РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2017 08:53 - Йоан Кукузел("Ангелогласният")

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 2847 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.03.2023 08:49

Българин по произход, той бил роден в Драч(на Адриатическио море) през 1280 г., а според други през 1302 г. за живота му разполагаме с едно житие, написано на гръцки език. Произхождал от бедно семейство и от малък останал сирак.

Панорамен изглед от днешния Драч.

Поради изключителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Цариград в училището при църквата "Св. Павел" - знаменитата императорска школа за църковни певци - там се учели предимно деца от негръцки произход. Негов учител бил цариградският патриарх Йоан Глика(1315-1319). Младият българин получил прозвището си Кукузел по един банален повод. Когато съучениците му го питали: "Йоане, какво си ял днес? - той им отговарял на смесен българо-гръцки: "Кукиа ке зеле".( т.е бакла и зеле), тъй като все още не знаел добре гръцки език.
След като получил музикалното си образование, той се завърнал за кратко време в Драч. Тогава, изглежда, ще се е зародило знаменитото му музикално произведение "Полилей на българката". В основата на мелодията стоят прочувствените думи на майката на Йоан Кукузел: "Мое дете мило, Йоане, къде си ми?" - в житието те са записани на български език с гръцки букви. След това Йоан Кукузел, се завърнал отново в Цариград, където се радвал на особено внимание от страна на управляващите, включително и на император Андроник II(1282-1328). Но тъй като не можел да търпи светския шум, той решил да постъпи в манастир и бил подстриган в една светогорска обител. Знаменитият композитор пребивавал най-дълго време във великата лавра "Св. Атанасий", където по същото време работили мнозина известни български книжовници, като стареца Йоан, Закхей Философ, Методий и др.

През 1355 г. цариградският патриарх посетил Света гора и "намерил там певеца Йоан Кукузел с глас славен и нежен, глас на сирена". Известно е, че той живял на Атон до 60-те години на XIV в.

Света Гора (Атон)
Манастирът на Великата Лавра "Св. Атанасий Атонски"
pravoslavieto.com/manastiri/aton/lavra/index.htm

След прочутия Йоан Дамаскин българинът Йоан Кукузел е най-великият химнописец в историята на православната християнска музика. Проявил се не само като забележителен изпълнител на църковни песни, но и като талантлив композитор, създател на нов музикален стил и ново нотно писмо. Засега науката разполага с 90 мелодии на Йоан Кукузел, обхващащи всички песенни жанрове. В музикалните си произведения той включва елементите на живата природа и използва широко богатата орнаментика на протяжната старобългарска народна песен.

Поради богато орнаментираните му песнопения мелодиите на Йоан Кукузел изисквали виртуозна певческа техника, висока музикална култура и се усвоявали трудно.
Сред музикалните произведения на прочутия българин на първо място трябва да се постави прочувственият "Полиелей на българката" - един възторжен химн на майчината любов, която оплаква загубеното си чедо.
Той е и авторът на т.нар. Голямо исо на попадическо пеене, което и досега се смята за "бич на певците" и "камък за препъване" на всеки, който се заеме с неговото изпълнение. След смъртта на Йоан Кукузел неговото творчество е пример за подражание цели четири столетия - до XIX в. включително. А създаденото от него "Хирономическо певческо упражнение" се смятало за музикален речник на епохата.

Певческите позиции на Йоан Кукузел имали предназначението да служат като "образец и правило" на останалите певци, както заявява един негов последовател през XV в.
Специалистите твърдят, че на творчеството на Йоан Кукузел се дължало утвърждаването на новата "колофонна"(сладкозвучна) стилистика, която имал аз ацел човешкото обожествяване, а ангелското му пеене довеждало слушателите на йоан Кукузел до екстаз. Не случайно съвременниците му го величаят като "ангелогласния", "велик майстор песнописец" и "втори извор на музиката".

Източник: "Кой кой е в Средновековна България", изд. Просвета, София, 1994, стр. 184-185