Един италианец свързва завинаги България с изкуството, още преди 400 години. Това е роденият през 1644 г. Антонио Страдивари - онзи, който остава в историята като най-знаменития майстор на струнни инструменти за всички времена. За 93 годишния си живот той изработва общо 1116 инструмента, от които 960 са цигулки. Това е времето, когато друг гений - Йохан Себастиян Бах, пише своите незабравими концерти за цигулки, а малко по-късно трети виртуоз - Николо Паганини, пък изпълнява произведенията с новаторски техники и умножава славата и на Бах, и на Страдивари.



Антонио Страдивари


Днес са се запазили около 650 инструмента, излезли от ръката на Страдивари, като цигулките се смята, че са 512.
Майсторът Антонио учи лютиерския занаят между 1667 и 1679 г. при световноизвестния майстор Николо Амати, а през 1680 г. се установява в Кремона и създава своя работилница. Отначало копира модела на Амати, но скоро прави подобрения и влага собствен стил, което му печели популярност. Сред нововъведенията на Страдивари са различна дебелина на дървото в различните части на инструмента, нова форма на грифа и други части, но може би най-същественото са специфичните смоли и бои, с които той обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук.
Антонио Страдивари умира на 18 дек. 1737 г. и е погребан в базиликата "Сан Доменико" в Кремона. Ученици са синовете му Франческо и Омобоно, но те не наследяват напълно тайната му - Страдивари не предава опита си на никого.
И днес тайната на цигулките остава неразрешена, може би защото според познавачите причината за несравнимия звук не е една. Водеща засега си остава хипотезата, че омагьосващият инструмент дължи много на плътността на специално дърво, избирано от Антонио за изработване на корпуса.
Тук идва и българската връзка - горната част на знаменитите цигулки е била изработвана от български смърч, а долната и страниците - от италиански явор.
Десетки химични изследвания доказват тази теза. Дървесината е стигала до Кремона благодарение на действащи на Балканите италиански търговци.
Колкото по-старо става дървото, толкова по-добър е звукът, разказва легендата. Друга тънкост при цигулките Страдивари е лакът, забъркан така, че сякаш никога не исъхва. При другите инструменти с годините лакът се втвърдява и се напуква, което води до промяна на звука.
Освен всичко с тези цигулки трябва да се свири постоянно, а когато се приберат само за красота зад витрината, те губят звуковитте си качества.



Цигулката "Амес Страдивариус"от 1734 година:
dariknews.bg/novini/liubopitno/neveroqtnata-istoriq-na-edna-cigulka-stradivarius-1480429


Цигулките Страдивари си имат имена - на собствениците им, които са ги използвали. Например Петри страдивари, Бетс страдивари, Сала страдивари и много други. Може би една от най-известните е Лейди Блънт - от 1721 г. Тя е била собственост на Ан Блънт - внучка на великия лорд Байрон. Тази цигулка се смята за един от най-запазените екземпляри до днес.
През 2008 г. е продадена на Японската музикална фондация за 10 млн. долара, а после препродадена през 2011 г. за 15,9 млн. долара, като парите отиват за възстановяване на щетите от опустошителното земетресение и цунами през март 2011 г. в Япония.
И ако славата на Страдивари блести, както преди 400 години, то малко хора обръщат внимание на българските смърчове, които днес са просто дърва за огрев.



Български смърч



Източник: в-к "Над 55", П.Боянова.

Един мой роднина има "Страдивари". С малка пукнатина на долната част. Но човекът свиреше с нея само сватбарски изпълнения. Вече е възрастен - над 80.

Като човек който се занимава с лютиерство, мога да ви гарантирам, че смърча който е използвал Страдивари със сигурност не е дошъл от Балканите. Балканският смърч не е подходящ за изработка на музикални инструменти, поне не и на добри такива.
А и това за „уникалният звук“ на неговите цигулки е мит. Гарантирам ви,че ако пуснете на някого, дори и на професионален музикант, запис от цигулка на Страдивари и после на съвременен люриер, той няма да направи разлика

Нa втория видеоклип тук свирят нa цигулкa стрaдивaри. Мaкaр дa не съм професионaлен музикaнт a сaмо любител от рaно нa цигулкaтa и пиaното, не смятaм че е мит кaзaното в текстa.
Той е нa журнaлисткaтa Пaулинa Бояновa и не вярвaм дa не си е проверилa източниците, когaто пише зa тaковa нещо.
Освен товa рaзбирaм мaлко и от дървесинa и знaм, че бългaрскaтa иглолистнa дървесинa е еднa от нaй-кaчествените. Поне в Европa е нaй-добрaтa. По-голямaтa нaситеност със смолa в нея игрaе голямa роля зa кaчеството и трaйносттa. Нaпример. Зa извличaнето нa звук вече имaт думaтa мaйсторите нa цигулки.

при все, че връзката с българския смърч ми се струва доста илюзорна.
Това са знаменити фамилии лютиери - Амати, Страдивари, Гуарнери - по-добри няма от тях и до ден днешен, да ме извинява коментатор 2.

Тези цигулки, които са стигнали до днешно време са притежание на много значими институции, понеже струват милиони и даже милиарди. Цигуларите, които свирят на тях са направо богопомазани, че имат честта да свирят на такива инструменти, дадени им за ползване от различни фондации.
На мен не ми е известен музикант, който лично притежава подобен инструмент.

Имала съм удоволствието да слушам на живо изпълнения на музиканти, изпълняващи музикални произведения на изнстументи Страдивари и Гуарнери и това е едно изключителна наслада за меломаните.
Благодаря за темата, която е рядкост в блога.

То си е история съвсем човешкa. Тъй кaто Стрaдивaри нa никого не предaвa опитa си зa много нещa можем сaмо дa гaдaем. Но aз се доверявaм нa информaциятa, която е събрaнa тук. Нaдявaм се някой ден дa имaм вaшия щaстлив случaй дa чуя тaкъв инструмент нa живо. И aз блaгодaря зa коментaрa и споделеното по темaтa!