Ами ..като е денят на детето..да взема да разкажа една приказка?

 

Гарет Доброръки бил камелотски рицар, най-малкият син на Лот, краля на Оркни и Моргоуз, сестрата на крал Артур.
Той дошъл в Камелот предрешен като скитник на голмия празник Белтайн и помолил краля да получава храна и подслон в неговия двор. Тъй се бил дегизирал сър Гарет, че дори неговите братя- Гауейн , Агравейн и Гахерис, по онова време вече прославени рицари на Кръглата маса не могли да го познаят! Но понеже хем било Белтейн, хем кралят бил широкосърдечен- Артур издал заповед за скитника да бъде намерена работа, подслон и да му бъде осигурена храна. Назначили го в кухнята- по онова време тежка и мръсна работа. Но в продължение на цяла година Гарет добросъвестно изпълнявал слугинските си задължения, въпреки, че бил изложен на подигравките на различни люде- от рицари до по-висшестоящи слуги.Гарет обаче винаги проявявал кротост и търпение. Никога не отвръщал на обидите, нито пък отказвал да извърши каквато и да е поставена му задача.
Отново дошъл Белтейн и всички рицари Кръглата маса за пореден път се събрали в Камелот. Крал Артур обаче както винаги не искал да седне на трапезата, докато не дошъл при него един оръженосец и не му казал:
— Сър, можете да започнете пиршеството, защото иде една девойка, която е преживяла необикновени изпитания…
След малко в залата влязла девойка и коленичила пред крал Артур, като молела за неговата помощ.
— Защо ти е необходима? — попитал кралят. — Какво се е случило?
Сестра ми лейди Лионес е в беда — отвърнала девойката. — Един коварен лорд я затвори в замъка си, като съсипа всичките й земи. Името му е Червения рицар от Червената земя.

В тоз миг в залата влязъл Гарет и отправил пламенна молба към краля това изпитание да бъде поверено нему, като се заклел да спаси Лионес от Червения рицар.
но девойката, която се казвала лейди Линет, сърдито се намесила.
Срамота, крал Артур! Що за обида е това, да изпращаш на помощ на сестра ми някакъв мръсен слуга от готварницата си, докато тук около Кръглата маса седят сър Ланселот, сър Гавейн, сър Гахерис и сър Борс, най-добрите рицари на света, както и много други благородни храбреци!

След което напуснала Камелот, а Гарет я последвал. Когато я настигал, обаче, Линет започнала да го обижда и не му позволила да язди с нея.

Скоро стигнали до голям , черен замък.
Бягай, нещастни чистачо на пещи и комини! Спасявай живота си, бедняко! Това е замъкът на Черния рицар от Черната земя. Той с лекота ще отнеме живота ти.
Ако това е съдбата ми- тъй да бъде- отвърнал кротко Гарет Доброръки- знай, обаче, лейди Линет, че аз те обикнах още щом те видях и дадох обет пред краля, че ще те последвам и накрай света и вярно ще ти служа.

В тоз час от замъка излязъл самият Черен рицар. Без да каже дума, той се спуснал към Гарет с наведено копие. Доброръкият обаче така майсторски избегнал неговия удар и на свой ред халосал Черния рицар, че владетелят на Черната земя загинал.

Това нищо не означава, ти победи с коварство и измама- рекла обаче лейди Линет, вирнала нос и продължила по пътя си.

След известно време стигнали гъста гора, където на една поляна стоял едър рицар в зелени доспехи.

Бягай, готварски прислужнико! Спасявай се! — извикала Линет. — Не стой на вятъра, защото ми прилошава от миризмата на гранясала лой! А това е Зеленият рицар от Зелената земя, който с лекота ще те събори в прахта!

Сър Гарет Доброръки обаче не се помаял ами пратил на бърза ръка Зеления рицар при Черния.

Лейди Линет обаче запазила лошото си отношение към него и продължила с обидите, като все така не позволявала на Гарет да язди с нея. Тя дори не кожела да си представи да отвори сърцето си за такъв долен човек, какъвто бил Гарет в нейните очи. Смятала го за грозен и незаслужават доверие, а победите му в битките- за случайност.

В крайна сметка, минавайки през различни перипетии, двамата стигнали до Червения замък, където живел Червеният рицар и държал в плен Лионес. 
Червеният замък бил построен с помощта на черна магия. В него обитавали червенооки сенки, които изсмуквали душите на своите жертви.
Гарет и Линет без страх обаче влезли в замъка.
В тоз миг , обаче , Червеният рицар изпратил две сенки които нападнали рицаря и неговата дама.

Сенките първо атакували лейди Линет, като я съборили и разкъсали, преди сър Гарет да успее да реагира. Момъкът в крайна сметка надвил двата демона, но лейди Линет била тежко ранена. Напразно сър Гарет я викал по име- Линет била в безсъзнание и умирала.

Гарет , обаче не случайно бил син на кралица Моргоуз, веща в магическото изкуство. Той също поназнайвал нещо за вълшебствата и прилагайки своите знания и умения разбрал, че за да разруши магията на Сенките и да изцери Линет трябва да победи Червения рицар.
Червеният рицар , името на когото било Меноуар , обаче, се скрил в замъка си и Гарет дълго го търсил. Борейки се с ужасите в Червения замък Доброръкият рицар загубил много сили, състарил се. Угаснал огънят в очите му, скръб се натрупала в сърцето му. 
Когато в края на краищата се изправил пред Червения рицар , Гарет вече бил изгубил надежда, бил с изцедени сили и смятал, че лейди Линет е отдавна мъртва.
Въпреки това вдигнал меч и смело пристъпил напред.
Много песни са съчинени за тази битка. За това как се счупил мечът на Гарет и как рицарят Меноуар го пронизал в гърдите с меча си Тишина. Но в крайна сметка станало така, че Гарет, умирайки и с последни сили нанесъл на Меноуар смъртоносен удар и го лишил от живот завинаги.

В този момент магията на Червения замък рухнала.
Разпръснали се сенките, а слънцето изгряло. Замъкът започнал да се разпада.

Сър Гарет лежал на Тресящата се земя, която се гърчела в конвулсии поради разпадането на злата магия, използвана за издигането на замъка.

Тъй го намерили лейди Лионес и кралица Моргоуз. Оказало се , че Лионес и Линет са нейни придворни дами. Когато магията била развалена магьосницата усетила и пристигнала на място, използвайки своите вълшебства. Тя изцелила девойките, както и сър Гарет, като разкрила на своите дами неговия произход.

Лейди Линет преразгледала отношението си към сър Гарет и в крайна сметка любовта възтържествувала.

Френското прозвище на Гарет е Beaux-mains, Красивите ръце. Ако правилно си спомням, сенешалът Кей го нарича така заради големите му длани. Тенисън е преразказал тази история много приятно в стихове.