Постинг
04.06.2016 18:46 -
Централноамериканските култури и древните булгари
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 9240 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2017 20:20
Прочетен: 9240 Коментари: 13 Гласове:
8
Последна промяна: 15.02.2017 20:20
На пръв поглед заглавието би се сторило странно, особено за тия, които никога не са посещавали блога на Атил. Или не са надниквали в блогорола му тук...
Този път, преди да започна да цитирам средновековните автори от Волжка България сред които има и един наш представител, бивш посланик останал там на служба като държавен секретар, ще се обърна към едни европейски сведения от по-късно време...
А за да не се удивлява прекомерно читателя, когато се свързват заедно понятия като българи, скити и морето, като увод към темата може да се ползва тази публикация:
atil.blog.bg/history/2016/01/14/drevnite-bylgari-i-moreto-imal-li-e-flot-atila.1422421
Сведения за централноамериканските култури
АЦТЕКИТЕ били последно звено от веригата цивилизации, процъвтяващи в доколумбова Централна Америка. Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико). На такова място бил основан главният им град Теночтитлан.
Фрагменти от текста на книгата
"... Човешкият облик на Виракоча се разкрива и от една планинска легенда, според която той "бил много хитър и мъдър и се обявил за рожба на слънцето". Всички планински предания са единодушни, че неговото първо местожителство било на остров Титикака, след което той се отправил с флота от тръстикови лодки към южния бряг на езерото, където построил мегалитния град Тиауанко. Виракоча и неговите бели брадати спътници недвусмислено биват наричани митима - инкската дума за преселник, колонист. Те въвели отглеждането на култивирани растения и научили индианците как да ги засаждат по изкуствено напояваните тераси; показали им също как да строят каменни домове и да живеят в организирано общество със закон и порядък; запознали ги и с употребата на памучна тъкан, със слънцепоколонничеството и мегалитното каменоделство; изградили стъпаловидни пирамиди и издигнали монолитни статуи, за които казвали, че са в чест на предците на всяко подчинено от тях племе. ..."
(...)
"... Съгласно преданията Бочика, или Суа, бил пристигнал от изток. Източно от земите на чибчите, във Венесуела и съседните области, отново се натъкваме на спомени за странствуващия културен герой. Наричан с различни имена, като например Цума или Суме, и навсякъде му се признава, че е научил туземците на земеделие и други плодотворни дейности. Според една легенда той имал обичай да свиква хората около една висока скала, на чийто връх се качвал и оттам възвестявал своите наставления и закони. След като престоял известно време при местните жители, той отпътувал. В някои области легендата казва, че бил напуснал по своя воля, в други - че бил прогонен от своите твърдоглави и несговорчиви слушатели, на които им омръзнало да слушат съветите му. ..."
(...)
... Северно от Панама, в Мексико, по времето, когато испанците пристигнали, процъфтявала високоразвитата цивилизация на ацтеките. Подобно на инкската, и тяхната огромна военна империя била далеч по-голяма от Испания или която и да е друга тогавашна европейска държава. И все пак, след като Ернандо Кортес стъпва в Мексико през 1519 г., неговият малък отряд преминава необезпокояван от никого джунглата и стига чак до ацтекстата столица в затънтените планини, където испанците се разправят с могъщия император и подчиняват народа му със същата леснина, с която Писаро покорява инките няколко години по-късно. Това не било резултат нито от испанското военно превъзходство, нито от неумението на индианците, а чисто и просто се е дължало на настъпилото сред туземците религиозно заблуждение относно истинската същност на тия "завръщащи се" били и брадати чужденци. Навсякъде от Анауак в Тексас до границите на Юкатан ацтеките разказвали за белия брадат Кетцалкоатл, както инките разказвали за Виракоча. И още щом белите брадати испанци стъпили на мексиканския бряг, ацтеките ги взели за завръщащите се хора на Кетцалкоатл.
Монтесума II приветства Ернан Кортес
В своята "Карта Сугунда" от 1520 г. Кортес лично цитира речта, с която ацтекския император Монтесума се обръща към него, след като подчинените му помазали испанците с кръв от човешко жертвопривношение:
"От стари времена ни е известно от писанията, оставени от нашите предци, че нито аз, нито друг някой обитател на тази земя е кореняк тука - ние сме пришълци, дошли от далечни краища. Знаем също, че тук ни е довел вожд, комуто всички ние сме били подчинени, кийто сетне се е върнал в родината си, а след дълги години се явил отново с намерение да отведе хората си. Но те вече имали жени, построили си били домове и не пожелали нито да тръгнат с него, нито да го признаят за свой цар; затова той заминал обратно.
Ние винаги сме вярвали, че неговите потомци ще се върнат някой ден и ще обяват тази земя за своя, а нас - за свои васали. Съдейки по посоката, откъдето вие дойдохте - там, откъдето изгрява слънцето, и от това, което ми разказахте за вашия велик господар, който ви е изпратил, ние се уверихме без следа от съмнение, че той е нашият истински владетел, още повече че според думите ви нему е отдавна известно за нас. Ето защо можете да бъдете сигурни, че ние ще ви се подчиняваме, ще ви почитаме като наместник на великия господар и във всички подвластни на мен земи вие можете да се разпореждате, както пожелаете, заповедите ви ще бъдат изпълнявани и всичко ще бъде на вашите услуги. И тъй като вие се намирате в наследствените си владения и своя собствен дом, разположете се и си отдъхнете от дългото пътуване и битките, които сте водили по пътя". ..."
(...)
Извадки от книгата на Тур Хайрдал "Древният човек и океана".
Тук вече е време да се намесим... Какво страшно заблуждение...! Коствало живота и бъдещото развитие на тези централноамерикански култури, основани без съмнение от представители на древните булгари от Идел... Но в историята на човечеството подобни примери има доста. Инките и ацтеките взели испанците за същите тези древни булгари, без да знаят естествено, че в Европа по това време и в двете Българии - потомки на древен Идел, не само, че няма вече "Велик господар" но и двете са на ръба на съществуването си...
Двата древнобулгарски рода за които споменават в сборника "Джагфар тарихи" пристигнали в Централна Америка по т.нар. "южен маршрут" през Гибралтар, който през лятото е тих, слънчев и безпроблемен за пътуване. А корабите им били от типа на викингските пригодени и за морско и за речно плаване и освен с платна били снабдени и с гребла. Така че и безветрието не ги плашело.
Пристигнали там след поредната междуособица водени от "Велик господар" представител явно на една от петте царски династии потомки на Боян Имен син на Слънцето и Луната... Явно бил загубил поредната война за трона и повел подчинените си да търсят нови земи и ново щастие. Точно по това време били в ход човешките жертвоприношения в Идел с цел да измолят Тангра да спре нестихващите междуособици. Помазването с кръв по челото е запазено при българите и през 19 век, но след коленето на курбан-животно. За здраве и мир в къщата. Явно такава е била целта на помазването на испанците преди речта на Монтесума - за здраве и мир в държавата. Отивайки там по това време, те не познавали още колелото, защото не било изобретено а също и дъговидното каменно засводяване. Но всичко останало от древнобулгарската култура си е налице... Именно за тази култура и традиции става въпрос а не за някоя друга от към изгряващото слънце, от към Евразия.
Но да продължим по-нататък със сведенията и наблюденията от това място.
(...)
... Изглежда, Кетцалкоатл, пък и Виракоча, първоначално е било наследственно име или по-скоро титла на редуващи се наследствени царе-жреци, които се прекланяли пред върховен бог Слънце със същото название и твърдели, че произхождат от него. С течение на времето всички кетцалкоатли, подобно на всички виракочи, се претопили в едно-единствено историческо божество - бог и създател, културен герой с човешки облик и смъртен благодетел.
Името Кетцалкоатл е съставено и често се превежда свободно като "Перната змия" - кетцал(trogon splendens) е любимата птица на ацтеките, а коатл(змия) е свещения символ на светлината и божествено начало не само в Мексико, но и в Перу.
Катцалкоатл е върховният бог на ацтеките какъвто е Виракоча за инките. Ала както пише Бринтън, "мислите на ацтекския народ били съсредоточени не толкова върху бога Кетцалкоатл, тайнствения създател на видимия свят, колкото върху високопоставения жрец Кетцалкоатл от славния град Тулан(Тула), учителя на изкуствата, мъдрия законодател, благородния господар, умелия строител и милостив съдник".
(...)
... В същината си преданията за Кетцалкоатл са единодушни: той бил с бяла кожа, висок на ръст, с гъста брада, която според някои летописци била червеникава на цвят. Носел особена дреха, различна от облеклото на индианците, които го посрещнали; историкът Вейтия записал, че той бил "облечен в дълга бяла роба, изпъстрена с червени кръстове, а в ръката си държал жезъл". Придружен бил от зидари, зографи, астрономи и занаятчии; прокарвали пътища, цивилизовали туземците и така се придвижвали от едно място на друго, докато накрая изчезнал. ..."
От същата книга
Бринтън, и историкът Вейтия, които не са били запознати с древнобулгарската култура е нямало откъде да знаят за това:
Знак на алп-бика Туран, Уран( в късен вариант в евразийските култури - "богиня на Земята)
горе на тамгага - птици в народното изкуство
долу - змии
Повече сведения има тук:
"Нейната тамга, според легендата, била герб на държавата Туран, центърът на която се намирал на територията на Башкирия. А Кул Гали дава подробно обяснение на "Тамгата Чакчак" - знак №22 - : върху две змии - знак №23, - това са алпите Карга и Самар, се намира дървото на живота - знак №24 - - символ..." : atil.blog.bg/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342
Туран това е митична държава създадена от самата алп-бика(женски дух), която слязла от Небето за да създаде идеалната държава - образец за човечеството. Тъй като злите духове попречели на това, тя се върнала обратно а на тази територи(я по-късно бил образуван съюз на седем племена - Идел а династията на родоначалника на древните булгари излъчила петте династии: Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и Бесер!
Исторически сведения по въпроса тук:
"... Дори до 15 век старата култура била жива. В Мачу Пикчу(Стара планина) била построена резиденция на великия инка Пачо Кютек. През една нощ всичките му жители тайнственно изчезнали...:
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-tangra.883333
И тук:
"... В Италия и Гърция се съхранила традицията да се наричат българите и България - Тел, Тил(от "Идел"), Туле( от Идел и Дуло), при славяните - Тула, дулеби(от Дуло), при индийците Дели( столицата от Идел и синди-хинди от алп Синдиу). Освен това, късните афразийци( араби, евреи) наричат развалините на старите български селища - "тель"( от "Идель") а върху тях някои от тях издигнали и свои градове( Тел Авив например) а руснаците всички свои стари паметници ги именуват "идол"(също от "Идел"). :
atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-istori.884232
А що се отнася до българската волго-уралска държава, основана от сина на алпа Аудан - Джам-Иджик, след смъртта на този първи цар, злите духове внесли в нея духа на междуособиците и враждата.
Според преданията, Джам-Иджик живеел на река Ермен и затова го наричали Ерменлията. Той имал пет сина - Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и Бесер!
На тях той завещал да живеят дружно и да крепят единството на държавата. Но след смъртта на бащата, синовете се скарали заради красавицата Чулман, която била докарана по Кама в Идел от злите духове. Те се страхували от могъществото на Идел и така решили да внесат разкол.
Тези братя сложили началото на пет враждуващи помежду си и сменящи се във властта царски династии. Не случайно тази далечна епоха изпълнена с кървави междуособици останала в паметта на предците като времената на - "биш калпак" - "петте венеца(корони)" в смисъл на "петте династии".
С възцаряването на Буртас(683-633 г.пр.Хр.) от династията Сармат, междуособиците най-после стихнали. При него били отменени и човешките жертвоприношения а територията на Идел се простирала от Дунава до Балхаш(българското езеро).
От тук:
atil.blog.bg/history/2016/01/28/.884232
.....................
Главният си град кръстили на древната династия Дуло(Тула, Тулан), тъй като "Великият господар" имал ясна историческа и династична памет.
"Бялата роба с червени кръстове" явно е облеклото на жреца-цар, великият им господар, който довел хората си по тези земи. Някак си приличат и с преданията на китайците, които почти за всичко си имат "велики учители", които се появили отнякъде... В бяло се обличали върховните жреци а кръста е религиозен символ от първата Небесна вяра(тенгрианството) и е знак на Бащата на всички алпи от Второ поколение и "дядо" на Боян Имен, алп от трето поколение - родоначалника на древните българи. От него и династиите им имат "божествен произход".
Накрая да видим малко сведения и за маите.
(...)
През 1910 г. Баудич систематизира знанията на маите по аритметика, астрономия, земеделие и скотовъдство, а Спинден в статията си "Древните цивилизации на Мексико", излязла през 1922 г., дава смисъл на йероглифите, отнасящи се до дни и месеци, четирите посоки на света, годишните времена, главните им богове, Слънцето, Луната и петте планети, видими с просто око.
Съседи на ацтеките били маите, населявали тропическите равнини на полуостров Юкатан, който се вдава в Мексиканския залив. Когато Хуан де Грихихалва - година преди Кортес да дебаркира на брега на Мексиканския залив - се прехвърля от Куба в Юкатан, той бил приет от иначе войнствените индианци пак така почтително, както по-късно посрещнали Кортес и Писаро. Великата цивилизация на маите рухнала преди идването на испанците, но сред пръснатия народ още се пазели подробни предания относн опроизхода на културата, процъфтяла при техните предшественици. Говорело се за двама културни герои - Ицамна и Кукулкан; и двамата били брадати, макар да пристигнали по различно време и от противоположни посоки, отвеждайки дедите на маите в Юкатан.
За потомците на маите Бринтън казва: "Те не се смятали за коренни жители, а твърдели, че предшествениците им дошли на две вълни от далечни страни. Първата и най-многочислена група преселници пристигнала от изток или по-точно през океана, защото боговете били отворили дванайсет пътя през него; предвождал я митичния носител на цивилизация Ицамна. След това от запад дошла по-малобройната група на Кукул-кан. Първото събитие било наречено Голямото пришествие, а второто - Малкото пришествие... В лицето на древния водач Ицамна народът виждал своя ръководител, наставник и цивилизатор. Именно той дал имена на реките и областите в страната им; той станал първия жрец и научил хората какви обреди да извършват, за да угодят на боговете и да смирят гнева им; той бил покровител на лечители и гадатели и им открил тайните свойства на растенията...
Храмът на ягуарите. Представлява част от комплекса на главния стадион в Чичен Ица.
Пак Ицамна пръв изобретил знаците или буквите, с които маите написали своите многочисленни книги и които те издълбали в такова изобилие по камъка и дървото на своите градежи. Той също съставил календара им - по-съвършен даже от мексиканския, макар и да приличал по принцип на него. И така, за Ицамна, признат за управник, жрец и учител, несъмнено се говорело като за историческа личност, какъвто бива представен и от най-различни историци от съвсем близкото минало.
След Голямото пришествие настъпило Малкото.; вторият по важност митичен герой на ммаите е Кукулкан. Митът за него изобщо не е свързан с мита за Ицамна, вероятно е създаден по-късно и е не дотам национален... Туземците уверявали, казва Лас Касас, че в древни времена в страната дошли дванайсет чужденци, чийто вожд се наричал Кукулкан...(...) В народната памет Кукулкан бил познат като голям архитект и строител на пирамиди, който основал град Майяпан и повелил да се изградят важни постройки в Чичен Ица. Той учел хората да се въздържат от употреба на оръжие - дори при лов -и при неговото благотворно управление народът се радвал на мир, благоденствие и обилни реколти.
Самият факт, че жестоките и войнствени маи са съчинили такова миролюбиво учение, каквото се приписва на странстващия жрец-цар Кукулкан, е не по-малко учудващ от твърденията на голобрадите туземци, че този културен херой и спътниците му са се отличавали с гъсти бради, светла кожа и дълги роби(кафтани, халати..). Независимо от това хуманистичната му доктрина и културната му дейност съвпадат напълно с разказите за деянията на Кетцалкоатл. Нещо повече, ако според ацтекските предания Кетцалкоатл заминава на изток от Мексико, по посока на Юкатан, легендите на маите грласят, че Кукулкан пристига в Юкатан от запад, откъм Мексико; ето защо не е изключено да става дума за една и съща личност. Бринтън посочва, че една от хрониките на маите започва с конкретно цитиране на Тула и Ноноал - названия неотделими от преданията за Кетцалкоатл - и заключва: "По всичко изглежда, че Кукулкан е бил по произход божество на маите, един от техните божествени герои, митът за когото е толкова сходен с мита за Кетцалкоатл, че жреците на двата народа почнали да ги отъждествяват." На практика думата Кукулкан е чисто и просто превод на Кетцалкоатл. В езика на маите кукул означава птицата кетцал, а кан - змия.
Кладенецът на смъртта - главният жетвен водоем в Чичен Ица.
В крайна сметка белият брадат жрец-цар напуснал Юкатан както станало и в Мексико, и в Перу. Бринтън пише: "Той събрал вождовете и им обяснил своите закони. Измежду тях избрал приемник - член на стария и заможен род на Кокомите. След това според някои той се отправил на запад, в Мексико, или в някоя друга посока на слънчевия залез."
Преселникът, отправил се западно от Юкатан, неизбежно трябва да навлезе в земите на цендалите сред джунглите на Табаско и Чиапас в Мексико. Цендалската легенда за техния културен герой Вотан, пристигнал откъм Юкатан, била първоначално записана на цендалски език по разказа на представител на същото племе. Като се опира на този ръкопис, Бринтън съобщава: "Малко от известните нам героични митове дават възможност за по-невероятни догадки от този за Вотан... В някаква безкрайно далечна епоха Вотан пристигнал от изток. Изпратен бил от всевишния да подели между различните народи земята, която обитавали, и да дари всеки със собствен език. Страната, откъдето той дошъл, била наричана общо уалум уотан - страната на Вотан. Посланието му било специално адресирано до цендалите. До идването му те били невежи варвари без постоянни жилища. Той ги събрал да живеят в селища, научил ги как да отглеждат царевица и памук и измислил йероглифните знаци, които те почнали да дълбаят по стените на храмовете си. Говори се също, че с тия знаци той дори написал своята история. Той въвел граждански закони, по които да се води управлението, и им показал съответните обреди на религиозно преклонение... Но преди всичко те го помнели като изобретател на техния календар."
Известен бил и като градостроител, на него се приписвало създаването на Пеленке с големите каменни пирамиди , две от които съдържат погребални камери, подобни на древноегипетските. По-нататък цендалският текст гласи: "Съгласно една версия Вотан довел със себе си, а според други бил съпровождан от известен брой придружители или подчинени, които в мита се зоват цекил, тест облечени във фусти - нарицателно, дошло от техните дълги и диплести роби-кафтани. Тези негови съотечественици му помагали да разпространява цивилизацията... Когато настъпил часът на окончателното му заминаване от този свят, той не преминал през долината на смъртта като всички смъртни, а през една пещера проникнал в преизподнята и си пробил път до "корена на небесата".
(...)
От същата книга
В същност обликът на брадатите чужденци е живо предаден в реалистичното изкуство на олмеки, мочики и други много древни народи, основали различните централноамерикански цивилизации от Мексико до Перу. Да се пренебрегнат тези ранни свидетелства, аналозите и съвпаденията с културата на древните булгари от Евразия, които потвърждават устната и писмена история на хората, посрещнали испанците, е толкова неоправдано, колкото са неоправдани и опитите да се обясни високия ръст на прединските мумии с избирателно балсамиране, европеидната форма на черепа - изкуствена деформация от детството, червеникавите и руси коси с европейско напречно сечение на косъма - "с посмъртни изменения"...
Ние, които към днешна дата знаем за какво става дума благодарение на средновековните автори от Волжка България и на сътрудничеството с ентусиасти от Америка, виждаме, че горе в текста има безценни сведения, но има и смесване на митове и предания... Някои от тях са с произход от Евразия... Но е исторически факт разделението, което правят маите на Голямо пришествие и Малко пришествие. Ицамна е исторически герой от древнобулгарските древни преселениея в Централна Америка. Но и там бил идва рода с две различни имена - ИЩЯК И МАЙЯ, които не се заселили на едно място а дали началото на две сходни цивилизации - на маите и на ацтеките.
А Малкото пришествие също е исторически факт, макар че митовете се смесват във времето, тъй като и Малкото пришествие било от хора от същата културна общност от Евразия. Този факт е още по-малко известен а се отнася за пети век, и за преселението на скитски отломки от хунобългарската войска на Атила. По-скоро за тези скити и техните семейства , защото отпътуването става в края на 5-ти век. Тия от остатъците на Хунобългарската империя в Западна Европа, които не се покръстват и не се приобщават, не са желани по тези земи(спомнете си съдбата на аварските българи в земите на баварския крал ...). Но за този случай ще дам информация в коментарите към публикацията кат оначало а пълния текст в следващата публикация в блога.
До Новия континент достигат и викингите след 8-ми век добили смелост явно от стари и смътни предания, защото скитите вземат от тях кораби за заминаването си през 5-ти век. А за да тръгнат през океана те явно са имали някаква историческа памет за това какво има по-нататък...
Скити
Само че викингите достигат Америка по Северния, трудния маршрут...
А най-накрая линк към сведението за заминаването на булгарските родове в Централна Америка:
".... А в Америка потомците на българите-майя/от българското название на духа на слънцето Мая и рода- Май/, ацтеки/от названието на българския род Ищяк/ и инки/от названието названието на рода Еней/, също построили много градове, големи пирамиди, разпространили българския мит за Карга, донесъл на земята топлината и много български думи/индианското цилан-от българското джилан „змия”, индианското Куба-от българското Куба-Кума „жълт” и т. н. /..."
:
atil.blog.bg/history/2011/06/01/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.757221
Безплатна снимка от днешна Коста Рика
П.П. Много ценни сведения се съдържат в книгата на Милослав Стингъл "Съкровищата в градовете на маите", от която съм дал накои от снимките тук.
Основни източници: Тур Хейердал "Древният човек и океана",1983, изд. "Георги Бакалов" - Варна, Милослов Стингъл "Съкровищата в градовете на маите", Варна - 1972, ДТ, изд. Болгар иле, 1, 2,3 том, изд. Оренбург, 1993-7 г.
Край
Този път, преди да започна да цитирам средновековните автори от Волжка България сред които има и един наш представител, бивш посланик останал там на служба като държавен секретар, ще се обърна към едни европейски сведения от по-късно време...
А за да не се удивлява прекомерно читателя, когато се свързват заедно понятия като българи, скити и морето, като увод към темата може да се ползва тази публикация:
atil.blog.bg/history/2016/01/14/drevnite-bylgari-i-moreto-imal-li-e-flot-atila.1422421
Сведения за централноамериканските култури
АЦТЕКИТЕ били последно звено от веригата цивилизации, процъвтяващи в доколумбова Централна Америка. Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико). На такова място бил основан главният им град Теночтитлан.
Фрагменти от текста на книгата
"... Човешкият облик на Виракоча се разкрива и от една планинска легенда, според която той "бил много хитър и мъдър и се обявил за рожба на слънцето". Всички планински предания са единодушни, че неговото първо местожителство било на остров Титикака, след което той се отправил с флота от тръстикови лодки към южния бряг на езерото, където построил мегалитния град Тиауанко. Виракоча и неговите бели брадати спътници недвусмислено биват наричани митима - инкската дума за преселник, колонист. Те въвели отглеждането на култивирани растения и научили индианците как да ги засаждат по изкуствено напояваните тераси; показали им също как да строят каменни домове и да живеят в организирано общество със закон и порядък; запознали ги и с употребата на памучна тъкан, със слънцепоколонничеството и мегалитното каменоделство; изградили стъпаловидни пирамиди и издигнали монолитни статуи, за които казвали, че са в чест на предците на всяко подчинено от тях племе. ..."
(...)
"... Съгласно преданията Бочика, или Суа, бил пристигнал от изток. Източно от земите на чибчите, във Венесуела и съседните области, отново се натъкваме на спомени за странствуващия културен герой. Наричан с различни имена, като например Цума или Суме, и навсякъде му се признава, че е научил туземците на земеделие и други плодотворни дейности. Според една легенда той имал обичай да свиква хората около една висока скала, на чийто връх се качвал и оттам възвестявал своите наставления и закони. След като престоял известно време при местните жители, той отпътувал. В някои области легендата казва, че бил напуснал по своя воля, в други - че бил прогонен от своите твърдоглави и несговорчиви слушатели, на които им омръзнало да слушат съветите му. ..."
(...)
... Северно от Панама, в Мексико, по времето, когато испанците пристигнали, процъфтявала високоразвитата цивилизация на ацтеките. Подобно на инкската, и тяхната огромна военна империя била далеч по-голяма от Испания или която и да е друга тогавашна европейска държава. И все пак, след като Ернандо Кортес стъпва в Мексико през 1519 г., неговият малък отряд преминава необезпокояван от никого джунглата и стига чак до ацтекстата столица в затънтените планини, където испанците се разправят с могъщия император и подчиняват народа му със същата леснина, с която Писаро покорява инките няколко години по-късно. Това не било резултат нито от испанското военно превъзходство, нито от неумението на индианците, а чисто и просто се е дължало на настъпилото сред туземците религиозно заблуждение относно истинската същност на тия "завръщащи се" били и брадати чужденци. Навсякъде от Анауак в Тексас до границите на Юкатан ацтеките разказвали за белия брадат Кетцалкоатл, както инките разказвали за Виракоча. И още щом белите брадати испанци стъпили на мексиканския бряг, ацтеките ги взели за завръщащите се хора на Кетцалкоатл.
Монтесума II приветства Ернан Кортес
В своята "Карта Сугунда" от 1520 г. Кортес лично цитира речта, с която ацтекския император Монтесума се обръща към него, след като подчинените му помазали испанците с кръв от човешко жертвопривношение:
"От стари времена ни е известно от писанията, оставени от нашите предци, че нито аз, нито друг някой обитател на тази земя е кореняк тука - ние сме пришълци, дошли от далечни краища. Знаем също, че тук ни е довел вожд, комуто всички ние сме били подчинени, кийто сетне се е върнал в родината си, а след дълги години се явил отново с намерение да отведе хората си. Но те вече имали жени, построили си били домове и не пожелали нито да тръгнат с него, нито да го признаят за свой цар; затова той заминал обратно.
Ние винаги сме вярвали, че неговите потомци ще се върнат някой ден и ще обяват тази земя за своя, а нас - за свои васали. Съдейки по посоката, откъдето вие дойдохте - там, откъдето изгрява слънцето, и от това, което ми разказахте за вашия велик господар, който ви е изпратил, ние се уверихме без следа от съмнение, че той е нашият истински владетел, още повече че според думите ви нему е отдавна известно за нас. Ето защо можете да бъдете сигурни, че ние ще ви се подчиняваме, ще ви почитаме като наместник на великия господар и във всички подвластни на мен земи вие можете да се разпореждате, както пожелаете, заповедите ви ще бъдат изпълнявани и всичко ще бъде на вашите услуги. И тъй като вие се намирате в наследствените си владения и своя собствен дом, разположете се и си отдъхнете от дългото пътуване и битките, които сте водили по пътя". ..."
(...)
Извадки от книгата на Тур Хайрдал "Древният човек и океана".
Тук вече е време да се намесим... Какво страшно заблуждение...! Коствало живота и бъдещото развитие на тези централноамерикански култури, основани без съмнение от представители на древните булгари от Идел... Но в историята на човечеството подобни примери има доста. Инките и ацтеките взели испанците за същите тези древни булгари, без да знаят естествено, че в Европа по това време и в двете Българии - потомки на древен Идел, не само, че няма вече "Велик господар" но и двете са на ръба на съществуването си...
Двата древнобулгарски рода за които споменават в сборника "Джагфар тарихи" пристигнали в Централна Америка по т.нар. "южен маршрут" през Гибралтар, който през лятото е тих, слънчев и безпроблемен за пътуване. А корабите им били от типа на викингските пригодени и за морско и за речно плаване и освен с платна били снабдени и с гребла. Така че и безветрието не ги плашело.
Пристигнали там след поредната междуособица водени от "Велик господар" представител явно на една от петте царски династии потомки на Боян Имен син на Слънцето и Луната... Явно бил загубил поредната война за трона и повел подчинените си да търсят нови земи и ново щастие. Точно по това време били в ход човешките жертвоприношения в Идел с цел да измолят Тангра да спре нестихващите междуособици. Помазването с кръв по челото е запазено при българите и през 19 век, но след коленето на курбан-животно. За здраве и мир в къщата. Явно такава е била целта на помазването на испанците преди речта на Монтесума - за здраве и мир в държавата. Отивайки там по това време, те не познавали още колелото, защото не било изобретено а също и дъговидното каменно засводяване. Но всичко останало от древнобулгарската култура си е налице... Именно за тази култура и традиции става въпрос а не за някоя друга от към изгряващото слънце, от към Евразия.
Но да продължим по-нататък със сведенията и наблюденията от това място.
(...)
... Изглежда, Кетцалкоатл, пък и Виракоча, първоначално е било наследственно име или по-скоро титла на редуващи се наследствени царе-жреци, които се прекланяли пред върховен бог Слънце със същото название и твърдели, че произхождат от него. С течение на времето всички кетцалкоатли, подобно на всички виракочи, се претопили в едно-единствено историческо божество - бог и създател, културен герой с човешки облик и смъртен благодетел.
Името Кетцалкоатл е съставено и често се превежда свободно като "Перната змия" - кетцал(trogon splendens) е любимата птица на ацтеките, а коатл(змия) е свещения символ на светлината и божествено начало не само в Мексико, но и в Перу.
Катцалкоатл е върховният бог на ацтеките какъвто е Виракоча за инките. Ала както пише Бринтън, "мислите на ацтекския народ били съсредоточени не толкова върху бога Кетцалкоатл, тайнствения създател на видимия свят, колкото върху високопоставения жрец Кетцалкоатл от славния град Тулан(Тула), учителя на изкуствата, мъдрия законодател, благородния господар, умелия строител и милостив съдник".
(...)
... В същината си преданията за Кетцалкоатл са единодушни: той бил с бяла кожа, висок на ръст, с гъста брада, която според някои летописци била червеникава на цвят. Носел особена дреха, различна от облеклото на индианците, които го посрещнали; историкът Вейтия записал, че той бил "облечен в дълга бяла роба, изпъстрена с червени кръстове, а в ръката си държал жезъл". Придружен бил от зидари, зографи, астрономи и занаятчии; прокарвали пътища, цивилизовали туземците и така се придвижвали от едно място на друго, докато накрая изчезнал. ..."
От същата книга
Бринтън, и историкът Вейтия, които не са били запознати с древнобулгарската култура е нямало откъде да знаят за това:
Знак на алп-бика Туран, Уран( в късен вариант в евразийските култури - "богиня на Земята)
горе на тамгага - птици в народното изкуство
долу - змии
Повече сведения има тук:
"Нейната тамга, според легендата, била герб на държавата Туран, центърът на която се намирал на територията на Башкирия. А Кул Гали дава подробно обяснение на "Тамгата Чакчак" - знак №22 - : върху две змии - знак №23, - това са алпите Карга и Самар, се намира дървото на живота - знак №24 - - символ..." : atil.blog.bg/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342
Туран това е митична държава създадена от самата алп-бика(женски дух), която слязла от Небето за да създаде идеалната държава - образец за човечеството. Тъй като злите духове попречели на това, тя се върнала обратно а на тази територи(я по-късно бил образуван съюз на седем племена - Идел а династията на родоначалника на древните булгари излъчила петте династии: Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и Бесер!
Исторически сведения по въпроса тук:
"... Дори до 15 век старата култура била жива. В Мачу Пикчу(Стара планина) била построена резиденция на великия инка Пачо Кютек. През една нощ всичките му жители тайнственно изчезнали...:
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-tangra.883333
И тук:
"... В Италия и Гърция се съхранила традицията да се наричат българите и България - Тел, Тил(от "Идел"), Туле( от Идел и Дуло), при славяните - Тула, дулеби(от Дуло), при индийците Дели( столицата от Идел и синди-хинди от алп Синдиу). Освен това, късните афразийци( араби, евреи) наричат развалините на старите български селища - "тель"( от "Идель") а върху тях някои от тях издигнали и свои градове( Тел Авив например) а руснаците всички свои стари паметници ги именуват "идол"(също от "Идел"). :
atil.blog.bg/history/2012/01/17/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-istori.884232
А що се отнася до българската волго-уралска държава, основана от сина на алпа Аудан - Джам-Иджик, след смъртта на този първи цар, злите духове внесли в нея духа на междуособиците и враждата.
Според преданията, Джам-Иджик живеел на река Ермен и затова го наричали Ерменлията. Той имал пет сина - Буртас, Булгар, Алан, Чермиш-Сармат и Бесер!
На тях той завещал да живеят дружно и да крепят единството на държавата. Но след смъртта на бащата, синовете се скарали заради красавицата Чулман, която била докарана по Кама в Идел от злите духове. Те се страхували от могъществото на Идел и така решили да внесат разкол.
Тези братя сложили началото на пет враждуващи помежду си и сменящи се във властта царски династии. Не случайно тази далечна епоха изпълнена с кървави междуособици останала в паметта на предците като времената на - "биш калпак" - "петте венеца(корони)" в смисъл на "петте династии".
С възцаряването на Буртас(683-633 г.пр.Хр.) от династията Сармат, междуособиците най-после стихнали. При него били отменени и човешките жертвоприношения а територията на Идел се простирала от Дунава до Балхаш(българското езеро).
От тук:
atil.blog.bg/history/2016/01/28/.884232
.....................
Главният си град кръстили на древната династия Дуло(Тула, Тулан), тъй като "Великият господар" имал ясна историческа и династична памет.
"Бялата роба с червени кръстове" явно е облеклото на жреца-цар, великият им господар, който довел хората си по тези земи. Някак си приличат и с преданията на китайците, които почти за всичко си имат "велики учители", които се появили отнякъде... В бяло се обличали върховните жреци а кръста е религиозен символ от първата Небесна вяра(тенгрианството) и е знак на Бащата на всички алпи от Второ поколение и "дядо" на Боян Имен, алп от трето поколение - родоначалника на древните българи. От него и династиите им имат "божествен произход".
Накрая да видим малко сведения и за маите.
(...)
През 1910 г. Баудич систематизира знанията на маите по аритметика, астрономия, земеделие и скотовъдство, а Спинден в статията си "Древните цивилизации на Мексико", излязла през 1922 г., дава смисъл на йероглифите, отнасящи се до дни и месеци, четирите посоки на света, годишните времена, главните им богове, Слънцето, Луната и петте планети, видими с просто око.
Съседи на ацтеките били маите, населявали тропическите равнини на полуостров Юкатан, който се вдава в Мексиканския залив. Когато Хуан де Грихихалва - година преди Кортес да дебаркира на брега на Мексиканския залив - се прехвърля от Куба в Юкатан, той бил приет от иначе войнствените индианци пак така почтително, както по-късно посрещнали Кортес и Писаро. Великата цивилизация на маите рухнала преди идването на испанците, но сред пръснатия народ още се пазели подробни предания относн опроизхода на културата, процъфтяла при техните предшественици. Говорело се за двама културни герои - Ицамна и Кукулкан; и двамата били брадати, макар да пристигнали по различно време и от противоположни посоки, отвеждайки дедите на маите в Юкатан.
За потомците на маите Бринтън казва: "Те не се смятали за коренни жители, а твърдели, че предшествениците им дошли на две вълни от далечни страни. Първата и най-многочислена група преселници пристигнала от изток или по-точно през океана, защото боговете били отворили дванайсет пътя през него; предвождал я митичния носител на цивилизация Ицамна. След това от запад дошла по-малобройната група на Кукул-кан. Първото събитие било наречено Голямото пришествие, а второто - Малкото пришествие... В лицето на древния водач Ицамна народът виждал своя ръководител, наставник и цивилизатор. Именно той дал имена на реките и областите в страната им; той станал първия жрец и научил хората какви обреди да извършват, за да угодят на боговете и да смирят гнева им; той бил покровител на лечители и гадатели и им открил тайните свойства на растенията...
Храмът на ягуарите. Представлява част от комплекса на главния стадион в Чичен Ица.
Пак Ицамна пръв изобретил знаците или буквите, с които маите написали своите многочисленни книги и които те издълбали в такова изобилие по камъка и дървото на своите градежи. Той също съставил календара им - по-съвършен даже от мексиканския, макар и да приличал по принцип на него. И така, за Ицамна, признат за управник, жрец и учител, несъмнено се говорело като за историческа личност, какъвто бива представен и от най-различни историци от съвсем близкото минало.
След Голямото пришествие настъпило Малкото.; вторият по важност митичен герой на ммаите е Кукулкан. Митът за него изобщо не е свързан с мита за Ицамна, вероятно е създаден по-късно и е не дотам национален... Туземците уверявали, казва Лас Касас, че в древни времена в страната дошли дванайсет чужденци, чийто вожд се наричал Кукулкан...(...) В народната памет Кукулкан бил познат като голям архитект и строител на пирамиди, който основал град Майяпан и повелил да се изградят важни постройки в Чичен Ица. Той учел хората да се въздържат от употреба на оръжие - дори при лов -и при неговото благотворно управление народът се радвал на мир, благоденствие и обилни реколти.
Самият факт, че жестоките и войнствени маи са съчинили такова миролюбиво учение, каквото се приписва на странстващия жрец-цар Кукулкан, е не по-малко учудващ от твърденията на голобрадите туземци, че този културен херой и спътниците му са се отличавали с гъсти бради, светла кожа и дълги роби(кафтани, халати..). Независимо от това хуманистичната му доктрина и културната му дейност съвпадат напълно с разказите за деянията на Кетцалкоатл. Нещо повече, ако според ацтекските предания Кетцалкоатл заминава на изток от Мексико, по посока на Юкатан, легендите на маите грласят, че Кукулкан пристига в Юкатан от запад, откъм Мексико; ето защо не е изключено да става дума за една и съща личност. Бринтън посочва, че една от хрониките на маите започва с конкретно цитиране на Тула и Ноноал - названия неотделими от преданията за Кетцалкоатл - и заключва: "По всичко изглежда, че Кукулкан е бил по произход божество на маите, един от техните божествени герои, митът за когото е толкова сходен с мита за Кетцалкоатл, че жреците на двата народа почнали да ги отъждествяват." На практика думата Кукулкан е чисто и просто превод на Кетцалкоатл. В езика на маите кукул означава птицата кетцал, а кан - змия.
Кладенецът на смъртта - главният жетвен водоем в Чичен Ица.
В крайна сметка белият брадат жрец-цар напуснал Юкатан както станало и в Мексико, и в Перу. Бринтън пише: "Той събрал вождовете и им обяснил своите закони. Измежду тях избрал приемник - член на стария и заможен род на Кокомите. След това според някои той се отправил на запад, в Мексико, или в някоя друга посока на слънчевия залез."
Преселникът, отправил се западно от Юкатан, неизбежно трябва да навлезе в земите на цендалите сред джунглите на Табаско и Чиапас в Мексико. Цендалската легенда за техния културен герой Вотан, пристигнал откъм Юкатан, била първоначално записана на цендалски език по разказа на представител на същото племе. Като се опира на този ръкопис, Бринтън съобщава: "Малко от известните нам героични митове дават възможност за по-невероятни догадки от този за Вотан... В някаква безкрайно далечна епоха Вотан пристигнал от изток. Изпратен бил от всевишния да подели между различните народи земята, която обитавали, и да дари всеки със собствен език. Страната, откъдето той дошъл, била наричана общо уалум уотан - страната на Вотан. Посланието му било специално адресирано до цендалите. До идването му те били невежи варвари без постоянни жилища. Той ги събрал да живеят в селища, научил ги как да отглеждат царевица и памук и измислил йероглифните знаци, които те почнали да дълбаят по стените на храмовете си. Говори се също, че с тия знаци той дори написал своята история. Той въвел граждански закони, по които да се води управлението, и им показал съответните обреди на религиозно преклонение... Но преди всичко те го помнели като изобретател на техния календар."
Известен бил и като градостроител, на него се приписвало създаването на Пеленке с големите каменни пирамиди , две от които съдържат погребални камери, подобни на древноегипетските. По-нататък цендалският текст гласи: "Съгласно една версия Вотан довел със себе си, а според други бил съпровождан от известен брой придружители или подчинени, които в мита се зоват цекил, тест облечени във фусти - нарицателно, дошло от техните дълги и диплести роби-кафтани. Тези негови съотечественици му помагали да разпространява цивилизацията... Когато настъпил часът на окончателното му заминаване от този свят, той не преминал през долината на смъртта като всички смъртни, а през една пещера проникнал в преизподнята и си пробил път до "корена на небесата".
(...)
От същата книга
В същност обликът на брадатите чужденци е живо предаден в реалистичното изкуство на олмеки, мочики и други много древни народи, основали различните централноамерикански цивилизации от Мексико до Перу. Да се пренебрегнат тези ранни свидетелства, аналозите и съвпаденията с културата на древните булгари от Евразия, които потвърждават устната и писмена история на хората, посрещнали испанците, е толкова неоправдано, колкото са неоправдани и опитите да се обясни високия ръст на прединските мумии с избирателно балсамиране, европеидната форма на черепа - изкуствена деформация от детството, червеникавите и руси коси с европейско напречно сечение на косъма - "с посмъртни изменения"...
Ние, които към днешна дата знаем за какво става дума благодарение на средновековните автори от Волжка България и на сътрудничеството с ентусиасти от Америка, виждаме, че горе в текста има безценни сведения, но има и смесване на митове и предания... Някои от тях са с произход от Евразия... Но е исторически факт разделението, което правят маите на Голямо пришествие и Малко пришествие. Ицамна е исторически герой от древнобулгарските древни преселениея в Централна Америка. Но и там бил идва рода с две различни имена - ИЩЯК И МАЙЯ, които не се заселили на едно място а дали началото на две сходни цивилизации - на маите и на ацтеките.
А Малкото пришествие също е исторически факт, макар че митовете се смесват във времето, тъй като и Малкото пришествие било от хора от същата културна общност от Евразия. Този факт е още по-малко известен а се отнася за пети век, и за преселението на скитски отломки от хунобългарската войска на Атила. По-скоро за тези скити и техните семейства , защото отпътуването става в края на 5-ти век. Тия от остатъците на Хунобългарската империя в Западна Европа, които не се покръстват и не се приобщават, не са желани по тези земи(спомнете си съдбата на аварските българи в земите на баварския крал ...). Но за този случай ще дам информация в коментарите към публикацията кат оначало а пълния текст в следващата публикация в блога.
До Новия континент достигат и викингите след 8-ми век добили смелост явно от стари и смътни предания, защото скитите вземат от тях кораби за заминаването си през 5-ти век. А за да тръгнат през океана те явно са имали някаква историческа памет за това какво има по-нататък...
Скити
Само че викингите достигат Америка по Северния, трудния маршрут...
А най-накрая линк към сведението за заминаването на булгарските родове в Централна Америка:
".... А в Америка потомците на българите-майя/от българското название на духа на слънцето Мая и рода- Май/, ацтеки/от названието на българския род Ищяк/ и инки/от названието названието на рода Еней/, също построили много градове, големи пирамиди, разпространили българския мит за Карга, донесъл на земята топлината и много български думи/индианското цилан-от българското джилан „змия”, индианското Куба-от българското Куба-Кума „жълт” и т. н. /..."
:
atil.blog.bg/history/2011/06/01/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.757221
Безплатна снимка от днешна Коста Рика
П.П. Много ценни сведения се съдържат в книгата на Милослав Стингъл "Съкровищата в градовете на маите", от която съм дал накои от снимките тук.
Основни източници: Тур Хейердал "Древният човек и океана",1983, изд. "Георги Бакалов" - Варна, Милослов Стингъл "Съкровищата в градовете на маите", Варна - 1972, ДТ, изд. Болгар иле, 1, 2,3 том, изд. Оренбург, 1993-7 г.
Край
Древните българи - първите заселници на ...
Археолози откриха тунел в пирамидата на ...
КОНКИСТАДОРИ - Кофман
Археолози откриха тунел в пирамидата на ...
КОНКИСТАДОРИ - Кофман
Животновъдството при капанците(от края н...
Последните години на княз Борис I
Браво,Борисов!! доживяхме...
Последните години на княз Борис I
Браво,Борисов!! доживяхме...
Следващ постинг
Предишен постинг
Георги Костадинов
Е ТОВА КАКТО И ДА ГО ДЪВЧА НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА
Харесвам · Отговор · 12 мин.
Валентин Иванов
Централноамериканските култури имат връзка с тези от същия тип в Евразия. защото са основани от хора от едно и също място. Не извънземни от една и съща ппланета а от древен Идел, наречен от гърците и Стара Велика България. Нито я е основал нея Кубрат, нито се е разпаднала след смъртта му.
Цитира се един труд на Тур Хейардал, той пък цитира местни историци и един американец .
За нас най-важното е че се потвърждава това, което е написано в сборника "Джагфар тарихи", който го отричат гузните историци и патологичните глупаци у нас .
Освен това има много линкове там. От тях се получава някаква база също. За предъвкване и преглътване.
цитирайЕ ТОВА КАКТО И ДА ГО ДЪВЧА НЕ МОГА ДА ПРЕГЛЪТНА
Харесвам · Отговор · 12 мин.
Валентин Иванов
Централноамериканските култури имат връзка с тези от същия тип в Евразия. защото са основани от хора от едно и също място. Не извънземни от една и съща ппланета а от древен Идел, наречен от гърците и Стара Велика България. Нито я е основал нея Кубрат, нито се е разпаднала след смъртта му.
Цитира се един труд на Тур Хейардал, той пък цитира местни историци и един американец .
За нас най-важното е че се потвърждава това, което е написано в сборника "Джагфар тарихи", който го отричат гузните историци и патологичните глупаци у нас .
Освен това има много линкове там. От тях се получава някаква база също. За предъвкване и преглътване.
А сега за сведението за "Малкото пришествие" в Юкатан, което се оказа че било през 5 век и то от скити отпаднали от хунобългарските войски след изтеглянето на основните части на изток...
Това сведение стана известно благодарение на моя приятел Емил Коларов, който каза следното:
"В книгите на Тур Хейердал има събрана доста информация по въпроса, новото в този материал е, че заедно с викингите, за които той пише, са идвали и скити-хунобългари. А тази легенда ми я изпрати един познат от интернет - Мигел Лахункен, който живее в Щатите. Бях се свързал с него, защото ме заинтригува точно тази негова публикация, на която попаднах случайно. Казваше ми, че потомък на емигранти - баща му бил от Коцумел в Мексико, а майка му - от народа на секелите в румънска Трансилвания. А за скитите може да се добавят още неща. Например една от любопитните аналогии е скитската церемония за пречистване в "палатка за изпотяване" (нещо като сауна, но с ритуална цел), описана още от Херодот, която в Америка е запазена и до днес. При сиуксите (лакота) тя се нарича "инипи", а в Мексико - "темаскал" (аз самият съм участвувал в такова нещо :) ). В "Чулман Толгау" се казваше, че българското название на "палатката за изпотяване" било "тирма" (в "Джагфар Тарихы" - "тирме") - мисля си, че оттам може да е дошла руската дума "тюрьма" - вероятно първоначално на майтап или като метафора, означаваща тясно и задушно място... Има също паралели и в Южна Америка. Така Жак Мейо също привежда доста материали в неговата книга "Викингската империя на Тиахуанако", напр. имена, титли, названия и пр., които не могат да се обяснят от туземните езици, но и той търси предимно германо-скандинавски етимологии. "Кон-Тики" например обясняваше със скандинавската титла konr - "крал, владетел", а на мен ми звучи почти като хунобългарското "канар-тикин" .
цитирайТова сведение стана известно благодарение на моя приятел Емил Коларов, който каза следното:
"В книгите на Тур Хейердал има събрана доста информация по въпроса, новото в този материал е, че заедно с викингите, за които той пише, са идвали и скити-хунобългари. А тази легенда ми я изпрати един познат от интернет - Мигел Лахункен, който живее в Щатите. Бях се свързал с него, защото ме заинтригува точно тази негова публикация, на която попаднах случайно. Казваше ми, че потомък на емигранти - баща му бил от Коцумел в Мексико, а майка му - от народа на секелите в румънска Трансилвания. А за скитите може да се добавят още неща. Например една от любопитните аналогии е скитската церемония за пречистване в "палатка за изпотяване" (нещо като сауна, но с ритуална цел), описана още от Херодот, която в Америка е запазена и до днес. При сиуксите (лакота) тя се нарича "инипи", а в Мексико - "темаскал" (аз самият съм участвувал в такова нещо :) ). В "Чулман Толгау" се казваше, че българското название на "палатката за изпотяване" било "тирма" (в "Джагфар Тарихы" - "тирме") - мисля си, че оттам може да е дошла руската дума "тюрьма" - вероятно първоначално на майтап или като метафора, означаваща тясно и задушно място... Има също паралели и в Южна Америка. Така Жак Мейо също привежда доста материали в неговата книга "Викингската империя на Тиахуанако", напр. имена, титли, названия и пр., които не могат да се обяснят от туземните езици, но и той търси предимно германо-скандинавски етимологии. "Кон-Тики" например обясняваше със скандинавската титла konr - "крал, владетел", а на мен ми звучи почти като хунобългарското "канар-тикин" .
Продължение:
(в "Джагфар Тарихы" се казваше, че в някои диалекти "кана" се произнасяло и като "канар"; "тикин" или тегин е тюркската дума за "принц" - и при мапуче "токи" се нарича военният вожд и т.н.). "Тиахуанако" впрочем не е оригиналното название на града, а дадено от инките по-късно - твърди се, че първоначално се е наричал "Тайпи Кала" ("камък в средата" на езика аймара), но това пък доста ми напомня тюркското Тепе-Кала (или Тепе-Кале - :крепост на планината/хълма" - има място с такова име в Тюркмения с руини на древен хорезмийски град). Любопитно е, че при именно при мапучите, които всъщност са най-далеч на юг (в Чили и Аржентина), като че ли се срещат най-близки паралели по шевиците и носиите с българските (виждах някъде и снимка на техен традиционен воински костюм с маска, който доста наподобява кукерите).
цитирай(в "Джагфар Тарихы" се казваше, че в някои диалекти "кана" се произнасяло и като "канар"; "тикин" или тегин е тюркската дума за "принц" - и при мапуче "токи" се нарича военният вожд и т.н.). "Тиахуанако" впрочем не е оригиналното название на града, а дадено от инките по-късно - твърди се, че първоначално се е наричал "Тайпи Кала" ("камък в средата" на езика аймара), но това пък доста ми напомня тюркското Тепе-Кала (или Тепе-Кале - :крепост на планината/хълма" - има място с такова име в Тюркмения с руини на древен хорезмийски град). Любопитно е, че при именно при мапучите, които всъщност са най-далеч на юг (в Чили и Аржентина), като че ли се срещат най-близки паралели по шевиците и носиите с българските (виждах някъде и снимка на техен традиционен воински костюм с маска, който доста наподобява кукерите).
Скитите в Америка
31 май 2016 г. в 05:57
(по Мигел Лахункен)
Има една фолклорна песен за скитите, които идват в Нова Англия:
In the year four hundred eighteen we did take a trip
Chased by Patrick and his goons we took some Viking ships
Far across Atlantic Sea we came to Vineland shore,
And built our homes, and left our bones, with all the jewels we wore.
I am Mike O'Dan the Snake Man and I come from Ireland.
This land you call New England we used to call our home.
We left our magic trees and runes within our catacombs.
We left all our great wisdom here to help you find your will.
We left our stones at Sharon Springs and down at Mystery Hill.
I am Mike O'Dan the Snake Man and I come from Ireland.
------------------------------------------------------------------------------------------------
„В година 418 ние тръгнахме на път,
преследвани от Патрик и неговата банда, качихме се на викингски кораби.
През Атлантическото Море стигнахме до брега на Винланд
и построихме къщите си, и оставихме костите си с всички скъпоценности, които носехме.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия.
Земята, която вие наричате Нова Англия, ние наричахме свой дом.
Ние оставихме своите магически дървета и руни в нашите катакомби.
Оставихме цялата си велика мъдрост тук, за да ви помогнем да откриете своята воля.
Оставихме нашите камъни в Шарън Спрингс и долу при Мистери Хил.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
[Винланд – „Страна на Виното” – викингско название на Америка – бел.прев.]
цитирай31 май 2016 г. в 05:57
(по Мигел Лахункен)
Има една фолклорна песен за скитите, които идват в Нова Англия:
In the year four hundred eighteen we did take a trip
Chased by Patrick and his goons we took some Viking ships
Far across Atlantic Sea we came to Vineland shore,
And built our homes, and left our bones, with all the jewels we wore.
I am Mike O'Dan the Snake Man and I come from Ireland.
This land you call New England we used to call our home.
We left our magic trees and runes within our catacombs.
We left all our great wisdom here to help you find your will.
We left our stones at Sharon Springs and down at Mystery Hill.
I am Mike O'Dan the Snake Man and I come from Ireland.
------------------------------------------------------------------------------------------------
„В година 418 ние тръгнахме на път,
преследвани от Патрик и неговата банда, качихме се на викингски кораби.
През Атлантическото Море стигнахме до брега на Винланд
и построихме къщите си, и оставихме костите си с всички скъпоценности, които носехме.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия.
Земята, която вие наричате Нова Англия, ние наричахме свой дом.
Ние оставихме своите магически дървета и руни в нашите катакомби.
Оставихме цялата си велика мъдрост тук, за да ви помогнем да откриете своята воля.
Оставихме нашите камъни в Шарън Спрингс и долу при Мистери Хил.
Аз съм Майк О’Дан, Човека-Змия, и идвам от Ирландия”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
[Винланд – „Страна на Виното” – викингско название на Америка – бел.прев.]
Това се основава на археологически и исторически факти. В началото на V век настъпила една малка ледена епоха, която прогонила варварските племена от Централна Азия към Европа. Хуните дошли в Европа и са могли да завладеят Рим, но папата ги разубедил. Вестготите завладяли Западна Европа, а остроготите покорили Иберия (съвременните Испания и Португалия). А скитите отишли в Скандинавия и оттам взели викингски кораби за Ирландия. Те превзели Ирландия и цар Одан [бълг. „Аудан”, герм. "Вотан" – бел.прев.] властвувал там. Той се нарекъл по името на Один, който, както разказва легендата, се обесил, открил руните и възкръснал. Езическите скитски шамани, били наричани „змии” [бълг. „колобри”, „келбири” или „змейове” – от лат. coluber – „змия” – бел.прев.], защото се разказвало, че били безсмъртни и можели да олющват телата си както змията олющва кожите си, прехвърляйки се от тяло в тяло навсякъде в пространството и времето.
(...)
Св. Патрик, чието съществуване може да се докаже от неговия френски произход, събрал някои ирландци от своите новопокръстени, за да прогони скитите. Така възникнала легендата за св. Патрик, който прогонил всички змии от Ирландия. Скитите се качили на викингските кораби, които били взели от Скандинавия, прекосили Атлантика до Нова Англия и оставили своите каменни руини край Мистери Хил и Шарън Спрингс в Ню Хемпшир. Там те оставили своите „магически дървета” с идентични форми и надписи като тези, открити в Източна Европа.
Съществувало е едно абенакско племе, което имало за тотем Змията. Когато цар Одан дошъл от Ирландия през Атлантическия океан, откъдето тръгнал със своите хора през 418 година, техният тотем бил змията. Той и хората му си взели жени от индианците абенаки и от тях произлязло племето на змийския тотем. Така приказният народ на митичния змийски тотем на абенаките, за който се казва, че е произлязъл от първите викинги, които стигнали до Северна Америка, всъщност били потомци на Одан и неговите хора, които избягали от Ирландия, след като били прогонени от св. Патрик и неговата банда. Цар Одан и хората му не били ирландци – те били скити и тяхната родина била много по-далеч на изток – в Скития.
цитирай(...)
Св. Патрик, чието съществуване може да се докаже от неговия френски произход, събрал някои ирландци от своите новопокръстени, за да прогони скитите. Така възникнала легендата за св. Патрик, който прогонил всички змии от Ирландия. Скитите се качили на викингските кораби, които били взели от Скандинавия, прекосили Атлантика до Нова Англия и оставили своите каменни руини край Мистери Хил и Шарън Спрингс в Ню Хемпшир. Там те оставили своите „магически дървета” с идентични форми и надписи като тези, открити в Източна Европа.
Съществувало е едно абенакско племе, което имало за тотем Змията. Когато цар Одан дошъл от Ирландия през Атлантическия океан, откъдето тръгнал със своите хора през 418 година, техният тотем бил змията. Той и хората му си взели жени от индианците абенаки и от тях произлязло племето на змийския тотем. Така приказният народ на митичния змийски тотем на абенаките, за който се казва, че е произлязъл от първите викинги, които стигнали до Северна Америка, всъщност били потомци на Одан и неговите хора, които избягали от Ирландия, след като били прогонени от св. Патрик и неговата банда. Цар Одан и хората му не били ирландци – те били скити и тяхната родина била много по-далеч на изток – в Скития.
Край Шарън Спрингс – в Шарън, Ню Хемпшир – има един парк, където срещу заплащане могат да се видят руините, построени от тези скити, наречени „Старата Мелница” покрай Мелничния Път. Но те никога не са били мелница. Това е скитски мегалит, изграден от големи камъни. Там са открити медни дървета, направени във формата на символа за „антена” в електрониката (като съчетани Y и T), които изобразявали „Световното Дърво” [бълг. „Бой-Терек” – бел.прев.], с гравирани върху тях всичките 32-те скитски руни. Това откритие е гигантска стъпка в интерпретирането на древните скитски писания.
(Мигел Лахункен)
цитирай(Мигел Лахункен)
Тази тема за "Скитите в Америка" и змията като колобърски тотем, заслужава отделна публикация. Някой ден и това ще стане.
цитирайНа латински Зме́и (лат. Serpentes) , а coluber са род змии
Стройные полозы (лат. Coluber) — род змей семейства ужеобразных.
Состав рода неоднократно пересматривался, ранее в его состав включали многие виды, относимые теперь к другим родам[1]. В частности это относится к обитающим на территории бывшего СССР видам: поперечнополосатый полоз (Platyceps karelini), оливковый полоз (Platyceps najadum), свинцовый полоз (Hemorrhois nummifer), разноцветный полоз (Hemorrhois ravergieri), краснополосый полоз (Platyceps rhodorachis), полосатый полоз (Hierophis spinalis), что отражено в отечественной литературе[2][3].
а също и
Полоз — одно из представлений Змея в мифологии.
также: Великий Полоз — существо, упомянутое в «Сказах» Бажова.
цитирайСтройные полозы (лат. Coluber) — род змей семейства ужеобразных.
Состав рода неоднократно пересматривался, ранее в его состав включали многие виды, относимые теперь к другим родам[1]. В частности это относится к обитающим на территории бывшего СССР видам: поперечнополосатый полоз (Platyceps karelini), оливковый полоз (Platyceps najadum), свинцовый полоз (Hemorrhois nummifer), разноцветный полоз (Hemorrhois ravergieri), краснополосый полоз (Platyceps rhodorachis), полосатый полоз (Hierophis spinalis), что отражено в отечественной литературе[2][3].
а също и
Полоз — одно из представлений Змея в мифологии.
также: Великий Полоз — существо, упомянутое в «Сказах» Бажова.
Однажды вечером сидели у костра братья - сироты, у которых Урал-камень и родителей отнял, и самим счастья не дал: - ну нипочем не было им удачи в рудном деле. Наловили братья рыбки, сварили уху. Только начали хлебать, вышёл на огонек странный человек.
В золотую парчу с ног до головы облачен, и пояс у него с узорами, и шапка богатая желтая, и сапоги красные, - а сам от голода шатается, еле ноги переставляет.
Не пожалели братья для нечаянного гостя ухи, не пожалели краюшки хлеба. Потом и про жизнь свою несчастливую рассказали.
Встал человек, ударился оземь - и тут же превратился в превеликого змея.
— Идите за мной! - просвистел змей человеческим голосом и пополз вперед.
Остановился у старой березы, повернул желтую голову:
— Заприметили место? Тут и копайте. Хватит вам в сиротах бедствовать. А за ушицу - спасибо.
Сказал это - и пропал, словно его и не было.
Братья стали копать на том месте и тотчас наткнулись на две золотые жилы.
И поняли они, что повстречался им сам Великий Полоз, змея - подземельная, которая сторожит золотые жилы, драгоценные камни, клады. Раз в сто лет выходит он из недр Урал-ка мня и испытывает людей на доброту. Кто испытание выдержит - тем Великий Полоз разбогатеть помогает.
цитирайВ золотую парчу с ног до головы облачен, и пояс у него с узорами, и шапка богатая желтая, и сапоги красные, - а сам от голода шатается, еле ноги переставляет.
Не пожалели братья для нечаянного гостя ухи, не пожалели краюшки хлеба. Потом и про жизнь свою несчастливую рассказали.
Встал человек, ударился оземь - и тут же превратился в превеликого змея.
— Идите за мной! - просвистел змей человеческим голосом и пополз вперед.
Остановился у старой березы, повернул желтую голову:
— Заприметили место? Тут и копайте. Хватит вам в сиротах бедствовать. А за ушицу - спасибо.
Сказал это - и пропал, словно его и не было.
Братья стали копать на том месте и тотчас наткнулись на две золотые жилы.
И поняли они, что повстречался им сам Великий Полоз, змея - подземельная, которая сторожит золотые жилы, драгоценные камни, клады. Раз в сто лет выходит он из недр Урал-ка мня и испытывает людей на доброту. Кто испытание выдержит - тем Великий Полоз разбогатеть помогает.
В бългaрскaтa нaроднa културa, товa е обширнa темa. Известнa повече нa фолклористите отколкото нa мaсовия човек днес. Сигурно ще изкaрaм нещо. И зa колобрите и зa змея, змиятa и хaлaтa в нaшaтa културa. И трите нещa сa рaзлични и имaт рaзличнa роля.
цитирайвината е в липсата на адекватна историческа наука в БАН и катедрите, които целенасочено стимулират подобни хуморески за наивници, че българите първи ... са заселили планетата!
Ако се поровиш в снимки от НАСА сигурен съм, че ще откриеш очертания на конски череп със стреме и на планетата Марс, а змийски очертания колкото искаш.
Не се помайвай момче, пиши как българите са преработили викингска лодка в космически кораб и са кацнали на планетата Марс... ама какви хубави кончета си показал на снимката, да не са преки наследници на кобилата на Атила?
Сурвакар
цитирайАко се поровиш в снимки от НАСА сигурен съм, че ще откриеш очертания на конски череп със стреме и на планетата Марс, а змийски очертания колкото искаш.
Не се помайвай момче, пиши как българите са преработили викингска лодка в космически кораб и са кацнали на планетата Марс... ама какви хубави кончета си показал на снимката, да не са преки наследници на кобилата на Атила?
Сурвакар
survakar007 написа:
вината е в липсата на адекватна историческа наука в БАН и катедрите, които целенасочено стимулират подобни хуморески за наивници, че българите първи ... са заселили планетата!
Ако се поровиш в снимки от НАСА сигурен съм, че ще откриеш очертания на конски череп със стреме и на планетата Марс, а змийски очертания колкото искаш.
Не се помайвай момче, пиши как българите са преработили викингска лодка в космически кораб и са кацнали на планетата Марс... ама какви хубави кончета си показал на снимката, да не са преки наследници на кобилата на Атила?
Сурвакар
Ако се поровиш в снимки от НАСА сигурен съм, че ще откриеш очертания на конски череп със стреме и на планетата Марс, а змийски очертания колкото искаш.
Не се помайвай момче, пиши как българите са преработили викингска лодка в космически кораб и са кацнали на планетата Марс... ама какви хубави кончета си показал на снимката, да не са преки наследници на кобилата на Атила?
Сурвакар
Ти също нямаш вина Сурвакар..., Толкова ти е багажа и базата за размишления или поне за логически изводи. Учил съм история по времето на комунизма в начално училище, в средно спортно училище и техникум после и най-накрая в руски университет... Навсякъде най-различните преподаватели са ми писали само отлични оценки. На кухи лейки и случайни хора това няма как да се получи...
Освен това тук горе има изложени факти и аргументи, които целия БАН да се събере с всичките си академици и професори пак няма да може да ги обори... Щото не може, водата е мокра, не е суха, птиците летят, змиите пълзят...Това и най-големите академии не могат да го оборят.
Картинката визира едните от нашите предци - скитите, за които стана дума. А не кобилите им.
Прочети още веднъж бавно. После след 5 минути пак.. И може да ти светне нещо в образования акъл...
А снимката от Коста Рика е да подчертае някои образи и пейзажи от оня край. Конете ги закарват в Америка първо испанците...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб