Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2016 21:44 - Древнобългарските национални празници и митологията - САБАНТУЙ( в нaродния кaлендaр - зaпaзени обряди в Тодоровден, Цветницa и Гергьовден ) - 9 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4341 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 16.03.2016 15:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

САБАНТУЙ


image


Едва ли ще се намери човек, който да не е чувал думата "сабантуй".
В литературата е застъпен и споменаван доста често. И колко "научни" версии само има за произхода му... Представят го ту като "татарски", ту като "башкирски" празник! И как ли не му превеждат името "изследователите", нямащи никакво понятие от българската култура!
Това се оказва и "празник на плуга", и "празник на  пролетта" и "празник на труда" и "празник на пролетната сеитба" и даже ..., "сватба на зърната" и на същите тези "плугове"!
Своя принос в обсъждането и разбирането на Сабантуя дал и знаковия герой от поемата на А.Твардовски, В.Теркин!

А кому из вас известно,
Что такое сабантуй?
- Сабантуй - какой-то праздник?
Или что там - сабантуй?
- Сабантуй бывает разный.
А не знаеш, не толкуй.

По-нататък Теркин нарекъл Сабантуя - тежки военни изпитания.
Но при него както и да е - Василий "академии" не е завършвал а пък и е познал една от особенностите на Сабантуя - изпитанията(вярно че не на войника а на младоженеца). Освен това неговите думи "А не знаеш, не толкуй", така ни се иска да ги адресираме до споменатите вече изследователи... Защото от цялата тази разнородна и протиноречива информация на читателя и свят може да му се завие.

Между другото Сабантуй - това е изконен древен български празник. Възникнал върху основата на сватбените традиции на далечните тюркски и индоарийски предци на българите, в средата на българското племе сабани.
Скотовъдците-сабани дълго време били стопани на територията на съвременна Армения, затова тяхното име се съхранило в названията на местното езеро( в арменизираната му форма - Севан). Впрочем и доста други коренни названия в тази област имат български произход, Армения - от българското "Арман" - "земя върху склона на планината", Ереван - от българското "эр - эвен" - "воинска стража, застава" и т.н.

image
Езерото Севан заема около 5% от територията на днешна Армения. То се намира на голяма надморска височина, около 2000 м и е предпочитано за плаж, лятно време ...

В VI в. пр.н.е. иранците преселили масата от сабаните в Средна Азия, където те заедно с другото булгарско племе ерми-ердим(гермихиони) образували през VI в. от н.е. вече Тюркския каганат. Но твърде скоро отношенията помежду им се влошили, сабаните притиснали гермихионите към Идел-Урал и към земите на днешна Украйна. След това пък други племена притиснали част от сабаните от Средна Азия и те под името баджанаци(печенеги) също се придвижили към Идел-Урал и там вече участват в образуването на средновековната българска народност в оня край.
Заедно с другите обичаи сабаните предали на идел-уралските българи и празника Сабантуй. Сабаните особено почитали духа на реколтата, добитъка и приплода - Самар-Сабан(Пастир, Чобан) на техните стада. В чест на любимия Самар-Сабан тази част от българите се нарекли сабани, и също така на първо място отбелязвала тържеството "Сабантуй" - "Сватбата на Сабан". Празника се провеждал в разгара на пролетта. Някога именно по това време станала женитбата между Самар-Сабан и Ашна, в резултат на което земята оживявала след зимата. 

image

Българската народност в Източна Европа почнала да отбелязва Сабантуя по климатическия календар на Севера - края на април, началото на май, от петък до петък - именно към това време се топели снеговете и започвало цъфтенето на природата в Идел-Урала. Но, като писал Кул Гали, по негово време хората не помнели вече, че Сабантуй е посветен на сватбата на Сабан и Ашна и възприемали името му като племенно име на сабаните или като съответствието му на - "пастир, чобан".
Името на духа Сабан звучи и в названието на тежкия булгарски плуг - "сабан сука", но тук името на духа е употребено в магически смисъл и трябвало да придаде на плуга способност да обезпечи реколтата. Така че празника Сабантуй няма никакво отношение към плуга(който естественно никога не е фигурирал кат очаст от празника). Така че Сабантуй вообще не бил свързан с труда на земеделеца. Точно обратното, той възникнал в средата на скотовъдците  и по-късно се отбелязвал именно в периода на пролетните полеви работи - та нали решаваща роля във формирането на българската народност изиграли именно същите тези скотовъдци. Всичките традиционни елементи на Сабантуй - борбата куреш и конните надбягвания са от типичните обичаи на скотовъдците, на които земеделието им е било чуждо.

image

Светският акцент върху изначалния Сабантуй бил в утвърждаването правото на женитба на юношата върху всяка избранница на сърцето му. А това право се извоювало чрез победа в изпитанията - в борбата и конните състезания. В условията на феодализма с неговите силни традиции останали от родовите отношения, Сабантуя никак не изглеждал като развлекателен празник. Младежа от по-ниското съсловие неиздържал тези изпитания, навличал позор върху себе си и върху целия си род и се лишавал от правото да се ожени за любимата си девойка.
Обредите-изпитания по време на Сабантуя постоянно се променяли под влиянието на общественното развитие. Интересно е да се узнае, че в доислямския период при предците на българите не било познато женското неравноправие! Състезавали се един с друг младежи и девойки. Самият алп Самар-Сабан могъл да се ожени за Ашна едва след като я победил в борцова схватка.
У съвременните млади хора това ще предизвика усмивка, но нерядко джигитите излизали от такива схватки с пребледнели лица, та нали при скотовъдците жените често се занимавали със същото с каквото и мъжете. Даже воювали заедно с тях, затова често по нищо не им отстъпвали. В епическото произведение "Шан кизи дастани" -  "Сказание за дъщерята на Шан" - легендарния Иджик побеждава своята годеница-богатир само с помоща на духовете-алпи. През XII в. дъщерята на българския эмир Шамгун-Саин, в схватка със своя мъж - кипчакския хан, му потрошила ребрата!

Под влиянието на джамиите девойкит епостепенно ги отстранили от борбата. Вместо тях на борцовия мейдан излизали техни роднини-мъже. По-трудно било за моллите да забранят участието им в конните състезания. Те се наричали "къз куу" - "догони девойката". В това състезание момъка се опитварл да настигне своята избранница. В случай на неуспех, вече девойката го преследвала и безжалостно го удряла с нагайката си, опитвайки се да му свали шапката от главата( да си загуби или да си сваля шапката от главата се считало за най-големия позор за мъжа, затова през Първото българско царство в Дунавска България, никой не можел да накара мъжете да влязат в църквата и да си свалят шапката, строели църкви с големи дворове, където стояли мъжете с шапки, вътре влизали само жените, попа като опявал малко и кадял вътре, после излизал и навънка...). Тук вече не било до смях. В епическото сказание "Барадж дастани" - "Сказание за Барадж" - българската принцеса Алтънчач по време на състезанието "къз куу" с плетения си бич, смъкнала шапката на татарския хан, заедно с главата му...

image

От средата на XIII - началото на XV в. сред жителите на Казанската област на Булгария "къз куу" се сменя с конно надбягване за бързина само за мъжете. В първоначалния си вид обичая се запазва само при приуралските българи-скотовъдци(башкорти или башкири). Това се обяснява с това, че исляма по-леко се внедрявал в уседналия живот, отколкото в пастирския. В XVII - XVIII в. вече и при булгарите-башкорти празника се превръща в развлекателно зрелище. Едновременно с това и борбата куреш придобива вид на силова борба между мъжете. Но ако в Башкирия на жените им разрешавали да присъстват на мегдана на Сабантуя, наравно с мъжете, то в Казанската губерния пълноправни участници в празника станали само мъжете, а жените наблюдавали отдалече. Но сватбения характер на Сабантуя въпреки тези ограничения се запазил. Победителят(батир) в състезанието ставал почетен и желан жених.

Самият Сабантуй започвал със събиране на подаръци в домовете на младоженците, които са станали семейни предната година на празника. Символ на Сабантуй били дългите български сватбенни кърпи с шити по тях знаци на щастието - свастики. Те се развявали в ръцете на събирачите на подаръци и по мегданите, те се използвали също от борците за захват на противника.
Запазила се и традицията да се връчва на победителя в борбата овен(коч). Съвременния батир обаче, вдигайки над главата си отчаяно блеещото животно, дори не се замисля, че го прави в чест на легендарния български победител Аудан(Боян) над алпа Баран(Овен), (който се опитал да попречи на сватбата му) и за спасението на бъдещото семейство от караници(подобни на скарването между Самар и Ашна).
Както и преди, на Сабантуя се забранявало употребата на спиртни напитки, а пияните веднага ги отстранявали от празника.

През XIX - началото на XX в. Сабантуй започнал постепенно да се обогатява с развлекателни мотиви. На мегдана се появили игри, весели състезания. Започнали да канят гости от руските, чувашките, марийските, удмуртските, мордовските села. При това борбата и конните надбягвания останали най-важния обряд на празника.
По "съвет и препоръка"от страна на съветските органи традиционния български Сабантуй, започвайки от 1925 г., го ликвидирали а неговото име и атрибути се придават на измисления от болшевиките юнски "празник на социалистическия труд".

image

П.П. Оказа се че текстовете на последните две публикации тук в блога ги няма никъде в електронен вид. Нито на руски нито на български език. При публикуването им в интернет от том 2 на сборника "Джагфар тарихи" е пропуснат текста за тези два празника - Науруз и Сабантуй. А за Сорен е дадена само една част от текста.
Затова и реших да продължа поредицата за ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА МИТОЛОГИЯ, като добавя и текста за тези три празника с превод на български.
Следвa още един последен превод от сборникa "Джaгфaр тaрихи", вероятно ще бъде последният зa годинaтa в блогa.
Повече преводи от този сборник от моя страна няма да има. Мисля, че и това е достатъчно за да се добие реална представа за какво става въпрос.
Нека нататък продължат тези, на които това им е работа и им плащат заплати и пенсии. За работата...


..............................

На русском языке


САБАНТУЙ

image

Не найдется человека, который не знал бы слова "сабантуй".
Литература об этом булгарском празднике весьсма обширна. И сколько же "научных" версий о произхождения торжества, согласно которым Сабантуй, оказывается то "татарским", то "башкирским" праздником! И как только не переводят его название "исследователи" не имеющие никакого представления о булгарской культуре!
Это, оказывается, и "праздник плуга", и "праздник яровых", и "праздник труда" и "праздник весеннего сева" и даже..."свадьба злаков" и все тех же плугов!
Свою лепту внес в суждения о Сабантуе даже знаменитый герой поэмы А.Твардовского Василий Теркин:

А кому из вас известно,
Что такое сабантуй?
- Сабантуй - какой -то праздник?
Или что там - сабантуй?
- Сабантуй бывает разный.
А не знаеш, не толкуй.

Далее Теркин назвал сабантуем тяжкие военные испытания.
Но тут куда ни шло - Василий ведь "академии" не кончал, да и угадал ведь одну особенность Сабантуя - испытание(правда, не солдата, а жениха). Кроме этого, и слова его "А не знаеш, не толкуй" так хочется адресовать вышеупомянутым горе-исследователям...
От всей этой разноречивой информации у читателя голова может пойти кругом.

Между тем Сабантуй - исконно булгарский праздник. Возник он на основе свадебных традиций далеких тюркских и индоарийских предков булгар в среде булгарского племени сабанов. Скотоводцы-сабаны долгое время были хозяевами территории современной Армении, почему их имя сохранилось в название местного озера(в армянизованной форме - Севан). Впрочем, и многие другие коренные названия этой области имеют болгарское произхождение(Армения - от булгарского "Арман" - "Земля на склоне горы", Ереван - от булгарского "эр-эвен" -  "воинская сторожка", "застава" и т.д. В VI в.до н.э. иранцы переселили массу сабанов в Среднию Азию, где они вместе с другим булгарским племенем ерми-ердим(гермихионы) образовали в VI в. н.э. Тюркский каганат. Но очень скоро отношения между этими булгарскими племенами испортились, и сабаны вытеснили гермихионов в Идель-Урал и Украину. Затем другие племена вытеснили из Средней Азии часть сабанов, и она под именем баджанаков(печенегов) также прикочевает в Идель-Урал и участвует здесь в сложении булгарской народности. В числе других своих обычаев сабаны передали идель-уральским булгарам и праздник сабантуй.

Сабаны весьма почитали духа урожая, скота и приплода Самара, называя его Сабаном(Пастухом) их стад. В честь любимого Самара-Сабана эта часть булгар называлась сабанами, а также отмечала торжество "Сабантуй" - "Сватьбу Сабана". Праздник этот проводился сабанами в разгар весны. Некогда именно в это время произошла женитба Самара-Сабана на алп-бике Ашне, в результате чего земля стала оживать после зимы.
Булгарская народность стала отмечать Сабантуй по климатическому календарю севера - в конце апреля - начале мая, от пятницы до пятницы - ведь именно к этому периоду сходил снег и начинала расцветать природа Идель-Урала.
Но, как писал Кул Гали, в это время уже не помнили того, что Сабантуй посвящен свадьбе Самара и Ашны и название паздника - слово "Сабан" - воспринимали уже в качестве племенного имени сабанов или в смысле производственного термина"пастух".
Имя духа Самара звучит также и в названии разновидности тежелого булгарского плуга - "сабан сука", но сдесь употребление имени духа имело магический смысл и должно было придать плугу способность обезпечивать урожай. Так что праздник Сабантуй не имел никакого отношения к плугу(которы естественно, никогда и не фигурировал на празднике). И уж никак Сабантуй не был связан с трудом земледельца. Наоборот, празник возник в среде скотоводов и позднее отмечался как раз в период весенне-полевых робот - ведь решающую в формирования булгарской народности сыграли все те же скотоводы. Все традиционные элементы Сабантуя - борьба куреш и конные скачки - типичные обычаи скотоводов, которым было чуждо земледелие.

image

Мирская суть изначального Сабантуя - в утверждении права юноши на женитбу на любой избраннице, своего сердца. А завоевалось это право победами в испытаниях - в борьбе и на конных скачках. В условия феодального строя с его сильными пережитками родовых традиций Сабантуй был далеко не развлекательным праздником. Юноша из простого сословия, не выдержавший испытаний, навлекал позор на себя и весь свой род и лишался права взять в жены любимую девушку.
Обряды-испытания Сабантуя непрерывно изменялись под влиянием общественного развития. Интересно, что в доисламской период у предков булгар, не знавших еще женского неравноправия, алп Самар-Сабан смог женится на Ашне только после победы над ней в борцовом поединке.
У современных молодых людей это вызовет улыбку, но нередко джигиты выходили из таких поединков с бледным видом, ведь у скотоводов женщины часто занимались теми же работами, что и мужчины, даже воевали и поэтому часто не уступали им в силе. 
В эпическом сказании "Шан кизы дастаны" - "Сказание о дочери Шана" - легендарный Иджик побеждает свою невесту-богатыршу только при помощи языческих духов-альпов. В XII в. дочь булгарского эмира Шамгуна-Саина, схватившись в поединке со своим мужем - кыпчакском ханом, поломала ему ребра!

Под влиянием мечети девушек постепенно отстранили от борьбы. Вместо них на борцовский майдан стали выходить их родственики - мужчины. Труднее было муллам запретить женщинам участвовать в конных состезаниях. Скачки назывались "кыз куу" - "догони девушку". В этом поединке юноша старался настичь свою избранницу. В слочае неудачи уже девушка преследовала и нещадно стегала парня нагайкой, пытаясь сбить с его головы шапку(потеря шапки считалась наибольшим позором для мужчиы). Тут уж было не до смеха. Представьте, в эпическом сказании "Барадж дастаны" - "Сказание о Барадже" - булгарская принцеса Алтынчач в состезании "кыз куу" плетью сносит голову татарского хана.
В середине XIII - начале XV в. у оседлых жителей Казанской области Булгарии "кыз куу" сменяется скачкой на быстроту одних только мужчин. В первозданном виде обычай сохраняется только у приуральских булгар-скотоводов(башкортов или башкир). Это обыясняется тем, что ислам легче внедрялся в оседлую, чем в кочевую среду.
В XVII - XVIII вв. "кыз куу" и у булгар-башкортов превращается в чисто развлекательное зрелище. Одновременно с этим и курэш приобретает вид силовой борьбый одних мужчин. Но если в Башкортостане женщинам, наравне с мужчинам, еще разрешалось присуствовать на найданах Сабантуя, то в Казанской губернии полноправными участниками праздника стали только мужчины, а женщины смотрели на состезания издалека.

image

Но свадебный характер Сабантуя, несмотря на эти ограничения, все же сохранился. Победитель(батир) состезаний становился почетным и желанным женихом. Сам Сабантуй начинался со сбора подарков в домах младоженов, образовавших семьи после предыдущего праздника. Символом Сабантуя были длинные булгарские свадебные полотенца с вышитыми н аних знаками счастья - свастик. Они развевались на шестах в руках сборщиков подарков и на майданах, они же использовались борцами для захвата противника.
Сохранилась и традиция вручения победитилям барана. Современный батир, подымающий над головой отчаяно блеющее животное, не задумывается над тем, что делает это в память о победе легендарного богатыря Аудана над алпом Бараном(пытавшимся помешать его женитбе) и ради спасения будущей семьи от ссор(подобных ссоре Самара и Ашны).
Как и прежде, на Сабантуе запрещалось употребление спиртных напитков, а пьяные немедленно удалялись с праздника.
В XIX - XX в. Сабантуй стал постепенно обогащаться развлекательными мотивами. Появились на майдане игры, шутливые соревнования. Стали приглашаться гости из русских, чувашских, марийских, удмуртских, мордовских сел. При этом борьба и скачки остоются важнейшими обрядами праздника.

По "рекомендации" советских органов традиционный булгарский Сабантуй, начиная с 1925 г., ликвидируется, а его название и обряды передаются выдуманному большевицкому июнскому "празнику социалистического труда".
........................

image
В наших дней традиция Сабантуя почти повсеместно восстановлена...




ДТ, т.2, изд.в-ка "Болгар иле", Оренбург, 1993-07 г. 83-86






Гласувай:
4



1. syrmaepon - Така е с амазонките-невести, лесно ...
06.02.2016 10:38
Така е с амазонките-невести, лесно се не крадат )
цитирай
2. atil - Имa поне още един вaжен прaзник с...
06.02.2016 11:39
Имa поне още един вaжен прaзник свързaн с Илинден при нaс. Посветен нa брaтa- близнaк нa Сaмaр-Сaбaн, aлп Кубaр-Дебержaй. Той бил почитaн нa първо място в Първото бългaрско цaрство. Нa него е кръстенa столичнaтa облaст Добруджa, и нa Мaдaрa, глaвните тържествa били в неговa чест. Също нa неговото име е кръстенa и р. Вaрдaр в Мaкедония.
Докaто трaките почитaли нa първо място
същия този Сaмaр-Сaбaн-Тюрк...Което покaзвa че освен дето сa от южните булг.
племенa, още сa били и нa първо място скотовъдци. A и името им явно идвa от него. Също кaкто нa сaбaните. Нaшите сaбaни- печенеги тук сa шопите. A ерми- ердим сa мaкедонците. Трaките сa в бългaро-комунистическaтa нaучнa фaнтaстикa a потомците им основно в гръцкaтa, турскaтa, итaлиянскaтa и румънскaтa нaродности... И отчaсти в други днешни бaлкaнски нaродности. Другите бългaри сме кaвкaзки бурджaни, хуни и слaвяни(тaзи крaстa " кои сме и кaкви сме" скоро нямa дa я нaчешaт...).
Някой ден когaто зaпочнaт дa пишaт aвтентични учебници по история, нямa дa имa вече толковa чудене и пулене. Пък и писaне нa глупости в печaтa и в интернет.
Aнaлогa с прaзниците поне би трябвaло дa открехне мaлко зaкърнялото бългaрско сaмосъзнaние!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648045
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031