Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2017 16:18 - Цар Петър IV (1185-1197)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 9660 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 12.03.2017 06:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Той е най-възрастния от братята, водачи на българите  в края на XII век. Станал първия държавен глава на възобновеното българско царство. Кръщелното му име било Теодор(Тодор). Византийските историци го споменават обикновено като Петър, а един от тях(Т.Велсамон) го нарича Славопетър. В някои западни хроники се среща и името Калопетър, което подобно на Калоян(Иван I) някои тълкуват като "хубавия Петър".

image

Тук още в началото трябва да отворим пак скоба в сведенията и разсъжденията на българските историци и да се обърнем към сведенията на българските автори от сборника "Джагфар тарихи"... Там се споменава за "принцовете от България" с което се потвърждава царският им произход и че единият от тях заедно с куманският княз Улаг Чишма дошъл на аудиенция при волжко-българският балтавар Г. Челбир.
Явно става дума за по-малкия брат Асен(родово име, но и лично), наречен Боян от тях, други източници споменават - Белгун, което можем да приемем като синоним на Боян. Бояни и кам бояни са наричани в миналото тенгрианските жреци. Подобен случай срещаме и при рода Дуло - Вихтун.
В нашата историография Петър е подценен за сметка на брат си Асен, който се изявява като талантлив военачалник. До края на живота си Петър си остава цар а столица на България е Преслав. Асен неофициално премества столицата в "стария дом" на предтечата си Омуртаг, Търново, където бил и родовият им замък и имение. А вероятно чак Калоян я обявява за официална столица.
Често пъти за начален момент на идеята за въстание и като първо известие за братята Асеневци се споменава срещата им с Исак Ангел през ноември 1185 г. при Кипсела, където била армията за война с норманите.
Според Никита Хониат, който бил тогава императорски секретар, възникнал спор за едно малодоходно място(явно са го искали по стратегически съображения). Скромното искане било посрещнато с груб отказ, който според византийския историк бил добре дошъл за тях, като повод за бунт. Асен дори не се въздържал да заплаши лично Исак Ангел, заради което бил наказан с удари по лицето. Но не напразни са били подмятанията на буйния Асен, защото нещата вече били в ход. Ето какво гласи сведението от Волжка България:

"... Сина на Чишма, Улаг Чишма, който се намирал в Бащу(Киев) потвърдил достоверността на разказа на Белебей, и свързал посланика с тримата кара-бурджански принца. Единият от тях, Боян, бил уговорен от Улаг Чишма и пристигнал през 1184 г. в гр. Буляр, където бил приет от самия цар. Челбир така се зарадвал от тази среща и здравето на кара-бурджанския народ, че приел на служба Улаг Чишма и му заповядал с отряда си от 800 човека да помогне на братята-принцове в тяхната война срещу лукавите тирци(гърци)..."(том 2,1994 г., гр.Оренбург, стр.109)

За възникването на Второто българско царство Тук: 
atil.blog.bg/history/2013/02/01/vystanieto-na-princovete-petyr-i-asen-za-izvoiuvane-nezavisi.1048790


Сега да се върнем на първият цар от Второто българско царство. Когато бил коронясан за български цар(есента на 1185 г.), Тодор приел името Петър. С този акт се установявала връзка с владетелите от Преслав, по-точно с цар Петър(927-970), на когото Византия официално признала царската( василевс, каган, император) титла в условията на християнския свят, където се намирала и България вече от 865 г.
Следователно още в първите си действия водачите на въстаналия народ се стремели д апокажат, че действат не като отцепници на империята(в което ги обвиняван византийските власти), а като възстановители на българското царство.
Когато описва церемонията по коронясването, Никита Хониатс жлъч подмята, че Петър IV обул "червени сандали" и сложил на главата си "златно венче". В случая иронията на византийския историк е неуместна, защото цар Петър обул не червени "сандали", а червени ботуши и сложил на главата си златна корона, т.е. онези белези, които са знак за пълнота на владетелските му правомощия като български цар а не ромейски василевс.

Последвалите събития дават да се разбере, че във всички свои действия цар Петър IV се ръководел преди всичко от идеята за приемственост. Така например след обявяването на войната за независимост българските войски се насочили към Преслав - няма съмнение, че целта е била обявяването му отново за столица. Тогава укрепения Преслав издържал напора на първия удар и център на българските действия станал въстаналият Търнов, но все едно по-късно Преслав бил взет и цар Петър IV се установил там. Дълго време след това този край бил наричан "Петровата хора" т.е. Петровата област.
Често пъти името на цар Петър се среща заедно с това на по-малкият му брат Асен(Асен I а не "Иван Асен I", Иван I е Калоян а Иван II - племеникът му Иван II Асен).
По стара традиция явно Петър е обявил брат си приживе за съцар. Традиция установена още от Аспарух за да се избегнат разпри и междуособици. Само веднъж изворите дават да се разбере за някаква "криза" в отношенията им. Става дума за събитията около първия поход на Исак I Ангел през лятото на 1186 г. При тържествуващият император пристигнали пратеници на Петър IV, те изразили готовността на своя господар да му се подчини. Това явно е бил тактически ход, тъй като по това време Асен събирал войски отвъд Дунава от васалните на Волжка България племена. Византийският император повярвал на престорените уверения и побързал да се завърне в Цариград, като сметнал, че е ликвидирал бунта. По този повод във византийската столица се присмивали на Исак Ангел, който само с един поход успял да направи онова, за което на Василий II Българоубиец били необходими повече от 30 години. Нещата скоро се изяснили. Асен преминал Дунава с многобройна армия. Към него веднага се присъединил и Петър - сега въстаниците заявявали, че ще воюват непрекъснато, докато не освободят всички български земи от византийска власт.

image

Възхода на Българското царство


През следващите години Петър постепенно остава в сянката на брат си в новините, тъй като Асен е Главнокомандващ и той води войните за национално обединение. Но държавен глава е Петър и то до смъртта си. И това е засвидетелсвано и в източниците. При град Ниш кръстоносната армия на Фридрих I Барбароса била посрещната от български пратеници: "Калопетър поздрави официално императора чрез писма и пратеници, отдаде му дължимата почит, обеща му сигурна помощ срещу неприятеля и по този начин се сближи с неговата особа"(лятото на 1190).
Няколко месеца по-късно, когато Фридрих I Барбароса установил лагера си при Одрин, той получил второ предложение за съюз с българите. Цар Петър IV му предлагал 40 -хилядна армия в замяна на това императора да признае царската му титла.
По това време изглежда Петър се отеглил от активна дейност и оставил брат си начело на управлението. Имало и конкретна причина - цар Петър страдал от болки в краката. Обременен от недъга си, той предоставил първенството на брат си, тъй като усилните години и тежките времена налагали държавата да се води от енергична, здрава и действенна натура.
Петър царствал в Преслав да 1196 г., когато Асен станал жертва на заговор и бил убит от Иванко. Мълвата за смъртта на Асен се разнесла из страната, още преди заговорниците да овладеят Търново.
Цар Петър IV се вдигнал срещу заговорниците, но "протакал нещата, като мислел, че единствено това очакване ще сломи противника му Иванко". Той бил добър политик и държавник. От една страна и не искал разпалване на муждуособици от друга познавал обстановката и предвиждал крайния изход от много ситуации. От ден на ден Петър ставал по-силен, докато накрая Иванко се принудил да избяга в Цариград.

В началото на 1197 г. цар Петър завладял Търново и "властта над българите минала изцяло в ръцете" на големия брат. Той привлякъл най-малкия си брат Калоян като помощник в управлението на страната. Византийските историци твърдят, че Петър IV бил "мразен от съплемениците си". Те същото твърдят и за Крум..., кои и какви ли съплеменици ще да са това? 
Българските историци казват, че той бил ненавиждан от онази част от българската аристокрация, която не се била смирила под ръката на Асен и се стремяла да ограничи царската власт. Аз пък викам, че не е точно тъй. Асен бил убит от ревност от хванатият в крачка Иванко... Петър знаел това... Затова и по-късно Калоян привлякъл отново Иванко на българска страна. А останалото е традиционната византийска агентура и политическата корупция, и традиционната завист и мръстотия в една част от болярството и простолюдието. 
Тази клика се заражда най-напред по-време на династичната криза през 8 век, после през събитията около покръстването и появата на богомилството. Днес като че ли техни наследници са републиканците у нас с техните малцинства и партии.., докато потомците на другата аристократична и градивна част част от средновековните българи вече почти са доубити и изхвърлени настрани от живота или пръснати по света. Та за другите най-после е дошло времето на пълното им щастие и пълната власт в България - политическа и икономическа...
Та тъкмо тези сили се поставили в услуга на поредният вече политически заговор, който довел до отстраняването на цар Петър IV . "Малко по-късно" скоро след като отново застанал начело,"мизерно завършил живота си, като бил пронизан от меча на свой сънародник"(началото на 1197 г.).

Събитията от края на XII век свързали трайно името на цар Петър IV със съдбините на българския народ. На него до голяма степен принадлежи заслугата за освобождаването на българите от византийска власт. За разлика от цар Асен, цар Петър разчитал на по-бавно действащи, но за сметка на това премислени и по-сигурни средства. Това не му пречело разбира се, да "опустошава ромейските земи" и да печели победа след победа. За това съдим и от едно тъжно признание на един византийски историк, според когото никой от ромеите "не бил в състояние да се противопостави на Петър".

image


Осн. източници: Кой кой е в Средновековна България,ист. спровочник, изд. Просвета, 1994, София. § ДТ, т. 2, изд Болгар иле, Оренбург, 1994 г.




Гласувай:
15



1. syrmaepon - "В 1152 г. одна часть орды А...
12.03.2017 10:16
"В 1152 г. одна часть орды Атрака была направлена Колыном на Ярославль (русский князь не выплатил вовремя дань за владение Джиром - областью Верхней Волги). Чуть раньше (в 1150 г.) сыновья Атрака Хонджак (Кончак) и Тертер (Типтяр) с другой частью орды и с субой Ялчика отправились в поход на Византию (византийцы обидели караимских купцов). Юный Хонджак в 1155 г. переправился через Сулу (Дунай) и разграбил часть территории Улаг-Болгара, после чего вновь переправился обратно и укрылся в субакале дожидавшегося его Ялчика. Византийский отряд, попытавшийся взять булгарский табыр, был наголову разбит (историки датируют это событие то 1152, то 1154-1156 гг.). Правда, прикрывавший отход Хонджака за Дунай Тертер попал в плен, но принял христианство и получил звание буляра (боярина, феодала, приближенного к царю). На обратном пути Хонджак самовольно разграбил русские земли под Киевом."

```
"Чтобы воздействовать на Хонджака, Чельбир выкупил из русского плена (в 1181 г.) и поселил во Внутренней Булгарии двух сыновей Хонджака - Татура и Бак-абая. Это сыграло свою роль - в 1181 г. Хонджак возвращается на булгарскую службу. В конце 1185 г. Хонджак опять ушел с булгарской службы. Чельбир воспринял это спокойно: булгарскому Причерноморью ничто уже не угрожало, а сын Хонджака Бак-абай с булгарской субой постоянно следил за отцом в степи. В 1202 г. Бак-абай также участвовал во взятии Киева. После этого Бак-абай прозвался “Бакдан“, принял ислам и под именем Бикмухаммеда переселился в свои владения на Луговой стороне Булгара. Он положил начало булгарскому роду Бакдан. А вот Татур поселился на Горной стороне. Сын Татура - Аскал Габдулла - отправился в Улаг-Болгар и остался там. Но один из сыновей Аскала - Балчек - вернулся в Болгар. Сын Балчека Татур ездил по Хорыс-юлу в составе булгарского посольства, отправленного в Египет, и виделся со своими родственниками в Улаг-Болгаре."

```
цитирай
2. syrmaepon - "Наибольшее количество у...
12.03.2017 10:16
"Наибольшее количество улаг-болгарских беженцев прибыло в Эчке-Булгар в 1207-1217 гг. Первую группу беженцев привел сын Улаг-Чишмы Дервиш. Среди беженцев были улаг-болгарский принц Улаг-Азан и его сын Иджим-Бурат. Беженцев разместили в Биш-Балте, где они устроили церковь и кладбище, и в Бурате, где (после отъезда Улаг-Азана в Улаг-Болгар через некоторое время) Иджш стал вали (воеводой). В Буляре улаг-болгарские беженцы поселились еще раньше и также имели свое кладбище. В правление булгарского царя Мир-Гази (1225-1229) из улаг-болгар был сформирован воинский отряд, отличившийся при разгроме суздальско-рязанского войска в 1228 г. под Дэбэром. А улаг-болгарских царей охранял особый отряд, составленный из булгарских куманов, торков и баджанаков. Этот отряд возглавляли сыновья и внуки Тертера, причем некоторые из них, с разрешения улаг-болгарских царей, исповедовали ислам. Внук Тертера христианин Торна Типтар приехал в Булгар с Юлаем (Юлианом) в качестве улаг-болгарского посла. За то, что Торна принял ислам, царь Алтынбек разрешил Юлаю проехать в Уфу, а Торну назначил вали крепости на реке Барадж-Чишма (ее стали называть Торнали)..."
цитирай
3. atil - Горните двa коментaрa сa свързaни с ...
12.03.2017 10:50
Горните двa коментaрa сa свързaни с последвaщите във времето връзки и взaимоотношения между Дунaвскa и Волжкa Бългaрия. Но тaкивa имaло с Чернa(Великa) и Волжкa Бългaрия и то още по-тесни в товa число и динaстични брaкове и по време нa Първото бългaрско цaрство.
цитирай
4. barin - Здравей, atil. За цар Петър IV може ...
14.03.2017 15:02
Здравей, atil. За цар Петър IV може да се пишат само положителни работи. Той е успешен български владетел и заедно с братята си Асен и Калоян са издигнали България до високо равнище. Те тримата не познават загуби и макар че той по-малко е воювал е бил решителен и последователен в действията си. Името на Теодор Петър не е избрано случайно, а за да се подчертае приемственост от Първото българско царство. Така са е практикувало и в други страни. Поздрави за написаното и продължавай да пишеш за българската вече отминала слава. В сегашното време е необходимо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647957
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031