Кубер(Кувер или Кубар) е осиновен син на Кан Куртбат("Кубрат"), заедно с брат си Лачин.  Кръстен е на един от най-почитаните от българите духове - алп Кубар. Никога не се е опитвал да създава своя България на Балканите, както предполагат повечето историци а се появил там специално по молба на брат си Аспарух!

Хронология на събитията:

"... Но само след три години Шамбат при подкрепата на най-младия син на Кубрата - Аспарух Маджар, се вдигнали срещу Бат-Бояна с цел да завладеят трона. Аспарух бил наместник на баща си в Барс иле(Волго - Урал) и Есегел(Сибирската част). Кубрат знаейки, че е много дружен и в добри отношения с чичо си, нарочно го отдалечил на изток...

Аспарух напуснал Барс иле и завладял Северокавказката област, която наричали Кара Бурджан.

Тогава предприели с чичо си настъпление срещу личното владение на Бат-Боян(Причерноморието). Пет години го държали в обсада в Крим, като през това време Шамбат управлявал и се разпореждал в държавата като Цар. При тези условия Бат- Боян сключил съюз с Хазарската орда(Орда - съюз от няколко скотовъдни племена). По силата на договора хазарите получавали част от южнобулгарските земи(Азак, Северен Кавказ и Долното Поволжие с булгарските градове Атил, Семендер и др.) при условие, че помогнат да се разбие Аспарух и Бат-Боян да запази властта.
Хазарите помогнали и Аспарух бил разбит, само че не тръгнал да се преселва на Балканите а отстъпил натам откъдето настъпил в Средното Поволжие... Оттам с част от подвластните му българи отишъл при чичо си в Киевската област.
По време на междуособната война, другият роден брат Котраг, подкрепял Бат-Бояна а двамата осиновени сина на Кубрат - Кубер и Лачин, подкрепяли Аспарух. Бат-Боян се възползвал от сключения договор за военна помощ с хазарите и като престолонаследник ги извикал на помощ. След това с хазарския хакан организирали широкомащабна офанзива с цел да завладеят Киев и да се разправят с Аспарух и Шамбат.
Решителната битка се състояла на левия бряг на Днепър, като общото число на конниците надхвърляло 400 хил.! На практика това било най-грандиозното сражение в историята на Средновековна Европа за подялбата на Велика България! Хазарите претърпели огромни загуби и техния каган оттеглил подкрепата си с думите си към Бат-Боян: "Аз ти помогнах колкото можах,оттук нататък сами се оправяйте помежду си". При това положение, братята се разбрали всеки да владее това, което има в момента. За Аспарух оставал Онгъла и Кашан - днешна Молдова с р.Прут. А Кубер и Лачин заминали към Панония.
(Ангъл- Онгъл - място за паша на царските коне. Област учредена още от Булюмар - между долното течение на река Днепър и устието на Дунава)

След смъртта на Шамбат през 672 г. Аспарух напуснал Киев и с хората си се настанил в Онгъла. Предчувствието му не го излъгало след него киевляните предали града доброволно на Бат-Боян. В Онгъла той също не се чувствал сигурен за бъдещето и задоволен от положението си. Затова Кубер и Лачин били повикани от Панония на помощ. Настъпили на юг и завладели византийските провинции Мизия и Македония. Аспарух преместил временната си столица в Плиска и през 681 г. провъзгласил собственна държава и се обявил за Кан.

За разграничаване от останалите булгари, българите на Аспарух в науката ги наричат - болгари, а държавата Болгария. Това обаче е по славянски а на запад се съхранило общото название булгар. В нашия език пък се установила формата - българин.
Българският кан Борис през 9-ти век приел православното християнство и го наложил за държавна религия. Заедно с това въвел в страната вместо тюрко-булгарския език, езика на подвластното на българите славянско население. Българските славяни отдавна вече били християни и помогнали на Бориса в борбата му с роднините - съперници. Още повече, че новото положение ги изравнявало по права с българите ..."
От тук: atil.blog.bg/history/2016/09/08/.733355


За родословието на Кубер:



Prince Kuber of Bulgaria / Тархан(Княз) Кубер. Други титли архонт, патриций.
„Кубер“ (худ. Д. Гюдженов)


- КИЗИЛ КУБАР(Кубер)
Син на Билига. Получил от Аспарух в качеството на наследствено феодално владение(Тарханство) областта Турун(Македония). Главната река на тази област получила неговото име "Кубар дара" - съвременната река Вардар.
От тук: atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-treta-chast.744784

"Кизил" означава - червен, хубав. Българите така са наричали Охрид. Като едноименник на Охрид възниква г.Червен в Североизточна България на р. Р.Лом. Около замъка "Червен", който си построил Петър Делян там...
Можем да допълним, че Билиг бащата на Кубер е бил брат на жената на Кубрат т.е. вуйчо на Аспарух. Билиг и сестра му Акджан(Оксана по русински) били родом от могъщата хунско-ермийска родова групировка Кюнграт! Самият Кубрат често се подписвал като Куртбат Кюнграт. Същият Билиг загинал спасявайки живота на Кубрат, затова синовите му - сираци били осиновени от кагана.
Добрите отношения между българи и авари се установили от самото начало на появяването на аварите(последните хуни дошли от изток...) в Европа. Дори една част от българите минала на служба при тях а другата, която била уязвима заради разпокъсването си напоследък предпочела съюзното и васално положение спрямо Аварския каганат. На изток пък били принудени да плащат данък на Тюркския каганат заради "тяхното ненападение"... По-късно на Кубрат му било вече по-лесно отхварляйка аварската зависимост и връщайки източните територии от разпадналия се Тюркски каганат, за кратко време да сложи под властта си една огромна територия от Дунава до р.Енисей...
Така че в отиването на Кубер и Лачин при аварите няма нищо странно. По този повод и други подобни съм написал цяла научна статия... :
........................
("...Интересни сведения получаваме от сборника с исторически летописи от Волжка България за произхода и възникването на антите, славянска групировка играла важна роля по-късно в образуването на българската и древноруската народност( урусите - преди да се разделят на руснаци, украинци и белоруси).

"... Сина на Боян-Челбира, Тубджак(563-593 г. , дядото на Кубрат), воювал на страната на аварите с Рум(Византия) и с подчинените от румците(ромеите) улчийци(славяни). В същото време, когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги щадял и изкарал от Рум( от днешните български земи) в своите владения до двеста хиляди от тях. Тези булгарски(български) улчийци почнали да ги наричат анчийци(анчилар), т.е. "погранични", "окраиными"(думата има значение и като "побратим" - анчи). Тъй като били заселени на северните рубежи на бегството(бейлика) Кара-Булгар - в Учула и Бури Чай(Днепър). Хакана на аварите отначало се отнасял към това с раздразнение, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколкостотин лодки и успешно се сразили на тях с румците, смегчил отношението си и ги оставил на мира..."

ДТ , т.1,1993 г. Оренбург, стр.16


Също така и за българската северокавказка общност - бурджаните, през 7-ми век в рамките на Велика България, подчинена на наместника на Кубрат, най-малкият му син - Аспарух. Главните сили на Аспарух в междуособната война избухнала три години след смъртта на Кубрат били именно бурджански. Те съставили и основното ядро на дунавските българи при основаването на Дунавска България.

"... Сина на Масгут, Татра(505 - 520 г.) се прославил с успешни набези срещу Рум(Византия),които извършил с помоща на подвластните му улчийци(славяни)...
По време на управлението на сина на Татра, Боян-Челбир в Саклан(Източноевропейските степи) дошли изгонените от хазарските тюрки, авари. Сабарите, които изпитвали панически страх от тях, притихнали, а нашите българи, напротив, вдигнали глава... Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и дал неговото име на сина си, а оня взел за себе си името на Бояна.
Подир аварите се появите и техните гонители- хазарите, но българите заедно с аварите в ожесточени сражения ги отхвърлили от Сула(Дунав) и Бури -чай(Днепър). Тюрките отстъпили, но отвлекли със себе си част от джалдийските(Кримските) българи и им разрешили да образуват в Джураш(Кавказ) собствено бекство - Бурджан за охрана на своите владения от юг. Та нали българите още от времето на Кан-Деренската(Адрианополската) битка ги считали за най умелите и храбри воини в света.
Тези българи затова започнали да ги наричат - бурджани, а ги управлявал големият син на Боян-Челбира, Атрак. А западните българи на Боян-Челбира, които останали под зависимостта на аварските хакани, започнали да ги наричат - кара - булгари, т.е. западни, а не черни, като си мислели тюрките.
Та нали българите наричали запада - "кара", изтока - "ак", севера - "кук", а юга - "сара" или "саръ"..."

ДТ, т.1, 1993 г.Оренбург, стр.15-16

От тук: atil.blog.bg/history/2014/08/13/bylgarski-boini-deistviia-na-balkanite-predi-osnovavaneto-na.1289151 ) ..."
..............................



Първата карта не е вярна. Земите са свързани от самото начало през Видин.

Решението на Кубер и "тайните му съветници" да настъпят на юг било улеснено от стремежа на ромейските потомци в оня край да се завърнат в родината си. Българският принц и вожд "вдигнал целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена... заедно с покъщнината и оръжието им". Това самоволно преселение аварския хаган преценил като измаяна и се опитал да му попречи с наличните си сили. В станалите пет или шест сражения аварите били разбити, а преселниците преминали р.Дунав и нахлули дълбоко на юг. Целият Куберов "народ" се заселил в Керамисийското(Битолското и Прилепското) поле в днешна Македония. Това станало против волята на Византия, без тя да е в състояние да окаже съпротива. Както отговаря на ситуацията през 679-681 г., ромейските сили не могли да реагират защото били заети на Североизток. Скоро обаче "сермисианците" - ромейски потомци и християни поискали да се върнат в родните си градове, най-вече в Солун. "Съветниците" на Кубер се стараели всячески да не допуснат подобно "разотиване". Те изтъквали, че Кубер трябвало да бъде "хаган" и да "владее всички". Трябвало да внимават и за намерението на византийския император "да вземе целия му народ и да го разпръсне, а него самия(Кубер) да лиши от властта". Само че вместо това, явно и под натиска на Аспарух и окончателния договор след края на войната през 681 г. той се съгласил хората му да останат там и признал властта му, а славянското племе драгувити било задължено да ги снабдява с храни. Последното обстоятелство показва, че хората на Кубер били в основната си част все още скотовъдци-пастири. За известно време работите на тези българи потръгнали добре, но постепенно групово или единично "сермисианците" започнали да го напускат и да се заселват в Солун. Византийските власти обикновено с кораби преселвали тези "ромеи"(по съзнание и вяра) в столицата и на други места. Независимо от споразуменията и договорите Куберовите българи и ромеите оставали врагове.



Снимка 1 - съкровище от Врап. 
Снимка 2 - съкровище от Велино. Аналогията между културата на куберовите и аспаруховите българи и очевадна.

Своеобразен връх в действията на Кубер бил опитът му да завладее Солун. Главна роля в този амбициозен план била отредена на т.нар.Мавър(по виз. източници), който бил един от главните му боили. Специално на Кубер едва ли му е трябвал излаз на море от Керамисийското поле и то през втория по големина град във Ромейската империя, но тук явно ръка има Аспарух. Опитите на наследниците му да получалт излаз на море на юг пак са в тази посока. Та Мавър и той "избягал" в Солун и се обявил против Кубер... Като на най-старши аристократ му била дадена власт над всички бегълци, бил приет радушно и вероятно е минал и ритуал на покръстване... Градът трябвало да бъде овладян на Великден(опитът се датира към 686-687), обаче целият план пропаднал поради идването на голяма византийска флота. Опитът не можал да бъде доказан, но Мавър бил отведен с хората си в столицата, а императорът го назначил за военачалник някъде в Тракия. Оттам той продължил да поддържа тайни връзки с Кубер, но бил предаден от своя син. Мавър продължил да играе важна роля във Византия и по-късно, но контактите му с Кубер били затруднени и вероятно прекъснати.



Сребърна чаша с древнобългарски апликации от Македония

Кубер като български тархан имал автономно владение с наследствена власт. Неговите наследници до Самуил и Петър Делян продължават да управляват Македония, след покръстването, вече като комити. След като Крум завладял София, връзките с тези територии се осъществявали от там а не както преди през Видин. Бягството на "сермисианците" превърнало оня край в етническа българска крепост. В най-ранния от надписите около Мадарският конник Тервел съобщава, че Юстиниан II Риномет предложил през 705 г. съюз, но чичовците му в Солунско не повярвали и си заминали обратно. Явно спомена от сблъсъка през 688 г., когато византийците се опитали да завладеят Македония, но били разгромени с помоща на Плиска, бил още пресен...
Докога е бил жив Кубер, остава неизвестно. Родословието, запазено в сборника ДТ в този случай е без дати, само се посочва кой кого наследил. Докато за родословието на Аспарух и потомците му дават годината по древнобългарския календар. Същото е и с рода Кабан, също виден род от Куберовите българи, дълго време от тях се излъчвали губернаторите на днешна Румъния - Улаг по български.
Във византийските извори за разлика от съплемениците им на север, обиковено отначало са наричани "скити". Такива именно "скити", били заселени после и по поречието на Струма и в Родопите. След X в. никой повече не говори и не пише за хуни, скити, славяни а само за българи. В това число и за населението на Македония.
Българите на Кубер оставили трайни следи в региона, засвидетелствани са българските("прабълг.") имена на голяма част от болярите на Самуил. А при процеса на формирането на българската народност, Македония била фактически по-близка със Североизточна България, отколкото с другите български области.

Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват солидно прабългарско присъствие. Куберовите българи възстановяват старите разрушени и полуразрушени от варварските нашествия римски и византийски градове. Строят и нови селища и аули. В 808 г. при управлението на кан Крум, българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала и се осъщесвява Аспаруховият замисъл за излаз на южно море, Куберовите български земи са напълно интегрирани с България. Освен в бунта на боилите срещу Борис I в 865 г., през 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват и към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, като помни как е потушен бунтът от Борис I, се вижда принудена да напусне държавните граници и да завоюва нова територия при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море.
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.
Връх Кубер в Тангра планина, Антарктида е наименуван на негово име.



Съкровището от Врап, на 30 километра от Драч.


За Македония имам отделна тематична поредица в блога от идването на Кубер до 1947 г. :
Тук: blog.bg/theme.php



Река Вардар(Кубар дара) днес, край г.Скопие.


П.П. Интересна находка на която попаднах е и т.нар. Хайберский нож Кубер, Афганистан, може би ще е интересно за колекционерите:



raritet-salon.ru/khayberskiy-nozh-kuber-afganistan-xix-v-ref-759-39



Източници и литература:
1. Кой кой в Средновековна България, изд. 1994г., Просвета, София, 
2. ДТ, истор.сборник, том 3, изд. Болгар-иле, 1994-97 г.,Казан - Оренбург

Още сведения за Кубер

"...Живота на Юрган влязъл в булгарската история като пример на безкористна служба на народа и родината. След смъртта му службата при Курбат продължил неговият син - Билиг. В едно сражение спасявайки живота на Курбат, Билиг загинал, а Курбат осиновил двамата му сина-Лачин и Кубар/Кубер/.
Родните синове на Курбат били трима-Атряч Котраг, Бат-Боян и Атил-Аспарух.
При Курбата длъжността глава на „големия/великия/ съвет” на великите боили заемали представителите на рода Кюнграт. Главата на правителството и военен министър се наричал капаган/караган, капкан/. . .
От великите боляри се избирал и главния съдия и духовен глава-„иджик” или „идик”.
За най-знатен род се считал рода Барин, около който се обединявали всички Царски родове и велики боили. След него за най-знатни се считали три рода: Кюнграт, Ширак и Хин. . .
Баджанаците/печенегите/ се считали за хинци. . . А цялото население се деляло на три основни групи: Баили/аристократи/, багаини/средна класа/ и чермиши или сабани/простолюдие от свободен народ на пастири, занаятчии , земеделци и др. /

Когато Курбат бил вече на смъртно легло хазарите нападнали България. Той веднага разпратил на синовете си и останалите Улугбекове/губернатори/ стрели!
Стрелата била знак за война и означавало, че губернатора или васала веднага трябва да се явят с поверената им войска в ставката на Кана. Когато синовете му пристигнали, той още бил жив и приказката за завета на Кубрат и стрелите се оказва, че не било мит, а действителен случай!
Пръв срещу хазарите препуснал Аспарух като авангард, но бил разбит и отстъпил нагоре към Поволжието. През това време основните български сили се събрали и хазарите били отблъснати. Курбат починал не дочаквайки края на войната.
http://atil/history/2011/05/01/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.739078

Идеятa дa нaпишa зa Кубер дойде зaедно с идеятa дa пишa зa Aспaрух. Зaщото бях решил постингa зa сaбите дa е последен зa годинaтa.
Но сегa ще зaвършa с публикaция зa Aспaрух.
Друго интересно, което пропуснaх горе в текстa е че брaтa нa Кубер, Лaчин(Сокол) бил покaнен дa оглaви итaлиaнските бългaри. Техният тaрхaн починaл без дa остaви нaследници и те нaй-нaпред се сетили зa двaмaтa брaтя от Мaкедония. Лaчин се съглaсил бързо, тъй кaто по товa време бил огорчен. Слaвянскaтa княгиня в която бил влюбен предпочелa брaт му...
Имa още известие зa един потомък нa Лaчин, който бил послaнник нa Рим в Констaнтинопол по време нa въстaнието нa Петър Делян.
Същият използвaл едно посолство водено от синa нa Петър Делян, Мaмил зa дa пътувa до Киев и Волжкa Бългaрия. След кaто рaзбрaли кой е те с охотa го приели. Него и хората му.

Отново допускаш старите грешки- ще рече човек,че нищо не си научил и не можеш да научиш. Титлата на нашите владетели не е "кан",а Каназ (Къняз)- Кубер (потомък на Сатурн) е именно Къняз (Княз) а не Тархан (Таран,Тиран). Никога не е имало "тюрко-Булгарски" език- имало си е древен Български,от когото старите тюрки взели десетки,ако не и стотици думи но това не облагородило грубия им език. "Славяни" не е имало- имало Памирски Българи на име Склави или Сакалови- разновидност на "пра"-Българите. За описаните от теб междуособни събития нямам никакви забележки и дори приемам,че има доста вярно в тях.

Чудех се с какви епитети да определя коментара ти, но тъй като така и така за пореден път се излагаш много яко, каквото и да кажа все тая... Може би безсрамен коментар или несериозен?! Най-меко казано, вероятно и двете защото вашата порода сте вманиачени в измислиците и фантазиите си. Като че ли не става дума за факти и събития от миналото а за литературно научно-фантастическо състезание.
При това пишеш на практика откровени лъжи?! Няма значение какво приемаш или не тук, по-скоро се замисли какви ги редиш ти и от какъв зор?!
Титлата Кан, Каган, Хакан е засвидетелствана и доказана многократно в средновековните източници, а в българските тук - три пъти. Княз титла няма в България. Първият княз е Батемберг, през средновековието няма княз в българската чинова система. Нищо не знаеш за стари и нови тюрки или българи, съдейки по свободните ти съчинения а този език в Европа първи го проговарят древните българи преди 17 хил. години във Волго-Урала. Винаги е съществувал, съществува и сега. Само ние тук на Балканите сме минали на славянски, всички останали потомци на древните българи и досега го говорят този език. Говорило го е и старото балканско население. Трьок-булгарския език т.е. тракийския. Направи малко връзка в фактите и събитията а измислиците ги остави на писалите-белетристи. Думите ти за езиков анализ и в този случай нямат нищо общо една с друга.

БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП
БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.). Отново обединил целия Идел под своята власт. Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.
По произход хонски военачалник от рода ДУЛО, взет на служба от Кама-Батир. Оженил се за дъщерята на Кама-Батир, ТУРАН-БИКА, която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди). Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името "Будимир".

От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:

- сабан - лековоъражен воин, опълченец, наемен войник.
- бури("вълк") - гвардеец(по-късно почнали да ги наричат "улани").
- багаин - среден офицер, можещ да командва до 100 воини.
- шад багаин - старши офицер , можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога).
От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
- тархан - крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре.
- сабан тархан - командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците.
- джури тархан - командващ опитните тежковоъражени воини(рицари - от средата на аристокрацията).
- бури тархан - командващия на гвардейските части.
- багил(боил) - областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
- бахадир,кермек - почетно звание за храброст и заслуги.
Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на "център", "ляво" и "дясно" крило.
- урус сабан - подразделение определено да започне атаката.
- курен тархан - началник на дворцовото стопанство, обоза и министър на икономиката
- капаган - военен министър и по правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев).

Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински).
Това е през 4-ти век!
http://atil.blog/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829
.....................
При Курбата длъжността глава на „големия/великия/ съвет” на великите боили заемали представителите на рода Кюнграт... Главата на правителството и военен министър се наричал капаган/караган, капкан/...
От великите боляри се избирал и главния съдия и духовен глава-„иджик” или „идик”.
За най-знатен род се считал рода Барин, около който се обединявали всички Царски родове и велики боили. След него за най-знатни се считали три рода: Кюнграт, Ширак и Хин. . .
Баджанаците/печенегите/ се считали за хинци. . . А цялото население се деляло на три основни групи: Баили/аристократи/, багаини/средна класа/ и чермиши или сабани/простолюдие от свободен народ на пастири, занаятчии , земеделци и др. /
.............. Това при Кубрат през 7-ми век
http://atil.blog/history/2016/09/09/.739078

Няма княз никъде, "Княз" пишат само късните преводачи, монаси от Русия, както е с преписа на т.нар. Именник. Средновековното канас не е никакъв "княз"! А си е съвсем по български - Кан. Борис още го наричат и каган Михаил. На Симеон който се обявил за цар, никой не му признал титлата, първият Василевс - цар в България е сина му Петър той е и първият неромей, на който била призната такава титла. Никакви князе славянски и племенни вождове не са управлявали тази България на която за пръв път извън Византия и било признато правото да има равностоен по ранг владетел с техния император! Князете по света дори и не са си позволявали и да мечтаят за такова нещо!!

44). таркан – прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tærxon - обсъждам, tærxni-læg - съдия, от læg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark – съдия, арийското t`rkana – мисля, обсъждам, предполагам. /ВА-СЕИ,стр.19/ Но също в тох./б/ tarkāñe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tär – защита пред съда, tärkauca - опрощение. /DA-DT-b/ В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, в сароиндийски tarkana – говоря, хинди-урду tāŗnā – съдя. В етруски tamera - съдия. /EEG/ В унгарски tarchan – съдия, е аланска или прабългарска заемка. Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните (под формата торконо), както и при прабългарите, аланите, аварите, суварите, ефталитите, келтите. Абаев посочва скитското, сакско ttarkāna, в согдийски tarxan – съдия, княз, по-късно заимствано от тюрките. В согдийски съществува и лично име Tarxun. Баскаков посочва древнотюркското tarxan – човек, свободен от данъци, благородник, като заемка от китайското t`ât – благородник, което е съмнително. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Етимологията на титлата е древна, индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. При етруските съществува личното име Таркон, Тархон, в латинизиран вариант Тарквиний. В лидийски също е известно името Таркон. /ВА-С-3,стр.277/
http://www.chitatel/forum/topic/5564-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F/

канар-тикин – престолонаследник. Значението е кански, канов потомък, наследник на кана. При хетите tuhkanti, означавало “дете, първороден син”, престолонаследник. /ИКФ-Х,стр.68/ Титлата се среща в согдийски tykyn, кушанабактрийски togino, средноперсийски tkyn. В санскрит toko – потомство, takman, авестийски taohman, кховарски dagan – деца, потомци, dag - момче. /VS-ETD/ В карачаевобалкарски tukъum – род, tugъan – роден, киргизки tukum – семе, в останалите тюркски езици *tugan – родственици, което е иранизъм, от toχm – семе, потомство, вероятно стара, несъхранила се в осетински аланска дума, в осетински tug – кръв, дало и прабългарското тикин (също и тужар) – потомък, кръвен родственик. Абаев посочва осетинското tug като пряко развитие от общоиранското toχm. /ВА-С-3,стр.310/ Във връзка с прабълг.титла „тикин” може да посочим българската дума тукани – родственици, кръвни роднини. Г.Занетов също соъбщва че в Бесарабия и във Варна, гагаузите наричали съседите си българи с името „тукани”. Т.Балкански съобщава че румънското население нарича българите във Влахия със същото име „тукани”. Райко Сефтерски предлага друго обяснение, търсейки паралел с чувашкото тавън-тукан с най-общо значение на „родных братьев и сестрев”. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.183/ В основата и на тукан и текин е корен *тукъ/тугъ. В осетински иронски tug, дигорски tog – кръв, обяснява произхода и на бълг.думи, хора свързани с кръвно родство.

В древнотюркски tajsi, манчжурски tajzsi, монголски taiz – престолонаследник, според Räsänen (1969) и Н.Баскаков е заемка от китайското t`aj-tšeng – принц, наследник на трона. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ В кситайски tšуt – дете, син. Заето в чжурчженски čūy-yih, dzyi – син. /ССТМЯ,стр.271/ Титлата тегин, текин, тексин е възприета и от тюркските племена. При огузите престолонаследникът се наричал yanal-tekin. /ВБ-П,стр.45/ Виждаме два вероятни пътя на навлизане в алтайските езици, чрез китайски и чрез иранските езици.

Канар е форма на Кан. В тенгрианската молитва се казва : "Бир Канар"!
Бир Тангра! Бир Торе! Бир Канар! Мен тайре!
Един Бог! Един закон! Един Цар! Велика молитва!
...............
Нещо като днешната Господня молитва, която също е много кратка:
"Господи, Исусе, Христе , Сине Божий, помилвай мене грешния"

http://atil.blog/history/2014/08/13/bylgarski-boini-deistviia-na-balkanite-predi-osnovavaneto-na.1289151

Титлата ХАГАН е от Микенски (Палеопонтийски,Пелазгийски) произход а единствените доказателства сочат,че Българите били колонизатори в земите на тюрките за период от няколко века и тогава научили тюрките на четмо и писмо,а им предали и доста Български думи.

Наставката ТЕКИН също е индоевропейска (Българска) разбира се- тя иде от думата Тек (Потекло,Потекнуване) и всеки,който не разбира това не е добър учен,а само подражател.

А,да ти кажа от какъв "зор" ги редя. Възмущавам се на грешките,които системно повтаряш- това е всичко! Омръзна ми да ти давам документални доказателства за правотата си,та започнах дори да се чудя- ти четеш ли въобще документи или пишеш само онова,което ти харесва?

Пак пишеш глупави измислици, нарочно ти пуснах и трите коментара за да е показателно за читателите. Ако забележа грешка - веднага я поправям! За разлика от другите, които дали са любители или професионалисти са си дървени глави до невменяемост.
Ти нямаш документални доказателства за измислиците си и никога няма да имаш, защото такива документи няма. Но аз имам и съм ги изложил в публикациите си. За тюрките и древните българи никакво понятие си нямаш и не вдяваш и не се интересуваш за да научиш.
Порядъка на нещата с Палеопонтийската и Пелазгийската работа е следният:
"...Не по късно от 3-хил. година преди Христа на юг се спуснала
нова вълна преселници от Идел - билсага или бишатар/”петте рода”по булгарски/. Една част отново останала в Украйна, където съседите им ги наричали „бастарни”, друга част се заселила на Балканите, където се подчинила на Критското царство и по- късно станала известна под името „пелазги”.

Трета част се придвижила до Кавказ, където ги наричали „кутии”, ”утии”, ”албани”, ”хети”, а четвърта част - в Средна Азия, станали известни под името саки, масагети и кушани. Средноазиатските билсага след това преминали през Афганистан и Пакистан и завоювали Индия/те останали в паметта на индийците под името „петте братя – Пандави”/.

Кавказките билсага на границата между 3 и 2 хилядолетие пр. Христа завоювали по-голямата част от Мала Азия и основали Хетското царство, а около 2200 г. пр. Христа атакували Сувар-Шумер и за известно време го върнали под властта на булгарите. Но след това сарканските династии/на акадци, вавилонци, асирийци/отново си върнали властта, макар да продължили да развиват булгаро-шумерската култура.

А Балканските билсага - пелазги основали Макан/Микена/, Билсага( където после възникнала първата българска столица Плиска) и редица други градове на полуострова.
В началото на 2-то хилядолетие пр. Христа от Идел тръгнала трета голяма изселническа вълна, възглавявана от булгарското племе ексага или агатар/”речните” или ”водните” по булгарски/.
Заради умението си да правят кораби и да плават на тях, агатарите били наречени „кимери”/”лодкари”, „корабници”, ”превозвачи” по булгарски/.
Една част пък останала в Украйна, където съседите им ги нарекли ”древляни” и „кимерийци”, друга част през днешна Молдавия се спуснала на Балканите и подчинила себерите/северите/ и билсага, трета част около 1700г. пр. Христа проникнала през Сувар в Мамил/Египет/ и 100 години управлявали там/египтяните наричали ексага - „хиксоси”/.
http://atil.blog/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384