нa Седмолъчкaтa. Тaм числaтa и лъчите сa четни. Четири, шест, осем, двaнaдесет.
Седмолъчкaтa е нaтовaренa с точно определенa символичност, която е билa известнa нa всички. По едно време сa я свързвaли и със седемте континентa и събирaтелен обрaз нa светa, но никогa с плaнетите.
Нaдписa кaкто се виждa имa религиозен смисъл и чрез Седмолъчкaтa пaк е нaсочен към Общото, към всички.
A зa Космосa нa жреците съм изкaрaл по нещичко тук, преди време. Ще дaм линк в отделен коментaр.
Имa няколко публикaции. Също и с грaфики нa Шaмaническото колело и връзкaтa му с тенгриaнството.
http://atil.blog/history/2011/11/24/shamanskiiat-kosmos.855622
цитирайhttp://atil.blog/history/2011/11/24/shamanskiiat-kosmos.855622
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб